Нов световен ред? Надали след срещата във Вашингтон....
Тук-там все още се говори, че срещата на лидерите на страните от Г20 във Вашингтон в събота ще стане „новият Бретън Уудс". Такова мнение изказва например британският премиер Гордън Браун, за когото предстоящият форум е толкова важен, колкото и съглашението от 1944 г., когато бе установен новият ред в световните финанси.
За Никола Саркози (който спечели предизборната надпревара срещу социалистката Роял с далеч по-десни от центъра изказвания), светът има рядък шанс да преустрои глобалната финансова архитектура и да възвести ерата на „регулирания капитализъм".
Бъдете предпазливи към заглавията в новините, които тези лидери ще се опитат да създадат, пише кореспондент на британския The Independent. Какво имаме? Среща без дневен ред, криза без общо установена причина, домакин е страна без функциониращо правителство.
Отиващият си президент на САЩ се съгласи да приеме среща на Г20 на тема кредитната криза само под френски натиск. Идващият президент, който побърза да заяви, че в САЩ има само един президент в момента, дори няма да присъства. Това вече подрива европейските опити да събудят разговори за създаване на нови наднационални регулатори и международни правила.
Затова е напълно закономерно анализаторите да не очакват твърде много през този уикенд. „Бретън Уудс отне две години" - коментира член на британската делегация. Тоест срокът за постигане на резултати трябва да бъде удължен.
„Истинският" Бретън Уудс създаде Международния валутен фонд - международният орган, достатъчно силен, за да помага на правителства в икономическа беда. Създадена бе системата на фиксираните валутни курсове, която се задържа до началото на 1970те. Днес, независимо от кризата, която се сравнява с Голямата депресия, малко неща в академичната дискусия наподобяват онази амбиция на Джон Кейнс, която избухна в планините на Ню Хемпшир през 1944.
Има сурови реалисти, като Себастиан Малаби от центъра за геоикономически изследвания във Вашингтон, който много ясно излага гледната си точка за шансовете за Нов Световен Ред: Истината е, че националните регулатори не се справиха, но политиците на различните страни не искат да бъдат обвинявани, затова те свикват международна конференция. „Виж ти, имаме среща на високо равнище без дневен ред".
Хората зад сцената говорят, че вече се работи по официално комюнике - но засега то е твърде „любезно" и предстои да се свърши още много работа.
Действителният проблем е, че няма единство в гледните точки каква трябваше да е тази международна финансова архитектура, която можеше да предотврати превръщането на имотната криза в САЩ в глобална кредитна криза.
Характерно е, че на срещата си миналата седмица Европейският съюз също не можа да излезе с единно становище каква степен на международна регулация на финансовите процеси е желателна. Дори Съюзът не е склонен да отнема функциите на националните регулатори - тогава какво да кажем за САЩ, които вече спряха спекулациите, че ще се съгласят на международна регулация на хедж фондовете?
Също така засега по-скоро в сферата на представите остават такива нововъведения като системи за ранно предупреждение при кризи, „колоквиум от надзорници", които да сближат националните регулативни системи, междуправителствената валута, международни финансови стандарти.
Британският премиер говори за по-голямо участие на новите икономически сили от Г20 като Китай и Близкия изток в МВФ, което ще заздрави капиталите на фонда и възможността му за международна намеса. Междувременно страните от БРИК настояват за по-голямо влияние в международната организация. Пари срещу гласове.
Това може да се окаже най-продуктивният момент от дискусията през уикенда, счита професор по предприемачество в MIT. „Американците и новите икономики имат повече общи интереси, отколкото хората си мислят" - тези страни сега считат, че малките европейски икономики са представени в МВФ повече, отколкото е необходимо.
Икономистите идентифицират две основни причини за сегашната криза: големите капиталови потоци, които превърнаха дефицита в САЩ в излишък на Китай, и голямото ниво на задлъжнялост, защото никой не забрани на банките да оперират със суми, многократно надвишаващи техните активи.
Дори да е малка, Европа продължава да доминира във философската дискусия за финансовия контрол. Както е известно подходите са два: континентално европейски с финансова дисциплина и регулация на капиталовите потоци, и английският лес фер. На администрацията на Обама предстои да избистри своята философия - европейците ще настоят на нова среща на върха след 100 дни, този път в Париж, където на мястото на президента на най-голямата световна икономика ще стои Барак Обама.
Изкушението да се приложи принципът на ненамесата и просто да се чака е много силно. През последните месеци обаче се случиха някои неща, които изплашиха хората и страхът още не е отшумял. Капиталовите потоци вече са наистина твърде големи спрямо онази шепа пари, които ни служат като заслон срещу вятъра - коментира професорът в Масачузетския технологически институт.
Не е чудно, че според последно проучване на 700 водещи глобални мениджъри, повечето от тях не са склонни на някакъв нов Бретън Уудс, който ще ги обремени с повече регулации. Идеята за наднационален регулатор е била по вкуса само на континенталните европейски мениджъри.
Ръководителят на изследването, извършено от Allen & Overy, коментира: бизнесът все още е обзет от това, което се случва напоследък с финансовия свят и още не се е фокусирал върху ползите от по-добрата регулация на пазарите. При отсъствие на информация и широк дебат, има страх, че ще бъде предпочетено политическото решение да се накажат пазарите - вместо да им се помогне да функционират ефективно и безопасно.
