Автор Тема: Финансови новини  (Прочетена 133391 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Sikozu®

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 144
  • Resistance is futile. You will be assimilated.
    • Aur0ra
Re:Финансови новини
« Отговор #45 -: Май 29, 2007, 16:38:20 pm »
Мен ме програмират в МВБУ, ама с тая четворка по икономикс май имам няколко ерър-а в соурс кода ;D laugh
Финансовата система да ни беше проблема...
« Последна редакция: Май 30, 2007, 00:53:58 am от H. »
Тъп съм не ме слушайте.

Неактивен veselqk-U

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re:Финансови новини
« Отговор #46 -: Май 29, 2007, 16:56:30 pm »
Към Petee:

Най-богатите страни са задлъжняли най-много, защото могат да си го позволят. Само че знаеш ли къде е разликата? Ако ние имаме дълг 11 млрд. долара, ние не можем да го върнем утре. Докато САЩ са ликвидни във всеки един момент, и могат да си върнат дълга още утре. Само че те не го правят по обясними причини :)

Handle

Handle,аз нямам икономическо образование,но по отношение на САЩ например бях чел,че вътрешният им дълг е огромен няколко трилиона долара аз този вътрешен дълг го разбирам като непокрити кредити на хората към банките.Ако е така с какви ресурси може да бъде покрито това?Вярно,че всяка национална банка има резерв за покриване на лоши кредити ама чак толкова едва ли.В крайна сметка съм съгласен,че системата работи отлично но въпросът е за кого?

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re:Финансови новини
« Отговор #47 -: Май 29, 2007, 17:30:44 pm »
Handle това което казах се различава доста от това което ти представяш за луксозни и нормални стоки. И така наречения акциз за луксозните стоки които не са цигарите а много голям асортимент от бижута , къщи вили яхти, коли  и мога да изброявам цял ден неща, та ако  този "акциз" е например 100% върху цената, с него се финансира производството на всички останали "основни" продукти на супер ниски цени.Разбира се има и една група от стоки които не са нито луксозни нито пък основни - за тях може да се предвиди да се прозивеждат с минимална печалба но цената пак да е регулирана. И така сметни на света колко луксозни стоки има и на какви цени и след като се обложат с акциз пак сметни  какви суми се получават. Всичко е толкова просто че няма и накъде повече. Само че това никога няма да се допусне щото тези няколко процента хора които държат 90% от всички пари на земята няма да им е изгодно. А тази система е възможно най-честната. Не трябва да има никакви данъци базирани на получаване на пари а изцяло на тяхното харчене. Ако някой е голям газар да харчи много ше "финансира" другите. Защото ресурсите на планетата могат да бъдат впрягани по различни начини и за различни цели. След като ги впрягат за луксозни стоки да плащат отгоре. Същите ресурси лесно могат да се впрегнат да се прозивежда масово зърно и да няма гладни в Африка и Азия. Но пустата пазарна икономика тогава не би бачкала  ;)
« Последна редакция: Май 29, 2007, 17:32:27 pm от Alien »

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re:Финансови новини
« Отговор #48 -: Май 29, 2007, 17:56:32 pm »
Виж сега :)
За глада в Африка не е виновна финансовата система, а тези които подклаждат постоянно разни конфликти там. Ако останалия свят се грижеше за глада там, ония ще свикнат на хубаво и няма да си мърдат пръста. Аз съм против глада там, не ме разбирай погрешно. Но нещата ще се оправят не като им се продава жито за без пари, а се научат да бачкат като хамериканците или европейците. Тъжно ми е захората там, но има цели племена дето само седят и се чешат. Някой скоро тук беше казал, че "който не работи, не трябва да яде" нали така? Аз съм за това, да се създаде цялостна програма за хората в Африка! Да им се осигурят доходи, а не да им се дава жито супер евтино...И тези "гъзари" дето имат кинти, в цивилизования свят не правят като нашите. Там ако дариш примерно 20 000 евро за дом за сираци, ти ги махат от данъците. Има дори фирми в Европа, които не плащат данъци, защото финансират я университети, я разни обществени поръчки...За цигарите, говорех че са акцизни стоки, а не луксозни. И защо акциза да е 100%? Ако някой иска да си купи яхта, която струва 100 000 долара , да плати 200 000 така ли? Само защото някой не може да осигури нормално производство на останалите стоки? Регулирана цена казваш? Да, има и такава, но в случая не е тази...

Handle
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Re:Финансови новини
« Отговор #49 -: Май 29, 2007, 18:14:21 pm »
Цитат
Ако някой иска да си купи яхта, която струва 100 000 долара , да плати 200 000 така ли?

Точно това казвам  и мога да го аргументирам много добре  ;). Както и по-горе споменах проблема идва от "пазарната икономика". Според нейните принципи ако погледнеш наистина реално на нещата се прозивеждат стоки с цел от тях да се спечели! Никой не произвежда стока щото тя е полезна на хората за нещо а за да може от тази стока да спечели пари! Ето това е безумието на пазрната икономика. Не се произвежда това което на хората им трябва а това от което може да се спечели. А когато се печели от това без което хората немогат - като храната например става вече нагло!
Ресурсите на планетата така или иначе са ограничени в някаква рамка. Дали ще се вложат в прозиводството на луксозна яхта за някой гъзар или със същите тези ресурси да се произвежда храна за тези които нямат е въпрос на избор!И този който си позволява да ги харчи за нещо без което може да мине за сметка на милиони умиращи от глад ще трябва да ги финансира останалите  ;)
И вместо да се произвежда масово храна на супер ниски цени този проблем да бъде завинаги решен сега почват да ползват храната и като гориво че да се вдигне още повече нейната цена.Е при "пазрна иконимка" няма как да е ниска цената щото нали няма да се печели от  глада на хората!
В медицината е същото! Правят се  суперскъпи машини за операции не за да се спасява живот а за да печели фирмата правеща машините. Пълна гавра! И кой е виновен - пазарната икономика където всяко нещо се прави не с цел да бъде полезно а с цел да се печели от него. и от толкова много кухи стоки от които да се печели не остава ресурс да се финансира правенето на стоки от първа необходимост. Срамота е с технологиите, които притежава днешното общество да има проблем с глада. Но това е явно изкуствен проблем!Трябва да има драма и зрелища...

