Деспотизмът на агентурната власт в България

[ultrafutur]

Корупцията е държавна политика
Несанкционираните престъпления срещу акцизния режим като форма на социална политика

(Обобщен анализ на легия „Българска анти-мафия” за правителствените чадъри над контрабандните канали, корупционните практики и безстопанствеността в агенция „Митници”)

http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-03-05_07.html

Известно е, че от средата на 2006 г. Агенция „Митници”  иззе от НАП на законова база администрирането и събирането на вътрешния акциз. Публична тайна е, също така, че повече от половината от алкохолните напитки в страната се продават с фалшиви бандероли. Това означава, че за по-малко от половината от реализираните на пазара количества постъпват акцизи в републиканската хазна.

Схемата функционира по следния начин. Множество фирми, част от тях с репутация на големи данъкоплатци, поръчват нужното или по-малка част от действително нужното им количество бандероли, но облепват с тях между 20 и 30 % от търгуваните бутилки. Останалата част от количествата се облепват с фалшиви бандероли, които се произвеждат в Турция и се внасят през Капитан Андреево, а в по-редки случаи се внасят и като пощенски пратки.

След продажбата на количествата с фалшивите бандероли, съответстващата им бройка, получена от държавата, се връща с мотив, че не е осъществена предвидената търговска реализация. От Агенция „Митници” съставят протокол за унищожаване на истинските бандероли, чрез които не са извършени продажби, респективно на съответната фирма се възстановяват парите за акциза на уж  нереализираните в търговската мрежа количества алкохол.

Според оперативна информация, „печалбата” се разпределя  поравно между търговците и митницата.

Количеството на унищожените през 2007 г. от Агенция „Митници” бандероли и тяхната обща левова стойност представлява размерът на измамата, т.е. щетата за държавния бюджет. Неслучайно от митниците категорично отказват да съобщават данни за количеството на върнатите и унищожените бандероли. Това е информация табу, ревниво пазена в тайна.

Според криминалисти обаче, фискалните загуби от тази далавера през миналата година са в диапазона между половин и един милиард лева. Тази схема с акцизното източване на бюджета намери потвърждение и в официалната позиция на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас, официално изразена от тях в серия от прес-конферинции, организирани през миналата година.

Според тях, приходите от акцизи върху спиртни напитки, които държавата събира, не надвишават 15 %. Представители на браншовата организация се шегуват, че като не преследва престъплениятята срещу акцизния режим и техните автори, властта провежда социална политика, защото дава възможност на народа да пие алкохол на достъпни цени. На 21.02.2008 г.,  по време на дебата по внесения от опозицията вот на недоверие към кабинета, председателят на парламентарната група на Обединените демократични сили - Йордан Бакалов връчи на премиера Сергей Станишев сигнали за корупция в управлението.

Единият от материалите е анализ за измами и контрабанда в агенция "Митници", според който държавата губи 500 млн. лв. от нелегалната продажба на спиртни напитки. Основанията за тревога нарастват още повече, ако към тези умопомрачителни цифри се прибавят и загубите от  контрабандата в петролния сектор.

В средата на февруари, на пресконференция на Българската петролна и газова асоциация, нейният председател г-н Андрей Делчев заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда. Около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика, като загубите за държавата през миналата година са за над 200 милиона лева. Тези процеси не са неизвестни на специализираните правоохранителните органи, но съществува страх да се удари по крупните играчи в акцизната мафия без благоволение свише!  

Не е трудно да се предположи, че в България властимащите не гледат с добро око на инициативи, които биха разкрили понякога твърде тесните им взаимоотношения с крупни фигури от престъпната диаспора.

В средата на миналата година генерал Ваньо Танов подаде оставка като шеф на Главната дирекция за борба с организираната престъпност, която публично обоснова с обстоятелството, че в България съществува политически чадър над стоковата и акцизната контрабанда!  

ТОЧНИТЕ ХОРА, НА ТОЧНОТО МЯСТО, В ТОЧНОТО ВРЕМЕ

Още като новоназначен директор, Асен Асенов разставя на възлови постове по всички нива от йерархията лица с нюх и склонност към комбинации и гешефти. Мнозина от тях са стар контингент на Икономическа полиция, НСБОП, НСС. Те са опосредстваната му връзка с подземния свят за целите на подялбата на печалбата от контрабандата. Ползват се с безрезервната му подкрепа. Дисциплинарни мерки срещу доверени нему лица Асенов неохотно предприема само след извършени арести за престъпления срещу митническия режим, пространно отразявани от средствата за масово осведомяване.

Специалните служби знаят, че Асен Асенов обслужва сенчестите групировки още преди да оглави българските митници. Замесен е в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера.

При първата - промишлени количества захар изчезват край Бургас, защото били „отмити” от дъждовете.

При втората пък спиртът уж се изпарил в атмосферата. А в действителност, в Обединени захарни заводи – Горна Оряховица са били внесени много по-големи количества спирт от официално декларираните, за които впоследствие е взето решение да бъдат оправдани с фири и „естествени” загуби.  ;D

Подписът на Асенов стои и под двата административни акта. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Печели собственикът на „фирите” - „Мултигруп”. Със сигурност са спечелили и внедрените агенти на частната корпорация в държавната  администрация. На 29.05.2002 г.

Асен Асенов е назначен за Директор на Агенция „Митници” по лично настояване на тогавашния министър на финансите Милен Велчев след съгласуване с екс-премиера Симеон Кобургготски.

Фалшифицирани са резултатите от проведения няколко седмици по-рано пред комисия под председателството на тогавашния ресорен зам.-министър Гати Ал Джибури конкурс, излъчил за победител друг кандидат.

След като разбира, че е загубил в надпреварата за поста на митничар №1, Асенов незабавно заминава за Русе, за да посрещне завръщащия се по онова време от задгранична командировка Милен Велчев с оплакване, че не е спечелил конкурса и трябва да се действа изпреварващо спрямо предстоящото обявяване на името на победителя пред медиите.

За трите месеца временно изпълняващ длъжността директор на Агенция „Митници” след уволнението на Емил Димитров – Ревизоро, Асен Асенов е успял да докаже на министър Велчев колко „полезен” може да му бъде и че напълно споделя неговите идеи за развитието на българските митници.

Всъщност новата стара бизнес-концепция на Агенция „Митници” е приета и препотвърдена с пълно единодушие на яхта край Монако по време на партия бридж от най-важните персони, имащи отношение към движението на вносно-износните стокови потоци. Участници в заверата са Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ и депутат по онова време, Спас Русев – бизнесмен и неофициален спонсор на Симеон Сакскобургготски, Петър Петров Амигоса – наркотрафикант и главорез, и разбира се Иван Тодоров Доктора – най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.  
  
КУХИЯТ РЪСТ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ КАТО ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ

Директорът на българските митници ще впише името си в аналите с политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи, целяща отклоняване на  общественото вниманието от контрабандните скандали и корупционния климат в ръководеното от него ведомство.

Откакто Асен Асенов застана начело на българските митници през 2002 г., прес-службата на ведомството бе превърната в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените тези на директора за рекорди в събираемостта на митническите приходи. Асенов се хвалеше ежемесечно с номиналното увеличение на митническите постъпления, без да обяснява, че то се дължи на повишените обеми на вноса, в това число - вноса на стоките с най-голям фискален принос, каквито са енергоносителите.

Белег за агресивно нарастващия внос е лавинообразно разширяващия се с всяка изминала година дефицит на външнотърговското салдо -  5,3 милиарда лева за 2004 г., 7,9 милиарда лева за 2005 г., 10,3 милиарда лева за 2006 г. и 14,3 милиарда за 2007 г.

