Форум за конспирации, уфология и мистика.

Конспирации => Български конспирации => Темата е започната от: ultrafutur в Юли 31, 2007, 16:09:08 pm

Титла: Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Юли 31, 2007, 16:09:08 pm

С публикуването на папката “Гоце” се цели пълното объркване на гражданите и жадуваната амнистия на ДС

Леа Коен, Посланик в Белгия, Люксембург, НАТО, ЕС, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001

23.07.2007
Монитор

Сценаристите на сюжета “Гоце” изглежда не са чели тази глава от Новия Завет (“Нищо скрито няма да остане неразкрито, Узнаваемото ще бъде узнато”  Матей 10:26).

Разиграват го като активно мероприятие. Това АМ е замисляно отдавна (виж материалите от август 2006 г. в пресата и в медиите). Целта му е да се постигне пълно объркване на българските граждани, с което най-после да се осъществи жадуваната амнистия за ДС.

Тази идея онзи ден беше формулирана ясно от вътрешния министър, който арогантно попита : “Че какво лошо има в това при президента да има хора от ДС?”

Нищо, разбира се, за самия министър, след като и самият президент е от службите.

Тук трябва ясно да се каже за кой ли път: ДС е репресивна машина над българските граждани, която е работила срещу тях и срещу българската държава и НИЩО в нейната дейност не подлежи на амнистия, пък била тя и само морална.

От позицията си на бивш посланик в Белгия, НАТО и Швейцария бих желала да внеса някои скромни уточнения в доста объркващата фактология, изнесена в защита на президента Първанов по папката “Гоце”.

Президентът и неговият екип многократно твърдяха различни неща относно спецификата на неговото сътрудничество към ДС.

Той заяви:
Написал е рецензия към книга (в три последователни изявления президентът нарича себе си веднъж рецензент, втори път редактор и трети път научен консултант).
Книгата била научен труд.

Авторът бил, според самото определение на президента, “известен емигрант”, “най-голям родолюбец”, “голям българин”.

Държавният ни глава е пропуснал само да съобщи името на този човек, както и заглавието на “научния” му труд.

Запознах се внимателно с изнесените от самия президент в Интернет документи и бих желала да внеса в твърденията му някои корекции.

И така, става  дума за емигранта в Белгия Методи Димов и за неговата книга “Габеро” - автобиографични спомени на македонска тема.

Книгата няма никаква научна стойност и едва ли  е била необходима “научна намеса” за нейното издаване.

“Големият българин” (да ме прости Господ, вече покойник, но истината ми е по-мила) е бил агент също на ДС под името „Комитата". И като такъв го заварих в Брюксел, когато отидох посланик там през пролетта на 1991 г. Самият Методи Димов стана изпълнител на активно мероприятие (АМ, както се казва в абравиатурата на ДС) на 24 май 1991 г., когато ДС се опитваше да компрометира всячески всички нови посланици. На този светъл празник в посолството в Брюксел за първи път бяха дошли емигранти, които не бяха имали нищо общо с комунистическата власт и с ДС. А една от задачите на новата дипломация (жестоко оплювана чрез хората и методите на ДС) бе именно да обедини българската диаспора.

Групата на Методи Димов направи нечуван публичен скандал в присъствие на белгийски журналисти, поканени от Димов. Стигна се до вадене на оръжие, като целта беше да се компрометира посолството и разбира се, новият посланик. Свидетел на това събитие е литературоведът Михаил Неделчев, поканен да произнесе реч по случай 24 май.

Естествено това стана причина да се запозная по-отблизо с дейността на Методи Димов.
Разбрах, че му е възложено (от ДС в България, както сам пояснява оперативният работник Цвятко Цветков) съчинението на книга с определени внушения, която да бъде разпространявана сред македонистките общности по света и в самата Македония. Методи Димов имаше лошо зрение, това е вярно. Но той бе и почти неграмотен и трудно би могъл да напише книга, още по-малко научен труд.

Както се разбира, за активното мероприятие (както го определя самият Цвятко Цветков) е бил необходим по-грамотен човек, какъвто ДС е намерила в лицето на настоящия президент.

Работата на Първанов по тази книга е започнала, както се вижда от побликуваните документи, още в началото на 1989 г. Това скромно се премълчаваше в публичните обяснения на президента. Той самият признава, че се е срещал с Методи Димов в присъствието на Цвятко Цветков. Но просто подценява интелигентността на българските граждани, смятайки че може да ги убеди, че не е знаел какво прави в онзи момент. Между впрочем, самият Методи Димов се хвалеше на всеослушание в Брюксел относно характера на връзките си с България и по-специално със “службите”.

Написването на книгата се е забавило, а междувременно настъпиха промени, не само вътрешно, но и външно-политически (разпадането на Югославия и отделянето на Македония). Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с  политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов. Поради закъснение и поради изменение на обстановката книгата на Димов (активно мероприятие на ДС) не е била издадена, както е било замислено първоначално, а президентът е „изгубил интерес".

От фактите става ясно, че Георги Първанов е участвал в поне едно АМ от голям мащаб ( справката на Цвятко Цветков от 30.03.1989)  и в още едно АМ (упоменато в документите на ДС от 18.09.1989), като е написал статия за канадското издание на македонистите “Македонска трибуна” в Торонто, намиращо се в много тесни връзки със самия Димов). Тя е трябвало да излезе като “редакционна”, т.е. без името на автора.

Методи Димов е останал доста разочарован от неиздаването на книгата му (както му е било обещано) и я е публикувал сам в стотина екземпляра в една книжарница- печатница в Льовен. Подобно публикуване струваше през онези години в Белгия около 3000 белгийски франка = на 100 щатски долара.
За да се узнае цялата истина за дейността на президента по АМ на ДС по македонски въпроси, е необходимо нещо много просто. Да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на ръководещия го офицер Цвятко Цветков. Любопитна подробност, разказана от самия Цветков е, че той е кандидатствал за работа в президентството (като съветник навярно). Работата му е била обещана, но в последния момент - отказана. Вероятно след намеса на някой
друг президентски съветник. Гарван гарвану око не вади, но и агент - агента не храни.

Провалената операция “Гласност”

Президентът Първанов с дейността си по прикриване на агенти на ДС в собствената си администрация компрометира един от принципите за сътрудничество с НАТО и с ЕС, а именно задължението, което България пое още през 1991-1992 г. за прочистване на дипломатическите служби от тези агенти.

Че такава задача съществува, твърдя в качеството си на бивш посланик в Белгия и в НАТО и като участник в организираната от тях операция “Гласност” през 1993 - 1994 г.

Операцията бе ръководена от белгийските служби за сигурност. Причините бяха следните:

Посолствата и търговските служби на всички бивши комунистически страни се бяха очистили от агенти под дипломатическо прикритие с изключение на 2 държави - България и Румъния. Те, както се оказа, притежаваха пропорционално най-голям брой агенти.

Беше ни даден срок от няколко месеца, определен като приятелски, през който посолството и търговските служби да отзоват тези агенти. Може без преувеличение да се каже, че това засягаше около 80% от наличния състав. Операцията бе мъчителна, с много съпротива (дори след като се оказа, че някои от агентите продължаваха да бъдат действащи и след 1993 г.) В София се водеше борба срещу посланиците, назначени от президента Желев, за да се спрат процесите. Агентите получаваха мощно подкрепление от свои колеги в МВнР и извън него. Понякога се стигаше дори до крайности.

С цел сплашване два пъти бе стреляно срещу резиденцията в Брюксел. Като посланик бях предупредена, че се готви организирано покушение срещу мен.

Операция “Гласност” бе “огласена” в Белгия , но НИКОГА в България.

Част от отзованите агенти минаха години по-късно през администрацията на президента Първанов или през МВнР, където се завърнаха. И сега са отново изпратени от бившия съветник на президента Калфин като посланици и висши дипломати на централни места по света. Доколкото ми е известно - всички по предложение на самия президент или на неговия министър. Никой не бе пропуснат, всички бяха обезвъзмездени, нито един от тях не получи поне морален укор за дейността си в системата на най-отвратителната институция на миналото - ДС.

Това обстгоятелство не може да няма морални последици върху имиджа на България, която за пореден път показва, че не е способна да се отърси от позорното си  минало, за да запази интересите на група хора, вкопчени във властта и свързаните с нея облаги.

Но да се върнем към началото.

Бих искала да припомня често цитираната мисъл на Абрахам Линкълн:

“Известно време могат да бъдат лъгани всички.
Някои могат да бъдат лъгани винаги.
Но не е възможно винаги да бъдат лъгани всички”.

Моментът, избран да бъде огласено досието “Гоце”, не е случаен. Той е поредното АМ. “Първа” новина за медиите са медицинските сестри в Либия. Следва топлото (време) и Топлото, горещините размекват мозъците и не предразполагат към демонстрации. Ако това АМ мине сполучливо, въпросът с агентите ще бъде погребан завинаги, те ще имат за свой покровител не друг, а самият държавен глава. Престижно ли е за външния облик на страната президентът да замени петима агенти на ДС от бившия си екип (понастоящем посланици на възлови места) с нови шестима, които сигурно вече също стягат дипломатически куфарчета?

Теоретично е възможен  и друг сценарий.

Държавният глава не може да уволни 6 души свои сътрудници поради принадлежност към ДС (след като той самият спада към нея),  нито да отзове около 20 посланици (включително на най-възлови места в Европа) заради същото. Тогава той би могъл да постъпи другояче, ако желае да остане с име на държавник в историята, на която се е посветил.

Да подаде оставка самият той.

Един американски президент го направи и остана в историята.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Юли 31, 2007, 16:15:33 pm

 
ПРЕЗИДЕНТСТВО ПЪЛНО С АГЕНТИ

Петьо Цеков, Сега, Kafene
22.07.2007

Влияе ли миналото на младия историк Първанов върху настоящето на държавния глава?

Големите специалисти по въпросите на Държавна сигурност като ст. лейт. Цвятко Динков Цветков - човека, който успя да вербува през 1989 г. бъдещия президент на страната, отдавна ни обясниха, че във външнополитическото разузнаване - Първо главно управление на ДС, не е имало категория "агент" за български граждани. Имало категория "секретен сътрудник", или накратко СС.

Каква нова информация ни дава комисията по досиетата за СС Гоце, е спорен въпрос. Преди година Първанов разправяше, че има една поизмачкана папка "Гоце", в нея пише за него, но той не е агент. Сега става ясно, че действащият държавен глава съвсем съзнателно, с хъс, е сътрудничил на отдел 14 от ПГУ на ДС - онзи отдел, който чрез специални средства "прибираше" значими за България материални паметници, които се намираха в чужди страни. Сам предал подробна автобиография; изразил желание да работи с органите на ДС; сътрудничил "с готовност и разбиране".

Вече е ясно, че освен биографията на комитата Първанов е работил и по други въпроси - писал е например статия, която трябвало да бъде пусната във вестник на македонската патриотична организация в Канада. По искане на ДС предоставил кратка информация в писмен вид за участието си в конгреса по балканистика.

Става ясно, че още при вербовката му за сътрудничество на ПГУ копие от разработката му е било дадено на Шесто управление на ДС. От досието на Първанов става ясно, че е роден ту в Сирищник, ту в Шиликош, ту в Перник. Става ясно, че ст. лейт. Цветков е платил 7 лв., за да почерпи другаря Първанов месец след падането на Тодор Живков. През 1993 г. майор Кънчев предлага делото "Гоце" да бъде свалено в архив. Защо е прекъсната връзка със СС Гоце? Преди година ст. лейт. Цветков обясняваше, че "Жоро Първанов загуби интерес към работата с нас, след като влезе в групата на Александър Лилов в ЦК на БКП". От досието става ясно обаче, че истината е друга: оперативният му работник, който според документа след 1990 г. вече е П. Атанасов, заминал в чужбина и "връзката с лицето е прекъсната"

През март 1996 г. обаче оперативен работник по "Гоце" отново е Цвятко Цветков, който сдава папката "Гоце" на полк. Росен Дерменджиев.

Първанов не е доносничил, няма документи, подписани от него, не се вписва в устойчивия образ на ченгето от ДС, което топи приятелите си. Разбира се, може да се разсъждава и в тази посока - е, това е останало от поизмачканата папка, другата информация или е прибрана от предвидливи хора преди време (така твърдят днес хора от комисията по досиетата), или Националната разузнавателна служба просто не я е предоставила на комисията. Ясно е, че работещата в момента комисия е просто един посредник между спецслужбите и обществото - каквото й дадат хората на Румен Петков и Кирчо Киров, това обявява тя.

Чест прави на Първанов, че моментално публикува на страницата на президентството цялата налична информация по дело № 19183, с която разполага комисията. Така всеки може сам да интерпретира всички видими данни - без посредничеството на компетентните органи. Всеки може да прецени например дали липсват страници или дали има страници, които са преномерирани. Защо е станало това, кой го е направил - това едва ли ще се разбере някога.

Данните от комисията по досиетата са по-интересни с друго. Оказва се, че президентът Първанов е черпил почти всичките си идеи, засягащи външната политика на страната, от бивши сътрудници на ДС. Че президентската администрация сега е добро гнездо за много "СС". Такива са Павлина Попова (Сердика), Емил Вълев (Валентин), а преди от Никола Карадимов (Андрей), Златин Тръпков (Тарасов), който подаде оставка преди няколко месеца, Георги Димитров (Антон, Боил). Протоколът на президента също е запазено място за ДС - Митко Николов (Дипломат), Атанас Велчев (Асенов).

Към тях би трябвало да се прибави ръководителят на програмата на президента Тодор Велев (Тонич) - бивш сътрудник на политическата полиция и колега на Първанов във въпросния 14-и отдел на ПГУ. Присъствието на всички тези хора на едно място едва ли е съвпадение. От цялата тази компания липсва само едно име - на Цвятко Динков Цветков, но още преди година самият той сподели, че е кандидатствал за работа в президентството, но не я е получил. Хубавата новина е, че очевидно тези хора от ДС са повлияли благотворно върху Първанов, който от противник на НАТО израсна до ревностен евроатлантик точно по времето, когато зае поста и се обгради с тези съветници.

В интерес на истината наличието на разузнавачи в администрацията на президентството не може да се свързва само с периода, в който СС Гоце обитава сградата на "Дондуков" 2. От данните, обявени от комисията по досиетата, няма как да не се набие на очи, че трима от четиримата сътрудници на ДС при президента Петър Стоянов - Валентин Добрев (Козма), Атанас Будев (Асенов) и Владимир Филипов (Вилньов, Васил) са били секретари по... външната политика. Последният е отговарял за въпросите на националната отбрана. При Жельо Желев е било обратното - бившите сътрудници на ДС са давали съвети предимно за въоръжените сили, а не за външната политика и протокола. Такива са били времената, такива са били приоритетите, може би.

На някой прави ли му впечатление, че 9 от 21 обявени сътрудници на ДС от президентските администрации са се водели на отчет, както и Първанов, в Първо главно управление на ДС? Не е ли подозрителен фактът, че петима души, които са работели при различни президенти, са били сътрудници на един и същи отдел - 10-и, в комунистическото разузнаване?
А не е ли странно, че по-голяма част от бившите сътрудници на ДС, които сега работят в президентството, са родени в една и съща година, че повечето са свалени от отчет също през една и съща година - 1991-ва, а за някои от тях няма дори данни докога са работели за службите?

Преди година, когато Първанов призна за Гоце, най-важният въпрос не бе дали той ще спечели президентските избори, след като му "излезе име". Никой освен двама-трима тежки опозиционери не мислеше, че разкритията ще доведат до трус в президентството, до импийчмънт. Най-важният въпрос, който продължава да бъде актуален и след оповестяването на официалната информация от комисията за досиетата, е дали миналото на младия историк Георги Първанов влияе върху настоящето на българския президент?

Разбира се, всички тези въпроси са за наша, българска, вътрешна употреба. Лошото е, че нашите партньори от Европейския съюз вчера окончателно разбраха:

"Президентът на България Георги Първанов е бил сътрудник на комунистическите тайни служби"

(виж АФП, Ройтерс и Би Би Си).

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Юли 31, 2007, 16:41:05 pm

ЛИПСВАЩИТЕ СТРАНИЦИ

Службите прочистват архивите на ДС, преди да ги предадат на комисията по досиетата

www.epochtimes-bg.com

В интервю пред Дарик радио в събота директорът на НРС ген. Кирчо Киров от чужбина отрече от папката „Гоце” да са вадени материали. „Абсолютно нищо не е пререждано, абсолютно нищо не е изваждано”, заяви той. Малко по-късно обаче той се самоопроверга, допускайки, че имало практика „тази преномерация (разбирай част от информацията – бел.р.) не да се унищожава, а само леко да се задрасква”. „Има движение на материали от едно дело в друго”, продължи да разбърква кашата разузнавач № 1.

Сега той трябва да отговори на два изключително съществени въпроса:

1. Къде се съхраняват „леко задрасканите” страници (36 на брой) от папка „Гоце”.
2. Как може да се разграничи „техническата преномерация” и „движението на папките” с преднамереното и престъпно манипулиране на документи с цел заблуждаване на обществото.
Това пропуск на закона и редът по съхраняване на архива ли е или ген. Кирчо Киров като подчинен на президента Първанов прави несполучлив опит да прикрие истината.

Кое е по-дискредитиращо за България днес: че имаме президент, сътрудничил на комунистическите тайни служби, както предадоха в петък Ройтерс и Франс прес, или че съвременните тайни служби пренареждат архивите на ДС, решавайки де факто какво да излезе наяве от тях, вместо да прави това публичната власт на държавата? От петък насам този е въпросът, който би стоял неотменимо пред политическата класа и медиите, ако носеха някакви зачатъци на адекватност и отговорност. Всъщност двата факта са взаимно свързани и произтичат един от друг.

След като в четвъртък комисията, която установява принадлежност към бившата ДС на публичните лица, огласи данните за президентските администрации от 1991 досега и потвърди връзката на Георги Първанов с бившето Първо главно управление (днес Национална разузнавателна служба), президентът реши да демонстрира прозрачност и публикува на сайта си информацията, придобита от комисията на Евтим Костадинов. И докато се чудехме на големия брой – 21 души бивши агенти и сътрудници на ДС, които са се озовали през изтеклите 18 демократични години в обкръженията на президентите, ни връхлетя истинската новина: че досието на сегашния държавен глава е прочиствано. И че от него липсват не една-две, а цели 36 страници, извадени от делото в края на март 2007. Но смайването дойде малко по-късно, когато това беше потвърдено от председателя на комисията Евтим Костадинов. Колкото и да не му се искаше да влезе в окото на бурята, още повече че тя щеше да се завихри около собствената му партия, Костадинов призна: „Видно е, то си личи и от номерацията на страниците.” И добави онова, за което сами се досещахме през месеците на скандали и загадъчни самоубийства в подопечната на президента Национална разузнавателна служба: „Ако още малко се бяхме бавили, и толкова нямаше да намерим.”

Изводите от последния акт на комисията по досиетата са жестоки:

Президентът Първанов преди година излъга.

Уви, тази е думата, евфемизмите вече не вървят, те биха били оскърбителни за всеки нормален човек. Който е слушал внимателно изявлението на президента на 23 юни 2006 пред дипломатите, когато той под напора на мълвата за агент „Гоце” реши да осветли въпроса, ще си спомни, че явно предварително подготвеното му изложение целеше не само да даде публичен отговор. Но най-вече това да бъде така направено, че фактите да станат приемливи. Тогава направи впечатление, че в разказа на президента думите бяха внимателно подбрани и бяха избягнати изрази като „досие”, „разузнавач”, „Първо главно”, „сътрудничество”. Те бяха заменени с благонравните „папка”, „служител”, „българско разузнаване”, „работа”. Синоними на думите „агент” и „държавна сигурност” дори не бяха търсени, те просто не бяха използвани. „Работата” на младия историк Първанов се изчерпала с написване на предговор за книгата на македонски емигрант, пламенен патриот, изстрадал националната кауза. „Но нито ред, нито знак” от собствената ръка на Първанов нямало в прословутата папка, обяви категорично той тогава. (Е как да има, пита се в задачата с днешна дата, след като се разбра, че от нея липсват 36 страници, а никой друг не е имал право да пипа папката освен подчинената на президента НРС начело с генерал Кирчо Киров!). Но дори и без изчезналите страници, само от онова, което е останало в папката, се вижда, че той е „изразил желание да работи с органите на ДС” и че е „сътрудничил с готовност и разбиране”. И още: че му е било възложено да представи „информация в писмен вид за участието си в конгреса по балканистика”. Какво е написал, знаят онези, които са прибрали 36-те страници.
Липсващите страници са непоклатимо доказателство за тайната власт, която управлява държавата.
Този е вторият извод от скандала, който е и далеч по-важен заради дългосрочно опустошителния си ефект върху състоянието на държавата и обществото. Ефект, който се измерва с гнетящото чувство на безнадеждност и липса на перспектива, че България може да бъде управлявана от предсказуема и отговорна власт. Да изчезнат документи от архива на днешна специална служба, каквато е разузнаването, не е просто престъпление по смисъла на наказателния закон, а е ключ към катаклизмите, с които беше белязана новата история на специалните служби, включително и за загадъчните самоубийства в НРС. Сега като че ли по-обяснимо става мълчанието на президента след обявеното самоубийство на щефа на архива на НРС Божидар Дойчев през ноември миналата година.
Прочистването на досието на Първанов е ключ и към факта, че цяла кавалкада от бивши сътрудници на Първо главно влизат като под строй в администрациите на демократично избраните президенти. А впечатляващият им брой именно в обкръжението на Първанов е не ключ, а направо отворена врата към онова, за което винаги сме се досещали. Както вече са забелязали колеги журналисти, повечето от бившите сътрудници на ДС в администрацията на Първанов са родени в една и съща година. И са свалени от отчет пак едновременно – през 1991. Може би за да бъдат подготвени за новото си поприще на съветници, началник-протоколи, ръководители на програми, посланици и дипломатически представители на нова, демократична България. Затова не е чудно, че само от кадесарското обкръжение на Първанов петима са станали посланици. Андрей Караславов (бивш началник на кабинета на президента) представлява държавата в Гърция, Георги Димитров, който му беше секретар по външната политика, е посланик в Сърбия, Златин Тръпков, също секретар по външната политика – в Холандия, Атанас Павлов, началник на президентския протокол – в Лихтенщайн.
Това е положението. Потвърждението за прочистване на документите в архивите на специалните служби в днешни времена; в условията на легитимно избирана и функционираща публична власт; и особено когато това потвърждение идва не от кого да е, а от овластен за тази цел официален орган като комисията по досиетата, би имало ефекта на цунами във всяка смятаща се за нормална държава. Не и в днешна България. Конюнктурното защитно мънкане на Станишев, наглостта на Доган („този въпрос за нас е отдавна деактуализиран”; само му вижте непукистката усмивка), цинизмът на вътрешния министър (който направо нападна председателя на комисията, вместо да се скрие в миша дупка) са безпрекословните знаци на ускореното затъване. Тяхната сила извира от сянката на държащите липсващите страници. Те са фактическата власт.

Така ще бъде, докато дясната опозиция не си каже истината за самата себе си и най-вече докато не разкрие своите минали съображения за това защо самата тя не дръпна радикално завесата пред тайната власт, когато имаше възможност да го стори. Нещо повече: защо през 2001, когато Първанов излезе за първи път на кандидат-президентската писта заедно с Петър Стоянов, СДС не поиска примерно по една декларация от двамата, че не са били обвързани с ДС. Какво щеше да напише тогавашният лидер на БСП? Много нерешителност (или предпазливост?) имаше в действията на сините. Някак не върви да се оправдават само с решението да не се вадят досиетата на съдиите от КС и президентството. Вярно, този закон е много по-добър от предишния, както го оценяват и опозиционните лидери. Добър е, но не се прилага, което го прави много по-лош от предишния. Защото тогава имаше ресурс и законова основа да се изпълни поне механичното преместване на архива от МВР.
Но докато власт и опозиция са си играли на явни и тайни съображения, се е пекла сегашната безсрочна безнадеждност. Можем със сигурност да кажем, че днес страната ни се управлява от зависим президент. „Лицето е свободно”, е написал офицерът на ДС през 1993, когато е свалил в архив папката „Гоце”. Не. Лицето не е свободно. Поне докато липсващите страници остават с неизвестен събственик.

Ако бяхме държава, главният прокурор щеше да образува наказателно дело за тези 36 страници...

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Август 03, 2007, 13:07:53 pm

Комисия слага край на спора за президента, граждани искат оставката му


Електронното издание Mediapool.bg съобщава, че комисията по досиетата на бившата комунистическа тайна полиция Държавна сигурност /ДС/ е обнародвала в сряда решение, с което слага край на полемиката за агентурното минало на българския президент Георги Първанов. Той е работил като секретен сътрудник единствено по редактирането на част от книгата “Габеро” на Методи Димов. Такива доказателства се съдържат в дело 15397 "Комитата" – кадровото дело на Методи Димов.

Комисията е проучила и обсъдила допълнително документи, изслушала е и е получила данни от директора на Националната разузнавателна служба и от бивши служители на Първо главно управление-ДС, и на НРС за дейността на Първанов, се посочва в решението. Междувременно, неправителствено сдружение Гражданска инициатива “Справедливост” е внесло в парламента искане за отстраняване от длъжност на президента Първанов.

Според сдружението, в което членуват граждани от различни сфери на обществения живот, Първанов може да бъде обвинен в държавна измяна и в нарушаване на конституцията с доказаната си принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност и с поведението си.

Представители на редица западни институции, сред които германски учени, вестници и радио Дойче Веле изказаха становище, че българският президент трябва да понесе последствията от факта, че е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция.


www.epochtimes-bg.com

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: seine saint denis style в Август 03, 2007, 13:33:37 pm

Да, да си ги понесе, веднага един вагон и в Сибир! За жалост онези в Европа са същите утрепки като тия нашите, с разликата, че нашите са балкански терористи и нагли, защото плиткият ум не си изпълнява функциите. Президентът на новата Европейска държава е Агент на ДС, комунист и служи не скрито на Партията. Дори и беше главен домакин на празника на ДС, когато се навърши 60 години от създаването й . А бе вие нормални ли сте всички??? Ей така ги подминавате тия новини и се хващате за Буш кво бил казал? А тук нашите кой ще ги спре? Нека спрем нашите комунисти да ни изпълняват и упражняват върху нас геноцидният си план и тогава ще го мислим тексаския селян и малоумник с нисък коефициент на интелигентност Буш.
Първанов сега трябва да бъде съден от Народа и да ни дадат един път поне възможност да накажем един комунист. Нали знаете, че България е единствената, която не осъди комунистите? Живков е друга работа. С удоволствие бих отишла да го целя с жълти стотинки на т.нар. от тях "Дворец". Тая земя е взеха като подарък и си правят какво си искат. Никой ли българин не е благодарен, че си има държава и родина и че не е като ромите и евреите - чергари??? България се къса парче по парче всеки ден и затварят очите на хората, като ангажират вниманието му с повишаване на цени и т.н.

И къде е Скорпион? Нека тя каже какво мисли по въпроса за комунистите? Гледам, че е франкофонка, да каже за и за френските комунистически зверства....Освен ако не е бан ...

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Август 03, 2007, 13:49:41 pm

Това е списък на известни личности в България - политици, журналисти и други обществени дейци, за които има информация в публичното пространство, че са били или се предполага, че са били свързани с Държавна сигурност по времето на Комунистическа България.

Източник: bg.wikipedia.org


Пълен списък по фамилия

Ангел Василев Александров
Румен Генов Андреев
Борислав Цветков Ангелов - агент Бор
Асен Тодоров Арсов - агент с псевдоним Тасев
Севдалин Димитров Атанасов - псевдоним «Калин»
Георги Ниолов Белчев - псевдоним «Боби»
Петър Берон - агент Бончев (или Бончо)
Коста Щерев Богацевски
Петър Георгиев Василев
Димитър Гочев - агент Ивайло
Чавдар Добрев
Ахмед Доган - агент Сава
Доньо Донев
Божидар Димитров
Павел Илиев Димитров
Божана Димитрова - агент Цветанова
Добромир Задгорски
Христо Иванов - агент Александър
Красимир Каракачанов - агент Иван
Владимир Каролев
Кеворк Кеворкян - агент Димитър
Евгени Захариев Кирилов - псевдоним «Манчев»
Деньо Проданов Колев
Георги Коритаров - агент Алберт
Константин Косев
Юнал Лютфи - агент Мурад, агент Сидер
Георги Марков - агент Николай, агент Стефан
Мелкон Мъгърдич Мелконян – агент Богомил
Атанас Василев Нешков
Александър Младенов Новков
Георги Петканов - агент Страхил
Кръстьо Илиев Петков - псевдоним „Еленков“
Ангелина Петрова - Липа
Георги Първанов - агент Гоце
Любомир Иванов Сахатчиев
Васил Станилов
Петър Стоянов - агент Виктор
Тодор Тодоров - агент Любомир
Владимир Топенчаров
Тошо Тошев - агент Бор
Здравко Михайлов Трифонов – агент Максим
Свилен Симеонов Турмаков
Боян Стефанов Чуков
Мустафа Алиш Хаджи - агент Андрей

По агентурно прозвище 

Алберт - Георги Коритаров
Александър - Христо Иванов
Андрей - Мустафа Алиш Хаджи
Александър - Христо Иванов
Боби - Георги Белчев
Богомил - Мелкон Мъгърдич Мелконян
Бончев (или Бончо) - Петър Берон
Бор - Тошо Тошев, Борислав Ангелов
Виктор - Петър Стоянов
Гоце - Георги Първанов
Димитър - Кеворк Кеворкян
Еленков - Кръстьо Илиев Петков
Иван - Красимир Каракачанов
Ивайло - Димитър Гочев
Калин - Севдалин Атанасов
Липа - Ангелина Петрова
Любомир - Тодор Тодоров
Манчев - Евгени Захариев Кирилов
Максим - Здравко Михайлов Трифонов
Мурад - Юнал Лютфи (също Сидер)
Николай - Георги Марков (също Стефан)
Сава - Ахмед Доган
Сидер - Юнал Лютфи (също Мурад)
Стефан - Георги Марков (също Николай)
Страхил - Георги Петканов
Тасев - Асен Арсов
Цветанова - Божана Димитрова
Често са назовавани с „представката“ „агент“, например „агент Адалберт“.


 Според вероятността за принадлежност 

Много е вероятно архивите на службите да са унищожени, манипулирани или секретни и по тази причина потвърждението за принадлежност към тях да не е напълно достоверно.


 Потвърдени връзки с Държавна сигурност 

За някои личности има доказателства, че са работили за ДС, но повечето от тях отричат да са били агенти.

Ангел Василев Александров Служител на щат в НСС. Мести се Главно следствено управление-МВР: от 1983 г. - старши следовател, капитан, от 1990 г. зам.-началник на отдела. От 1992 г. става главен следовател в първи отдел при НСС, по-късно и ръководител на различни отдели. От 13 февруари 2004 г. е директор до оставката си от 27 юни 2007. ВСС (12 февруари 1997 г. - ).


Румен Генов Андреев -курсист на КГБ (1988 г.). Работи в Главно следствено управление и Специализираната следствена служба (зам-директор), а през 2005 г. е зам.-министър на вътрешните работи. ВСС (състави от 1997 г. и от 2003 г.)

Борислав Цветков Ангелов - агент Бор към 3-о управление на ДС до 1976 г. и явочна квартира. ВСС (12 февруари 1997 - 16 декември 1998 г.)

Асен Тодоров Арсов, ВСС (12 февруари 1997 година - 16 декември 1998), осъществявал сътрудничество в качеството си на агент с псевдоним Тасев към 11-и отдел (1979 - 1991 г).

Петър Берон - агент Бончев (Шесто управление на ДС)[3], [4] (или Бончо)

Коста Щерев Богацевски - Работил в Главно следствено управление, от 1990 - заместник-началник. Главен секретар на МВР (1993 г.). Специализации в Германия и Ленинград. ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 1991 г.

Петър Георгиев Василев - щатен служител, член на ВСС (12 февруари 1997 - 16 декември 1998 г.)

Димитър Бонев Гочев, бивш съдия в КС (14 октомври 1994 г. до 14 октомври 2003) и ЕСПЧ, член на ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 1991) - Софийско градско отделение на ДС, агент Ивайло[6],

Павел Илиев Димитров - щатен служител във Варна, курсове във Волгоград и Ленинград, оставка през 1992 г. ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 6.12.1991 г.), областен ръководител на ГЕРБ Варна (от 2007 г.)

Божана Димитрова - агент Цветанова

Христо Иванов- агент Александър

Красимир Каракачанов - агент Иван, изготвял анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал информация за български граждани

Владимир Каролев

Кеворк Кеворкян- агент Димитър

Деньо Проданов Колев - Щатен служител в Габрово и Главно следствено управление, ръководител криминален отдел от 1988 г. до оставка през 1992 г. Курсист в КГБ през 1986 г. ВСС (12 февруари 1997 г. - 16 декември 1998 г.)

Георги Коритаров

Юнал Лютфи - агент Мурад, агент Сидер (Второ главно управление)

Георги Марков - агент Николай, агент Стефан (Второ главно и Шесто управление на Държавна сигурност)

Мелкон Мъгърдич Мелконян – агент Богомил в Бургас от 1977 г.. Снет от оперативен отчет на 9 февруари 1989 г. поради издигането му на висока изборна длъжност. ВСС (5 февруари 1992г. - 12 февруари 1997 г.).

Атанас Василев Нешков, р. 1944., задочен аспирант на СССР (1985 г.) и курсист в КГБ (1988). Служител в МВР: Ловеч, Главно следствено управление (началник от 1990 г.). Старши следовател в ДС-ОУ-Ловеч (1986 г.), и административен ръководител (2004 г.). ВСС (16 декември 2003 г. - )

Александър Младенов Новков, следовател до оставката си през 1994 г. След курс в Ленинград става главен следовател, майор от ДС. ВСС (5 февруари 1992 г. - 12 февруари 1997 г.).

Георги Първанов - научен консултант, агент Гоце

Любомир Иванов Сахатчиев. От МВР Плевен е преместен в Главно следствено управление, началник отдел (1987 г.), заместник-началник (1990 г.), уволнен поради негодност (1992). Курсове в СССР: 1970 и в КГБ след 1987 г. ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 1991 г.)

Тодор Тодоров, бивш конституционен съдия - Шесто управление, агент Любомир

Здравко Михайлов Трифонов, р. 1949, ВСС (16 декември 1998 г. - 16 декември 2003 г.)– агент Максим във Велико Търново

Свилен Симеонов Турмаков - зам.-ръководител на НСС от 2004 г., ВСС (16 декември 2003 г. - )

Мустафа Алиш Хаджи (главен мюфтия) - агент Андрей



Без ясен статут

Ахмед Доган - агент Сава
Севдалин Димитров Атанасов, псевдоним «Калин», Зелена партия
Георги Ниолов Белчев, псевдоним „Боби“, кадидат от Съюз на свободните демократи за Евродепутат
Чавдар Добрев
Доньо Донев
Божидар Димитров
Добромир Задгорски
Евгени Захариев Кирилов - псевдоним «Манчев», ПЕС -БСП
Константин Косев
Кръстьо Илиев Петков - псевдоним „Еленков“, Граждански съюз България
Васил Станилов
Владимир Топенчаров
Боян Стефанов Чуков - ПЕС, БСП


Колко години Георги Първанов се е подвизавал като агент Гоце ?
Колко ли свестни хора са изгорели заради доносите на "бившия разузнавач" от село Сиришник ?

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Август 03, 2007, 13:56:25 pm

За 23-ма души от президентските администрации е установена принадлежност към ДС
 
 
19 юли 2007 | 13:40 | Агенция "Фокус" 
 
 
 Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обяви имената на членове на президентската администрация от 1990 година насам, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това става ясно от две решения на комисията, публикувани на Интернет страницата на Народното събрание.


Първото решение се отнася до сега действащия президент Георги Първанов и до Атанас Семерджиев (вицепрезидент на Петър Младенов от началото на `90-те години).

Според документите президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник към Първо главно управление-ДС, отдел 14, под псевдоним Гоце. Първанов е вербуван на 4 октомври 1989 г. от ст. лейт. Цвятко Динков Цветков, който е продължил и да го ръководи. Първанов е снет от действащия оперативен отчет с предложение рег. № 9109/ 16.07.1993 г. относно сваляне дело № 19183 в архив и протокол № 3833/ 26.03.1996 г./ на НРС за сдаване на дело № 19183, заведено под псевдоним "Гоце", утвърден от н-к отдел 08-НРС. Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са: разходен документ, отчетен от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 3; рег. бланка; дело Ф1 а.е. 7562.

Атанас Семерджиев е бил съдържател на явка, става ясно от решение на Комисията по досиетата. Ген. Семерджиев е вицепрезидент на България в периода 1 август 1990 г. – 22 януари 1992 г. Семерджиев е осъществявал сътрудничеството към ІІІ управление-ДС, отдел І, под псевдоним Славейчето. ;D Той е вербуван на 22 октомври 1953 г. От О. р. Иван Петков Иванов, който е ръководил и дейността му. Семерджиев е снет от действащ оперативен отчет на 17 юни 1958 г. поради изместване в нова квартира, оказала се неудобна за ползване.
Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са: картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 1428/ 04.09.1962 г. на лично дело 1А 28259.

