Деспотизмът на агентурната власт в България

[ultrafutur]

България: Завръщане на старите демони?


Под това заглавие френският сайт за отбрана и сигурност European Security публикува обширен материал за България. Поводът е предстоящото на 4 октомври посещение на френския президент Никола Саркози в София.

Обемният материал вероятно е подготвен от експерти на френските тайни служби и външното разузнаване. Изключително остри и задълбочени оценки разкриват отношението на френската страна към процесите в България.

Основният извод е, че в България властта е превзета и се упражнява от бивши сътрудници на Държавна сигурност и хора, свързани тясно с комунистическия режим. Това авторите наричат „завръщане на старите демони"...

Основната теза в материала е прибързаното приемане на България и Румъния в Евросъюза.
Анализът отбелязва няколко основни неща, които се случват у нас, и които плашат останалите членки на ЕС.

Над всички тревоги е тази от огромната корупция, обхванала страната. „Липсва политическа воля за борба с корупцията на всички нива. Патетичните уверения на партиите остават само на книга. Нито активни действия, нито резултати", пишат авторите на статията.

В центъра на тяхното внимание са политически фигури като Ахмед Демир Доган, президентът Георги Първанов, както и министри от сегашния кабинет и активни политици и лидери на партии. Тезата за корупцията е аргументирана с различни цитати от интервюта, както и на журналистически разследвания в български медии.

Особено внимание е отделено на гостуването на Доган в „Шоуто на Слави" преди повече от две години, където той призна откровено за съществуването на „обръчи от фирми" около Движението за права и свободи.

„Същият този човек нагло обявява преди изборите за евродепутати през май, че София не му стига, иска да управлява и Брюксел. Очевидно става дума да управлява с парите от еврофондовете, които са формирани от данъците на гражданите на Европа." Като наричат това „нахално изказване", авторите цитират и друга мисъл на Доган: „Екологията е много важна, за да я оставим на еколозите". Авторите визират отново еврофондовете, които очевидно хората на Доган искат да използват максимално за някакви свои цели.

Авторите на статията заявяват в прав текст, че Саркози би допуснал огромна грешка, ако по време на посещението си в България се срещне с Ахмед Демир Доган. Според тях френското общество не би простило такова поведение. „Доган със своите под 10 процента електорална подкрепа вече години наред властва в българската политика и е придобил абсолютна власт над процесите в държавата. Позволява си действия и изказвания, които не съответстват на европейските норми".

В статията е цитиран български турчин, който обяснява по какъв начин ДПС купува цигански гласове на изборите. Споменат е и примерът от предишните избори, когато в такова купуване на ромски гласове бе замесено името и на бизнесмена Христо Ковачки.

Европа дава на България фондове и помощи, съставени от данъците на всеки европеец, а получаваме от България единствено незаконен трафик, проститутки и наркотици, пише още в материала.

В статията подробно се описват и заявления за големи успехи в борбата с организираната престъпност на вътрешния министър Румен Петков и на главния прокурор Борис Велчев.

Специално внимание е отделено и на президента Георги Първанов. Отбелязани са разкритията на Комисията по досиетата за неговите връзки със структури на комунистическата Държавна сигурност.

Подчертана е и топлата му връзка с ДПС и Ахмед Демир Доган. Агентурното минало на лидера на ДПС също не е подминато.

Скоро Франция ще поеме ръководството на ЕС и трябва да си дава сметка за тревожните процеси, изнасяни от България към Европа, пише в статията. Процесът на разширение трябва да се спре или най-малкото да се забави, защото сега се вижда вредата от избързването със София.

Държава, в която се ислямизира дори политиката, не е достатъчно полезна и трябва да извърви дълъг път към своето европеизиране, смятат авторите на European Security.

www.epochtimes-bg.com
www.frognews.bg
29.09.2007

[nik]

Точно пък Леа Коен ще говори на тази тема!Личното ми мнение е ,че това е поредният опит за шантаж и разделение,нагнетяване на напрежение,този път отново,както вече от много години между  мишлетата  и ченгетата.Няма да се разпростирам подробно,само ще попитам и коментирам някои неща.Разрушиха ни икономиката,армията,образованието,взеха ни оръжието,разрушиха ДС и България остана разграден двор.Кое от гореизброените неща не е умишлено?.Като съчувствам на жертвите на репресивния апарат,искам да кажа,че в него имаше и направления,като чужбина,НТРазузнаване и там работеха квалифицирани кадри,добре информирани и знаещи, от действителна полза за България.Не бързайте да обвинявате и помислете!В коя бивша соц.държава премахнаха службите след "демократичните"промени?Май само в България!И то точно тези,които не трябваше!Защо изгонените служители се оказаха на чело на криминални образувания?Какво бихте направили вие,ако имахте информация и знания и опит и бяхте натирени на улицата и в същият момент ви се предлагат неща за които само можете  да се мечтаете?.Ето я приказката за моркова и тоягата и как се стигна до тук.Разбира се нямам намерение да ставам адвокат и да претендирам за всеобхватност на темата,изразявам само гледна точка,при това използвам материали написани от други запознати, источници.Но истината си е истина и черно-белият поглед не помага.Още нещо,след 17 години,лично аз не бих повярвал на нищо-нито на пълнота на показаното,нито на съдържание,нито на добронамереност на каквито и да било комисии.По-скоро на опити за манипулирене на общественото мнение!Никога няма да повярвам,че на народа ще му се даде да научи ЦЯЛАТА ИСТИНА.А,след като не е цяла....!?И после как така,политиците,разграбили и довели България народа,до унищожение, са на една позиция с жертвите на репресиите?!...Хрумна ми в последният момент,че повече внимание се отделя на изпълнителите от службите и никой не вижда тези,които стоят зад тях!А всъщност, това е важното!

[ultrafutur]

Точно пък Леа Коен ще говори на тази тема!

Какво ти е влязла в устата тази Леа ...?

[nik]

Не ми е "влязла",само веднъж е спомената ,но и друг от управлявалите последните 17 г.да беше излязъл с подобни йезуитски изказвания,щях да повторя израза.

[ultrafutur]

ДОСИЕТАТА НА ДС

Относно:

1) изключително многобройните ми в продължение на две
десетилетия официални искания за достъп до документите
на престъпната комунистическа Държавна сигурност;

2) за предоставянето на тези документи на следствените, прокурорските
и съдебните органи;

3) и най-вече - за ефективно търсене на наказателна и всякаква друга
отговорност от всяко отделно персонално отговорно престъпно лице,
за всяко отделно престъпление, свързано с мероприятията на ДС и извършено
както по времето на класическия комунистически режим, така и по времето
на действуващия от 1990 г. до наши дни посткомунистически мафиотски режим



До ръководството и членовете

на Комисията за разкриване на документите

и за обявяване на принадлежност на български граждани

към Държавна сигурност и разузнавателните служби

на Българската народна армия

площад „Александър Батенберг” № 1

кабинет № 308

1000 София

E-mail: К[email protected]



До Борис Велчев –
ноторно известен хомосексуалист,
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
престъпен нискойерархичен държавновластнически слуга
на руския и българския мафиотски режим -
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България

бул. “Витоша” № 2
1000 София
чрез: Николай Марков, ръководител на отдел,
E-mail: [email protected]


Информационно копие:

До всички членове на чуждестранния
дипломатически корпус в и за България
(на пощенските и E-mail-адресите)
До всички български и чуждестранни медии

(на E-mail-адресите)



Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,


І.

Само преди около две седмици, на 13 август, авторитетен член на вашата Комисия заяви в медиите, че „Комисията по досиетата не участвува в активни мероприятия и не прикрива доносници” (http://bulgaria.actualno.com/new_117327.html).

С настоящето писмо до всичките вас преди всичко изразявам своята пълна подкрепа на една такава стратегия, при което веднага изрично и ясно подчертавам своето категорично гледище, че тази стратегия, всъщност, тепърва трябва да бъде доказвана в реалната практика на Комисията, и че съмненията относно възможността тя да бъде реализирана са изключително високи, тъй като всичките досегашни аналогични комисии не са са занимавали с нищо друго, освен именно с участие в оперативните мероприятия на специалните служби на държавата; които служби, както много добре е известно, досега са били и продължават да бъдат част от структурата на формирания от КГБ и ДС български филиал на руската Червена мафия; и една от най-важните функции на които е била да прикриват всички престъпници от Държавна сигурност (включително и от нископоставения бранш на доносниците).