Други причини за номиналния растеж на митническите постъпления бяха и са световната инфлация като цяло и драстичното увеличение на  международни цени на енергийните суровини в частност. Освен това, през последните години непрестканно се повишаваха акцизните ставки и се определяха нови стоки за облагане с акциз.

Тези изводи се потвърждават и от анализите на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет. В декемврийския обобщаващ бюлетин на министерството за 2007 г. между другото се казва, че „основните фактори, който продължават да влияят върху приходите от косвени данъци, са ръста на вноса в страната, нарастването на цените на основни суровини и горива, ...увеличените ставки на акциза през 2007 г. и др.”

Множество финансови анализатори приведоха научнообосновани доказателства, че отчетеното влияние на тези макроикономически фактори не само неутрализира номиналния ръст на приходите, но го превръща и в отрицателен.

Реалният спад в събираемостта на митнически постъпления за 2007 г. трудно може да бъде изчислен, защото с влизането на България в Европейския съюз стоковите обеми, дестинирани от страни-членки, престанаха да са обект на митническо облагане, което да позволява съпоставка с годишните бази от предходни периоди. За сметка на това, обаче, е видимо и количествено изчислимо продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения, което свидетелства за неотслабващото действие на контрабандните канали.

В следващите редове са посочени най-новите данни на Националния статистически институт на България относно параметрите на външнотърговския оборот през 2007 г. С помощта на безпристрастните числа от статистиката се разкриват огромни загуби, за които пропагандата машина на Асен Асенов упорито мълчи.

Съвкупната данъчна основа за ДДС през  2007 г. е 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки от трети стран -нечленки на ЕС /17 милиарда  и 760 милиона лева/, на събраните мита /193 милиона 13 хиляди и 300 лева/ и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос /57 милиона  106 хиляди и 100 лева/. Тази данъчна основа е приблизителна и следва да нарасне допълнително, защото към нея не са добавени сумите на дължимите при внос продуктови такси и тютюневи вноски, за чиито размери шефът на митниците Асенов тенденционно не предоставя информация. Това изчисление има своята нормативна регламентация в чл. 31 от ЗДДС (в сила до 31 декември 2006 г.), където данъчната основа при внос е дефинирана като митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.

В действащия от началото на 2007 г. Закон за данък върху добавената стойност, принципът на изчисление е запазен, като само е терминологично преформулиран в чл. 26, определящ данъчната основа на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчиците във връзка с доставката, увеличено с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.

Облагането на изчислената с наличните данни данъчна основа в размер на 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима  сума в размер на 3 милиарда 602 милиона 23 хиляди 820 лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2007 г. е  3 милиарда 511 милиона 620 хиляди и 900 лева, т.е. със  90 милиона 402 хиляди 920 лева по-малко от реално дължимия.

Тази загуба, например, е равна на разходния бюджет за политиките на Министерството на културата за цялата 2007 г. Загубите от несъбран ДДС през предходните години бяха много по-впечатляващи, не на последно място и поради облагането на вносните потоци от страните-членки на ЕС, които формираха близо две трети от стоковата съвкупност на българския импорт. За последните четири години точната сума на загубите за държавния бюджет от недосъбрания от българските митници ДДС възлиза на 3 милиарда 946 милиона 542 хиляди 920 лева, т.е. почти 4 милиарда лева. По години загубите са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г. и 90 милиона и половина за 2007 г.

Ако легалните, лесно изчислими и видими с невъоръжено око загуби от несъбран от митниците ДДС за четири  години са 4 милиарда лева, какъв ли е истинският размер на нелегалните загуби от контрабандата и митническите измами през този период като цяло? Навярно 3 пъти повече, както твърдят криминалисти и финансисти.

Основания за техните твърдения се откриват и в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга. Напълно закономерни и разбираеми са регулярните протести и прес-конференции на различните браншови организации, които негодуват от контрабандата и митническите измами. В действителност, реалният сектор у нас е основният потърпевш от нелоялната конкуренция на онези, които търгуват на нереално ниски цени, защото не плащат вносни и вътрешни налози на държавата.
  

[ultrafutur]

ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА И ИМА ЛИ СИ КРУШКАТА ОПАШКА?

Едва ли има друга държава в света, освен България, която така явно и несмущаемо да неглижира корупционните практики в митническата си администрация!

Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а по-скоро във факта, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство.

Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения. Така например, размерът на наложените от Агенция „Митници” глоби през 2007 г. е 10,9 милиона лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи клони към абсолютната нула - 0,2 %.

Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на митниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция - да противодейства на контрабандата и измамите.

Милиардите левове загуби от митниците и лъжите на техния директор отдавна са прераснали в опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията му над негови служители, замесени в корупция, клиентела, безстопанственост и служебни злоупотреби е доказателство за заинтересованост от двойните стандарти в митническата ни администрация, от които имат изгода и външни за нея лица и среди.

Желаещи анонимност поради страх за живота си митнически служители разказват за стройна вертикална система на корупционни разплащания в Агенция „Митници”. Разказват още за безнаказаност, самодоволство, недосегаемост. Самият Асен Асенов и приближени нему многократно са засичани да казват, че държат на апетитна хранилка министри и десетки депутати от управляващото мнозинство.

Директорът на Агенция „Митници” нееднократно е парадирал, че споделя ловните излети и официалните приеми на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал. Плашил е любопитни журналисти с Румен Петков, хвалил се е с оказана на Георги Първанов помощ при набирането на средства за кандидат-президентската му кампания. Изтъквал е, че докато Сергей Станишев е премиер, постът му на митничар №1 е непоклатим. 

Обикновените български граждани няма как да знаят пикантни подробности от добре охраняваните кулоари и коридори на властта. Но всички забелязват без особено усилие анти-корупционното безветрие, което започва да се превръща в запазена марка на настоящото правителство.

Дори един безспорен лобист за България - Джефри ван Орден охарактеризира нашата страна като корупционно блато, в което блаженно се разхождат алигаторите на мафията. „Трансперънси интернешънъл” ни залепи етикет на „устойчиво корумпирана европейска страна, а американският мозъчен тръст „Фондът за мир” ни определи като „почти провалена държава”!

Оповестеният на 4 февруари междинен доклад на Европейската комисия заяви на управляващите в прав текст, че през първата година от своето членство в ЕС България не е показала убедителни резултати в ключови области като борбата с корупцията по високите властови етажи и организираната престъпност.

Аналогичен извод, че „контрабандата и корупцията в различните й форми в държавната администрация на България продължават да са сериозни проблеми, въпреки известния прогрес”, се съдържа и в доклада на Държавния департамент на САЩ за международната стратегия за контрол на наркотиците, публикуван на сайта на дипломатическото ведомство на 01.03.2008 г.

Освен Европейският съюз и Държавният департамент, през последните няколко години практически не остана нито една сериозна международна организация или медия, която да не е критикувала контрабандата и „кошмарната” корупция в българските митниците.

Абсолютно същото повтарят от години с факти и аргументи, имена и цифри в своите анализи и публикации Легия „Българска анти-мафия”, Коалиция 2000, Центърът за изследване на демокрацията и десетки български печатни и Интернет издания.

Удивителен е фактът, че след като от Брюксел окачествиха безмитните ни магазини като „развъдници” на  организирана престъпност, от които, според думите на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, България ежегодно губи по 400 милиона лева, управляващите взеха решение да ги закрият, при положение, че години наред не можаха да принудят Агенция „Митници” да осигури адекватен контрол върху тяхната дейност.

