МВФ: Кризата ще бъде по-драматична в Източна Европа Българският финансов министър е убеден, че банковият сектор в страната остава стабилен, а прогнозата за икономически ръст от около 2 процента през тази година е реална. Но според Международния валутен фонд (МВФ) рисковете за България са огромни.
Предупрежденията за ефекта на финансово-икономическата криза в Източна Европа се сгъстяват. В силно занижената си прогноза за икономическия растеж през 2009 година миналата седмица МВФ предвиди негативен растеж и в Източна Европа – минус 0.4 на сто. А в доклада си за световната финансова стабилност, също от миналата седмица, институцията казва ясно, че продължаващата финансова нестабилност засяга пряко новите пазари в Източна Европа.
Единствената глобална асоциация на финансови институции – Институтът за международни финанси ИМФ, с главна квартира във Вашингтон, преди няколко дни също би тревога за Източна Европа. Доклад на института посочва, че всички формиращи се икономики ще бъдат засегнати от рязкото намаляване на притока на чужди капитали.
Източна Европа ще пострада най-много, се казва се в доклада. Цифрите, които водят до това заключение, са следните: през 2009 година в региона ще постъпят само $30 милиарда долара капитал, или само 1% от БВП на региона. За сравнение, през 2007 година чуждите капитали са били 13% от регионалния БВП.
Миналата година притокът на капитали също е бил много по-висок: около $254 милиарда долара. Поради голямата зависимост на Източна Европа от притока на външни капитали, регионът ще пострада от това „пресъхване” много повече отколкото от външните финансови проблеми, се твърди в доклада на ИМФ. В него се посочва още, че скоростта и степента на това „пресъхване” на капиталите е безпрецедентно.
Комбинираният ефект на финансово-икономическите проблеми върху новите пазари в Източна Европа се сравнява с ефекта им върху другите формиращи се икономики в света.
„Новата Европа” ще бъдат засегната най-пряко от намалелия приток на капитали”, се казва в доклада.
Много държави в Източна Европа няма да са в състояние да излязат от кризата без помощта на МВФ. Регионът ще бъде отслабен повече от останалите региони с формиращи се икономики. ИМФ настоява за увеличаване на заемния капитал на МВФ, за да се гарантира изплащането на спасителни заеми за източноевропейските държави, които, според ръководителите на института, ще се нуждаят от тях.
Анализи на Форбс, Блумбърг, МаркетУотч и други бизнес агенции в САЩ също предвиждат, че много държави в Източна Европа ще се окажат зависими от финансовата помощ на МВФ. Пресъхването на притока на външни капитали означава, че чуждите банки, които доминират банковия сектор в Източна Европа, ще се превърнат в единствен източник за финансиране.
Западноевропейските банки изпитват обаче сериозни затруднения, което не им позволява да играят ролята на мост през тресавището на кризата. Под въпрос е дори, дали западните банки ще останат в региона. Ако те оттеглят финансирането си, Източна Европа ще се окаже в капана на финансовата криза. Заемите от МВФ ще са единственият изход.
Заместник-директорът на МВФ Джон Липски заяви в интервю за CNN, че формиращите се икономики все пак ще запазят относително по-добър икономически ръст от напредналите. „Но рецесията в тези страни няма да е по-малка, а човешките измерения на кризата ще са много по-драматични”, изтъква Липски.