На второ место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че съмненията относно възможността да бъде реализирана една такава стратегия на Комисията са максимално високи и предвид на обстоятелството, че в цялата досегашна двудесетилетна практика на абсолютно всичките български държавновластнически структури не е имало нито един такъв истински случай; че най-типичен пример в това отношение е сферата на така нареченото „Правосъдие”, където единственото реално условие за назначение на служителите е тяхната преданна ангажираност с Държавна сигурност и нейните днешни мафиотски трансформации; и че на фона на досегашната ситуация е твърде съмнително дали реалното провеждане на една такава стратегия ще бъде позволено от Big boss–а на българския клан на руската Червена мафия.

На трето место, длъжен съм изрично и ясно да подчертая, че в репертоара на оперативните мероприятия на всичките досегашни Комисии е влизало не само прикриването на всички, които са били ангажирани с престъпната дейност на Държавна сигурност, но и пропагандно-оперативно-манипулативното позоваване в продължение на много години върху напълно фалшиви (и специално изработени с такава именно цел) т. нар. материали и досиета, с което е била преследвана целта за отстраняване от политическата и юридическата сцена на малцината, които са достатъчно личностно мотивирани и имат високата професионална компетентност и способност да се противопоставят на българския филиал на КГБ и на неговите днешни мафиотски трансформации, транасмутации и метастази.

ІІ.

Всичките вие, най-малкото от медиите несъмнено много добре знаете, че така нареченият „случай Янко Янков” е именно такъв.

1) Припомням ви, че както от текстовете на книгите ми, така и от текстовете на публикуваните в Интернет протоколи от заседанието на Националната политическа кръгла маса през 1990 г. е видно, че именно аз съм този, който пръв е поискал пълното разсекретяване на всички досиета и тяхното предоставяне на вниманието на обществеността.
Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че и там пак аз пръв съм поставил искането за решаването на тази стояща пред българското общество задача.

2) Припомням ви, че от стенографските дневници на Великото Народно събрание е видно, че по повод и във връзка с тогавашната публикация във в-к „Факс” съм произнесъл специална реч в Парламента, с която изрично и ясно съм посочил, че още предният ден съм заявил пред Главния прокурор, че става въпрос за фалшификат, и съм поискал да образува наказателно разследване, а от Парламента съм поискал парламентарно разследване.

3) Припомням ви, че от архива на Министерството на Вътрешните работи и досегашните Комисии (с който новата или поредната Комисия би следвало да разполага) и от архива на Главния прокурор е пределно ясно видно, че в продължение на почти 14 (четиринадесет) години изключително интензивно съм искал да получа достъп до така нареченото „Агентурно досие”, което през цялото това време интензивно е било приписвано на мен, и съм настоявал за наказателно разследване на всички, които са ангажирани с тази фалшификация и с нейното оперативно-манипулативно използуване против мен в политическото и медийното пространство.

4) Припомням ви, че когато едва през 1998 г. получих достъп до една съвсем малка част от документацията, която се отнася за мен (при това без така нареченото „Агентурно досие”, до което ми бе отказан какъвто и да е достъп!) аз открих, че съществуват няколко изключително ясни и недвусмислени доказателства, че е имало специални т. нар. „Оперативни планове”, задачата на които е била да бъдат изработени серия от фалшификати, чрез които да бъде осъществено моето компрометиране както пред българите, с които се срещам, така и пред чуждите граждани, с които също така съм имал изключително интензивни срещи.
На тази именно тема съм посветил официалните ми писма, адресирани до и регистрирани в канцелариите на Президента, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи, текстовете на които писма, впрочем, са публикувани и в том 3 и том 4 на моята документална книжна поредица „Документ за самоличност. Политическа документалистика”. Настоявам Комисията да изиска тези писма от Министъра на вътрешните работи и от предишните Комисии и да ги приложи в архивата си.

а) така, в писмото ми от 05 август 1998 г. изрично и ясно съм посочил, че от стр. 119-120 на папката, озаглавена „Дело № 13304, ДОР „Смешник” е видно, че е имало строго секретен оперативен план, задачата на който е била да бъдат събрани ръкописно написани от мен текстове както на български език, така и на няколко чужди езици, които текстове да бъдат предоставени на Научно-техническия отдел на ДС, където именно да бъдат изработени компрометиращи фалшификати, които да бъдат предоставени на лицата, с които се срещам и които лица се намират „по направление Австрия, ГФР, Англия, Франция, Швейцария, САЩ и вътрешна линия”;

б) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 73-78 на Том 1 на Дело № 21441, ДОР „Дракон” е видно, че съгласно точка 9 на специалния строго секретен оперативен план (утвърден от генералите П. Стоянов и А. Мусаков) е било възложено следното: „Съвместно с отдел 01, управление 04 ДС и ВГУ да се проведе комбинация чрез изпращаните от обекта писма до посолствата, с оглед компрометирането му пред тях”.

Като се има предвид, че посоченото „управление 04 ДС” е било именно т. нар. „Научно-техническо управление”, става пределно ясно, че става въпрос за изработване на серия от т. нар. „комбинации от текстове”, които да бъдат предоставени на дипломатите, с които се срещам, за да бъда компрометиран пред тях.

в) така, в същото писмо от 05 август 1998 г. съм посочил, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че е имало утвърдено от генерал строго секретно оперативно мероприятие, съгласно което е било необходимо сред хората, с които се срещам, да бъде разпространяван слухът, че съм луд и че съм агент.

г) така, в писмото ми от 06 март 1999 г. съм посочил, че доцент д-р Емил Георгиев - бивш преподавател от Юридическия факултет на Софийския университет и бивш висш служител на Държавния съвет и на Съвета по законодателството при Държавния съвет по времето на Тодор Живков, е изразил пред мен готовността си да бъде разпитан като свидетел относно обстоятелството, че лично е участвувал в изработването на проектотекст на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ Държавна сигурност е била получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Изрично и ясно посочвам, че това мое писмо е било адресирано и е било регистрирано до и при Президента, Главния прокурор, Директора на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Министъра на вътрешните работи, всички дипломатически представители в София и тогавашните докладчици на ПАСЕ.

Изрично и ясно посочвам, че доцент д-р Емил Георгиев е бил официално разпитан от военния следовател по следственото дело и изрично и ясно е декларирал горепосоченото обстоятелство.


...

[ultrafutur]

ІІІ.

1) Както е известно, на 21 май 2001 г. тогавашната Комисия, известна като „Комисията Андреев”, публикува така наречения „Списък на агентите”, в който бе посочено и моето име.
Същата Комисия никога – нито преди, нито след обявяването на Списъка – не ми е била дала каквато и да е възможност да видя и да се запозная с документацията, върху основата на която бе извършено включването на моето име във въпросния Списък.
Дори нещо повече, самият Председател на Комисията впоследствие многократно е заявявал, че тогава членовете на Комисията по принцип не са имали достъп до папките и по същество са извършвали обявяването върху основата на онова, което им е било поднасяно наготово от съответните служби на МВР; а специално относно моя случай изрично, публично и многократно е заявявал, че въэобще не е бил виждал никаква документация.
Само две седмици след това, на 08 юни 2001 г., регистрирах в канцеларията на Главния прокурор изрично и ясно искане за извършване на спешно разследване на фалшивите документи, обявени като досие, принадлежащо на мен.

2) На 08 октомври 2001 г. отново предявих пред Главния прокурор официално искане за извършване на спешно разследване на престъплението, изразяващо се в изготвяне на фалшиви документи, намиращи се в архива на МВР и обявени като „мое досие”.

3) На 12 декември 2001 г. регистрирах в канцеларията на „Комисията Андреев” специално писмено искане с изричен текст: „Настоявам за пълен достъп за мен и за пълен достъп на абсолютно всеки (т. е. за пълна публичност) до абсолютно всички материали, свързани с мен и членовете на моето семейство”.

4) Впоследствие такова искане съм предявил към „Комисията Андрееев”, Главния прокурор и Министъра на вътрешните работи и с писмата ми, имащи следните дати: ►25 декември 2001 г.; ►26 декември 2001 г.; ►27 декември 2001 г.; ►28 декември 2001 г.; ►29 декември 2001 г.; ►20 февруари 2002 г.; ►21 февруари 2002 г.; ►22 февруари 2002 г.; ►26 февруари 2002 г.; ►27 февруари 2002 г.; ►28 февруари 2002 г.; ►01 март 2002 г.; ►02 март 2002 г.; ►03 март 2002 г.; ►04 март 2002 г.; ►05 март 2002 г.; ►07 март 2002 г.; ►08 март 2002 г.; ►21 март 2002 г.; ►25 март 2002 г.; ►26 март 2002 г.; ►15 април 2002 г.; ►16 април 2002 г.; ►17 април 2002 г.; ►02 септември 2002 г.; ►29 октомври 2002 г.; ►17 декември 2002 г.; ►07 февруари 2003 г.; ►08 февруари 2003 г.; ►21 февруари 2003 г.; ►04 август 2003 г.; ►05 август 2003 г.; ►06 август 2003 г.