Неактивен Petee

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 109
Re:Финансови новини
« Отговор #50 -: Май 29, 2007, 18:17:33 pm »
Благодаря за филмчетата. Супер са!
Ето как кратко и ясно хората биват принудени да изсичат горите и да унищожават Земята. Кратко и ясно!
„Който вярва, че експоненциалния растеж може да продължи вечно в безкрайността е или ненормалник или икономист” – Kenneth Boulding, икономист.
Експоненциален растеж е точно този на банкерите. В началото приходите от лихви растат бавно, но след определен период от време започват бясно да се увеличават. Математически функцията е y=e^x.
Такъв растеж в Природата НЕ СЪЩЕСТВУВА! Съществува само при раковите заболявания, при които като резултат винаги се стига до смъртта на пациента. 1 клетка се дели и стават 8 клетки, тези 8 клетки се делят и стават....
« Последна редакция: Май 29, 2007, 18:30:57 pm от Petee »

Неактивен didi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Re:Финансови новини
« Отговор #51 -: Май 31, 2007, 00:05:46 am »
Съвременната икономика е взаимосвързана цялост. Всеки отрасъл е едновременно потребител и доставчик за други отрасли и следователно неговото развитие е предпоставка за техния растеж, а тяхното развитие е условие за неговия напредък. Поради това безусловно необходима е съгласуваност във функционирането на отраслите и подразделенията на народното стопанство, а тя, от своя страна, предполага пропорционалност и точен междуотраслов баланс при разпределяне на обществените ресурси, предназначени за разширяване и развитие на стопанската дейност. Но това императивно изискване на общественото производство не може да бъде реализирано в пълна степен, когато средствата за производство са частна собственост.
Собствениците на капитал влагат средствата си в отрасли, където шансовете за съхраняване и увеличаване на стойността на тяхната собственост им се струват най-големи; по принцип всеки предприемач действа самостоятелно, по собствен план и за собствена сметка. Обаче частните инвестиционни проекти се основават върху оценки и прогнози, които имат вероятностен, приблизителен характер, тъй като липсва достоверна и изчерпателна информация за намеренията и плановете на останалите участници в стопанския живот. Вследствие от това разпределението на инвестициите по отрасли не отговаря точно на действителните потребности на стопанския организъм. В някои отрасли се натрупват повече инвестиции, отколкото е обществено-необходимо и част от продукцията не намира пласмент, а вложителите понасят загуби, докато в други отрасли наличните производствени мощности се оказват недостатъчни за задоволяване на платежоспособното търсене и там инвестициите носят допълнителни печалби, по-високи от средните. По този начин въвеждането в действие на нови производствени мощности в отделните сектори на икономиката се осъществява некоординирано и съотношението между цените на различните видове стоки се отклонява от обществено-необходимите разходи на труд за тяхното производство. Констатираните на пазара ценови деформации и диспропорции подтикват свободните капитали да се насочват с предимство към отрасли с относително високи пазарни цени и висока печалба, което поражда тенденция към “изравняване” на нормата на печалба и към възстановяване (с известно закъснение) на пропорционалността. Но при този процес на преливане на капитали, на материални и трудови ресурси от един отрасъл към друг във всеки отделен момент отново възникват отклонения от идеалните  междуотраслови пропорции и това на свой ред кара част от капиталите да търсят по-изгодни сфери за приложение, което също поражда ценови деформации и т.н. Така, възпроизводството на капитала протича с постоянни колебания и диспропорции, с постоянни отклонения на пазарните от производствените цени, с постоянен риск от загуби.
Оперирайки в непрестанно изменяща се пазарна среда, частният капитал е принуден постоянно да съкращава производствените разходи, за да избегне обезценяване на вложените средства и за да оцелее в конкуренцията с другите капитали – в конкуренцията побеждава онзи, който успее своевременно да съкрати производствените разходи. Намаляването на разходите се постига преди всичко чрез обновяване и разширяване на производството като се внедрява нова, по-модерна техника и технология, която повишава производителността на труда и съкращава разходите на труд за единица проукция. С други думи, съкращаването на разходите се постига с повишаване на органическия състав на капитала – увеличава се в стойностно изражение относителният дял на постоянния капитал - машини, сгради, суровини и други активи, а съответно намалява делът на променливия капитал, т.е средствата, отделяни за работна заплата.
Масовото прилагане на този “стратегически план за оцеляване” от една страна води до увеличаване масата на стоковата продукция, която излиза на пазара, а от друга страна – до относително съкращаване на платежоспособното търсене, особено на стоки за широко потребление, тъй като в рамките на цели отрасли намалява делът на променливия капитал (а във връзка с това е налице и тенденция към намалявяне на заетостта). Когато се залавя с модернизиране на своето производство, отделният инвеститор разчита, че през следващия период ще е на лице достатъчно платежоспособно търсене за съответния вид продукция, за да може да пласира своите стоки с печалба като същевременно намали пазарния дял на своите конкуренти. Следвайки обаче такава стратегия, самият инвеститор допринася за относително съкращаване на потребителското търсене на стоки за непосредствено потребление. От своя страна неговите конкуренти постъпват по същия начин и в резултат вътрешноотрасловата конкуренция се изостря още повече и инвеститорите от бранша са принудени да се хвърлят в нов кръг на надпревара за намаляване на производствените разходи, задълбочавайки още повече противоречието между бързо разширяващото се производство и по-бавно нарастващото (т.е. изоставащото) търсене. Трудностите с пласмента обхващат най-напред производството на стоки за широко потребление, а от там се пренасят и към секторите, произвеждащи традиционни средства за производство.