Кабинетът „Станишев” изгори юргана, но запази въшката, т.е. взе решение за ликвидацията на безмитните ни магазини, каквито функционират в много европейски страни, но не потърси отговорност от митническото ръководство, което с безконтролност и користни подбуди ги превърна в първоразрядни канали за контрабанден внос на акцизни стоки.

Състоянието на българските митници предизвиква асоциации за пладнешки обир, разпад и безхаберие, като примерите, онагледяващи подобен извод, са безчет. Периодично гърмят скандали, а след тях и по някой друг предпазен бушон, заловен при акция на спец-службите в момент на взимане на дребен подкуп. А “МИТНИЦИТЕ СМЪРДЯТ ОТКЪМ ГЛАВАТА”, както преди месеци вестник “Земя” озаглави една своя потресаваща поредица от разследващи материали за кражбите и далаверите на Асен Асенов и компания.

Странното е, че българският премиер и председател на социалистическата партия не обърна никакво внимание на публикациите във вестника, чийто редакционен екип и електорат са с леви и демократични политически убеждения. А иначе, в страната видимо расте социалното напрежение заради нежеланието на правителството да извършва по-осезаеми индексиращи плащания на редица съсловни групи и на пенсионерите.

Обяснението е до болка познато - липса на достатъчно бюджетни средства. Същевременно от митниците изтичат милиарди, а от устите на управляващите – голословни декларации за нулева толерантност към престъпността и корупциията. Въпросът е на кои първи няма да им издържат нервите през идващата пролет – на европейските чиновници с дипломатичните маниери или на широките народни слоеве, отрезвели от поредното политическо предоверяване?!

[ultrafutur]

Кариера “Бодигард”

 

Инструктори към “бойните единици” на “Мултигруп” са били  уволненият началник на Второ главно управление Божидар Антонов и “шестакът” Бончо Асенов, при когото Б. Борисов кара курс по атеистично възпитание

Румен Ралчев, който е завършил школата в Симеоново, е работил в отделението за охрана на Т. Живков, оглавявано от полковник Кайджийски

 

Георги ГЕШЕВ

Вадим ПОТАПОВ

 

Ченгета и масони

 

Организацията на масоните, разбира се, е стара. В България още преди 125 години е имало масонски ложи. По времето на комунизма те са забранени. Масонството  у нас възражда не кой да е, а самият бигбос на капитала и шеф на “Мултигруп” Илия Павлов. Той има и най-високата степен в йерархията – 33-та, и до смъртта си е върховният Велик майстор в сянка – “капо де тути капи”.

Масонството по принцип е надправителствена и надрелигиозна организация, която има хуманни цели и в която влизат изключително уважавани общественици, юристи, лекари, бизнесмени. То е много популярно в Северна и Южна Америка. Там масони са известни със своята благотворителност и обществена поддръжка фигури. В Европа обаче масоните имат по-незавидна слава. В България до 1998 са регистрирани 30 регулярни (признати) ложи и няколко нерегулярни (непризнати) ложи. Нерегулярна е например “Орденът на Франция” с около 200 членове. Първи и най-дългогодишен Велик майстор става Румен Ралчев, издигнат лично от Илия Павлов. През 1998 масоните се разцепват на две – с вождове Иван Ставрев и Борислев Сарандев. 20 ложи заедно със Ставрев остават във Великата ложа на старите признати и свободни зидари, където Велик майстор е о. з. полковникът Румен Ралчев и управителен съвет от 9 души, все известни бизнесмени. Те се разделят на няколко по-малки регионални ложи, като търновската “Боляри”, русенската “Дунавска звезда”, сливенската “Възраждане”, “Светлина”, “Сговор 92” и т. н. Знае се например, че масони са хора като бившите премиери Димитър Попов, външният министър Стоян Ганев, братът на президента Петър Стоянов – Емил Стоянов, бившият депутат Нансен Бехар, Калчо Хинов от “Ротари клуб”, юристът на Симеон Сакскобургготски Асен Ошанов, членът на Бизнесклуб “Възраждане” и депутат от Коалиция за България Добромир Гущеров, Владимир Христов – НЕК, Венелин Иванов – “Холдинг Варна”, Росен Коларов – SOS  Киндердорф, шефът на “Пирогов” д-р Спас Спасков, и дори синът на Стефан Воронов – Александър, и шоупродуцента Магърдич Халваджиян. Около 70% от министрите и техните заместници в почти всички правителства, кметове и много МВР и МО служители са масони. Всички те имат паспорти и значки, валидни за целия масонски свят – отличителни знаци, с които се легитимират помежду си. Храмът на майсторите зидари (масоните) се изобразява като пирамида, в която степените са етажите, но никой не знае къде е върхът.

 

Ще стане ли България Велик приорат ?

 

От март 2003 след Илия Павлов най-висока степен – 33-та, има Румен Ралчев. През 2005 обаче той изненадващо сдава властта в ръцете на Петър Калпакчиев, управител и собственик на офшорна фирма “Карони” АД, занимаваща се с консулт по стопански дейности и мениджмънт, с няколко задгранични клона. За Калпакчиев се знае, че е бил главен счетоводител на оръжейната фирма “Кинтекс” и близък приятел с оръжейника Младен Мутафчийски, подвизаващ се в момента в Лихтенщайн.

Загърбвайки поста на Велик майстор, Р. Ралчев си намира ново амплоа. От юли 2005 вече е начело на новосформирания Орден на рицарите тамплиери. На тайна церемония в гранд-хотел “Варна” – бивша собственост на “Мултигруп”, чрез ритуал, наречен инвеститура, вече няколко десетки българи се зоват постулати (рицари тамплиери), а шефът им – приор. Целта явно е когато влезем в ЕС, България да бъде провъзгласена за Велик приорат. По думите на приора организацията не била всъщност тайна, нито пък религиозна. Тя обединявала богати професионалисти и общественици, доказали себе си и верни на християнските ценности. В нея имало хора от всички християнски деноминации. Те обаче в никакъв случай не били масони.

 

Редом с Джеймс Кели и Патрик Реа

 

Чрез длъжността си на приор бившият бодигард на Тато всъщност става съидейник и съратник на Великия майстор на тамплиерите американския адмирал от запаса Джеймс Кери и Великия командир Патрик Реа. Той и без това, както сам твърди, като масон си бил близък с американския вицепрезидент Дан Куейл и дори със семейство Хилари и Бил Клинтън, които лично го поздравили за 50-ия му рожден ден. Според Устава на ордена обаче, ако Велик приор бъде избран за президент или министър-председател, той е длъжен да се откаже доброволно от сана си. А основната дейност на рицарите тамплиери е благотворителността. Може би воден именно от това благородно призвание, приор Р. Ралчев оглави и Националния съюз “Безопасност и охрана”. Както се казва, той е намерил неочаквано добра комбинация “3 в 1” – милиционер, масон, рицар тамплиер. А сега вече и “куатро”. Организацията на този съюз, наречен национален, силно напомня масонската и тамплиерската. Същите отличителни знаци – значки с щит и меч, и книжки на партиен принцип. Съюзът има и регионални структури в по-големите градове – Пловдив, Варна, В. Търново, с координатори.

 

Кой е Владо Владов ?