5) От април 2002 г. до февруари 2003 г. извърших нотариална заверка на почти двадесет (20) пълномощни, чрез които упълномощавах видни журналисти и експерти да имат напълно неограничен достъп до абсолютно всички т. нар. „Документи”, намиращи се в архива на ДС/МВР и отнасящи се за мен; впоследствие почти всичките ми казаха, че са били подложени на специални разговори, убеждавания и директни заплашвания да се откажат от интереса си към въпросната „документация”.

6) Тъй като единствено видният юрист, криминалист, журналист, писател и бивш полковник от МВР Богдан Тонев Кръстев отказа да се подчини на заплахите и продължи да настоява за достъп до въпросната документация, на 31 януари 2003 г. по отношение на него бе извършено оперативно мероприятие, при което той по чудо оцеля, след като бе направен опит да бъде блъснат под мотрисата в софийското метро.
За станалото събитие г-н Кръстев официално обвини Министъра на вътрешните работи Георги Петканов, и така след известно време Министърът бе принуден да извърши официално разсекретяване на въпросното „Агентурно досие” и разреши достъп до него и получаване на ксерокскопия от същото.

7) Така, едва след 14-годишни перипетии аз най-после получих достъп до т. нар. „Агентурно дело”, заведено на мое име, и на 04 август 2003 г. най-известният български експерт по графология Димитър Генадиев Костов е извършил нотариална заверка на съставения и подписан от него „Протокол № 56”, изричното и пределно ясното заключение на който гласи, че текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от мен – тоест, че въпросното „Агентурно дело” е фалшификат.

Същият ден, на 04 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал следното: „Като имам предвид фактите: че през последните десетина години в България станаха “обичайни” убийствата и покушенията върху живота, здравето и имуществото на почти всички, които поради своите действия са неудобни на най-висшите етажи на мафията; че двама други експерти преди това изрично ми заявиха, че се страхуват да заявят публично своето експертно мнение; и Þче цялата държавна машина в продължение на много години досега доста упорито е правела абсолютно всичко възможно, за да ми попречи да докажа истината, намирам за уместно и необходимо да заявя пред Вас, че според мен съществува немалка степен на вероятност Димитър Генадиев Костов да бъде превърнат в обект на някакъв тип сериозни покушения от заинтересованите за това престъпни структури и лица. // 04 август 2003 г. // Янко Н. Янков .//”

9) На другия ден, на 05 август 2003 г., написах и регистрирах официално писмо, адресирано до Главния прокурор и до Министъра на вътрешните работи, в което изрично и ясно съм написал, че от стр. 9-18 на Дело № 24491, ЛДОР „Твърдоглавия” е видно, че съгласно строго секретен план е била изработена „фиктивна офицерска военна книжка”, която е била предоставена на едно лице, което е било изпратено при мен, за да се представи като репресиран от властите висш военен, на когото аз трябва да повярвам и който впоследствие да послужи като лъжесвидетел по делото срещу мен.
С това мое писмо изрично и ясно съм поставил искането да бъда разследвана практиката, извършвана от Държавна сигурност и изразяваща се в „изготвяне на фиктивни лични документи” и други подобни книжа, както и да бъдат разследвани специалистите, занимаващи се с така посочената фалшификаторска дейност.

10) Така, на 20 август 2003 г. регистрирах (№ 3588) в канцеларията на Главния прокурор моето ново официално искане за образуване на наказателно разследване и преследване на всички виновни лица, извършили посочената серия от престъпления, изразяващи се в изготвянето и използуването на въпросния фалшификат.

11) На 11 септември 2003 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор искане за разследване, в което изрично и ясно съм записал, че е необходимо да бъде разпитан като свидетел бившият Министър на вътрешните работи генерал Богомил Бонев, който в интервю за в-к „24 часа” от 24 октомври 1997 г., стр. 11, е заявил, че „Досиетата са били унищожавани селективно, а някои от оперативните работници навремето са измисляли вербовки”.

12) После, с Постановление на военния прокурор от 02 февруари 2004 г. е образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че „неизвестно лице” от МВР е извършило „манипулации с документи” с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност.

13) Тъй като достъп до документацията на това следствено дело ми бе даден едва след лятото на 2006 г., едва тогава получих официалната възможност да протестирам против и да разглася подробностите относно съвсем новите престъпления, свързани с това дело и извършени от днешните български извъндържавни мафиотски и държавни специални служби.

а) На 24 юли 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-031 / 24 юли 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на експерта-графолог Димитър Генадиев Костов, починал от „инфаркт”, при това непосредствено след като е бил разпитван точно три пъти във връзка с дадената от него експертиза, при което върху него е бил упражнен натиск да се откаже от експертизата, но той твърдо и неотклонно е продължил да я поддържа; ►моето категорично лично мнение е, че неговата смърт е резултат от упражнен върху него медикаментозен тероризъм.

б) На 25 август 2006 г. съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор (и публикувал в Интернет на адрес http://iankov.com, раздел „Писма”, LPC-Embassy-042 / 25 август 2006 г. ) искане за разследване, в което в частност съм посочил, че: ►е необходимо да бъде извършено разследване на причините за настъпилата през февруари смърт на титулярния следовател по делото, военния следовател подполковник Димитър Евгениев Пашов, починал от „инфаркт” на 39-годишна възраст; ►специално внимание заслужава обстоятелството, че двамата (експертът и следователят по делото) са починали съответно на 05 и на 19 февруари 2006 г., и двамата от „инфаркт”, и двамата без да са боледували от каквото и да е; ►след смъртта на следователя от делото са изчезнали множество документи, за които, обаче, все пак има безспорни доказателства за това, че са съществували.

ІV.

Дами и господа, членове на Комисията,

ваше престъпно нискойерархично държавновластническо слугинско величие на българския мафиотски режим,

Настоявам за пълно и безкомпромисно разследване на абсолютно всички детайли на така описаната от мен фактическа обстановка на казуса.

V.

Дами и господа, членове на Комисията,

Позволете ми да изразя своето предположение, че ще предпочетете да не споделите съдбата на посочените двама починали (експерта и следователя) или съдбата на другия експерт, който едва остана жив след покушението върху него; и че, за да живеете, ще предпочетете да участвувате в оперативното мероприятие на специалните служби на Мафията и на държавата (която е само едно нискойерархично структурно звено от системата на Мафията). При това, все пак, позволете ми и да се надявам, че ще имате доблестта да поемете риска и да се съобразите с всички факти.

Моето изрично изразено искане към всичките вас е, когато обявявате съдържанието на документацията, която ви е предоставена от архива на тайните служби, да обявите и съдържанието на документацията, намираща се в прокуратурата – откъдето е видно, че става въпрос за фалшификация.

При това, едно такова ваше поведение ще бъде изцяло в пълно съзвучие както с логиката за Закона, така и с неговите изрични текстове – напр. в текста на Закона, в който се казва, че установяването на дейността се извършва включително и върху основата на собственоръчно написаните или подписаните декларации и други документи; в случая следва да имате предвид, че в конкретния казус по надлежния законов ред е оспорено и отхвърлено наличието за собственоръчност както на написването, така и на подписването.

При това, длъжен съм да ви кажа, че не само моят професионален нюх, но и изрично изразените гледища на моите приятели ни казват, че съществуват твърде много основания да се счита, че в услуга на управляващата Червена мафия вие ще предпочетете да участвувате в оперативно мероприятие, при което да обявите само фалшификацията, която ви е предоставена от архива на ДС, и че ще се опитате да игнорирате документацията, намираща се в Прокуратурата.

Проблемът, разбира се, си е ваш, а с моя аз вече доста отдавна съм свикнал, и той е, че при една такава хипотеза политическият ефект в България в полза на Червената Мафия ще бъде изключително минимален или дори никакъв, но ... няма да има обществена или държавна институция в света, към която да не се обърна за съдействие за обществено и съдебно установяване на Истината и за налагане на свързаната с нея лична Отговорност от всеки, който е извършил престъпление, включително и чрез тенденциозно и неверно манипулиране на фалшиви архивни документи.

И че като начало още през първите дни на септември с вас ще поиска да се срещне екипът на една немска телевизия, която пристига, за да прави специален двучасов филм за престъпленията на Държавна сигурност и на нейните днешни слуги; в който филм аз ще участвувам като политически и юридически консултант.

