Форум за конспирации, уфология и мистика.
Наука и Технологии => Наука => Темата е започната от: Rockbul в Февруари 16, 2008, 05:32:39 am
-
ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВРЕМЕТО
До този момент обяснихме как материята, смятана за безусловно съществуваща, всъщност не е нищо друго освен едно усещане (образ), изпитвано от всеки човек в мозъка му. Също така бе представено колко важна е тази действителност за нарастване на обичта и боязънта към Господа, за разпространяване на моралността и добрите нрави и за погиването на материализма. Съществува едно друго понятие, подобно на материята, което материалистите смятат за вечно и безусловно, а именно ВРЕМЕТО. Но подобно на материята времето също е сравнението на един момент с друг Времето е представа, която зависи изцяло от нашите възприятия и сравнението, което правим между тях. Например в момента вие четете тази мой писания. Допуснете, че преди да направите това, сте се хранили в кухнята. Вие си мислите, че съществува интервал между момента, когато сте се хранили в кухнята, и настоящия момент, и наричате този период "време". В действителност обаче моментът, в който сте се хранили в кухнята, е частица информация във вашата памет и вие сравнявате настоящия момент с тази, запаметена във вашата памет, информация и наричате това "време". Ако не бяхте в състояние да направите това сравнение, то представата ви за време щеше да изчезне и единственият момент, който щеше да съществува за вас, щеше да бъде настоящият. Например церемонията по връчването на дипломите за средно образование е нещо в паметта на един човек. Сравнявайки други частици информация от своята памет след дипломирането с настоящия момент, той си създава представа за времето и според информацията в паметта си определя дали периодът от време е дълъг или къс. Но това усещане за дълъг или къс период от време е изцяло в неговия мозък и произлиза от осъщественото сравнение. По същия начин се извършва сравнение и когато човек види някой, който се е навел, за да вдигне паднала на пода писалка и след това я сложи на масата. Моментът, в който човекът поставя писалката на масата, моментът, в който се навежда, вдига писалката и се отправя към масата, всичко това са частици информация, намиращи се в мозъка на наблюдателя. Усещането за време следва от сравнението, извършвано между поставянето на писалката на масата и останалите частици информация.
Видният физик Джулиан Барбор определя времето по следния начин:
Времето не е нищо друго освен една мярка за променяне разположението на предметите. Махалото се люлее, стрелките на часовника се придвижват.
Накратко, времето се състои от няколко частици информация, скрити в мозъка под формата на памет; и по-точно - то се поражда от сравнението между отделни образи. Ако човек няма памет, то той ще живее единствено в настоящия момент; неговият мозък няма да може да извърши тези интерпретации и следователно той няма да притежава никакво усещане за време.
Мненията на учените относно представата, че времето е възприятие
Днес науката приема, че времето е представа, която се поражда от осъществяваната от нас определена поредица от движения и промени. Ние ще се опитаме да изясним въпроса, като цитираме обяснения на различни учени и мислители, свързани с темата. С книгата си, озаглавена „Краят на времето” ("The End of Time"), в която разглежда понятията безкрайност и вечност, физикът Джулиан Барбор предизвиква голямо вълнение у научния свят. Той подчертава, че идеята за това, че времето е само едно усещане, е твърде трудна за приемане от страна на много хора. В едно интервю с Барбор в списание "Дискъвър" ("Discover") относно факта, че времето е усещане, е направен следният коментар: "Все още ми е трудно да разбера това", казва той (Барбор). Но в такъв случай здравият разум никога не е бил надежден пътеводител за разбиране на Вселената - откакто Коперник първи предположи, че Слънцето не се върти около Земята, физиците объркаха нашите възприятия. Въпреки това обаче ние не усещаме ни най-малкото движение, докато въртящата се Земя профучава през празното пространство с около 67,000 мили в час. Барбор твърди, че усещането ни за изминаване на времето е толкова погрешно, колкото и вярването, че Земята е плоска.
Както бихме могли да видим по-горе, този виден физик подчертава факта, че всяка идея, която притежаваме за времето, е абсолютно погрешна и че извършените в областта на съвременната физика проучвания доказват това. Времето не е безусловно; то е разнообразно възприемана, субективна представа, която зависи от събитията.
По отношение на връщането на времето назад известният интелектуалец и носител на Нобелова награда – професорът по генетика Francois Jacob, обяснява следното в своята книга “Le Jeu des Possibles” ("Възможното и действителното"):
Прожектирането на филмите назад ни дава възможност да си представим свят, в който времето върви назад; свят, в който млякото се отделя от кафето и изскача от чашата, за да достигне до каничката за мляко; свят, в който светлинните лъчи се отделят от стените, за да се съберат в една примка (гравитационен център), вместо да избликват от източника на светлина; свят, в който хвърлен във водата камък, съпроводен от безброй много капки вода, може да се издигне от нея и да попадне в ръката на човека. Ето така, в един такъв свят, в който времето притежава такива обратни характерни черти, процесите на нашия мозък и начинът, по който паметта ни събира информацията, биха действали назад. Същото е вярно и за миналото и бъдещето, като светът ще ни се струва точно такъв, какъвто ни се струва сега.42 Тъй като мозъкът ни е свикнал с определена поредица от случки, то светът не действа така, както е казано по-горе, и ние смятаме, че времето винаги тече напред. Това обаче е решение, взето в мозъка, и затова е напълно относително. Ако информацията в мозъка ни беше подредена като филм, прожектиран отзад напред, то за нас времето щеше да тече отзад напред. В такъв случай ние щяхме да започнем да възприемаме миналото като бъдеще, а бъдещето като минало и щяхме да живеем един живот, напълно обратен на този, който живеем сега.
В действителност ние не знаем как тече времето или дори дали тече или не. Това е знак, че времето не е безусловен факт, а само вид възприятие.
Относителността на времето е факт, който също е бил потвърден от най-известния физик на 20ти век – Алберт Айнщайн. Линкълн Барнет пише в своята книга “Вселената и д-р Айнщайн” ("General Theory of Relativity"):
Заедно с безусловния космос Айнщайн отхвърля представата за безусловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащ от вечното минало към вечното бъдеще. Голяма част от неразбирането на теорията на относителността произлиза от нежеланието на хората да осъзнаят, че усещането за време, подобно на усещането за цвят, е вид възприятие. Така както космосът е просто една възможна последователност на материални предмети, така и времето е просто една възможна последователност на събития. Субективността на времето е обяснена най-добре чрез думите на самия Айнщайн. “Преживяванията на един индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази серия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подредени по критерия ‘по-рано’ и ‘по-късно’. Тогава за всеки отделен индивид съществува времето-Аз, или субективното време. То само по себе си е неизмеримо. Всъщност аз мога да свържа числа със събитията по такъв начин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие.
Самият Айнщайн отбелязва, както се цитира от книгата на Барнет: "Космосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отделени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер."
Според общата теория на относителността: “времето няма независимо съществуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерваме”.
Относителността на времето се изживява ясно в сънищата. Въпреки че това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове, всъщност се случва само за няколко минути или дори секунди.
За да изясним по-добре въпроса, нека помислим върху един пример. Нека приемем, че сме поставени в една стая с един-единствен прозорец, който е специално проектиран, и ние оставаме там за известен период от време. Нека има часовник в стаята, чрез който да можем да виждаме количеството време, което е изминало. В същото време нека виждаме от прозореца на стаята как слънцето изгрява и залязва на определени интервали. След няколко дена отговорът, който бихме дали на въпроса колко време сме прекарали в стаята, ще бъде основан както на информацията, която сме събрали от гледането от време на време на часовника, така и от изчисленията, които сме извършили по отношение на това колко пъти слънцето е изгрявало и залязвало. Например ние сме пресметнали, че сме прекарали три дена в стаята. Ако човекът, който ни е поставил в стаята, обаче дойде и ни каже, че сме прекарали само два дни и че слънцето, което сме виждали от прозореца, е било погрешно произведено чрез симулативна машина и че часовникът в стаята е бил специално регулиран да работи грешно, то тогава изчисленията, които сме си направили, ще загубят смисъла си. Този пример потвърждава, че информацията, която имаме за скоростта на преминаване времето, е базирана на относителни отношения.
Това е пример за това как при различни обстоятелства един човек може да възприеме един и същи промеждутък от време като по-дълъг или по-къс. Ето още един пример: за човек, който чака брат си да излезе от операционната, един час му се струва като няколко. Но ако същият този човек прави нещо, от което наистина изпитва удоволствие, той няма да усети колко бързо е изминал този час. С общата теория на относителностт Айнщайн излага следния научен факт: скоростта на времевата промяна зависи от скоростта на предметите и тяхната дистанция от гравитационния център. С увеличаването на скоростта времето намалява, компресира се и се забавя, за да стигне до точката на “спиране”.