 

За София координатор е друг бивш бодигард на Тато и авер на Ралчев – г-н Владо Владов. Негова съпруга е медийно известната  бивша шефка на ГУ “Митници” Елка Владова. Името й се появява от време на време в медийното пространство от 1994 насам. Тогава тя беше онази КПП-служителка на аерогара “София”, която Андрей Луканов “посегна да бие”, заради което му отнеха паспорта и престоя малко на ул. “Майор Векилски”. Пък после съди България в Международния съд в Хага. Същата дама впоследствие се оказа собственик на фирма “Сиел”, която бе замесена в ембарговия внос за бивша Югославия. Заради което след разработка на българските и американските служби Иван Костов я освободи от длъжността шеф на Агенция “Митници”. През 2002 обаче Милен Велчев отново за кратко я върна да отговаря за контрабандата, наркотрафика и нелегалния внос на агенцията. Последно името на Владова се спрягаше около убийството на Иван Тодоров-Доктора, който заедно със сина на диктатора Милошевич – Марко, и на покойния Николай Добрев – Кирил, бе заподозрян в контрола на канал за цигари. Минути преди разстрела на Доктора той е имал среща с бившата митничарка, с която са имали общ офис (чиста случайност!)  и която е още по-бивша служителка на Гранична полиция и НСБОП. Не щеш ли пък, офисът на координатора на съюз “Безопасност и охрана” г-н Владов, който се гордее с книжка № 6, или №7,  се намира в една сграда на ул.”Дунав” и “Врабча” и един етаж под офиса на бившия президент Желю Желев. Чиста случайност!

 

Мутрите надничат отвсякъде

 

Румен Ралчев е роден в София на 30 януари 1952.  Женен е има 3 деца. Освен възпитаник на школата в Симеоново е бивш борец в “Левски Спартак”. До 1991 е служител в УБО и НСО. Бил е лична охрана на Тодор Живков, Петър Младенов, Андрей Луканов, Желю Желев. След 1991 се занимава с частен бизнес. При първото посещение на Симеон Сакскобургготски  у нас през 1996 го охранява. После щафетата поема Бойко Борисов. Приятел е на генерал Людмил Маринчевски. Учредява Асоциация на охранителните фирми заедно с президентите на “Ипон”, “Скорпио”, “Секюрити груп” и др. Братовчед е на народния представител от НДСВ Борислав Ралчев, който се спряга за мастит бизнесмен и адвокат на групировката “ТИМ”. Председател е на фондациите “Антидрога”, “Розов свят” и “Акация”.   

Обикновено  го представят за формалния съперник на Бойко Борисов, когото чрез Борислав Ралчев и Георги Петканов искаше да уволни от МВР. Но това е само за парлама.

 

Истината е, че в България лицата на мутрите надничат отвсякъде и в свободното им време ги снимат под портретите на Левски и Ботев. Когато не се изказват пред медиите. Или не  “правят” благотворителност и не развиват  синдикална или духовно-религиозна дейност
 


http://kaily.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=28143&df=45&dflid=3

[daskala]

Който е чел книгата на Никола Николов "Четеридесетте безотговорни дни" за унищожаване на вългарската интелигенция,съвсем естествено е да направи
сравнение с настоящото време което е "Осемнадесетте безотговорни години" дадени от външните сили за да може българското масонство да забогатее, защото беден масон няма.

[ultrafutur]

Български политици-агенти са опасност за сигурността на ЕС и НАТО


16.03.2008
http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-03-16_02.html

Германското радио Дойче Веле съобщава, че комунистическото минало и връзките на много водещи български политици с тайните служби в страната и предимно със съветския Комитет за държавна сигурност - КГБ предизвикват сериозна загриженост на Запад.

Контактите на високопоставени български политици с КГБ се смятат в Брюксел за опасност за сигурността на информацията в рамките на Европейския съюз и НАТО.

Според Дойче Веле, старите връзки са излезли отново на преден план, когато през миналата седмица стана известно, че международно известният руски търговец на оръжия Виктор Бут, който е имал отлични връзки с КГБ и по-късно с руските тайни служби е доставил малко преди ареста му в Тайланд, оръжие в България на стойност няколкостотин милиона долара.

Радиото отбелязва, че всеки шести български държавник от 1990 година до днес е бил агент на тайната комунистическа полиция Държавна сигурност /ДС/, известна с близките си връзки с КГБ и с ЩАЗИ.

Дори сегашният президент Първанов и бил агент на ДС под псевдонима "Гоце", съобщава радиото, но това не предизвиква особени реакции в българското общество, за разлика от Германия, където дейността на ЩАЗИ беше не само напълно разкрита, но агентите й получиха забрана да заемат важни постове в държавата.

[ultrafutur]

Искаме отваряне на всички досиета на бившата ДС


56 % искат пълно отваряне на всички досиета на бившата ДС в страната. Това сочат данните на социологическо проучване на НЦИОМ, съобщи Лидия Йорданова по БНР.

Допитването е проведено по повод 1 г. от създаването на Комисията за досиетата на бившата държавна сигурност.

Около 44 на сто от българите се обявяват за разкриване на агентурното минало на всички публични фигури у нас.

Само 25% са категорично против. Половината от хората твърдят, че ако има материали, написани за тях, те не биха желали да се запознаят с тях, сочат още резултатите от проучването.

Близо 60% от хората се обявяват против това бивши агенти да участват в каквато и да е структура на властта. Според изследването хората нямат никакви възражения към закона и към работата на комисията по досиетата.


06.04.2008
http://www.dnes.bg/

[ultrafutur]

Татяна Дончева: Първанов е част от система, която пречи на България


Народната представителка от БСП в интервю за Пенчо Ковачев от в. "24 часа"

netinfo.bg
17.04.2008

"... Президентът и премиерът се ангажираха по начин, от който партията и правителството не могат да извлекат позитиви.

... Ролята на Първанов ще се изясни в два аспекта. Единият е, като проследите компанията му от последните години, с която си прекарва времето, която го спонсорира, ходи на лов, прави обществените си инициативи.

И другият аспект - който маркира неговите амбиции.

А те в тази ситуация са следните: след като загуби ключовия си човек в правителството, да се опита да участва в много сериозно преструктуриране на това правителство под негова егида и под негово влияние, използвайки хората, които сега е пласирал около премиера.

Ако това не може да стане, да положи усилия да съкрати мандата на правителството, защото един служебен кабинет ще бъде реден от него. Първанов е част от тази система, за която обществото осъзнава, че пречи на развитието на България и че трябва да бъде премахната.

... В МВР има много кадрови грешки на равнище директори на национални служби, на дирекции, на ключови постове в министерството. Отражението от всичко това върху държавата е тежко.

Скандали съпътстваха целия досегашен мандат - на практика нямаше месец без скандал, напоследък се сгъстиха и до всяка седмица. Агонията в последните седмици блокира ведомството.

Тия безкрайни мащабни проверки, в които някой търсеше неизвестно какво и с доводи, че и тия преди нас, ако знаете какви неща са правили. Това ми прилича на крадец в супермаркет, хванат със салам, който обяснява, че вчера вие сте откраднали кренвирши...

... Икономическите субекти, възникнали като силови групировки, имат ключово участие в петролния бизнес, в застраховането и особено в инфраструктурата.

Може да се каже, че парите от незаконна дейност се вкараха в легални форми. Въпросът е дали беше преустановена незаконната дейност, или тя е толкова голяма и те са толкова мощни, че вече могат да си определят и да диктуват местни избори дори в големи градове.

... Когато целият инженеринг е със съмнителна репутация, възниква въпросът къде е държавата. Отделни министри са представители не толкова на своите партии, колкото на определени бизнес-групи, които са ги промотирали.

Това смятам за много тежък и за много важен пред България проблем, който тя има днес възможност да реши поради стеклите се обстоятелства.