При ситуация на изостряща се конкуренция в повечето стопански сфери в най-изгодно положение се оказват отраслите, произвеждащи ултра-модерни и високопродуктивни средства за производство. Продукцията на тези отрасли се радва на огромен интерес от страна на инвеститорите, които влагат капитали в традиционните сектори на икономиката, тъй като от възможността за закупуване на такива високоефективни машини и технологии зависи съдбата и оцеляването на купувачите в конкурентната борба, в която са въвлечени. Поради това по правило пазарните цени на авангардните средства за производство надхвърлят, понякога значително, техните производствени цени. Евентуалното снижаване на цените на авангардните технологически средства предизвиква експоненциално нарастване на търсенето и поражда противоположен натиск за задържане на цените на високо равнище, тъй като при ниски цени този вид продукция става достъпна за по-широк кръг производители от другите отрасли и това принуждава техните конкуренти също да мобилизират всички ресурси за закупуване на такива свръх-модерни оръдия за производство, без които оцеляването става практически невъзможно (т.е. ниските цени превръщат притежанието на новите технологии от разкош и екстравагантност в най-неотложна жизнена потребност). Във връзка с всичко това в модерните и динамични отрасли, предлагащи авангардни технологически средства, е на лице нарастване на заетостта, но тази тенденция само частично може да компенсира относителното намаляване на работните места в останалите отрасли (една от причините за това е, че авангардните сектори обикновено имат най-висок органичен състав на капитала и следователно увеличаването на производството и на капиталовложенията там се съпровожда със сравнително по-малко, отколкото в дргите отрасли, разширяване на заетостта)
Разбира се, това положение на нещата не може да продължава безкрайно дълго. Рано или късно затрудненията с пласмента ще засегнат и проспериращите производители на авангардни средства за производство, тъй като изоставащото търсене на стоки за непосредствено потребление не може да не доведе, макар и със закъснение, до стесняване на платежоспособното търсене и на модерни технологии. 
Трудностите при реализиране на продукцията временно се преодоляват с помощта на банково-кредитната система. Нейното предназначение е да опосредства разплащанията като превръща  свободните (бездействащи) парични средства в действащ капитал. Последният се изразходва в проекти (и покупки), които се очаква, че ще донесат изгода както на собственика, така и на ползвателя на паричните средства. По този начин кредитът изнася на пазара недостигащите парични средства и способства за безпрепятственото протичане на пазарното взаимодействие и следователно за растеж на производството. Но кредитът не премахва, а само “маскира”, отлага за по-късно, наличната неплатежоспособност на пазара, която се дължи на задълбочаващите се междуотраслови диспропорции. Диспропорциите не се отстраняват, а се натрупват под формата на увеличаваща се задлъжнялост. В същото време цените на стоките и акциите спекулативно растат и се разтваря т.нар. “ножица на цените” – тоест деформациите на ценовите съотношения се задълбочават. Всичко това продължава дотогава, докато доверието в кредитните институции (и в кредита изобщо) започне да отслабва и те не са в състояние да обслужват връзките между предприятията, отраслите и секторите на стопанската система. Тогава деловата активност главоломно спада, връзките между предприятията и отраслите се разкъсват и се стига до икономически кризи, до гигантско прахосване на материални и трудови ресурси, мизерия, социални конфликти и войни (а успоредно с това рязко нарастват и екологическите заплахи).
По такъв начин некоординираното въвеждане в действие на нови производствени мощности, дължащо се на бариерите, които поставя частната собственост (неизвестността, в която се намират един спрямо друг конкуриращите се частни инвеститори, и противоположността на техните интереси), поражда неустойчивост в развитието на производствената система; нейното развитие се съпровожда с периодични сривове (стагнация, рецесия, депресия, кратки – 8-10 години, и дълги – около 50-70 години – вълни на икономическия цикъл), насилствено възстановяващи необходимата пропорционалност между отраслите и секторите на стопанския организъм. Именно чрез периодични катаклизми се осъществява прехвалената саморегулация на капиталистическото пазарно стопанство.
Пазарно-капиталистическият механизъм за разпределение на ресурсите между отделните производства и отрасли, при който действителната рентабилност на инвестициите става ясна едва на пазара, едва след като средствата или част от тях вече са изразходвани, поставя притежателите на капитал в постоянна несигурност -- всяко изменение на стопанската конюнктура може да предизвика обезценяване на техните капиталовложения. Поради това извличането на достатъчно високи печалби е безусловна жизнена необходимост за частните капитали – без постоянен приток на средства за нови и нови инвестици отделният капитал не е в състояние да се адаптира към непрекъснато изменящите се условия на търсене и предлагане и е обречен на гибел във водовъртежа на пазарната конкуренция. За това капиталът по същността си е “самонарастваща стойност”, стойност (богатство), което не може да съществува, ако не нараства все повече, ако не извлича печалби (свойството на капитала да самонараства е израз на особен тип експлоататорско отношение между хората – “капиталово отношение”). Но именно бясната гонитба на печалби е причината за неустойчивостта и цикличността в развитието на капиталистическата икономика, при което платежоспособното търсене периодично се свива лавинообразно и част от капиталите не успяват да пласират своята продукция, понасят загуби и биват погълнати от своите съперници. Получава се порочен кръг, самоподдържаща се спирала, от гонитба на печалби и неустойчивост: гонитбата на печалби поражда неустойчивост, а неустойчивостта принуждава към бясна гонитба на печалби.