Останалите членове на президентската администрация, за които комисията е публикувала отделно свое решение, са общо 21.

По реда на обявяването от комисията, това са следните лица:

Анатолий Дамянов Пазийски, Началник на отдел "Церемониал" - администрация на президента Георги Първанов – от 01.02.2002 г. до момента.

Андрей Стоянов Караславов, Началник на кабинета на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 15.03.2007 г.

Атанас Иванов Будев, Секретар по външна политика - администрация на президента Петър Стоянов – от 06.04.1998 г. до 14.02.2000 г.

Атанас Павлов Велчев, Директор на дирекция "Протокол"- администрация на президента Георги Първанов –от 25.01.2002 г. до 31.10.2005 г.

Валентин Добрев Петров, Секретар по външна политика - администрация на президента Петър Стоянов – от 24.01.1997 г. до 24.02.1998 г.

Виктор Крумов Алексиев, Съветник на вицепрезидента - канцелария на президента Желю Желев – от 24.01.1992 г. до 25.02.1992 г.

Владимир Иванов Филев, Секретар по външна политика - администрация на президента Петър Стоянов – от 24.01.1997 г. до 17.01.2001 г.

Георги Димитров Димитров, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 15.09.2005 г.

Добрин Христов Канев, Секретар по анализи и прогнози на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до момента.

Емил Димитров Вълев, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 01.02.2007 до момента.

Златин Вангелов Тръпков, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 15.02.2007 г.

Кирил Иванов Василев, Секретар по въпросите на националната отбрана – администрация на президента Петър Стоянов – от 31.01.1997 г. до 07.07.2000 г.

Марияна Манова Тодорова, Икономически съветник - канцелария на президента Желю Желев – от 13.08.1990 г. до 11.03.1993 г.

Милан Стоянов Миланов, Съветник по военно-морските сили - канцелария на президента Желю Желев – от 15.12.1993 г. до 19.08.1996 г.

Митко Петров Николов, Директор на дирекция "Протокол" - администрация на президента Георги Първанов – от 03.01.2006 г. до момента

Никола Иванов Карадимов, Секретар по външната политика на президента -администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 31.10.2006 г.

Павлина Велчева Попова, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 29.09.2005 г. до момента.

Павломир Колев Кънчев, Съветник по сухопътните сили - канцелария на президента Желю Желев – от 01.091995 г. до 22.01.1997 г.

Петър Иванов Странчевски, Съветник по военноморските сили - канцелария на президента Желю Желев – от 01.03.1992 г. до 24.09.1993 г.

Тодор Иванов Велев, Ръководител на програмата на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 23.01.2002 г. до момента.

Христо Ангелов Чолаков, Началник отдел "Протокол" - канцелария на президента Желю Желев – от 03.09.1990 г. до 22.01.1997 г.
 

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Септември 04, 2007, 20:40:38 pm

143 депутати от последните 6 парламента се оказаха с досиета в ДС.

news.ibox.bg

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата обяви имената на народните представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание, които са свързани с бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби.

Сред имената са редица настоящи посланици, а 19 от посочените народни представители са от сегашното 40-то Народно събрание.

От 40-ия парламент
Лидерът на ДПС Ахмед Доган се е подвизавал под псевдонимите Ангелов; Сергей; Сава. Вербуван е през 1974 година, сътрудничил е на Управление ІІІ-ДС и първо главно.
Предложен е за сваляне от отчет през 1988 година.
За него Комисията разполага с Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи.

Бойко Ватев от Български народен съюз е вербуван през 1982 година като агент Георгиев към ДС Плевен.

Ваню Хърков от Атака е бил агент Никола, вербуван през 1981 година към ДС Бургас. Снет от отчет през 1990 година.

Депутатът от БСП от последните три парламента Георги Юруков е бил агент Стоев, вербуван през 1975 година към Трето управление на ДС. Снет от отчет три години по-късно, през 1978 година.

Депутатът от Атака Георги Георгиев е вербуван през 1987 година като агент Огнян. Снет е от отчет през 90-а.

Добромир Задгорски, депутат в 37-ия и 40-ия парламент от БСП, е вербуван през 1984 година като агент Роман към Шесто управление. Снет е от отчет през 1990 година.

Депутатът от БСП и настоящ евродепутат Евгени Кирилов е вербуван през 1966 година като секретен сътрудник Манчев. Работил е за Първо и Второ главно управление на ДС.

Йордан Величков, настоящ независим депутат, избран от листата на Атака, е бил щатен служител - оперативен работник към Разузнавателното управление на ГЩ. Уволнен през 1991 година, преминава в запаса.

Лидерът на ВМРО и депутат от БНС Красимир Каракачанов е вербуван като агент Иван през 1989 година към Шесто управление на ДС.

Зам.председателят на ПГ на ДПС и депутат от последните три парламента Лютви Местан е вербуван през 1979 година като агент Павел към Трето управление. За него Комисията разполага единствено с Картон образец 4.

Левият депутат Марко Мечев е вербуван през 1984 година като съдържател на явочна квартира с псевдоним Оптик. Снет е от отчет през 91-ва.

Великият депутат Петър Берон, тогава от СДС, сега независим, станал депутат в 40 НС от листата на Атака, е вербуван през 1969 като агент Бончев към Шесто управление.
Заличен е през 1990 година. За него Комисията разполага с Картон обр. 4; рег. дневник; уведомително писмо-искане вх. № 1988/ 20.04.1990 г. за заличаване от общата справочна картотека.

Пламен Ранчев от БСП е бил щатен служител в разузнаването. Уволнен е през 1990 година.

Депутатът от последните три парламента от ДПС Рамадан Аталай е вербуван през 1982 година като агент Вергил към Столично градско управление на ДС.
Снет от отчет през 1990 година.

Депутатът от Атака Станислав Станилов е вербуван през 1986 като агент Светлин към Второ главно управление. Снет е от отчет през 1990 година.

Депутатът от Атака, сега независим, Станчо Тодоров е вербуван през 1971 година в качеството му на осведомител под псевдоним Иванов къв Военно контраразузнаване ДС Сливен.

БСП депутатът Стоян Витанов е вербуван през 1980 година като агент Мирослав към ДС Велико Търново. Снет от отчет през 1983 година. Комисията разполага с Картон образец 4, дневник; протокол за унищожаване.

Депутатът от Атака Тодор Батилов е щатен служител към следствен отдел МВР Бургас. През 1988 година е изпратен на едномесечен курс за повишаване квалификацията на следствени ръководни работници по ДС във ВКШ на КГБ-СССР. Уволнен е по собствено желание през 1992 година.

Депутатът от ДПС във всички досегашни парламенти от 1990 насам Юнал Лютфи е вербуван към Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
Привлечен за секретен сътрудник към управлението през 1965 година. До 1985 година е бил под псевдоним Мурад, а от 85-а - Сидер.
Комисията разполага за него със Собственоръчно написано обещание за доброволно сътрудничество в Разузнавателно управление към Генерални щаб при Министерството на народната отбрана; един собственоръчно написан писмен доклад от агент "Мурад" и картон обр. 9 МНО-РУ, рег № 04300; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; рапорти от ръководилите го оперативни работници; регистрационна бланка на Второ управление на КДС-МВР от 30.10.1967 г. и данни в регистрационните дневници на Трети отдел-ДС-МВР; картон обр. № 4


Сътрудниците на ДС:
40-то Народно събрание
Ахмед Демир Доган
Бойко Иванов Ватев
Ваню Стефанов Хърков
Георги Владимиров Юруков
Георги Миланов Георгиев
Добромир Мартинов Задгорски
Евгени Захариев Кирилов
Йордан Петров Величков
Красимир Дончев Каракачанов
Лютви Ахмед Местан
Марко Николов Мечев
Петър Кирилов Берон
Пламен Георгиев Ранчев

Рамадан Байрам Аталай

Станислав Тодоров Станилов

Станчо Николов Тодоров

Стоян Витанов Витанов

Тодор Николов Батилов

Юнал Саид Лютфи

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: mind.officer в Септември 08, 2007, 19:58:51 pm

Леа Коен - (СДС) – бивш посланник на РБ в Швейцария, член на “Билдербергите”.

 :D :D :D - материал на място, поръчан_написан_публикуван

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Септември 12, 2007, 18:58:44 pm

Непълната истина или пълната манипулация

www.epochtimes-bg.com
2007-09-12

Една от гигантските манипулации на прехода навлезе в своя ендшпил. Който играе шах знае за какво става дума, а за който не е на ти с шаха ще обясня, че това е края на играта. След 17-годишно закъснение отвориха досиетата на бившата Държавна сигурност.

След 17-годишно манипулиране на бивши агенти – настоящи политици и ловко флиртуване с общественото мнение от страна на финансово-милиционерската олигархия, отново ни поднесоха полуистина представена като финал на одисеята с разкриването на досиетата.

Кой нормален човек се вълнува от досиетата, възкликна премиерът. Ами всички нормални хора, включително и повечето редови членове на БСП, се интересуват от това кой е продал душата си на дявола, другарю Станишев. От друга страна българинът обича и сеира – най-вече когато на известни хора се изважда на показ мръсното бельо. Друг премиер – другарят Виденов твърди, че отварянето на досиетата има за цел да отклони общественото внимание от трети другар - агент Гоце. Колкото повече хора се окажели агенти, толкова по-незначителна щяла да изглежда неговата дейност. Относно агент Гоце има една друга мистерия, която е показателна за мръсотиите и морала в така наречената българска "политика". Иван Костов трябва незабавно да отговори защо неговото правителство не разкри агентурното минало на Първанов тогава, когато имаше смисъл, тогава когато той спечели изборите срещу Петър Стоянов през 2001г. Това е един от фактите, които ме отвращават най-много, след поредното изваждане на поредната порция агенти на ДС.

Не е най-лошото, че си имаме президент доносник. По-гадно е, че имаме президент, който с каменно изражение излъга цялата нация преди президентските избори, че няма нищо общо с ДС. Срамно нали!
Кои доносници обаче останаха скрити от обществото за пореден път? В какво се състои този път манипулацията на ченгетата? Казвайки, че разкриват пълната истина остават скрити поне три групи хора. Първата е на покойниците. Тук съм склонен да приема това решение, въпреки че измежду тях може да има много интересни имена оказали решаващо влиение в годините на прехода. Вярно е,че ако сега ги бяха разкрили срамът щеше да бъде отнесен незаслужено от техните синове и внуци.

Втората група е по-страшна. Това са агентите, скрити от предишните правителства. 17 години досиетата бяха хигиенизирани, прочиствани, проветрявани и т.н. Много хора, представители на едрия капитал и бивши и настоящи политици, за които е публична тайна, че са били сътрудници на ДС, днес излизат чисти като сълза на девица. За 17 години и леви и десни имаха достъп, ровеха и можеха да прочистват архивите. Като почнем от Семерджиев и Луканов, минем през Филип Димитров и Йордан Соколов, та стигнем чак до Иван Костов и Атанас Атанасов, всички работеха активно върху този списък, видял бял свят преди няколко дни. Ясно е едно. Досиетата на най-важните хора в държавата останаха скрити. Или поне на тези, които изборените по-горе лица са смятали за важни. Най-страшна е обаче трета група. Това са агенти, чиито досиета по една или друга причина не са били прочистени и които са реактивирани преди няколко години с цел да бъдат предпазени от разкриване. Законът повелява действащите агенти да бъдат засекретени и скрити от общественото внимание.

Тези хора и сега са в парламента и сега са в правителството. Нормално е по-голямата част да са от редиците на НДСВ, защото идването на царя даде възможност за светкавична кариера на агенти, които явно са били посредствени и според правителствата на БСП и СДС, безинтересни от гледна точка на предпазване. Нищо чудно в края на мандата си, ген.Атанасов да е реактивирал част от тези забравени агенти, попаднали на добра стартова позиция в селекцията на Симеон или били част екипа на Командира в СДС. За това говори и резонният въпрос на генерал Богомил Бонев: „Защо не извадиха депутат от ДСБ?”. Бившият МВР-шеф обяви, че в сегашния парламент има сътрудници на ДС, чиито имена не са оповестени.

Същото потвърдиха и Методи Андреев и Евгени Димитров, които са имали достъп до документите преди години. Това може да стане само, ако ръководители на МВР след Бонев са реактивирали отново тези агенти. На един разкрит има двама пропуснати – това твърди ексшефът на комисията Андреев.
Всъщност има ли това някакво значение? Вярно е, че хиляди хора са били вербувани - някои под натиск, други доброволно. Едни са били разузнавачи, други са били обикновенни доносници на Шесто. Едни са били явочници, други вербовчици. Едни дори не са писали собственоръчно донесения, други са се занимавали само с изроботване на доноси срещу техни колеги съперници в кариерата на работното място.

Законът не направи разлика между тези катгории. Сложи ги всички в един списък и ПОМИЯРИТЕ и ПАТРИОТИТЕ. А къде са агентите измежду едрия капитал? Ами кажете го! Тогава хората ще разберат как някои необяснимо са получавали странни сделки. А къде са агентите измежду журналистите, главните редактори и собствениците на медии? Тогава хората ще разберат как и защо необяснимо някои личности биват демонизирани в публичното пространство, а други се радват на необясним медиен комфорт, въпреки престъпното си минало.

Знам, че днес е много лесно да ставаш морален съдник. Но знам също така, че непълната истина води до пълна манипулация. Знам, че за да вървим напред, трябва да затворим тази страница завинаги. Знам, че за 30 годишните няма значение кой е „Момата”, кой „Каката” и т.н. За тяхно сведение "Момата", казват, бил един бивш председател на Българския парламент със особени сексуални предпочитания. Това обаче е друга тема. Но пък е недопустимо да ставаш доброволно сътрудник на една мракобесна структура като комунистическата ДС за лична изгода, а сега да се правиш на народен трибун.

Малко цинично е нали?

Материалът е от блога на Красен Кралев

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Септември 12, 2007, 19:02:16 pm

Досиетата - манипулацията продължава

ПЕТЪР ПЕТРОВ, Сега, Kafene 11.09.2007

Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са скрити много агенти, които са във властовия елит. Крайно време е оторизираните органи да проверят тази информация. Както и да се изследват всички законови вратички за укриване на имена

Кой нормален човек се вълнува от досиетата? Риторичният въпрос е на премиера Станишев. Според него в 21-ви век в България има по-важни теми. Така е, особено на фона на засилващите се съмнения, че правят обществото на маймуна с т.нар. вадене на тайните архиви.

Вече куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците на щатните и нещатните служители на Държавна сигурност. Подозренията минаха в публичното пространство при обявяването на имената от президентските администрации и от Конституционния съд от 1991 г. насам, но станаха особено силни, след като комисията по досиетата огласи 139 депутати.

Първо Методи Андреев, председател на бившата Комисия по досиетата, каза, че има скрити народни представители. И то с категоричността на човек, който знае нещо конкретно, но не го казва. Според него неоповестените имена на депутати-сътрудници били поне толкова, колкото обявените сега.

После и депутатката Татяна Дончева заяви по БНР, че ако има укрита принадлежност, тя е на хора, които в момента са "най-актуални" и имат "най-сериозно участие" в обществено-политическия живот на страната. Според нея винаги ще има "отворени" и "укрити" хора. И отворени, които знаят за укритите.

Накрая и бившият директор на Националната разузнавателна служба и настоящ кандидат за кмет Димо Гяуров не се стърпя и директно застъпи версията, че една голяма категория от агенти, чието имена обществото никога няма да научи, "може да се предполага, че са част от българския политически, научен, журналистически елит". Той застъпи тезата, че освен унищожавани досиета има и унищожавани картончета. Досега се твърдеше, че дори да липсват документи и донесения, следа от сътрудничеството с ДС винаги остава - например в картотеката.

Гяуров каза, че има унищожени много картончета на агенти на бившето Първо главно управление на ДС (предшественика на НРС). Години наред не се обявяваха много имена на хора от елита, само защото за тях имаше единствено картончета в архива на ДС, а пък с решение Конституционният съд бе забранил оповестяването им. С последния закон за досиетата обаче бе прието, че ще се обявява всичко, включително и картотекираните. И наистина около 60 от всичките 139 депутати например се оказаха само с картончета. Така излязоха всъщност имената на президент, вицепрезидент, премиер, актьор, вицепремиери ....

Ако има и унищожени картончета, значи има скрити хора. Аргументът, че архивът е дублиран и може да се засича информацията, има стойност само при една напълно независима комисия, която разполага с всички документи. И това трябваше да е станало вече по закон.

Нищо подобно не се случва. И става така, че каквото МВР, цивилното разузнаване - НРС и военното - служба "Военна информация" подадат, това е. И тук е важно да се отбележи, че например военното разузнаване никога не е било в ДС. И ако за цивилното разузнаване може да се намери засечка в архива на МВР (защото е било в рамките на ДС като ПГУ), за военното това не е възможно (защото никога не е било в рамките на МВР и ДС). Така че комисията получава точно толкова информация, колкото пожелаят настоящите шефове на службите и вътрешният министър.

Освен това в последния момент при приемането на закона за досиетата бе вкаран текст, който забрани да бъдат обявявани имена на агенти на бившата ДС, ако те сега са шефове на отдели и сектори в цивилното или военно разузнаване. Още тогава бе поставен въпросът дали с това не може да се злоупотреби и много хора да бъдат реактивирани. По онова време парламентарната комисия по вътрешна сигурност обеща лично да провери тези хора за съпричастност

Дали го направи? Едва ли. А и не стана ясно защо точно тези хора трябваше да бъдат крити - те са чиновници, не са оперативни работници.

Описахме само две възможности, които компрометират акцията по т.нар. обществен катарзис, свързан с досиетата. И двете възможности всъщност създават нови зависимости на укритите хора. От новите им покровители. А обществото просто го будалкат.

Какво може да се направи? Не е кой знае какво, но поне парламентарната комисия по вътрешна сигурност може да се заинтересува от твърденията на отговорните фактори, че от комисията и обществото се укрива информация. След това е нужно да се проверят всички шефове на сектори, секции, отдели в двете разузнавания - колко са, кои са, съпричастни ли са към ДС, към властови позиции и т.н. И да бъде дадена поне обща информация набъбнали ли са драстично след влизането на закона в сила.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: търпелив в Септември 14, 2007, 17:58:40 pm

вмирисани душици-подли и лицемерни -оставка и съд за национално предателство,ГОЛЕМИ АГЕНТИ ВСИЧКИТЕ СЪС САМОЧУВСТВИЕ,А ОСТАВИХА ЕДНА ПРОТУРСКА ПАРТИЯ НА РАЗНИ ТУРЧЕЕЩИ СЕ БОКЛУЦИ ДЕТО НЕ ЗНАЯТ С КАКВА НАРОДНОСТ СА ,ДА ДЕРИБЕЙСТВА ИЗ БЪЛГАРИЯ.ОСТАВКА И СЪД ЗА ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА ПРЕДАТЕЛИ.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Oberon в Септември 14, 2007, 18:23:38 pm

Цялата тази информация трябваше да излезе още през 1990г. Както направиха румънците. През 1992г. тогавашния министър на транспорта, се заема да модернизира пътната мрежа. Прави го, ама и здраво се нагушва. Съдят го, и още е в затвора. Схващате ли разликата между държава и "държава" ???

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Септември 15, 2007, 09:47:46 am

Гунди отказал да доносничи!

Доносничеството заедно с допингконтрола и безпаричието ликвидира българския спорт

Доносничеството е тайната чума на нашия спорт. Насадено тотално по съветски образец, то го разлага отвътре. Състезателите се делят на две неравни половини. Едните доносничат, а другите стават жертва на доноси и разработки.

bulpress.net 14.09.2007

Темата е табу

В нашия спорт има три забранени теми. Те са доносничеството, хомосексуализмът и чистенето от допинга. Първата е най-апокрифна. Засягана е само в “ШОУ”. Доносниците преобладават. Но има една закономерност. Най-големите отказват да клепат!
Ала след като кажат твърдо “нье” на службите и силовите министерства, става страшно. Животът им се превръща в ад и често завършва фатално.

Писател предупредил Гунди за атентата

Интересна версия за кончината на Аспарухов развива писателят инж. Петър Лазаров. Той твърди, че катастрофата срещу играча е инсценирана и лично го предупреждава за нея.
Издебва Гунди след тренировка и му подарява новата си книга за Дан Колов. Информира го за предстоящия атентат. Съветва го как да се спаси. За целта трябва да изпълнява всяка заповед на МВР, да хвали партията и да кара внимателно. Футболистът не вярва и пощурява.
Хвърля книгата на земята, псува писателя и го гони. Лазаров научава за смъртната заплаха към Аспарухов случайно.
От бившия резидент на КГБ у нас Никола Йотов. Но не уточнява дали самият той е кагебист или наш агент.

Племенникът на ген. Заимов потвърждава опасността

Лазаров не му цитира името, но посочва, че работи в ЦС на БСФС. Спортният чиновник уточнява и причината.
Гунди отказва да доносничи и шпионира! Не се съгласява да клепа свой западногермански приятел. Вероятно Теко Абаджиев. На всичкото отгоре нападателят се оказва и религиозен.

Не успяват да скалъпят компромат на Гундарата

Според Лазаров службите първо опитват да компрометират звездата. Това пак му съобщава съветският шпионин Никола Йотов. Разведчикът му заявява: “Не могат да се отърват от Гунди. Не са успели нито с жени, нито с пиене!” После добавя, че не съумяват да алкохолизират Аспарухов и да го направят за резил.
Удрят на камък и с разврата. Успяват да му пробутат няколко мадами, но жена му много го обича. И винаги му прощава.

Да приемем, че Лазаров казва истината
Ако има нещо такова, нормално е КГБ да го надуши. Странното е, че такава информация е подхвърлена на случаен човек.
Защо руснаците не спасяват звездата директно? Работата е там, че катастрофата на Витиня е планирана като удар срещу Ангел Солаков. Вътрешният министър става нежелан за съветските лидери.

Кой се страхува от Георги Аспарухов?
 За властта Гунди е нож с две остриета. От една страна, той е партиен член, майор от ДС, член на ЦК на ДКМС, зам.-председател на ЦС на БСФС и на Съюза на българските въздържатели.
От друга, кара западни коли, носи маркови дрехи, пие само уиски и пуши “Марлборо”.
Вестниците пишат за него повече, отколкото за Тодор Живков. Влудява номенклатурите дори с прякора си Президента. Еуфорията излиза от партиен контрол.
За капак според съотборници, треньори и съученици тръгва да се развежда. Това е немислимо за футболиста - еталон.
Иван Славков и Людмила Живкова се подчиняват на забраната на политбюро. Ала Аспарухов - не.

В КДС се надига ропот
Редовите ченгета мрънкат, че за година-две Аспарухов прави по-голяма кариера, отколкото те за цял живот.
Вбесява ги и друго. Гунди не се подмазва на никого. Нито веднъж в своите интервюта не споменава Тодор Живков, политбюро и МВР. Няма навик да благодари дори и на партията.

Отказът да доносничи прелива чашата
Избягалият във ФРГ Теко Абаджиев телефонира на Гунди. Говори от името на немски менажер. Директно му предлага да рита в западногермански тим. Офертата е умопомрачителна.
Аспарухов я отхвърля. После ченгетата искат “да информира редовно службите за контактите със западногерманския си приятел.”
Излизат му с номера, че той е немски шпионин. Но Гунди постъпва достойно и ги отрязва. Защо да карат майор от ДС да доносничи? Това е въпрос за наивници. Званието няма значение.
По кагебистката система, ширеща се у нас, важното е да се пречупи моралът на човека. Мърсувайки, вербованият става вечен роб на службите. Но с Гунди удрят на камък.
Ченгетата са в шах. Той е такава звезда, че ако го репресират, ще предизвикат обществени брожения. А и заедно с Котков е любимец на МВР-шефа Ангел Солаков.

Аспарухов изпада в немилост
След Мексико го вадят от националния. Съдиите започват да му показват червени картони. Най-напред го включват в отбора на света за юбилея на Яшин. А после изведнъж го сменят с Жеков.
От шефовете в МВР го обича едниствено министър Солаков. Но и неговият стол се клати от члена на политбюро Борис Велчев и от Григор Шопов. Те му правят постановка. На един банкет с руснаци провокатори започват да вдигат тостове за победите на Червената армия у нас. Солаков се хваща на въдицата. Става и казва, че това са пълни глупости. У нас не е пукнала и една съветска пушка.
После един от неговите заместници пише донос, че министърът отрича освободителната роля на Червената армия и публично обижда руските другари. Солаков е привикан в Политбюро.
Минава метър. Ала дните му са преброени. Обвиняват го, че не си гледа министерството и само ходи по мачове.

След катастрофата на Витиня Солаков започва разследване за убийство!
Но го набеждават, че разглезва любимците и те катастрофират. После го свалят заради възникналите безредици на погребението. И че не отива на поклонението на руските космонавти.
Делото незабавно е прекратено. До края на живота си Солаков е убеден, че катастрофата на Витиня е част от МВР-преврат срещу него.
Именно отказът на Гунди да доносничи срещу приятеля си е фатален. След него матират Солаков чрез жертва на двата офицера.
Котков не иска да ходи във Враца. Но се поддава на натиска в съблекалнята. На въпроса на писателя защо са допуснали да загине и Котака, разведчикът отговаря цинично: “И той е същият! Те са като две котки от едно котило!”

Жоро Соколов се превръща в мишена за ДС
Йогата може да влезе в ГИНЕС като човек, за когото са написани най-много доноси. Преживява зловеща катастрофа. На слизане от Копитото един ЗИЛ буквално му препречва пътя.
Но Йогата се нахаква в гумата и се спасява. След обединението го следят къде ходи и с кого пие. Проблемите на Соколето започват, когато напуска милицията. Тогава го предупреждават, че прави фатална грешка. Жоро не пази поведение и става лесна мишена на службите. Него няма нужда нужда да го убиват.
Лепват му име на хулиган и пияница. Непрекъснато го съдят. Първо, за нивалиновата афера. После го разследват за кражба на нафта.
Жоро започва да ходи на разпитите перманентно пиян и се спасява.
Но цивилни ченгета и доносници го провокират нон-стоп. Йогата ги нокаутира и редовно го съдят. Отървава се с условни присъди.

Илия Мирчев отказва да топи капитана на националния
Бай Илия става титуляр в “Спартак” - София още в казармата. Като войник го пращат да подсили ЦСКА за турне в Египет.
Преди заминаването при него идва секретарят на МВР генерал Никола Цачев. Той нарежда на слисания Илия да шпионира “чорбарите”: “Ще те пратим в чужбина с ЦСКА. Отваряй си очите на четири. Следи кой какво говори и какво прави. Като се върнеш, напиши всичко на едно листче и ми го донеси.”
На всичкото отгоре го слагат в стая с неговия кумир Косьо Тотев. Цесекарят си носи бурканчета сладко и гощава Мирчев. Бай Илия приживе псува: “Какво искаха тия от мене? Да напиша, че Косьо е буржоа и има пари за конфитюр ли? Ами нали ме почерпи човекът?”
Центърът си трае. След шест месеца секретарят на МВР се появява отново: “Защо не ми се обади? Къде е листчето?” Мирчев отговаря, че цесекарите се смущават от него като външен човек и не говорят нищо опасно. Но оттогава се превръща в черна овца.

Уволняват го от МВР
Като звезда на “Спартак”- София Бай Илия става капитан от ДС. Но се води към тила на специалните служби. Не го пускат да влиза през главния вход на министерството.
Мирчев е най-наказваният в системата. Обикновено това става по доноси. Някой го кисне като саламурено сирене.
Първата офицерска звездичка на Мирчев хвръква след турне в Париж. Там Бай Илия и друг баскетболист си правят рандеву с две емигрантки. На връщане ченгето-водач го привиква: “Мирчев, как не те е срам? Ние ти вярвахме!” Придружителят изобщо не споменава съотборника, който е Юдата. Отнася го само центърът.
После го накисват, че предава писмо за свой приятел в Швейцария. След месец по доноса го уволняват от МВР. Предлагат му да го назначат за озеленител в “Спартак”. Центърът отказва.
На 31 август 1982 г. Бай Илия е осакатен в катастрофа. И него го засича камион! Остава парализиран до края на живота си. Четвърт век.

Държат Барчовски три дни затворен, за да стане доносник!
Известният баскетболист цял живот има проблеми с произхода си. Затова си сменя името. Сам си измисля фамилията Барчовски, за да може да следва. Истинското му име е Цвятко Русков Николов.
Но и с новия паспорт го притискат да сътрудничи на ДС. Преди олимпиадата в Мелбърн три дни го държат в една канцелария.
Искат да го правят агент. Ченгетата не му дават да ходи на тренировки. Обаче той им отказва. Накрая го заплашват, че няма да го пратят на олимпиадата.
Сърцето му се свива, че ще се размине с Австралия. Но пак ги отрязва! Кадесарите разбират, че не могат да го пречупят. И го пускат.
На игрите постановките продължават. Слагат го в една стая с Григор Шопов. Но без да му кажат кой е. Чак след години разбира, че тогава спи със заместник-министъра на МВР.

ДС разработва и Ваня Войнова
Барчовски е женен за легендарната баскетболистка Ваня Войнова. След нейната смърт иска да й види досието. Не му го дават. Обаче МВР-шеф признава, че са я разработвали. И нея, и него.
Оказва се, че знаменитото семейство е подслушвано и проследявано. Двамата не подозират нищо. Иначе са щели да направят нещо, което отдавна трябваше да стане. Да разкрият престъпленията на службите публично! Според съпруга си Ваня Войнова отказва да сътрудничи.
По-късно я избират в комисия на международната баскетболна федерация. Но нашата централа скрива факса от нея.
Като всички, сиктирдосали ченгетата, и Цеко има огромни проблеми. Той остава единственият обвиняем по делото “Индиго”. И май единственият министър след 10 ноември, който сяда на подсъдимата скамейка. Него не го съдят родителите на децата, а държавата.

Вдовицата на Кукуша: Валяка май ги предаде за нивалиновата афера.
А ето как Мария Йорданова описва доносите срещу мъжа си: Тоя нивалин няма да го забравя. “Левски” отиде да играе мач в Гърция. Някои носеха това лекарство за детски паралич да го продават. Но повечето ги осъдиха за контрабанда на долари.
Взехме пари назаем от приятели и купихме валута на черно. Преди да тръгна, с жените им се събрахме у нас. Говорехме си коя къде скри доларите на мъжа си. Вуцовица му ги пъхна в маншета, аз в колана, а трета в тока. Но някой ги издаде.
Играчите заподозряха треньора си Валяка. Осъдиха го за едни пикливи 100 долара. Но те не бяха само негови, а общи с Вуцов и домакина на “Левски” бай Иван Дебелия.
Накрая всички ги одрусаха условно. Освен футболистите присъда получи и борецът Петко Сираков, бащата на Наско. По година и половина. На арестуваните им лепнаха по две.

Гацо Стоянов го разпитваше в ДС
Митко влезе в националния чак на 31. В Париж с Жоро Найденов отидоха при един емигрант. Взеха от него пари. С тях купиха подаръци. А тука му ги върнаха на семейството в левове.
Но някой ги наклепа. Двамата получиха призовки да се явят в ДС. Влизат в един кабинет. На бюрото с гръб към тях седи мъж. Изведнъж той се обръща на въртящ стол. И пред тях цъфва Гацо Стоянов! Съветникът на Иван Славков.
Жоро му казал:”Абе, копеле, какви номера ни правиш. За какво ни викат, Гаце?” А Гаврил го срязва: “Няма Гаце, няма маце! Тука съм ти другарю Стоянов”. И ги разпитал от игла до конец. Но не за контрабандата. Интересуваха се дали са изнесли някаква тайна и да не са станали шпиони.

Кривиралчев изгони доносниците и станахме световни шампиони
В борбата се слухти отдавна. Когато поема националния отбор по класическа борба, Филип Кривиралчев се шашка.
Оказва се, че всяка негова дума на сутринта се знае. Доносничат го за всичко. Дори, че не иска да дава анаболи на борците.
Кривиралчев шкартира ушетата. И отборът тръгва. Идват най-големите ни успехи. Ставаме световни шампиони в София.

За интервю искаха да гонят Геле Рангелов от ЦСКА
Не бива да се заблуждаваме, че доносничеството е рецидив от миналото. Сега то е по-масово и по-гнусно. Но шубето е голям страх.
Единствен Ангел Рангелов се осмели да го спомене публично.
В свое интервю той казва между другото: “В ЦСКА трябва да си мижитурка, натегач или доносник!” И продължава да говори за футбол.
После става чудо. Геле изобщо не споменава никакви имена. Не казва кой е доносничил и кой - не.
Обаче още на другия ден свикват събрание. Искат да го изключват от клуба на ветераните. В сюблимния момент заменят наказанието с последно предупреждение.

Във федерациите и спортната журналистика е още по-бетер
Във федерациите е още по-плачевно. А спортната журналистика е трагична. Там топачите отдавна са мнозинство.
Някой ще каже, че не само спортът, но и цялото ни общество е доносническо.


Юри СТЕФАНОВ

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: търпелив в Септември 15, 2007, 12:07:26 pm

така е -дс не могат да дишат ако някой е по-известен от тях,знам че 95% от написаното за спорта и доносниците е така.жалки мръшляци.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Октомври 01, 2007, 10:31:22 am

България: Завръщане на старите демони?


Под това заглавие френският сайт за отбрана и сигурност European Security публикува обширен материал за България. Поводът е предстоящото на 4 октомври посещение на френския президент Никола Саркози в София.

Обемният материал вероятно е подготвен от експерти на френските тайни служби и външното разузнаване. Изключително остри и задълбочени оценки разкриват отношението на френската страна към процесите в България.

Основният извод е, че в България властта е превзета и се упражнява от бивши сътрудници на Държавна сигурност и хора, свързани тясно с комунистическия режим. Това авторите наричат „завръщане на старите демони"...

Основната теза в материала е прибързаното приемане на България и Румъния в Евросъюза.
Анализът отбелязва няколко основни неща, които се случват у нас, и които плашат останалите членки на ЕС.

Над всички тревоги е тази от огромната корупция, обхванала страната. „Липсва политическа воля за борба с корупцията на всички нива. Патетичните уверения на партиите остават само на книга. Нито активни действия, нито резултати", пишат авторите на статията.

В центъра на тяхното внимание са политически фигури като Ахмед Демир Доган, президентът Георги Първанов, както и министри от сегашния кабинет и активни политици и лидери на партии. Тезата за корупцията е аргументирана с различни цитати от интервюта, както и на журналистически разследвания в български медии.

Особено внимание е отделено на гостуването на Доган в „Шоуто на Слави" преди повече от две години, където той призна откровено за съществуването на „обръчи от фирми" около Движението за права и свободи.

„Същият този човек нагло обявява преди изборите за евродепутати през май, че София не му стига, иска да управлява и Брюксел. Очевидно става дума да управлява с парите от еврофондовете, които са формирани от данъците на гражданите на Европа." Като наричат това „нахално изказване", авторите цитират и друга мисъл на Доган: „Екологията е много важна, за да я оставим на еколозите". Авторите визират отново еврофондовете, които очевидно хората на Доган искат да използват максимално за някакви свои цели.

Авторите на статията заявяват в прав текст, че Саркози би допуснал огромна грешка, ако по време на посещението си в България се срещне с Ахмед Демир Доган. Според тях френското общество не би простило такова поведение. „Доган със своите под 10 процента електорална подкрепа вече години наред властва в българската политика и е придобил абсолютна власт над процесите в държавата. Позволява си действия и изказвания, които не съответстват на европейските норми".

В статията е цитиран български турчин, който обяснява по какъв начин ДПС купува цигански гласове на изборите. Споменат е и примерът от предишните избори, когато в такова купуване на ромски гласове бе замесено името и на бизнесмена Христо Ковачки.

Европа дава на България фондове и помощи, съставени от данъците на всеки европеец, а получаваме от България единствено незаконен трафик, проститутки и наркотици, пише още в материала.

В статията подробно се описват и заявления за големи успехи в борбата с организираната престъпност на вътрешния министър Румен Петков и на главния прокурор Борис Велчев.

Специално внимание е отделено и на президента Георги Първанов. Отбелязани са разкритията на Комисията по досиетата за неговите връзки със структури на комунистическата Държавна сигурност.

Подчертана е и топлата му връзка с ДПС и Ахмед Демир Доган. Агентурното минало на лидера на ДПС също не е подминато.

Скоро Франция ще поеме ръководството на ЕС и трябва да си дава сметка за тревожните процеси, изнасяни от България към Европа, пише в статията. Процесът на разширение трябва да се спре или най-малкото да се забави, защото сега се вижда вредата от избързването със София.

