Европейската София си е все така под руско влияние Франсоа Отер
България влезе в Европейския съюз през 2007, но не успява да се освободи от влиянието на някогашния си голям комунистически брат. Начинът, по който тя съществува, живее и търгува напомня на Русия. И именно това дразни дипломатите от Старата Европа, които работят там.
Ах, как недоволстват нашите европейски дипломати в София! От всичките посолства се носи един и същ хор от оплаквания, негодувания и дори раздразнение. И едни и същи думи: "Мафия, няма правосъдие. Руският модел в Европейския съюз, това не го искаме!" Впрочем,
ако това не се промени бързо, нашите дипломати ще продължат да си седят твърдо върху десетте милиарда евро, отпуснати на България от Европейската комисия. Все едно сме в Конго! София обаче все пак не е Пуент-Ноар. Столицата на тази България с общо население малко под осем милиона е доста по-развита от Букурещ, примерно. Напук на цифрите, споменавани от икономистите, жителите на София показват стил на живот не много по-различен от този в нашите големи провинциални градове. Сградите не са занемарени като в Будапеща. И в същото време България минава за Далечен изток (far-east) и никой не смее да я сравнява с Румъния или Унгария. Всички упреци, които западноевропейците не си позволяват да отправят към тези две държави, все пак са отправени именно към българите.
Наистина, революцията от 1989 г. в София беше просто вътрешнодворцов преврат, след който старите управници комунисти, днес социалисти, си разделиха активите на страната. Но точно това се случи и в Букурещ, и в по-малък мащаб в Будапеща. Що се отнася до етническия национализъм, с който си послужиха всички екс-комунисти,
за да прикрият обрата в нагласата си, тук той беше насочен срещу турците. От 1989 г. мюсюлманите и турците получиха същите права като на другите българи. Тогава откъде идва враждебността на европейците спрямо българите?
Разбрах, когато присъствах на откриването на изложение на италиански бижута. Френско шампанско и ирански черен хайвер. Длъгнести манекенки, облечени в дрехи на Дрийс ван Нотен и Диор, посрещат гостенките си, докарани от шофьорите им. Бодигардовете чакат навън в студа. Гледат през витрините как техните "шефки" целуват "най-добрите си приятелки" под светкавиците на фотоапаратите. Това е абсолютно същата обстановка като при наследниците на апаратчиците в модните кръгове в Москва. Това също дразни нашите посланици, при условие, че в България половината население живее под прага на бедността.
България е част от Европейския съюз, но живее по руски. Така не става.Кортеж от бронирани колиТези, които могат, излагат на показ богатството си. Като същински кръстници, те се придвижват с кортеж от бронирани коли. Имат си феодални имения, градове, че и цели региони. Разделят си публичните пазари, парите текат като река в техните кланове. Толкоз по-зле за другите. България е малко като една европейска Сицилия от миналия век. С тази разлика, че нашата периферия днес не е вече Палермо, Ирландия, Шотландия или Пелопонес. Сега е Русия. В София се натъквам на нещо като разделителна линия, културна особеност, която никога не съм чувствал толкова силно в централна Европа. Литва, Естония, Латвия, Полша, Унгария, Чехия, Словения и Румъния демонстративно обръщат гръб на Русия. Те я мразят открито, ако и да са принудени да правят компромиси с нея за енергийни доставки. Те питаят тази злоба до такава степен, че са на път да заобичат Германия, въпреки ужасните спомени, завещани им от нацистите.
В София, симпатията и отвращението се смесват. Но сред управляващите кръгове симпатията преобладава. Миналия февруари в Москва българският президент Георги Първанов оповести Годината на България в Русия. Той припомни, че "времето не може никога да изличи спомена за руските войници, които са се сражавали за свободата на България".
В останалата част от централна Европа подобно заявление е направо невъобразимо. В Талин, естонците чак преместиха един паметник на загиналите руски войници.
България, смятат много дипломати, си е все така сателит на Русия. Отпечатъкът, оставен от съветите, е смазващ. След 1947 г. в София руснаците са действали с тежка ръка, защото страната беше воювала със СССР и също така защото местните комунисти са били в слаба позиция. Това насилие дълбоко е белязало духовете.