Неактивен didi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Re:Финансови новини
« Отговор #52 -: Май 31, 2007, 00:16:43 am »
 С риск да стана досадна, още малко за интересуващите се!
За да намалят риска от обезценяване на своите активи собствениците на частен капитал са принудени постоянно и с всички средства да увеличават стойността на своето богатство като непрестанно обновяват и разширяват производството, въвеждат все по-нови технологии и съкращават производствените разходи. Тази динамика на капиталистическото производство води до нарастваща концентрация на богатството в ръцете на все по малко едри собственици и все повече се увеличава степента (нормата) на експлоатация на наемните трудещи се и на народите от неоколониалните зони на планетата. Вследствие от тази логика на лице е ясно очертана тенденция богатите да стават все по-богати, а бедните – относително все по-бедни. Онези, които по икономически или извъникономически път са придобили известни предимства в рамките на общественото производство, имат сигурни шансове да увеличат преднината си; а онези, които са се озовали в неизгодна позиция, са изправени пред заплахата да изостанат още повече. Постоянно се увеличава пропастта между богатството и бедността. Богатства и “сиво вещество” непрестанно се изсмукват от по-бедните региони на планетата и се прехвърлят в богатите метрополии, където се съсредоточават най-печелившите и високотехнологизирани отрасли. Процесът на концентрация е особено интензивен в периоди на икономически сътресения, когато десетки милиони работни места биват ликвидирани, цената на работната сила спада, а по-неприспособените капиталистически предприятия масово фалират, погълнати от преуспяващите капиталистически акули.
Растящото икономическо неравенство днес е достигнало невиждани размери – по данни на Социалистическия интернационал най-богатите 225 души притежават заедно имущества, които се равняват на едногодишния доход на 2 милиарда и 500 милиона човешки същества, и тази тенденция продължава да се задълбочава.
Във връзка с данните за безпрецедентната концентрация на капитала широко се разпространява мнението, че присъщата на капитализма неустойчивост и цикличност на производството  вече няма място в съвременната капиталистическа действителност, тъй като днешните гигантски транс-национални корпорации (ТНК), чийто годишен оборот възлиза на десетки милиарди долари, не са подвластни на пазарно-капиталистическите механизми. Смята се, че ТНК са толкова богати, че извличането на печалби за тях вече не е въпрос на живот и смърт, а едва ли не е въпрос на игра и  забавление за техните шефове, че след като последните владеят баснословни богатства, то  тяхното благосъстояние не може да бъде заплашено от нищо, че те, следователно, могат да си позволят известни загуби, да се лишат от печалби, без това да се отрази забележимо на социалното им положение. С други думи, смята се, че повече не е в сила основният закон на капитализма – законът за принадената стойност, че извличането на печалби престава да бъде движещ мотив и непосредствена цел на капиталистическото производство. Въз основа на такива разсъждения се стига да поразителен от логическа гледна точка извод: от една страна се признава, че именно нуждата от печалби осигурява перфектната организация в отделното частно предприятие, а в същото време се твърди, че източникът на хаос и безпорядък в междуфирмените и междуотрасловите връзки е премахнат, тъй като частната инициатива вече не  робува на печалбата.
В действителност концентрацията на богатството не намалява, а засилва неустойчивостта и неравномерността в развитието на капиталистическата икономика (а заедно с това неминуемо се изостря и потребността от печалби).
Огромните размери на имуществото и ресурсите, с които се разпореждат корпорациите, обуславят възможността за бързи и резки промени в съотношението на силите на световния пазар. Опирайки се върху своя технико-икономически потенциал, всяка корпорация е в състояние чрез обновяване на производството и чрез масирани инвестиции в даден сектор да спечели известни предимства, да изтласка макар и временно от пазара своите съперници и да си осигури монополно високи доходи, с чиято помощ по-нататък да затвърди завоюваното надмощие. Поради това въпреки могъществото си, ТНК се намират в постоянна несигурност, под постоянна заплаха от експанзията на своите не по-малко могъщи противници.
За да съхранят позициите си в надпреварата за достъп до пазари, технологии и суровини, ТНК са принудени да провеждат агресивна инвестиционна и ценова политика, постоянно да подготвят и осъществяват нови, неочаквани за конкурентите си ходове, да използват всяка подходяща възможност за увеличаване на своите приходи. Това е единственият начин да си осигурят висока възвращаемост от вложените средства и да си набавят необходимите ресурси за противодействие срещу настъплението на конкурентите.
Поради това и при достигнатата степен на концентрация  на богатството печалбата продължава да бъде решаващ фактор за функционирането на частните капитали. Нещо повече – в борбата за надмощие между гигантските корпорации средната норма на печалба вече не е достатъчна. След като конкурентните компании чрез сполучливи инвестиции и нововъведения могат да си осигуряват приходи, надхвърлящи средната норма, то онези ТНК, които биха се задоволили със средно равнище на печалба, са обречени на изоставане и загуба на конкурентноспособност, тъй като ще имат намалени, в сравнение с преките съперници, възможности за обновяване и разширяване на производството. Ето защо в съвременните условия надеждни гаранции за оцеляването и просперитета на гигантските частни компании може да даде само извличането на възможно най-големи, тоест максимални, печалби – колкото по-големи са ресурсите, които една компания е съумяла да натрупа към даден момент, толкова по-висока е вероятността за нейния успех през следващите етапи на конкурентната борба.
Съдбоносното значение, което придобиват максималните пачалби, заставя ТНК да планират действията си така, че комбинацията от капиталовложения и разходи да им донесе – в рамките на обозрим период от време – възможно най-голям приход, чието по-нататъшно реинвестиране ще гарантира запазването на позициите на корпорацията.
Хоризонтът на корпоративното планиране зависи от пазарната конюнктура и преди всичко от фазата на икономическия цикъл (trade cycle).
Когато икономиката е във възход и съществуват благоприятни перспективи и засилено платежоспособно търсене, концентрираният капитал се ориентира към осъществяване на дългосрочни проекти, при които успоредно с инвестици, предназначени за извличане на незабавни високи печалби, се влагат и значителни средства за постигане на отдалечени цели – напр., за проучване и приспособяване към нови пазари или за осигуряване на приоритет в определена научно-техническа област. В такива случаи инвеститорите имат предвид не настоящата, а предстоящата печалба, като се очаква, че подготвяната пазарна офанзива ще донесе по-високи доходи, отколкото ако всички средства бъдат изразходвани за текущи печалби. Дългосрочните стратегии допринасят в известна степан за устойчивото разширяване на капиталистическото производство. Но в същото време те водят до слабо съгласувани движения и преливания на гигантски капитали, на материални ресурси и работни места от една производствена сфера в друга, от един регион в друг, поради което разширяването на стопонската дейност в различните области се извършва неравномерно и на практика разликата в скоростта, с която се развиват отделните сектори на стопанството, се увеличава.
Когато икномиката навлиза в период на свърхпроизводство (обусловено от задълбочаващата се междуотраслова диспропорционалност) дългосрочните проекти за максимизиране на печалбите отстъпват място на краткосрочни проекти. В такива периоди всичко се решава от възможността за извличане на възможно най-големи печалби в най-кратък срок. За предприятията, изправени пред фалит, високите незабавни печалби предоставят последен шанс за оцеляване; а за компаниите, които запазват стабилни позиции, такива печалби са необходими, за да могат да изкупят при най изгодни цени активите на своите закъсали съперници.
Определена роля в плановете за максимизиране на печалбата играят и разходите за благотворителност, които заедно със средствата, предназначени за луксозно потребление, за строителство и обзавеждане на ултра-модерни офис-сгради, трябва да демонстрират благополучие, стабилност и възможности за неограничен растеж на приходите. В общия случай такива разходи са всъщност “производствени разходи” – разходи за реклама или “представителни разходи” на капитала. Те повишават рейтинга на доверие към възможностите на съответната корпорация и увеличават вероятността от сключване на изгодни сделки, допринасят за привилегирован достъп до инвестиционни ресурси и др. под. Това е още една линия, по която се разгръща надпреварата между ТНК.
Но зад блестящата витрина на съвременния капитализъм протичат ускоряващи се процеси на разложение и разпад. Колкото по-ослепителни и шумни са рекламните мероприятия, утвърждаващи солидността и стабилността на дадена корпорация или на системата като цяло, толкова по-очевидни стават признаците на присъщите на капиталистическото регулиране тенденции към свръх-производство и към раздуване на кредита. Днес пазарите са препълнени със стока, която все по-трудно намира купувачи и в същото време непрестанно се увеличава обемът на задълженията на все повече стопански звена. За поправяне на положението с нарастващата неспособност на длъжниците за погасяване на задълженията се предприемат “оздравителни мерки”, изразяващи се в орязване на разходите и увеличаване на производството, предназначено за вътрешния или международния пазар. Тази политика, която се прилага повсеместно, включително от Международния Валутен Фонд по отношение на държави-длъжници като Бразилия и Аржентина, от своя страна още повече засилва несъответствието между изоставащото платежоспособно търсене и разширяващото се предлагане, още повече увеличава ценовите деформации и междуотрасловите диспропорции. В резултат дълговото бреме не намалява, а расте.
Цели континенти днес са превърнати в неплатежоспособни длъжници, като несъбираемите вземания по отпуснатите заеми възлизат на хиляди милиарди долари. Изплащането на лихвите по външните кредити поглъща голяма част от приходите от износ на държавите-длъжници и е спирачка на икономическото им развитие. Но най-големият длъжник е най-богатата капиталистическа държава, САЩ, чийто федерален дълг наближава сумата от 6 000 милиарда долара. Общата сума на вътрешната задължнялост в Щатите достига 32 000 милиарда долара, което надхвърля близо 4 пъти годишния брутен вътрешен продукт на страната. От началото на този век търговският дефицит на Съединените щати надхвърля 400 милиарда долара годишно, тоест всеки американски гражданин консумира продукция за $1400, която не  е заплатена със съответен износ на американски стоки. Всяка доларова банкнота извън границити на САЩ е документ, удостоверяващ, че американската държава дължи на съответния притежател, физическо лице или банка, стоки, съответстващи на стойността на банкнотата. Държави като Тайван, Япония, Китай притежават доларови резерви за по 200 и повече милиарда долара, с което на практика кредитират американската иконо

