Професор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института по български език към БАН. Живее в огромно имение в пазарджишкото село Сарая. Негово дело са над 300 статии, студии и монографии. Автор е на книгата “Един езиковед за просопографията на Диктатора”, където разкрива истинския произход на Тодор Живков.
- В една от монографиите си изследвате родословието на Тодор Живков. Твърдите, че е циганин. Как доказахте компрометиращия го произход?
- Знаете, че всички биографии на диктатора Тодор Живков бяха нагласени. Даже да се каже, че са нагласени, е малко. Мистифицирани бяха и документите, по които би могло да се направи някакво изследване на произхода му. Книгата ми за него по същество е научен труд. В книгата си посочих всички измислици,
съчинени от приближените на Тодор Живков и най-вече от съветника и биографа му Димитър Методиев. Две от частите са озаглавени “Белите полета в биографията на Диктатора” и “Фалшификатите и фалшифицираните параграфи в биографията на Диктатора”. Когато липсват документи, може да се възстанови историята по други данни. Това е езикова археология. Благодарение на тази технология и на това, че моят шеф Тодор Бояджиев ме изпрати в командировка уж по специалността да проучвам помаците в Тетевенско и Правешко, аз успях да направя пълно проучване на биографията на диктатора Живков. Преди това Руси Стойков, още в началото на 70-те години, ми каза, че в Ботевградско живеят така наречените кръстеняци, тоест, цигани, които са били побългарени насилствено от един руски офицер, и че Тодор Живков произлиза от такава фамилия. След като вече имах този сигнал, за мен не представляваше никаква трудност да открия кръстеняците. Конкретния повод и описанието на покръстването открих в записките на един известен български държавник - Тома Василев, и така попаднах на рода Яшарови. Яшар на турски значи Живко и при побългаряването са си променили името на Живкови. Открих защо повечето правчани са с име Тошко и Тодор и защо им казват Тоше. Защото при покръстването е използван свещеник от близкия манастир “Св. Тодор” и попът при всеки е казвал името на светеца Тодор и така са се намножили Тошетата в Правешко. Така открих част от биографията на Тодор Живков и рода по баща на Диктатора. Намери се едно свидетелство, че циганинът, който е носил главата на Бенковски, е бил прадядото на Живков.
- А как открихте влашкия произход на Тато?
- Един журналист от “София прес” ми сподели, че когато ходил с делегация в Правец, случайно заговорил на румънски и се намесила майката на Тодор Живков. Така открих влашкия му произход от страна на майка му, която е от Сомовит. Майка му Маруца дошла с баща си на гурбет в Правец. После баща й умира, а майка й се оженва в една махала - Дръвница, над Правец. Оженва се в българско семейство, но родната му майка е влахкиня. Така беше разкрит неговият произход.
- Тодор Живков знаел ли е за циганския си произход?
- Разбира се, че е знаел. Как да не е знаел? Може ли да не говориш майчиния си език? Даже другото име на рода им е Чукачите. Били са бургуджии, ковачи.
- А знаете ли този случай, когато журналистка влиза в килията му и му задава въпроса: ”Вярно ли е, че сте бил агент на Никола Гешев." Той отпива от чая с коняк и се изсмял: ”А защо мислите, че Гешев не беше мой агент?”
- Да. Не ми стигнаха парите да публикувам в книгата за Тодор Живков една глава, в която обяснявам близките роднински отношения на Тодор Живков с Никола Гешев. Връзката им е по бащина линия чрез рода Бозарови. Жена в рода на Тодор Живков е от този род, от който е и Гешев. Но в Дирекцията на полицията тези архиви след 9 септември са били прочистени.
- По времето на управлението на Иван Костов доста се коментираше и неговият произход...
- За него се твърди, че е от Къкарите. Те обаче са най-старите българи, трансилванските българи, които тук по погрешка им казват български цигани. Те са истински, чисти българи. С този въпрос специално не съм се занимавал. В Пазарджик живеят негови сродници, на които съм поръчал да се свържат с мен, но едва ли ще го направят. Те не са цигани тези хора, но би могло и да е вярно. С тези сини венци, пък и лошотията му циганска...