Нека обясним това с пример, даден от самия Айнщайн. Представете си двама братя близнаци, единият от които живее на Земята, докато другият пътува в космоса със скорост, близка до светлинната. Когато се върне, пътешественикът ще види, че неговият брат е остарял доста повече, отколкото той самият. Причината е, че времето е преминало доста по-бавно за този човек, който е пътувал със скорост, близка до скоростта на светлината. Същият пример може да се приложи за баща, който отива на космическо пътуване и неговият син, който остава на Земята. Според Айнщайн ако “бащата е бил на 27 години, а синът на 3, тридесет години по-късно, когато бащата се върне на Земята, синът ще бъде на 33, а бащата само на 30”. Относителността на времето е породена не от забавянето на часовниците, а по-скоро е резултат от различаващите се операционни периоди на цялата материална система, която достига до ниво субатомни частици. В една такава ситуация, в която времето се скъсява, ударите на сърцето, делението на клетките, мозъчното функциониране и други подобни операции протичат по-бавно. Човек продължава своя всекидневен живот, без дори да забелязва забавянето на времето.
-
Във връзка с 'илюзията' не времето се сетих за древната тибетска притча, в която учителя в продължение на месец наблюдавал с какво се занимава неговия ученик в даден момент от деня и му е задавал въпроси:
- Кога четеш това? отговор: - Сега!
- Кога играеш с другите? отговор: - Сега!
- Кога ядеш? отговор: - Сега!
Като минало един месец учителя го попитал:
- В продължение на много време ти задавах въпроси. Кога ти ги задавах?
- Ми вчера, завчера, оня ден...
- А ти какво ми отговори?
- Сега...
-
Теорията на относителността с прости думи: всяко движение е относително. Защото движението на телата в пространството се измерва с време: V=S/t
Именно времето Айнщайн доказва, че е четвъртото измерение. Което показва, че в нашите представи времето, не е това което всъщност е.
„Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността.”
/А.Айнщайн/
След като времето се оказва недефинирана представа, то следва че всяко движение е относително. А във Вселената всичко е движение, дори нашата мисъл е движение на импулси в мозъка ни. Следва, че живота ни и времето, в което той тече не е реално разбираем от нас. Просто не може да се побере в човешкия мозък.
Толкова е сложно, че и самият Айнщайн не е могъл да обясни теорията си ясно, и не я разбирал във всички аспекти. Всъщност тревожно щеше да бъде, ако да е успял да го направи...
„През 1921 г. еврейският учен, политик и бъдещ президент на Израел Хаим Вайцман пътувал на кораб с Айнщайн за Съединените щати. Той споделя: „Докато плавахме, Айнщайн всеки ден ми обясняваше теорията си и когато пристигнахме, вече бях убеден, че я разбира много добре.”
Теорията на относителността включва предположението, че материята всъщност е сгънка (или поредици сгънки) в пространство-времевия континуум. Включва и доказателство, че вселената се разширява, което е изследвано подробно по-късно от Хъбъл...
Айнщайн доказва как може в Библията предсказания писани преди хиляди години да се изпълняват. Доказва как може в Деня на съда, всеки да бъде „възкресен”. Това е гениалността на теорията- безспорно показва, че времето е относителна величина.
Самият Христос казва за своите предсказания „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат” /Матей 24:35/, което звучи доста категорично. Самият факт че православието приема в Символа на вярата, че Христос е „създаден преди всички векове” говори еднозначно.
www.esencia1.info
-
Понеже в една друга тема беше засегнат въпросът за продължителността на годината (това се е случило не съвсем скоро, но аз го прочетох едва днес), ми се иска да споделя някои размисли. Чувството за продължителност възниква от събитията, които човек регистрира в съзнанието си. Например самата година е едно събитие, изразяващо се в една обиколка на Земята около Слънцето. Докато трае това събитие, човек регистрира неизразимо множество по-малки събития чвсяка мисъл, усещане, емация, възприятие е едно събитие), които в своята съвкупност и в зависимост от интензивността си, създават усещането за време. Ако, докато Земята извършва една обиколка около Слънцето, човек не регистрира нито едно друго събитие, то годината ще му се стори като един миг.
Нека се замислим, какво представлява часовникът. Той създава събития през относително равен интервал от време, чрез които събития се измерват други, по-продължителни събития. Реално часовникът създава събития, а не ги регистрира.
Сега за миналото, настоящето и бъдещето: Погрешно е да се прави аналогия между „хода“ на времето и движението в пространството. Движещият се в пространството обект, отправната точка, както и целта съществуват съвместно. Що се отнася до времето, съществува единствено сега, т.е. настоящето – вечно и непрекъснато. Ние можем да си спомняме миналото, защото то е оставило своята следа. паметта за миналото съществува сега, но не и самото минало. В настоящето имаме само един отпечатък. С бъдещето нещата не са по-различни. Ние имаме очаквания, планове, прогнози, представи за бъдещето, но всъщност това са мисловни образи, съществуващи в настоящето (които също оставят отпечатък и можем да си ги припомняме като минало). Самото бъдеще не съществува. Например, човек ако разполага с потенциала да извърши дадена работа, това не означава, че ще я извърши, а още по-малко, че я извършва в момента. По-същия начин в настоящето може да съществува възможност нещо да се случи, но самото събитие, което ще се случи не съществува – то още не е проявено. Успявате ли да разберете цялата илюзорност на времето с неговото деление на минало, настояще и бъдеще? Това, което възприемаме като продължителност, всъщност представлява безброй събития, които регистрираме в тяхната взаимозависимост и последователност. Регистрирането на тези събития зависи от съзнанието. Насекомото ще регистрира един определен кръг от събития, няма да „обърне внимание“ на други и ще е в невъзможност да обхване със съзнанието си трети. Човекът ще регистрира различни събития. Така един и същ времеви период ще бъде възприет с различна продължителност от насекомото и от човека. Общо взето насекомото ще изживее една минута много по-интензивно, защото ще регистрира събития, които от гледна точка на човешкото съзнание са незначителни. Тук вече изпитвам затруднения да изразя това, което имам в предвид с думи и може би написаното за някои ще се стори доста объркано, затова ще спра дотук. Но който пък иска, може да поразсъждава за онези необхватни за човека същности и ведическото летоброене отнасящо се за тях, където един ден на Брама се приравнява на милиони човешки години.
-
В една точица се съдържа всичко,което може да бъде проявено.И като го пиша,се сещам за това досадно"Ако бях постъпила по-друг начин,щеше сега.....не знам си какво."Една фантазия е също толкова проявена,както и "реално случилото се".За мен няма разлика между това да съм мечтала да се излежавам отпусната в морето и спомена за реално такова изживяване,като приемем,че и двете вече са оставили своят отпечатък.Мозъкът е този,който разделя събитията на минали и бъдещи-просто това е начинът му на работа.Ами това:"Знаех си,че така ще стане"-то какво е?Бъдеще ли е?Или бъдеще в миналото!?
-
Ако времето е субективно понятие и представата за време е изградена от собственият ни мозък,за да разграничава вече регистрираните събития от все още регистриращите се (минало от настояще),то каква е ролята тук на събитията които предстои да бъдат регистирани (т.е. нашето бъдеще)?Ако минало,настояще и бъдеще са плод на химичните реакции,протичащи в собствените ни мозъци и времето като измерение не е реално,това означава ли,че имаме цялостен поглед въху съществуването си ,без дори да го осъзнаваме?
-
Трябва да се разграничава ума от мозъка.
Първото е определен тип съзнание, второто е просто орган.
Времето е функция на ума, а мозъкът е само инструмент с който той си служи.
-
Времето е едно от най-забележителните явления на тоя свят. Много хора, знайни и незнайни са се опитвали да разяснят неговата същност и природа в по дълбок план но за съжаление повечето от тях са стигали в задънена улица или са влизали в противоречие със измислени и неверни теорий или даже със собствените си такива поради една или друга причина. Именно затова тук ние ще разясним по-конкретно самата същност на времето за да се добие една смисленна и стабилна представа за него. Значи времето представлява просто вибрация на обикновенната материя с определена честота, която нараства линейно, плавно и постоянно към по високи стойности! Това е най-общо казано. Та по отношение на нарастването на честотата на вибрацията на материята бих искал да разясня, че ние обикновенните хора не можем непосредственно да я установим и измерим поради факта, че тя е еднаква за цялата вселена. За да може да се регистрират тези данни ние трябва да съпоставим тази вибрация на материята спрямо нулевата точка, zero point, нулево време, вакуума, етера или там както искайте го наричайте, достатъчно е писано по въпроса. Във връзка с това също трябва да си изясним, че във всеки един отделен момент честотата на вибрация на материята се изменя плавно като нараства нагоре и никога не е една и съща за всеки отделен момент спрямо нулевото време!. Това ни кара да направим една връзка между време и пространственно измерение, тъй-като и двете представляват трептение или вибрация на материята. За да разграничим едното от другото обаче ще трябва да посочим че за разлика от времевата вибрация на материята която се определя спрямо нулата и нараства то честотният обхват на трептене на материята не се променя тъй-като не се определя спрямо нулата и си остава константа, в смисъл че трептението на материята от гледна точка на пространственното измерение е строго дифинирана и си има граници,обхвати на вибраций които не се определят спрямо нулата. За по нагледно нека си представим една компютърна графика на нееднакви по височина стълбчета като онези с които се определят разни съотношения. Нека сега си представим че тези нееднакви по височина стълбчета се движат заедно свързано и равномерно по графиката нагоре. Времето ще го отчитаме на графиката като промяната на височината по време на движение нагоре а пространственното измерение ще е съвкупноста от тези нееднакви по височина стълбчета (съответстващи на различни честотни обхвати). Та това е моето виждане за същноста на времето. Който има някои забележки или други виждания по темата нека ги посочи, ще се радвам благодаря! :)
-
Времето само по себе си не съществува!