22 август 2007 г. Янко Н. Янков
http://iankov.blogspot.com/2007/08/13.html

[търпелив]

ето на какво се натъкнах: 

Цитат
Е:епърва ще задаваме много неудобни въпроси и ще търсим отговорите. Всъщност отговорите съществуват, намират се в един архив, само че ние нямаме достъп до този архив. Това е архивът на БКП. Той е много по-интересен от архива на ДС, защото от Политбюро на ЦК на БКП са издавали заповедите на ДС. За архива на БКП не се говори и никой не знае къде се намира той. Дали наистина никой не знае?
Архивът се намира в една просторна сграда, собственост на виден мафиоз. Ама да не си помислите, че мафиозът е откраднал архива? Нищо подобно. Даден му е на съхранение. Архивът е даден на мафиоза от ръководителите на БСП, наследничка на БКП да го пази и съхранява. БСП и Мафия на практика са едно и също. А кой е конкретният мафиоз, коя е сградата и къде се намира, ще съобщим съвсем скоро. Чакам едни снимчици, но в краен случай ще пусна информацията и без снимки. Важното е истината да се знае.
От когото трябва.

Г: Относно въпросния архив аз знам, че преди подпалването на партийния дом е натоварен на самолет и откаран в едно посолство някъде по света. Възможно е това да са част от най секретните неща. По-малко секретните да са другаде. А тези папки които са без никакво значение - бяха подпалени за да си помислим ние, че всичко е изгоряло.

Още си спомням пожара от гледна точка на войнишкия ми живот по това време - един месец бяха забранили отпуските заради това.Имало било опасност от масови безредици .
Издухахме се от служба - през ден наряд, до дупка.

Е:Това за самолета беше само прах в очите на наивниците. И аз по онова време бях сред наивниците. Не, архивът е тук и вече знаем точно къде се намира. Съветвам чуждите посолства да следят публикациите тук.
Но сега искам да започна с друго. Цялата история е дълга и сложна. Процесът обхваща период от над сто години. Ще я разчепкваме постепенно, човешкият мозък не е в състояние да приеме цялата истина наведнъж. Затова почвам с последното действие на пиесата.
На 9 февруари 1984 година Юрий Владимирович Андропов, Генерален секретар на КПСС от 12 ноември 1982 до деня на смъртта си /Комунистическата партия на Съветския Съюз/ умира от бъбречна недостатъчност. Куршумът, изстрелян в асансьора преминава през бъбреците му. И се започва...
Как, от кого и защо бе убит Юрий Андропов? Какво се случи след неговата смърт? Как убийството повлия на световните процеси и в честност на процесите в България? Дали да не тръгнем оттук? Май се налага. Иначе не можем да обясним защо декларацията за обявяване на военно положение в България, съставена на 4 януари 1990 година така и не бе прочетена. Военното /или извънредно, все едно/ положение се отложи за Трето пришествие. После ликвидираха армията, за да намалят до нула шансовете за такова положение. И така нататък, и така нататък...
Отговорите се крият в разкошната сграда, формална собственост на скромния мафиоз, който е приятел с твърде много нескромни политици. Някой от тези политици са така нескромни, че пикаят из шадраваните, ама да не засягаме тяхната нескромност. Тя е подробност от пейзажа, следствие на тайните, които държат в рецете си.
Имам новина за тях! Тайните вече не са само техни. Васко, бегай, брато докато не са те гръмнали! Ама така е, като не знаеш какво приказваш след третата чаша...

А:Поправи ме ako греша, но все си мисля, че този червен "бизнесмен" има един особен анатомичен прякор, май черепа да беше. Или иде реч за "Маджо Вика Румен", или другият спонсор на Седефчов - Манджуков, нa чийто агент сега в САЩ Диoнисиев му нагряват червеното дупе. А може би "бизнесмена" Kовачки. Много народ са на клона, няма изброяване и лепкавите им следи все към едно място водят - Позитано 20

Е:Точно така, разкошната сграда е замъкът на Васил Божков - Черепа. Всъщност той е само формален неин собственик. Също както формални собственици се оказаха и Илия Павлов, и Емил Кюлев, и много други. Защо никой не пита кой днес е собственик на тяхната собственост?
Та в замъка на Черепа са складирани най-опасните архиви на БКП. Архивите на тези, които нареждаха на ДС какво да върши. Именно архивите на БКП, а не архивите на ДС крият най-страшните тайни. Сумата, за която бе продадена България отначало се изчисляваше на 50 милиарда долара. После Красимир Иванджийски я поправи на 75 милиарда, след като Любомир Шопов, син на убития от своите господари ген. Григор Шопов нанесе малки корекции. Според архива, намиращ се у Черепа, цялата сума възлиза на 110 милиарда долара. Долара, а не китайски юани, виетнамски донги или монголски тугрици. Българи, дойде времето да научите как Българската /Колко е българска, толкова да е жива/ Комунистическа Партия ни продаде за 110 милиарда долара. Как за 110 милиарда долара ръководството на БКП и персонално др. г-н Александър Лилов, с рождена фамилия Петровски ни продадоха и ни обрекоха на смърт. Сега ако кажа какъв е по националност другаря г-н Петровски Лилов, всичко ще ви стане ясно. Да, ама аз не искам да ме обвинят в антисемитизъм, затова няма да ви кажа. Вие обаче се сещате. Вие може да не сте толкова ентелегентни като .................ите и мангалите от сайта на адаша ми, обаче сте със здрав разум и се сещате. И за още работи ще се сетите, ама да не бързаме. Щото бързата кучка слепи ги ражда, а нашата цел е Проглеждане.
Сега оставям на господа другарите и на техните другари /или господари, по-правилно/ да гадаят откъде едно просто селянче /Нали ти така се изрази, Силви, или нещо бъркам?/ като мен знае тези неща.
.....

Такива ми ти работи.  А десетилетия наред ни занимават с досиетата. За да не би няко да се сети за истинския архив в който е цялата информация. Докато досиетата са само частен  случай.

    Активен

[ultrafutur]

Вечният дисидент Николай Колев - Босия пише суперскандална книга със сензационни разкрития за мръсното бельо на политическия елит у нас. Част от собствените си потресаващи разследвания за именити родни персони той публикува в последния брой на в. "Поглед". От думите на Босия става ясно, че не се страхува нито от куршум, нито от съд. Той е лежал два пъти в затвори и е изселван по Татово време. Завършил е руска филология, но се е прехранвал и като заварчик. Сега твърди, че си вади хляба от консултантска фирма в областта на маркетинга и проектирането. Босия е баща на 5 момичета - най-голямата е на 35 г., а най-малката - на 5.

Ето някои от най-опасните му твърдения:


"...Филчев също е агент, агент Самуилов. Освен това той е и тежък престъпник, има основание да се смята, че е убил адвокатката Надя Георгиева. Лично съобщих на Петър Стоянов за болестта на Филчев, и затова, че четири пъти е отървавал брат си от затвора като главен прокурор. И брат му, и майка му са агенти на Държавна сигурност.

...Вербували са го още като съдия във Варна. Извършил е няколко побоя, включително и над неговата колежка Нели Буцановска. Завеждат преписка, но той взима влака и идва бързо в София. Отива при проф. Стойчев и при Ярослав Радев. Започва да им се моли. Те се обаждат на тогавашния прокурор Мръчков.

... Отидох и при Гоце, точно беше станал президент и му обясних кои хора могат да потвърдят за изцепките на Филчев, за лудостта му. Но след два дни двамата се прегърнаха.

... Бойко Ноев служи на три разузнавания. Генерал Камен Петков, бог да го прости, ми е разказвал: "Когато се водеха преговорите за намаляване на конвенционалното оръжие, аз бях водач на делегацията. Отиваме на преговори с американците и те всичко максимално изискват от нас. И точно там, където очакваме, че ще спрат с исканията си, те спират. Един ден при мен идва един от моите полковници и ме моли: "Господин генерал, може ли да върнете в България поне за месец Бойко Ноев?" Върнах го и същият полковник ми докладва: американците веднага започнали да правят големи грешки. Не знаели докъде можем да отстъпим в преговорите и работата забуксувала. Изобличихме го Ноев и изглежда, че тогава руснаците са го вербували. Така направиха и с Филчев."

...Вероятно е и Ренета Инджова, и царят да са агенти.

...Самият Желю не е чист. Той работи с руснаците. Слушал съм един запис от 87-ма как си приказва с жена си в спалнята. И тя го пита: "Желю, ти като станеш президент, ще тичаш ли около къщата като американците?" И той й вика: "Каквато съм маймуна ще ги изплаша!" Явно нещата са били ясни още тогава.

... Стоян Ганев е човек на руснаците и на американците вече.

... Събирам материал за катастрофата на 8 ноември до Солуникре. В колата са били Васил Киров, шефът на националното финансово разузнаване, както и зам.- министърът на финансите Нихат Зиа, който оттогава е в кома, но още се води на работа. А според Кодекса на труда трябва да го освободят. Но как да го освободят, когато фалшивите декларации продължават да работят от негово име, а става дума за 700 милиона евро. Твърди се, че шофьорът е карал колата, а двамата с Киров са седели на задната седалка. На снимката от катастрофата обаче много ясно се вижда, че от дясната страна стъклото е издуто навън от нечия глава. Единствената възможна глава е на Нихат Зиа. За причинител на инцидента нарочиха невинен човек - Иглика Икономова, реставратор.