... Пред българските гене­рали от МВР първо бих по­ставила изискването да не крадат и да не мълчат. Бих искала да говорят пред дър­жавното ръководство за проблемите в държавата и да участват в тяхното реша­ване.

Не знам на кого са нео­бходими някакви мучащи МВР генерали, които само
козируват и правят лицеви опори.

... Част от тези хора, които приказват днес, говореха с парламентаристи и от управляващите, и от опозицията още когато бяха на високите си постове в МВР.

Не е възможно те да са говорили с депутати, за което аз знам, а да не са правили това с ключовите фигури в държавата за нейните проблеми. Ако не са говорили, смятам, че това е зле за главите на държава, за нейните проблеми."

[ultrafutur]

Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка
 
25 July 2008
http://semkiibonbonkiappendix.blogspot.com/2008/09/15.html
Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google:
http://209.85.135.104/search?q=cache:NZKoVz_G30YJ:opasnite.net63.net/index.php%3Foption%3Dcom_content%26task%3Dview%26id%3D41%26Itemid%3D1+%22%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22+site:opasnite.net63.net&hl=en&ct=clnk&cd=1


Президентът Георги Първанов пипнал трипер от 15-годишна девойка. Болестта била диагностицирана от лекари в правителствена болника в кв. „Лозенец” в София преди около два месеца. Екипът медици изпаднал в паника, защото не знаел как да съобщи на държавния глава неприятната новина. Наложило се първо да се посъветват с началника на канцеларията на президента генерал Никола Колев, бивш началник на Генералния щаб. Именно на него се паднала честта да уведоми върховния главнокомндващ, че е заразен.
Като научил лошата вест Първанов се разпсувал като каруцар, разказвали по-късно свидетели на реакцията. Поведението му нямало нищо общо с образа, който хората са свикнали да виждат по телевизията.

Всички доктори, които били в течение на опасната тайна, били предупредени да си държат устата затворени, ако искат да не им се случи нещо много неприятно. Лично генерал Колев раздавал заплахи из правителствена болница сякаш е военно поделение.

Същият следобед на разпит били извикани всички офицери от Националната служба за охрана, които са в екипите по осигуряване на президента. Разпитвали ги генерал Колев и бригаден генерал Димитър Радославов Димитров, началник на Националната служба за охрана и бригаден генерал Стоян Томчев, заместник началник на НСО. Гардовете си признали без бой, че преди време, когато президентът бил на лов някъде в Старозагорско, те били изпратени да докарат някаква девойка, с която имало предварителна уговорка за среща с държавния глава. Взели ученичката от уреченото място и я доставили на Първанов. Какво е ставало след това, те не знаели.

Очевидно е обаче, че не са чели теми за матурите. Момичето след два часа било върнато обратно и предупредено да забрави за срещата. Ако потрябвала, те щели да я намерят отново.

След няколко дни Първанов усетил първите обезпокоителни симптоми. Пред лекарите се опитал да обясни, че вероятно е получил някакво възпаление на пикочните пътища или отделителната система. Медиците си глътнали езиците, защото помислили да не е направен опит за отравяне на държавния глава. Изследванията обаче доказали първоначалните им опасения, след огледа на капките по бельото на Първанов, че става дума за обикновен трипер. Кожно-венерическите спецове изтръпнали от констатацията. Пристеснявала ги само реакцията на високопоставения пациент, а не случилото се. През последните години те се били нагледали на случаи на трипер, пипнат от политици и баровци, които ползвали сексуалните услуги на малолетни ученички и прохождащи манекенки. Повечето от тях били от провинцията и водели неконтролиран сексуален живот.

Драмата в случая с Първанов била в това да не научи съпругата му Зорка Първанова. Скандалите в семейството напоследък били все по-чести. Основната причина били похожденията на Георги Първанов. Той нямал задръжки и се пробвал на всяка фуста, която му се мернела пред очите. Само журналистките Велислава Дърева и Венелина Гочева са в безопасност по разбираеми причини, ехидничели гардовете на президента.

Те бързо разпознали и репортерката, за която Люба Кулезич пише в „Уикенд”, че се хвалела как я опипвал президента в кабинета си. Според тях ставало дума за Борислава Радоева от „Монитор”.

Още като председател на БСП пък Първанов имал любовна афера с друга репортерка – Мира Баджева, любовница на главния редактор на „Нощен труд” Димитър Шумналиев. Първанов се хвалел, че Баджева е голям майстор на оралната любов. Колегите й и досега спорят кои качества са изполвали и двете – Радоева и Баджева за професионална кариера – разтворените крака или острите пера. Засега мненията клонят към сексуалните им таланти. Тази тема, за проститутките в журналистиката, ще я развием отделно, за да разберете, че свободата на словото у нас означава свобода на поведението и много, много порнография.

Интересно дали ще се отпуснат пари за лечение на тийнейджърката, заразила Първанов с трипер, по линия на президентската инициатива „Българската Коледа”, шегували се помежду си лекари от база „Лозенец”. ;D

[ultrafutur]

Огнян Минчев: Милиционерският елит на ДС разграби държавата


Не си спомням в моя живот нито един ден, в който да е управлявала БКП или БСП, и в България да се е живеело нормално, казва политологът.

Интервю на Аделина Делийска
Новинар


Политологът Огнян Минчев е роден във Варна през 1958 година. Доктор е на социологическите науки, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и на българския клон на международната организация „Трансперънси интернешънъл”.
 
- Г-н Минчев, ще има ли сътресения в тройната коалиция след трагедията в ДПС и последвалото нажежаване на обществените страсти заради това?

- Сътресения ще има – видими или прикрити, тъй като управлението е в дълбока криза. Същевременно и тримата коалиционни партньори ще се постараят да приключат мандата навреме, за да не допуснат предсрочни избори. Мисля, че само сериозни външни предизвикателства биха могли да доведат до предсрочни избори – нов скандален доклад от Брюксел, загуба на нови големи суми европейско финансиране, мощни скандали, индуцирани от международни разкрития за интимните механизми на системна злоупотреба с власт в България. За БСП е много важно да приключи мандата на управление, за да прекъсне поредицата от провали на партията във властта след 1989 г. (а според мен – и преди 1989 г.).За всяка една от трите партии е важно да се приключи мандата, защото скандалното му предсрочно прекратяване би унищожило и без това скромните им шансове за представяне на следващите парламентарни избори. Накрая – но не и по значение – предсрочни избори според българската конституция означават служебен кабинет, назначен от президента и контрол на Георги Първанов върху изборите. Това вече коалиционните партньори не биха допуснали на никаква цена.Трябва да се подчертае, че добрите шансове за приключване на мандата са въпреки, а не благодарение на качеството на управление на страната от тройната коалиция.
 
Обществената пасивност към безобразията на властта е благоприятното обстоятелство, създаващо комфорт на властта. Същевременно ние навлизаме в период на задълбочаване на всеобхватната криза, в която се намира страната – политическа, институционална, криза на доверието и на представителството. Има сериозни рискове и за отражение на глобалната финансова криза и рецесия върху България. Причините за вътрешната криза са породени не само от ниското качество на политическото управление – те са по-дълбоки, системни. Кризата е проява на дълбоката органична симбиоза на организираната престъпност и държавните институции в България. И водещата роля на БСП в правителството задълбочава проблемите на тази симбиоза.
 