Ние го измерваме чрез продължителността на събитията около нас!
Има събития => има време! Няма събития => няма време!
-
Всъщност заглавието на темата май трябваше да е: "Вълнова същност на времето", и може би Хенри Силанов и откритото от него явление "Памет на полето" разкриват частично но все още неясно (на примитивно ниво на практика) неговата природа.
-
xname, опитвам се да си изясна това, което говориш, но нещо не ме огрява да го разбера. Би ли ми дал нагледна идея с жив пример как на базата на такава графична зависимост може да се предвиди кога точно ще се случи дадено събитие отнесено към нашата общоприета линейна представа за рабиране на времето.
Не се заяждам, работя по един проблем и удрям бетонова стена.
-
Ти сам си противоречиш с това отправно 0во време.
Как хем е отправно и 0во, хем можем да мерим спрямо него.
И как няма как да се измери, че вибрацията на времето нараствала, хем тя наистина нараствала.
Как разбра, че нараства?
Спрямо какво нараства?
Това е все едно да твърдиш, че водата линейно става все по-мокра и по-мокра.
Опитваш да определиш някакво качество, като ползваш за основа същото качество.
Не знам дали това са твои идеи, или ги четеш някъде, но определено нещо елементарно и генерално куца.
Освен това, по-големите умове, говорят за пространство-време. Никой не говори за такова понятие като само време. Или дори само пространство.
А последно, по-големите умове, говорят, че понятието време е субективно ( но само при крайно големи маси и гравитации). Което си е направо адски трудно за визуализиране. Представи си нашата вселена в 3д цветна карта. Ще има петна по нея, с различни цветове, където времето ще тече по-бързо и по-бавно. Също както на 2д карта се изобразяват планини.
Страшна работа ...
-
Така, колега RViewer тук не става въпрос за установяване на дадено събитие чрез този метод отнесено към настоящ или бъдещ момент при нашето възприятие за линейно време а за изясняване на природата и характера на самото време. До тези изводи съм стигнал след известни размишления съпоставяйки някои правдоподобни източници във това отношение, като примерно "експериментът филаделфия", "проектът монтоук", вълновите процеси в природата и произтичащите от тях последствия, като светлина, топлина, звук, електромагнетизъм и ред други сложни явления. Между другото навремето ми беше попаднала една малка стара книжка може би от 70-те години със занимателен характер във която се описваха, сравняваха и обясняваха различни явления във природата, като жуженето на комара, процесите в електронните лампи и не на последно място електромагнитния спектър, та ми направи впечатление това, че изкачвайки се по скалата на честотите във един определен момент имаше горе-долу следното обяснение: "На тези честоти трептят огромни маси материя" това доколкото си спомням беше обяснението за честотите в инфрачервения диапазон и оттам ми хрумна, че вероятно това е ключът към разбирането за същноста на пространственните измерения. А на колегата Танграта бих казал внимателно да разбере и осмисли написаното, че явно въобще не е разбрал за какво става въпрос.
-
Ето какво.
1. Не се закачайте или провокирайте "колеги" (като Танграта) с намеци за някакво незнание или неинформираност. Само заради ... `белите му коси`, т.е. броя постове, ако сте ги и прочели повечето, имайте уважение! поне. Защото човекът, сигурно не е седнал да се терзае, какво ли ще си помисли и разбере `екснеймаот41-во`. Това като помощ от протокола.
2. Като се използват "правдоподобни ИЗТОЧНИЦИ", като експериментът "Филаделфия" (баси, тоя експеримент ме преследва) - е добре да сте бил участник, наблюдател, репортер или поне наследник на такива, за да се основавате на него конкретно като ФАКТ, който нито сте видял, нито сте разбрал. Защото! в този експеримент не става въпрос за Времето, а за про-странството беееееее хора! (има нещо интересно тук, между другото за датата на експеримента. От едно в линкчетата на `Нас-ето` има един камък с издълбана на него дата- 28.10.`42- експериментът, се осъществява на 28.10.`43)
3. Видимото отклонение към `пространствените измерения` без връзка с "природата и характера на времето"
Жокерите са, че няма нито природа нито характер на Времето. Има `понятие` и величина. С първото се описва и обяснява, с второ нещо си се изчислява. От тук насетне, ако се окаже, че НЯМА време, това по никакъв начин няма да доведе до катаклизми или край на света. Ако се окаже, че в пет сутринта аз пия кафе, а Брус Уилис порка Собиески, пак няма да има драма. Винаги може да си разменим `ролите.
Вибрациите на материята и свързаното с това време, е крайно безинтересно за ... вибрациите. Защото те НЕ зависят от Време-то!
Така че `ключът` е в повечето разбиране. И как и може ли времето да влияе на пространството. Според мен НЕ!
Ако се направи или открие `портал` в (ъв Внимание) Пространството, Времето е без значение.
Но ако искаш да свариш едно яйце или да изпечеш една пържола, без да изгорят, тогава и да нямаш часовник или таймер, пак би могъл да се нахраниш с храна, а не с въглени :)
-
Така, колега RViewer тук не става въпрос за установяване на дадено събитие чрез този метод отнесено към настоящ или бъдещ момент при нашето възприятие за линейно време а за изясняване на природата и характера на самото време. До тези изводи съм стигнал след известни размишления съпоставяйки някои правдоподобни източници във това отношение, като примерно "експериментът филаделфия", "проектът монтоук", вълновите процеси в природата и произтичащите от тях последствия, като светлина, топлина, звук, електромагнетизъм и ред други сложни явления. Между другото навремето ми беше попаднала една малка стара книжка може би от 70-те години със занимателен характер във която се описваха, сравняваха и обясняваха различни явления във природата, като жуженето на комара, процесите в електронните лампи и не на последно място електромагнитния спектър, та ми направи впечатление това, че изкачвайки се по скалата на честотите във един определен момент имаше горе-долу следното обяснение: "На тези честоти трептят огромни маси материя" това доколкото си спомням беше обяснението за честотите в инфрачервения диапазон и оттам ми хрумна, че вероятно това е ключът към разбирането за същноста на пространственните измерения. А на колегата Танграта бих казал внимателно да разбере и осмисли написаното, че явно въобще не е разбрал за какво става въпрос.
А, ...
Това е възможно, макар и много малко вероятно. В последно време не помня някой да ми е казвал, че нещо не съм разбрал. Така че ... чисто статистически, е възможно ... но малко вероятно ...
Но има още една възможна вероятност.
Ти, въобще да не си разбрал за какво става въпрос. :D :D :D :(
-
Вибрациите на материята и свързаното с това време, е крайно безинтересно за ... вибрациите. Защото те НЕ зависят от Време-то!
Така че `ключът` е в повечето разбиране. И как и може ли времето да влияе на пространството. Според мен НЕ!
Ако се направи или открие `портал` в (ъв Внимание) Пространството, Времето е без значение.
Пространство и време е едно и също нещо.Освен ако не възпиремаш времето само като метереологична прогноза.Времето е"движението"ритъмът на пространството..Неговите вибрации.Т.е.на материята която го изгражда.
-
За времето ... да видим...
И преди съм споменавала сякаш, че примерите са много важно нещо при ...някакво дефиниране или `заявяване` на ... някоя ... нещо.
Много се извинявам, първо, ако примерът не се хареса, но това се сетих единствено, и дано не четат малки деца форума.
Сетих се за уредът/инструмент ... вибратор.
Имаме материя-та, която вибрира и пространството. Как точно пространството, респективно Времето (по дефиницията за тъждество по-горе) влияят и си взаимодействат с този вибратор? Внимание! Не го използваме по предназначение. Слагаме си го на бюрото, зареждаме се с батерии за известно време и го пускаме да си вибрира. Как?
-
Ето (http://media.snimka.bg/s1/0397/027038136-big.jpg?r=0) и страничката от книжката, където се намира обяснението за което бях споменал по горе а по отношение на зависимоста между пространственно измерение и време споделям мнението на Princess_Deja, че такава вероятно и очевидно не съществува. Между другото чудех се дали да публикувам и теорията ми за същноста на пространственните измерения или, както съм я озаглавил "Факторът Оз", която проследява и обяснява нещата най-вече откъм физически аспект със конкретен пример, но в края на краищата реших да не го правя тъй-като се намира в интернет страницата, която съм посочил под аватара си.
-
Малко му окупирахме темата на човека. Той искаше да се разискват някакви експерименти монтоук, а не времето. Но както и да е.