Неактивен didi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Re:Финансови новини
« Отговор #53 -: Май 31, 2007, 00:19:13 am »
И за най-четящите, още нещо. Обещавам да е последно.
Вследствие от политката на икономия на разходи една от стоките, чието търсене на пазара систематично изостава от предлагането, е работната сила. 800 000 000 мъже и жени в работоспособна възраст са лишени от работа, от фундаменталното човешко право да изкарват с труд прехраната си. В същото време 250 000 000 деца, на възраст 8-10-12 г са принудени да се трудят в частни предприятия срещу къшей хляб. Милиони други се препитават чрез просия, кражби, проституция...
В света, където източниците на живот са частна собственост и са концентрирани в ръцете на неголям брой едри собственици, се шири отчайваща мизерия. Почти половината от човечеството живее в крайна бедност, тоест милиарди хора са принудени да живеят с по-малко от 2 долара на ден. Средно около 30 000 000 души умират всяка година поради глад или болести, причинени от хроническо недояждане. И всичко това става на една планета, която прелива от богатства. “Глад сред изобилие” – така коментират съществуващата ситуация редица наблюдатели и привърженици на устойчивото развитие.
Дори в баснословно богатите Съединени щати между 20 и 30 милиона души гладуват по няколко дни в месеца; повече от 40 милиона американци са лишени от медицинска помощ – нямат нито здравни осигуровки, нито средства за заплащане на болнично лечение (а първият въпрос във всеки лекарски кабинет е: “Как ще става плащането?”); 4 милиона граждани на САЩ са бездомници – за покрив им служат мостовете или канализационните шахти; една трета от бездомните американци са ветерани от войните, които Империята на долара е водила срещу бедните народи на Земята. По ирония на съдбата на няколко пресечки от Капитолия и Белия дом във Вашингтон започва гетото на американската столица, където картината е сходна с бидонвилите в бедните страни – един свят на мизерия, разяден от дрога, алкохол и престъпност. Така, опустошенията, които носи частния капитал, се простират до вратите на Белия дом. Подобно е положението и в другите големи градове на Америка – Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис. В Ел Ей през май 1992 г. избухнаха няколкодневни масови безредци, при които полицията уби 500 и рани над 2000 цветкнокожи жители на града, негодуващи срещу расовото безправие във “великата демокрация”.
Фактите недвусмислено показват, че върху основата на капиталистическото “пазарно саморегулиране” човешкото общество все повече се разделя на две части: “острови на благоденствиие”, заобиколени от океан от мизерия и страдание. Потвърждава се предвиждането на Маркс, че при капиталистическата система растежът на богатството се съпровожда от още по-голямо увеличаване на бедността. Капиталистическата организация на производство, чийто мотор и регулатор е корпоративната печалба, обогатява малцина и в същото време води до обедняване на мнозинството. При това през последните десетилетия човечеството стана свидетел на необичайно явление – абсолютно обедняване на част от трудещото се население. Според редица изследвания реалните доходи на работниците в много сектори на американската икономика през 90-те години са били по-ниски в сравнение с доходите през 70-те години.
Абсурдните последици от капиталистическото пазарно регулиране правят необходима постоянната намеса на държавата в социално-икономическия живот на обществото. Без такава намеса функционирането на корпорациите би довело в кратки срокове да саморазрушаване на системата.