- А защо книгата ви за поета Никола Вапцаров ви донесе толкова неприятности?
- Защото в нея твърдя, че Никола Вапцаров никога не се е смятал за българин.
Даже стихотворението му “Родина” не е за България. А той не може да бъде голям поет, без да се каже цялата истина за него, дори и там, където повече от половин век е била укривана. Вапцаров е един много добър поет, но лош българин. Смятал се е за македонист.
- Дали защото не е познавал историята ни?
- Ааа, не е знаел. Бил е коминтерновски македонист. Заедно с Тодор Павлов и Венко Марковски въвежда измамата македонски народ и македонски език.
- Вие сте първият ономаст у нас, или изследовател на имената на българите. Как си обяснявате този процес на дебългаризация на имената?
- Този процес започва след 1990 година. Жени и баби с часове гледат сапунени сериали и после кръщават децата си с безумните имена като Изаура, Джейар, Росалинда. Всеки уважаващ себе си народ знае, че името е власт, сила и традиция. Веднага след Освобождението у нас много разпространено става името Александър заради княз Батенберг. След това се появява Фердинанд. В политическите среди навлизат имената на социалдемократи и комунисти. Най-куриозното е, че масово навлизат имената на съмнителни личности като Хитлер, Сталин и Ленин. Напоследък отново стана модно името Будьони. Това не само е карикатурно, ами чак става пошло, защото хората по върховете се сменят постоянно. Ние имаме такава кръстна традиция: първите две деца се кръщават на бабата или дядото. Следващото дете носи името на кума. Това е 1300-годишна традиция. Модата сега се проявява не само в облеклото и поведението, ами и в имената.
- За да угодят на баби и дядовци, много родители правят комбинации от имената им и се получават куриозни имена. Кои са най-фрапиращите случаи, на които сте попадал?
- Попадал съм на такива фатални имена като Клозетка и Телефонка. Историята на името Клозетка е такава: бащата става пленник във Франция. Жена му е бременна и ражда дете. Питат го с писмо как да кръстят детето, а той по това време чете книгата на Виктор Юго “Козет”. Българинът обаче решава, че това име трябва да стане в селото умалително и става Клозетка. По това време думата клозет още не е изместила нужник и така се стига до това куриозно име.
- В Русе дори имаше жена с куриозното име Проститутка, което едва след 10-и успя да смени.
- Имаше и Проститутка, разбира се. На всички политически личности едно време кръщаваха много деца. Преди 1989 г. бяха допускани имена като Владилен - комбинация от Владимир Илич Ленин, Октербек - от Октомврийска революция, и какви ли не още шедьоври. Тези куриозни имена бяха допуснати във въпросния списък, а бяха забранени други. По време на “възродителния процес” имаше уникални случаи.
- Преди 10-и имаше създаден списък с разрешени имена, който се връчваше на майката в родилното, и така се избягваха куриозни комбинации на имена. Дали не трябва да се наложи някаква забрана над уродливите имена у нас?
- Език със забрани не може да се лекува. Примерът е този списък на Института по български език към БАН, който ръководя. Най-страшни са конските имена. От криворазбрана модерност се въведоха едни хибридни имена, които ние в науката наричаме конски. Българи, а с конски имена! Ние сме конен народ, защото е заимстван модел, въведен от българите, когато са кръщавали конете си. За име на новороденото конче са вземали имената на кобилата и жребеца. И по новите демократични промени всеки сам си избира националност и име. Значи аз спокойно мога да се нарека Поразяващата ръка или Гърмяща пушка, да твърдя, че съм ескимос или индианец, нищо, че съм българин от няколко поколения. Крисмислава, Боцислава, Никоела - това са все имена, извадени от по-старите и по-новите списъци, които следим. Все пак си вадя хляба с езикова теория и теория на имената.
http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=1677