По същество, този пример с вибратора не е много удобен. Защото е съставен от няколко вида материи. И вибрацията му (предполагам!) е главно с многобройни движения в страни. Докато има друг тип вибрации, които са като пулсации. Например звукът, радиовълните (дори светлината май е вибрация). Гравитацията също. Те предават вибрация на околното пространство във формата на сфера. Те са много по-интересни и подходящи за даване на примери, защото вибрира еднородна материя и разпръсква вибрацията сравнително симетрично.
Според съвременната физика, гравитацията е вибрация, пулсация на самото пространство. Т.е., обект с голяма маса излъчва гравитационни вълни. И съществото на тези вълни е съкращаване и разпускане на самото пространство. От тук нататък, това е моя хипотеза, може би затова 2 тела се привличат гравитационно, защото периодичното съкращение на пространството между тях създава движение. И при всеки пулс, когато пространството е съкратено, те са все по-близо, и се привличат все по-силно. Още повече, ако тези вибрации/пулсации (излъчвани от 2те тела) влязат в резонанс и се застъпят. Разбира се, говорим за безкрайно миниатюрни трептения. Особено пък за тела, колкото човешките.
Всичко това, е пряко свързано с темата. Защото гравитацията е пряко свързана с времето. (пространство-времето). Колкото повече се увеличава гравитацията (и масата), толкова повече времето се забавя. Теоретично може да достигне дори 0.
-
Tangrata_, много добре си го обяснил. И аз ти благодаря за това мнение :hi: направо : Респект! Сериозна съм.
Като свое оправдание за примера, който аз съм дала, ще кажа, че се опитах да представя нещо ОБРАЗНО, за да се разбере по-ясно Въпросът, който задавам. Защото човек разбира и се замисля, когато ... има представа за нещо (образ в съзнанието си), което е виждал, чел или просто е преработил визуално и го е ... `смелил`, за да го използва на по-високо ниво. Звукът, дори и светлината не са видими с техните вибрации. Разбираш ли? И някак си прав на теория, но на практика не може да се ПОКАЖЕ някакво въздействие конкретно и само на времето. Това че ти използваш `пространство-време` като обвързани с едно сложно понятие а други го разбират и обясняват като тъждество е различно. Но така или иначе, аз продължавам да твърдя, че каквото и `забавяне` да има това е на Движението- т.е. тук важи скоростта, а не времето.
Или с две думи, аз мисля, че времето НЕ може да се използва при експерименти с пространството- не ни помага! (повече от две са, но карай) :)
-
Екснейм, аз зададох точно определен въпрос, който е свързан с практическото експлоатиране на идеята/хипотезата/уотевер, която се опитваш да представиш. Аз не съм теоретик, но усещам, че има нещо живо в идеята ти. За това и поисках раяснение за практично приложение...
А Танграта също ти задава въпроси свързани с 'твоята' теория, което означава, че доста задълбочено си е направил труда да ти прочете поста (който е доста труден за осмисляне). И това съответно предполага съответните разяснителни отговори, които и не получава.
Аз нещата ги разбирам черно и бяло: слагайки хипотезата на масата означава готовност за задълбочени обяснения. Иначе нещата ще бъдат въприети като пълен булшит. А с тези отговори за размишления относно Филаделфии, Монтаук и т.н. нещата вървят натам.
Не ми разбирай поста в нападателна светлина.
(Странична забележка: Не че си чепкам егото, но със сигурност не сме колеги)
-
"Всяка точка в пространството е необходимо да се разглежда не като обект, като отделно събитие, ако събитието търпи развитие, то този процес може да бъде представен само като отделни точки в пространството.
Никога две точки на събитие в развитие не магат да са с едни и същи координати в пространството.
Събитие неподлежащо на развитие има нулево време отнасящо се само за въпросното събитие.
Разтоянието между две такива точки се измерва с време.
Времето съществува обективно, но преценката му зависи от измерващият го, тоест измерването винаги е субективно. "
Превода е смислов за което се извинявам.
-
Колега Танграта подобно нещо на това, което вие пишете е описал човекът Кубрат Томов в своя труд "Резомално-изоморфния принцип", с който съм съгласен, тъй като съпоставяйки го с определени моменти в показанията на Боб Лазар (някакъв си уж физик там, обясняващ принципа на антигравитационната задвижваща система на апарата, над който е работил в зона 51) та там той пояснява и посочва именно абсолютно точно същите виждания, каквито и автора на горепосочения труд, чийто принцип също съм споменал и в моето виждане относно гравитацията, а по отношение на взаимовръзката гравитация-време...Вижте, честно да си кажа не съм се замислял над това, тъй като съм ги разглеждал винаги отделно. :( Между другото в отговор на RViewer бих отговорил по следният начин, тъй като вероятно така или иначе трябваше да посоча и някои (източници) :) макар, че да си призная това си беше преди всичко просто нещо като усещане, което ме накара и да напиша тази идея или теория и може би съм разочаровал някои с тези примери, за което съжалявам. А това, че Танграта ми е задавал коректни въпроси е малко съмнително, тъй като в единия си първи пост той не можа да схване идеята и съответно да си зададе правилно и адекватно въпросите, а втория му пост имаше чисто подигравателен и обиден характер в разрез с общоприетите изисквания за смислен диалог.
-
...
Мерси, радвам се, че ти харесва.
Аз, лично, съм много далече от професионален физик, а също изобщо не ми е хоби. Така че моите представи и знания са крайно посредствени. Но като един любознателен човек, тези неща са ми интересни. Да не говорим, че много ме кефят филми като стар трек и стар гейт. А стар уарс да не говорим. Той даже ми е омръзнал.
И всички тези работи, черни дупки, хипер пространства, паралелни вселени ... мнооого ме кефят. :)
Също така, като бях много малък, четох една книга (ако не се лъжа май беше Васко Да Гама от село Рупча) (на братя Мърмореви .. всъщност Мормареви май)
Както много други любими книги, филми или игри, тази книга съм я препрочитал много пъти. Та вътре, имаше един герой, който беше казал нещо от сорта: Ако нещо го разбираш, ще можеш да го обясниш супер просто и разбираемо. Ако не го разбираш, ще вадиш супер сложни термини и неразбираеми думи.
Тази концепция тогава много ми хареса и ми стана любима. В последствие винаги се старая да намирам най-простото обяснение за нещо, най-очевидното и по възможност с подходящи сходни примери. Също така много уважавам хора, които се стараят да спазват същото правило и се стараят да обясняват нещата просто и ефективно.
Разбира се, ясно е, че не всяко нещо може да се обясни просто и ясно. Само основни концепции. Иначе има чепати формули, дълги 100 страници. И те също са много полезни понякога, даже незаменими.
Сега, още не съм чел повторно и потретно първия пост по темата, за да се мъча да разбирам мисълта на автора. Която беше крайно неясна и неразбрана. (поне за мен)
Но искам да вмъкна едно обяснение, което евентуално може да му помогне, за очевидната логична грешка там.
И то е следното: Да, наистина няма как да измерим дали абсолютното Време на цялата вселена нараства, намалява, и с какви темпове. Няма и как да го измерим, защото няма да имаме опорна точка. А за опорните точки, и тяхната нужда е разяснявал още Архимед, преди няколко хиляди години.
Та няма опорна точка, няма и мерилка за абсолютното време.
НО!
Някои физици, ентусиасти (! :)),
казват, че единственото време, което може да се измери точно, това е времето, измерено спрямо Абсолютното Време (т.е. с което пулсира цялата Вселена).
Т.е. ние не можем да измерим абсолютното време, но единствено можем да го ползваме за отправна точка, за да измерим някои далеч по-обикновени и по-малко значими времена. И тяхното темпо. (то темпо е пак синоним на време, но така ми дойде ... да не задълбаваме сега ...) За интензитета на времето говорим, ясна е работата.
И най-накрая, друг интересен феномен/факт е, че съвременните физици (ама най-коравите от тях), тръгнали да смятат квантовото време (май така се казва, или поне звучи добре), т.е. интензитета на времето и се оказало, че времето не се движи плавно, а също и движенията в пространството, ами ставали на скокове. Т.е. на практика, и на теория, нямало изобщо такова нещо като време. Просто при величини от порядъка на 10 на -40та секунди, всичко ставало на стъпки. Като в компютър. И съответно ако едно тяло се движи, то при такива величини извършва мигновени мини премествания в пространство-времето. И на практика когато го прави, се мести мигновено и време няма. Реално, това, което всеки повтаря, а и аз напоследък: Времето, е крайно субективно ...
Този последния пасаж ми звучи доста налудничаво. И го прегледах съвсем набързо, по диагонал и на английски. При това от някакъв труд на някой си, изобщо не лесен материал за четене. Просто търсех една друга информация. И даже прочетох към 1/4 страница, от материал който е 100-200 страници.
Та изобщо не гарантирам да съм го разбрал правилно. Ако случайно пак попадна на него в нета и имам време, ще го прегледам пак.
Като гледам, обаче УЖАСНИТЕ съпътстващи формули, които дори студентчетата зайци си подхвърлят из трудовете, астро физиката изобщо не е лъжица за всяка уста, меко казано. Не вярвам от прочитни книжки тип- "вестник Психо" да може изобщо да се добие представа за тази материя. Дори и правилна посока не може да се добие.