stt

  • Гост
Re:Финансови новини
« Отговор #54 -: Май 31, 2007, 12:01:09 pm »
И за най-четящите, още нещо. Обещавам да е последно.



didi, какъв е източника на текстовете? Дай линк или закачи файл, или пък на ЛС ако може да ми пратиш нещо повече...  8)
Стана ми интересно. :P
 Мерси предварително

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re:Финансови новини
« Отговор #55 -: Май 31, 2007, 15:09:19 pm »
Много издържан пост didi.Благодаря. Мисля, че момичето го е писало само, а не е гледало отнякъде.. :-\
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Petee

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 109
Re:Финансови новини
« Отговор #56 -: Май 31, 2007, 19:51:11 pm »
"Във връзка с данните за безпрецедентната концентрация на капитала широко се разпространява мнението, че присъщата на капитализма неустойчивост и цикличност на производството  вече няма място в съвременната капиталистическа действителност, тъй като днешните гигантски транс-национални корпорации (ТНК), чийто годишен оборот възлиза на десетки милиарди долари, не са подвластни на пазарно-капиталистическите механизми. Смята се, че ТНК са толкова богати, че извличането на печалби за тях вече не е въпрос на живот и смърт, а едва ли не е въпрос на игра и  забавление за техните шефове, че след като последните владеят баснословни богатства, то  тяхното благосъстояние не може да бъде заплашено от нищо, че те, следователно, могат да си позволят известни загуби, да се лишат от печалби, без това да се отрази забележимо на социалното им положение. С други думи, смята се, че повече не е в сила основният закон на капитализма – законът за принадената стойност, че извличането на печалби престава да бъде движещ мотив и непосредствена цел на капиталистическото производство. Въз основа на такива разсъждения се стига да поразителен от логическа гледна точка извод: от една страна се признава, че именно нуждата от печалби осигурява перфектната организация в отделното частно предприятие, а в същото време се твърди, че източникът на хаос и безпорядък в междуфирмените и междуотрасловите връзки е премахнат, тъй като частната инициатива вече не  робува на печалбата.
В действителност концентрацията на богатството не намалява, а засилва неустойчивостта и неравномерността в развитието на капиталистическата икономика (а заедно с това неминуемо се изостря и потребността от печалби)."

Ето и една схемичка, която потвърждава тези думи. Населението в ФРГ през 1982 е разделено на 10 равни групи. Цитирам книгата (стр.76): „Става ясно, че първите 80% повече плащат по лихвите, отколкото получават, 10% получават малко повече отколкото плащат, а последните 10% получават двойно повече отколкото плащат. Това е в целостта си и тази част, която са изгубили първите 80% от населението. Този факт прекрасно обяснява същността на механизма, може би най-важния, позволяващ богатите да стават все по-богати, а бедните – да обедняват все повече.”
В България, а и в коя да е друга страна, да не би да е различно? И така е от много много години...
Статистиката е винаги една и съща, защото принципите си остават същите.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re:Финансови новини
« Отговор #57 -: Юни 01, 2007, 15:10:28 pm »
Диди,много добро!
А наскоро четох в една статия,че Американският вътрешен дълг е такъв че всяко семейство дължи по 500 000 и отгоре долара на държавата
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен didi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Re:Финансови новини
« Отговор #58 -: Юни 02, 2007, 01:09:15 am »
Радвам се че сте чели материала. Плод е на колективен труд и реакция на глупостите, с които ни заливат средствата за масова манипулация. Писан е преди няколко години, така че част от данните са поостарели, но в неговата цялост го подкрепям напълно. Допълнително ще сложа и използваната литература. Ето и неговия край.