Държава, в която се ислямизира дори политиката, не е достатъчно полезна и трябва да извърви дълъг път към своето европеизиране, смятат авторите на European Security.

www.epochtimes-bg.com
www.frognews.bg
29.09.2007

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: nik в Октомври 01, 2007, 21:36:42 pm

Точно пък Леа Коен ще говори на тази тема!Личното ми мнение е ,че това е поредният опит за шантаж и разделение,нагнетяване на напрежение,този път отново,както вече от много години между  мишлетата  и ченгетата.Няма да се разпростирам подробно,само ще попитам и коментирам някои неща.Разрушиха ни икономиката,армията,образованието,взеха ни оръжието,разрушиха ДС и България остана разграден двор.Кое от гореизброените неща не е умишлено?.Като съчувствам на жертвите на репресивния апарат,искам да кажа,че в него имаше и направления,като чужбина,НТРазузнаване и там работеха квалифицирани кадри,добре информирани и знаещи, от действителна полза за България.Не бързайте да обвинявате и помислете!В коя бивша соц.държава премахнаха службите след "демократичните"промени?Май само в България!И то точно тези,които не трябваше!Защо изгонените служители се оказаха на чело на криминални образувания?Какво бихте направили вие,ако имахте информация и знания и опит и бяхте натирени на улицата и в същият момент ви се предлагат неща за които само можете  да се мечтаете?.Ето я приказката за моркова и тоягата и как се стигна до тук.Разбира се нямам намерение да ставам адвокат и да претендирам за всеобхватност на темата,изразявам само гледна точка,при това използвам материали написани от други запознати, источници.Но истината си е истина и черно-белият поглед не помага.Още нещо,след 17 години,лично аз не бих повярвал на нищо-нито на пълнота на показаното,нито на съдържание,нито на добронамереност на каквито и да било комисии.По-скоро на опити за манипулирене на общественото мнение!Никога няма да повярвам,че на народа ще му се даде да научи ЦЯЛАТА ИСТИНА.А,след като не е цяла....!?И после как така,политиците,разграбили и довели България народа,до унищожение, са на една позиция с жертвите на репресиите?!...Хрумна ми в последният момент,че повече внимание се отделя на изпълнителите от службите и никой не вижда тези,които стоят зад тях!А всъщност, това е важното!

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Октомври 02, 2007, 12:37:06 pm

Цитат на: nik в Октомври 01, 2007, 21:36:42 pm

Точно пък Леа Коен ще говори на тази тема!

Какво ти е влязла в устата тази Леа ...?

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: nik в Октомври 03, 2007, 21:52:24 pm

Не ми е "влязла",само веднъж е спомената ,но и друг от управлявалите последните 17 г.да беше излязъл с подобни йезуитски изказвания,щях да повторя израза.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Октомври 08, 2007, 11:09:39 am

ДОСИЕТАТА НА ДС

Относно:

1) изключително многобройните ми в продължение на две
десетилетия официални искания за достъп до документите
на престъпната комунистическа Държавна сигурност;

2) за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските
и съдебните органи;

3) и най-вече - за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга
отговорност от всяко отделно персонално отговорно престъпно лице,
за всяко отделно престъпление, свързано с мероприятията на ДС и извършено
както по времето на класическия комунистически режим, така и по времето
на действуващия от 1990 г. до наши дни посткомунистически мафиотски режим



До ръководството и членовете

на Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност на български граждани

към Държавна сигурност и разузнавателните служби

на Българската народна армия

площад „Александър Батенберг” № 1

кабинет № 308

1000 София

E-mail: К[email protected]



До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2
1000 София
чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,
E-mail: [email protected]


Информационно копие:

До всички членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)



Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,


І.

Само преди около две седмици, на 13 август, авторитетен член на вашата Комисия заяви в медиите, че „Комисията по досиетата не участвува в активни мероприятия и не прикрива доносници” (http://bulgaria.actualno.com/new_117327.html).

С настоящето писмо до всичките вас преди всичко изразявам своята пълна подкрепа на една такава стратегия, при което веднага изрично и ясно подчертавам своето категорично гледище, че тази стратегия, всъщност, тепърва трябва да бъде доказвана в реалната практика на Комисията, и че съмненията относно възможността тя да бъде реализирана са изключително високи, тъй като всичките досегашни аналогични комисии не са са занимавали с нищо друго, освен именно с участие в оперативните мероприятия на специалните служби на държавата; които служби, както много добре е известно, досега са били и продължават да бъдат част от структурата на формирания от КГБ и ДС български филиал на руската Червена мафия; и една от най-важните функции на които е била да прикриват всички престъпници от Държавна сигурност (включително и от нископоставения бранш на доносниците).

На второ место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че съмненията относно възможността да бъде реализирана една такава стратегия на Комисията са максимално високи и предвид на обстоятелството, че в цялата досегашна двудесетилетна практика на абсолютно всичките български държавновластнически структури не е имало нито един такъв истински случай; че най-типичен пример в това отношение е сферата на така нареченото „Правосъдие”, където единственото реално условие за назначение на служителите е тяхната преданна ангажираност с Държавна сигурност и нейните днешни мафиотски трансформации; и че на фона на досегашната ситуация е твърде съмнително дали реалното провеждане на една такава стратегия ще бъде позволено от Big boss–а на българския клан на руската Червена мафия.

На трето место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че в репертоара на оперативните мероприятия на всичките досегашни Комисии е влизало не само прикриването на всички, които са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност, но и пропагандно-оперативно-манипулативното позоваване в продължение на много години върху напълно фалшиви (и специално изработени с такава именно цел) т. нар. материали и досиета, с което е била преследвана целта за отстраняване от политическата и юридическата сцена на малцината, които са достатъчно личностно мотивирани и имат високата професионална компетентност и способност да се противопоставят на българския филиал на КГБ и на неговите днешни мафиотски трансформации, транасмутации и метастази.

ІІ.

Всичките вие, най-малкото от медиите несъмнено много добре знаете, че така нареченият „случай Янко Янков” е именно такъв.

1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността.
Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.

2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предният ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно разследване, а от Парламента съм поискал парламентарно разследване.

3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредната Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до така нареченото „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.

4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася за мен (при това без така нареченото „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!) аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.
На тази именно тема съм посветил официалните ми писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. Настоявам Комисията да изиска тези писма от Министъра на вътрешните работи и от предишните Комисии и да ги приложи в архивата си.

а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че е имало строго секретен оперативен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;

б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план (утвърден от генералите П. Стоянов и А. Мусаков) е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.

Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, става пределно ясно, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, които да бъдат предоставени на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.

в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено от генерал строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.

г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.

Изрично и ясно посочвам, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично и ясно е декларирал горепосоченото обстоятелство.


...

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Октомври 08, 2007, 11:13:24 am

ІІІ.

1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува така наречения „Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.
Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.
Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въэобще не е бил виждал никаква документация.
Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.

2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.

3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.

4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: ►25 декември 2001 г.; ►26 декември 2001 г.; ►27 декември 2001 г.; ►28 декември 2001 г.; ►29 декември 2001 г.; ►20 февруари 2002 г.; ►21 февруари 2002 г.; ►22 февруари 2002 г.; ►26 февруари 2002 г.; ►27 февруари 2002 г.; ►28 февруари 2002 г.; ►01 март 2002 г.; ►02 март 2002 г.; ►03 март 2002 г.; ►04 март 2002 г.; ►05 март 2002 г.; ►07 март 2002 г.; ►08 март 2002 г.; ►21 март 2002 г.; ►25 март 2002 г.; ►26 март 2002 г.; ►15 април 2002 г.; ►16 април 2002 г.; ►17 април 2002 г.; ►02 септември 2002 г.; ►29 октомври 2002 г.; ►17 декември 2002 г.; ►07 февруари 2003 г.; ►08 февруари 2003 г.; ►21 февруари 2003 г.; ►04 август 2003 г.; ►05 август 2003 г.; ►06 август 2003 г.

5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен; впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”.

6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.
За станалото събитие г-н Кръстев официално обвини Министъра на вътрешните работи Георги Петканов, и така след известно време Министърът бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши достъп до него и получаване на ксерокскопия от същото.

7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

8) Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното: „Като имам предвид фактите: че през последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията; че двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и Þче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//”

9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.
С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката, извършвана от Държавна сигурност и изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.

10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.

11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.

12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 / 24 юли 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.

б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 / 25 август 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото, военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г., и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.

ІV.

Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,

Настоявам за пълно и безкомпромисно разследване на абсолютно всички детайли на така описаната от мен фактическа обстановка на казуса.

V.

Дами и господа, членове на Комисията,

Позволете ми да изразя своето предположение, че ще предпочетете да не споделите съдбата на посочените двама починали (експерта и следователя) или съдбата на другия експерт, който едва остана жив след покушението върху него; и че, за да живеете, ще предпочетете да участвувате в оперативното мероприятие на специалните служби на Мафията и на държавата (която е само едно нискойерархично структурно звено от системата на Мафията). При това, все пак, позволете ми и да се надявам, че ще имате доблестта да поемете риска и да се съобразите с всички факти.

Моето изрично изразено искане към всичките вас е, когато обявявате съдържанието на документацията, която ви е предоставена от архива на тайните служби, да обявите и съдържанието на документацията, намираща се в прокуратурата – откъдето е видно, че става въпрос за фалшификация.

При това, едно такова ваше поведение ще бъде изцяло в пълно съзвучие както с логиката за Закона, така и с неговите изрични текстове – напр. в текста на Закона, в който се казва, че установяването на дейността се извършва включително и върху основата на собственоръчно написаните или подписаните декларации и други документи; в случая следва да имате предвид, че в конкретния казус по надлежния законов ред е оспорено и отхвърлено наличието за собственоръчност както на написването, така и на подписването.

При това, длъжен съм да ви кажа, че не само моят професионален нюх, но и изрично изразените гледища на моите приятели ни казват, че съществуват твърде много основания да се счита, че в услуга на управляващата Червена мафия вие ще предпочетете да участвувате в оперативно мероприятие, при което да обявите само фалшификацията, която ви е предоставена от архива на ДС, и че ще се опитате да игнорирате документацията, намираща се в Прокуратурата.

Проблемът, разбира се, си е ваш, а с моя аз вече доста отдавна съм свикнал, и той е, че при една такава хипотеза политическият ефект в България в полза на Червената Мафия ще бъде изключително минимален или дори никакъв, но ... няма да има обществена или държавна институция в света, към която да не се обърна за съдействие за обществено и съдебно установяване на Истината и за налагане на свързаната с нея лична Отговорност от всеки, който е извършил престъпление, включително и чрез тенденциозно и неверно манипулиране на фалшиви архивни документи.

И че като начало още през първите дни на септември с вас ще поиска да се срещне екипът на една немска телевизия, която пристига, за да прави специален двучасов филм за престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни слуги; в който филм аз ще участвувам като политически и юридически консултант.

22 август 2007 г. Янко Н. Янков
http://iankov.blogspot.com/2007/08/13.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: търпелив в Октомври 08, 2007, 21:24:59 pm

ето на какво се натъкнах: 

Цитат
Е:епърва ще задаваме много неудобни въпроси и ще търсим отговорите. Всъщност отговорите съществуват, намират се в един архив, само че ние нямаме достъп до този архив. Това е архивът на БКП. Той е много по-интересен от архива на ДС, защото от Политбюро на ЦК на БКП са издавали заповедите на ДС. За архива на БКП не се говори и никой не знае къде се намира той. Дали наистина никой не знае?
Архивът се намира в една просторна сграда, собственост на виден мафиоз. Ама да не си помислите, че мафиозът е откраднал архива? Нищо подобно. Даден му е на съхранение. Архивът е даден на мафиоза от ръководителите на БСП, наследничка на БКП да го пази и съхранява. БСП и Мафия на практика са едно и също. А кой е конкретният мафиоз, коя е сградата и къде се намира, ще съобщим съвсем скоро. Чакам едни снимчици, но в краен случай ще пусна информацията и без снимки. Важното е истината да се знае.
От когото трябва.

Г: Относно въпросния архив аз знам, че преди подпалването на партийния дом е натоварен на самолет и откаран в едно посолство някъде по света. Възможно е това да са част от най секретните неща. По-малко секретните да са другаде. А тези папки които са без никакво значение - бяха подпалени за да си помислим ние, че всичко е изгоряло.

Още си спомням пожара от гледна точка на войнишкия ми живот по това време - един месец бяха забранили отпуските заради това.Имало било опасност от масови безредици .
Издухахме се от служба - през ден наряд, до дупка.

Е:Това за самолета беше само прах в очите на наивниците. И аз по онова време бях сред наивниците. Не, архивът е тук и вече знаем точно къде се намира. Съветвам чуждите посолства да следят публикациите тук.
Но сега искам да започна с друго. Цялата история е дълга и сложна. Процесът обхваща период от над сто години. Ще я разчепкваме постепенно, човешкият мозък не е в състояние да приеме цялата истина наведнъж. Затова почвам с последното действие на пиесата.
На 9 февруари 1984 година Юрий Владимирович Андропов, Генерален секретар на КПСС от 12 ноември 1982 до деня на смъртта си /Комунистическата партия на Съветския Съюз/ умира от бъбречна недостатъчност. Куршумът, изстрелян в асансьора преминава през бъбреците му. И се започва...
Как, от кого и защо бе убит Юрий Андропов? Какво се случи след неговата смърт? Как убийството повлия на световните процеси и в честност на процесите в България? Дали да не тръгнем оттук? Май се налага. Иначе не можем да обясним защо декларацията за обявяване на военно положение в България, съставена на 4 януари 1990 година така и не бе прочетена. Военното /или извънредно, все едно/ положение се отложи за Трето пришествие. После ликвидираха армията, за да намалят до нула шансовете за такова положение. И така нататък, и така нататък...
Отговорите се крият в разкошната сграда, формална собственост на скромния мафиоз, който е приятел с твърде много нескромни политици. Някой от тези политици са така нескромни, че пикаят из шадраваните, ама да не засягаме тяхната нескромност. Тя е подробност от пейзажа, следствие на тайните, които държат в рецете си.
Имам новина за тях! Тайните вече не са само техни. Васко, бегай, брато докато не са те гръмнали! Ама така е, като не знаеш какво приказваш след третата чаша...

А:Поправи ме ako греша, но все си мисля, че този червен "бизнесмен" има един особен анатомичен прякор, май черепа да беше. Или иде реч за "Маджо Вика Румен", или другият спонсор на Седефчов - Манджуков, нa чийто агент сега в САЩ Диoнисиев му нагряват червеното дупе. А може би "бизнесмена" Kовачки. Много народ са на клона, няма изброяване и лепкавите им следи все към едно място водят - Позитано 20

Е:Точно така, разкошната сграда е замъкът на Васил Божков - Черепа. Всъщност той е само формален неин собственик. Също както формални собственици се оказаха и Илия Павлов, и Емил Кюлев, и много други. Защо никой не пита кой днес е собственик на тяхната собственост?
Та в замъка на Черепа са складирани най-опасните архиви на БКП. Архивите на тези, които нареждаха на ДС какво да върши. Именно архивите на БКП, а не архивите на ДС крият най-страшните тайни. Сумата, за която бе продадена България отначало се изчисляваше на 50 милиарда долара. После Красимир Иванджийски я поправи на 75 милиарда, след като Любомир Шопов, син на убития от своите господари ген. Григор Шопов нанесе малки корекции. Според архива, намиращ се у Черепа, цялата сума възлиза на 110 милиарда долара. Долара, а не китайски юани, виетнамски донги или монголски тугрици. Българи, дойде времето да научите как Българската /Колко е българска, толкова да е жива/ Комунистическа Партия ни продаде за 110 милиарда долара. Как за 110 милиарда долара ръководството на БКП и персонално др. г-н Александър Лилов, с рождена фамилия Петровски ни продадоха и ни обрекоха на смърт. Сега ако кажа какъв е по националност другаря г-н Петровски Лилов, всичко ще ви стане ясно. Да, ама аз не искам да ме обвинят в антисемитизъм, затова няма да ви кажа. Вие обаче се сещате. Вие може да не сте толкова ентелегентни като .................ите и мангалите от сайта на адаша ми, обаче сте със здрав разум и се сещате. И за още работи ще се сетите, ама да не бързаме. Щото бързата кучка слепи ги ражда, а нашата цел е Проглеждане.
Сега оставям на господа другарите и на техните другари /или господари, по-правилно/ да гадаят откъде едно просто селянче /Нали ти така се изрази, Силви, или нещо бъркам?/ като мен знае тези неща.
.....

Такива ми ти работи.  А десетилетия наред ни занимават с досиетата. За да не би няко да се сети за истинския архив в който е цялата информация. Докато досиетата са само частен  случай.

    Активен

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Ноември 12, 2007, 11:11:09 am

Вечният дисидент Николай Колев - Босия пише суперскандална книга със сензационни разкрития за мръсното бельо на политическия елит у нас. Част от собствените си потресаващи разследвания за именити родни персони той публикува в последния брой на в. "Поглед". От думите на Босия става ясно, че не се страхува нито от куршум, нито от съд. Той е лежал два пъти в затвори и е изселван по Татово време. Завършил е руска филология, но се е прехранвал и като заварчик. Сега твърди, че си вади хляба от консултантска фирма в областта на маркетинга и проектирането. Босия е баща на 5 момичета - най-голямата е на 35 г., а най-малката - на 5.

Ето някои от най-опасните му твърдения:


"...Филчев също е агент, агент Самуилов. Освен това той е и тежък престъпник, има основание да се смята, че е убил адвокатката Надя Георгиева. Лично съобщих на Петър Стоянов за болестта на Филчев, и затова, че четири пъти е отървавал брат си от затвора като главен прокурор. И брат му, и майка му са агенти на Държавна сигурност.

...Вербували са го още като съдия във Варна. Извършил е няколко побоя, включително и над неговата колежка Нели Буцановска. Завеждат преписка, но той взима влака и идва бързо в София. Отива при проф. Стойчев и при Ярослав Радев. Започва да им се моли. Те се обаждат на тогавашния прокурор Мръчков.

... Отидох и при Гоце, точно беше станал президент и му обясних кои хора могат да потвърдят за изцепките на Филчев, за лудостта му. Но след два дни двамата се прегърнаха.

... Бойко Ноев служи на три разузнавания. Генерал Камен Петков, бог да го прости, ми е разказвал: "Когато се водеха преговорите за намаляване на конвенционалното оръжие, аз бях водач на делегацията. Отиваме на преговори с американците и те всичко максимално изискват от нас. И точно там, където очакваме, че ще спрат с исканията си, те спират. Един ден при мен идва един от моите полковници и ме моли: "Господин генерал, може ли да върнете в България поне за месец Бойко Ноев?" Върнах го и същият полковник ми докладва: американците веднага започнали да правят големи грешки. Не знаели докъде можем да отстъпим в преговорите и работата забуксувала. Изобличихме го Ноев и изглежда, че тогава руснаците са го вербували. Така направиха и с Филчев."

...Вероятно е и Ренета Инджова, и царят да са агенти.

...Самият Желю не е чист. Той работи с руснаците. Слушал съм един запис от 87-ма как си приказва с жена си в спалнята. И тя го пита: "Желю, ти като станеш президент, ще тичаш ли около къщата като американците?" И той й вика: "Каквато съм маймуна ще ги изплаша!" Явно нещата са били ясни още тогава.

... Стоян Ганев е човек на руснаците и на американците вече.

... Събирам материал за катастрофата на 8 ноември до Солуникре. В колата са били Васил Киров, шефът на националното финансово разузнаване, както и зам.- министърът на финансите Нихат Зиа, който оттогава е в кома, но още се води на работа. А според Кодекса на труда трябва да го освободят. Но как да го освободят, когато фалшивите декларации продължават да работят от негово име, а става дума за 700 милиона евро. Твърди се, че шофьорът е карал колата, а двамата с Киров са седели на задната седалка. На снимката от катастрофата обаче много ясно се вижда, че от дясната страна стъклото е издуто навън от нечия глава. Единствената възможна глава е на Нихат Зиа. За причинител на инцидента нарочиха невинен човек - Иглика Икономова, реставратор.

... Като почнеш от Тошо Тошев, Божана Димитрова, повечето от старите журналисти са били щатни служители или нещатни сътрудници. Всички спортни журналисти е трябвало да са агенти, защото са излизали навън.

...Доган за кого ли не работи. Той е на първите места в списъка за отстрел. Миналата година направиха опит, но го улучиха в рамото. Има версия, че турчин го е поръчал, защото Доган го е прекарал с 6 млн. евро. Някакъв местен бизнесмен правел завод в Добрич. Агент Сава му взима 6-те милиона и не свършва работата. И Георги Гергов от Пловдив също го има в списъка.

...Манол Велев е бизнес-хулиган. Жена му много да не плаче, защото не сме забравили, че две години живя с един германец и не й пукаше за Манол.

...Имам интересен документ как държавни фирми даряват пари на ДПС. През 2000 - 2001 г. фирмата "Военно строителство и инженеринг" дарява на ДПС Каолиново 600 000 лева, а на ДПС Банско 3 млн и 270 хиляди. Интересна е и другата връзка - Нихат се удря на 8-ми, на 12 пред конгреса на ДПС Доган си подава оставката. БСП и службите не му я приеха, докато не върне липсващите 700 млн. евро."


http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r[id]=3876

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Януари 16, 2008, 13:25:10 pm

ФЕНОМЕНЪТ "ГОЦЕ"

Защо не се извърши радикална промяна и истинско осъждане на комунизма,
пита адвокат Иван Груйкин* в интервю на Весела Илиева, Point of view.



(http://images11.snimka.bg/001296205-big.jpg)


- Как ще коментирате факта, че 18 години след падането на Стената, България е единствената страна, чийто президент е бил служител на репресивната машина на бившата тоталитарна власт - комунистическата Държавна сигурност?

- Безспорен и многозначителен факт, коментирането на който ме изпълва със съжаление и неудобство. Държавният глава на всички българи се оказва конюнктурна личност, без моралната сила на истински национален лидер, тясно скроен апаратчик, човек с двойна биография и двоен морал. Злепоставящо, особено пред чужденци... Това чувствам и непрекъснато го преживявам. Повече обаче ме притеснява липсата на адекватна обществена реакция и чувствителност към факта, че държавният глава е работил за тайните служби на комунистическия режим и че излъга публично за това.

- Кои обстоятелства налагат импийчмънт на президента Георги Първанов, за който настоява Гражданска инициатива “Справедливост”?

- През месец юли Комисията по досиетата оповести списък на лица, бивши и настоящи членове на Народното събрание, които са сътрудничили на ДС на комунистическия режим. В този списък беше и името на настоящия президент, оповестени бяха и документи, въз основа на които комисията се е произнесла. В основата на искането на съмишлениците от Гражданска инициатива “Справедливост” до Народното събрание за повдигане на обвинение срещу Първанов е разбирането ни, че с публичната лъжа за своето агентурно минало и с положителното си отношение към Държавна сигурност президентът наруши конституцията на България.

Това е така, защото по конституция президентът олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения. Което означава, че той не може да извършва действия, злепоставящи страната и представляващи заплаха за нейната национална сигурност. Лъжата на президента безспорно е действие, което злепоставя страната. Както и всяко друго неморално действие, извършено от държавния глава. Така, както неотдавна се получи при отстраняването от поста на израелския президент заради сексуални посегателства върху негови подчинени служителки. Или както беше при неуспелия импийчмънт на бившия американски президент Клинтън – също за лъжа и то доста по-лична и несвързана пряко с управлението на страната.

На второ място, работата на Първанов за ДС означава негова зависимост от нелегитимни и тайни центрове на реална власт, различни от конституционно регламентираните институции, в това число - зависимост и от производните на КГБ структури – настоящите руски служби. Всичко това създава реална заплаха за националната сигурност, което също е нарушение на конституцията от президент с такива личностни и професионални характеристики. И на последно място – с категоричната си реабилитация на ДС и положителното си отношение към нея президентът наруши и действащ закон – Законът за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен.

Този закон обявява за престъпни освен БКП, също и всички други организации, които са се ползвали от нейната идеология и дейността им е била насочена срещу човешките права и основните демократични принципи, т.е. – и ДС. Като действа и говори в нарушение на този закон, Първанов наруши действащ закон и по този начин – и своята конституционна клетва и самата конституция. Всяко едно от посочените три основания е достатъчно за повдигане на обвинение срещу държавния глава и неговото отстраняване от поста президент.

- Различни неправителствени организации се опитаха да мобилизират гражданска енергия за протест - за съжаление без особен успех. За какво говори гражданската пасивност при един толкова сериозен проблем като потъпкването на българската конституция от сегашния президент?

- Веднага след внасянето и на нашето искане до Народното събрание съвместно с Асоциацията за свободно слово “Анна Политковская” организирахме мълчалив граждански протест пред президентството. Този протест се провеждаше всеки понеделник от 17.00 ч. в продължение на 15 седмици. Присъстваха средно около 60-80 души, понякога и повече. В медиите имаше почти пълно мълчание по тази проява.
Огромната част от гражданите дори не разбраха, че такова нещо се е случило. Почти не се разбра и това, че до момента близо петдесет народни представители са се подписали под искането за повдигане на обвинение срещу президента за нарушаване на конституцията (за повдигане на обвинението са необходими шестдесет).

Всичко това повдига тревожни въпроси не само за гражданската взискателност и активност, но и за реалните властови механизми, които управляват държавата, институциите, медиите, и съществуват паралелно с официалните и предвидени в конституцията държавни органи.

- На протестите не участваха политически представители на опозиционните партии. Има ли реална опозиция в България, след като тя мълчи по този важен въпрос - злоупотребата с президентската институция? Не съучаства ли опозицията чрез пасивността си в легитимиране на конституционните злоупотреби на президента?

- Неколкократно сме изразявали нашето становище, че единствено адекватната реакция на опозиционните парламентарно представени политически партии след официализирането на работата на президента за ДС (споменатото решение на Комисията по досиетата от юли т. г.) е да напуснат Народното събрание. По този начин опозиционните партии можеха да изразят категоричното си неприемане на факта, че сътрудник на комунистическата Държавна сигурност е държавен глава осемнадесет години след 10 ноември 1989 г.

Така щеше да се създаде траен символ за неприемането на този срамен факт и постоянен повод за напомнянето му, от една страна, и можеше да се получи морален импулс, който е особено необходим за възраждането или изграждането на силна и ефикасна десница в България.

- Работи ли ефективно Комисията по досиетата до момента?

- С оглед на условията, при които беше поставена от правителството в началото на своята дейност – мисля, че да.

- Над 400 кандидати на местните избори бяха изобличени като сътрудници на ДС, повече от половината влизат активно в местната власт. Този факт нямаше резонанс в обществото. Бетонира ли се статуквото на обществен нихилизъм чрез инсценираното предизборно “тематизиране” на проблема с ДС във властта? Компрометира ли се дебатът за ДС – няма никакви последици за “изобличените”, българинът е уморен от прехода и фиктивната политическа представителност?

- След “преглъщането” от обществото на факта, че самият президент е бил сътрудник на Държавна сигурност, разбира се, че безразборното говорене по темата за досиетата единствено дезориентира още повече обикновения гражданин. И има за цел окончателното дискредитиране и изхабяване на темата като цяло. Съдейки по резултатите, мисля, че тази стратегия работи успешно.

- Неколкостотин хиляди са били сътрудниците на ДС -това е информацията, която от години обикаля като публична тайна. Малко са онези, които са се извинили и разграничили от миналото си и в новите условия компенсират тази срамна страница от живота си с обществения си ангажимент. Оттук ли произлиза трудността - поради толкова много съучастници да не се говори по темата или в най-добрия случай тя да се омаловажава?

- Неочаквано големият брой на сътрудници на службите очевидно е част от проблема. Основното, според мен, обаче, както вече споменах, е фактическото управление на страната от нелегитимни и дори тайни центрове на реална власт. Те са свързани с тайните служби, като използват официалните институции за параван на своята противоконституционна и противообществена дейност. Примерът с президента Георги Първанов най-добре илюстрира как работи този механизъм.

- Много повече са обслужвалите и обслужваните от системата и репресивните й структури, без да е било необходимо да са пряко свързани с тях. Такива се оказаха дисиденти и интелектуалци, публични борци за демокрация. Не е ли цинично, че докато бившите средностатистически номенклатури от тези среди оцеляваха при всички обстоятелства през социализма, играеха си на дисидентство през Перестройката и консумират днес западните икономически стандарти, преходът довърши трагичния живот на репресираните, на оцелелите от терора и лагерите на комунизма със социална мизерия и трагична, самотна смърт?

- Това е едно безспорно несправедливо развитие на нещата и е част от същинския проблем – липса на реално скъсване със същината на комунизма като манталитет и нравственост, от една страна, а от друга – очевидното дирижиране на прехода от службите на комунистическия режим, което не позволи да се състои радикална промяна и истинско осъждане на комунизма и неговите метастази.

- Вацлав Хавел беше казал за този особен тип хора, виреещи преди и след 1989 г. в Източния блок: "те са винаги оцеляващите - в това се състои тяхното щастие и нашето нещастие - като резистентни глисти винаги намират топлото отходно място, в което да се приютят и оцелeят". Груб тон, който не е присъщ на бащата на нежната чешка революция, безспорно, но може ли да се каже, че е прав и че основният проблем на съвременното посткомунистическо общество в България представлява именно статуквото на циничността, наложена в прехода?

- Мисля, че основните проблеми днес наистина се измерват в морални категории. Средата, която прави възможни коментираните от нас особености на българския преход, се характеризира с липса на ценностен фундамент, с липса на общо базово разбиране на добро и зло, т.е. кое е приемливо и недопустимо, кое е морално и безнравствено. В една такава среда не за пръв път в България се стига до ситуацията, че “свестните у нас считат за луди”, а “героите на нашето време” са всеядните конформисти, които винаги оцеляват. Цинично, но безнадеждно логично при коментираните особености на обществената среда.

- Кое е по-страшно - имитацията на граждански ангажимент или отсъствието му?

- Не правя разлика между двете. Имитацията е възможна там, където няма автентична гражданска активност, а липсата на такава неизбежно предполага появата на имитатори.

- Къде виждате потенциал и ресурси на гражданското общество у нас?

- В отговорното и честно говорене и действие на всеки, който чувства граждански дълг да го прави, без да държи сметка за вероятната предопределеност на неуспеха и неудобствата, които такова поведение създава. Това вече би било сериозен успех и начало на дългоочаквания морален импулс, без който истинската промяна в България е невъзможна...

 

*Иван Груйкин е завършил юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1992 г. От 1994 г. работи като адвокат. Интересите му са предимно в областта на нестопанското право и религиозните права и свободи. Публикува статии в периодичния печат по актуални теми и анализи на законодателството и практиката на държавните органи в областта на човешките права. Учредител и председател на нестопанската организация “Българско правно дружество”

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-02_05.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Февруари 14, 2008, 11:12:26 am

Шефът на НДК агент Борил Драганов*:

Горд съм, че съм работил за Държавна сигурност

(http://events.dir.bg/_files/t5_2621499.jpg)

Въпросите зададе Валерия Касиян
http://www.vsekiden.com/?p=22541


* Дългогодишният директор на Националния дворец на културата Христо Друмев е бил общо 31 години агент и секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност и на бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия. Друмев е ползвал два псевдонима – “Борил” и “Драганов”, имал е 22 ръководители. Докладът на Комисията по досиетата показва, че Христо Друмев е получавал възнаграждения за собственоръчно написани агентурни сведения.

Г-н Друмев, комисията по досиетата обяви, че сте бил сътрудник на бившата Държавна сигурност. Потвърждавате ли тази информация или имате възражения?

Как може да имам възражения за нещо, което е безспорен факт? Освен това вероятно не би трябвало да бъда в категорията, в която се оповестяват тези неща. Всъщност аз бях министър на културата във времето от март 1990 г. до падането на правителството на Андрей Луканов и бях единственият заместник-министър на културата в историята на България без заплата, на обществени начала. И отговарях за международните културни връзки на министерството на културата – нещо, за което от професионална гледна точка съм с много добра подготовка. Това се разбра и от тази публикация – че действително имам много добра квалификация в международните и културните връзки.

С какво точно се занимавахте в ДС?

То е описано. Първо главно управление знаете с какво се занимава – сега се нарича Национална разузнавателна служба. И за миг не съм имал основание да се срамувам за нещо, което съм вършел, тъй като това е от изключителна полза за българската държава.

Значи този факт не ви смущава?

Никак, напротив. Даже, откровено казано, ако не беше законът за държавната тайна, бих могъл с гордост да споменавам тези факти. Но сега вече…

Как гледате въобще на цялата тази тема за досиетата – закъсняла ли е, прекипяла ли е?

Не, напротив. След като има закон, комисията си върши добре работата. И лично аз нито съм обиден, нито засегнат, нито смятам, че има нещо преиначено в информацията.

Освен вас, има още няколко шефове на културата - Иван Маразов, Димо Димов, Георги Георгиев – как си обяснявате присъствието на хора на културата в този списък…

Не, това вече става много дълго интервю. Наистина съм изключително зает. Ето, сега ни предстои и едно страхотно международно събитие – сесия на ЮНЕСКО в НДК и денонощно съм зает. Надявам се, че ще се ограничите в това, което ви казах, и ще ме оставите да си върша работата, която е пак международно-държавна културна дейност.

Това обявление ще повлияе ли на работата ви по някакъв начин?

На мен? Ооо, първо мисля, че по-голямата част от хората, с които работя, макар и неофициално са информирани и знаят и подробности. Освен това мисля, че имам право и на една допълнителна гордост, която има в мен.

сряда, 13 февруари 2008



Няма балами в ДС

Посланиците ни 100 % агенти

Хората, които носят псевдоними да не се правят на балами, защото никой не можеше да бъде сътрудник на ДС без негово знание. Това заяви бившият военен министър Валентин Александров пред бТВ. Той също е сътрудничил на ДС и в сряда Комисията по досиетата огласи неговото име. Александров добави, че се гордее, че е работил за държавата. Според него тези, които са били агенти сега само се правят, че съжаляват. Тогава те се гордееха и се хвалеха, коментира той.

Същевременно, зам.-министърът на външните работи Феим Чаушев се обяви против огласяването на имената на действащи дипломати, които са били свързани с ДС. Според комисията той е бил агент Бисер в периода 1966 – 1968 г. Още вчера той коментира пред “Всеки ден”, че е изненадан от информацията и поиска Комисията по досиетата да му представи доказателства. Той обяви, че никога не е подписвал документ, който би могъл да се намира в архива на Държавна сигурност.

Аз имам чиста съвест и никога не съм навредил на никого, най-малко на интересите на Република България, каза той в четвъртък в предаването “Коритаров LIVE” по Нова телевизия. Според него обявяването на списъците от Комисията по досиетата, е престъпление спрямо България. “Не може действащи дипломати да бъдат изкарани като престъпници. В България понятието държавност или е изчезнало, или е в процес на изчезване”, каза още той. “Сега бяха извадени министри и зам.-министри и следва да бъдат извадени имената на посланиците. Но 99% от посланиците на България ще се окаже, че са сътрудници на ДС и това е практика”, смята Чаушев.

Вчера комисията обяви, че и посланиците ни в НАТО, Унгария, Норвегия, Индонезия - Любомир Иванов, Димитър Икономов, Никола Карадимов и Бойко Мирчев са били агенти.

Според Феим Чаушев разкриването на агентурните досиета на посланиците и дипломатите подкопава държавността. На реплика на Татяна Кирякова, която е член на комисията, че досиетата са разсекретени във всички бивши социалистически страни и никъде не се е срутила държавността, Чаушев отвърна: „Не ме интересува законът! Това е престъпление!” - репликира Феим Чаушев.

Агентът в общината: Държавата ме предаде

Никога не съм смятал, че мен ще ме предаде българската държава, каза зам.- кметът на София Минко Герджиков в предаването “Коритаров LIVE”. Той също е сред обявените вчера от Комисията по досиетата имена на служители на Държавна сигурност.

”Съжалявам, че съм бил толкова верен, но не съжалявам, че съм работил за България. Радвам се, че в младежките ми години успях да работя работа, която обичах и пак бих работил същата работа и никога не бих я напускал”, допълни Герджиков. Той уточни, че е работил “по направление Гърция” и заяви: “С нищо не съм нарушил интересите нито на България, нито на Гърция. Заместникът на Бойко Борисов разказа, че е правил анализи, предвиждал е събития и е предлагал решения. Най-важното е да си патриот, да знаеш, че работиш за своята родина, това бяха мислите, които ни вълнуваха, добави той. Според него България има нужда от разузнаване и в момента нашето разузнаване има много кадърен ръководител, който ще вдигне службата на крака.

Четирима от ДС скрити в кабинета “Сакскобургготски”

В правителството “Сакскобургготски” агент е не само Димитър Калчев, заяви бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев. В правителството на Сакскобургготски агенти са били петима души, каза той.

Желю Желев: Политическата система у нас е била мръснишка

“Политическата система у нас е била мръснишка. Поредното отваряне на досиетата показа колко много хора са били ангажирани в тайните служби във вътрешния шпионаж, и това не доставя удоволствие, когато се изваждат досиетата и се унижават хора. Това каза пред БГНЕС бившият президент Желю Желев. Той посочи, че него в случая го интересува политическата система, която действително е била мръснишка и по всевъзможни начини е принуждавала хора да влизат в службите било чрез обещания за привилегии и служби и по-големи възможности или чрез принуда.Тези хора са били по лагерите и затворите по десетина - дванадесет години и тези същите хора на излизане вече от лагера са ги връщали и са ги принуждавали или да подпишат документа за сътрудничество с ДС или да ги върнат обратно, каза Желев.