-
По отношение на практическото приложение на тази идея бих казал, че на първо място трябва да се създадат и формират условия чрез използването на технически средства за проявлението на тъй-наречено нулево време и чак след това с помоща на свръхчуствителна апаратура да се направят измервания на принципа на сравнението чрез нещо като компаратор, който да регистрира и съпостави двете стойности тази на нулевото време като отправна точка и вибрацията на материята в нашата действителност при което в резултат на това ще се отчете някаква разлика, която ще бъде отговорът или времевата честота в точно определен момент на измерването, като освен това трябва да се намери и подходящ и адекватен начин чрез който да се съотнесе тази времева честота към нашето линейно възприятие за време което вероятно ще е твърде трудна и не лесна задача. Между другото искам да се извиня на Танграта ако нещо съм го обидил и на всички защото не съм такъв човек с лоши помисли. Знаете ли ще ви кажа един случай във връзка с това. По едно време когато работих в една частна фирма имаше край мен колеги, който бяха тотални сеирджий и често се подиграваха с един колега на, който няма да му споменавам името, та една вечер вършихме някаква работа във склада със тези колеги, като в един момент се започнаха поредните подигравки и аз реших да видя какво е чуството като мина на тяхна страна и повярвайте ми това нещо което усетих беше много безмисленно, просто тези подигравки за мен бяха и са напълно безмисленни и винаги съм се отнасял с добро към този колега, който обиждаха и подиграваха.
-
Предлагам да слезем за малко на земята.
Има хора които са доказали, че могат да надникват в бъдещето, е как можем да го обясним това в тон с темата?
-
За мен бъдещето не е фиксирано предварително и никой не може да види със 100% сигурност напред, защото всички ние имаме свободната си воля и създаваме бъдещето си, правейки изборите си. Но! Когато ние не се променяме особено много, или когато дадена "причинно - следствена верига" вече се е задействала и сме вече в етапа на реализирането и /т.е. един вид: късно е за промени, остава просто да се изживеят последствията/, то тогава наистина ние се движим като по релси и бъдещето става ясно видимо за онези, които могат да виждат тези неща. При всички други случаи, ясновидците претеглят вероятностите по безкрайно разклонените ни пътечки, по които вървим, претеглят тенденциите, както индивидуалните, така и груповите, и предполагам, че виждат егрегорите и връзките ни с тях, които са във финия свят - чисто енергийни връзки. От личен опит знам, че ясновидците не се ориентират никак добре, когато ги попиташ "а това кога ще стане"? Най - често определят последователността, т.е. "това ще стане след другото и преди третото", но не могат да боравят с времето точно. Според мен е така, защото времето съществува само тук, при нас.
-
Доколкото съм разбрал с ограниченият си интелект, темата дискутира има ли такъв фактор наречен време или той е плод на нашето изискване за хронологично подреждане на събитията. Нормално е щом се дискутира да има две страни - отричащи фактора време. Те могат само да докажат твърдението си и печелят спора. Другата страна - привържениците, обаче, могат и да дискутират различните проявления на времето и как те се възприемат от разума.
В по-горният си пост цитирах, че за да расъждаваме по нещо така имагинерно като пространство-време трябва да променин изходната позиция, а именно - Не бива да разглеждаме даден обект като точка в пространството, а като събитие в развитие. За нулево време са приема началото на събитието и се отнася само за събитието, така че имаме неограничен брой нулеви времена в зависимост от желанието на разума.
Мисля, че има минало настояще и бъдеще време, ние, обаче, можем възприемем само настоящето.
-
Всички тези хипотези за времето, според модерната физика (според мен) изобщо не противоречат на ясновидството. Както вече казах (а, то май не беше в тая тема), те дори не противоречат на явления като материализация, дематериализация, левитация и всичко подобно.
Щом науката допуска, макар и теоретично, спиране на времето в определени точки, и дори поток назад, в средата на черните дупки, то това ясно и категорично говори, че времето е субективно. Като такова, бъдещето, като понятие е субективно. Да усещаш нещо, което става мигновено, на 10км (повечето от нас имат усет, за близки, макар и бегъл), на практика изобщо не се различава от това, да виждаш 1млн години напред. По същество разликата е само в параметрите на формулата.
На всичкото отгоре науката експериментално е наблюдавала 2те частици, дето като ги събрали, почнали да се движат синхронно. Като ги разделили на голямо разстояние, и променили движението на едната, другата се променила мигновено.
Именно това, обяснява и телепатия и виждане през пространството. (това би обяснило и магиите, и обредното синхронизиране с разни субстанции). Но както казахме, това е абсолютно същото (според съвременната квантова физика), както да виждаш напред в бъдещето.
Т.е. .. дори според най-конвенционалната съвременна наука, ясновидството е нещо съвсем възможно.
Друг е въпроса, че за сега изобщо не се знае как
-
Тангра, благодаря!
Проблема с времето е, че то не е нещо материално и то като всичо нематериално бива игнорирано. Трудно е наистина, доказването на нематериални (не намирам думата) с материалистични приоми.
-
Аз ще продължа да твърдя, своето разбиране, за незначителността на Времето при промяна в определени пространствени изменения. Отделно за намесата или предимствата и недостатъците при ясновидство или други НЕконвенционални и недоказуеми в сегашното способности.
Ако сте чели подробности за експериментът "Филаделфия", може да ви е направило впечатление, че освен изчезналите хора, е имало и доста останали, НО `ранени-инвалиди`, които са били буквално слети с машините и техниката от кораба. Телата им са били като вградени в различни материални, но неживи обекти.
Едно човешко тяло, каквато и `вибрация-пулсация` или привличане и магнетизъм да има, не може да се сравни с нещо наистина голямо, което има гравитация. В този ред на мисли, ако някакъв тип енергия привлича или намагнетизира едно човешко тяло, то не може да противодейства. Ако няколко тела успяват да влязат в определен ритъм или резонанс, то в самата `тъкан` на времето може да произведат магнетизъм, който да отвори `портал` в Прострастранството. Но ако изпратите само тяло(човешко) в Космоса и очаквате с неговата единствено енергия и гравитация да отвори нещо подобно, ще е много наивно.
Но да се върнем на Земята. И възможни ли са `дупки в пространството` на земята? Аз мисля, че са възможни, но не зависят от времето. Защото, реално Времето няма СКОРОСТ! Повтарям няма СКОРОСТ! Защо? Защото Времето НЕ е движение.
Ако някой иска или си мисли, че е възможно да се връща в миналото (време) да си го прави чрез съзнанието, медитация, сънища както иска. Но да пробва с физическото си тяло, това е тъпо и невъзможно. Респективно да полюбопитства за бъдещето.
Но, ако желаеш в парелелно измерение- дори където не съществуват часовници и няма време- да отидеш, тогава ще трябва да се постараеш с нещо много по-сериозно... от кораба в Седморката на блейк или колата на ДИНАМО.
-
Всъщност да, нашата линейна представа за време сме си я измислили самите ние хората по една или друга причина (като някакво важно събитие примерно раждането на Христос, движението на космичните тела и т.н.) и тъй като сме свикнали с тази представа то трудно бихме възприели нещо по различно от нея и в края на краищата се вижда, че съществуват различни календари и системи за отчитане на времето по света, които са вследствие както посочих по горе на избрани определени събития от самите нас, което само по себе си показва че те очевидно не могат да бъдат мерило за самото същинско време тъй-като ако приемем, че то би могло да има съвсем друга същност то това означава, че то ще бъде мерило не на базата на някакви си там определени събития а на нещо много по универсално и глобално, което засяга вероятно цялата вселена и може би и да има и връзка даже с божественното начало?.
-
На Земята, всичките "мерилки" за време действат доста добре. Като изключим сателитите, които и без това не са съвсем на Земята. И понеже само се щурат насам натам, им се налагат корекции в часовниците.
В останалите случаи (поне, и да има други не съм чувал за тях), времето на Земята изобщо не е субективно. А пък ако щеш го мери с пясъчни часовници, с атомни, и разпад на радиоактивни елементи, или пък със слънчев календар и пръчка в пясъка.
В тази връзка, не вижадам уместно да се опитваме да му "подронваме авторитета" на времето, и да го изкарваме все едно, че го няма.
Докато си зависим от него, и задника ти е залепнал за планетата Земя (защото ти липсва физична, гравитационна и духовна сила за повече), времето си е 100% реално и си важи много яко.
Така че, хайде да не отиваме в посока "фентъзи". Все пак (току що погледнах), раздела е:
" Наука и технологии", /, "Наука"
-
На Земята, всичките "мерилки" за време действат доста добре. Като изключим сателитите, които и без това не са съвсем на Земята. И понеже само се щурат насам натам, им се налагат корекции в часовниците.
Може би става въпрос за часовниците- като мерилки за мерене на време. Това по никакъв начин не определя нещо като съществуващо. Защото може да имате понятие за мерене на количество мозък, но това по никакъв начин няма да ви покаже как тази "мерилка" определя точно нещо, за да установите, че това количество е достатъчно или напротив за създаването на един самолет.