... Като почнеш от Тошо Тошев, Божана Димитрова, повечето от старите журналисти са били щатни служители или нещатни сътрудници. Всички спортни журналисти е трябвало да са агенти, защото са излизали навън.

...Доган за кого ли не работи. Той е на първите места в списъка за отстрел. Миналата година направиха опит, но го улучиха в рамото. Има версия, че турчин го е поръчал, защото Доган го е прекарал с 6 млн. евро. Някакъв местен бизнесмен правел завод в Добрич. Агент Сава му взима 6-те милиона и не свършва работата. И Георги Гергов от Пловдив също го има в списъка.

...Манол Велев е бизнес-хулиган. Жена му много да не плаче, защото не сме забравили, че две години живя с един германец и не й пукаше за Манол.

...Имам интересен документ как държавни фирми даряват пари на ДПС. През 2000 - 2001 г. фирмата "Военно строителство и инженеринг" дарява на ДПС Каолиново 600 000 лева, а на ДПС Банско 3 млн и 270 хиляди. Интересна е и другата връзка - Нихат се удря на 8-ми, на 12 пред конгреса на ДПС Доган си подава оставката. БСП и службите не му я приеха, докато не върне липсващите 700 млн. евро."


http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r[id]=3876

[ultrafutur]

ФЕНОМЕНЪТ "ГОЦЕ"

Защо не се извърши радикална промяна и истинско осъждане на комунизма,
пита адвокат Иван Груйкин* в интервю на Весела Илиева, Point of view.






- Как ще коментирате факта, че 18 години след падането на Стената, България е единствената страна, чийто президент е бил служител на репресивната машина на бившата тоталитарна власт - комунистическата Държавна сигурност?

- Безспорен и многозначителен факт, коментирането на който ме изпълва със съжаление и неудобство. Държавният глава на всички българи се оказва конюнктурна личност, без моралната сила на истински национален лидер, тясно скроен апаратчик, човек с двойна биография и двоен морал. Злепоставящо, особено пред чужденци... Това чувствам и непрекъснато го преживявам. Повече обаче ме притеснява липсата на адекватна обществена реакция и чувствителност към факта, че държавният глава е работил за тайните служби на комунистическия режим и че излъга публично за това.

- Кои обстоятелства налагат импийчмънт на президента Георги Първанов, за който настоява Гражданска инициатива “Справедливост”?

- През месец юли Комисията по досиетата оповести списък на лица, бивши и настоящи членове на Народното събрание, които са сътрудничили на ДС на комунистическия режим. В този списък беше и името на настоящия президент, оповестени бяха и документи, въз основа на които комисията се е произнесла. В основата на искането на съмишлениците от Гражданска инициатива “Справедливост” до Народното събрание за повдигане на обвинение срещу Първанов е разбирането ни, че с публичната лъжа за своето агентурно минало и с положителното си отношение към Държавна сигурност президентът наруши конституцията на България.

Това е така, защото по конституция президентът олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения. Което означава, че той не може да извършва действия, злепоставящи страната и представляващи заплаха за нейната национална сигурност. Лъжата на президента безспорно е действие, което злепоставя страната. Както и всяко друго неморално действие, извършено от държавния глава. Така, както неотдавна се получи при отстраняването от поста на израелския президент заради сексуални посегателства върху негови подчинени служителки. Или както беше при неуспелия импийчмънт на бившия американски президент Клинтън – също за лъжа и то доста по-лична и несвързана пряко с управлението на страната.

На второ място, работата на Първанов за ДС означава негова зависимост от нелегитимни и тайни центрове на реална власт, различни от конституционно регламентираните институции, в това число - зависимост и от производните на КГБ структури – настоящите руски служби. Всичко това създава реална заплаха за националната сигурност, което също е нарушение на конституцията от президент с такива личностни и професионални характеристики. И на последно място – с категоричната си реабилитация на ДС и положителното си отношение към нея президентът наруши и действащ закон – Законът за обявяването на комунистическия режим в България за престъпен.

Този закон обявява за престъпни освен БКП, също и всички други организации, които са се ползвали от нейната идеология и дейността им е била насочена срещу човешките права и основните демократични принципи, т.е. – и ДС. Като действа и говори в нарушение на този закон, Първанов наруши действащ закон и по този начин – и своята конституционна клетва и самата конституция. Всяко едно от посочените три основания е достатъчно за повдигане на обвинение срещу държавния глава и неговото отстраняване от поста президент.

- Различни неправителствени организации се опитаха да мобилизират гражданска енергия за протест - за съжаление без особен успех. За какво говори гражданската пасивност при един толкова сериозен проблем като потъпкването на българската конституция от сегашния президент?

- Веднага след внасянето и на нашето искане до Народното събрание съвместно с Асоциацията за свободно слово “Анна Политковская” организирахме мълчалив граждански протест пред президентството. Този протест се провеждаше всеки понеделник от 17.00 ч. в продължение на 15 седмици. Присъстваха средно около 60-80 души, понякога и повече. В медиите имаше почти пълно мълчание по тази проява.
Огромната част от гражданите дори не разбраха, че такова нещо се е случило. Почти не се разбра и това, че до момента близо петдесет народни представители са се подписали под искането за повдигане на обвинение срещу президента за нарушаване на конституцията (за повдигане на обвинението са необходими шестдесет).

Всичко това повдига тревожни въпроси не само за гражданската взискателност и активност, но и за реалните властови механизми, които управляват държавата, институциите, медиите, и съществуват паралелно с официалните и предвидени в конституцията държавни органи.

- На протестите не участваха политически представители на опозиционните партии. Има ли реална опозиция в България, след като тя мълчи по този важен въпрос - злоупотребата с президентската институция? Не съучаства ли опозицията чрез пасивността си в легитимиране на конституционните злоупотреби на президента?

- Неколкократно сме изразявали нашето становище, че единствено адекватната реакция на опозиционните парламентарно представени политически партии след официализирането на работата на президента за ДС (споменатото решение на Комисията по досиетата от юли т. г.) е да напуснат Народното събрание. По този начин опозиционните партии можеха да изразят категоричното си неприемане на факта, че сътрудник на комунистическата Държавна сигурност е държавен глава осемнадесет години след 10 ноември 1989 г.

Така щеше да се създаде траен символ за неприемането на този срамен факт и постоянен повод за напомнянето му, от една страна, и можеше да се получи морален импулс, който е особено необходим за възраждането или изграждането на силна и ефикасна десница в България.

- Работи ли ефективно Комисията по досиетата до момента?

- С оглед на условията, при които беше поставена от правителството в началото на своята дейност – мисля, че да.

- Над 400 кандидати на местните избори бяха изобличени като сътрудници на ДС, повече от половината влизат активно в местната власт. Този факт нямаше резонанс в обществото. Бетонира ли се статуквото на обществен нихилизъм чрез инсценираното предизборно “тематизиране” на проблема с ДС във властта? Компрометира ли се дебатът за ДС – няма никакви последици за “изобличените”, българинът е уморен от прехода и фиктивната политическа представителност?

- След “преглъщането” от обществото на факта, че самият президент е бил сътрудник на Държавна сигурност, разбира се, че безразборното говорене по темата за досиетата единствено дезориентира още повече обикновения гражданин. И има за цел окончателното дискредитиране и изхабяване на темата като цяло. Съдейки по резултатите, мисля, че тази стратегия работи успешно.

- Неколкостотин хиляди са били сътрудниците на ДС -това е информацията, която от години обикаля като публична тайна. Малко са онези, които са се извинили и разграничили от миналото си и в новите условия компенсират тази срамна страница от живота си с обществения си ангажимент. Оттук ли произлиза трудността - поради толкова много съучастници да не се говори по темата или в най-добрия случай тя да се омаловажава?

- Неочаквано големият брой на сътрудници на службите очевидно е част от проблема. Основното, според мен, обаче, както вече споменах, е фактическото управление на страната от нелегитимни и дори тайни центрове на реална власт. Те са свързани с тайните служби, като използват официалните институции за параван на своята противоконституционна и противообществена дейност. Примерът с президента Георги Първанов най-добре илюстрира как работи този механизъм.