Вижте, аз не си спомням в моя живот нито един ден, в който да е управлявала БКП или БСП и в България да се е живеело нормално. Ако има хляб – няма да има вода. Ако има ток – няма да има парно, и т.н... Но еманципираните от контрола на БСП бивши служби за сигурност, мутирали в мрежа на олигархична организирана престъпност днес представляват по-голям проблем, надхвърлящ ефекта на самото управление на държавата от БСП. Проблемът е в това, че за разлика от 1990 и 1997 г., днес няма надеждна политическа алтернатива – мафията унищожи алтернативите на собственото си криминално управление чрез транспортирането обратно в страната на мадридския изгнаник, чрез утвърждаването на модела на политическото брокерство и “тарикатския консенсус” в българската политика.
 
ГЕРБ се самоопределя като алтернатива – дано да стане такава. Засега обаче това е един проект в динамика, в който единственото ясно нещо е персоналната харизма и стремежът към власт на лидера на партията Бойко Борисов. Днешната криза е опасна и поради заплахата от игра “ва банк” на властови фактори като ДПС и Ахмед Доган. Смъртта на близкия до Доган функционер Ахмед Емин хвърли кратка светлина не просто върху населеното с призраци задкулисие на ДПС. Тази смърт извади от равновесие самия Доган, освети неговата лична криза на самота, самоизолация, комплекс за величие, истеризира страха му от отговорност за системната злоупотреба с властта.
 
Доган плаши с етническа криза, поставяйки знак за равенство между себе си и собствената си партийна олигархия и общността на българските турци. Той продължава да се счита за предопределен водач на българските турци и мюсюлмани, убеден е, че те нямат право да избират нищо друго освен неговата собствена диктатура над техния живот. Реалната заплаха за България е опасността Доган и олигархията на ДПС да използват етническата карта, за да предотвратят и замажат собствената си огромна отговорност за криминалното управление на държавата. 


- Лидерът на ДПС е доказано добър технолог във властта, смятате ли, че събитията от последните дни ще убият неговото движение? Или може би ще допринесат за сплотяването му?

- Прогнозите за край на ДПС са силно преувеличени. Движението концентрира в ръцете си огромен властови ресурс, огромно въздействие и върху помаци, роми и части от българското население. Много главатари по места са включени в корупционните схеми на ДПС, поради което изваждането на движението от властта в никакъв случай не може да бъде едноактен процес. Те имат много сериозно присъствие в местната, в съдебната власт, в публичната администрация.
 
За вътрешно разцепление на ДПС би могло да става дума при определени обстоятелства, но Доган се стреми да предотврати подобни вътрешнопартийни конфликти чрез циментирането на партията и нейния електорат с бойния вик „етническа криза”. Доган, който в продължение на много години се правеше на либерал, преструваше се на лидер на общобългарска партия, сега, когато му опря яйцето до едно деликатно място, веднага се върна към озъбената гримаса на етническия вожд, който заплашва с етническа криза. Това е и ползата от кризата в това движение – всички виждат какво представлява на практика неговият лидер. 

- Преди време обявихте, че България се управлява от милиционерска олигархия, защо?

- Всички очевидни факти водят към един подобен извод. Това, че в държавата ни има олигархично управление, не е тайна за никого. Една група от 800-1000 души и техните семейства са сложили ръце върху огромна част от националното богатство и върху начина, по който то се управлява чрез инструментите на държавата. Но проблемът не е просто в олигархичния модел на държавно управление – повечето съвременни общества се управляват по-малко или повече олиграхично. Олигархиите са ключов елемент на националните елити, които са призвани да произвеждат визия и стратегия за развитието на обществото и държавата. Качествата на олигархичните елити обаче са различни и тази разлика е от огромно значение.
 
Повечето големи западни общества са доминирани от бизнес олигархии, които са мощни, алчни, но изключително продуктивни и динамични. Дори когато произвеждат кризи, подобни на днешната глобална финансова криза, на тях не може да им се отрекат заслугите за огромните богатства, произведени от западните общества. Друг тип олигархии са военните режими. Те са антидемократични и репресивни, но много успешни в модернизацията на изостанали в развитието си общества – кемализмът в Турция, режимът в Чили след 1973 г., Япония в предходни исторически епохи. България има лошия шанс да бъде управлявана от най-паразитния тип олигархия – полицейска, милиционерска олигархия. Нашето общество бе атомизирано в края на комунистическото управление.
 
Единствената организирана група – репресивните органи на режима – разполагаше с националния ресурс и с инструментите за криминалното му присвояване. Милиционерският елит на Държавна сигурност организирано разграби националното богатство, скри се в подземието и скоро след това изплува с претенцията за нов бизнес елит. Нещо повече – чрез корупция и натиск върху новите крехки институции на държавата този милиционерски елит се врасна в държавната структура и се превърна във всесилна олигархия. Виждали ли сте милиционер да произвежда нещо? Те могат да ви набият, да ви затворят, да ви ограбят, да ви спретнат мръсен номер и шантаж, но не могат да произведат нищо ново – могат само да преразпределят наличното богатство на страната.
 
Тяхната власт над страната е с целенасочено криминален характер – както навсякъде в посткомунистическия свят. У нас ситуацията обаче е по-тежка, защото тази милиционерска олигархия – за разлика от путинска Русия например – няма единна визия за интерес, за държава, за перспектива. Българската милиционерска олигархия е наследник на комунистическата колониална администрация на БКП, която никога не е била национален елит – тя беше назначен от Москва елит.

Затова у нас милиционерската олигархия функционира не като политически елит, а като хлабава мрежа от конфликтуващи помежду си криминални интереси, дърпащи към дъното обществото и държавата. Това непрекъснато възпроизвежда скандали на повърхността и блокада в дълбоките структури на държавата. Слава Богу, ние сме в ЕС, където подобна структура на властта е изцяло неприемлива. Отстраняването на милиционерската олигархия от позициите във властта обаче няма да бъде нито лесен, нито кратък процес – ако въобще успеем да го постигнем.

- А вие как смятате – подобриха ли се или се влошиха действията на българските институции след членството ни в ЕС?

- След първи януари 2007 г. имаме качествено, непрекъснато, лавинообразно влошаване във функционирането на институциите. Докато бяхме под лупата на наблюдението от Брюксел с цел членство, функционерите убеждаваха бандитите да се приберат по ъглите. След това цялата тази паплач се развихри по днешния безобразен начин на всички равнища.

В йерархичен план милиционерската мафия функционира на две равнища – на горното са милиционерските босове и техните наследници, които са ръководителите на бизнеса. На долното са мутрите, които са “операторите” на системата. Всяка мутра има позиции в силовите институции. Организираната престъпност е привилегия – до нея не се допускат цивилни.

Милиционерската мафия непрекъснато засилва предизвикателството към националните институции, които все повече изглеждат като една безпомощна черупка. В България има органична симбиоза между власт и организирана престъпност. А милицонерската олигархия е инфраструктурата на организираната престъпност.

 


http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-11-05_08.html

[insomnia1304]

http://paulalightverity.blogspot.com/2009/02/blog-post.html

     Не знам как се стигна до там. Кой и как успя да моделира една абсурдна и странна нагласа на общественото мнение по въпроса за досиетата и бившите агенти на Държавна сигурност. Но положително знам едно: тия, които успяха да го направят, са майстори в занаята “промиване на мозъци”. Овладели са правилата на играта дотолкова, че биха могли да накарат дори Гьобелс да пребледнее от завист.
     Нагласата по въпроса, накратко, се свежда до следното. Ако някой заговори на тази тема, да бъде считан за “тъмносин” за “реваншист”, за “параноик” или дори за човек, който не е съвсем наред с главата, който си рисува хищници и сам се плаши от тях. Вариантите, по които дресираха общественото мнение да реагира, са няколко:

Първи вариант: Защо пак отваряме тази тема? Не Ви ли омръзна? Имаме си толкова нерешени икономически проблеми, а се ровим в миналото. Нека го оставим на мира, защото миналото смърди!