Сателитите не разбирам какво общо имат с времето. Но може би функцията им като наблюдателни и установяващи определени величини, са достатъчни да служат за установяване на определени наблюдения в пространството, без намеса на времето, в което се осъществява самото наблюдение.
Въпросът за времето не е толкова в реалнот съществуване, а във възможността да се контролира скоростта, с която се въздейства на определено явление, място, сила и т.н.
На Земята всички дълго са си живяли и без часовници, дати и календари. Какво, ако отново приемем, че това не е нещо невъзможно, от което не зависи пространството.
-
Много объркан изказ имаш. Натрупан със сложни думи, а без никакъв смисъл.
На никой не му преча да си живее без часовници.
Май смесвате 2 очевидно различни позиции. Ако имаш един сляп човек, в стая, то това не означава, че стаята е тъмна. Само защото той я вижда така.
Ако имаш някой, който ходи, без да има часовник в джобите си, това не означава, че няма да закъснее на среща (ако има с кого да се среща).
Не знам кои са били тези хора, които са живеели без часовници, но българите имат календар, от едно 7 ХИЛЯДИ години. Календара ако не е за мерене на времето, не знам ...
Именно заради тоя календар се предполага, че са имали уникално развитие, духовно, културно и всякакво, защото само на диваците може да не им хрумне да не мерят времето.
Както вече казах, в предния постинг, това е раздел "наука".
Като такъв, дайте да си говорим леко придържайки се към науката. Според сегашната наука, доста пъти проверявано и в практиката, времето тече с определена скорост при места с ниска гравитация (земята!), и тече с други скорости (по-бавно), при супер големи гравитации, черни дупки и тн, дето привличат и фотоните на светлината дори. Или пък другия вариант е, при големи скорости.
Сателитите са единствените "твари", дето развиват що годе прилични скорости (близо до Земята), където теорията на относителността влиза в сила, и времето се променя ... За това периодично се налагат корекции в часовниците им ...
Това са елементарни работи и всеки би трябвало да ги знае. Защо ме карате да обяснявам очевидни работи?
възможността да се контролира скоростта, с която се въздейства на определено явление, място, сила и т.н.
А това ако някой може да ми го преведе на български, ще има от мен една каса бира ....
!!!
-
Шегите на администратора ги разбираш иначе. Не си глупаво момче и си схватлив. Но това, което пиша ти е трудно...
Те хората като са измисляли писмеността може би това е било едно от нещата, заради които са решили да си правят труда.
Хубавото е, че когато не се разбере нещо написано от първи път, като е написано може да се прочете още веднъж. Ако има някакво напрежение или други неблагоприятни фактори да си починеш, после пак и така докато се получи.
"Мерилката" време като една уважаваща себе си величина /всъщност/ има определени качества. Надявам се, няма да е нужно да обяснявам какво е качество, защото ще се получи много дълго.
Когато сравним друга величина, като обем /или вместимост/ (на череп), да кажем, установяваме, че това е също величина с качества.
И започва голямото мерене с тези две величини. И си мериме такива, спокойни в лабораторията. И измисляме една задача, междувременно за учениците от осми клас по физика. "за колко време t, обемът на черепа m \не използваме V , защото след малко ще ни трябва за "скорост"/нараства или намалява спрямо Луната през зимата". Така вдъхновени и понеже не отказваме каса бира, решаваме задачата и преминаваме към втората. "С каква скорост V гилотината пада и ти резва главата".
-
Признавам, аз съм под напрежение и се налага да чета на почивки. Освен това се налага и да чета по няколко пъти. Но продължавам да не вдявам, нито последния, нито предпоследния постинг. Касата с бира се отлага.
Признавам, не схващам.
Стига с въпросите, а давай отговорите. Какъв е тоя череп, дето ще се разширява?
И какви са тия примери с гилотини, дето ще МИ резнели главата?
Времето на падане на гилотината ще зависи от височината, от която пада. Ще има и ускорение. Земното ускорение беше май 9.8 мс2. Като приемем, че коефицента на триене към опорите на гилотината е прнебрежимо малък.
Хайде по-сериозно!
Пак напомням, разделът е НАУКА. А не ФИЛОСОФИИ.
-
Нямаше нужда от признания, дори под формата на ирония.
Разделът много добре виждам какъв е, поради което и се опитах с две елементарни "задачи", да покажа ако има нещо неясно. Ти обаче в стремежа си просто да отговориш, а не да помислиш какво научно искам да ти обясня си допуснал ... грешки.
Аз питам:
С каква скорост V гилотината пада и ти резва главата?
а ти отговаряш:
И какви са тия примери с гилотини, дето ще МИ резнели главата?
Времето на падане на гилотината ще зависи от височината.....
Все си мислех, че има разлика между време и скорост. И ако не е прекалено личен въпросът, колко имаш по физика? Защото колкото и време да е минало и спомените да не са много ясни.
Дори времето t, да напишеш, че зависи от ... височината. После да се оправдаеш, че си се шегувал, а накрая на мен да напомниш, че раздела е Наука, а не философия. Е, слабо казано несериозно.
В името на толерантността ми при разговорите ми с непознати ще поясня все пак нещо.
Когато говориш за мерилката "часовник" на време се опитах да разбера, дали не може да се измисли подобна "мерилка" за вместимост на череп. Примерно "кубовник"- и да се изчислява се количеството мозък ...
-
Пространство и време е едно и също нещо.
Та затова физиците са измислили начин да си тренират езиците с изричане на сложни думички и са въвели понятието пространственовремеви континуум.
Къде прочете, че време и пространство са едно и също нещо?
-
Вероятно там където и ти си прочел за пространствено времевият континиум!Кво ви става бе хора?!?Защо ти е толкова важно,аз къде съм го прочела?!?
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0
-
То уикито не е художествена литература. Трябва и малко разбиране на физика. Точно в линка, който си дала нищо и никъде не пише за "тъждество" на пространство И време! А за величина "пространство-време", което е мега различно...
Но като си толкова осведомена, коментирай това по-долу, от собственият ти линк, да видим какво вдяваш...
"
Метрика на Айнщайн относно изкривяване на пространството Когато разглеждаме изкривяванията в пространството имаме нужда от специална метрика (измерителни единици) по подобие на:
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/7/0/6/706ad76e5369f1aea3d1276d20a4565d.png) , където:
d — разстояние между центъра на координатната система и дадена точка с координати x, y. Този запис е в сила когато x и y са разстояния, измерени спрямо единични вектори по координатните оси X и Y. В случай че базовите вектори не са с единична дължина е необходимо да се направи корекция. По-точната формула за записване на горното разстояние е следната:
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/c/4/3/c439a48191b203a6d2462652b87c4cc7.png) , където
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/2/e/d/2ed48cb3b157957bffdfe855c9004038.png) са коефициенти на пропорционалност по съответните координатни оси. Вижда се че записа по този начин води до усложнения и затова прибягваме до по-опростено записване:
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/e/7/9/e79d024e879fb8475abacedc6ae77b29.png), където:
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/7/4/f/74fda0c2a0d3442135ce67749f91f896.png)(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/d/6/2/d62d5b99c4958dbe11477a5a6d8e372f.png)(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/7/8/e/78e32410856ca9372d5252c748b41d7a.png) Формулата за разстояние може да бъде обобщена и за наклонена координатна система (където осите X и Y не са перпендикулярни.
Така получените коефициенти (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/math/1/9/3/19377bd96b1380a71583ba77fb0a3e06.png) са много важни във физиката. Заедно те определят метриката или физическото разстояние спрямо произволно избрана координатна система. В действителност метриката е още по-сложна от примера, който даваме. За да стане ясно това, е нужно да въведем и третата координата — Z и съответната метрика, свързана със Z: gzz, gxz, gyz.
Така получаваме 10 компоненти на пространството: gxx , gxy , gxz , gxt , gyy , gyz , gyt , gzz , gzt , gtt .
Метриката на пространството може да се променя при преминаване от една точка на пространството в друга. Ако работим с изкривена координатна система може да имаме координатна равнина, която започва в едно направление, но на друго място завършва сливайки се с координатната равнина от друго направление.
Възможно е да начертаем изкривена решетка върху плосък лист хартия. По такъв начин показваме метриката на изкривеното пространство, проектирайки го върху плоското пространство. А от друга страна е невъзможно да начертаем идеална права линия върху изкривена плоскост. Изследвайки много внимателно изменението на пространствената метрика от точка в точка можем да определим дали чертаем криволинейни координати в плоско пространство или пък чертаем в изкривено пространство."
някъде да "скиваш" ВРЕМЕ? :boredom:
-
Физиката не ми е най-силна страна,а формулите са ми като на китайски!Тъй че няма кво да гледаш.. :blum1:
А пространство времевия континиум като термин е възникнал не от скука,а поради невъзможността да се отдели едното от другото.Точно както не можеш да отделиш яйцето от кокошката.
По леко със злобата..Уикито е точно за да се чете от всеки,кой как може!
п.с.В предишният пост съм казала че са едно и също нещо.Не тъждество..Да кажем,че А е особеност на Б,а Б е особеност на А.Но двете са неразривно свързани.