Според него нищо няма да промени от отстраняването от постовете на хора работели за ДС. Откриването на досиетата трябваше да стане още в началото на нашия преход със съответните последствия. Вече са минали много години и тези хора, които са били вербувани за сътрудници на ДС, част от тях работиха добре за каузата на демокрацията и тук е драмата, коментира Желев.

четвъртък, 14 февруари 2008

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Февруари 15, 2008, 23:04:39 pm

В предопределената мъгла на "прехода"...


Петя Владимирова, в. "Дневник"
http://www.actualno.com/

(http://www.europe.bg/upload/docs/chengeta.jpg)

След всяка серия отворени архиви на ДС вместо очертаване на обществената представа на причините и истинската същност на сполетелите ни събития през тъй наречения преход настъпва все по-забележимо размиване на границите между доброто и злото, с каквито очаквания беше уж натоварено начинанието - други цели и последствия законът не предвиди.

А в шумотевицата от поредното разкриване на съпричастността към бившата репресивна власт, този път на осемте правителства на прехода, се смесват, преливат и блуждаят като сенки в един сумрачен свят всякакви хора. Те се гордеят или оправдават, или обясняват себе си.

Резултатът е, че са осигурени по няколко пълни страници на вестниците и преливащи от разправии телевизионни предавания, довеждащи масовото съзнание до пълен блокаж. До следващата порция отворени досиета.

Доброто, най-често представяно като "работа в защита на националната сигурност и интереси", е, уви, изначално лишено от съдържание - не само защото ДС е служела единствено на комунистическата партия, а и заради елементарния исторически факт, че България не е разполагала с национален суверенитет, за да има и национални интереси. От което сигурно не следва непременно вина и неморалност, но не произтичат и аргументи за декларирания смисъл.

Що се отнася до злото, то се разтваря в спецификата на всеки отделен случай и остава неоспоримо в доносничеството, но не стига до същината си - нито до това, че на практика става въпрос за дейност, която може да се сравни с осъждане без съд, нито до това, че за да има жертви, е имало и палачи. И целта на безсмислената логорея в медиите е именно да не допусне точно този разговор.

Злото се превръща в неуловима за осмисляне абстракция

и благодарение на двойствената позиция на политици и партийни водачи, които се втурват да защитават "своя човек от ДС", ако им е приближен, или пледират за отстраняването му от властта, предимно ако са в опозиция.

Особено впечатляваща е липсата на притеснителност от подобен морален зиг-заг у заявяващия се като най-мощна опозиция на властта, и то в дясното (?!) пространство, лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Тъкмо защото е най-често под прожекторите и заявката му за властта е най-голяма, неговият морален релативизъм има и най-силен размиващ ефект.

Липсата на градивен ефект от и без това закъснялата процедура, с която останалите бивши комунистически държави, сега членки на ЕС, се справиха отдавна и успешно, е само един, макар и обясняващ доста неща щрих от общия и размит до невъзможност за възприемане днешен български политически, икономически и морален "пейзаж". Примерът с "досиетата" всъщност потвърждава прастарата теза за обвързаността и взаимното предопределяне на събитията у нас.

Няма как да се прояви градивният смисъл от отварянето и прочитането на архивите на ДС, когато това става на 19-ата година от... от какво всъщност? От промяната, както свикнахме да казваме по инерция. Но промяната към какво? Можем ли да говорим за промяната - такава, каквато си я представяха поне тези, които искрено я очакваха, без да изнасилваме разума си да не обръща внимание на взаимовръзката, която всички архиви легитимно ни навират в очите (виж челния текст)?.

Разкриваният вече и официално изначално порочен модел на "промяната" е естественият генератор на последвалите провали. И ще продължи да предопределя събития и в икономиката, и политиката, ще слага деструктивния си отпечатък върху всички "реформи" и най-вече върху съдебната, ще режисира законодателната роля на правителства и парламентарни мнозинства, ще ги поставя в трагикомичното положение да се въртят в кръг в джунглата от проблеми и да не намират изход.

Програмираните особености на българския преход

моделират волята на политическата класа при поемането на властта и я лишават от легитимни средства за постигането на каквито и да било легитимни цели. Затова на тяхното мястото се появяват само уродливи форми-заместители. Управлявалите довчера с едно и също мнозинство от седем години насам политици от т.нар. "Българска нова демокрация" например без капка неудобство се обявиха за опозиция и заговориха за корупция като новородени.

От заявките на тройната коалиция пък за радикални промени в една или друга сфера на втори прочит винаги разкриват едни доста по-различни и доста по-реални намерения, нямащи нищо общо с високопарните "национално отговорни" речи. Ще има още много да гледаме и слушаме как въртят и сучат в тройната коалиция по всички въпроси, за да държат по-далече от обществените уши безпощадния натиск на Доган. И собственото си безсилие и хаос.

И сред тези доказани "преимущества" обществото е непрекъснато уверявано, и то с някаква нездрава бодрост, че оттук нататък ще бъде управлявано само от коалиции между няколко основни играча - БСП, ДПС, партията на Борисов и евентуално малко Атака за "демократична" легитимност. Без никаква ирония статистиката от отворените само досега досиета на бившата Държавна сигурност слага същите политически сили в на първите места по брой на огласените техни представители.

И няма съмнение, че оставащите за преглеждане още няколко публични сфери, между които банковата система и дипломацията, ще затвърдят този ред. И пак ще тръгне онази логорея за патриотите и за националните интереси. За да не се даде възможност да се види очевидното - че всичко през последните 19 години в България е свързано в един стягащ държавата обръч. А тези, които са се навързали в него, са същите, които го стягаха и преди.

Разликата е, че на изходната позиция вече са новите поколения - те ще трябва сами да решат дали искат да чупят обръча, или ще живеят в него като родителите си.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Martin в Февруари 16, 2008, 07:30:54 am

Хм, зависи от гледната точка, според мен злото не само не се превръща в "неуловима за обмисляне абстракция", а тъкмо обратното - избистря се все повече и крайно време е повече хора да си дадат сметка за това. Злото - това е политическата система като цяло, не един или друг отделен политик или пък партия. Последното е просто цирк-залъгалка за хората, които виждат само симптома, но не и истинския проблем.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Февруари 16, 2008, 11:13:48 am

Така е само според теб. Много малко хора все още мислят така..
Повечето са въвлечени именно в тази илюзия, която не им позволява да осъзнаят мащабите на Злото, а го възприемат абстрактно, като основа и същевременно пречка, за една трудно осъществима на практика, рядко случваща се справедливост/възмездие/вендета...  ;)

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Февруари 25, 2008, 10:12:27 am

Контрабанда под закрила на държавата


www.netinfo.bg
http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-02-22_06.html

Поредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви.

Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества".

В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.

"Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа."

Цитатът е от строго секретна справка на Второ управление на Комитета за държавна сигурност, отнасяща се до "Контрабандната търговия, вършена от ДСП "Тексим", ДСП "Булет" и някои други търговски централи". Годината е 1966-а.

Съдържанието на този документ помага да се открие и проследи началото на държавната политика на БКП за използването на контрабандата, официално обявена като незаконна дейност, за нейните цели. Тази политика не само нарушава международните норми, но ражда черни каси с парите на данъкоплатците, създава и отглежда престъпност, злоупотребява със специалните служби, за да контролира бизнес за милиарди долари.

От активни борци - активни контрабандисти

Наред с икономическата свобода, която им е дадена, търговски предприятия като "Тексим" и "Булет" се изкушават от бързата печалба във валута чрез контрабанда на всякакви стоки.

Архивните документи показват, че в началото са часовници от Швейцария за Турция. Посредник е офицер от Инженерното управление към Министерството на външната търговия (МВТ), а контрабандната сделка се сключва с договор (!) между "Тексим" и фирмата "Арис-Жужу" на ливански търговец, базирана в Бейрут.

Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на "Тексим" (най-малко две пратки месечно с 10 000 броя) със самолет на адрес "Софийска митница - транзит".

Под контрола на "Тексим" пратките се приемат и поставят в тайници на специален автомобил и се извозват за Турция през ГКПП Капитан Андреево.

Второ управление на КДС докладва, че контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление "Гранични войски" и бивши оперативни работници от КДС.

Според документа, преди да пристъпи към реализиране на контрабандните сделки, "ръководството на "Тексим" е получило разрешение за това от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия - б.а.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.)".

След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на пистолети, на кафе и други стоки чрез турски и чрез сирийски "колеги". Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП "Булет", Инженерното управление при МВТ, ДСП "Деспред" и ДСП "Родопа". Изводите, които прави, са:

- С контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна

- Чужденците, с които се работи, знаят за търговските централи

- Чужденците биват приемани в централите и лесно ни разузнават

- Не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София и на ГКПП Капитан Андреево, където почти всички служители знаят за това

- Търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.

Контраразузнаването дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят социализма (виж петте указания на ДС).

Указанията на ДС

1. В КДС контрабандната дейност да се централизира на едно място.
2. Да се издирят помещения извън София за манипулация на стоките.
3. Да се уредят с ДАИ нови номера за чуждестранните автомобили.
4. С управление "Митници" да се уреди получаването на пратките.
5. Търговците контрабандисти и да се настаняват в наши квартири.


"Кинтекс" осигурява луксозен живот на "елита"

Висшето ръководство на БКП не се двоуми да канализира тази "специфична" дейност - на мястото на първите търговски централи идва ново търговско предприятие - "Кинтекс".

В секретното разпореждане на Министерския съвет (с министър-председател Тодор Живков) от юли 1966 г. на "Кинтекс" освен търговията със специално имущество се възлагат и "реекспортни и други сделки".

Само година по-късно, през 1967 г., с "лично строго секретно" разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли се задават нови правила за партийно-държавния контрол на контрабандата, определена като "транзитна търговия".

В структурата на оръжейната фирма е създадена специална дирекция "Скрит транзит". Нивото на конспиративност се качва с още едно стъпало през 1978 г., когато правителството на Станко Тодоров приема "лично строго секретно" решение №148 от 31 юли за "скритата транзитна търговия". С него се нарежда контрабандата да се извършва единствено от "Кинтекс".

На "Кинтекс" е дадена възможност да използва фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да "не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица" според решението на кабинета.

За тази дейност оръжейната централа използва задграничните фирми "Инар", "Сокотрейд", "Корестал", "Гудекс", "Олтрейд". Подобно на първата фирма на "Тексим" - "Имекстраком", те са регистрирани в Лихтенщайн, защото регистрацията прикрива реалния собственик. Служителите им са кадри на "Кинтекс" и на ДС.

Същинската дейност се направлява от регистрираните в София представителства на задграничните фирми. Според един "лично строго поверителен" доклад на министъра на външната търговия Христо Христов от 1978 г. годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара.

"Кинтекс" и фирмите му се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел "Специален" в Министерството на финансите, създадена в далечната 1959 г., за която знае само съответният финансов министър. От 1968 г. от тази черна каса е финансиран ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите.

"Икомев" и приватизацията на каналите

През 1985 г., след т.нар. възродителен процес, дейността на задграничните фирми на "Кинтекс" е замразена поради опасенията на Живков и на посветените висши длъжностни лица от правителството, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване, тъй като основният канал на стоките продължава през територията й.

Министърът на външната търговия Христо Христов обаче предлага на правителството "скритият транзит" да се прехвърли на една-единствена задгранична фирма - "Икомев".

На създадената през 1964 г. от ръководителя на "Тексим" Георги Найденов в Лихтенщайн фирма е открито представителство в София към външнотърговската организация "Интеркомерс".

"Икомев" е захранена от "Кинтекс" не само с базите и със смазана схема, но и с кредит от 7 млн. долара, който е предоставен на оръжейната фирма от Българската външнотърговска банка като оборотни средства.

Кредитът всъщност е стойността на контрабандния алкохол и цигари, които "Икомев" "наследява" в секретните складови бази. Този кредит непосредствено след промените пък е прехвърлен от "Икомев" на оръжейната фирма "Тератон", която чрез задграничната фирма "Гардаг", Цюрих, Швейцария, също осъществява различни "специфични" сделки.

В "Икомев" се вливат кадрите на "Кинтекс", обезпечаващи контрабандата, а те впоследствие са командировани на работа към швейцарската "Гардаг". През 1988 г. и 1989 г. в бизнеса с "транзита" се включват две нови фирми - "Ширио", Вадуц, Лихтенщайн, и "Лотос", регистрирана във Виена, Австрия.

Политическите промени в България през 1989 г. не се отразяват на контрабандата. Тя продължава, а контрола върху нея вземат бивши кадри на ДС, шлифовани години наред в тази дейност.

Една строго секретна справка на Национална служба "Сигурност" от 1991 г. хвърля допълнителна светлина за действащите лица и фирми при извършването на "скрит транзит" през България. Основните елементи в нея са:

- фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговия с чуждестранни клиенти при получаването и транспортирането на стоките за България;

- представителства на задграничните фирми в България, които получават стоките, складират ги, преопаковат и преразпределят;

- клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като краен потребител.

При създадения механизъм е спазена конспирацията, за да не се компрометират страната и държавни ведомства и предприятия. Дейността се провежда от името на чужди фирми и почти "нелегално" от българските власти под прикритието на обикновен транспортен транзит или друга търговска дейност.

Секретният документ посочва, че "административният и финансов контрол над фирмите е максимално ограничен". Дружествата "Икомев" и "Лотос" се ръководят от едно и също лице - Божидар Йорданов, офицер от МВР и бивш кадър на "Кинтекс", живеещ във Виена.

Партньори при осъществяването на "скрития транзит" в България са все негови бивши колеги от МВР, "Кинтекс" или митницата. Основната група от "клиенти" са от турски и арабски произход. Част от стоките се разпределят за вътрешния пазар, а по-голямата се транспортира до контролните изходи, на които системата има хора.

Паричните постъпления на канала са от комисионните при извършването на "скрития транзит" и от реализацията на стоки.

Тайните операции на "Икомев"

Фирмата е регистрирана от лихтенщайнския адвокат д-р Иво Бек, администратор на една част от фирмите в Лихтенщайн, нароени от Държавна сигурност.

Копие от оригиналната цесионна бланка показва вписване в регистъра на 10 декември 1964 г. Празното място в документа е оставено, за да се прикрие истинският собственик - полковникът от ДС и ръководител на "Тексим" Георги Найденов.

След разтурянето на "Тексим" и присъдата срещу Найденов повечето фирми са заличени. "Икомев" обаче оцелява. През 1972 г. е прехвърлена към ВТО "Интеркомерс", като цесията е предадена на ръка на главния директор Стойне Николчев.

Чрез "Икомев" се извършват реекспорт на компютри от Далечния изток за други страни. От 1985 г. на нея е възложено осъществяването на "скрития транзит". Извършва транзитни и реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, луксозни стоки, битова електроника.

В периода октомври 1987 - март 1990 провежда операция по превоза на над 40 т сребро от София до Цюрих със самолети на БГА "Балкан". Получател на среброто е фирма "Гардаг". Среброто е изнесено от Българската външнотърговска банка за продажба и закупуване на злато, а "Икомев" е посредник на комисионни начала.

НСС заключава, че "каналът е изграден с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на "мръсни пари" - получените от продажбата на стоки, минали по пътя на "скрития транзит", и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол".

Така става приватизацията на контрабандите канали на ДС. Архивите на софийските представителства на задграничните фирми в Лихтенщайн, Австрия и Швейцария не са намерени. По нареждане на Министерството на външната търговия през 1990 г. те са унищожени.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Февруари 26, 2008, 10:37:04 am

Наркоканалите са управлявани от ДС и номенклатурата преди 10 ноември


Много е вероятно г-н Атанасов да е бил подведен от неговите заместници, защото той не взима решения, на него му се докладва и той полага само своя подпис. Атанасов беше външен за системата на МВР".

Така бившият секретар на МВР Славчо Босилков коментира за "Денят започва" на БНТ намесването на генерал Атанас Атанасов в случая "Куйович", предава агенция Фокус.

Босилков не назова имена на заместници на Атанасов, но заяви, че един от тях в момента е заместник на новосъздадената ДАНС.

Според Босилков трябва да се направи ревизия на закона за разкриване на агентурата в Държавна сигурност (ДС), за да се проследи ролята на агентурата в прехода и преди 1989 година.

По думите му това е нужно, защото сегашните наркоканали са продължение на тогавашните и са управлявани от ДС и номенклатурата преди 10 ноември, а някои хора в сегашното ръководство на БСП са наследници на тази номенклатура.


26.02.2008
http://bulgaria.actualno.com/new_150418.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Март 06, 2008, 14:10:10 pm

Корупцията е държавна политика
Несанкционираните престъпления срещу акцизния режим като форма на социална политика

(Обобщен анализ на легия „Българска анти-мафия” за правителствените чадъри над контрабандните канали, корупционните практики и безстопанствеността в агенция „Митници”)

http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-03-05_07.html

Известно е, че от средата на 2006 г. Агенция „Митници”  иззе от НАП на законова база администрирането и събирането на вътрешния акциз. Публична тайна е, също така, че повече от половината от алкохолните напитки в страната се продават с фалшиви бандероли. Това означава, че за по-малко от половината от реализираните на пазара количества постъпват акцизи в републиканската хазна.

Схемата функционира по следния начин. Множество фирми, част от тях с репутация на големи данъкоплатци, поръчват нужното или по-малка част от действително нужното им количество бандероли, но облепват с тях между 20 и 30 % от търгуваните бутилки. Останалата част от количествата се облепват с фалшиви бандероли, които се произвеждат в Турция и се внасят през Капитан Андреево, а в по-редки случаи се внасят и като пощенски пратки.

След продажбата на количествата с фалшивите бандероли, съответстващата им бройка, получена от държавата, се връща с мотив, че не е осъществена предвидената търговска реализация. От Агенция „Митници” съставят протокол за унищожаване на истинските бандероли, чрез които не са извършени продажби, респективно на съответната фирма се възстановяват парите за акциза на уж  нереализираните в търговската мрежа количества алкохол.

Според оперативна информация, „печалбата” се разпределя  поравно между търговците и митницата.

Количеството на унищожените през 2007 г. от Агенция „Митници” бандероли и тяхната обща левова стойност представлява размерът на измамата, т.е. щетата за държавния бюджет. Неслучайно от митниците категорично отказват да съобщават данни за количеството на върнатите и унищожените бандероли. Това е информация табу, ревниво пазена в тайна.

Според криминалисти обаче, фискалните загуби от тази далавера през миналата година са в диапазона между половин и един милиард лева. Тази схема с акцизното източване на бюджета намери потвърждение и в официалната позиция на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас, официално изразена от тях в серия от прес-конферинции, организирани през миналата година.

Според тях, приходите от акцизи върху спиртни напитки, които държавата събира, не надвишават 15 %. Представители на браншовата организация се шегуват, че като не преследва престъплениятята срещу акцизния режим и техните автори, властта провежда социална политика, защото дава възможност на народа да пие алкохол на достъпни цени. На 21.02.2008 г.,  по време на дебата по внесения от опозицията вот на недоверие към кабинета, председателят на парламентарната група на Обединените демократични сили - Йордан Бакалов връчи на премиера Сергей Станишев сигнали за корупция в управлението.

Единият от материалите е анализ за измами и контрабанда в агенция "Митници", според който държавата губи 500 млн. лв. от нелегалната продажба на спиртни напитки. Основанията за тревога нарастват още повече, ако към тези умопомрачителни цифри се прибавят и загубите от  контрабандата в петролния сектор.

В средата на февруари, на пресконференция на Българската петролна и газова асоциация, нейният председател г-н Андрей Делчев заяви, че всеки трети литър гориво у нас е контрабанда. Около 30% от горивата, които се реализират на нашия пазар, са в сектора на сивата икономика, като загубите за държавата през миналата година са за над 200 милиона лева. Тези процеси не са неизвестни на специализираните правоохранителните органи, но съществува страх да се удари по крупните играчи в акцизната мафия без благоволение свише!  

Не е трудно да се предположи, че в България властимащите не гледат с добро око на инициативи, които биха разкрили понякога твърде тесните им взаимоотношения с крупни фигури от престъпната диаспора.

В средата на миналата година генерал Ваньо Танов подаде оставка като шеф на Главната дирекция за борба с организираната престъпност, която публично обоснова с обстоятелството, че в България съществува политически чадър над стоковата и акцизната контрабанда!  

ТОЧНИТЕ ХОРА, НА ТОЧНОТО МЯСТО, В ТОЧНОТО ВРЕМЕ

Още като новоназначен директор, Асен Асенов разставя на възлови постове по всички нива от йерархията лица с нюх и склонност към комбинации и гешефти. Мнозина от тях са стар контингент на Икономическа полиция, НСБОП, НСС. Те са опосредстваната му връзка с подземния свят за целите на подялбата на печалбата от контрабандата. Ползват се с безрезервната му подкрепа. Дисциплинарни мерки срещу доверени нему лица Асенов неохотно предприема само след извършени арести за престъпления срещу митническия режим, пространно отразявани от средствата за масово осведомяване.

Специалните служби знаят, че Асен Асенов обслужва сенчестите групировки още преди да оглави българските митници. Замесен е в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера.

При първата - промишлени количества захар изчезват край Бургас, защото били „отмити” от дъждовете.

При втората пък спиртът уж се изпарил в атмосферата. А в действителност, в Обединени захарни заводи – Горна Оряховица са били внесени много по-големи количества спирт от официално декларираните, за които впоследствие е взето решение да бъдат оправдани с фири и „естествени” загуби.  ;D

Подписът на Асенов стои и под двата административни акта. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Печели собственикът на „фирите” - „Мултигруп”. Със сигурност са спечелили и внедрените агенти на частната корпорация в държавната  администрация. На 29.05.2002 г.

Асен Асенов е назначен за Директор на Агенция „Митници” по лично настояване на тогавашния министър на финансите Милен Велчев след съгласуване с екс-премиера Симеон Кобургготски.

Фалшифицирани са резултатите от проведения няколко седмици по-рано пред комисия под председателството на тогавашния ресорен зам.-министър Гати Ал Джибури конкурс, излъчил за победител друг кандидат.

След като разбира, че е загубил в надпреварата за поста на митничар №1, Асенов незабавно заминава за Русе, за да посрещне завръщащия се по онова време от задгранична командировка Милен Велчев с оплакване, че не е спечелил конкурса и трябва да се действа изпреварващо спрямо предстоящото обявяване на името на победителя пред медиите.

За трите месеца временно изпълняващ длъжността директор на Агенция „Митници” след уволнението на Емил Димитров – Ревизоро, Асен Асенов е успял да докаже на министър Велчев колко „полезен” може да му бъде и че напълно споделя неговите идеи за развитието на българските митници.

Всъщност новата стара бизнес-концепция на Агенция „Митници” е приета и препотвърдена с пълно единодушие на яхта край Монако по време на партия бридж от най-важните персони, имащи отношение към движението на вносно-износните стокови потоци. Участници в заверата са Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ и депутат по онова време, Спас Русев – бизнесмен и неофициален спонсор на Симеон Сакскобургготски, Петър Петров Амигоса – наркотрафикант и главорез, и разбира се Иван Тодоров Доктора – най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.  
  
КУХИЯТ РЪСТ НА МИТНИЧЕСКИТЕ ПРИХОДИ КАТО ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ

Директорът на българските митници ще впише името си в аналите с политиката на натрапчиво афиширане на мним растеж на приходи, целяща отклоняване на  общественото вниманието от контрабандните скандали и корупционния климат в ръководеното от него ведомство.

Откакто Асен Асенов застана начело на българските митници през 2002 г., прес-службата на ведомството бе превърната в имидж-мейкърско бюро, пропагандиращо преднамерените тези на директора за рекорди в събираемостта на митническите приходи. Асенов се хвалеше ежемесечно с номиналното увеличение на митническите постъпления, без да обяснява, че то се дължи на повишените обеми на вноса, в това число - вноса на стоките с най-голям фискален принос, каквито са енергоносителите.

Белег за агресивно нарастващия внос е лавинообразно разширяващия се с всяка изминала година дефицит на външнотърговското салдо -  5,3 милиарда лева за 2004 г., 7,9 милиарда лева за 2005 г., 10,3 милиарда лева за 2006 г. и 14,3 милиарда за 2007 г.

Други причини за номиналния растеж на митническите постъпления бяха и са световната инфлация като цяло и драстичното увеличение на  международни цени на енергийните суровини в частност. Освен това, през последните години непрестканно се повишаваха акцизните ставки и се определяха нови стоки за облагане с акциз.

Тези изводи се потвърждават и от анализите на Министерството на финансите за изпълнението на държавния бюджет. В декемврийския обобщаващ бюлетин на министерството за 2007 г. между другото се казва, че „основните фактори, който продължават да влияят върху приходите от косвени данъци, са ръста на вноса в страната, нарастването на цените на основни суровини и горива, ...увеличените ставки на акциза през 2007 г. и др.”

Множество финансови анализатори приведоха научнообосновани доказателства, че отчетеното влияние на тези макроикономически фактори не само неутрализира номиналния ръст на приходите, но го превръща и в отрицателен.

Реалният спад в събираемостта на митнически постъпления за 2007 г. трудно може да бъде изчислен, защото с влизането на България в Европейския съюз стоковите обеми, дестинирани от страни-членки, престанаха да са обект на митническо облагане, което да позволява съпоставка с годишните бази от предходни периоди. За сметка на това, обаче, е видимо и количествено изчислимо продължаващото източване на ДДС при внос на стоки посредством българските митнически учреждения, което свидетелства за неотслабващото действие на контрабандните канали.

В следващите редове са посочени най-новите данни на Националния статистически институт на България относно параметрите на външнотърговския оборот през 2007 г. С помощта на безпристрастните числа от статистиката се разкриват огромни загуби, за които пропагандата машина на Асен Асенов упорито мълчи.

Съвкупната данъчна основа за ДДС през  2007 г. е 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева и е образувана от механичния сбор на сумите от стойността на внесените стоки от трети стран -нечленки на ЕС /17 милиарда  и 760 милиона лева/, на събраните мита /193 милиона 13 хиляди и 300 лева/ и на касово постъпилите в бюджета акцизи от внос /57 милиона  106 хиляди и 100 лева/. Тази данъчна основа е приблизителна и следва да нарасне допълнително, защото към нея не са добавени сумите на дължимите при внос продуктови такси и тютюневи вноски, за чиито размери шефът на митниците Асенов тенденционно не предоставя информация. Това изчисление има своята нормативна регламентация в чл. 31 от ЗДДС (в сила до 31 декември 2006 г.), където данъчната основа при внос е дефинирана като митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.

В действащия от началото на 2007 г. Закон за данък върху добавената стойност, принципът на изчисление е запазен, като само е терминологично преформулиран в чл. 26, определящ данъчната основа на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчиците във връзка с доставката, увеличено с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.

Облагането на изчислената с наличните данни данъчна основа в размер на 18 милиарда 10 милиона 119 хиляди и 400 лева с актуалната 20-процентна ставка на данъка върху добавената стойност дава дължима  сума в размер на 3 милиарда 602 милиона 23 хиляди 820 лева, а събраният от Агенция ,,Митници" ДДС през 2007 г. е  3 милиарда 511 милиона 620 хиляди и 900 лева, т.е. със  90 милиона 402 хиляди 920 лева по-малко от реално дължимия.

Тази загуба, например, е равна на разходния бюджет за политиките на Министерството на културата за цялата 2007 г. Загубите от несъбран ДДС през предходните години бяха много по-впечатляващи, не на последно място и поради облагането на вносните потоци от страните-членки на ЕС, които формираха близо две трети от стоковата съвкупност на българския импорт. За последните четири години точната сума на загубите за държавния бюджет от недосъбрания от българските митници ДДС възлиза на 3 милиарда 946 милиона 542 хиляди 920 лева, т.е. почти 4 милиарда лева. По години загубите са както следва: 1 милиард и 151 милиона за 2004 г., 1 милиард и 300 милиона за 2005 г., 1 милиард и 405 милиона за 2006 г. и 90 милиона и половина за 2007 г.

Ако легалните, лесно изчислими и видими с невъоръжено око загуби от несъбран от митниците ДДС за четири  години са 4 милиарда лева, какъв ли е истинският размер на нелегалните загуби от контрабандата и митническите измами през този период като цяло? Навярно 3 пъти повече, както твърдят криминалисти и финансисти.

Основания за техните твърдения се откриват и в огледалните сравнения на външнотърговския стокооборот, както и в съпоставката между местното производство и потребление на стоки, от една страна, и официално обявяваните обеми на вноса и износа на стоки, от друга. Напълно закономерни и разбираеми са регулярните протести и прес-конференции на различните браншови организации, които негодуват от контрабандата и митническите измами. В действителност, реалният сектор у нас е основният потърпевш от нелоялната конкуренция на онези, които търгуват на нереално ниски цени, защото не плащат вносни и вътрешни налози на държавата.
  

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Март 06, 2008, 14:10:31 pm

ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА И ИМА ЛИ СИ КРУШКАТА ОПАШКА?

Едва ли има друга държава в света, освен България, която така явно и несмущаемо да неглижира корупционните практики в митническата си администрация!

Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а по-скоро във факта, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство.

Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения. Така например, размерът на наложените от Агенция „Митници” глоби през 2007 г. е 10,9 милиона лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи клони към абсолютната нула - 0,2 %.

Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на митниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция - да противодейства на контрабандата и измамите.

Милиардите левове загуби от митниците и лъжите на техния директор отдавна са прераснали в опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията му над негови служители, замесени в корупция, клиентела, безстопанственост и служебни злоупотреби е доказателство за заинтересованост от двойните стандарти в митническата ни администрация, от които имат изгода и външни за нея лица и среди.

Желаещи анонимност поради страх за живота си митнически служители разказват за стройна вертикална система на корупционни разплащания в Агенция „Митници”. Разказват още за безнаказаност, самодоволство, недосегаемост. Самият Асен Асенов и приближени нему многократно са засичани да казват, че държат на апетитна хранилка министри и десетки депутати от управляващото мнозинство.

Директорът на Агенция „Митници” нееднократно е парадирал, че споделя ловните излети и официалните приеми на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал. Плашил е любопитни журналисти с Румен Петков, хвалил се е с оказана на Георги Първанов помощ при набирането на средства за кандидат-президентската му кампания. Изтъквал е, че докато Сергей Станишев е премиер, постът му на митничар №1 е непоклатим. 

Обикновените български граждани няма как да знаят пикантни подробности от добре охраняваните кулоари и коридори на властта. Но всички забелязват без особено усилие анти-корупционното безветрие, което започва да се превръща в запазена марка на настоящото правителство.

Дори един безспорен лобист за България - Джефри ван Орден охарактеризира нашата страна като корупционно блато, в което блаженно се разхождат алигаторите на мафията. „Трансперънси интернешънъл” ни залепи етикет на „устойчиво корумпирана европейска страна, а американският мозъчен тръст „Фондът за мир” ни определи като „почти провалена държава”!

Оповестеният на 4 февруари междинен доклад на Европейската комисия заяви на управляващите в прав текст, че през първата година от своето членство в ЕС България не е показала убедителни резултати в ключови области като борбата с корупцията по високите властови етажи и организираната престъпност.

Аналогичен извод, че „контрабандата и корупцията в различните й форми в държавната администрация на България продължават да са сериозни проблеми, въпреки известния прогрес”, се съдържа и в доклада на Държавния департамент на САЩ за международната стратегия за контрол на наркотиците, публикуван на сайта на дипломатическото ведомство на 01.03.2008 г.

Освен Европейският съюз и Държавният департамент, през последните няколко години практически не остана нито една сериозна международна организация или медия, която да не е критикувала контрабандата и „кошмарната” корупция в българските митниците.

Абсолютно същото повтарят от години с факти и аргументи, имена и цифри в своите анализи и публикации Легия „Българска анти-мафия”, Коалиция 2000, Центърът за изследване на демокрацията и десетки български печатни и Интернет издания.

Удивителен е фактът, че след като от Брюксел окачествиха безмитните ни магазини като „развъдници” на  организирана престъпност, от които, според думите на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, България ежегодно губи по 400 милиона лева, управляващите взеха решение да ги закрият, при положение, че години наред не можаха да принудят Агенция „Митници” да осигури адекватен контрол върху тяхната дейност.

Кабинетът „Станишев” изгори юргана, но запази въшката, т.е. взе решение за ликвидацията на безмитните ни магазини, каквито функционират в много европейски страни, но не потърси отговорност от митническото ръководство, което с безконтролност и користни подбуди ги превърна в първоразрядни канали за контрабанден внос на акцизни стоки.

Състоянието на българските митници предизвиква асоциации за пладнешки обир, разпад и безхаберие, като примерите, онагледяващи подобен извод, са безчет. Периодично гърмят скандали, а след тях и по някой друг предпазен бушон, заловен при акция на спец-службите в момент на взимане на дребен подкуп. А “МИТНИЦИТЕ СМЪРДЯТ ОТКЪМ ГЛАВАТА”, както преди месеци вестник “Земя” озаглави една своя потресаваща поредица от разследващи материали за кражбите и далаверите на Асен Асенов и компания.

Странното е, че българският премиер и председател на социалистическата партия не обърна никакво внимание на публикациите във вестника, чийто редакционен екип и електорат са с леви и демократични политически убеждения. А иначе, в страната видимо расте социалното напрежение заради нежеланието на правителството да извършва по-осезаеми индексиращи плащания на редица съсловни групи и на пенсионерите.

Обяснението е до болка познато - липса на достатъчно бюджетни средства. Същевременно от митниците изтичат милиарди, а от устите на управляващите – голословни декларации за нулева толерантност към престъпността и корупциията. Въпросът е на кои първи няма да им издържат нервите през идващата пролет – на европейските чиновници с дипломатичните маниери или на широките народни слоеве, отрезвели от поредното политическо предоверяване?!

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Март 18, 2008, 21:14:55 pm

Кариера “Бодигард”

 

Инструктори към “бойните единици” на “Мултигруп” са били  уволненият началник на Второ главно управление Божидар Антонов и “шестакът” Бончо Асенов, при когото Б. Борисов кара курс по атеистично възпитание

Румен Ралчев, който е завършил школата в Симеоново, е работил в отделението за охрана на Т. Живков, оглавявано от полковник Кайджийски

 

Георги ГЕШЕВ

Вадим ПОТАПОВ

 

Ченгета и масони

 

Организацията на масоните, разбира се, е стара. В България още преди 125 години е имало масонски ложи. По времето на комунизма те са забранени. Масонството  у нас възражда не кой да е, а самият бигбос на капитала и шеф на “Мултигруп” Илия Павлов. Той има и най-високата степен в йерархията – 33-та, и до смъртта си е върховният Велик майстор в сянка – “капо де тути капи”.

Масонството по принцип е надправителствена и надрелигиозна организация, която има хуманни цели и в която влизат изключително уважавани общественици, юристи, лекари, бизнесмени. То е много популярно в Северна и Южна Америка. Там масони са известни със своята благотворителност и обществена поддръжка фигури. В Европа обаче масоните имат по-незавидна слава. В България до 1998 са регистрирани 30 регулярни (признати) ложи и няколко нерегулярни (непризнати) ложи. Нерегулярна е например “Орденът на Франция” с около 200 членове. Първи и най-дългогодишен Велик майстор става Румен Ралчев, издигнат лично от Илия Павлов. През 1998 масоните се разцепват на две – с вождове Иван Ставрев и Борислев Сарандев. 20 ложи заедно със Ставрев остават във Великата ложа на старите признати и свободни зидари, където Велик майстор е о. з. полковникът Румен Ралчев и управителен съвет от 9 души, все известни бизнесмени. Те се разделят на няколко по-малки регионални ложи, като търновската “Боляри”, русенската “Дунавска звезда”, сливенската “Възраждане”, “Светлина”, “Сговор 92” и т. н. Знае се например, че масони са хора като бившите премиери Димитър Попов, външният министър Стоян Ганев, братът на президента Петър Стоянов – Емил Стоянов, бившият депутат Нансен Бехар, Калчо Хинов от “Ротари клуб”, юристът на Симеон Сакскобургготски Асен Ошанов, членът на Бизнесклуб “Възраждане” и депутат от Коалиция за България Добромир Гущеров, Владимир Христов – НЕК, Венелин Иванов – “Холдинг Варна”, Росен Коларов – SOS  Киндердорф, шефът на “Пирогов” д-р Спас Спасков, и дори синът на Стефан Воронов – Александър, и шоупродуцента Магърдич Халваджиян. Около 70% от министрите и техните заместници в почти всички правителства, кметове и много МВР и МО служители са масони. Всички те имат паспорти и значки, валидни за целия масонски свят – отличителни знаци, с които се легитимират помежду си. Храмът на майсторите зидари (масоните) се изобразява като пирамида, в която степените са етажите, но никой не знае къде е върхът.