Буржоазната държава винаги е била предан слуга, обслужващ интересите на богатите слоеве на обществото. Проникването на “големите пари” в държавните институции се осъществява по различни начини: понякога – чрез “купуване” на политически дейци, които се превръщат в доверени лица на корпорациите, друг път – чрез назначаване на видни фигури от корпоративния елит на ръководни длъжности в администрацията, както например сегашният съветник по въпросите на националната сигурност на САЩ, Кондолиза Райс, е бивш член на управителния съвет на нефтения гигант “Шеврон”. Във всички случаи срастването и сливането между политическия и икономическия елит е необходимо и неизбежно, тъй като нито политическата кариера е възможна без подкрепата на едрия бизнес, нито едрия бизнес е възможен без подкрепата на държавния апарат. На последните избори за президент на САЩ взеха участие по-малко от половината гласоподаватели, част от подадените бюлетини не бяха преброени и се наложи не избирателите, а съдиите от Върховния съд, да определят кой ще бъде президент на единствената супер-сила. В същото време за предизборна агитация бяха изразходвани един милиард и шестотин милиона долара. Тази сума достатъчно ясно сочи какви личности и интереси могат да влязат в Белия дом.
В икономическата област буржоазната държава е призвана да играе ролята на противовес срещу разрушителното действие на пазарните сили. Една от мерките, които винаги са се използвали за тази цел е протекционистичната митническа политика. Сам по себе си пазарът увеличава предимствата на онези, които вече са си осигурили водеща позиция в дадено производство, и затруднява развитието на онези, които сега правят първите си крачки в съответното направление. Поради това Англия в зората на капитализма се ръководеше от принципите на меркантилизма, изискващи стриктно ограничаване на вноса на стоки, които въз основа на чисто пазарни механизми можеха да конкурират и да изместят продукцията на английски производители. По-късно, през ХІХ, век когато английската индустрия укрепна и зае челно място в света, меркантилистките концепции бяха заменени от фритредерски схващания, проповядващи необходимостта от неогравичена свобода на търговията. От своя страна Съединените щати, когато трябваше да насърчат развитието на собствената си металургия през първата половина на ХІХ век, затвориха своя пазар за по-висококачествената и евтина английска стомана и строителството на железопътни линии се извършваше с продукция на първите американски металургични предприятия. Подобна анти-пазарна практика се осъществява и днес от развитите западни държави. Европейската икономическа общност е до голяма степен митническо обединение на европейските държави, което трябва да ограничи свободния внос на стоки от други страни, за да се осигурят условия за развитието на собствените производства. През 90-те години САЩ възстановиха водещата си позиция в производството на чипове и полупроводници благодарение на междудържавна спогодба с Япония, по силата на която японският пазар беше отворен за американски доставчици, а в същото време американският пазар беше затворен за полупроводници, произведени в Япония. Преди известно време въпреки споразуменията за създаване на зона за свободна търговия в Северна Америка (NAFTA) администрацията на САЩ ограничи вноса на мексикански домати, като по този начин с извънпазарни средства ежегодно се нанасят вреди на мексиканските производители за повече от 1 милиард долара. Показателно е, че международните финансови институции, МВФ и Световната банка, не разрешават провеждането на подобна политика от страна на бедните държави. Смята се, че ограниченията срещу вноса играят ролята на чадър за неефективни местни производствени структури.
Ограничителната търговска практика не изчерпва икономическите функции на империалистическата държавата в полза на корпорациите. Наред с това държавната намеса се изразява и в субсидирането на “нерентабилни” отрасли, като селско стопанство, транспорт и др., чиято дейност е от жизнено значение за обществения живот, но които не могат да се развиват по логиката на пазара и капиталистическата печалба. За да поддържат своето селскостопанско производство, напр., богатите държави ежегодно изплащат на производителите субсидии в размер на 320 милиарда долара (естествено, това не се отнася за бедните страни). В същото време държавата финансира крупни изследователски, производствени, инфраструктурни и пр. проекти, които имат стратегическо значение за икономиката като цяло, но не обещават достатъчно бърза възвращаемост и поради това са неизгодни за частния капитал. Почти всички технически постижения през последните десетилетия – информационните технологии, компютрите, Интернет, спътниците, транзисторите и т.н., – които са гордостта на частното предприемачество и са представяни като негов продукт, – всъщност са дело на обществения сектор. След като в продължение на много години (в случая с Интернет – близо 30 години) държавни структури са влагали средства, идеи, организация за разработването на върховите технологии, накрая, когато последните вече са годни за практическо внедряване, те биват предоставяни на частния бизнес (на лица като Бил Гейтс), който присвоява печалбите. По този начин общественият сектор плаща разходите и поема риска, нещо като “социализъм за богатите”, а частния сектор приватизира изгодите от техническия прогрес. А ако и това не е достатъчно за дадени корпорации, те получават истински “социални помощи” от държавата. Самолетостроителният гигант “Локхийд – Мартин” ежегодно получава по 200 милиона долара от бюджета, а щом срещне затруднения – още стотици милиони отгоре. Проучванията показват, че 20 от стоте най-големи транс-национални корпорации, включени в списъка на списание “Форчън”, не биха оцелели без навреме инжектирани държавни субсидии, а всички останали от този списък са се облагодетелствали в една или друга степен от икономическите мерки на съответните правителства. Излиза, че въпреки огромните си богатства, корпорациите зависят изключително много от държавния апарат.
Държавната подкрепа идва и по линия на държавните поръчки, които осигуряват гарантиран пазар за ТНК със средства, събрани от данъкоплатците. С особени привилегии в това отношение се ползват корпорациите от Военнопромишления комплекс. В своето прощално обръщение към нацията при предаване на пълномощията президентът Айзенхауер предупреди американския народ за опасността, която го заплашва в лицето на симбиозата между генералитета и производителите на оръжие, онова, което той нарече “военнопромишиления комплекс”. Известно е как се развиха нещата по-нататък: следващият американски президент беше убит, най-вероятно, от лица свързани с тайните служби поради нежеланието си да се подчини на генералите и корпорациите от военниия сектор и да предприеме мащабни военни операции в Индокитай; а след убийството в Далас всичко протича по един и същи сценарий, включващ ежегодно безпроблемно отпускане на стотици милиарди долари от данъци за нови поколения оръжие, за междузвездни войни, за интервенции и т.н.
Данъчната политика на буржоазните правителства е мощен инструмент не само за подпомагане на богатите, но и за стабилизиране на икономическата система. Но данъците в по-голямата си част са средства, отнети от потребителя (данъкоплатеца), и за това, макар държавните поръчки и милитаризацията да спомагат в известна степен за растежа на производството, в същото време подкопават платежоспособното търсене. Поради това в продължение на десетилетия във финансовите среди с голяма популярност се ползваше кейнсианският метод за “хармонизиране на растежа” чрез т.нар. “дефицитно бюджетно финансиране”. Част от бюджетните разходи се покриват не със средства от данъци, а чрез “умерено” печатане на книжни пари, в резултат от което се стимулира търсенето, а то на свой ред способства за растеж на производството, но заедно с това неудържимо расте държавният дълг (последният обаче частично се редуцира, обезценява, от инфлацията). Този метод, както и останалите методи за държавно извънпазарно регулиране на деловата активност може само времененно да има положителен ефект. Дотогава докато печалбата е непосредствена цел на производството и се явява основен регулатор в разпределението на ресурсите, нарастването на диспропорциите, на ентропията, в икономическата система е неизбежно.
Наред с икономическите функции за поддържане на корпоративните печалби, буржоазната държава е призвана да изпълнява и военно-репресивни функции, които играят още по-важна роля за съхраняване на капиталистическата система.
 Държавата по самата си същност е институция за налагане волята на една част от обществото над друга част от същото. Привържениците на социалното господство твърдят, че държавата регулирала отношенията между отделните социални групи, че тя осигурявала “баланс”, “хармония на интересите”…Зад подобна високопарна фразеология обаче не се крие никакво реално съдържание. Когато обществото е разделено на групи с непримиримо противоположни жизнени интереси – експлоататори и експлоатирани, робовладелци и роби, паразити и трудещи се, -- регулацията на отношенията между тях не може да се осъществи по никакъв друг начин освен или в интерес на едните, или в интерес на другите. Държавата може да “регулира и балансира” отношенията или като премахне, със средствата на държавната принуда, възможността за експлоатация и паразитизъм, осъществявайки по този начин волята на трудовите хора, или като утвърди и узакони експлоатацията и паразитизма, осъществявайки волята на привилегированите слоеве. Никакъв трети вариант за “регулиране” на отношенията между наемни роби и милиардери-робовладелци не е съществувал и не е възможно изобщо някога да съществува. “Трети вариант” е демагогска измислица.
Съвременната буржоазна държава, с помощта на полиция, съдилища, затвори, части за борба с масови безредици и т.н., осигурява такива социални условия, които отговарят на интересите на едрите собственици. Когато обичайните “демократичин” методи за контрол не са достатъчни, за да бъде гарантирано покорството на онеправданите, възможно е на политическата сцена да излязат “горили” и “ескадрони на смъртта”, възможно е да бъдат въведени в действие методите на Гестапо, на Дахау, на екзекуционните взводове. А тъй като съвременния корпоративен капитал оперира по цялото Земно кълбо и навсякъде се нуждае от подходящи условия за извличане на максимални печалби, то Имперската държавна машина задължително трябва да разполага със средства за репресии и извън националната територия – корпуси от морски пехотинци, военноморски ескадри и самолетоносачи, военновъздушни сили и, разбира се, октоподи от рода на ЦРУ, МОСАД и т.н.
Военното могъщество на Империята е необходимо, за да предпази системата от бунта на онеправданите.
Капиталът не би могъл да си осигури максимални печалби, не би могъл изобщо да запази своето експлоататорско функциониране, ако не е в състояние да смазва безмилостно поривът към свобода и самостоятелност на онеправданото мнозинство. Извън новинарските емисии на телевизиите и извън колоните на световната преса остават актовете на ежедневно масово насилие, извършвано в интерес на корпоративните печалби. В повечето случаи ТНК са достатъчно могъщи, за да потушат проявите на непокорство със собствени сили, т.е. с помощта на собствени наемнически армии или с помощта на местни военни и полувоенни формирования, без да се вдига излишен шум. Ето само няколко примера, които придобиха гласност благодарение на публикации на правозащитни и природозащитни организации.
Англо-холандската корпорация “Роял Дъч/Шел”, експлоатираща петролни находища в Нигерия, през периода 1993-98 г. за да се справи с протестите на населението срещу нейната дейност, финансира местни формирования (зловещият Отряд за вътрешна сигурност), които убиват 2000 местни жители и прогонват от домовете им 80 000 други.
 