-
Нямаше нужда от признания, дори под формата на ирония.
Разделът много добре виждам какъв е, поради което и се опитах с две елементарни "задачи", да покажа ако има нещо неясно. Ти обаче в стремежа си просто да отговориш, а не да помислиш какво научно искам да ти обясня си допуснал ... грешки.
Аз питам:
С каква скорост V гилотината пада и ти резва главата?
а ти отговаряш:
И какви са тия примери с гилотини, дето ще МИ резнели главата?
Времето на падане на гилотината ще зависи от височината.....
Все си мислех, че има разлика между време и скорост. И ако не е прекалено личен въпросът, колко имаш по физика? Защото колкото и време да е минало и спомените да не са много ясни.
Дори времето t, да напишеш, че зависи от ... височината. После да се оправдаеш, че си се шегувал, а накрая на мен да напомниш, че раздела е Наука, а не философия. Е, слабо казано несериозно.
В името на толерантността ми при разговорите ми с непознати ще поясня все пак нещо.
Когато говориш за мерилката "часовник" на време се опитах да разбера, дали не може да се измисли подобна "мерилка" за вместимост на череп. Примерно "кубовник"- и да се изчислява се количеството мозък ...
Казах, че се предавам, и давай с отговорите!
Вместо това нови безмислици. Не ме питай колко имам по физика, че като гледам как правиш асоциациите, се чудя ти къде си учила :)
Не ми се отваря уикипедията, да гледам формулата. Забравил съм я. Значи нещо от сорта, пътя е равен на начална скорост + времето на полет на квадрат, умножено по ускорението. А ускорението на земното притегляне е 9.8 метра в секунда на квадрат. Може и да пропускам някои малки константи, но в общи линии е нещо такова. Поне за променливите. За да се правят логични разсъждения не се иска повече.
А при гилотината разстоянието е константа и я знаем.
Остава да намерим КРАЙНАТА СКОРОСТ.
И ИМЕННО ВРЕМЕТО НИ ТРЯБВА, за да намерим крайната скорост.
Колкто по-дълго време гилотината е падала, толкова по-голяма е скоростта на 'рязването'.
Началната на гилотината е 0.
Но в зависимост колко високо е поставена, тя увеличава скоростта си, заради ускорението.
Ако се поровя, ще ти го изчисля с формули. Като се ползва ВРЕМЕТО, от началото на гилотината, до главата ми.
А ти изобщо учила ли си предмет физика? На свой ред да запитам :P :-X :D :flag_of_truce:
Това за черепа, кубоида и обема на мозъка ... не знам.
Отново ми се падна в зоната на мозъка, дето не схваща много добре.
Както казах, дай отгова, явно не не всеки ги разбира тия дълбоки схеми.
-
Пространство и време, са две различни неща. Ние живеем в линейно време и триизмерно пространство. Пътуване във времето е възможно, ако намерим начин да отидем в линейно пространство и триизмерно време. Това е, като да обърнеш една топка наопаки. Именно това се случва с частиците, когато преминават през дифракционна решетка, без да бъдат наблюдавани от нас. Това е фундаментален опит в квантовата физика.
Няма нужда да се опитва някой да ме убеждава в обратното.
-
моментната скорост на падане е равна на t*g.
Ако началната е 0. Ако не е, събираме с нея.
g = 9.8 m/s2 (константата на нашата земна гравитация)
Значи за 1 секунда скоростта е ( 9.8 ) м/с
За 2 сек е ( 2* 9.8 ) м/с
Ето защо, времето е много важно да се знае колко е. Крайната скорост се изчислява чрез времето.
А ако не знаем времето, но знаем височината на гилотината, намираме времето по ей тая формула:
S = 0.5 * g * t2
-
Схемите не са толкова дълбоки. Понякога е трудно с взаимното разбиране, защото единият просто отказва да разбере. Не че не може, или се преструва, а просто не иска. Това обаче е в ареала на психологията и аз няма да коментирам подробно причините и последствията.
На мястото на гилотина може спокойно да поставим човешко тяло.
Тъй като височината не ни върши работа /това е ирония, дано не те обижда/ ще работим с "разстояние". Интересува ни движението, като цяло, на едно тяло в пространството. За да разберем, защо времето е без значение.
Какво измерва времето всъщност?
Когато едно тяло се движи изминава определено разстояние с определена скорост, но по-интересното е ускорението!
Вследствие на това тялото променя своето положение в пространството /да, подвластно на гравитацията, но не и на времето/
С достатъчно добро ускорение ... /е показано в клипа от Брайън Грийн, в темата за книгите "Скритата реалност", какво се случва с частиците, респективно телата, които са изградени от частиците/ едно тяло би могло да "излезе" от това пространство и да "влезе" в друго. Връщането би било интересно, но не и проблемно.
*винаги ми е било интересно, хората колко лесно и първосигнално могат да повярват в едно нещо, а в друго не. Защото не го разбират, не могат да си го представят или обяснят. Но иначе, ако напишеш на някого "жена съм"- и този човек има понятие за жена, защо да не повярва, че си пише с жена... А аз понякога, не знам защо се чувствам като Кайзер Созе.
-
Ок, сега поне нещо разбрах. Не времето е това, което кара тялото да се движи. С това съм съгласен. Дори е валидно за всякакви случаи, дори когато караш лека кола.
Но ускорението, е отново субективна величина, също както и времето. Която се замерва.
Твърдиш, че именно ускорението кара телата да отидат в друго измерение. До колкото помня за 1 път го написа сега. Преди това трябваше да гадая.
И второ, как стигна до горния извод? Сама, или го прочете в книга.
И как е и интересно и лесно да се върнем от другото измерение?
(аха, препрочитам ти поста, и говориш за някакъв Браян Грийн и видеоклипове)
Не казвам, че всички клипове са измислици. А и това би било доста голяма генерализация. Но поне от моя скромен опит, всичко досега, което съм гледал по конспиративна физика е било евтина шарлатания.
Затова нека да кажем, че допускам този човек да е прав, и ще гледам клипа (и ще чета книги ако има) в най-близко бъдеще.
Кайзер Созе не го знам кой/коя е. Ще трябва и за него да чета.
:drinks:
Доколкото за жена/мъж, ако случайно бъркам пола, поправи ме. Винаги са възможни грешки. Разбира се, приемам го на доверие.
За други неща е необходимо малко повече от доверие.
-
Ако космически кораб пътува няколко дни в космоса със скорост, близка до скоростта на светлината, той ще се завърне на Земята след десет години - описаното явление се нарича "времеви парадокс".
Отговорът на този въпрос дава Теорията на относителността. Скоростта на светлината е единствената константна величина в природата. Следователно, щом скоростта на светлината остава постоянна на големи и малки разстояния, то тогава нещо друго трябва да се променя. Айнщайн вярва, че това е времето. За някого, който се движи с голяма скорост, времето тече по-бавно в сравнение с друг, който стои на място. Ако се постигне движение със скоростта на светлината, то тогава потокът на времето ще бъде напълно прекъснат Този теоретичен експеримент, разбира се е практически невъзможен за обитателите на Земята, тъй като нито едно превозно средство не може да достигне скоростта на светлината (300 000 км/ сек.). Най-лесно това явление се обяснява чрез примера с космическия кораб в научнофантастичните филми, когато героят разбира, че докато е прекарал няколко дни в космоса, на Земята са минали много години.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982 (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982)
-
Продължителността на времето се определя от съзнанието на наблюдаващия. За един човек в определени условия един час може да мине неусетно, а при други условия да ни се стори цяла вечност. По време на сън можем да сънуваме събития, които в будно състояние биха обхванали 15 или 20 минути в рамките на една. Реално имаме събития, които нашето съзнание регистрира в тяхната последователност. Това е действителното: събитията и последователността им. Това, което възприемаме като продължителност, вече си зависи от съзнанието ни. Да, наистина има някои съответствия в различните събития, като например това, че за денонощие сърцето ми ще направи около 24х60х72 удара. Ние всъщност измерваме времето чрез определени събития. Т.е. мярка е продължителността на дадени събития при определени условия и няма как да бъде по друг начин. Секундата в настоящето се определяше по някакъв начин в зависимост от Цезия. Това не е толкова важно. Важното е да се разбере, че времето само по себе си е нищо. Неговата продължителност се определя от съзнанието, което регистрира събитията около себе си.
-
Iris, защо според теб ясновидците не могат да се ориентират точно във времето когато ги попиташ: "след колко време ще се случи даденото пророчество"? Заради това, че във финия свят /от където те черпят информацията си/ времето не съществува или заради това, че бъдещето по принцип не е възможно съвършено точно да се пресметне?
-
Може би и двете. Бъдещето не е нещо точно определено. То може да бъде променяно в една или друга степен. А относно това как се усеща времето във финия свят, то едва ли е възможно да разберем, докато не го преживеем индивидуално. Там дори и пространство няма в обичайния смисъл на думата, защото разстояния не съществуват и щом си помислиш за нещо се оказваш до него. Но последователността на събитията и причинно-следствената връзка си остават.
-
Бъдещето не може да бъде променяно!
