Не пипайте юана!Автор: Дан Нюман и Франк Нюман
Увеличаващите се призиви към Китай да ребалансира валутата си почиват на дълбоко погрешни предпоставки и ще постигнат едно единствено нещо – ще принудят американците да плащат повече за любимите си неща, като iPhonе например.
Вземете нещо от бюрото си, все едно какво. Най-вероятно е направено в Китай. Направихме си експеримент – и часовникът ни, и телбодът идват от някоя китайска фабрика,
както и стоките за над 296 млрд. долара, внесени в САЩ през последната година.
Точно този внос стои зад призивите за по-силен китайски юан, както и зад подновената заплаха да се обложат с допълнително мито от 27.5% китайските стоки. И двете обаче се базират на погрешна предпоставка – ако юанът е по-висок спрямо долара, това ще насърчи местното американско производство и ще намали дисбаланса на американския пазар. Това обаче съвсем не е вярно.
Първо, американското местно производство всъщност нараства, въпреки че не нараства заетостта.Процентът работещи в сектора се е стопил от 20% през 1979 до 10% днес, но това не е заради Китай, а заради американските иновации. Постепенно производството стана все по-автоматизирано и ефикасно и днес фабриките произвеждат повече стоки с по-малко работници (много от тях преминаха в сферата на услугите). Днес САЩ произвеждат почти една четвърт от всички стоки в света, а само десетилетие по-рано са произвеждали едва една пета и то с по-малко заети в производството. Проблемите на американските работници са реални, но не могат да се решат с ембарго срещу Пекин.
Китайският производствен растеж в същия период ни подвежда да си помислим, че Гуанджоу е откраднал работните места от Детройт. Всъщност китайският растеж е за сметка на другите азиатски страни, а не на САЩ. Телевизорите и уредбите, които едно време идваха от Япония, днес се произвеждат в Китай. През 2007 г. Япония произведе 6% по-малко от световните стоки спрямо 1995 г., а Китай произведе 7% повече, достигайки до 11% от глобалното стокопроизводство. Стоки, произвеждани преди в Тайланд, Малайзия или Сингапур, все повече се произвеждат или поне сглобяват в китайски фабрики. Изненадващото за онези неща на бюрото ви е не колко много от тях са произведени в Китай, а колко малко са направени в някоя друга азиатска страна, дори от онези с ниски заплати и отворени пазарни политики.
Дори и китайските стоки да станат по-скъпи в САЩ това няма да се отрази на продукцията на американските фабрики. Нека си го представим - един мобилен телефон, произведен в Китай струва 100 щ.д., а същият, но произведен в САЩ е на цена от 200 щ.д.. Използвайки митата може да увеличим китайската версия до 130 щ.д., но това няма да направи местното производство по-привлекателно, нито пък ще насърчи наемането на работници. И още нещо, като се увеличи стойността на юана спрямо долара, няма да се насърчи американския износ. Ако цената на юана се вдигне, това едва ли ще подтикне германците да започнат да карат Форд.
Освен това, по-скъп юан може да означава и по-скъпи американски стоки. Огромна част от китайския внос не са крайни продукти, а компоненти за сглобяване. Един американски производител на автомобили, който използва китайски седалки, например, ще трябва да плати по-висока цена при по-силен юан, а това означава или да намали печалбите си или да увеличи цените. Местните производители на текстилни изделия именно затова яростно протестираха срещу предложеното мито. Ако цените на китайските компоненти (като плата) и простите стоки (като копчетата) се вдигнат, ще се вдигнат и цените на крайните продукти, правени главно в САЩ. А това означава повече разходи за американските консуматори.
Вдигането на юана ще насочи продукцията към други развиващи се страни, давайки на САЩ изкуствен индикатор за успех – пазарният дефицит спрямо Китай ще намалее. Всъщност обаче балансът като цяло ще се влоши. За да купи сто-доларовия телефон, американецът ще трябва да плаща 130 щ.д. на Пекин или 120 на Сингапур. Във всички случаи повече долари ще отиват в чужбина за същите стоки.
По правило политиките по експорта се фокусират върху валутите и пренебрегват икономическите реалности. Например, 90% от американската продукция се консумира на място, така че всичко, което повишава цената на продукцията всъщност се определя главно от американците. По-добрият начин да се преодолее американския дефицит и да бъдат подпомогнати работниците и консуматорите е Вашингтон да даде повече възможности за износ.
Много по-добра икономическа основа би могла да бъде реалната размяна на стоки и услуги. Производителността в САЩ нараства, а вътрешното търсене все още се колебае, но в тази ситуация чуждите пазари дават естествена възможност. Китай например често протестира, защото иска да внася повече стоки от САЩ, но има толкова много ограничения на износа – по отношение на стоки, засягащи сигурността, например, - които пречат.
Ползите могат да бъдат големи, ако се следва един по-разумен подход, а не този, фокусиран върху валутите. Валутните пазари са огромни и несигурни; те не са добро място, на което да се залага за стабилно подобрение. САЩ и американските работници ще спечелят повече ако се фокусират върху подобряването на начина, по който дават стоките и услугите си на милиардите хора, които ги искат.
Дан Нюман е писател и икономически изследовател в Сиатъл. Франк Нюман е председател и изпълнителен директор на Shenzhen Development Bank.http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=875105