Неактивен didi

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 25
Re:Финансови новини
« Отговор #59 -: Юни 02, 2007, 01:13:31 am »
Американският концерн “Шеврон” през 1998 г. пак в Нигерия предоставя на военните собствени хеликоптери за разпръскване на тълпи от протестиращи.
Корпорацията “Фрийпорт—Макморан копър енд голд” през 1967 г. сключва споразумение със Сухарто за експлоатация на най-голямата в света открита златна мина, в провинция Джая (Западна Папуа), Индонезия. Хищническата дейност на корпорацията причинява колосални екологически опустошения в района, което лишава местното население от неговия традиционен поминък. Напр., само през 1998 г. корпорацията изхвърля в реките 200 000 тона рудни отпадъци, като територия от 230 квадратни километра се превръща в безжизнено сметище. Срещу протестите на местните жители са изпратени редовни индонезийски военни части. “Фриипорт” превежда 9 000 000 долара по сметки на военните. Смята се, че от 60-те години до сега в провинцията са убити 100 000 души.
Нефтеният гигант “Ексон Мобил” експлоатира най-голямото индонезийско находище на природен газ, намиращо се в района Асе, северната част на остров Суматра. Рязкото влошаване на условията за живот предизвиква многократни протести и бунтове на местното население. От март до юли 2001 г. разбунтувалите се селяни принуждават “Ексон” да прекрати добива на природен газ. На помощ идва индонезийската армия, която избива хиляди местни жители. Неправителствени правозащитни организации представят данни, че “Ексон Мобил” е плащала на военните, предоставяла им е помещения за арести и мъчения и е подпомагала изкопаването на масови гробове, в които са открити 5000 трупа.
От други източници е известно, че американската компания “Оксидентъл петролеум”, добиваща нефт в Колумбия, финансира и въоръжава местни паравоенни формирования, които от години воюват срещу партизанското революционно движение “ФАРК” и тероризират селското население. За сега броят на хората, убити с помощта на парите на “Оксидентъл”, все още не може да се уточни, но сраженията продължават.

Краткият анализ на основните тенденции на съвременността както в областта на икономиката, така и на международните отношения налага с логическа необходимост извода, че системата на частния капитал е анахронизъм, който спъва развитието на обществения живот, причинява колосални страдания на мнозинството от човечеството, води до разпиляване на огромни материални и трудови ресурси – чрез масова безработица, кризи и конфликти; - чрез чрез хищническа експлоатация и опустошаване на природата; - чрез колосални паразитни разходи за въоръжаване, за реклама и луксозно потребление. Система, която увеличава, вместо да премахва, неравенството в достъпа до източниците на живот и развитие, която задълбочава пропастта между полюсите на богатството и бедността, която разделя обществото на групи с непримиримо противоположни интереси – такава система е несъвместима с изискванията на съвременния все по-взаимосвързан и взаимозависим свят. При достигнатото равнище в развитието на технологиите за производство и унищожение право на съществуване може да има само система, която: - ще осигури устойчиво и безкризисно развитие на икономиката; ще осигури хармония между жизнеобезпечаващите процеси в природата и високотехнологизираните процеси в производството; - ще премахне причините за военни конфликти и ще осигури единство на интересите на всички хора и народи на Земята; - ще осигури възможности и ще насърчава хуманното развитие и изявата на творческия потенциал на всеки човек.
Възможно ли е при това положение да се очаква, че днешната господстваща класа – финансовата олигархия, едрите собственици на капитал и техните сътрапезници при консумацията на ограбения продукт от политическите и военните среди, висшите чиновници от международните финансови институции и т.н. – ще осъществи жизнено необходимите преобразувания в системата от обществени отношения, ще ликвидира собствените си привилегии и ще даде простор за свободно развитие на производителните сили и човешката личност?
   Подобни надежди са лишени от всякакво основание. Всички аспекти на живота във “висшето общество” са свързани пряко или косвено с равнището на печалбите и с курса на акциите на съответната корпорация. Това е така не само и не толкова защото от размера на печалбите зависи реализацията на проектите за придобиване на луксозни имения, яхти и т.н. или осигуряването на  добро бъдеще и висок статус за децата, но и защото начинът, по който се задоволяват личните потребности задължително трябва да отговаря на определен стандарт, тъй като оказва обратно влияние върху рейтинга на корпорацията, а също и върху хода на сделките, върху шансовете за установяване и поддържане на изгодни делови връзки.
В такава обстановка по необходимост регулацията на междуличностните отношения и на индивидуалното поведение се осъществява въз основа на норми, идеи и ценности, изразяващи интересите на обръщението и натрупването на капитала. Поради това разпространението на противоположни идеи (обосноваващи историческата потребност от премахване на капиталистическия начин на производство и обословените от него привилегии на експлоататорското малцинство) в средите на икономическия и политическия елит е практически изключено – то би довело до лавинообразно нарастване на конфликти, напрежение и безпорядък както в системата от междуличностни връзки, така и вътре в отделната личност. По силата на този регулативен механизъм множеството от “свободомислещи” експлоататори се превръща в сплотено “масонско братство” винаги, когато трябва да бъде задушен поривът на народните маси за равнопраие и свобода.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27