КИТАЙСКАТА ИКОНОМИКА Е ПАРАЛИЗИРАНА И НЕСПОСОБНА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ (ЧАСТ I) Тази публикация е част от доклада на д-р Ченг Шиаононг (ChengXiaonong) относно икономиката на Китай, излъчен неотдавна по радио Sound of Hope. Д-р Ченг е бил консултант на бившия китайски премиер Джао Зиянг (Zhao Ziyang). Той има PhD по социология от Унивеситета Принстън и е главен редактор на ModernChinaStudies. Споменахме за поляризираното разпределение на приходите в общество. Правителството защитава с всички средства малка група от привилегировани хора, така, че те притежават повечето от богатство. Едновременно с това по-голямата част от работническата класа има ниска покупателна способност. А какво прави тази малка група от привилегировани хора с 70-те процента от парите на световните финансови пазари?
Малцинство богаташи притежават по-голямата част от богатството на Китай
Първо, виждаме, че значителна част от тези пари отива на фондовите борси и имотните пазари. Голяма част от тях беше прехвърлена в чужбина по различни начини, за покриване разходите на членове на техните семейства зад граница. Чрез директно пране на пари големи суми отидоха към места, за които хората чуват рядко.
Така например, Британските Вирджински острови нямат много жители, нито силна икономика. Тези острови са се превърнали в главна база за укриване на пари на корумпирани служители и богаташи. Много китайци откриха шел-компании на островите и изпратиха там много пари. Но те не просто изпращат парите си там, а веднага ги изваждат и инвестират обратно в Китай като чуждестранен капитал. Така отново правят пари на китайските пазари.
Особено след като стойността на
ренминби (Renminbi, официалното название на китайска валута, бел. ред.) се покачи през изминалите две години, този вид ‘горещи пари’ заляха Китай. Някои анализатори предполагат, че 200 милиарда щатски долара такива ‘горещи пари’ са влезли в Китай миналата година. Почти всички тези ‘горещи пари’ идват от 70-те процента национално богатство, принадлежащо на корумпирани китайски служители и привилегировани личности. Каква полза има китайската икономика от такива пари? Всъщност никаква.
‘Горещите пари’ летят към Китай и попадат в джобовете на корумпирани държавници
Този вид пари се използват рядко за дългосрочни инвестиции. Те представляват кратковременни спекулации. Например преди да се вдигне курса на ренминби, те сложиха своите пари в банки в Китай, така че да могат да спечелят след като стойността на ренминби се повиши. В момента тези ‘горещи пари’ са изтеглят от Китай, защото ренминби започна да се обезценява.
Друг начин за правене на пари е 'горещите пари' да се инвестират на фондовите борси и имотните пазари. Това води до редица пазарни балони, които не са благоприятни за истинската икономика, защото парите не са инвестирани, а се използват за спекулации. Накратко, икономическите и социални политики на правителството привличат тези привилегировани пари. Обикновените хора, съставляващи над 70 процента от населението, нямат голяма полза от икономическия растеж на Китай.
Резултатът е, че богатите спекулират с по-голямата част от богатството и това вреди на китайската икономика. Тъй като бедните нямат покупателна способност, те не могат да подпомогнат икономиката на Китай. Спекулациите с тези 'горещи пари' засилват инфлацията в Китай. От втората половина на 2007 това е много разпространено по цялата страна.
Инфлацията удря силно семействата с ниски и средни доходи. Тя повдига и нивото на средната работна заплата. Много чуждестранни предприятия не бяха в състояние да оцелеят в Китай, защото успоредно с нея се повдигна и цената на изнесените от тях стоки. Много страни като Виетнам, Индия, Шри Ланка и латиноамериканските страни, конкурират Китай в износа на стоки. Китай ще загуби своята конкурентноспособност, когато неговите износни цени се покачат.
Свръх-износът увеличи количеството на валутните резерви. Правителството трябваше да пусне на пазара големи суми чужда валута, което влоши инфлацията и повиши стойността на ренминби. Поскъпването на ренминби пък от своя страна оказа натиск върху износа. Затова тази година (2008) чуждестранните предприятия започнаха да се изтеглят от Китай.
Поскъпването на ренминби повиши цените на износа. Увеличаването на заплатите и цените на материалите доведе до повишаване на производствените разходи. В резултат на което печалбите за компаниите спаднаха силно. Едновременно с това Китай анулира износната данъчна отстъпка за някои видове износи и повиши данъка на притежаваните от чужденци предприятия. Съберете заедно всички тези фактори – поскъпването на ренминби, инфлацията, увеличението на заплатите, по-скъпите материали и повишените данъци – и ще разберете защо експортният сектор в Китай хлътна.
Правителственият план за спасение е демоде
Икономиката на Китай се крепи на три крака: износ, обществени инфраструктурни проекти и недвижими имоти. Ние говорихме за спукания балон на недвижимите имоти. Сега компании за недвижими имоти спряха да строят нови къщи и някои дори се опитаха да върнат закупените от тях земи. Видя се краят на опита да се използват недвижимите имоти като начин да се засили икономическия растеж. В Китай има прекомерно предлагане на надценени имоти. Обикновените семейства не могат да си позволят да купят къщите. Пазарът за недвижими имоти достигна своя връх и започна да спада през първата половина на 2008.
Два от трите поддържащи китайската икономика крака - износът и недвижимите имоти – са парализирани.Третият крак са обществените инфраструктурни проекти, които включват от строителство и ремонти на магистрали, до правителствени сгради и градски строежи, като площади, разширяване на пътища и обществени сгради. Такива инвестиции се правят от страна на правителството с предполагаемата цел да се подпомогне промишлеността и да се предоставят възможности на различни компании да прогресират.
Но когато икономиката и индустрията се свиват, а един бюджет за голямо обществено строителство стои, той е прахосан. Единственият ефект, който такива проекти могат да произведат, е да правят все по-красиви градове както Пекин и Шанхай.
Такива красиви градове не са добра новина за китайския народ. Огромната инвестиция на правителството не подобри с нищо състоянието на бизнеса като цяло; в този смисъл парите са прахосани. Освен това, всички проекти за развитие на градските райони, които трябва да бъдат реализирани в следващи десет години, са вече завършени.
Дори точно обратното, правителството отказва да отпусне бюджет за подобряване на обществения жизнен стандарт. Така например в момента има голям брой безработни в много градове, които не могат да си позволят да платят за основна застраховка. Ако правителството можеше да заплати тяхната застраховка и да поеме част от финансовото им бреме, тези хора биха могли да подобрят до известна степен своите условия на живот. Уви, вместо това правителството ще вложи парите в изграждането на небостъргачи и разкрасяването на градове.
Виждаме как Пекин взима мерки и домакинства Конференция за работата на централната икономика, надявайки се да намери начини да спаси икономиката на Китай. Но ако се загледаме по-внимателно ще забележим, че всички до сега направени предложения на правителство представляват все същите стари планове, които не проработиха в миналото, като например: стимулиране на износа, разширяване на инвестициите в общественото строителство и опит да се спре спада на пазара за недвижими имоти. Всички тези предложения са точно това, което доведе до днешните икономически катастрофи. Очевидно те няма да помогнат и могат само да влошат проблема.
Правителството не би казало истината на своя народ. Много хора вярват все още, че щом като правителството се намеси, икономиката ще се възстанови. Всъщност, това е илюзията, в която правителството иска те да вярват.
(Следва продължение, Част II)
http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-01-05_07_d.html