 

Ще стане ли България Велик приорат ?

 

От март 2003 след Илия Павлов най-висока степен – 33-та, има Румен Ралчев. През 2005 обаче той изненадващо сдава властта в ръцете на Петър Калпакчиев, управител и собственик на офшорна фирма “Карони” АД, занимаваща се с консулт по стопански дейности и мениджмънт, с няколко задгранични клона. За Калпакчиев се знае, че е бил главен счетоводител на оръжейната фирма “Кинтекс” и близък приятел с оръжейника Младен Мутафчийски, подвизаващ се в момента в Лихтенщайн.

Загърбвайки поста на Велик майстор, Р. Ралчев си намира ново амплоа. От юли 2005 вече е начело на новосформирания Орден на рицарите тамплиери. На тайна церемония в гранд-хотел “Варна” – бивша собственост на “Мултигруп”, чрез ритуал, наречен инвеститура, вече няколко десетки българи се зоват постулати (рицари тамплиери), а шефът им – приор. Целта явно е когато влезем в ЕС, България да бъде провъзгласена за Велик приорат. По думите на приора организацията не била всъщност тайна, нито пък религиозна. Тя обединявала богати професионалисти и общественици, доказали себе си и верни на християнските ценности. В нея имало хора от всички християнски деноминации. Те обаче в никакъв случай не били масони.

 

Редом с Джеймс Кели и Патрик Реа

 

Чрез длъжността си на приор бившият бодигард на Тато всъщност става съидейник и съратник на Великия майстор на тамплиерите американския адмирал от запаса Джеймс Кери и Великия командир Патрик Реа. Той и без това, както сам твърди, като масон си бил близък с американския вицепрезидент Дан Куейл и дори със семейство Хилари и Бил Клинтън, които лично го поздравили за 50-ия му рожден ден. Според Устава на ордена обаче, ако Велик приор бъде избран за президент или министър-председател, той е длъжен да се откаже доброволно от сана си. А основната дейност на рицарите тамплиери е благотворителността. Може би воден именно от това благородно призвание, приор Р. Ралчев оглави и Националния съюз “Безопасност и охрана”. Както се казва, той е намерил неочаквано добра комбинация “3 в 1” – милиционер, масон, рицар тамплиер. А сега вече и “куатро”. Организацията на този съюз, наречен национален, силно напомня масонската и тамплиерската. Същите отличителни знаци – значки с щит и меч, и книжки на партиен принцип. Съюзът има и регионални структури в по-големите градове – Пловдив, Варна, В. Търново, с координатори.

 

Кой е Владо Владов ?

 

За София координатор е друг бивш бодигард на Тато и авер на Ралчев – г-н Владо Владов. Негова съпруга е медийно известната  бивша шефка на ГУ “Митници” Елка Владова. Името й се появява от време на време в медийното пространство от 1994 насам. Тогава тя беше онази КПП-служителка на аерогара “София”, която Андрей Луканов “посегна да бие”, заради което му отнеха паспорта и престоя малко на ул. “Майор Векилски”. Пък после съди България в Международния съд в Хага. Същата дама впоследствие се оказа собственик на фирма “Сиел”, която бе замесена в ембарговия внос за бивша Югославия. Заради което след разработка на българските и американските служби Иван Костов я освободи от длъжността шеф на Агенция “Митници”. През 2002 обаче Милен Велчев отново за кратко я върна да отговаря за контрабандата, наркотрафика и нелегалния внос на агенцията. Последно името на Владова се спрягаше около убийството на Иван Тодоров-Доктора, който заедно със сина на диктатора Милошевич – Марко, и на покойния Николай Добрев – Кирил, бе заподозрян в контрола на канал за цигари. Минути преди разстрела на Доктора той е имал среща с бившата митничарка, с която са имали общ офис (чиста случайност!)  и която е още по-бивша служителка на Гранична полиция и НСБОП. Не щеш ли пък, офисът на координатора на съюз “Безопасност и охрана” г-н Владов, който се гордее с книжка № 6, или №7,  се намира в една сграда на ул.”Дунав” и “Врабча” и един етаж под офиса на бившия президент Желю Желев. Чиста случайност!

 

Мутрите надничат отвсякъде

 

Румен Ралчев е роден в София на 30 януари 1952.  Женен е има 3 деца. Освен възпитаник на школата в Симеоново е бивш борец в “Левски Спартак”. До 1991 е служител в УБО и НСО. Бил е лична охрана на Тодор Живков, Петър Младенов, Андрей Луканов, Желю Желев. След 1991 се занимава с частен бизнес. При първото посещение на Симеон Сакскобургготски  у нас през 1996 го охранява. После щафетата поема Бойко Борисов. Приятел е на генерал Людмил Маринчевски. Учредява Асоциация на охранителните фирми заедно с президентите на “Ипон”, “Скорпио”, “Секюрити груп” и др. Братовчед е на народния представител от НДСВ Борислав Ралчев, който се спряга за мастит бизнесмен и адвокат на групировката “ТИМ”. Председател е на фондациите “Антидрога”, “Розов свят” и “Акация”.   

Обикновено  го представят за формалния съперник на Бойко Борисов, когото чрез Борислав Ралчев и Георги Петканов искаше да уволни от МВР. Но това е само за парлама.

 

Истината е, че в България лицата на мутрите надничат отвсякъде и в свободното им време ги снимат под портретите на Левски и Ботев. Когато не се изказват пред медиите. Или не  “правят” благотворителност и не развиват  синдикална или духовно-религиозна дейност
 


http://kaily.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=28143&df=45&dflid=3

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: daskala в Март 20, 2008, 06:22:01 am

Който е чел книгата на Никола Николов "Четеридесетте безотговорни дни" за унищожаване на вългарската интелигенция,съвсем естествено е да направи
сравнение с настоящото време което е "Осемнадесетте безотговорни години" дадени от външните сили за да може българското масонство да забогатее, защото беден масон няма.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Март 21, 2008, 21:58:36 pm

Български политици-агенти са опасност за сигурността на ЕС и НАТО


16.03.2008
http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-03-16_02.html

Германското радио Дойче Веле съобщава, че комунистическото минало и връзките на много водещи български политици с тайните служби в страната и предимно със съветския Комитет за държавна сигурност - КГБ предизвикват сериозна загриженост на Запад.

Контактите на високопоставени български политици с КГБ се смятат в Брюксел за опасност за сигурността на информацията в рамките на Европейския съюз и НАТО.

Според Дойче Веле, старите връзки са излезли отново на преден план, когато през миналата седмица стана известно, че международно известният руски търговец на оръжия Виктор Бут, който е имал отлични връзки с КГБ и по-късно с руските тайни служби е доставил малко преди ареста му в Тайланд, оръжие в България на стойност няколкостотин милиона долара.

Радиото отбелязва, че всеки шести български държавник от 1990 година до днес е бил агент на тайната комунистическа полиция Държавна сигурност /ДС/, известна с близките си връзки с КГБ и с ЩАЗИ.

Дори сегашният президент Първанов и бил агент на ДС под псевдонима "Гоце", съобщава радиото, но това не предизвиква особени реакции в българското общество, за разлика от Германия, където дейността на ЩАЗИ беше не само напълно разкрита, но агентите й получиха забрана да заемат важни постове в държавата.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Април 07, 2008, 09:13:01 am

Искаме отваряне на всички досиета на бившата ДС


56 % искат пълно отваряне на всички досиета на бившата ДС в страната. Това сочат данните на социологическо проучване на НЦИОМ, съобщи Лидия Йорданова по БНР.

Допитването е проведено по повод 1 г. от създаването на Комисията за досиетата на бившата държавна сигурност.

Около 44 на сто от българите се обявяват за разкриване на агентурното минало на всички публични фигури у нас.

Само 25% са категорично против. Половината от хората твърдят, че ако има материали, написани за тях, те не биха желали да се запознаят с тях, сочат още резултатите от проучването.

Близо 60% от хората се обявяват против това бивши агенти да участват в каквато и да е структура на властта. Според изследването хората нямат никакви възражения към закона и към работата на комисията по досиетата.


06.04.2008
http://www.dnes.bg/

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Април 17, 2008, 20:44:58 pm

Татяна Дончева: Първанов е част от система, която пречи на България


Народната представителка от БСП в интервю за Пенчо Ковачев от в. "24 часа"

netinfo.bg
17.04.2008

"... Президентът и премиерът се ангажираха по начин, от който партията и правителството не могат да извлекат позитиви.

... Ролята на Първанов ще се изясни в два аспекта. Единият е, като проследите компанията му от последните години, с която си прекарва времето, която го спонсорира, ходи на лов, прави обществените си инициативи.

И другият аспект - който маркира неговите амбиции.

А те в тази ситуация са следните: след като загуби ключовия си човек в правителството, да се опита да участва в много сериозно преструктуриране на това правителство под негова егида и под негово влияние, използвайки хората, които сега е пласирал около премиера.

Ако това не може да стане, да положи усилия да съкрати мандата на правителството, защото един служебен кабинет ще бъде реден от него. Първанов е част от тази система, за която обществото осъзнава, че пречи на развитието на България и че трябва да бъде премахната.

... В МВР има много кадрови грешки на равнище директори на национални служби, на дирекции, на ключови постове в министерството. Отражението от всичко това върху държавата е тежко.

Скандали съпътстваха целия досегашен мандат - на практика нямаше месец без скандал, напоследък се сгъстиха и до всяка седмица. Агонията в последните седмици блокира ведомството.

Тия безкрайни мащабни проверки, в които някой търсеше неизвестно какво и с доводи, че и тия преди нас, ако знаете какви неща са правили. Това ми прилича на крадец в супермаркет, хванат със салам, който обяснява, че вчера вие сте откраднали кренвирши...

... Икономическите субекти, възникнали като силови групировки, имат ключово участие в петролния бизнес, в застраховането и особено в инфраструктурата.

Може да се каже, че парите от незаконна дейност се вкараха в легални форми. Въпросът е дали беше преустановена незаконната дейност, или тя е толкова голяма и те са толкова мощни, че вече могат да си определят и да диктуват местни избори дори в големи градове.

... Когато целият инженеринг е със съмнителна репутация, възниква въпросът къде е държавата. Отделни министри са представители не толкова на своите партии, колкото на определени бизнес-групи, които са ги промотирали.

Това смятам за много тежък и за много важен пред България проблем, който тя има днес възможност да реши поради стеклите се обстоятелства.

... Пред българските гене­рали от МВР първо бих по­ставила изискването да не крадат и да не мълчат. Бих искала да говорят пред дър­жавното ръководство за проблемите в държавата и да участват в тяхното реша­ване.

Не знам на кого са нео­бходими някакви мучащи МВР генерали, които само
козируват и правят лицеви опори.

... Част от тези хора, които приказват днес, говореха с парламентаристи и от управляващите, и от опозицията още когато бяха на високите си постове в МВР.

Не е възможно те да са говорили с депутати, за което аз знам, а да не са правили това с ключовите фигури в държавата за нейните проблеми. Ако не са говорили, смятам, че това е зле за главите на държава, за нейните проблеми."

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Септември 07, 2008, 20:01:39 pm

Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка
 
25 July 2008
http://semkiibonbonkiappendix.blogspot.com/2008/09/15.html
Източник: сайта "Опасните новини" чрез кеша на Google:
http://209.85.135.104/search?q=cache:NZKoVz_G30YJ:opasnite.net63.net/index.php%3Foption%3Dcom_content%26task%3Dview%26id%3D41%26Itemid%3D1+%22%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%22+site:opasnite.net63.net&hl=en&ct=clnk&cd=1


Президентът Георги Първанов пипнал трипер от 15-годишна девойка. Болестта била диагностицирана от лекари в правителствена болника в кв. „Лозенец” в София преди около два месеца. Екипът медици изпаднал в паника, защото не знаел как да съобщи на държавния глава неприятната новина. Наложило се първо да се посъветват с началника на канцеларията на президента генерал Никола Колев, бивш началник на Генералния щаб. Именно на него се паднала честта да уведоми върховния главнокомндващ, че е заразен.
Като научил лошата вест Първанов се разпсувал като каруцар, разказвали по-късно свидетели на реакцията. Поведението му нямало нищо общо с образа, който хората са свикнали да виждат по телевизията.

Всички доктори, които били в течение на опасната тайна, били предупредени да си държат устата затворени, ако искат да не им се случи нещо много неприятно. Лично генерал Колев раздавал заплахи из правителствена болница сякаш е военно поделение.

Същият следобед на разпит били извикани всички офицери от Националната служба за охрана, които са в екипите по осигуряване на президента. Разпитвали ги генерал Колев и бригаден генерал Димитър Радославов Димитров, началник на Националната служба за охрана и бригаден генерал Стоян Томчев, заместник началник на НСО. Гардовете си признали без бой, че преди време, когато президентът бил на лов някъде в Старозагорско, те били изпратени да докарат някаква девойка, с която имало предварителна уговорка за среща с държавния глава. Взели ученичката от уреченото място и я доставили на Първанов. Какво е ставало след това, те не знаели. :-\

Очевидно е обаче, че не са чели теми за матурите. Момичето след два часа било върнато обратно и предупредено да забрави за срещата. Ако потрябвала, те щели да я намерят отново.

След няколко дни Първанов усетил първите обезпокоителни симптоми. Пред лекарите се опитал да обясни, че вероятно е получил някакво възпаление на пикочните пътища или отделителната система. Медиците си глътнали езиците, защото помислили да не е направен опит за отравяне на държавния глава. Изследванията обаче доказали първоначалните им опасения, след огледа на капките по бельото на Първанов, че става дума за обикновен трипер. Кожно-венерическите спецове изтръпнали от констатацията. Пристеснявала ги само реакцията на високопоставения пациент, а не случилото се. През последните години те се били нагледали на случаи на трипер, пипнат от политици и баровци, които ползвали сексуалните услуги на малолетни ученички и прохождащи манекенки. :o Повечето от тях били от провинцията и водели неконтролиран сексуален живот.

Драмата в случая с Първанов била в това да не научи съпругата му Зорка Първанова. Скандалите в семейството напоследък били все по-чести. Основната причина били похожденията на Георги Първанов. Той нямал задръжки и се пробвал на всяка фуста, която му се мернела пред очите. Само журналистките Велислава Дърева и Венелина Гочева са в безопасност по разбираеми причини, ехидничели гардовете на президента.

Те бързо разпознали и репортерката, за която Люба Кулезич пише в „Уикенд”, че се хвалела как я опипвал президента в кабинета си. Според тях ставало дума за Борислава Радоева от „Монитор”.

Още като председател на БСП пък Първанов имал любовна афера с друга репортерка – Мира Баджева, любовница на главния редактор на „Нощен труд” Димитър Шумналиев. Първанов се хвалел, че Баджева е голям майстор на оралната любов. Колегите й и досега спорят кои качества са изполвали и двете – Радоева и Баджева за професионална кариера – разтворените крака или острите пера. Засега мненията клонят към сексуалните им таланти. Тази тема, за проститутките в журналистиката, ще я развием отделно, за да разберете, че свободата на словото у нас означава свобода на поведението и много, много порнография.

Интересно дали ще се отпуснат пари за лечение на тийнейджърката, заразила Първанов с трипер, по линия на президентската инициатива „Българската Коледа”, шегували се помежду си лекари от база „Лозенец”. ;D ???

(http://www.parvanov.bg/Images/Menu/photo.jpg)

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Ноември 08, 2008, 00:45:18 am

Огнян Минчев: Милиционерският елит на ДС разграби държавата


Не си спомням в моя живот нито един ден, в който да е управлявала БКП или БСП, и в България да се е живеело нормално, казва политологът.

Интервю на Аделина Делийска
Новинар


Политологът Огнян Минчев е роден във Варна през 1958 година. Доктор е на социологическите науки, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и на българския клон на международната организация „Трансперънси интернешънъл”.
 
- Г-н Минчев, ще има ли сътресения в тройната коалиция след трагедията в ДПС и последвалото нажежаване на обществените страсти заради това?

- Сътресения ще има – видими или прикрити, тъй като управлението е в дълбока криза. Същевременно и тримата коалиционни партньори ще се постараят да приключат мандата навреме, за да не допуснат предсрочни избори. Мисля, че само сериозни външни предизвикателства биха могли да доведат до предсрочни избори – нов скандален доклад от Брюксел, загуба на нови големи суми европейско финансиране, мощни скандали, индуцирани от международни разкрития за интимните механизми на системна злоупотреба с власт в България. За БСП е много важно да приключи мандата на управление, за да прекъсне поредицата от провали на партията във властта след 1989 г. (а според мен – и преди 1989 г.).За всяка една от трите партии е важно да се приключи мандата, защото скандалното му предсрочно прекратяване би унищожило и без това скромните им шансове за представяне на следващите парламентарни избори. Накрая – но не и по значение – предсрочни избори според българската конституция означават служебен кабинет, назначен от президента и контрол на Георги Първанов върху изборите. Това вече коалиционните партньори не биха допуснали на никаква цена.Трябва да се подчертае, че добрите шансове за приключване на мандата са въпреки, а не благодарение на качеството на управление на страната от тройната коалиция.
 
Обществената пасивност към безобразията на властта е благоприятното обстоятелство, създаващо комфорт на властта. Същевременно ние навлизаме в период на задълбочаване на всеобхватната криза, в която се намира страната – политическа, институционална, криза на доверието и на представителството. Има сериозни рискове и за отражение на глобалната финансова криза и рецесия върху България. Причините за вътрешната криза са породени не само от ниското качество на политическото управление – те са по-дълбоки, системни. Кризата е проява на дълбоката органична симбиоза на организираната престъпност и държавните институции в България. И водещата роля на БСП в правителството задълбочава проблемите на тази симбиоза.
 
Вижте, аз не си спомням в моя живот нито един ден, в който да е управлявала БКП или БСП и в България да се е живеело нормално. Ако има хляб – няма да има вода. Ако има ток – няма да има парно, и т.н... Но еманципираните от контрола на БСП бивши служби за сигурност, мутирали в мрежа на олигархична организирана престъпност днес представляват по-голям проблем, надхвърлящ ефекта на самото управление на държавата от БСП. Проблемът е в това, че за разлика от 1990 и 1997 г., днес няма надеждна политическа алтернатива – мафията унищожи алтернативите на собственото си криминално управление чрез транспортирането обратно в страната на мадридския изгнаник, чрез утвърждаването на модела на политическото брокерство и “тарикатския консенсус” в българската политика.
 
ГЕРБ се самоопределя като алтернатива – дано да стане такава. Засега обаче това е един проект в динамика, в който единственото ясно нещо е персоналната харизма и стремежът към власт на лидера на партията Бойко Борисов. Днешната криза е опасна и поради заплахата от игра “ва банк” на властови фактори като ДПС и Ахмед Доган. Смъртта на близкия до Доган функционер Ахмед Емин хвърли кратка светлина не просто върху населеното с призраци задкулисие на ДПС. Тази смърт извади от равновесие самия Доган, освети неговата лична криза на самота, самоизолация, комплекс за величие, истеризира страха му от отговорност за системната злоупотреба с властта.
 
Доган плаши с етническа криза, поставяйки знак за равенство между себе си и собствената си партийна олигархия и общността на българските турци. Той продължава да се счита за предопределен водач на българските турци и мюсюлмани, убеден е, че те нямат право да избират нищо друго освен неговата собствена диктатура над техния живот. Реалната заплаха за България е опасността Доган и олигархията на ДПС да използват етническата карта, за да предотвратят и замажат собствената си огромна отговорност за криминалното управление на държавата. 


- Лидерът на ДПС е доказано добър технолог във властта, смятате ли, че събитията от последните дни ще убият неговото движение? Или може би ще допринесат за сплотяването му?

- Прогнозите за край на ДПС са силно преувеличени. Движението концентрира в ръцете си огромен властови ресурс, огромно въздействие и върху помаци, роми и части от българското население. Много главатари по места са включени в корупционните схеми на ДПС, поради което изваждането на движението от властта в никакъв случай не може да бъде едноактен процес. Те имат много сериозно присъствие в местната, в съдебната власт, в публичната администрация.
 
За вътрешно разцепление на ДПС би могло да става дума при определени обстоятелства, но Доган се стреми да предотврати подобни вътрешнопартийни конфликти чрез циментирането на партията и нейния електорат с бойния вик „етническа криза”. Доган, който в продължение на много години се правеше на либерал, преструваше се на лидер на общобългарска партия, сега, когато му опря яйцето до едно деликатно място, веднага се върна към озъбената гримаса на етническия вожд, който заплашва с етническа криза. Това е и ползата от кризата в това движение – всички виждат какво представлява на практика неговият лидер. 

- Преди време обявихте, че България се управлява от милиционерска олигархия, защо?

- Всички очевидни факти водят към един подобен извод. Това, че в държавата ни има олигархично управление, не е тайна за никого. Една група от 800-1000 души и техните семейства са сложили ръце върху огромна част от националното богатство и върху начина, по който то се управлява чрез инструментите на държавата. Но проблемът не е просто в олигархичния модел на държавно управление – повечето съвременни общества се управляват по-малко или повече олиграхично. Олигархиите са ключов елемент на националните елити, които са призвани да произвеждат визия и стратегия за развитието на обществото и държавата. Качествата на олигархичните елити обаче са различни и тази разлика е от огромно значение.
 
Повечето големи западни общества са доминирани от бизнес олигархии, които са мощни, алчни, но изключително продуктивни и динамични. Дори когато произвеждат кризи, подобни на днешната глобална финансова криза, на тях не може да им се отрекат заслугите за огромните богатства, произведени от западните общества. Друг тип олигархии са военните режими. Те са антидемократични и репресивни, но много успешни в модернизацията на изостанали в развитието си общества – кемализмът в Турция, режимът в Чили след 1973 г., Япония в предходни исторически епохи. България има лошия шанс да бъде управлявана от най-паразитния тип олигархия – полицейска, милиционерска олигархия. Нашето общество бе атомизирано в края на комунистическото управление.
 
Единствената организирана група – репресивните органи на режима – разполагаше с националния ресурс и с инструментите за криминалното му присвояване. Милиционерският елит на Държавна сигурност организирано разграби националното богатство, скри се в подземието и скоро след това изплува с претенцията за нов бизнес елит. Нещо повече – чрез корупция и натиск върху новите крехки институции на държавата този милиционерски елит се врасна в държавната структура и се превърна във всесилна олигархия. Виждали ли сте милиционер да произвежда нещо? Те могат да ви набият, да ви затворят, да ви ограбят, да ви спретнат мръсен номер и шантаж, но не могат да произведат нищо ново – могат само да преразпределят наличното богатство на страната.
 
Тяхната власт над страната е с целенасочено криминален характер – както навсякъде в посткомунистическия свят. У нас ситуацията обаче е по-тежка, защото тази милиционерска олигархия – за разлика от путинска Русия например – няма единна визия за интерес, за държава, за перспектива. Българската милиционерска олигархия е наследник на комунистическата колониална администрация на БКП, която никога не е била национален елит – тя беше назначен от Москва елит.

Затова у нас милиционерската олигархия функционира не като политически елит, а като хлабава мрежа от конфликтуващи помежду си криминални интереси, дърпащи към дъното обществото и държавата. Това непрекъснато възпроизвежда скандали на повърхността и блокада в дълбоките структури на държавата. Слава Богу, ние сме в ЕС, където подобна структура на властта е изцяло неприемлива. Отстраняването на милиционерската олигархия от позициите във властта обаче няма да бъде нито лесен, нито кратък процес – ако въобще успеем да го постигнем.

- А вие как смятате – подобриха ли се или се влошиха действията на българските институции след членството ни в ЕС?

- След първи януари 2007 г. имаме качествено, непрекъснато, лавинообразно влошаване във функционирането на институциите. Докато бяхме под лупата на наблюдението от Брюксел с цел членство, функционерите убеждаваха бандитите да се приберат по ъглите. След това цялата тази паплач се развихри по днешния безобразен начин на всички равнища.

В йерархичен план милиционерската мафия функционира на две равнища – на горното са милиционерските босове и техните наследници, които са ръководителите на бизнеса. На долното са мутрите, които са “операторите” на системата. Всяка мутра има позиции в силовите институции. Организираната престъпност е привилегия – до нея не се допускат цивилни.

Милиционерската мафия непрекъснато засилва предизвикателството към националните институции, които все повече изглеждат като една безпомощна черупка. В България има органична симбиоза между власт и организирана престъпност. А милицонерската олигархия е инфраструктурата на организираната престъпност.

 :-\ :-\ :-\


http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-11-05_08.html (http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-11-05_08.html)

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Март 14, 2009, 12:00:36 pm

http://paulalightverity.blogspot.com/2009/02/blog-post.html

     Не знам как се стигна до там. Кой и как успя да моделира една абсурдна и странна нагласа на общественото мнение по въпроса за досиетата и бившите агенти на Държавна сигурност. Но положително знам едно: тия, които успяха да го направят, са майстори в занаята “промиване на мозъци”. Овладели са правилата на играта дотолкова, че биха могли да накарат дори Гьобелс да пребледнее от завист.
     Нагласата по въпроса, накратко, се свежда до следното. Ако някой заговори на тази тема, да бъде считан за “тъмносин” за “реваншист”, за “параноик” или дори за човек, който не е съвсем наред с главата, който си рисува хищници и сам се плаши от тях. Вариантите, по които дресираха общественото мнение да реагира, са няколко:

Първи вариант: Защо пак отваряме тази тема? Не Ви ли омръзна? Имаме си толкова нерешени икономически проблеми, а се ровим в миналото. Нека го оставим на мира, защото миналото смърди!

Втори вариант: Хайде пак задърдорихте за досиета и агенти! Като наближат избори, някой все се сеща да подхване темата за агентурната мрежа и да започне да ръси компромати!

Трети вариант: Защо насаждате отново омраза? Тия събития са в миналото? Не можем ли да простим и да забравим, а после да продължим напред? Какво искате?  Закон за лустрацията ли?
Четвърти вариант: Какво все човъркате темата за тия досиета? Не виждате ли, че хората изобщо не се интересуват от тия минали истории?

     Умолявам ви да размислите и да се помъчите да разберете: Докато разсъждаваме по един или повече от тези варианти, нищо и никога няма да бъде оправено и спасено в тази нещастна страна! Затворената рана има склонността да гноясва! Икономическите проблеми ще се задълбочават и ще стават още по-тежки и сериозни, ако загърбим този въпрос, защото решенията на управлението и властта няма да бъдат свободни, а ще зависят и ще бъдат манипулирани от нечии сенчести интереси. Темата за досиетата и агентите не бива да се разглежда на парче, а глобално и, докато не бъде решена и изчистена изцяло, в алегорията с клозета ще има и зрънце истина. Не знам дали някой от вас си спомня песента във филма “Коса”. Припевът там гласи: “Пуснете да влезе слънчевата светлина! “ Това трябва да направим. Защото мракът, потайността, сенките не раждат нищо хубаво. Ще кажете, че съм или неосведомена, или несправелива, защото досиетата сега действително се разсекретяват (поне избрана част от тях) и много имена, прикривани в миналото излизат на сцената. Е, и? Прави ли се нещо по въпроса? Има ли поне опит за един пълноценен, чист и откровен обществен дебат? Не, героите на темата продължават да си живеят някъде в сенките.

     Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против, след един откровен диалог и морален катарзис обществото да забрави и да прости. Въпреки че ще бъде трудно на ония, чиито близки са станали жертва на разкритите доносници. Ще е трудно и на ония от нас, които са тачели и почитали тези хора и , изведнъж, виждат как кумирите им рухват с трясък. И, все пак, приемам, че прошка винаги трябва да има. Иисус ни е учил да прощаваме на враговете си седемдесет пъти по седем… Съществува, обаче, един малък проблем: никой не е поискал от хората прошка, за да я получи. Никой не е казал, че се счита за виновен. Никой не е приел, че е било грях да клевети съседа си, да живее в сенките, да бъде двулик и безчестен. С изключение на Митрополит Йосиф, който поиска прошка от хората.

     Спомням си за безсмъртния роман на Достоевски “Престъпление и наказание”. Там героят Разколников бавно и мъчително поема стръмния път на пречистването от пролятата кръв, от мрака и греха, от вината и бремето й. Но героят не намира покой, докато не коленичи на площада, пред тълпа свои себеподобни и не изкрещява с пълен глас: “Хора, простете ми, аз сгреших!”

     Колко от ония, които са служили на злото, го сториха? Малцина. Къде е покаянието? Къде е срамът? Къде е осъзнатата вина и стремежът към  пречистване? И, накрая, кажете ми: Може ли да оздравее, да напредне и да се пречисти общество, което продължава да живее сред миазмите на неразкаяло се зло, на подлост и лъжи, на приказка, в която злодеят тържествува?

     Когато се оповестиха имената на бившите агенти на ДС, реакциите на виновните и разобличените бяха три:
Някои просто замълчаха и дори не се опитаха да коментират и обясняват тъмното си минало, а най-нагло продължиха да заемат определени възлови постове в различни сфери на обществения живот. Те сякаш реагираха с презрение и незачитане на народа си. Цялото им излъчване искаше да каже: “Какво ми пука за Вашето мнение? Не съм длъжен да давам обяснения!”
Други, например президентът, развиха темата за “добрите агенти”, за ония, които не са шпионирали съседа си, не са доносничели срещу събрата си, а видите ли, изпълнявали важни държавнически мисии и бранели отечеството от чужди и враждебни сили. Възниква естественият въпрос: След като не са сторили нищо зло, защо тия хора, които кандидатстваха за важни политически и управленски постове спестиха истината на своите съотечественици? Защо не се изправиха и да заявят, че са били агенти, но не са вършели нищо лошо или вредно за България и народа си? Невинният не счита за нужно да прикрива факти от миналото си. Той е чист и трябва да може да ги сподели с чиста съвест? Защо това мълчание? Или пък деянията ви не са били чак толкова чисти?
Трети се възползват от създадената през деветдесетте години каша и суматоха и липса на всякакъв контрол над архива на ДС и с вид на учудени и оскърбени девици твърдят, че нищо такова не е имало, че са наклеветени, че това е безобразен компромат и т.н. и т.н. Тази нагла реакция продължава, докато не видят декларация с подписа си, а ако такава няма, биха продължили да пледират “невинен” до края на живота си.
И така, обществото ни живее в паяжина от недомлъвки, полуистини и откровени лъжи, които го разяждат като ракови клетки. Всички ние, нашият международен авторитет, естественото ни чувство за справедливост, правото ни да гледаме към света с вдигнати чела сме заложници на тая паяжина. А не правим нищо градивно по въпроса. Напротив, наложил се е предразсъдъкът, че да се говори по тия теми е признак на лош вкус, на ретроградност, на нещо нелепо и неуместно. Е, добре, ще поема тежестта на това лошо мнение и ще продължа да говоря, дори да крещя за този неизчистен национален позор.
     Нека затворим очи и за миг се върнем назад във времето. Помните ли как беше? С какъв страх говорехме, мислехме, четяхме, дишахме и живеехме? Светът около нас гъмжеше от блюдолизци и доносници, от агенти и тайни лакеи на властта като червиво сирене. Бяха навсякъде: в науката и културата, в театъра, съюза на писателите, медицината, фабриките и заводите, училищата и дори в църквата. Човек не можеше да се отпусне и сред най-близките си хора. Не можеше да сподели с приятеля си, да прегърне любимата си, да заговори непознат в трамвая, без да си помисли със страх, че може да е “ченге”, че споделеното може да бъде предадено в “черната джамия” на злото, изкривено и изопачено и да те унищожи. Живеехме приведени, защото знаехме, че Големият брат ни наблюдава. Наблюдава ни дори през очите на ония, на които вярваме и които обичаме. А злото покварява и разрушава всяка светина. В мрака се въдят призраци. Ония, които по душа са си били негодници, разцъфнаха в тази блатна среда и запретнаха ръкави да унищожават всеки, който е по-умен, по- честен, по-кадърен и преуспял от тях. Така гигантите на духа бяха систематично унищожавани и на власт останаха джуджетата. На власт са и досега...
     “Разбирам човека, че не е имало как да не докладва. Хванаха го по бели гащи и го вербуваха.” - сподели ми веднъж редови служител на прословутия Шести отдел от онова време. - “Това, което, обаче, не мога да разбера е защо беше толкова усърден. Пишеше нови и нови доноси всеки ден. Понякога, дори на нас, на които това беше работата, ни ставаше неприятно и гнусно”. А същият този лакей беше депутат. Ето такива нищожества трупаха дивиденти, катереха обществената стълбица и се издигаха, подхранвани от кръвта и сълзите на своите събратя. Колко разбити кариери и разбити души! Колко смазани човешки мечти и стремежи! Колко болка и зло! Злокачествените ракови клетки се разрастваха, кипяха от енергия, зареждаха се с живот за сметка на ония, които са погубили. И те, отново те продължават да дирижират живота ни и днес, защото не изрязахме раковите тъкани и закъсняхме с операцията. Затова сега националната ни душа е толкова тежко болна, на смъртно легло. Живеем квази живот и чувстваме как невидимият кукловод продължава да дърпа конците с победоносна усмивка.
В една статия бях посъветвала българите да се борят с индивидуализма и завистта, които са наши национални пороци, като се научат да признават, че, поне понякога, тия, които са поставени над тях, наистина ги превъзхождат. Една млада жена отговори на разсъжденията ми така, че не мога да не призная правотата й. Колкото и неприятно да ми е това. “Бих искала да почитам шефа си” - написа тя - “но как да го направя, когато е полуграмотен, а е пълен с пари и всички знаем, че е бивш агент на Държавна сигурност? “
     Ето как толерирането на някогашните доносници деморализира младите в обществото ни. Те губят своето уважение към тия, които ги ръководят, което е с гибелни последици.
     Но да продължа мислите си по най-избягваната, най- нелицеприятна и ненавиждана тема във връзка с обществения ни живот. Твърдя, че раковите клетки не са победени, а се множат и положението на пациента се влошава.
     Първата травма е върху чувството за нравственост и справедливост. Видяхме с ужас, че голяма част от народните ни представители, цветът на творческия и журналистически елит, управленци и дипломати са бивши агенти. Такъв е и държавният глава. Всичко това нарушава нормалното морално равновесие. Злото не само не е наказано, а направо процъфтява. Наред с това, тия хора продължават да дърпат конците и да решават съдбите ни: външна политика, законодателство, управление, медии, всичко е в ръцете им. А те са доказали, че са хора безсрамни и безскрупулни, неспособни на съвест и покаяние. Накъде ще ни поведат? Все едно да седнеш в автомобил до тежко пиян шофьор и да пътуваш по тесен път със зейнали от двете страни пропасти.
     Агентите в структурите на управлението и властта водят и до ужасните икономически последици. Не знаем кой и как им дърпа конците и на кой дявол служат. Получава се печалният резултат да гризат кокала рамо до рамо с престъпния свят пред удивения поглед на Европа.
     Заради закъснелите действия по разсекретяването не знаем и дали всички бивши агенти са оповестени или има и други. Ако да, кой държи техните досиета и по какъв начин ги манипулира?
     Не бива да забравяме, че агентурните мрежи, както и всичко друго във Варшавския договор, бе изграждано като единно цяло между страните членки.  Как тогава можем да се надяваме на национален суверенитет и на нещо добро в международно отношение, когато президентът ни е също агент? Знаем ли на кого докладва и чии интереси защитава? Можем ли да бъдем сигурни, че има за интерес да постигнем икономическа и политическа независимост, например, в енергетиката? Можем ли да вярваме, че, когато правеше усърдна политическа совалка, за да съдейства за формирането на тройната коалиция, го вършеше за доброто на България? Изгради една злокобна триада, начело на която стоят едно лице, чието българско гражданство е под съмнение; един друг агент на Държавна сигурност и един монархически наследник с нагласата на плейбой и странна привързаност към червените.
     Когато разсъждаваме в тази посока, неволно започваме да си задаваме тревожни въпроси: Унищожена ли е изобщо мрежата на Държавна сигурност? На кой Бог се кланят паяците, създатели на нашата паяжина? Накъде ни водят? Докога?
     Сенките на миналото са много дълги и тъмни. Те продължават да падат върху нас и ние продължаваме да живеем като жалки мушици в паяжина. Изгубих вярата, че е възможен катарзис. Изгубих илюзиите си, че ония, които отровиха и продължават да тровят земята и душите ни някога ще се покаят и ще се оттеглят смирено от публичното пространство. Нека Бог да съди тия нещастници. Но какво да правим ние? Как да спасим снагата си от раковите клетки? Как да се измъкнем от паяжината? Единственият начин да направим първите плахи крачки е напълно мажоритарна избирателна система и забрана лицата да се кандидатират за народни представители за повече от два мандата. Не знам дали наистина ще стане така, но поне има надежда, след едно-две поколения нещата да започнат да се оправят. Дано!