Това е най-голямата заблуда на тъмната епоха и е следствие от егото. Вижте ме Аз, Аз мога сам да определя съдбата си.
Не става. Астрологията е в пълен противовес с твърденията за свободна воля. За да преживееш определени неща се раждаш на точното място, в точни момент. От тук идва и " Не съди", защото всекиму всичко си е предопределено и просто си играем ролите.
За времето. На физическо ниво, това е усещането между два биологични процеса, когато съзнанието ти възприема физическата реалност. Извън физическата реалност, няма биологични процеси и затова мярка за време няма как да съществува.
-
Бъдещето не може да бъде променяно!
Това е най-голямата заблуда на тъмната епоха и е следствие от егото. Вижте ме Аз, Аз мога сам да определя съдбата си.
Не става.
За времето. На физическо ниво, това е усещането между два биологични процеса, когато съзнанието ти възприема физическата реалност. Извън физическата реалност, няма биологични процеси и затова мярка за време няма как да съществува.
Doran, бъркаш, бъдещето може да се променя и ние го правим с всеки наш избор. Живота ни тук е една непрекъсната импровизаця. Да, ние трябва да усвоим някои уроци, но как никой не ни нарежда. Бъдещето е както каза Ирис е нещо неопределено.
Ти лично определяш съдбата си, ние всички сме подвластни на причинно следственият закон и ти не правиш изключение.
За времето писах по-горе!
-
Ако космически кораб пътува няколко дни в космоса със скорост, близка до скоростта на светлината, той ще се завърне на Земята след десет години - описаното явление се нарича "времеви парадокс".
Отговорът на този въпрос дава Теорията на относителността. Скоростта на светлината е единствената константна величина в природата. Следователно, щом скоростта на светлината остава постоянна на големи и малки разстояния, то тогава нещо друго трябва да се променя. Айнщайн вярва, че това е времето. За някого, който се движи с голяма скорост, времето тече по-бавно в сравнение с друг, който стои на място. Ако се постигне движение със скоростта на светлината, то тогава потокът на времето ще бъде напълно прекъснат Този теоретичен експеримент, разбира се е практически невъзможен за обитателите на Земята, тъй като нито едно превозно средство не може да достигне скоростта на светлината (300 000 км/ сек.). Най-лесно това явление се обяснява чрез примера с космическия кораб в научнофантастичните филми, когато героят разбира, че докато е прекарал няколко дни в космоса, на Земята са минали много години.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982 (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982)
Няма лошо времето да се променя, но какво е време, всъщност? Ако се съгласим с Iris, че е нищо, то може ли нищото да се променя? Спрямо Теорията на Относителността, /по-скоро "разяснението" в научен форум/ не става ясно, каква точно е ролята на "времето" при определени пространствени изменения. И в първия момент си мислех, че няма да са нужни елементарни уточнения, но после се замислих, по какви ли учебници баща ми през 60-те е учил физика? Отделно колко е имал и какво си спомня... а не може да се справя и с Интернет, за да потърси, ако нещо му потрябва. Но все пак това, което се надявам да го знае всяко дете е, че
светлинната скорост измерва разстояние!!
/за разлика от обикновената-шега/
Това винаги ми е харесвало в Айнщайн, че с невероятна ирония е въвеждал величините, термините и понятията, които са били необходими за обяснение на теориите му.
Изразено по математически, времето е една огромна, готина, болтвана кръгла нула! :drinks:
Имаме константа- СС (скоростта на светлината)
и променлива В (времето)
Да, но променливата не може да е нула, Или може?
Да, но константата СС е с мерна единица км/сек (?), защо не е само км.?
За да изчислим за протокола часовете в космоса на колко се равняват спрямо тези на Земята- ей така за протокола, щото си имаме изчислителни машини и ЕЛКА и калкулатори, да си правим изчисленийца... или направо да се сетя да си натоваря една совалка с "матриал" и право у космоса да си построя една къща и да си ... векувам там, докато се сменят няколко епохи и дойдат извънземните да ни спасят.
Накрая наистина ми е спокойно, че някой някога е измислил "времето", без него ... нямаше да има толкова празници за празнуване.
-
Yoda, каква ти е тезата? Че нещо ми се губи.
Че времето е субективно, е ужасно очевидно и никой не спори за противното.
То и "един метър" е субективна величина. Хубаво е, че четеш научни форуми и учебниците на татко си.
И в крайна сметка какво прочете там?
Със скоростта на светлината може и да се МЕРИ разстояние, но тя самата не е разстояние.
Светлинната ГОДИНА мери разстояние. Думичката ГОДИНА, се умножава по светлината, и елиминира именно това "/сек", което се ползва при означаване на скоростта.
Здраво омесваш причината и следствието в най-елементарни схеми с по 2 променливи.
Напиши си го на лист, все пак.
Това са сметки от 3 и 4ти клас!
-
Времето е "нищо"?Дайте да ви режа крайник с мноо тъп трион,и пак ми кажете,че времето е нищо.
Единствената причина да съществува времето е за да може нещата да не се случват наведнъж.” А.Айнщайн
Съгласна съм с това,че времето зависи от наблюдателя.
-
Единствената причина да съществува времето е за да може нещата да не се случват наведнъж.” А.Айнщайн
Съгласна съм с това,че времето зависи от наблюдателя.
Времето не зависи от наблюдателя, времето си е на самият наблюдател.
Ако разглеждаме всяко тяло като събитие в развитие, то това развитие има собствена хронология (собствено време). Аз имам моето време, Ти твоето, Земята нейното, мухата еднодневка също има своето си време, общото в всички тези времена е че те измерват една и съща отсечка (начало на събитието и край на същото) наречена съществуване, или живот. Субективноста идва от факта, че се опитваме да съпоставяме чуждите времена със своето.
Какво казват за починал човек? Времето му е изтекло, нали!
-
Единствената причина да съществува времето е за да може нещата да не се случват наведнъж.” А.Айнщайн
Съгласна съм с това,че времето зависи от наблюдателя.
Времето не зависи от наблюдателя, времето си е на самият наблюдател.
И така става..макар и не 100%съгласна..не мога да се обоснова и аргументирам,просто.Върти ми се в главата,ма като ясна мисъл не мога да го формулирам,но и е така..и не съвсем.Ти живееш в чуждо време,щеш или не..Това на планетата ни примерно...
-
Аз мисля,че Айнщайн ни излъга.
Той въведе гранична скорост на светлината,от където и ограничи възможните варианти.
За мен нещата стоят така.
Първо,в теорията на относителността,липсва маркер,т.е. липсва база за сравнение.
Щом величините,които използва,са мерни или с други думи,могат да се измерят или изчислят спрямо нещо,то защо при примера с ракетата и земята,той не постави маркер,спрямо който да се съди кой часовник как работи?
За мен,трябваше да има 3 часовника,единия от които да се вземе за базисен и спрямо него да се доказва как ще тече времето спрямо останалите два.
Например,когато две състезателни коли се състезават,времето се отчита от независим часовник,който е общ и за двете коли.
Също така,ако приемем,че часовника в ракетата изостава спрямо земния при скорост близка до светлинната,то това значи ли,че ако скоростта стане равна на светлинната,той ще спре? Ако е така,то космонавта ще стане безсмъртен!!!
Ограничението за абсолютната светлинна скорост е прието,за да се избегне още по-голям парадокс.
Ако ракетата продължи да се ускорява и надмине скоростта на светлината,тогава пред Айнщайн щеше да стои въпроса,какво става с времето?То би трябвало да започне да тече в обратна посока.
Т.е космонавта би трябвало да започне да се подмладява и в един момент да стане ембрион...доста вежди щяха да се повдигнат в научните кръгове по това време и за да се избегне конфузията,чичо Алберт е приел,че скоростта на светлината трябва да е крайна.
Също така,аз питам,какво ще стане,при следната ситуация?
Летят две ракети със скорост,1/2 от светлината ( няма да я надвишаваме,да не стават още повече обърквания!)
В един момент,едната ракета забавя ход и спира почти до нула,след което пак се ускорява ,като удвоява първоначалната скорост до близка до светлинната ,докато настигне първата ракета и после пак пътуват заедно.
Какво би се получило?
В ракета 1 , времето ще си тече нормално.
В ракета 2 , времето ще започне да се забързва,космонавтите ще остареят и ще сложат памперсите.
В един момент,ракетата се ускорява двойно по-бързо от другата,времето се забавя,докато пак настигнат първата ракета.Щом при забавянето те остаряват,тогава при ускорението ,те ще станат ли по-млади пак?
Да предположим,че измерваме времето в ракета 1.Там е минала 1 година от раздялата до събирането отново.
А в ракета 2 са минали 50г.
Въпроса е,ако в началото на полета двата екипа космонавти са били на еднаква възраст,какво става при втората среща?
Щом времето влияе на растежа,то при забавяне или ускоряване би трябвало да има промени....
-
Да бъда по-точен, Оле Рьомер доказва че скоростта на светлината е крайна,но Айнщайн използва това за своята теория.
По последни данни,вселената се разширява със скорост,по-голяма от тази на светлината...