"Българското дисидентство погина в концентрационни лагери, разположени в самата България, казва Георги Жечев, преподавател в СУ. - Нашата история е поредица от катастрофи, които се повтарят непрекъснато. Винаги сме живели под иго".
Александър и Мария Вазови, съответно на 81 и 75 години, ме интересуват, защото са част от едно поколение, което се наложи да изтърпи комунизма в целия му размах. Следователно те могат да преценят най-добре кое върви добре или кое не чак толкова през последните двайсет години от техния живот. Той е с хубава усмивка, но леко недочува: немска бомба е паднала много близо до укритието, където семейството му се е криело. Бивш преподавател по руски, той е бил издаден на властите, че "е водил свои ученици по църкви" и е напуснал работата си преди да се пенсионира. В симпатичния им апартамент има книги и впечатляващи произведения на български художници. Мария сервира кафе и бисквити. Александър събира трохите и ги слага в една кутия. "Рефлекси от едно време", извинява се той, смеейки се. Слушам го в продължение на един час, на два часа. Имам чувството, че съм в Хавана или пък че препрочитам "Кучешко сърце" на Булгаков. Потискащо е. Разказва ми за учебните си програми, които е трябвало да бъдат одобрявани от Москва; за това как съседите му по етаж са пишели доноси и върху най-малката подробност от всекидневния живот; за посещенията му в Партийния комитет в София; за страха на хората, които не смеят да изкажат мнение различно от това, което четат в партийния всекидневник или което чуват по радиото.
Той замълчава, отпива малко кафе, поглежда ме и казва:
"След 1989 г., отидох да си видя досието в тайните служби. Имаше 78 страници. Доносничели са за мен от всички посоки. Водех живот без приятели". След дълго мълчание добавя: "Днес може да се говори малко по-свободно, но в политиката са си все същите лица. Без радикални мерки нищо няма да се промени. Сега България е руският Троянски кон в Европейския съюз"."Ние сме народ, който лесно се подчинява"В България браздата на фатализма е дълбоко врязана. Припевът "нещата не вървят, нищо не можем да направим" е бил дълбоко насаден в хорските умове. В Софийския университет студентите не казват нищо по-различно. "Ние, българите, сме народ, който лесно се подчинява", твърди Слав Петков, 24-годишен, който се надява един ден да види как в неговата страна се прилагат "правила, които всички ще спазват". Диян Карагеоргиев, на 25 години, твърди:
"Проблемът е симбиозата между държавата, тайните служби и руснаците. Техният интерес е пред всичко останало!" Трудно ми е да си представя, че българските управници, дори и ако са впечатлени от руснаците, подложени на икономически натиск или личен шантаж, нямат и най-малкото желание да се еманципират или поне да уравновесят връзките си с Изтока и Запада.
Защо Европейският съюз се разтакава, като не подкрепя твърдо реформаторите на системата, поставяйки открито драконовски условия за отпускането на помощи? Именно той, даващият пари, трябва да определя посоките. Не Москва, която иска да пласира стоките си и да активизира търговските си мрежи. Впрочем,
защо Европейският съюз прие в редиците си България и Румъния, без да постави своите условия преди самото присъединяване? Този сляп ход няма ли да се повтори с балканските страни, които са се наредили на опашка пред портите на Европа? Погледнато от София, политиката на Брюксел изглежда кофти. Твърде дипломатичните протакания на европейските чиновници имат солена цена. От тези несполуки страдат най-напред българите, които не искат нищо друго, освен държавата им да се модернизира. Страдат и всички други европейци, които губят доверие в разширяването на Европейския съюз. Движим се бавно и неуверено, сякаш ни е срам да наложим нашите принципи на демокрация и почтеност в обществения и икономическия живот.
Превод: Владимир Сунгарски
http://pro-anti.net/arhive/1335-godina-20-broi-12-946-2-8-april-2010-g/2606-evropeiskata-sofiya-si-e-vse-taka-pod-rusko-vliyanie.html