Паула Лайт.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Март 14, 2009, 13:18:33 pm

http://www.bgpentagram.com/index.php?option=com_content&task=view&id=155&Itemid=9

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: thesoapmaker в Март 29, 2009, 01:40:46 am

Не звучи толкова гениално.. и нищо ново..б :-[

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: daskala в Март 29, 2009, 21:50:19 pm

Цитат на: thesoapmaker в Март 29, 2009, 01:40:46 am

Не звучи толкова гениално.. и нищо ново..б :-[

Това си е просто част от стратегията за разбиване на българската държавност и държава. Друг е въпроса какви хора и защо участват в тази схема. Едни са купени други са шантажирани трети са наивни, а има и просто глупави.Това си е част от политиката.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Спорт-Здраве4 в Април 01, 2009, 00:56:42 am

Цитат на: daskala в Март 29, 2009, 21:50:19 pm

Цитат на: thesoapmaker в Март 29, 2009, 01:40:46 am

Не звучи толкова гениално.. и нищо ново..б :-[

Това си е просто част от стратегията за разбиване на българската държавност и държава. Друг е въпроса какви хора и защо участват в тази схема. Едни са купени други са шантажирани трети са наивни, а има и просто глупави.Това си е част от политиката.

Не зная вие, родолюбците(ако ми позволиш да се обърна така директно към теб), от какъв чеп защитавате тези толкова пропагандни наименования "държава" и особено "българска държавност".
Не си обяснявам гордостта и личното привързване към "българска държавност" и "българска държава".

Първо: българската държава и държавност са непокътнати и дори са много силни.Нима можеш да кажеш, че парламента е разединен? Нима можеш да кажеш, че всички ние не сме управлявани от тях, в парламента, и нима можеш да кажеш, че не се случва точно това, което те искат?

Второ: никой, никога и по никакъв начин не е работил против българската държавност.Да - всичко е въпрос на гледна точка, но също така е и въпрос на гледните точки, които често хората отказват да застъпят.
Става дума не за гледните точки на султана и дивана, на византия или на българските освободители.Тяхната гледна точка е същата като твоята - от нея се виждат много държави.Кое ти дава доказателство, че тази гледна точка е по-коренна от гледната точка, че няма държави?
Чрез политиката си, турците са постигнали унищожение.Чрез дейстивята си, българските борци за българска държавност са постигнали унищожение.И чрез продължаването на българска държавност се постига унищожение.Ти можеш ли да посочиш народ, който чрез поддържането на държавност не е бил унищожаван?

ТОВА СА "българска държавност" и "държава". Българска, защото на нея е възложено боравенето и организирането на съответната група органични единици.


П.П.
Разликата в историческите времена е там, че за разлика от миналото, в настоящето знанието за липсата на държави слиза на все по-ниско равнище.И сега СДС и ГЗОПРДИ знаят много повече за "държава", отколкото са занели най-приближените на султана.
И когато това стигне до най-ниските нива, държавите ще изчезнат толкова по-внезапно, колкото е по-ниско равнището на смъкналото се знание.

И тогава ПАК всичко ще е все същото.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: daskala в Април 01, 2009, 11:11:02 am

Спорт, извинявай,но ние влагаме различен смисъл в термините ДЪРЖАВА и ДЪРЖАВНОСТ.
От поста ти се заключава че под термина ДЪРЖАВА ти разбираш ПАРЛАМЕНТА +ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Твоята държава разбира се че е силна. Ако беше слаба щеше да провежда от време на време референдуми, по важните въпроси за народа. Твоята държава се ръководи от един парламент който гласува ясно,защото както каза пасито "няма какво да крием". Лидерите на партиите следят строго кой как гласува и те за това и не присъстват на гласуванията. От своя страна т.н. лидери докладват където трябва за изпълнението на поставените задачи.
Под термина държава аз разбирам територия,население и държавна администрация. При това администрацията следва да работи за националните интереси,а не за интересите на чужди елементи.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Спорт-Здраве4 в Април 01, 2009, 12:20:32 pm

Да, но аз исках да кажа, че такива държави никога не е имало и това представлява една идеализирана фантазия, която се разминава с предназначението си.Все едно някой да вярва, че има демони, които завиждат на дявола да кажем и тези демони, воювайки с дявола, правят на господа добро.

Ако хората в самото начало бяха седнали да помислят някакъв вариант за засилване ефективността на обществото си, бас ловя, че нямаше да измислят държава.
Защото е дори очевидно - държавата, имайки за цел да организира и управлява маса от хора, служи като инструмент за тяхното управление.Тоест, този инстурмент предоставя възможността да бъде използван, бидейки инструмент.

Тоест, държавата е създадена, за да предостави възможност маси от хора да бъдат управлявани.

Глупаво е да се прави този фатален компромис, заради маскировъчния воал на "от народа - за народа, в името на доброто на народа".

Едва ли е трудно да се измисли система на себеуправление, базирана на основата на всеки индивид, което не би предоставило контрол едновременно над всички.

Само че хората никога не са имали това време - да седнат и да помислят.Те са били създадени и отгледани в условията на държава (тази идея идва от по-нагоре), след което просто им е била подадена като единствен вариант и сами са поели топката на ниските нива.Главите на самата държава си остават пак по-негоре.

И в този смисъл, че този уред се използва за съвсем друго, няма никакъв смисъл да се митологизира, при положение, че никога този мит не е бил реалност.
Да се използва държава за организиране на народите е все едно да се използва сабя за мазане на филии със сладко.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Април 17, 2009, 21:46:16 pm

Кражбите от бюджета надминават 9 млрд. лв.

Хилядите замъци в София и по морето и луксозни лимузини показват, че корупцията е напаст, а не "медиен шум"

Проф. Георги Петров*
Сега

Медиите постоянно съобщават за укрити и източени бюджетни приходи - от ДДС, акцизи, осигурителни вноски и др., както и за отклонени публични разходи - най-вече чрез уредени търгове и конкурси, значителни разхищения и неефективност в бюджетните организации.
Сигналите стигат до прокуратурата, а понякога и до съда. Но присъди има много рядко, и то срещу "бушони". Почти никога не се разкриват съучастниците по високите етажи на властта - нямало доказателства.
Това дава основание на някои български министри да твърдят, че обвиненията в корупция и кражби на бюджетни средства са само "медиен шум" и "пропаганда". Но според Европейската комисия очевидно не е така. Затова и България понася тежки санкции - блокирани или загубени стотици милиони евро от фондовете на ЕС.
Никой от многобройните контролни органи не е направил цялостен и задълбочен анализ за размера на преките и косвените загуби в бюджетната сфера и в икономиката като цяло. Това дава смелост на ръководителите на финансовото ведомство да декларират, че по събираемост на ДДС (92%) и на други основни данъци България е на едно от първите места в ЕС.
Поради което предложенията за намаляване на данъчните и осигурителните размери са според тях спекулативни и заплашват финансовата стабилност на държавата.
Факти за кражба на бюджетни средства има, при това са публично известни. Бизнесмените от "светлата" икономика могат да разкажат - ако не се страхуват - как служители в НАП системно ги изнудват за подкупи, като удължават много месеци проверките и ревизиите за връщане на данъчен кредит по ДДС.
Не е тайна за никого, че в България се продават големи количества цигари, алкохол и горива без акцизи и ДДС, че се извършват контрабанден внос и фиктивен износ със съдействието на държавни служители, че в повечето търговски обекти извън супермаркетите обикновено не се издават касови бележки, а нерядко се манипулират касовите апарати и отчетността.
Самото социално министерство неведнъж е признавало, че осигурителните вноски като правило се начисляват върху по-ниски заплати от фактически изплатените, а част от наетите лица не се осигуряват.
Според експертни оценки гражданите плащат около 1.5-2 млрд. лева "под масата" за "безплатната" медицинска помощ, особено в болниците, отчитащи невероятен ръст на лекуваните граждани.
Завършването на магистрала "Тракия" се забавя вече осем години - заради корупционни схеми при тръжните процедури за концесиите при предишното и сегашното правителство. Безкрайно се бави одобрението на инвестиционните проекти по еврофондовете, особено от Министерството на регионалното развитие и Министерството на транспорта.
По най-предпазливи оценки саукривани, източвани и неплатени
приблизително 20% от приходите и са присвоени около 15% от разходите в бюджета. За 2008 г. това означава загуба от 9.1 млрд. лева - като знаем, че постъпленията по консолидирана финансова програма са 27.2 млрд. лева, а разходите са 24.7 млрд. лева.
Част от откраднатите милиарди са материализирани в хилядите замъци и дворци зад крепостни стени, в безбройните строежи по морския бряг и планинските курорти, в лъскавите лимузини и джипове. Друга част са скрити в тайни банкови сметки.
Огромни са косвените, невидими загуби, породени от разрушителното влияние на сивата икономиката, престъпния бизнес и липсата на правна защита на собствеността. Тези загуби и грабежи са причината да не се плащат нормални пенсии и заплати на лекари, учители и други държавни служители и да се бави изграждането на съвременна пътна и комунална инфраструктура.
Средната реална заплата през 2008 г. е била в България 44% от нивото й в 1990 г. и само 30-35% от размера й в ЕС (с отчитане паритета на покупателната способност), докато БВП на човек от населението е вече 140% към 1990 г. и 42% от нивото на ЕС.
Подобно е изоставането и на реалните пенсии от растежа на БВП и още по-силно - от размера им в Европа. Това положение е нетърпимо за държава - членка на ЕС.

* Авторът е професор по икономика, бивш член на управителния съвет на БНБ.

 

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 05, 2009, 23:21:49 pm

 
Една кутия БСП light, моля

За разликите на едновремшния социализъм и днешната му зле прикрита „демократична” разновидност ме подсети книгата „Защо не сме социалисти”. Стигнах до извода, че всъщност разликите са толкова малки, че по-скоро клонят към прилики. Както при цигарите с техните „олекотени” или light версии – уж с по-малко съдържание на никотин, катран и CO2, но си остават вредни за здравето.

            Та, да си дойдем на думата…

            КАК СЕ РАБОТЕШЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА

            При социализма всички бяха трудещи се. Главната цел на трудещите се беше да работят колкото е възможно по-малко. Вярно, че и днес има много мързеливи, но може да се направи следното онагледяване като извод за труда преди и сега: тогава един работеше, а петима го гледаха, днес един работи, а други петима са на социални помощи и пак него гледат.

            КАК СЕ ГОВОРЕШЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА

            При социализма се говореше на ниски децибели или най-често наум. Разговорите никога не бяха за по телефона. Днес разговорите вече не са за „по скайп”.

            КАК СЕ ПАЗАРУВАШЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА

            При социализма имаше изобилие от всякакви стоки за ширпотреба, разпространявани предимно във веригата от магазини „1001 стоки”. Унаследиха я магазините „За 1 лев”. Другите магазини остават все повече като изложбени зали за обикновения българин, но не и за „облажилите” се от властта. Както беше и с корекомите.

            Сигурен съм, че приликите са още много и се надявам и Вие да прибавите по някоя, която Ви хрумва. Само дано не стигнем до извода, че е станало като „едно време”. Ще се изплаша от такава констатация.
todorppavlov.wordpress.com
 

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Юли 08, 2009, 21:52:08 pm

Властта се окопа трайно в апетитни фирми


Колко дълго висшите партийни функционери на БСП, ДПС и НДСВ ще получават големи заплати в държавни и частни компании ?

Драгомир Николов
Сега

В следизборната нощ лидерът на партия ГЕРБ Бойко Борисов даде недвусмислено заявка поне за две неща: че ще прави големи съкращения в държавната администрация и че ще преразгледа всички назначения, направени в последния момент от тройната коалиция.

Но вероятно изобщо не подозира, че последното далеч няма да се изчерпи само със смяната на гуверньора на БНБ Иван Искров. Защото тройната коалиция направи всичко възможно да се окопае и в държавните фирми. Там членовете имат договори, които по правило са за 3-4 години.

Такава е например ситуацията с "Булгартабак", чиято приватизация пак остана за следващия кабинет. В управата му има не един и двама висши функционери на партиите от тройната коалиция. Там все още е Корнелия Нинова, която е член на ИБ на БСП и говорител на столетницата. Сякаш между другото тя е и изпълнителен директор на холдинга.

Според Търговския регистър договорът й в "Булгартабак" е до края на 2010 г., а Нинова запази шефското си място, независимо че името й нашумя около аферата с ексшефа на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. До 2012 г. в надзора на тютюневия холдинг е и друг член на ИБ на БСП - Светла Бъчварова.

Там е и съпартийката й Анна Янева, която е заместник на министър Петър Димитров. В същия надзорен съвет като член на НДСВ е и бившият зам.-министър на икономиката Лъчезар Борисов. Вярно, че той вече над година не е зам.-министър, но запази топлото място в тютюневия холдинг. Негов колега там е и съпартиецът му Димитър Ивановски, зам.-министър на финансите.

Присъствието на ДПС в холдинга също е внушително. Наред с аграрния зам.-министър Бюрхан Абазов в управата на "Булгартабак" е и Дочо Минев Карадочев. В медиите той се спряга като близък до Делян Пеевски и до шефа на Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

Назначението на Карадочев крие и потенциален конфликт на интереси, защото той е и изпълнителен директор на Българската агенция за експортно застраховане. От "Булгартабак" винаги се опитват да омаловажат този факт със смешния мотив, че дружеството не е застраховало товарите си през агенцията, ръководена от Карадочев, следователно не е получило привилегирована позиция спрямо други фирми.

В енергетиката също е пълно с партийни парашутисти

Например Българският енергиен холдинг (БЕХ) бе поверен на зам.-министър на икономиката и енергетиката от БСП Галина Тошева. Тя съвместяваше държавния с директорския пост само около седмица и след това се отказа от изпълнителната власт.

Отказът обаче си струва, защото мандатът й в енергийния холдинг изтича чак на 20 януари 2014 г. Наред с нея в борда на БЕХ дотогава ще остане и Димитър Димитров, приеман за човек на НДСВ.

Компания в борда им прави изпълнителният директор на същото дружество Димитър Гогов. А също и Тенчо Попов, финансов консултант, който дълги години бе финансов директор на АЕЦ "Козлодуй", но който дължи идването си в София и издигането си в държавната йерархия на НДСВ - той бе в продължение на почти 4 години главен секретар на финансовото министерство по времето на Милен Велчев.

Но Българският енергиен холдинг е все пак изцяло държавно дружество. Новата власт може да реши, че изобщо не е необходимо големите държавни енергийни компании да имат подобна шапка и да я закрие сравнително безболезнено.

Как обаче ГЕРБ-ерите ще се справят с окопалите се в бордовете на частни енергийни дружества политици, не е ясно. Защото висши функционери на БСП например здраво са се бетонирали в ЕРП-тата. В надзорния съвет на "ЧЕЗ електро България" е Антон Кутев, член на ИБ на столетницата.

В същия борд е и спорният бизнесмен и бивш депутат от БСП Златимир Орсов, който даде името си на уедрените кооперативни стопанства, които едно време Жан Виденов се опитваше да наложи в практиката. Освен това управляваше и Българска земеделска и промишлена банка, която фалира, след като Веска Меджидиева източи над 200 млн. стари лева от нея и замина за ЮАР.

Висши функционери на БСП живуркат и в "E.ON България мрежи", където държавата все още държи дял. До 24 януари 2011 г. в надзора на тази компания е Валери Жаблянов, член на Висшия съвет на столетницата. Само преди две седмици БСП вкара свой висш кадър и в Надзорния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" - Евгений Узунов - секретар на Висшия съвет на БСП по кадровата политика и финансите.

Евгений Узунов бе и зам. финансов министър по времето на Жан Виденов и се "радва" на доста спорен имидж в българското общество. Той е основател на Първа източна международна банка, а медиите още преди години огласиха доклад на службите от 1995 г., в който се твърди, че банката е "обсебена от силова и криминално проявена групировка, действаща под прикритието на застрахователната компания СИК и "Интергруп" АД". Сред акционерите в банката тогава са Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо.

И ДПС не бяга от икономическата власт

Един от най-висшите функционери на ДПС например изскача от борда на директорите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Става въпрос за зам.-председателя на движението Росен Владимиров, областен ексуправител на София.

На фонда, създаден още след сгромолясването на банките през миналия век, се разчита да покрие всеки депозит до 100 000 лв. на български гражданин или фирма, ако съответната финансова институция фалира. Във фонда в момента са се събрали около 855 млн. лв. Мандатът на Владимиров изтича чак през 2011 г.

По време на предизборната кампания и децата у нас разбраха, че шеф на борда на директорите на "Информационно обслужване" е съветникът на премиера Сергей Станишев Азер Меликов. Мандатът на Меликов там изтича на 24 август 2011 г.

Изпълнителен директор на държавната софтуерна компания е Иво Николов, който е син на началника на кабинета "Жан Виденов" Красимир Николов. В управата на тази фирма, предизвикала толкова предизборни спорове, са още медийният съветник на министър Пламен Орешарски - Зорница Арсениева, шефът на дирекция "Бюджет" в МФ Добрин Пинджуров и бившият шеф на "Топлофикация-София" Наско Михов.

В надзора на "Информационно обслужване" са също финансовите зам.-министри Димитър Ивановски (НДСВ), а също и Атанас Кънчев (ДПС) и Кирил Желев (БСП). Последните двама също бяха финансови зам.-министри при Орешарски.

Първият обаче напусна МФ, за да оглави фонд "Земеделие", откъдето омерзен напусна след стотина дни. И сега е частично безработен, ако не се брои "Информационно обслужване", където мандатът му изтича на 16 декември 2010 г. До същата дата е и мандатът в "Информационно обслужване" на Кирил Желев. Той обаче получава заплата и от още едно място - наскоро стана член на Комисията за финансов надзор.

Последен влак

В последните си дни кабинетът "Станишев" реши да налее известно количество пари в държавни фирми. Независимо че не е много ясно как кризата ще се бори например чрез Национална компания "Индустриални зони" ЕАД, е ясно кой ще я ръководи. Неин изпълнителен зам.-директор е Айсехел Руфи, която е и в надзорния съвет на "ЧЕЗ разпределение България".

Доскоро Руфи бе шеф на пресцентъра на икономическото ведомство, а от няколко месеца е медиен съветник на Петър Димитров. Съветът на директорите на "Индустриални зони" се оглавява от Владимир Туджаров, който е и главен секретар на икономическото ведомство. До преди година той бе и в надзорния съвет на "Булгартабак".

Част от парашутистите ще си отидат сами от бордовете на тези "сладки" фирми - те станаха депутати и по закон нямат право да упражняват такава дейност. На другите договорите могат да бъдат прекратени с решение на Общото събрание на съответната фирма, в което участва не само държавата, но и частните акционери.

Жалкото ще е, ако ГЕРБ подходи към проблема като предшествениците - като просто замени едни партийни функционери с други. По-рационално ще е да се направи цялостен анализ на ефекта от съществуването на тези държавни фирми и холдинги и на работата, която пратениците на държавата вършат там, за да получават космически заплати.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 15, 2010, 19:37:14 pm

ДОСИЕТАТА НА ДС
http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_7241.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 15, 2010, 20:37:26 pm

http://video.google.com/videoplay?docid=-8573201752525597441#docid=-2258281302423092778

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 17, 2010, 20:30:39 pm

България пред Русия и Великобритания по брой милиардери на човек

Напук на световната финансова криза милиардерите в България са вече петима, показва проучване на две от най-реномираните финансови компании в света - американската "Мерил Линч" и френската "Капжемени", без да уточняват имената на богаташите. Само преди няколко години единственият наш сънародник с десетцифрено състояние беше Васил Божков.
По изчисления на "БЛИЦ", направени въз основа на публикуваната в Profit.bg класация, милиардерите в България са по един на всеки 1 515 350 жители. Това означава, че у нас гъстотата им е по-голяма, отколкото в "страната на олигарсите" Русия. Там според списание "Финанс" милиардерите са 77, което прави по един на всеки 1 819 480 жители.

Още по-малко са супертузарите във Великобритания, където милиардерите са 25 - по един на всеки 2 423 492 души. От включените в класацията големи европейски държави с България може да се мери само Германия. Там милиардерите са 54 - по един на всеки 1 524 350.

Класацията:

САЩ:
Брой на милиардерите 391, по данни на „Форбс" от края на септември 2009 г.

Китай:
Брой на милиардерите 79 по данни на „Форбс"

Русия:
Брой на милиардерите 77, по данни на сп. „Финанс" от преди седмица

Германия:
Брой на милиардерите - 54 по данни на „Форбс"

Великобритания:
Брой на милиардерите - 25

Индия:
Брой на милиардерите - 24, по данни на „Форбс"

Канада:
Брой на милиардерите - 20

Италия:
Тук милиардерите са 12, по данни на „Форбс"

Австралия:
Брой на милиардерите - 9, по данни на „Форбс" от май месец 2009 г.

България:
Брой на милиардерите 5, по данни на Merrill Lynch и Capgemini

Нова Зеландия:
Брой на милиардерите - 3, по данни на „Форбс".

http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/70768

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 17, 2010, 20:47:29 pm

 :o
Официално: Батков – сътрудник на Държавна сигурност!
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/70748
 :o
Агент Батков скандира с БСП (ВИДЕО) 
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/70779
 :o
Агент Батков отговори: Изпълнявах воинския си дълг!
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/70784#comments
 :o
Държавна сигурност дирижирала банковите фалити
http://-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/70733

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 19, 2010, 23:34:47 pm

София - безгласна буква в спора за ракетите

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5259316,00.html


България - логичен избор за новия щит

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5261871,00.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 20, 2010, 08:49:03 am

Държавна сигурност си отмъщава на своя създател

http://de-zorata.de/component/content/article/83-ds-com-part/1011-darzhavna-sigurnost-shtit-si-otmashtava-na-svoya-sazdatel.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: marhs в Февруари 25, 2010, 14:34:50 pm

Случаят Ахмед  Емин.  :o

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2798451

Гледайте и видеото на про.бг ТВ с Осман Октай, в края на статията.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Март 14, 2010, 10:37:13 am

Красимир Райдовски: В началото на мафиотския преход са Луканов и Гоцев!

 Красимир Райдовски е роден през 1946 г. В Пловдив. Завършил е ВНВУ "В. Левски", Велико Търново и Висшия икономически институт в София. Работил е в София прес, Българска национална телевизия и в Министерството на външните работи. Сега е пенсионер. Райдовски е бивш ръководител на пресслужбата на Министерския съвет, при управлението на Жан Виденов, в периода февруари 1995 г. - ноември 1996 г.
- Как ще коментирате факта, че 80% от мутрите са били агенти на МВР, г-н Райдовски?
- Не знам кой титан на мисълта по каква формула е изчислил тези 80%! Да говори за 80 процента означава, че на този гений му е известен целия агентурен апарат на МВР и е извършил преброяване на т.нар. „мутри” в страната. Според мен е крайно време хора с претенции, че творят историята на нова България, да бъдат по-сериозни и да не се напъват да ни омайват по този елементарен начин. Политическите бръмбари от всички цветове, които търкалят тази тема 20 години, вече прекалено досаждат на 90% от нашия народ!

- Повечето подземни босове станали тайни агенти по времето на Жан Виденов?
- Явни агенти няма. Всички агенти са тайни. Вербовъчната дейност не е като да вадиш моркови на полето и всички около теб да знаят какво правиш... Това е една от най-конспиративните дейности в агентурно-оперативната работа и няма как да знам кой по кое време е вербован.

- Според министър Цветан Цветанов съпричастността на мутри към МВР потвърждава връзките на бившата ДС с криминалния контингент...
- Нито едно от лицата не е било нещатен или щатен оперативен работник в ДС или друга специална служба на МВР. Покойните Поли Пантев и Иво Карамански са били агенти на милицията. Останалите са били сержанти на явен щат като спортисти в спортния клуб на МВР - „Левски-Спартак”. До 1989 г. спортистите на МВР, МНО и Строителни войски бяха с офицерски или сержантски звания.

- Някой замисля ли се как тази инициатива на МВР ще се отрази върху ефективността на т.нар. вербовъчна дейност?
- Вероятно не. Но случаят не е прецедент. Прецедентът беше преди няколко години. Девицата на българската журналистика Ангелина Петрова, провокирана от „прогресивния младеж” Андрей Райчев, поиска от МВР да бъдат проверени и огласени публично имената на няколко свои колеги. За неин ужас обявиха и нейното сътрудничество с „омразното” й Шесто на ДС. И така се срина част от “безспорния авторитет” на уважаваната от всички нас мила госпожица.

- Ген. Атанас Атанасов заяви, че ДС е създала организираната престъпност у нас. Мнозина българи отдавна споделят това убеждение...
- Едва ли някой от тези, които днес непрекъснато си бършат засраните политически задници с плашилото ДС, е в състояние да дефинира бившата ДС. Всички те забравят, че от 20 години ДС като администрация, като система за обезпечаване на вътрешната и външна сигурност на бившата НРБ в рамките на МВР не съществува. Непоносимостта на Иван Йорданович Костов относно бившата ДС е напълно разбираема и обяснима, въпреки че и той ползваше активно услугите на бивши служители на тази ДС.
Едва ли ще ни стигне времето за тази тема, пък и кого ли го интересува вече. Иван е утвърждавал политикономията на социализма, съпруг е на партиен секретар, кандидатствал е за член на БКП. Той има основание да се чувства гузен и, заклеймявайки все що е свързано с комунизъма, си гради новото политическо лице.Сега разбирате ли защо Иван Костов, който публично не спира да критикува всичко, свързано с бившия СССР и Русия, даде на руснаците един от бисерите на българската икономика – “Нефтохим”.

- И все пак не Костов е в началото!
- Грехът на партийната камарила около Андрей Карлович, организирала дворцовия преврат от 10 ноември 1989 г., не е в това, че създаде условия за смяна на политическия режим в България. Тя само ускори този процес, който течеше във всички социалистически страни в резултат на несъстоятелността на икономическата система на СССР.
Грехът на тези политически деятели е в това, че преследвайки лични политически и материални интереси, създадоха предпоставки за подмяната на обществената ценностна система.
Тия, които ни водеха към светлото бъдеще на комунизъма, организираха разграбването на държавната собственост, прескочиха във времето на най-вулгарното престъпно натрупване на началния капитал за сметка на създаденото от целия народ, създадоха условия за зараждане на организираната криминална и стопанска престъпност.

- Каква е ролята на Андрей Луканов в зараждането на тази престъпност от нов тип, наречена от някои мафия?
- Неговият министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев и заместникът му Любен Гоцев изхвърлиха като парцали от МВР 14 хиляди служители! Някои от тях минаха от другата страна. Това обаче не означава, че самата ДС е инкубатор на българската мафия или по-точно – организирана престъпност. Тия хора не са емблематични за морала на болшинството бивши служители на ДС. Ако някой иска да разбере как живеят те, нека дойде на погребение на наш колега...

- Споменахте и ген. Любен Гоцев?
- Откъде “скромният старец” намери пари да покани 500 човека на щедро огласения юбилеен рожден ден?! Този свят човек е съдружник и съсобственик през различни периоди в около 15 търговски фирми с най-различна репутация. Бих го запитал как се създаде “Източноевропейска петролна компания”/ИЕПК/ в началото на 90-те години и откъде се намериха огромните средства за закупуване на петрола, който компанията преработваше на ишлеме? Впрочем, в ИЕПК г-н Гоцев е съдружник с г-н Тенчо Хр. Тенев с когото Гоцев ме запозна в митичния хотел „Орбита” през далечната 1992 г. Според публикации от онова време г-н Тенев е залавян с контрабандни цигари, с каптагон...
Уважаваният професор по история, капитанът от Шесто управление на ДС Димитър Иванов, известен и като Гестапото, също не може да даде логично обяснение как стана първи вицепрезидент на митичната Мултигруп. Как направи първия си милион, как си купи къщите в Америка и Гърция ....
Години по-късно той самият даде за пример за корупция в сферата на управлението и дейността на същата тази Мултигруп.
Не мога да допусна, че генерал Атанасов, който е бил прокурор в прокуратурата на Тодор Живков, твърди сериозно, че бившата ДС е създала мафията в България. Българската мафия е родена в условията на просташкия преход от т.нар. реален социализъм към вулгарния капитализъм в етапа на първоначалното преразпределение на държавната собственост в частни ръце. В този процес, отстоявайки лични и корпоративни интереси, в различни периоди от време участват представители на всички политически партии в страната!

- Татяна Дончева каза нещо скандално: ”Не просто хора от ъндърграунда, а мафиотски босове са били привличани за сътрудници на МВР!” По този начин тези босове ставали недосегаеми?!
- Нещатни оперативни работници в службите са назначавани по време на всички правителства след 10 ноември, както и преди това. С тази разлика, че преди 10-и се назначаваха от средите на пенсионирани служители от службите. До момента, когато министър Румен Петков издаде заповед, с която тази категория престана да съществува.
Крайно грешно е мнението, че хора с прякори са назначавани като нещатни оперативни работници с цел да „стават недосегаеми”. Би било възможно теоретически някой да се спаси от служител на КАТ или ако се забърка в кръчмарски скандал.
Субекти от ъндърграунда ставаха недосегаеми в резултат на фиктивни вербовки. По този начин оперативните работници са в състояние да контролират кой колега и защо проявява интерес към „техния човек”, което им дава възможност да го закрилят при възникнала необходимост.

- Привличането на знаковите фигури е било елегантен начин политическите сили да използват финансовите ресурси на групировките по време на избори?
- И без да бъдат привличани към сътрудничество, всички партии ползват финансови ресурси от групировките. И не само по време на избори. След 10 януари 1997 г. Илия Павлов присъстваше сред официалните гости в парламента по време на клетвата на всяко правителство. За разлика от 1995-а, когато беше изгонен от правителствената резиденция “Бояна” по време на посещението на руския премиер Черномирдин...

- Смятате ли, че след като премиерът Бойко Борисов разпореди да се съобщят кои добре облечени бизнесмени са сътрудничили на МВР, сега службите работят по-спокойно?
- Общественият интерес към спецификата в работата на службите е разбираем, но не той създава сериозното напрежение в работата им. Напрежението се поражда от стремежа за влияние върху тях от страна на разноцветните политически паяци.

Едно интервю на Мария Друмева
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/72876

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Visitor в Март 26, 2010, 13:40:33 pm

Приеха спорните промени в НПК

Според промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети на второ четене в Народното събрание, за обвинение и присъда ще са достатъчни само данни от специални разузнавателни средства (СРС) и показания на свидетели с тайна самоличност, т. нар. анонимен свидетел.

Единствено данни от СРС или само показания на защитен свидетел обаче няма да са основание за обвинение и присъда.
За предложението, внесено от Министерството на правосъдието (МП), гласуваха 84 депутати, 52 бяха против, а двама се въздържаха.

 

Промяната бе определена от представителите на Коалиция за България и ДПС като мярка, свързана с извънредно законодателство, и в противоречие с европейското право.

Янаки Стоилов (КБ) каза, че това предложение няма нищо общо с истинския наказателен процес и комбинацията на две тайни доказателства не може да обосновава присъдата.

Той прогнозира, че така в процеса могат да се ползват "съчинени" доказателства.

Съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов заяви, че трябва да се даде това оръжие на прокуратурата.

Христо Бисеров (ДПС) посочи, че с тази промяна законът и правовият ред в държавата "се извращават". По думите му това предложение е правено от полицията в продължение на седем - осем години, но е било отхвърляно.

Мая Манолова (КБ) зави, че Европейският съд по правата на човека има становище,
че присъдата не може да се основава само върху анонимни доказателства. С това решение ще отворим вратата за отмяна на присъди и налагането на глоби на държавата в Страсбург, каза тя.

Депутатите от Коалиция за България и ДПС напуснаха пленарната зала след гласуването на промяна в НПК.

Парламентът реши и да бъде уреден статутът на служителя под прикритие в НПК.

Досега в процесуалния закон отсъстваха норми, свързани с този вид служители.

Вече е решено, че те няма да бъдат разпитвани като свидетели, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето им, както и на техните близки, решиха депутатите.

Служителят под прикритие няма да може да бъде разпитван и когато това е пречка за изпълнение на функциите му.

Данните за самоличността му ще могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане до ръководителя на службата, която го е назначила.

В НПК беше записано още, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на служител под прикритие и на свидетел с тайна самоличност. При разпита им в съда ще се променя гласът им, а при видеоконферентна връзка - и образа им.

По-рано депутатите решиха прокурорът и съдията да могат да назначават резервен защитник,който да се явява, когато редовно упълномощеният адвокат отсъства по неуважителни причини.

Това ще се прави по дела за тежки престъпления, когато това е от изключително значение за хода на наказателното производство в разумен срок.

Резервният защитник ще се запознава с делото, ще прави необходимите извлечения и ще присъства на процесуалните действия с участието на обвиняемия, предвиждат новите текстове на НПК. Той ще "замества" упълномощения адвокат, когато той е редовно призован, но не се явява по неуважителни причини.

От опозицията заявиха, че този текст нарушава гражданските права на разследваните по тежки престъпления, както и на всички граждани, защото резервният защитник се назначава по реда на Закона за правна помощ и заплащането му се поема от държавата.

Според министъра на правосъдието Маргарита Попова тази промяна ще позволи делата да се разглеждат в разумни срокове. Това се въвежда, за да няма злоупотреба с право нито от страна на защитника, нито от страна на подсъдимия, заяви министърът. Тя допълни, че никой не внася фигурата на резервния защитник, за да нарушава права.

Христо Бисеров (ДПС) коментира, че резервният защитник е "адвокат провокатор на прокуратурата".

Дори и при предишния режим нямаше такова нещо, каза той. Българската държава ще се задръсти с такива случаи и няма да може да плаща възнагражденията на тези защитници, а неизплатените от държавата хонорари за служебни защитници и към момента са около 1 млн. лева, посочи Бисеров.

По думите му не може да няма финансова обосновка дали няма да се създаде нов дълг на държавата.

Мая Манолова (КБ) заяви, че ще се създаде нова професия - на резервния защитник. Тя посочи, че в 90% от случаите бавенето на дела е в резултат на административни неуредици.

Според нея бързината не може да бъде самоцел в наказателния процес, а освен бърз, той трябва да бъде и справедлив.

Този текст е широко отворена врата за делата срещу държавата в Страсбург (в Европейския съд по правата на човека, бел. ред.), защото позволява резервният защитник да извършва действия пряко волята на подзащитния си, като предявяване на доказателства и обжалване, отбеляза Явор Нотев от "Атака".

Според него в тази част текстът е незаконосъобразен.

Колегата му от "Атака" Павел Шопов заяви, че с въвеждането на резервен защитник в голяма степен ще бъде решен въпросът с отлагането на делата. Смело можем да приемем това решение, допълни той.


www.vesti.bg (http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2864291)

Поредицата от безумия явно няма да свършат.  

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Март 26, 2010, 22:44:29 pm

Служители на ДС преназначени в МВР

Високопоставен член на Комисията за досиетата заяви, че голяма част от служителите на бившата Държавна сигурност /ДС/ са били преназначени в новите служби след 1991 година.

Екатерина Бончева заяви в интервю за държавното радио БНР, че огромен процент от служителите на тайната комунистическа полиция са били назначени в специалните служби след промените в МВР след 1989 година.

Според Бончева, голям процент агенти на ДС са преназначени през 2006-07 година по време на тогавашния министър на вътрешните работи от БСП Румен Петков.

Комисията по досиетата проверява в момента за принадлежност към ДС служители на българското вътрешно министерство, които са на ръководни постови.

Бончева съобщи, че са проверявани повече от 6 хиляди души, но огромен процент от тях са свързани по един или друг начин с тайната комунистическа полиция.

20 години след началото на прехода в България в страната все още се смята, че той е извършен по сценарий, подготвен от тайната комунистическа полиция.

(http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_307479_bg.jpg)

http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-03-21_04.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Април 09, 2010, 21:07:16 pm

Една птичка пролет не прави, дори името й да е Борисов

През последните дни в България отново заваляха обвинения и арести. Сред "жертвите" са бивши и действащи министри, високопоставени чиновници. Ударил ли е часът на справедливостта или става дума само за зрелищен спектакъл?
 
Йорданка Йорданова разговаря с германския разследващ журналист Юрген Рот, който от години наблюдава събитията в България:

Трима министри от кабинета "Станишев" - Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Джевдет Чакъров, скоро ще получат обвинения от прокуратурата. А Софийският апелативен съд остави в ареста бившия министър на отбраната Николай Цонев, съдията Сантиров и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тренчо Попов. Според германския журналист Юрген Рот обаче не е ясно защо българското правителство пристъпва към подобни действия.

Много шум за нищо?

"Със сигурност арестите са важна стъпка. Но трябва да се отговори на следните въпроси: Достатъчно силни ли са доказателствата срещу обвиняемите и могат ли да издържат пред съда? Или става дума просто за показна акция? Дали пък това не е просто борба за власт между два политически клана? Това са въпроси, които поне според мен все още не са изяснени."

Въпреки тези все още отворени въпроси акцията е знак за желанието на управляващите да предприемат нещо срещу криминалните структури в България, констатира Юрген Рот: "Обикновеният български гражданин, който не познава добре структурите, слушайки за действията на правителството, ще си каже: о, страхотно, Бойко Борисов държи на обещанието си."