Втори вариант: Хайде пак задърдорихте за досиета и агенти! Като наближат избори, някой все се сеща да подхване темата за агентурната мрежа и да започне да ръси компромати!

Трети вариант: Защо насаждате отново омраза? Тия събития са в миналото? Не можем ли да простим и да забравим, а после да продължим напред? Какво искате?  Закон за лустрацията ли?
Четвърти вариант: Какво все човъркате темата за тия досиета? Не виждате ли, че хората изобщо не се интересуват от тия минали истории?

     Умолявам ви да размислите и да се помъчите да разберете: Докато разсъждаваме по един или повече от тези варианти, нищо и никога няма да бъде оправено и спасено в тази нещастна страна! Затворената рана има склонността да гноясва! Икономическите проблеми ще се задълбочават и ще стават още по-тежки и сериозни, ако загърбим този въпрос, защото решенията на управлението и властта няма да бъдат свободни, а ще зависят и ще бъдат манипулирани от нечии сенчести интереси. Темата за досиетата и агентите не бива да се разглежда на парче, а глобално и, докато не бъде решена и изчистена изцяло, в алегорията с клозета ще има и зрънце истина. Не знам дали някой от вас си спомня песента във филма “Коса”. Припевът там гласи: “Пуснете да влезе слънчевата светлина! “ Това трябва да направим. Защото мракът, потайността, сенките не раждат нищо хубаво. Ще кажете, че съм или неосведомена, или несправелива, защото досиетата сега действително се разсекретяват (поне избрана част от тях) и много имена, прикривани в миналото излизат на сцената. Е, и? Прави ли се нещо по въпроса? Има ли поне опит за един пълноценен, чист и откровен обществен дебат? Не, героите на темата продължават да си живеят някъде в сенките.

     Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против, след един откровен диалог и морален катарзис обществото да забрави и да прости. Въпреки че ще бъде трудно на ония, чиито близки са станали жертва на разкритите доносници. Ще е трудно и на ония от нас, които са тачели и почитали тези хора и , изведнъж, виждат как кумирите им рухват с трясък. И, все пак, приемам, че прошка винаги трябва да има. Иисус ни е учил да прощаваме на враговете си седемдесет пъти по седем… Съществува, обаче, един малък проблем: никой не е поискал от хората прошка, за да я получи. Никой не е казал, че се счита за виновен. Никой не е приел, че е било грях да клевети съседа си, да живее в сенките, да бъде двулик и безчестен. С изключение на Митрополит Йосиф, който поиска прошка от хората.

     Спомням си за безсмъртния роман на Достоевски “Престъпление и наказание”. Там героят Разколников бавно и мъчително поема стръмния път на пречистването от пролятата кръв, от мрака и греха, от вината и бремето й. Но героят не намира покой, докато не коленичи на площада, пред тълпа свои себеподобни и не изкрещява с пълен глас: “Хора, простете ми, аз сгреших!”

     Колко от ония, които са служили на злото, го сториха? Малцина. Къде е покаянието? Къде е срамът? Къде е осъзнатата вина и стремежът към  пречистване? И, накрая, кажете ми: Може ли да оздравее, да напредне и да се пречисти общество, което продължава да живее сред миазмите на неразкаяло се зло, на подлост и лъжи, на приказка, в която злодеят тържествува?

     Когато се оповестиха имената на бившите агенти на ДС, реакциите на виновните и разобличените бяха три:
Някои просто замълчаха и дори не се опитаха да коментират и обясняват тъмното си минало, а най-нагло продължиха да заемат определени възлови постове в различни сфери на обществения живот. Те сякаш реагираха с презрение и незачитане на народа си. Цялото им излъчване искаше да каже: “Какво ми пука за Вашето мнение? Не съм длъжен да давам обяснения!”
Други, например президентът, развиха темата за “добрите агенти”, за ония, които не са шпионирали съседа си, не са доносничели срещу събрата си, а видите ли, изпълнявали важни държавнически мисии и бранели отечеството от чужди и враждебни сили. Възниква естественият въпрос: След като не са сторили нищо зло, защо тия хора, които кандидатстваха за важни политически и управленски постове спестиха истината на своите съотечественици? Защо не се изправиха и да заявят, че са били агенти, но не са вършели нищо лошо или вредно за България и народа си? Невинният не счита за нужно да прикрива факти от миналото си. Той е чист и трябва да може да ги сподели с чиста съвест? Защо това мълчание? Или пък деянията ви не са били чак толкова чисти?
Трети се възползват от създадената през деветдесетте години каша и суматоха и липса на всякакъв контрол над архива на ДС и с вид на учудени и оскърбени девици твърдят, че нищо такова не е имало, че са наклеветени, че това е безобразен компромат и т.н. и т.н. Тази нагла реакция продължава, докато не видят декларация с подписа си, а ако такава няма, биха продължили да пледират “невинен” до края на живота си.
И така, обществото ни живее в паяжина от недомлъвки, полуистини и откровени лъжи, които го разяждат като ракови клетки. Всички ние, нашият международен авторитет, естественото ни чувство за справедливост, правото ни да гледаме към света с вдигнати чела сме заложници на тая паяжина. А не правим нищо градивно по въпроса. Напротив, наложил се е предразсъдъкът, че да се говори по тия теми е признак на лош вкус, на ретроградност, на нещо нелепо и неуместно. Е, добре, ще поема тежестта на това лошо мнение и ще продължа да говоря, дори да крещя за този неизчистен национален позор.
     Нека затворим очи и за миг се върнем назад във времето. Помните ли как беше? С какъв страх говорехме, мислехме, четяхме, дишахме и живеехме? Светът около нас гъмжеше от блюдолизци и доносници, от агенти и тайни лакеи на властта като червиво сирене. Бяха навсякъде: в науката и културата, в театъра, съюза на писателите, медицината, фабриките и заводите, училищата и дори в църквата. Човек не можеше да се отпусне и сред най-близките си хора. Не можеше да сподели с приятеля си, да прегърне любимата си, да заговори непознат в трамвая, без да си помисли със страх, че може да е “ченге”, че споделеното може да бъде предадено в “черната джамия” на злото, изкривено и изопачено и да те унищожи. Живеехме приведени, защото знаехме, че Големият брат ни наблюдава. Наблюдава ни дори през очите на ония, на които вярваме и които обичаме. А злото покварява и разрушава всяка светина. В мрака се въдят призраци. Ония, които по душа са си били негодници, разцъфнаха в тази блатна среда и запретнаха ръкави да унищожават всеки, който е по-умен, по- честен, по-кадърен и преуспял от тях. Така гигантите на духа бяха систематично унищожавани и на власт останаха джуджетата. На власт са и досега...
     “Разбирам човека, че не е имало как да не докладва. Хванаха го по бели гащи и го вербуваха.” - сподели ми веднъж редови служител на прословутия Шести отдел от онова време. - “Това, което, обаче, не мога да разбера е защо беше толкова усърден. Пишеше нови и нови доноси всеки ден. Понякога, дори на нас, на които това беше работата, ни ставаше неприятно и гнусно”. А същият този лакей беше депутат. Ето такива нищожества трупаха дивиденти, катереха обществената стълбица и се издигаха, подхранвани от кръвта и сълзите на своите събратя. Колко разбити кариери и разбити души! Колко смазани човешки мечти и стремежи! Колко болка и зло! Злокачествените ракови клетки се разрастваха, кипяха от енергия, зареждаха се с живот за сметка на ония, които са погубили. И те, отново те продължават да дирижират живота ни и днес, защото не изрязахме раковите тъкани и закъсняхме с операцията. Затова сега националната ни душа е толкова тежко болна, на смъртно легло. Живеем квази живот и чувстваме как невидимият кукловод продължава да дърпа конците с победоносна усмивка.
В една статия бях посъветвала българите да се борят с индивидуализма и завистта, които са наши национални пороци, като се научат да признават, че, поне понякога, тия, които са поставени над тях, наистина ги превъзхождат. Една млада жена отговори на разсъжденията ми така, че не мога да не призная правотата й. Колкото и неприятно да ми е това. “Бих искала да почитам шефа си” - написа тя - “но как да го направя, когато е полуграмотен, а е пълен с пари и всички знаем, че е бивш агент на Държавна сигурност? “
     Ето как толерирането на някогашните доносници деморализира младите в обществото ни. Те губят своето уважение към тия, които ги ръководят, което е с гибелни последици.
     Но да продължа мислите си по най-избягваната, най- нелицеприятна и ненавиждана тема във връзка с обществения ни живот. Твърдя, че раковите клетки не са победени, а се множат и положението на пациента се влошава.
     Първата травма е върху чувството за нравственост и справедливост. Видяхме с ужас, че голяма част от народните ни представители, цветът на творческия и журналистически елит, управленци и дипломати са бивши агенти. Такъв е и държавният глава. Всичко това нарушава нормалното морално равновесие. Злото не само не е наказано, а направо процъфтява. Наред с това, тия хора продължават да дърпат конците и да решават съдбите ни: външна политика, законодателство, управление, медии, всичко е в ръцете им. А те са доказали, че са хора безсрамни и безскрупулни, неспособни на съвест и покаяние. Накъде ще ни поведат? Все едно да седнеш в автомобил до тежко пиян шофьор и да пътуваш по тесен път със зейнали от двете страни пропасти.
     Агентите в структурите на управлението и властта водят и до ужасните икономически последици. Не знаем кой и как им дърпа конците и на кой дявол служат. Получава се печалният резултат да гризат кокала рамо до рамо с престъпния свят пред удивения поглед на Европа.
     Заради закъснелите действия по разсекретяването не знаем и дали всички бивши агенти са оповестени или има и други. Ако да, кой държи техните досиета и по какъв начин ги манипулира?
     Не бива да забравяме, че агентурните мрежи, както и всичко друго във Варшавския договор, бе изграждано като единно цяло между страните членки.  Как тогава можем да се надяваме на национален суверенитет и на нещо добро в международно отношение, когато президентът ни е също агент? Знаем ли на кого докладва и чии интереси защитава? Можем ли да бъдем сигурни, че има за интерес да постигнем икономическа и политическа независимост, например, в енергетиката? Можем ли да вярваме, че, когато правеше усърдна политическа совалка, за да съдейства за формирането на тройната коалиция, го вършеше за доброто на България? Изгради една злокобна триада, начело на която стоят едно лице, чието българско гражданство е под съмнение; един друг агент на Държавна сигурност и един монархически наследник с нагласата на плейбой и странна привързаност към червените.
     Когато разсъждаваме в тази посока, неволно започваме да си задаваме тревожни въпроси: Унищожена ли е изобщо мрежата на Държавна сигурност? На кой Бог се кланят паяците, създатели на нашата паяжина? Накъде ни водят? Докога?
     Сенките на миналото са много дълги и тъмни. Те продължават да падат върху нас и ние продължаваме да живеем като жалки мушици в паяжина. Изгубих вярата, че е възможен катарзис. Изгубих илюзиите си, че ония, които отровиха и продължават да тровят земята и душите ни някога ще се покаят и ще се оттеглят смирено от публичното пространство. Нека Бог да съди тия нещастници. Но какво да правим ние? Как да спасим снагата си от раковите клетки? Как да се измъкнем от паяжината? Единственият начин да направим първите плахи крачки е напълно мажоритарна избирателна система и забрана лицата да се кандидатират за народни представители за повече от два мандата. Не знам дали наистина ще стане така, но поне има надежда, след едно-две поколения нещата да започнат да се оправят. Дано!