- Много повече са обслужвалите и обслужваните от системата и репресивните й структури, без да е било необходимо да са пряко свързани с тях. Такива се оказаха дисиденти и интелектуалци, публични борци за демокрация. Не е ли цинично, че докато бившите средностатистически номенклатури от тези среди оцеляваха при всички обстоятелства през социализма, играеха си на дисидентство през Перестройката и консумират днес западните икономически стандарти, преходът довърши трагичния живот на репресираните, на оцелелите от терора и лагерите на комунизма със социална мизерия и трагична, самотна смърт?

- Това е едно безспорно несправедливо развитие на нещата и е част от същинския проблем – липса на реално скъсване със същината на комунизма като манталитет и нравственост, от една страна, а от друга – очевидното дирижиране на прехода от службите на комунистическия режим, което не позволи да се състои радикална промяна и истинско осъждане на комунизма и неговите метастази.

- Вацлав Хавел беше казал за този особен тип хора, виреещи преди и след 1989 г. в Източния блок: "те са винаги оцеляващите - в това се състои тяхното щастие и нашето нещастие - като резистентни глисти винаги намират топлото отходно място, в което да се приютят и оцелeят". Груб тон, който не е присъщ на бащата на нежната чешка революция, безспорно, но може ли да се каже, че е прав и че основният проблем на съвременното посткомунистическо общество в България представлява именно статуквото на циничността, наложена в прехода?

- Мисля, че основните проблеми днес наистина се измерват в морални категории. Средата, която прави възможни коментираните от нас особености на българския преход, се характеризира с липса на ценностен фундамент, с липса на общо базово разбиране на добро и зло, т.е. кое е приемливо и недопустимо, кое е морално и безнравствено. В една такава среда не за пръв път в България се стига до ситуацията, че “свестните у нас считат за луди”, а “героите на нашето време” са всеядните конформисти, които винаги оцеляват. Цинично, но безнадеждно логично при коментираните особености на обществената среда.

- Кое е по-страшно - имитацията на граждански ангажимент или отсъствието му?

- Не правя разлика между двете. Имитацията е възможна там, където няма автентична гражданска активност, а липсата на такава неизбежно предполага появата на имитатори.

- Къде виждате потенциал и ресурси на гражданското общество у нас?

- В отговорното и честно говорене и действие на всеки, който чувства граждански дълг да го прави, без да държи сметка за вероятната предопределеност на неуспеха и неудобствата, които такова поведение създава. Това вече би било сериозен успех и начало на дългоочаквания морален импулс, без който истинската промяна в България е невъзможна...

 

*Иван Груйкин е завършил юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1992 г. От 1994 г. работи като адвокат. Интересите му са предимно в областта на нестопанското право и религиозните права и свободи. Публикува статии в периодичния печат по актуални теми и анализи на законодателството и практиката на държавните органи в областта на човешките права. Учредител и председател на нестопанската организация “Българско правно дружество”

http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-02_05.html

[ultrafutur]

Шефът на НДК агент Борил Драганов*:

Горд съм, че съм работил за Държавна сигурност



Въпросите зададе Валерия Касиян
http://www.vsekiden.com/?p=22541


* Дългогодишният директор на Националния дворец на културата Христо Друмев е бил общо 31 години агент и секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност и на бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия. Друмев е ползвал два псевдонима – “Борил” и “Драганов”, имал е 22 ръководители. Докладът на Комисията по досиетата показва, че Христо Друмев е получавал възнаграждения за собственоръчно написани агентурни сведения.

Г-н Друмев, комисията по досиетата обяви, че сте бил сътрудник на бившата Държавна сигурност. Потвърждавате ли тази информация или имате възражения?

Как може да имам възражения за нещо, което е безспорен факт? Освен това вероятно не би трябвало да бъда в категорията, в която се оповестяват тези неща. Всъщност аз бях министър на културата във времето от март 1990 г. до падането на правителството на Андрей Луканов и бях единственият заместник-министър на културата в историята на България без заплата, на обществени начала. И отговарях за международните културни връзки на министерството на културата – нещо, за което от професионална гледна точка съм с много добра подготовка. Това се разбра и от тази публикация – че действително имам много добра квалификация в международните и културните връзки.

С какво точно се занимавахте в ДС?

То е описано. Първо главно управление знаете с какво се занимава – сега се нарича Национална разузнавателна служба. И за миг не съм имал основание да се срамувам за нещо, което съм вършел, тъй като това е от изключителна полза за българската държава.

Значи този факт не ви смущава?

Никак, напротив. Даже, откровено казано, ако не беше законът за държавната тайна, бих могъл с гордост да споменавам тези факти. Но сега вече…

Как гледате въобще на цялата тази тема за досиетата – закъсняла ли е, прекипяла ли е?

Не, напротив. След като има закон, комисията си върши добре работата. И лично аз нито съм обиден, нито засегнат, нито смятам, че има нещо преиначено в информацията.

Освен вас, има още няколко шефове на културата - Иван Маразов, Димо Димов, Георги Георгиев – как си обяснявате присъствието на хора на културата в този списък…

Не, това вече става много дълго интервю. Наистина съм изключително зает. Ето, сега ни предстои и едно страхотно международно събитие – сесия на ЮНЕСКО в НДК и денонощно съм зает. Надявам се, че ще се ограничите в това, което ви казах, и ще ме оставите да си върша работата, която е пак международно-държавна културна дейност.

Това обявление ще повлияе ли на работата ви по някакъв начин?

На мен? Ооо, първо мисля, че по-голямата част от хората, с които работя, макар и неофициално са информирани и знаят и подробности. Освен това мисля, че имам право и на една допълнителна гордост, която има в мен.

сряда, 13 февруари 2008



Няма балами в ДС

Посланиците ни 100 % агенти

Хората, които носят псевдоними да не се правят на балами, защото никой не можеше да бъде сътрудник на ДС без негово знание. Това заяви бившият военен министър Валентин Александров пред бТВ. Той също е сътрудничил на ДС и в сряда Комисията по досиетата огласи неговото име. Александров добави, че се гордее, че е работил за държавата. Според него тези, които са били агенти сега само се правят, че съжаляват. Тогава те се гордееха и се хвалеха, коментира той.

Същевременно, зам.-министърът на външните работи Феим Чаушев се обяви против огласяването на имената на действащи дипломати, които са били свързани с ДС. Според комисията той е бил агент Бисер в периода 1966 – 1968 г. Още вчера той коментира пред “Всеки ден”, че е изненадан от информацията и поиска Комисията по досиетата да му представи доказателства. Той обяви, че никога не е подписвал документ, който би могъл да се намира в архива на Държавна сигурност.

Аз имам чиста съвест и никога не съм навредил на никого, най-малко на интересите на Република България, каза той в четвъртък в предаването “Коритаров LIVE” по Нова телевизия. Според него обявяването на списъците от Комисията по досиетата, е престъпление спрямо България. “Не може действащи дипломати да бъдат изкарани като престъпници. В България понятието държавност или е изчезнало, или е в процес на изчезване”, каза още той. “Сега бяха извадени министри и зам.-министри и следва да бъдат извадени имената на посланиците. Но 99% от посланиците на България ще се окаже, че са сътрудници на ДС и това е практика”, смята Чаушев.

Вчера комисията обяви, че и посланиците ни в НАТО, Унгария, Норвегия, Индонезия - Любомир Иванов, Димитър Икономов, Никола Карадимов и Бойко Мирчев са били агенти.

Според Феим Чаушев разкриването на агентурните досиета на посланиците и дипломатите подкопава държавността. На реплика на Татяна Кирякова, която е член на комисията, че досиетата са разсекретени във всички бивши социалистически страни и никъде не се е срутила държавността, Чаушев отвърна: „Не ме интересува законът! Това е престъпление!” - репликира Феим Чаушев.

Агентът в общината: Държавата ме предаде

Никога не съм смятал, че мен ще ме предаде българската държава, каза зам.- кметът на София Минко Герджиков в предаването “Коритаров LIVE”. Той също е сред обявените вчера от Комисията по досиетата имена на служители на Държавна сигурност.

”Съжалявам, че съм бил толкова верен, но не съжалявам, че съм работил за България. Радвам се, че в младежките ми години успях да работя работа, която обичах и пак бих работил същата работа и никога не бих я напускал”, допълни Герджиков. Той уточни, че е работил “по направление Гърция” и заяви: “С нищо не съм нарушил интересите нито на България, нито на Гърция. Заместникът на Бойко Борисов разказа, че е правил анализи, предвиждал е събития и е предлагал решения. Най-важното е да си патриот, да знаеш, че работиш за своята родина, това бяха мислите, които ни вълнуваха, добави той. Според него България има нужда от разузнаване и в момента нашето разузнаване има много кадърен ръководител, който ще вдигне службата на крака.

Четирима от ДС скрити в кабинета “Сакскобургготски”

В правителството “Сакскобургготски” агент е не само Димитър Калчев, заяви бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев. В правителството на Сакскобургготски агенти са били петима души, каза той.