Подкрепата за действията на Борисов се дължи, според Юрген Рот, и на силния медиен отзвук, който получават акциите на премиера: "Това е характерно за политиката на Бойко Борисов и преди да стане министър-председател. Около него винаги е имало голям медиен шум. Но според мен българите биха могли да бъдат доволни само в случай, че не става дума единствено за медиен шум и спектакъл, а за преборване на корупционните структури по всички нива."

За да имат обаче мерките необходимия ефект, трябва и още нещо, казва Юрген Рот: "Много е важно независимите съдии и прокурори, каквито в България за щастие все още има, да могат да проведат разследванията си без да се поддават на политически натиск. Имам своите съмнения, че това ще се случи. Една птичка пролет не прави - имам предвид Бойко Борисов. А за пролет изобщо още не можем да говорим", казва Юрген Рот.

Кого пази Борисов?

Той допълва, че е скептичен по отношение на резултата от действията на правителството и заради самия Бойко Борисов: "Постоянно се носят слухове, че той пази своите приятели, но не и тези, които са или са му били някога врагове."

Разследващият журналист възприема обаче обвиненията към министъра на здравеопазването Божидар Нанев за сключване на неизгодни сделки, в резултат на което той подаде оставка, като недвусмислен знак от страна на Бойко Борисов, че е готов да жертва хора и от собствения си лагер, щом те са в нарушение: "Разбира се, че ако един министър е направил такива нарушения, трябва да бъде отстранен. Пък и трябва да се знае, че европейската общност все още следи зорко България", казва Юрген Рот в интервю за Дойче Веле.

Автор: Йорданка Йорданова, Редактор: Даря Попова-Витцел

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5448207,00.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Април 15, 2010, 15:46:22 pm

Стефан Гамизов: В България вече има само една мутра, има един цар-господар


За осъдителна присъда в България не са нужни доказателства. Нужно е просто изпълнителната власт достатъчно силно да притиска съда. А това Бойко Борисов много добре го може. Бойко Борисов притиска всички – журналисти, съдии, прокурори. В този случай, както и в много други подобни случаи, законосъобразността не играе роля, това каза Стефан Гамизов. И още: Алексей Петров заплаши политическото статукво в държавата. Очевидно той е един човек, който не прие отредената му роля, в резултат на което корумпираните политици се разправят с него. Като се тръгне от един Иван Костов и Атанас Атанасов, при които е очевидно защо Алексей Петров е бил внедрен в тези икономически структури.  Ясно е, че в даден момент Петров е отказал да работи за тях и е започнал да работи за себе си... И се стигне до един Бойко Борисов, който няма да дели баницата, с който и да е стар ортак.

Г-н Гамизов, кажете вашата интерпретация за акция “Октопод”?

Моето мнение си остава все същото, което беше изкопирано впоследствие и от политика Татяна Дончева. Това е една битка, при това доста мръсна, между два мутренски клана и по тази причина обществото трябва да стои много далеч от нея и да не се замесва по никакъв начин, защото в тази битка има всичко друго, но не и търсене на законност.

Кои са тези два мутренски клана?

Това са останалите живи “сикаджии” и тези, които представляват службите за сигурност в престъпния бизнес.

Преди време Вие казахте, че сте бил свидетел на среща между Алексей Петров и Бойко Борисов. Кажете повече за нея.

Не мога да разкажа кои знае какво специфично в тази история. Това не беше среща между Алексей Петров и Бойко Борисов, а между мен и Бойко Борисов. Бях много впечатлен от близките отношения, които тези двама души демонстрираха помежду си. Близки, приятелски, дружелюбни, топли.

В такъв смисъл как тълкувате ареста на Алексей Петров?

Двама много близки хора не могат да си разделят нещо.

Мислите ли, че ще се намрят доказателства срещу Петров и той ще бъде ли осъден?

За осъдителна присъда в България не са нужни доказателства. Нужно е просто изпълнителната власт достатъчно силно да притиска съда. А това Бойко Борисов много добре го може. Бойко Борисов притиска всички в България – журналисти, съдии, прокурори. В този случай, както и в много други подобни случаи, законосъобразността не играе роля.   

Вие сте специалист по ДАНС. Може ли да кажете как един такъв човек се внедрява в службите за сигурност?

Вижте, такива като Алексей Петров има много в ДАНС и в много други фирми. Голяма е лъжата, че с Алексей Петров се прекъсва някаква порочна практика. Аз поне се сещам за четири – пет „алексейпетровци”, но в по-малки мащаби. Като разбира се, може да се окаже, че не са и в по-малки мащаби. Видяхме какво изкараха като обвинения за негов мръсен бизнес, а трябва да ви кажа, че водачът на енергийната мафия в България също е агентура на Национална служба сигурност. Този човек „почупи” 1млрд. обществени пари в Белене и никои не го закача...

Кой е този човек?

Много пъти съм го казвал – това е водачът на криминалната група „Богомили”.

Да се върнем към случая  с Алексей Петров. Повечето политици, имащи отношение към работата на Петров в службите, се опитват да вменят вина за неговото вербуване на някого другиго. Оказава се, че никой не е информиран за дейността на Алексей Петров.

Моделът е един и същ. Всички се възползват от него. Ясно е, че се опитват да си прехвърлят вината един на друг, но тук въпросът трябва да бъде зададен обратно: защо този модел продължава да съществува и в момента и ще има ли сили обществото да принуди изпълнителната власт, на което моят отговор е не, всичките алексейпетровци, които и в момента се занимават със злоупотреби с обществения ресурс, да бъдат извадени на днвена светлина?

А защо тогава точно Алексей Петров стана обект на преследване?

Алексей Петров заплаши политическото статукво в държавата. Очевидно той е един човек, който не прие отредената му роля, в резултат на което корумпираните политици се разправят с него. Като се тръгне от един Иван Костов и Атанас Атанасов, при които е очевидно защо Алексей Петров е бил внедрен в тези икономически структури.  Ясно е, че в даден момент Петров е отказал да работи за тях и е започнал да работи за себе си... И се стигне до един Бойко Борисов, който няма да дели баницата, с който и да е стар ортак. Това е изключено. В България вече има само една мутра и това беше сигнал към всички мутри, че има един цар-господар.

Може ли да се мисли, че Алексей Петров, за когото казват, че е най-информираният човек по отношение на тъмните страни на прехода, беше атакуван, за да замълчи?

Не, но според мен, ако има гражданско общество, то трябва да притиска прокуратурата на Алексей Петров да бъде  даден статут на защитен свидетел и съответно той да разкаже всичко. От Иван Костов и Атанас Атанасов, минавайки през царското правителство, Тройната коалиция и стигайки до Бойко Борисов. Ще ви кажа съвсем откровенно – за мен като гражданин не е важно Алексей Петров да е в затвора. За мен е важно, вместо него, в затвора да отидат политиците, които са го произвели. Ако в България има змия, мен не ме интересува опашката й, мен ме интересува главата. Така се постъпва във всички законови общества. Това е логиката на цялата тази история. Така ще разберем много неща – не само генезиса, а цялата структура на политическата корупция в България. Какво по-хубаво от това нещо. Какво по-хубаво да видим повдигнати обвинения срещу политици.

Не е много вероятно това да се случи...

Вижте, важно е сега ние да говорим нещата, такива каквито трябва да бъдат, за да ги показваме на хора като Бойко Борисов, защото той е едноличният главатар. Легендите, че Цветан Цветанов или някои друг, или пък службите имат някаква власт са измислици. Трябва да покажем на Борисов, че знаем какво трябва да се прави, за да не го окуражаваме да продължава с глупостите.

Какво ще се случи, ако пуснат Алексей Петров?

Нищо няма да се случи. Ако очаквате отмъщения или такива работи – няма да се случат. България не е Чикаго, България не е дори Сицилия. При нас всичко е мърляво. Каквито са ни политиците, такива са ни и престъпниците. Ако мафията, като събирателен образ, нямаше покровителството на службите, гражданите щяха да ловят престъпниците по улиците...

Искам да Ви попитам какво трябва да се случи с един агент под прикритие, когато бъде осветлен, както се случи с Алексей Петров? Не трябва ли да му се осигури защита, нова самоличност и тн.?

Така е. Той трябваше да бъде защитен веднага. Но има нещо друго: аз не съм чувал за процедура по сдаване на натрупаните материални блага от съответния агент, докато е бил под прикритие. Няма такъв филм – агентът се прибира от „под прикритие” и си запазва фирмите, бизнесът, парите, натрупани от дейността от „другата страна” на закона.  Има начини агентът да бъде овъзмезден за поетите рискове, но със сигурност не може да става въпрос за милиони или десетки милиони.

И накрая искам да ви попитам за реакциите след ареста на Алексей Петров. Много политици се появяваха по медиите и му приписваха какви ли не „прегрешения” – политическо инженерство, отнемане на лиценз на футболен клуб, политически рекет...

Алексей Петров се превърна в изкупителна жертва. Ако се погледне неговата дейност по-подробно ще излезе, че колкото е направил Алексей Петров против обществото, толкова е направил за него. Проблемът на тези политици е, че те никога не са служили на обществото. Те използваха случая, за да се саморазправят с един човек и да изпратят правилното съобщение до всички: в България си има модел на поведение, който е, че трябва да бъдеш само лош. Ако си дори минимално добър вече ставаш заплаха за цялата корумпирана политическа класа на прехода, която е погълнала целите обществено-икономически отношения в страната.

Ще завърша с още едно изречение. Никой не трябва да се радва на начина, по който Алексей Петров беше подведен под отговорност, защото, всъщност, това е чиста форма на политическа репресия. Ако това продължава по този начин към затвора ще потеглят невинни хора и ще бъде абсолютно неизбежно това да започне да се случва. Аз знам, че всички искаме престъпниците и корумпираните да са в затвора, но само в диктатурите това се случва извън закона. Между другото гледах озлоблението срещу адвокатката на Алексей Петров, което се лееше навсякъде, но тя е абсолютно права. Не може с един анонимен свидетел и с два листа хартия, които се наричат справка, някои човек да бъде задържан. Знаете римското правило: „Един свидетел не е свидетел”...
Ами, ако се окаже, че всичко е манипулация? Ами, ако се окаже, че всичко е лъжа? Друг е въпросът, че аз знам някакви неща, които няма да споделя, за да не влияя на правосъдието по никакъв начин. Обаче е факт, че сега сме много, много далеч от справедлив съдебен процес...

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Eon в Април 15, 2010, 16:16:36 pm

Ultra, ти подкрепяш ли мнението на Гамизов както е описано по-горе?

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Април 15, 2010, 16:24:52 pm

В голямата му част, да - подкрепям го - макар, че то е изказано с недомлъвки и откровено премълчани факти. На всички е ясна зловонната атмосфера, в която се правят тези гръмки "разкрития". Ако се разрови по-надълбоко, ще се види, че Алексей Петров е само едно от пипалата, а не целия т.нар. октопод... Назад в темата съм посочил немалко доказателства по този въпрос.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Април 15, 2010, 21:58:32 pm

Борисов доволен от акцията срещу Алексей Петров

"Война е - който издържи", заяви пред "Дневник" премиерът Бойко Борисов по време на извънредната си визита в Брюксел дали очаква ответен удар на акция "Октопод".

Премиерът е отклонил въпросите дали акцията ще има продължение и докъде ще стигне. "Само преди секунди американският посланик и други негови колеги поздравиха правителството за операциите от последните месеци. Затова считам, че трябва да се оставят на спокойствие прокурорите и колегите от МВР и ДАНС, защото продължават да събират доказателства. Мисля, че ще съберат достатъчно годни доказателства, за да докажат вината на всеки един от групата", каза още Борисов.

"От това, което са ми докладвали сутринта колегите, считам, че има достатъчно доказателства, правилно са започнали операцията, в правилното време", коментира още Борисов. "Действа се изключително професионално. Аз като премиер мога само да толерирам техните действия. И който и да закачиш в България, той по някакъв начин е свързан с някого", добави министър-председателят.

Помолен да коментира изявлението на лидера на РЗС Яне Янев, че Алексей Петров има "неизвестни за обществеността факти" за миналото на премиера, той заяви: "О, моля ви се, кой е тоя Яне Янев? Алексей Петров е работил в ДАНС от години, ако е знаел нещо за мене, защо не го е казал".

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2009/12/18//1566c239c1.jpg)

http://frognews.bg/news_20107/Borisov_dovolen_ot_aktsiiata_sreshtu_Aleksei_Petrov/

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Април 15, 2010, 22:04:10 pm

ОПИТ  ЗА  ОБЗОР  НА  ДОСЕГА  ИЗВЕСТНИТЕ  ДОНОСНИЦИ  В  БЪЛГАРСКАТА  НАУКА

Д-р  Горан  Попов

http://www.eurochicago.com/2010/04/donosnitsi-v-balgarskata-nauka/

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Април 15, 2010, 22:07:27 pm

Нобелист: Западът остави ченгетата да си върнат властта, но без комунизъм

http://www.eurochicago.com/2010/04/nobelist-zapadat-ostavi-tchengetata-da-si-varnat-vlastta-no-bez-komunizam/

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Април 25, 2010, 10:28:25 am

Европейската София си е все така под руско влияние
Франсоа Отер

България влезе в Европейския съюз през 2007, но не успява да се освободи от влиянието на някогашния си голям комунистически брат. Начинът, по който тя съществува, живее и търгува напомня на Русия. И именно това дразни дипломатите от Старата Европа, които работят там.

Ах, как недоволстват нашите европейски дипломати в София! От всичките посолства се носи един и същ хор от оплаквания, негодувания и дори раздразнение. И едни и същи думи: "Мафия, няма правосъдие. Руският модел в Европейския съюз, това не го искаме!" Впрочем, ако това не се промени бързо, нашите дипломати ще продължат да си седят твърдо върху десетте милиарда евро, отпуснати на България от Европейската комисия. Все едно сме в Конго! София обаче все пак не е Пуент-Ноар. Столицата на тази България с общо население малко под осем милиона е доста по-развита от Букурещ, примерно. Напук на цифрите, споменавани от икономистите, жителите на София показват стил на живот не много по-различен от този в нашите големи провинциални градове. Сградите не са занемарени като в Будапеща. И в същото време България минава за Далечен изток (far-east) и никой не смее да я сравнява с Румъния или Унгария. Всички упреци, които западноевропейците не си позволяват да отправят към тези две държави, все пак са отправени именно към българите.

Наистина, революцията от 1989 г. в София беше просто вътрешнодворцов преврат, след който старите управници комунисти, днес социалисти, си разделиха активите на страната. Но точно това се случи и в Букурещ, и в по-малък мащаб в Будапеща. Що се отнася до етническия национализъм, с който си послужиха всички екс-комунисти, за да прикрият обрата в нагласата си, тук той беше насочен срещу турците. От 1989 г. мюсюлманите и турците получиха същите права като на другите българи. Тогава откъде идва враждебността на европейците спрямо българите? Разбрах, когато присъствах на откриването на изложение на италиански бижута. Френско шампанско и ирански черен хайвер. Длъгнести манекенки, облечени в дрехи на Дрийс ван Нотен и Диор, посрещат гостенките си, докарани от шофьорите им. Бодигардовете чакат навън в студа. Гледат през витрините как техните "шефки" целуват "най-добрите си приятелки" под светкавиците на фотоапаратите. Това е абсолютно същата обстановка като при наследниците на апаратчиците в модните кръгове в Москва. Това също дразни нашите посланици, при условие, че в България половината население живее под прага на бедността. България е част от Европейския съюз, но живее по руски. Така не става.

Кортеж от бронирани коли

Тези, които могат, излагат на показ богатството си. Като същински кръстници, те се придвижват с кортеж от бронирани коли. Имат си феодални имения, градове, че и цели региони. Разделят си публичните пазари, парите текат като река в техните кланове. Толкоз по-зле за другите. България е малко като една европейска Сицилия от миналия век. С тази разлика, че нашата периферия днес не е вече Палермо, Ирландия, Шотландия или Пелопонес. Сега е Русия. В София се натъквам на нещо като разделителна линия, културна особеност, която никога не съм чувствал толкова силно в централна Европа. Литва, Естония, Латвия, Полша, Унгария, Чехия, Словения и Румъния демонстративно обръщат гръб на Русия. Те я мразят открито, ако и да са принудени да правят компромиси с нея за енергийни доставки. Те питаят тази злоба до такава степен, че са на път да заобичат Германия, въпреки ужасните спомени, завещани им от нацистите.

В София, симпатията и отвращението се смесват. Но сред управляващите кръгове симпатията преобладава. Миналия февруари в Москва българският президент Георги Първанов оповести Годината на България в Русия. Той припомни, че "времето не може никога да изличи спомена за руските войници, които са се сражавали за свободата на България". В останалата част от централна Европа подобно заявление е направо невъобразимо. В Талин, естонците чак преместиха един паметник на загиналите руски войници. България, смятат много дипломати, си е все така сателит на Русия. Отпечатъкът, оставен от съветите, е смазващ. След 1947 г. в София руснаците са действали с тежка ръка, защото страната беше воювала със СССР и също така защото местните комунисти са били в слаба позиция. Това насилие дълбоко е белязало духовете. "Българското дисидентство погина в концентрационни лагери, разположени в самата България, казва Георги Жечев, преподавател в СУ. - Нашата история е поредица от катастрофи, които се повтарят непрекъснато. Винаги сме живели под иго".

Александър и Мария Вазови, съответно на 81 и 75 години, ме интересуват, защото са част от едно поколение, което се наложи да изтърпи комунизма в целия му размах. Следователно те могат да преценят най-добре кое върви добре или кое не чак толкова през последните двайсет години от техния живот. Той е с хубава усмивка, но леко недочува: немска бомба е паднала много близо до укритието, където семейството му се е криело. Бивш преподавател по руски, той е бил издаден на властите, че "е водил свои ученици по църкви" и е напуснал работата си преди да се пенсионира. В симпатичния им апартамент има книги и впечатляващи произведения на български художници. Мария сервира кафе и бисквити. Александър събира трохите и ги слага в една кутия. "Рефлекси от едно време", извинява се той, смеейки се. Слушам го в продължение на един час, на два часа. Имам чувството, че съм в Хавана или пък че препрочитам "Кучешко сърце" на Булгаков. Потискащо е. Разказва ми за учебните си програми, които е трябвало да бъдат одобрявани от Москва; за това как съседите му по етаж са пишели доноси и върху най-малката подробност от всекидневния живот; за посещенията му в Партийния комитет в София; за страха на хората, които не смеят да изкажат мнение различно от това, което четат в партийния всекидневник или което чуват по радиото. Той замълчава, отпива малко кафе, поглежда ме и казва: "След 1989 г., отидох да си видя досието в тайните служби. Имаше 78 страници. Доносничели са за мен от всички посоки. Водех живот без приятели". След дълго мълчание добавя: "Днес може да се говори малко по-свободно, но в политиката са си все същите лица. Без радикални мерки нищо няма да се промени. Сега България е руският Троянски кон в Европейския съюз".

"Ние сме народ, който лесно се подчинява"

В България браздата на фатализма е дълбоко врязана. Припевът "нещата не вървят, нищо не можем да направим" е бил дълбоко насаден в хорските умове. В Софийския университет студентите не казват нищо по-различно. "Ние, българите, сме народ, който лесно се подчинява", твърди Слав Петков, 24-годишен, който се надява един ден да види как в неговата страна се прилагат "правила, които всички ще спазват". Диян Карагеоргиев, на 25 години, твърди: "Проблемът е симбиозата между държавата, тайните служби и руснаците. Техният интерес е пред всичко останало!" Трудно ми е да си представя, че българските управници, дори и ако са впечатлени от руснаците, подложени на икономически натиск или личен шантаж, нямат и най-малкото желание да се еманципират или поне да уравновесят връзките си с Изтока и Запада.

Защо Европейският съюз се разтакава, като не подкрепя твърдо реформаторите на системата, поставяйки открито драконовски условия за отпускането на помощи? Именно той, даващият пари, трябва да определя посоките. Не Москва, която иска да пласира стоките си и да активизира търговските си мрежи. Впрочем, защо Европейският съюз прие в редиците си България и Румъния, без да постави своите условия преди самото присъединяване? Този сляп ход няма ли да се повтори с балканските страни, които са се наредили на опашка пред портите на Европа? Погледнато от София, политиката на Брюксел изглежда кофти. Твърде дипломатичните протакания на европейските чиновници имат солена цена. От тези несполуки страдат най-напред българите, които не искат нищо друго, освен държавата им да се модернизира. Страдат и всички други европейци, които губят доверие в разширяването на Европейския съюз. Движим се бавно и неуверено, сякаш ни е срам да наложим нашите принципи на демокрация и почтеност в обществения и икономическия живот.

Превод: Владимир Сунгарски
http://pro-anti.net/arhive/1335-godina-20-broi-12-946-2-8-april-2010-g/2606-evropeiskata-sofiya-si-e-vse-taka-pod-rusko-vliyanie.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Април 25, 2010, 23:09:01 pm

Страхотна статия, insomnia1304 благодарско!!!

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 01, 2010, 09:01:41 am

За „кариерата” на обикновен прокурор и за корупцията на главен прокурор

Иван Иванов, председател на Комитета за българо-европейско сътрудничество (КБЕС) със седалище в Упсала, Швеция

http://dilmana.web-log.nl/mijn_weblog/2010/04/post-5.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 04, 2010, 23:12:23 pm

КАКВО РЪКОВОДИ МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ?

http://iankov.blogspot.com/2010_04_01_archive.html


КАКВО РЪКОВОДИ МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ? (2)

http://iankov.blogspot.com/2010_05_01_archive.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 06, 2010, 23:35:57 pm

Проф. Димитър Иванов: Икономическите досиета може да се окажат кутията на Пандора

Интервю на Снежана Иванова с проф. Димитър Иванов

Представяте ли си, ако се окаже, че всички са вътре, а те са, каква операция "Хаос" ще настъпи в страната, и то на фона на тази дълбока социално-икономическа криза, заяви в предаването "12+3" по повод предложението на президента Георги Първанов за отваряне на икономическите досиета на прехода проф. Димитър Иванов, бивш съветник на президента и председател на гражданско сдружение "Глас".

Само ако се отвори сделката за приватизацията на "Софийска вода", вътре ще се намерят трима премиери, двама от които български, един силен европейски премиер, един висш чиновник на Европейската банка за реконструкция и развитие, впоследствие уволнен от банката, и една известна с призивите си за справедливост българска съдийка, посочи Иванов.

"Ние създадохме икономика не контролируема от невидимата ръка на пазара според Адам Смит, а икономика, в която има маса, множество невидими, но познаващи се и кореспондиращи под масата на обществото ръце. Тези ръце създадоха олигархократията у нас. Създадохме една икономика, при която богатите у нас живеят както при социализма, в тесен брак с политическия елит, а бедните - те вече живеят при капитализма", смята още той.
Как трябваше да започне отварянето на икономическите досиета, кога е започнал процесът на срастване на политическата и икономическата власт, кои са облагодетелстваните от този процес и кой е допринесъл за него чуйте в звуковия файл с интервюто с проф. Димитър Иванов.

http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/12plus3/economy/Pages/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2.aspx

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Visitor в Май 07, 2010, 14:16:34 pm

Алексей Петров прати писмо до Волен Сидеров (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=511758)

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 07, 2010, 15:09:25 pm

Стефан Гамизов: Босът на енергийната мафия има докторска титла по ядрена енергетика!

 Само у нас енергобандитите са свързани с наркотрафика.
- Какво отключи темата за енергийните дружества и мафията в енергетиката, г-н Гамизов?
- Ако не беше тази кошмарна икономическа криза, никой нямаше да се занимава със злоупотребите в енергетиката. Тъкмо обратното – щяха да се възползват от тях. Но тъй като въпросните злоупотреби, или по-точно техният огромен размер, заплашват да станат проблеми и на фиска и бюджета в България – това доведе до тази хаотична намеса в енергийния сектор. Но няма никакви реални процесуални действия. Аз самият съм дълбоко запознат с лошата част в енергийния сектор и ви уверявам, че нито един човек или структура от хора, които злоупотребяват в енергетиката, не са засегнати.

НЕК продължава да плаща пари за АЕЦ “Белене”. Никой не предприема реални действия, за да бъдат възмездени в рамките на закона действията, които са довели до трагичното положение на НЕК. Реално няма действие, което да подкрепи тезата, че по някакъв начин е започнало преследването на енергийната мафия. Нещо повече – аз виждам как систематично се отклонява вниманието от истинските престъпници в енергетиката, като всички негативи и обвинения се стоварват върху енергоразпределителните дружества. А те в момента са най-малко виновни.

- Според министър Цветан Цветанов фирмите, които са в така наречения енергиен Октопод, са 25. Вие пък заявихте, че основните играчи в полето на енергийната мафия не са 25, а 4?!
- Играчите в енергетиката, които се занимават с големите злоупотреби, наистина се броят на пръстите на едната ми ръка. Мога да коментирам само по един начин всички приказки за Октоподи /включително и в енергетиката/ така - за Цветан Цветанов организираната престъпност се свежда до гледане на телевизионни сериали. Но организираната престъпност в енергетиката изглежда по съвсем различен начин. Истинската организирана престъпност в енергетиката се класифицира от големите правоохранителни организации по света /ФБР, например/ като престъпност на “бели якички”. Тази престъпност много често е съставена на корпоративно ниво от хора, които са с много висок образователен ценз. Те имат високо положение в обществото – както в официалния, така и в неофициалния сектор. Те съставят организирани групи, които имат много по-сложна структура от тези на една типична мафиотска организация. Говорим за организирана престъпност, която има свободен достъп до най-високите политически нива в целия свят.

Човекът, който ръководи енергийната мафия в България, съвсем спокойно влиза във всички посолства. Има виза за достъп до всички държави. Никога не е попадал сериозно в идеята за преследване на който и да било правоохранителен орган по света. Защо? Поради простата причина, че

той е осигурявал огромни печалби както на западни, така и на източни компании.

Всъщност злоупотребата е изцяло и само за сметка на обикновения български гражданин.

- За боса на българската енергийна мафия твърдите, че е високообразован човек, че е доктор по енергетика?
- Той има докторска титла по ядрена енергетика.

- Как се казва той?
- Няма да коментирам!

- Кои хора трябва да се отстранят от енергетиката, за да може тя да стане прозрачен и чист бизнес, който да не жили обикновения българин?
- Трябва да бъде спрян проектът “Белене”. И не просто да бъде спрян, а да бъде потърсена отговорност за начина, по който той се е случил. Защото той е незаконен. Всички, които са участвали и злоупотребявали в него, трябва да станат клиенти на българското правосъдие. Но в България какво ще отсъди правосъдието, е съвсем друг въпрос.

Второ – дългосрочният договор на Марица – Изток 1 и ревизия на проектите “Марица-Изток 1”. Няма по-скандален проект в конвенционалната енергетика в света от този! Защото той е безобразно раздут от гледна точка на инвестициите в него, които са извадени от джоба на всеки един български потребител.
Ще ви кажа едно просто сравнение – дългосрочният договор за изкупуване на електроенергия в такъв проект е на стойност 137 лева на киловатчас.

На 30 километра от него цената на еленергията е 38 лева?!?

Разбирате ли за какво говоря?! 137 лева срещу 38! Въпросният проект трябва да бъде драстично ревизиран. Дългосрочният договор за изкупуване на електроенергия трябва да бъде прекратен, за да може да се възстанови по някакъв начин пазарът на електроенергия. Същото нещо трябва да се случи и с Марица - Изток 3. Като въпросните две компании, които експлоатират проекта, на свой ред станат клиенти както на българските правоохранителни органи, така и на правоохранителните органи на своите държави. Да не забравяме, че въпросните две компании произлизат от държави, които имат установени закони относно поведението на компаниите в чужди държави. Аз категорично твърдя, че /ФБР/ трябва да разследва Белене, Марица –Изток 1.
Респективно италианските правоохранителни органи трябва да разследват ЕМЕЛ за Марица – Изток 3.
Следващото нещо, за което трябва да се говори сериозно, е цялата инвестиционна програма, която е била скрита през последните три години на НЕК , и разбира се, по проекта “Цанков камък”. Тези неща трябва да се разследват в българската енергетика.

И накрая - най-после в българската енергетика трябва пазарът да се случи. И това да не бъде отлагано заради въпросните злоупотребяващи субекти.

- Колко струват всъщност тези порочни проекти?!
- Всичко, за което говоря, мога директно да го остойностя!
От една страна, ще застанат едни мръсни пари /на Белене, проектите Марица Изток, Цанков камък / - те са около 4 милиарда евро. Това са пари, които са излезли от нашия джоб. Ние не трябва повече да плащаме!
Когато се направи прецизен анализ, може да се окаже, че тази пари са много повече. Защото дългосрочните договори за еленергия гарантират срамно голяма печалба, която може да бъде квалифицирана само като злоупотреба. И тази печалба тепърва ще отива в собствениците. Защото аз говоря за дългосрочни договори - за 15 години!

На тези мръсни 4 милиарда евро трябва да се противопоставят, т.е. да се вложат, също 4 милиарда евро в рентабилни и разумни проекти. Те биха гарантирали, че ние получаваме еленергия като потребители на цена, която ни е по джоба и е според заплатите, които получаваме в България. Ето тези неща трябва да бъдат направени. Но виждате ли за какви суми говорим?!

- За космически!
- Да, това са космически суми. И аз много се съмнявам, че това правителство има смелостта, компетентността и моралното основание, да направи нещо значимо в енергетиката. В това правителство има неморални хора. И ако някой се изправи срещу въпросните корпоративни субекти, за които говорим, и започне да им търси сметка, той много бързо ще бъде изправен до стената и притиснат в ъгъла.

- Вие пръв заговорихте и за връзката на българската енергийна мафия с наркомафията?!
- България е единственото място в света, в което протича енергия между хора, които се занимават със злоупотреби в енергетиката и хора, които се занимават с наркотични вещества. Единственото място – друго такова няма! И това е по причина, че енергетиката е специфичен отрасъл, никъде другаде по света държавата не позволява криминални групи да се наместват в него. Никъде! Дори на места, където има форми на диктатура, като Венецуела и Сирия, кримигрупите, които имат възможност да се занимават с мръсен бизнес, не са допускани по никакъв начин в енергетиката. Ние сме единственото място, където това се случва.

- Ключови хора в България спрягат Румен Овчаров като един от основните играчи в енергийната мафия. Защо той е сред Недосегаемите?
- За да може да се стигне до Румен Овчаров, хора като Цветан Цветанов трябва да престанат да пречат на хора като Стефан Гамизов. Интелектуалната разлика между Цв. и Овч. е такава, че Румен Овчаров ще си остане Недосегаем завинаги. Защо?! Пак казвам – въпрос на интелектуален капацитет. Вие допускате ли, че е възможно хора, които са прекарали 20 години в българските служби за сигурност, да се събудят един ден и да започнат да преследват престъпността?

- Според вас четиримата ключови играчи в българската енергийна мафия хора на службите ли са?
- Категорично. Всички са хора на службите. Всички – до един. Организираната престъпност в България е директно обвързана със службите за сигурност.

- Стефан Гамизов отказа ли се да работи по енергийни проекти? Преди време казахте, че да се работи в този сектор в България е все едно да се бориш с вятърни мелници?
- Отказването е относително. Има неща, които няма кой да ги свърши, колкото и абсурдно да звучи това. В енергийния сектор в България всички знаят как се краде. До един, без изключение, знаят как се краде – много, още повече и ужасно. Обаче никой от тях не знае как се прави енергиен проект, без да се краде. Ето това нещо ние го можем. Затова винаги ще бъдем нужни, винаги ще бъдем на линия!

Едно интервю на Мария ДРУМЕВА

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 07, 2010, 15:12:39 pm

Стефан Гамизов: Босът на енергийната мафия има докторска титла по ядрена енергетика!
http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/news/article/77736

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Май 08, 2010, 10:20:39 am

,,Факти'' и ,,данни''
 ;)
http://aleksanderlevit.blog.bg/politika/2009/08/30/fakti-i-danni.388285

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: marhs в Юни 15, 2010, 20:52:02 pm

Цитат на: insomnia1304 в Юни 14, 2010, 23:38:26 pm

КОНТРАБАНДА  ПОД  ЗАКРИЛА  НА  ДЪРЖАВАТА
 :o
http://www.tzankoff.eu/Christov-Firmite-1.html#Christov-drushestvata

Контрабандата е още от древността. До сега само се е усъвършенствала ;D  :drinks:

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: otnesen в Август 25, 2010, 08:40:34 am

http://iankov.blogspot.com/ (http://iankov.blogspot.com/)

Е пък този Янко Янков какъв е - нямам думи. Постоянно съди държавата за пари (и то неоснователно - аз поне не видях нито едно доказателство), сякаш няма аз да му платя обезщетенията, ако отсъдят в негова полза (което досега за радост не е станало). Твърди, че от 75-а досега срещу него и срещу членове на семейството му са извършвни 160 шрестъпления, 6 от които са завършили със смърт. Стигнал е до там да заявява:

Цитат

Декларирам, че считам, че би било пълно безумие да се включвам и в демагогската игра на правосъдие, разигравана от Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа, и пред вас да изтъквам каквито и да са правни аргументи, тъй като не очаквам от този Съд да реши моя Иск нито бързо, нито правосъобразно;

тъй като съм категорично убеден, че и Стразбургската международна съдебна инстанция се придържа към прословутия ленинов тезис, че правото не е нищо друго, освен въздигнатата в закон и утвърдената като практика престъпна воля на господствуващата класа (в случая – легитимирания от Европа господствуващ престъпен български клан на Руската Червена Мафия).

Направо смятайте, че не Европа управлява нас, а ние Европа. Браво на нашата мафия!


Освен това - я погледнете в кое филмче се явява участник:
http://video.google.com/videoplay?docid=2909133871829525417#
Лежал е в затвора от 1983-а до 1989-а година защото, цитирам, "поискал да се съблюдават правата му". Той и сега иска същото - ако и тогава се е опитвал да осъди държавата неоснователно - нищо чудно, че са го прибрали.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Гален в Август 25, 2010, 15:01:12 pm

Безочието ти няма граници, Отнесен!

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: otnesen в Август 25, 2010, 17:39:32 pm

Цитат на: Гален в Август 25, 2010, 15:01:12 pm

Безочието ти няма граници, Отнесен!

Един от нас двамата е безочлив, искаш да кажеш. Искаш ли да се поровим из доказателствата и да разберем кой?

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Гален в Август 26, 2010, 17:52:38 pm

Не ми извъртай думите, Завеян. Ясно съм се изказал и няма какво да ровя, доказвам и да ти влизам в схемите, като Йованчо... Няма да стане тая.
Ти се гавриш с паметта на хора загинали от червената човешка месомелачка. Или с тези, които са все още живи, но не са се предали и продължават да се борят по свой си начин с нея, като проф. Янков, Босия и други.

Днес, четох този материал на Красимир  Бачков и те припознах на 100%!
Погледни се и ти отстрани.
http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=13295&Itemid=1

Не напразно те попитах в друга тема, дали като се погледнеш в огледалото виждаш българин, но ти не усети подтекста, който вложих или се направи умишлено на недоразбрал.
"Братко", аз знам как изглеждаш.
Позициите, които защитаваш в този форум/ и не само тук/, плюс вида ти... показват, че не си българче.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Август 30, 2010, 00:16:45 am

Ченгета капиталисти в милиционеро-капитализма

http://www.viennainvest.com/?p=715

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Aquarius в Август 30, 2010, 06:01:48 am

Ал. Петров: Спецслужбите ни и чужди посолства елиминирали хора (http://frognews.bg/print.php?news=24673)

В едно интервю Ал. Пeтров спомена че още няма да издава за кои чужди посолства става дума.Kоментари?

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Август 31, 2010, 23:58:22 pm

"Циганинът с Ленин" пише писмо на американския посланик

  28 August 2010

Открито писмо до Негово Превъзходителство посланика на САЩ в България Джеймс Уорлик

Ваше Превъзходителство,

Преди три дни Вие откривахте мост към ромския квартал в Царево. Стояхте пред публиката между кмета на Царево Петко Арнаудов и областния управител Константин Гребенаров. И двамата са бивши членове на престъпната според българския закон организация БКП и агенти на зловещата комунистическа Държавна Сигурност.

Зад Вас стоях аз с голям портрет на Ленин, на чийто гръб беше написано "Уберите посла, верните Вождя. Агент ДС "Гоце" и Агент ДС "Иванов" град Мичурин". Надявах се Вие лично и присъстващите медии да забележат плаката и да ме попитат защо съм там и какво означава тази любопитна инсталация. Но преди Вас ме забеляза кметът и се възмути: "Кой е циганинът с Ленин?"

Дойдоха полицаи и ме отведоха в районното, където ми написаха предупреждение да не нарушавам обществения ред, макар че аз нищо не бях нарушавал. Конфискуваха ми и надписа. Предполагам, че през това време агент "Иванов" (Петко Арнаудов) Ви е отвел на банкет, където сте вдигали наздравици за ромската интеграция.

Ето защо със закъснение се възползвам от все още свободното интернет пространство, за да отговоря на непоставените към мен и към Вас въпроси.