Паула Лайт.

[insomnia1304]

http://www.bgpentagram.com/index.php?option=com_content&task=view&id=155&Itemid=9

[thesoapmaker]

Не звучи толкова гениално.. и нищо ново..б

[daskala]

Не звучи толкова гениално.. и нищо ново..б

Това си е просто част от стратегията за разбиване на българската държавност и държава. Друг е въпроса какви хора и защо участват в тази схема. Едни са купени други са шантажирани трети са наивни, а има и просто глупави.Това си е част от политиката.

[Спорт-Здраве4]

Не звучи толкова гениално.. и нищо ново..б

Това си е просто част от стратегията за разбиване на българската държавност и държава. Друг е въпроса какви хора и защо участват в тази схема. Едни са купени други са шантажирани трети са наивни, а има и просто глупави.Това си е част от политиката.

Не зная вие, родолюбците(ако ми позволиш да се обърна така директно към теб), от какъв чеп защитавате тези толкова пропагандни наименования "държава" и особено "българска държавност".
Не си обяснявам гордостта и личното привързване към "българска държавност" и "българска държава".

Първо: българската държава и държавност са непокътнати и дори са много силни.Нима можеш да кажеш, че парламента е разединен? Нима можеш да кажеш, че всички ние не сме управлявани от тях, в парламента, и нима можеш да кажеш, че не се случва точно това, което те искат?

Второ: никой, никога и по никакъв начин не е работил против българската държавност.Да - всичко е въпрос на гледна точка, но също така е и въпрос на гледните точки, които често хората отказват да застъпят.
Става дума не за гледните точки на султана и дивана, на византия или на българските освободители.Тяхната гледна точка е същата като твоята - от нея се виждат много държави.Кое ти дава доказателство, че тази гледна точка е по-коренна от гледната точка, че няма държави?
Чрез политиката си, турците са постигнали унищожение.Чрез дейстивята си, българските борци за българска държавност са постигнали унищожение.И чрез продължаването на българска държавност се постига унищожение.Ти можеш ли да посочиш народ, който чрез поддържането на държавност не е бил унищожаван?

ТОВА СА "българска държавност" и "държава". Българска, защото на нея е възложено боравенето и организирането на съответната група органични единици.


П.П.
Разликата в историческите времена е там, че за разлика от миналото, в настоящето знанието за липсата на държави слиза на все по-ниско равнище.И сега СДС и ГЗОПРДИ знаят много повече за "държава", отколкото са занели най-приближените на султана.
И когато това стигне до най-ниските нива, държавите ще изчезнат толкова по-внезапно, колкото е по-ниско равнището на смъкналото се знание.

И тогава ПАК всичко ще е все същото.

[daskala]

Спорт, извинявай,но ние влагаме различен смисъл в термините ДЪРЖАВА и ДЪРЖАВНОСТ.
От поста ти се заключава че под термина ДЪРЖАВА ти разбираш ПАРЛАМЕНТА +ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Твоята държава разбира се че е силна. Ако беше слаба щеше да провежда от време на време референдуми, по важните въпроси за народа. Твоята държава се ръководи от един парламент който гласува ясно,защото както каза пасито "няма какво да крием". Лидерите на партиите следят строго кой как гласува и те за това и не присъстват на гласуванията. От своя страна т.н. лидери докладват където трябва за изпълнението на поставените задачи.
Под термина държава аз разбирам територия,население и държавна администрация. При това администрацията следва да работи за националните интереси,а не за интересите на чужди елементи.