Желю Желев: Политическата система у нас е била мръснишка

“Политическата система у нас е била мръснишка. Поредното отваряне на досиетата показа колко много хора са били ангажирани в тайните служби във вътрешния шпионаж, и това не доставя удоволствие, когато се изваждат досиетата и се унижават хора. Това каза пред БГНЕС бившият президент Желю Желев. Той посочи, че него в случая го интересува политическата система, която действително е била мръснишка и по всевъзможни начини е принуждавала хора да влизат в службите било чрез обещания за привилегии и служби и по-големи възможности или чрез принуда.Тези хора са били по лагерите и затворите по десетина - дванадесет години и тези същите хора на излизане вече от лагера са ги връщали и са ги принуждавали или да подпишат документа за сътрудничество с ДС или да ги върнат обратно, каза Желев.

Според него нищо няма да промени от отстраняването от постовете на хора работели за ДС. Откриването на досиетата трябваше да стане още в началото на нашия преход със съответните последствия. Вече са минали много години и тези хора, които са били вербувани за сътрудници на ДС, част от тях работиха добре за каузата на демокрацията и тук е драмата, коментира Желев.

четвъртък, 14 февруари 2008

[ultrafutur]

В предопределената мъгла на "прехода"...


Петя Владимирова, в. "Дневник"
http://www.actualno.com/



След всяка серия отворени архиви на ДС вместо очертаване на обществената представа на причините и истинската същност на сполетелите ни събития през тъй наречения преход настъпва все по-забележимо размиване на границите между доброто и злото, с каквито очаквания беше уж натоварено начинанието - други цели и последствия законът не предвиди.

А в шумотевицата от поредното разкриване на съпричастността към бившата репресивна власт, този път на осемте правителства на прехода, се смесват, преливат и блуждаят като сенки в един сумрачен свят всякакви хора. Те се гордеят или оправдават, или обясняват себе си.

Резултатът е, че са осигурени по няколко пълни страници на вестниците и преливащи от разправии телевизионни предавания, довеждащи масовото съзнание до пълен блокаж. До следващата порция отворени досиета.

Доброто, най-често представяно като "работа в защита на националната сигурност и интереси", е, уви, изначално лишено от съдържание - не само защото ДС е служела единствено на комунистическата партия, а и заради елементарния исторически факт, че България не е разполагала с национален суверенитет, за да има и национални интереси. От което сигурно не следва непременно вина и неморалност, но не произтичат и аргументи за декларирания смисъл.

Що се отнася до злото, то се разтваря в спецификата на всеки отделен случай и остава неоспоримо в доносничеството, но не стига до същината си - нито до това, че на практика става въпрос за дейност, която може да се сравни с осъждане без съд, нито до това, че за да има жертви, е имало и палачи. И целта на безсмислената логорея в медиите е именно да не допусне точно този разговор.

Злото се превръща в неуловима за осмисляне абстракция

и благодарение на двойствената позиция на политици и партийни водачи, които се втурват да защитават "своя човек от ДС", ако им е приближен, или пледират за отстраняването му от властта, предимно ако са в опозиция.

Особено впечатляваща е липсата на притеснителност от подобен морален зиг-заг у заявяващия се като най-мощна опозиция на властта, и то в дясното (?!) пространство, лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Тъкмо защото е най-често под прожекторите и заявката му за властта е най-голяма, неговият морален релативизъм има и най-силен размиващ ефект.

Липсата на градивен ефект от и без това закъснялата процедура, с която останалите бивши комунистически държави, сега членки на ЕС, се справиха отдавна и успешно, е само един, макар и обясняващ доста неща щрих от общия и размит до невъзможност за възприемане днешен български политически, икономически и морален "пейзаж". Примерът с "досиетата" всъщност потвърждава прастарата теза за обвързаността и взаимното предопределяне на събитията у нас.

Няма как да се прояви градивният смисъл от отварянето и прочитането на архивите на ДС, когато това става на 19-ата година от... от какво всъщност? От промяната, както свикнахме да казваме по инерция. Но промяната към какво? Можем ли да говорим за промяната - такава, каквато си я представяха поне тези, които искрено я очакваха, без да изнасилваме разума си да не обръща внимание на взаимовръзката, която всички архиви легитимно ни навират в очите (виж челния текст)?.

Разкриваният вече и официално изначално порочен модел на "промяната" е естественият генератор на последвалите провали. И ще продължи да предопределя събития и в икономиката, и политиката, ще слага деструктивния си отпечатък върху всички "реформи" и най-вече върху съдебната, ще режисира законодателната роля на правителства и парламентарни мнозинства, ще ги поставя в трагикомичното положение да се въртят в кръг в джунглата от проблеми и да не намират изход.

Програмираните особености на българския преход

моделират волята на политическата класа при поемането на властта и я лишават от легитимни средства за постигането на каквито и да било легитимни цели. Затова на тяхното мястото се появяват само уродливи форми-заместители. Управлявалите довчера с едно и също мнозинство от седем години насам политици от т.нар. "Българска нова демокрация" например без капка неудобство се обявиха за опозиция и заговориха за корупция като новородени.

От заявките на тройната коалиция пък за радикални промени в една или друга сфера на втори прочит винаги разкриват едни доста по-различни и доста по-реални намерения, нямащи нищо общо с високопарните "национално отговорни" речи. Ще има още много да гледаме и слушаме как въртят и сучат в тройната коалиция по всички въпроси, за да държат по-далече от обществените уши безпощадния натиск на Доган. И собственото си безсилие и хаос.

И сред тези доказани "преимущества" обществото е непрекъснато уверявано, и то с някаква нездрава бодрост, че оттук нататък ще бъде управлявано само от коалиции между няколко основни играча - БСП, ДПС, партията на Борисов и евентуално малко Атака за "демократична" легитимност. Без никаква ирония статистиката от отворените само досега досиета на бившата Държавна сигурност слага същите политически сили в на първите места по брой на огласените техни представители.

И няма съмнение, че оставащите за преглеждане още няколко публични сфери, между които банковата система и дипломацията, ще затвърдят този ред. И пак ще тръгне онази логорея за патриотите и за националните интереси. За да не се даде възможност да се види очевидното - че всичко през последните 19 години в България е свързано в един стягащ държавата обръч. А тези, които са се навързали в него, са същите, които го стягаха и преди.

Разликата е, че на изходната позиция вече са новите поколения - те ще трябва сами да решат дали искат да чупят обръча, или ще живеят в него като родителите си.

[Martin]

Хм, зависи от гледната точка, според мен злото не само не се превръща в "неуловима за обмисляне абстракция", а тъкмо обратното - избистря се все повече и крайно време е повече хора да си дадат сметка за това. Злото - това е политическата система като цяло, не един или друг отделен политик или пък партия. Последното е просто цирк-залъгалка за хората, които виждат само симптома, но не и истинския проблем.

[ultrafutur]

Така е само според теб. Много малко хора все още мислят така..
Повечето са въвлечени именно в тази илюзия, която не им позволява да осъзнаят мащабите на Злото, а го възприемат абстрактно, като основа и същевременно пречка, за една трудно осъществима на практика, рядко случваща се справедливост/възмездие/вендета... 

[ultrafutur]

Контрабанда под закрила на държавата


www.netinfo.bg
http://www.epochtimes-bg.com/2008-01/2008-02-22_06.html

Поредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви.

Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества".

В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.

"Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа."

Цитатът е от строго секретна справка на Второ управление на Комитета за държавна сигурност, отнасяща се до "Контрабандната търговия, вършена от ДСП "Тексим", ДСП "Булет" и някои други търговски централи". Годината е 1966-а.

Съдържанието на този документ помага да се открие и проследи началото на държавната политика на БКП за използването на контрабандата, официално обявена като незаконна дейност, за нейните цели. Тази политика не само нарушава международните норми, но ражда черни каси с парите на данъкоплатците, създава и отглежда престъпност, злоупотребява със специалните служби, за да контролира бизнес за милиарди долари.

От активни борци - активни контрабандисти

Наред с икономическата свобода, която им е дадена, търговски предприятия като "Тексим" и "Булет" се изкушават от бързата печалба във валута чрез контрабанда на всякакви стоки.

Архивните документи показват, че в началото са часовници от Швейцария за Турция. Посредник е офицер от Инженерното управление към Министерството на външната търговия (МВТ), а контрабандната сделка се сключва с договор (!) между "Тексим" и фирмата "Арис-Жужу" на ливански търговец, базирана в Бейрут.

Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на "Тексим" (най-малко две пратки месечно с 10 000 броя) със самолет на адрес "Софийска митница - транзит".

Под контрола на "Тексим" пратките се приемат и поставят в тайници на специален автомобил и се извозват за Турция през ГКПП Капитан Андреево.