Защо Ленин? Защото по времето на комунизма на такива масовки задължителен атрибут бяха тълпите от трудещи се, които носеха плакати на вождовете на световната революция. На вашия пърформанс присъстваха почти всички трудещи се в Царево, които са платени от общинската хазна, но си бяха забравили атрибутите. Само ромите се бяха сетили да сложат едно американско знаме, за да отсрамят положението.

Защо този надпис? Защото трябва да се припомни, че България се управлява от най-високото, до най-забутаното място от агенти на ДС. За борбата с тях американските данъкоплатци, които Ви плащат заплатата отделиха астрономически суми. Агентите на ДС де факто работеха за интересите на Съветския съюз, за КГБ и против собственото си население. Конкретно кметът Арнаудов е бил агент на разузнавателния отдел на Гранични войски. Същите тези войски стреляха в гръб и убиваха немногобройните смелчаци решили да избягат от комунистическия затвор, а агент "Иванов", който тогава е бил жител на село близко до границата е слухтял и донасял за намеренията на бегълците.

Минута преди да ме отведат полицаите видях как се прегърнахте и се разцелувахте с агент "Иванов". Беше покъртително. Ромите ръкопляскаха, общинските работнички дишаха дълбоко и бяха развълнувани.

Признавам, че си тръгнах развълнуван и аз. С Ленин в ръце и с полицейски конвой отзад. Не ми даваше мира дилемата дали се целувате с агент "Иванов" заради протокола, заради непроницаемите интереси на Великия враг на комунизма и тиранията САЩ, или поради други причини.

Благодаря, че ме прочетохте и ще се радвам ако ми отговорите на последния въпрос.

С почитание,

Атанас Чобанов или "Циганинът с Ленин"
П.С. За репликата "Кой е циганинът с Ленин?" и снимков материал посетете gramophona.com
http://www.gramofona.com/index.php?mod=article&cat=comunaty&article=2696
http://www.atanas.fr/

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 06, 2010, 09:02:03 am

Държавна сигурност – Научно-техническото разузнаване

http://www.viennainvest.com/?p=821

http://www.viennainvest.com/wp-content/uploads/2010/09/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 08, 2010, 21:10:09 pm

ДС ОТВЛИЧАШЕ И УБИВАШЕ ЕМИГРАНТИ
 :o
http://www.viennainvest.com/?p=890

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 11, 2010, 05:59:24 am

Интервю с Любомир Канов



Д-р Любомир Канов (1944, София) е психиатър, някога практикувал в Лом, Курило, Карлуково и София, впоследствие в Тексас, а от 1989 – в Ню Йорк.
Д-р Канов е политически затворник в Старозагорския затвор. Арестуван на 3 март 1977 от органите на Държавна сигурност, той е осъден не за конкретно престъпление срещу комунистическата държава, а по подозрения, че “планира бягство на Запад”.
Независимо от излежаването на присъдата, репресиите срещу него продължават и предизвикан от тях, той успява да емигрира в Канада през 1984 година.
Д-р Любомир Канов е автор и на белетристичните книги “Апокалипсис тогава”, “Човекът кукувица”, “Парейдолии”, “Ходисей”, “Между двете хемисфери”. Последната може да бъде намерена в книжарница “Български книжици”.



- Ако трябваше да назовете като определен сорт грозде, съответно марка вино, различните периоди от своя живот, какви щяха да бъдат те?

- Сигурно в началото щеше да бъде един много приятен продълговат сорт грозде, което някога се наричаше “Афузали”, а след това бе прекръстено на “Болгар”. Такъв е вкусът на лозята на детството ми, които по-късно бяха изкоренени. Ученическите години, студентството, въобще младостта бих приравнил не толкова към сорта, колкото към евтиното вино “Памид”, което се продаваше по един лев в магазините. Качеството му не бе добро, но го “употребявахме” заради цената. Годините в затвора и след него могат да се сравнят с гроздето “Отел” – полудиво, пито от подивели хора. То оцветява устата в кървавочервено. След това настъпва животът ми в Америка с постоянно подобряващите се реколти калифорнийско и вина от четирите краища на света. В момента пия моето собствено вино “Каберне Совиньон”, то се казва “Кanov Wineyard”. Това е кръговратът на живота: като дете ядях “Афузали”, днес пия произведено по същите места вино, носещо моето име.

- От кои илюзии ви лиши затворът, от кои – времето след 1989?

- Затворът ме лиши от илюзии относно дълбините на злото, до които човек може да достигне. Репресивните органи, и специално Държавна сигурност, ми показаха зло, за което дотогава единствено бях чел… Периодът след 1989 е продължение на същия вид разочарование в човека: репресивните сили продължават да направляват България. В различна степен, по-бързо или по-бавно, те присъстват вечно и протягат черната си ръкавица.

- Каква част от наследените от родителите добродетели бяха непродуктивни тогава и каква – сега?

- Моите родители не успяха да ни научат с брат ми да бъдем подли и коварни, да различаваме ясно опасността, идваща от такива хора. Те ни учеха да не лъжем, да не крадем; учеха ни, че първичните човешки намерения са добри. В повечето случаи това се оказа невярно.

- Колко искреност можете да понесете от затвора насам?

- Трогвам се, когато човек направи нещо истинско, понякога съм изненадан почти до сълзи. Тук обаче това става много по-рядко, отколкото в Америка. Искреността е малко. В България съществува култура на обществената византология, която се развива на няколко етажа. Истината се разкрива като люспи от кромид и никога не се достига до най-простото, до нещото, което следва да бъде заявено от самото начало. В България съществува навика да се лъже. Тук се лъже много.

- Кой има право да обвинява и изобличава социалистическото минало, кой и защо не желае да бъде обвинител?

- Ще ви отговоря с медицински израз, но не от психиатрията, а от хирургията: нужна е радикална екстирпация, изрязване и унищожаване на причинителите на болестта. Имаше и има един-единствен изход: всички бивши и настоящи структури на Държавна сигурност, всички членове на репресивния апарат да бъдат поименно публикувани, разобличени и изхвърлени от всяка възможност да влияят на обществения живот. Не да бъдат унищожени по метода, с който те унищожаваха другите, а просто да бъдат свалени от гърба на нацията, която доведоха пред очите ни до морална и демографска гибел.
На въпроса ви: обърнете се към Холокоста и незатихващата ярост на евреите към хората, които са им причинили зло. Защото много българи продължават да причиняват на други българи неизмеримо зло и няма никаква нужда това да се крие зад фиктивни човешки права, страсбургски съдилища и пр. Наивно е да си представям, че съм компетентен по правните механизми, по които това би могло да стане. Но през изминалите 13 години изненадващо липсваше политическа воля за изправяне срещу Държавна сигурност, имаше преди всичко страх. Трябва да бъдем наясно обаче, че тези човекоиди имат една основна отлика с нас: те могат да убиват, а ние не можем да убиваме. Убиването за тях е в диапазона между личното удоволствие и пълното безразличие към човешкия живот, към чуждото страдание. Това е психологията на блатния човек, както казваше Солженицин, на античовека. Не е никак лесно, защото пред нас съществува забраната да сме жестоки и убийци. Но как тогава обществото може да се отърве от това зло? В решителен момент от историята един танков дивизион можеше да загради всички министерства, да обезоръжи всички по-главни служители и касите им със секретна информация да бъдат конфискувани, а прерогативите им сдадени; и всички тези хора да бъдат не само освободени, но и незабавно разпитани за всичко направено от тях. И така да бъдат веднъж завинаги лишени от възможността да манипулират с тайни и явни средства обществото. Защото тяхното оръжие, освен способността да убиват без угризения, е способността им да работят с тайни. Тайната власт не само направлява престъпността, тя държи гърлото на един народ.

- Мислите ли, че дебатите в България – от 1989 насам – имат ясен морален акцент?

- Всички дебати у нас дегенерират до юридически подробности, те биват удавени още в зародиш. Обикновеният човек не може да се ориентира в безсмислеността на детайлите, в движението на папки между прокуратура и апелативен съд, в наредби и законови цитати. И това става под маската на псевдоюридическата целесъобразност… И така, докато човек загуби интерес. В резултат хората, които буквално се борят за хляба си, нямат памет за какво става дума, а моралният аспект се губи…

- Възможен ли е балансът между носталгията по България с порицанието на българите?

- За българите не трябва да се обобщава, но има много неща за порицание: в България има много жестоки хора и това трябва да се знае. По-жестоки от всякакви външни врагове. Има и носталгия по свещеното, по личното. Между скръб и гняв, между жалост и любов – така се развива отношението между човек и неговата нация.

- Напоследък срещаме мнението, че социализмът е престъпна форма на социална модернизация? Кои са обаче главните му престъпления? И какъв тип лидери създават българските условия?

- Модернизация ли е подивяването на цели нации? Модернизацията не е нито варварство, нито тоталитаризъм, въпреки че тя съдържа възможността за тоталните режими. Ако модерният човек е без съвест и религия, то успехът на модернизацията в България е много, много голям. Тук нямаше модернизация, разбирана като развитие на образованието и науката, на медицината, на грижа за околната среда – всичко това абсолютно отсъстваше през социализма. Сталин не модернизираше изостанала Русия, единствената “модернизация” беше в системата за производство на оръжия и заплахи към света. Във всичко останало Съветският съюз беше пълна катастрофа. И лидерите, които създава посткомунистическото общество, са с двата си крака потънали до колене в социалистическото съществуване на разградени, разведени с историческата си съдба аноними.

- Социалните антрополози ни убеждават, че у нас има съдбоносно разкачване между етическото съзнание и правното съзнание. Психиатричният ви опит, презокеанската дистанция потвърждават или отричат такова твърдение?

- Такъв развод има в почти всички общества. В идеален план юридическото въплъщава моралното или поне 10-те Божи заповеди. Може би тук визирате разкъсването между системата и отделния човек? И в Америка има ужасяващи и отблъскващи случи като този с О Джей Симпсън; те подкопават всяко чувство за справедливост. Но правосъдната система тук е изцяло доминирана от хора, преживяващи правото като личен бизнес. Няма кой да защити обикновения човек, той е обект на посегателство и насилие и откъм системата, и откъм това, с което тя трябва да се справя.

- Имат ли значение и антипазарните импулси на българите?

- Хората не са срещу пазара, те са срещу липсата на еднакви за всички, непроменливи правила. Малцина са дотам интоксикирани от социализма и егалитаризма, че да вярват, че не трябва да се борят за живота си. Създаването на пазарно общество беше изначално осуетено от сенчестата мутренско-ченгесарска класа, която срути цялата концепция, при която всички имат шансове.

- Как виждате българската социална интрига: мелодраматична, сантиментална? Какво се случва с добрите и лошите персонажи?

- Лошият персонаж винаги тържествува, вместо да бъде наказан.

- Значи цинична. А можете ли да типологизирате психологически българската емиграция? С кои западни правила тя не може да се справи?

- Най-добрата част от емиграцията отива да живее в общество, за което е сигурна, че има ред и предсказуемост в действията. И там тя се вписва много добре независимо от конкретното поприще. Една далеч по-многобройна група си живее с българските шмекерлъци, иска да нарушава правилата, да минава метър. Западната система обаче наказва това, макар и да остава милостива – тя препраща тези индивиди към по-долни етажи на обществото, плащайки им толкова, колкото да не умрат от глад. Те не произвеждат нищо, но пият бира, не се къпят, разказват масали, играят на карти. И продължават да живеят даром като соц-човеци.

- Да преминем в друга, по-интимна плоскост. Как мотивирате алегорията, търсенето на частното като пример за общото, като основен модел във вашето писане? Имате ли нужда да обяснявате творчеството си на другите?

- Би било лъжа да кажа, че алегорията е съзнателно използван от мен прийом заради неговите художествени предимства. Каквото пиша, извира по естествен начин от моите мисли и чувства, от това, което съм бил винаги. Алегоричното обаче е икономично, то изразява същността без много думи. Моят тип въображение е визуален, дори стереометричен: аз виждам нещата, съпоставени едно с друго, и работата е да ги наблюдавам.

- Доколко българската общност има колективно въображение, способност да излъчи проект за себе си?

- България неслучайно има прекрасни художници в смисъл на прозодичност на речта: тя се наблюдава у най-добрите ни поети като Борис Христов.

- Какво определяте като неприемливо в съвременната литература? В книгата си “Между двете хемисфери” казвате: “Писателите не пишат вече, а се плезят в печатна форма. Някои даже попръдват, ако трябва да бъдем честни.”

- Хората си изпускат нервите и започват да бръщолевят писмено, което никому не е нужно. Освен чистия катарзис, литературата е намерение да кажеш нещо. Съмнително намерение: кой има време днес да слуша другите… Думите обаче трябва да бъдат премервани, да бъдат казвани не просто защото се нуждаем от катарзис. И ако е възможно, всичко трябва да се казва кратко. Това, което преди 100 години беше възможно като литература, днес вече не е. Днес художествената проза, биографията, документалистиката се сливат в нови жанрове, различни от изящната литература на XIX век, но и от масовата литература, писана и четена бързо.

- Как дефинирате писателския престиж? Борис Христов днес е символ на писателска репутация, но той като че ли не е публикувал нови работи от 13 години насам.

- При него всеки стих е закована сълза, нищо не може да бъде дописано или премахнато, защото неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише. И затова не могат да бъдат сравнявани с други – те са породени единствено от искреността в сърцето на поета.

- Как тълкувате факта, че значими книги от последните една-две години практически представляват сбор от фрагменти (вашата, книгата на Красимир Крумов “Неведоми пътища”, при това те са писани от недотам професионализирани писатели)?

- Самото време не изисква спокойно описание. Ние нямаме време да търпим създаването на големия роман с дълбоки персонажи и фабули, ако сега се появи такъв, той ще остарее, преди да бъде прочетен. Ако при съвършено различни хора напълно свободно материалът се е излял в сходна форма, това непременно означава нещо и литературните критици трябва да кажат какво е то. Фрагментът обаче несъмнено улеснява диалога на съвременния писател със самия себе си.

- В последната ви книга прочетох следното: “Основна черта на много българи: Неспособност да разкажат достоверно какво са видели, какво са чули, какво са прочели: изопачавания, изкривявания на спомена, псевдоамнезии, пристрастност”. И оттук поставяте конкретни задачи на българското образование… С какво трябва да се бори то?

- Трябва веднъж завинаги да спре писането на литературни теми с приповдигнати ненужни думи. Следите от това езиково възпитание могат да бъдат наблюдавани във всеки вестник: неточности, преувеличения, липса на ясни и прости формулировки. Българинът е впечатлителен и емоционален човек, той лесно се отклонява и основната идея все мъждука. В училище трябва да мислим конкретно, ясно и логично, да довеждаме основните си изводи до края, да отсяваме същественото от несъщественото… Трябва да се научим да сме ясни по “разказвателните” предмети. Така ще се получи ценностен ред, който ще рефлектира, почвайки от сделките, до цялостния социален контракт. Византологията, многоетажната лъжовност трябва да бъдат премахнати; те са симптоматична проява на по-общи дефицити. Не е лесно да се започне, но трябва… Поне с дисциплина като практическа логика, като ясно, бързо и точно дефиниране на факти и проблеми. Децата трябва да се отучат от разпиляване, от неточност и невнимателно отношение към детайлите в своя живот.

- И последно, какво предписвате на самия себе си, за да придобиете ново качество на живот, тук, във византийска България?

- Чаша “Каберне Совиньон”.

6 октомври 2003 в-к Култура

http://www.viennainvest.com/?p=931

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 26, 2010, 11:36:33 am

ДС – машина за легитимност, легенди и фалшиви биографии :o

http://www.viennainvest.com/?p=1148

ДС и емиграцията – изолиране, разлагане, компрометиране :o

http://www.viennainvest.com/?p=1146

ДС и държавните учреждения :o

http://www.viennainvest.com/?p=1143

ДС и БКП – брак с кисела физиономия :o

http://www.viennainvest.com/?p=1140

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 26, 2010, 12:09:20 pm

Реабилитация на кукловодите?

 :o

Десният Съюз на демократичните сили разпространи декларация срещу политиката на реабилитиране на бивши агенти на ДС. Ще реанимира ли възражението обществения дебат за ролята на хора от тайните служби във властта?

Кой дърпа конците в България?

Анализ на Георги Папакочев:

Повод за публичното негодувание на СДС е решението на сегашния кабинет да предложи на президента за награждаване доказания агент на ДС с псевдоним „Бончев” с орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие, за особените му заслуги в областта на културата. Зад въпросното агентурно име се е прикривал бившият лидер на СДС и бивш депутат от крайната националистическа формация „Атака”, докторът на науките Петър Берон, осветен като осведомител на политическата милиция от прословутото Шесто управление на ДС през 2007 като депутат, а по-късно и като член на БАН. Официалната аргументация на кабинета е, че предложеният кандидат за орден имал „особени заслуги” в областта на културата и принос в „изследването на прилепите и техните миграции” в пещери по цял свят.

ДС „Батман”

Чувствителността на СДС по въпроса за агент „Бончев” е обяснима – все пак става въпрос за секретар  и първи председател на синята партия от декември 1989 до ноември 1990 година, за депутат от десницата в 7-то Велико Народно събрание през 90-та, сложил подписа си под новата Конституция на страната. Необясним обаче е закъснелият и доста вяло формулиран документ, в който мимоходом са споменати /без конкретни имена!/ други фрапантни случаи не само на реабилитиране, но и на продължаващо пряко участие на служители на комунистическите тайни служби в сегашното управление и структурите на властта.

Вярно, в предизборната кампания през лятото на 2009 година СДС възрази остро срещу агентите на ДС в предизборните листи на ГЕРБ и най-вече срещу бившия агент с ханските псевдоними „Кардам”, „Тервел” и „Телериг”, докато сега публичното джафкане по медиите между лидера на синята партия и въпросният министър без портфейл, се свежда единствено до размяната на епитети като „политически лилипут” и „човекът-гаф в българската политика”. Да, председателят на СДС Мартин Димитров при гласуването в парламента на новото ръководство на Комисията за регулиране на съобщенията през юни скочи срещу номинирания от ГЕРБ „шестак” Константин Тилев, по-известен в тайните служби с псевдонима си „Първан”, но това беше не толкова принципно възражение, колкото опит за налагане на собствен кандидат в комисията.
 
„Синьо” лято, есен, зима

Какво последва от отварянето на досиетата?
На този фон възникват въпросите какво официално становище взе СДС, а и цялата българска десница, след осветяването на близо 1400-те шефове в МВР от промените досега, оказали се щатни служители и агенти на ДС? Какви политически изводи направиха сините пред своите симпатизанти  и предприеха ли някакви ответни мерки след като Комисията по досиетата разкри, че огромна част водещи журналисти и собственици на медии не само са били сътрудници на службите, но и днес продължават да контролират медийната пропаганда в страната? Как, конкретно, централата на „Раковски” 134 подкрепи инициативата на няколкото неправителствени организации, които в края на юли внесоха в парламента петиция за намаляване на пенсиите на служителите на бившата Държавна сигурност и на функционерите от тоталитарните комунистически организации, подкрепена от хиляди граждани? Защо политическата формация, която в началните години на прехода първа поведе битката за отварянето на архивите на комунистическите репресивни органи и за прогонването на техните агенти от властта, се примири с провала на предложения от Лъчезар Тошев и Иван Иванов лустрационен проектозакон?

По всичко личи, че темата „ДС, агенти, лустрация” започва трайно да избледнява в политическия дневен ред на сините, а и на всички формации с претенции за демократичност. Със смяната на поколенията това е обяснимо, но едва ли следва да бъде оправдано, особено когато реабилитирането на миналото с всичките му неизяснени  и все още не получили възмездие престъпления, продължава с „пълна пара”.

А страната отново навлиза в орбитата на предстоящите догодина избори. Дотогава ще бъде доста скучно да се говори единствено за клатушкащи се икономика и финанси, за престъпност, корупция и немощна съдебна власт. Ако, естествено, на някой не му хрумне логично да свърже тези проблеми и с ченгетата. Които, всъщност, никога не са спирали да „дърпат конците” на всичко и навсякъде в България.
http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6044377,00.html

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 29, 2010, 21:45:33 pm

Пенка Дамянова: Спомени за разни места и години

http://www.omda.bg/bulg/slovo/p_damianova_index.htm

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: Aquarius в Ноември 25, 2010, 22:34:29 pm

"МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА" :mad:
България продължава да е единствена в Изт. Европа без Закон за лустрация. Вече 21г..
http://bgpetition.com/lustraciq-ds_agenti/index.html

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6264857,00.html?maca=bul-homepage-bulgarian-329-xml

Титла: Досие на Георги Първанов - Гоце.
Публикувано от: Rio в Март 23, 2011, 21:11:51 pm

Конституция на Република България Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
http://www.sarakt.org/dokuments/docs_19_07_07.pdf

Информацията е достъпна в Интернет и аз не съм първоизточникът.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Ноември 30, 2011, 00:09:55 am

Руски сайт поддържа „Черен списък на трофейните убийци“, в който ще бъде включен и българският президент Георги Първанов. Списъкът съдържа имена предимно на руски и украински политици, сред които Путин, Елцин, Жириновски, режисьорът Никита Михалков и др. За тях са събирани данни къде и как бракониерстват и убиват защитени животински видове, а също така ловуват в забранени зони и резервати и извън разрешения сезон. Сред имената от САЩ са включени само вицепрезидентът Ричард Чейни и губернаторката от Аляска Сара Пейлин, която обича да ловува в своя пълен с животински видове щат, организирала и избиване на вълци. Единственият европейски политик, който е в черния списък, е испанският крал Хуан Карлос. За него се казва, че е почетен председател на Световния фонд за дивата природа (WWF), но и патологичен убиец, застрелял през 2004 г. 8 мечки в Карпатите, в румънски резерват.

Сега списъкът ще се попълни с името на още един европейски политик - Георги Първанов. Президентството още не е излязло с обяснение на съобщенията на руската информационна агенция ferghana.ru, според които Първанов е извършил 2 престъпления по време на официалното си посещение в Узбекистан на 6 и 7 ноември - застрелял е рядък козел от Червената книга и е ловувал в Нуратинския държавен резерват, което е абсолютно забранено.

Обслужващите президента Първанов вестници и медии в България премълчаха съобщенията, които се разпространяват главно в Интернет (”Труд” например дискретно е пуснал малка новина на международните си страници).

В свое интервю президентът Първанов загрижено заявява: “Българските политици и държавници са отговорни за запазването на екологичния баланс в страната и региона“, а в същото време убива рядък горски козел, от които в Узбекистан са останали само 1 200 екземпляра, недоумява сайтът ferghana.ru. Според статията, по член 204 от Узбекистанския Наказателен кодекс, Първанов подлежи на глоба до петдесет минимални работни заплати или две години поправителен труд.

От пресцентъра на президентството казаха, че нямат никаква информация за случая, но ще проверят истинността на твърденията на руския сайт. В прессъобщенията, публикувани на президентския сайт, не се споменава нищо за лов на държавния глава по време на посещението му в Узбекистан. Според официалната информация, Първанов получил „съгласието на узбекската страна български строители да участват в строителството на големи обекти, в това число и газопроводи“.

В края на черния списък има следната забележка: “„Тези хора живеят не според съвестта и закона. Те не трябва да остават във властта, защото строят в нашите страни ловно-владетелски строй, с присъщите му канализационна култура, душевно самоубийство и животински традиции. Защото, както е казал поета, този, който развличайки се, убива беззащитни зверове, може да посегне на хора…”

Любопитно е как вестниците и медиите, премълчали в услуга на президента новината, ще излязат от това положение. При предишен подобен случай, когато благоевградски вестник съобщи, че Първанов е бил на лов в Симитли след пожара във влака край Червен бряг, вестници като “Труд”, “24 часа” и др. спестиха напълно новината. След няколко дни започнаха да публикуват опровержения на нещо, което не бяха съобщили. По подобен начин реагираха и на публикации в жълти вестници, че президентът имал връзка с 30-годишна певица - започнаха да опровергават и да пускат пиар публикации за здравото президентско семействo

“Дарик радио” намери и интервюира автора на статията в руския сайт Сергей Наумов. Той казва, че има няколко източника на информацията за ловуването на Първанов, но поради режима в Узбекистан не може да ги посочи. Но дава подробности - че ловът е бил държавно организиран. Тоест домакините от Узбекистан са дали възможност на президента Първанов да наруши закона. При това положение може да се разчита единствено на признанието на Георги Първанов, че е участвал в такъв лов и евентуални извинения. Това едва ли ще стане.

При случая в Симитли президентът съобщи какво не е правил там рано сутринта, но не каза какво е правил. Тогава в. “Сега” пусна репортаж, в който местни жители разказаха как и в колко часа е дошъл президентският кортеж и тръгнал по горите. Сега от Узбекистан няма да се намерят свидетели да разкажат как Първанов е ловувал в резерват и какво е убил. Но името му ще попадне в черния списък със скромния му трофей - планински козел-архар, рядък животински вид, вписан в Червената книга, и с лов в забранен резерват. Това е далеч по-скромно от „ловните подвизи“ на Путин. В черния списък е описано, че през 2002 – 2003 година, тогава президент на Русия, той активно е участвал в бракониерски ловни походи в Кримския резерват (в който ловът е напълно забранен). Путин много обичал да убива пъдпъдъци, глигани, кошути, елени и да лови есетра.

Помощникът на Путин Сергей Ястржембски е обявен в списъка за патологичен убиец и е поставен под номер едно. Само за една година Ястржембски отнел живота на 28 екзотични животни. Общо е убил 62 редки животни, сред които три антилопи, слон, див бик, две газели, четири антилопи гну, лъв, леопард, носорог, бизон, зубър, кошута, три мечки (бяла, хималайска и камчатска), пума, петнист елен, две сърни, два риса и др. Бившият премиер на Русия Михаил Касянов убил по време на бракониерски лов бременен женски лос.!!!!

„Съдейки по всичко, българските посещения едва сега започват“, коментира fergana.ru, след като съобщава, че в Узбекистан вече редовно идват богати ловци от Близкия Изток.



http://www.uzmetronom.com/2008/11/04/bolgarskijj_prezident_za_kozla_ne_otvetit.html


http://www.fergananews.com/article.php?id=5978

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Декември 29, 2011, 14:01:18 pm

Димитър Попов: БКП раздаде 2,2 млрд. долара на свои

Затова и до днес се появяват неочаквани милионери, смята експремиерът

Бившият премиер Димитър Попов, който по време на икономическата криза през 1990 година оглавява правителство "на националното съгласие", подкрепено от повечето политически партии, заявява в обширно интервю пред “168 часа”, че според него БКП е раздала 2,2 млрд. лева веднага след промените през 1989 година, със знанието и под контрола на Политбюро.

"Харченето на тези огромни средства е извършвано и се извършва не от тези, които носят отговорност, а от други хора", категоричен е Попов.

Димитър Попов, известен с култовата фраза "За бога, братя, не купувайте!", оглавява кабинета след гладната Луканова зима - периодът, в който всичко, което прословутите милиони и куфарчета на БКП вече са раздадени където трябва и на когото трябва.

Помолен да направи паралел между политическата и икономическата ситуация в страната по време на своето управление и в днешния момент Попов казва, че общото в двата случая е кризата.

“Основната ни задача беше да поемем политическата отговорност за осъществяването на преход в управлението на държавата, което дотогава беше изцяло в ръцете на БКП. Не беше лесно. Особено на фона на отиващия си политически и икономически строй, осъществяван от личностите, които управляваха персонално и от името на БКП. За щастие тази политническа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъвзвратно си е отишло”, смята бившият премиер.

“Темпът ни на развитие е толкова бавен, че прави много труден отговора на въпроса кога ще елиминираме беднотията.

“Преди идването на нашето правителство България е имала 2,5 млрд. долара резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. Партията е раздала 2,2 млрд. Трябва да уточним, че , че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион – Политбюро”, разказва Попов.

“Така че аз не съм могъл да контролирам този разход и не съм станал министър-председател, за да прикривам нечии действия, а за ада извършим помиряването. Знае се кои са получили тези пари, но изобщо не съм имал задача да ги издирвам и да търся отговорност”, твърди експремиера.

Има списъци и който ги е давал, той ги пази. Доколкото това е било контролирано от висшите ръководители на партията, не е могло да остане в абсолютна тайна, знаеше се, спомня си Попов.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: bojinkata в Декември 29, 2011, 16:13:54 pm

"За щастие тази политическа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъзвратно си е отишло”, смята бившият премиер."
Няма такова нещо г-н бивш премиер. Още са на власт чрез своите деца, внуци и внучки, снахи, зетьове и охранители/слуги/. И не се знае до кога ще е на власт. Не иска да си отива и просто така няма да си иде. Двата милиарда са умножени и тази огромна маса от пари ги държи. Всичко е режисирано.

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Януари 27, 2012, 12:16:21 pm

Преди няколко дни от възможно най-високото място в държавата - Консултативния съвет за национална сигурност, беше спусната директива да се изготвят "списъци на незаконно забогателите и на местните феодали".

Биволъ компилира списък с имена на известни българи, които според американските дипломатически доклади, изтекли в сайта Уикилийкс, са замесени в противозаконна дейност. Те са забогатели от нея, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от "простолюдието" както историческите, така и сегашните "местни" феодали.

От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите.

Нито едно от цитираните в този списък незаконно забогатели лица не е получило ефективна присъда "лишаване от свобода" за незаконната си дейност.

Интересен въпрос е дали лица от публикувания тук регистър ще се окажат и в бъдещите списъци на незаконно заботели и местни феодали, поръчани от КСНС на българските институции.

Имената в регистъра са обозначени с цветови код, който означава следното: Зелен цвят - няма данни за наказателно преследване, Син цвят - срещу лицето е имало наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, Жълт цвят - срещу лицето има текущо обвинение по наказателно дело, Оранжев цвят - лицето има присъда "лишаване от свобода", която не е окончателна, Червен цвят - лицето има влязла в сила окончателна и ефективна присъда "лишаване от свобода".

Бойко Борисов - премиер на България. "Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов."  http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

Валентин Златев - шеф на Лукойл, "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност." http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

Тихомир Митев, Иво Каменов, Марин Митев, Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов - шефове на варненската групировка ТИМ - "Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили."  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

Васил Божков - Черепа - шеф на Нове Холдинг. Свързан с Интергруп чрез обща фирма с Младен Михалев - Маджо. "Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет" (2005). http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF" Най-известният български гангстер... Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства." (2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

Красимир Маринов - Големия Маргин, Николай Маринов - Малкия Маргин, Младен Михалев - Маджо, Румен Николов - Пашата, Венцислав Стефанов, Кирил Киров - Японеца, Георги Лиалев, Румен Гайтански - Вълка, Евгения Калканджиева - групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп "включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция". http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

Николай Цветин - Близнака, Пламен Тимев - Ганди, Антон Боянов, Димитър Джамов - ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг "Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда." http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

Алексей Петров - Трактора, Златомир Иванов - Баретата - Съюз на бившите командоси Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан - контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров е кандидат за президент на предстоящите избори. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

Тодор Батков - Борат, представител на "бандитски капитали" http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7 на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали "измами и пране на пари". http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7 Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов.

Пламен Галев и Ангел Христов - Братя Галеви - Обвинени в "измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици". Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. В момента са на свобода и очакват присъда от ВКС.  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

Гриша Ганчев - Литекс."Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет."  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

Слави Бинев - евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов - групировката МИГ. "Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили." http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

Добромир Гущеров - депутат от БСП. "Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма"  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

Петър Манджуков и Борислав Дионисиев - компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

Николай Банев - компания АКБ - "Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция."  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

"Енергийната мафия"

Терминът "енергийна мафия" е използван както в американските доклади, така и от министър Трайчо Трайков.

Богомил Манчев - Риск Инженеринг. "Кръстникът" на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4 Държи входа и изхода на АЕЦ "Козлодуй". Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев - EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

Красимир Георгиев - консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния "Цанков Камък". Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

Христо Ковачки - близък на убития контрабандист Константин Димитров-Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21 Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева.

"Гнили ябълки" и сред българските банки

http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от "пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми".

Първа Инвестиционна Банка, стъпила "в най-тъмните сфери на престъпния свят". Собственици са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, известна като "банката на Риск Инженеринг", практикуваща "тъмни сделки за продажба на електроенергия" чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.

Инвестбанк на Петя Славова, със задкулисни собственици Денис Ершов и Митко Събев - Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.

Интернешънал Асет Банк - наречена "банката на СИК", виж по-горе СИК/Интергруп.

СИБАНК - виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.

ДЗИ - банката на убития Емил Кюлев.

Централна Кооперативна Банка - виж по-горе ТИМ.

Софийска общинска банка - виж по-горе Христо Ковачки.

Аплодисменти от Вашингтон - мълчание и бездействие в София

Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади "точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват".  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

- подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

- подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

- подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях "няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление".

“Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1., цитиран от Труд.

 :D

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: ultrafutur в Януари 30, 2012, 14:08:24 pm

Нищо не знам! Каквото знам, го забравям!

www.dnes.bg
29.01.2012

Циркът по делото "Октопод" не идва от мен, каза Никола Филчев

"Не е редно хора, които съм назначавал, повишавал, командировал в чужбина, да ме питат дали си спомням дали съм бил главен прокурор". Това каза в предаването „На 4 очи“ по Нова телевизия бившият главен прокурор Никола Филчев.
През изминалата седмица той показания по делото „Октопод“ срещу Алексей Петров и още няколко подсъдими. По време на разпита в съдебната зала първият въпрос на прокуратурата към него беше дали е работил като главен прокурор и кога. Филчев отговори в негов стил, че не си спомня и отговори с въпрос: "А вие спомняте ли си?".
 
„Това го отдавам на грешка на разпитващия прокурор. Те млади, на половината на годините ми, не си спомнят, пък какво остава за мен“, разясни бившият главен прокурор.
 
„Те се опитаха да ми се подиграват, убеден съм. Циркът не е в мен. Сценарият не го определям аз. Отговорът е според въпроса“ , посочи Филчев. „Общоизвестните факти не се доказват“, допълни той.
 
„Цирк прави този, който е режисирал делото като един спектакъл по този начин. Този, който е писал обвинителния акт“, каза Филчев.Той посочи, че в едно дело е редно да се разпитат първо пострадалите свидетели, в случая обаче това не било направено. "Тук се започва с Филчев между Сугарев и Атанасов. Очевидно целта на тази подредба не е да се установи истината по делото, а да се прави цирк“, уточни Филчев.
 
Той коментира и изпратеното от Едвин Сугарев писмо до главния прокурор Борис Велчев, в което Сугарев твърди, че и Филчев е трябвало да бъде подсъдим по делото "Октопод" .  
 
"Това писмо е изпратено още преди 10 години до Висшия съдебен съвет, Европа, света, може би и Луната. За този господин ще кажа една народна мъдрост: „Не стъпвай в рядко лайно, ще те опръска“, отсече Филчев.
 
По повод твърденията, че знае много за всяка власт и затова никой не смее да го докосне, Филчев каза: „Нищо не знам, а и каквото знам, го забравям. Веднага".
 
В даден момент от разговора ексглавният прокурор се ядоса на водещата Цветанка Ризова. „Разпит ли ми провеждаш? Ако имаш да ме питаш нещо, което има значение за обществото, моля заповядайте. Ако не, не мога да ви бъда полезен в желанието да организирате циркове по телевизията“, сопна се той.
 
После определи като „долнопробни клюки, клевети, интриги" твърденията, че Алексей Петров е бил връзка между него и президента Георги Първанов.
 
"Издигането на интригата в норма на поведение е от години в резултат на прехода, на приватизацията. Няма да повтарям - съдебно следствие, тези работи там се изясняват, това е работа на съда“, отсече Филчев.
 
На въпрос какво ще стане ако от свидетел се превърне в обвиняем, Филчев отговори с въпрос: „Какво прави обвиняемият? Защитава се“.
 
Упреците към българската съдебна система до голяма степен са неоснователни, защото трябва да се видят по-дълбоките корени на прехода, подчерта още ексглавният прокурор.  
 
"Държавните пари станаха частни и отидоха в ръцете на малцина. Те забогатяха, започнаха да влияят върху вземането на политически решения, в това число и на решенията на съда, и така възникнаха олигарсите, обясни Филчев. По думите му съдебната система не е достатъчно ефективна.
 
"Олигарсите влияят и върху съда и това има своята обективна основа. Когато политиците разпределяха благата и раздаваха държавното имущество при приватизацията, не питаха съдиите справедливо ли разределяме държавното благо или не. Днес политиците казват: Ние сме добре сега, който взел, взел, хайде съдиите да възстановят праведливостта. Това не е възможно" разясни Филчев.
 
В резултат на тази приватизация, която мина без участието на съда, се получи това дълбоко социално неравенство, допълни той.  
 
Филчев припомни, че когато е работил като главен секретар на МВР, Бойко Борисов е уважавал много закона и прокуратурата. Бившият главен прокурор допълни, че Борисов не се е срамувал да работи с младши прокурори.

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0149/0000149997-article2.jpg)

Титла: Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
Публикувано от: xtring в Януари 30, 2012, 21:30:04 pm

Филчев каза почти всичко за това как стоят нещата за 20 минути в забавен стил на приятно разсеяната Ризова. Но какво от това.