Второ управление на КДС докладва, че контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление "Гранични войски" и бивши оперативни работници от КДС.

Според документа, преди да пристъпи към реализиране на контрабандните сделки, "ръководството на "Тексим" е получило разрешение за това от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия - б.а.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.)".

След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на пистолети, на кафе и други стоки чрез турски и чрез сирийски "колеги". Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП "Булет", Инженерното управление при МВТ, ДСП "Деспред" и ДСП "Родопа". Изводите, които прави, са:

- С контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна

- Чужденците, с които се работи, знаят за търговските централи

- Чужденците биват приемани в централите и лесно ни разузнават

- Не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София и на ГКПП Капитан Андреево, където почти всички служители знаят за това

- Търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.

Контраразузнаването дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят социализма (виж петте указания на ДС).

Указанията на ДС

1. В КДС контрабандната дейност да се централизира на едно място.
2. Да се издирят помещения извън София за манипулация на стоките.
3. Да се уредят с ДАИ нови номера за чуждестранните автомобили.
4. С управление "Митници" да се уреди получаването на пратките.
5. Търговците контрабандисти и да се настаняват в наши квартири.


"Кинтекс" осигурява луксозен живот на "елита"

Висшето ръководство на БКП не се двоуми да канализира тази "специфична" дейност - на мястото на първите търговски централи идва ново търговско предприятие - "Кинтекс".

В секретното разпореждане на Министерския съвет (с министър-председател Тодор Живков) от юли 1966 г. на "Кинтекс" освен търговията със специално имущество се възлагат и "реекспортни и други сделки".

Само година по-късно, през 1967 г., с "лично строго секретно" разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли се задават нови правила за партийно-държавния контрол на контрабандата, определена като "транзитна търговия".

В структурата на оръжейната фирма е създадена специална дирекция "Скрит транзит". Нивото на конспиративност се качва с още едно стъпало през 1978 г., когато правителството на Станко Тодоров приема "лично строго секретно" решение №148 от 31 юли за "скритата транзитна търговия". С него се нарежда контрабандата да се извършва единствено от "Кинтекс".

На "Кинтекс" е дадена възможност да използва фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да "не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица" според решението на кабинета.

За тази дейност оръжейната централа използва задграничните фирми "Инар", "Сокотрейд", "Корестал", "Гудекс", "Олтрейд". Подобно на първата фирма на "Тексим" - "Имекстраком", те са регистрирани в Лихтенщайн, защото регистрацията прикрива реалния собственик. Служителите им са кадри на "Кинтекс" и на ДС.

Същинската дейност се направлява от регистрираните в София представителства на задграничните фирми. Според един "лично строго поверителен" доклад на министъра на външната търговия Христо Христов от 1978 г. годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара.

"Кинтекс" и фирмите му се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел "Специален" в Министерството на финансите, създадена в далечната 1959 г., за която знае само съответният финансов министър. От 1968 г. от тази черна каса е финансиран ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите.

"Икомев" и приватизацията на каналите

През 1985 г., след т.нар. възродителен процес, дейността на задграничните фирми на "Кинтекс" е замразена поради опасенията на Живков и на посветените висши длъжностни лица от правителството, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване, тъй като основният канал на стоките продължава през територията й.

Министърът на външната търговия Христо Христов обаче предлага на правителството "скритият транзит" да се прехвърли на една-единствена задгранична фирма - "Икомев".

На създадената през 1964 г. от ръководителя на "Тексим" Георги Найденов в Лихтенщайн фирма е открито представителство в София към външнотърговската организация "Интеркомерс".

"Икомев" е захранена от "Кинтекс" не само с базите и със смазана схема, но и с кредит от 7 млн. долара, който е предоставен на оръжейната фирма от Българската външнотърговска банка като оборотни средства.

Кредитът всъщност е стойността на контрабандния алкохол и цигари, които "Икомев" "наследява" в секретните складови бази. Този кредит непосредствено след промените пък е прехвърлен от "Икомев" на оръжейната фирма "Тератон", която чрез задграничната фирма "Гардаг", Цюрих, Швейцария, също осъществява различни "специфични" сделки.

В "Икомев" се вливат кадрите на "Кинтекс", обезпечаващи контрабандата, а те впоследствие са командировани на работа към швейцарската "Гардаг". През 1988 г. и 1989 г. в бизнеса с "транзита" се включват две нови фирми - "Ширио", Вадуц, Лихтенщайн, и "Лотос", регистрирана във Виена, Австрия.

Политическите промени в България през 1989 г. не се отразяват на контрабандата. Тя продължава, а контрола върху нея вземат бивши кадри на ДС, шлифовани години наред в тази дейност.

Една строго секретна справка на Национална служба "Сигурност" от 1991 г. хвърля допълнителна светлина за действащите лица и фирми при извършването на "скрит транзит" през България. Основните елементи в нея са:

- фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговия с чуждестранни клиенти при получаването и транспортирането на стоките за България;

- представителства на задграничните фирми в България, които получават стоките, складират ги, преопаковат и преразпределят;

- клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като краен потребител.

При създадения механизъм е спазена конспирацията, за да не се компрометират страната и държавни ведомства и предприятия. Дейността се провежда от името на чужди фирми и почти "нелегално" от българските власти под прикритието на обикновен транспортен транзит или друга търговска дейност.

Секретният документ посочва, че "административният и финансов контрол над фирмите е максимално ограничен". Дружествата "Икомев" и "Лотос" се ръководят от едно и също лице - Божидар Йорданов, офицер от МВР и бивш кадър на "Кинтекс", живеещ във Виена.

Партньори при осъществяването на "скрития транзит" в България са все негови бивши колеги от МВР, "Кинтекс" или митницата. Основната група от "клиенти" са от турски и арабски произход. Част от стоките се разпределят за вътрешния пазар, а по-голямата се транспортира до контролните изходи, на които системата има хора.

Паричните постъпления на канала са от комисионните при извършването на "скрития транзит" и от реализацията на стоки.

Тайните операции на "Икомев"

Фирмата е регистрирана от лихтенщайнския адвокат д-р Иво Бек, администратор на една част от фирмите в Лихтенщайн, нароени от Държавна сигурност.

Копие от оригиналната цесионна бланка показва вписване в регистъра на 10 декември 1964 г. Празното място в документа е оставено, за да се прикрие истинският собственик - полковникът от ДС и ръководител на "Тексим" Георги Найденов.

След разтурянето на "Тексим" и присъдата срещу Найденов повечето фирми са заличени. "Икомев" обаче оцелява. През 1972 г. е прехвърлена към ВТО "Интеркомерс", като цесията е предадена на ръка на главния директор Стойне Николчев.

Чрез "Икомев" се извършват реекспорт на компютри от Далечния изток за други страни. От 1985 г. на нея е възложено осъществяването на "скрития транзит". Извършва транзитни и реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, луксозни стоки, битова електроника.

В периода октомври 1987 - март 1990 провежда операция по превоза на над 40 т сребро от София до Цюрих със самолети на БГА "Балкан". Получател на среброто е фирма "Гардаг". Среброто е изнесено от Българската външнотърговска банка за продажба и закупуване на злато, а "Икомев" е посредник на комисионни начала.

НСС заключава, че "каналът е изграден с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на "мръсни пари" - получените от продажбата на стоки, минали по пътя на "скрития транзит", и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол".

Така става приватизацията на контрабандите канали на ДС. Архивите на софийските представителства на задграничните фирми в Лихтенщайн, Австрия и Швейцария не са намерени. По нареждане на Министерството на външната търговия през 1990 г. те са унищожени.

[ultrafutur]

Наркоканалите са управлявани от ДС и номенклатурата преди 10 ноември


Много е вероятно г-н Атанасов да е бил подведен от неговите заместници, защото той не взима решения, на него му се докладва и той полага само своя подпис. Атанасов беше външен за системата на МВР".

Така бившият секретар на МВР Славчо Босилков коментира за "Денят започва" на БНТ намесването на генерал Атанас Атанасов в случая "Куйович", предава агенция Фокус.

Босилков не назова имена на заместници на Атанасов, но заяви, че един от тях в момента е заместник на новосъздадената ДАНС.

Според Босилков трябва да се направи ревизия на закона за разкриване на агентурата в Държавна сигурност (ДС), за да се проследи ролята на агентурата в прехода и преди 1989 година.

По думите му това е нужно, защото сегашните наркоканали са продължение на тогавашните и са управлявани от ДС и номенклатурата преди 10 ноември, а някои хора в сегашното ръководство на БСП са наследници на тази номенклатура.


26.02.2008
http://bulgaria.actualno.com/new_150418.html