$123 000 000 000 000Това е прогнозният обем на китайската икономика през 2040 г. Вече сте предупредени.(Страница 1 от 2)
[Reuters]
През 2040 г. китайската икономика ще достигне стойността от 123 трилиона долара, или почти 3 пъти производството на целия свят през 2000 г. Китайският доход на глава от населението ще стигне 85 хил. долара, повече от 2 пъти прогнозната стойност за ЕС и много по-висок от този в Индия и Япония. С други думи, когато Китай осъществи прехода от бедна страна през 2000 г. до супербогата през 2040 г., средният обитател на китайски мегаполис ще живее 2 пъти по-добре от средния французин. Макар че Китай няма да е изпреварил САЩ по богатство на глава от населението, според прогнозите ми в сравнение с дела му в световния БВП след 30 години (40%) този на САЩ (14%) ще изглежда нищожен, да не говорим за ЕС с неговите 5%. Ето такава ще бъде картината на икономическата хегемония.
Повечето анализи на китайския икономически възход не предлагат много повече от неясни и заплашителни общи приказки, които при това обикновено силно подценяват степента и бързината на този възход (например неотдавнашно изследване на Фондацията за международен мир "Карнеги" предсказва, че през 2050 г. китайската икономика ще бъде по-голяма от американската само с 20%). Такива анализи не обръщат необходимото внимание на силите, които действат зад сегашния успех на Китай, и не разбират как тези тенденции ще моделират бъдещето. Дори икономическите данни на самия Китай в редица аспекти всъщност подценяват икономическите резултати.
Същата история се повтаря и с относителния залез на Европа, обречена поради падащите нива на раждаемост да се превърне в затихваща световна икономическа сила. И тук траекторията ще бъде много по-внезапна и рязка, отколкото предполагат повечето анализи. Ниската раждаемост и слабото потребление на Европа означават, че приносът й към глобалния БВП след 30 години ще се смали до една четвърт от сегашния. Тогава икономиката на първите 15 членки на ЕС, взети заедно, ще се равнява на една осма от китайската икономика.
Ето така ще изглежда бъдещето след едно поколение. И то ще дойде по-бързо, отколкото си мислите.
(Страница 2 от 2)
[Reuters]
Кои точно са факторите, действащи в полза на Китай?
Първият значителен фактор, който често се пренебрегва - огромните инвестиции, които Китай прави в образованието. По-добре образованите са много по-продуктивни (както съм заявявал на други места, данните от САЩ показват, че завършилият колеж е три пъти, а завършилият средно образование - 1.8 пъти по-продуктивен от този, който е завършил най-много 9 клас). В Китай завършването на средно и висше образование нараства рязко поради значителните държавни инвестиции в сектора. През 1998 г. тогавашният президент Цзян Цзъмин призова за бърз растеж на висшето образование. По това време само 3.4 млн. студенти учат в китайските висши учебни заведения. Резултатът идва бързо - през следващите 4 години студентите се увеличават със 165%, а броят на учещите в чужбина китайци нараства със 152%. Между 2000 и 2004 г. броят на студентите продължава рязко да нараства и се увеличава с около 50%. Моята прогноза е, че в рамките на следващото поколение Китай ще бъде в състояние да увеличи броя на завършилите средно образование до около 100%, а на завършилите висше образование до около 50%, което само по себе си ще добави над 6 процентни пункта към годишния икономически растеж на страната. Тези цели в областта на висшето образование не са непостижими. Нека си спомним как в няколко западноевропейски страни нивото на висшистите нарасна от около 25 на 50% само за последните две десетилетия на ХХ век.
В резултат от по-доброто образование скача продуктивността не само на хората, а също и на фирмите според анализа на икономиста Едуин Менсфийлд. В едно забележително изследване от 1971 г. Менсфийлд установява, че президентите на компании, които на ранен етап усвояват сложните нови технологии, са като цяло по-млади и по-добре образовани от шефовете на фирмите, които възприемат иновациите по-бавно.
Второто нещо, което мнозина подценяват, когато прогнозират развитието на китайската икономика, е важната роля на селското стопанство. Когато си представяме бъдещето, пред нас изникват небостъргачите на Шанхай и заводите в провинция Гуандун, но извършващите се в китайското село промени го превръщат в един недооценяван двигател на икономическото развитие. При анализа на това развитие е полезно да разделим икономиката на три сектора - земеделие, услуги и промишленост. В продължение на четвърт век, между 1978 и 2003 г., китайската производителност на труда е отбелязвала висок растеж във всички сектори, като средногодишната стойност на този растеж е около 6%. Производителността в промишлеността и услугите е много по-висока, поради което тези сектори са обект на най-много анализи и внимание (по мои изчисления бързата урбанизация на Китай, която придвижва работниците към промишлеността и услугите, добавя 3 процентни пункта към годишния национален растеж). Но производителността се увеличава дори и сред тези, които си остават в селските райони. През 2009 г. в тях все още живеят около 55% от китайското население, или 700 млн. души. Този голям аграрен сектор дава около една трета от икономическия растеж на Китай днес и той няма да изчезне през следващите 30 години.
Колкото и разпространен да е рефренът, че китайските данни са погрешни или преднамерено раздути в някои особено важни аспекти, китайските статистици може би всъщност подценяват икономическия напредък на страната си. Това се отнася особено за сектора на услугите, тъй като малките фирми често не съобщават данните си на държавата и официалните лица не отчитат правилно подобренията в качеството на производството. В САЩ, както и в Китай, официалните изчисления на БВП силно подценяват националния растеж, защото не вземат предвид подобренията в услуги като образованието и здравеопазването (голяма част от напредъка в тези области не се отчита адекватно в БВП, защото стойностите при тях се измерват чрез вложенията, а не чрез резултатите; час работно време на един лекар се приема за не по-ценен днес, отколкото е бил преди времето на антибиотиците и модерната хирургия). И други страни имат този проблем в националната отчетност, но бързият растеж на китайския сектор на услугите прави подценяването още по-силно изразено.
Четвърто, а за някои и най-изненадващо - по всяка вероятност китайската политическа система не е онова, за което я смятате. Макар че външни наблюдатели често приемат, че Пекин винаги държи кормилото, повечето икономически реформи, включително и най-успешните, са задвижвани и контролирани на местно ниво. И макар че Китай със сигурност не е отворена демокрация, в горните ешелони на властта виреят много повече критика и дебат, отколкото мнозина смятат. Политиците, които не са отговорни пред избирателите, разбира се, могат да предизвикат и катастрофални последствия, но зад факта, че Пекин през последните години успешно избягва повторението на явления от типа на "големия скок", стоят определени предпоставки.
Например т.нар. дружество на китайските икономисти провежда конференция всяка година. Участвал съм в много от тези срещи. На тях сред присъстващите има хора, които се отнасят доста критично към китайското правителство и го правят открито. Разбира се, те няма да кажат "Долу Ху Цзинтао", но може да посочат, че последното решение на финансовото министерство е погрешно, или да изразят загриженост за предлаганите корекции на цените на електричеството или въглищата, или пък да насочат вниманието към проблеми, свързани със социалната справедливост. Дружеството може дори да публикува критично писмо в пекински вестник. След което китайският финансов министър може действително да установи връзка с авторите и да каже: "Може ли да съберете вашите хора? Бихме желали някои от нашите хора да се срещнат с вас и да разберат повече за вашия начин на мислене." Мнозина не си дават сметка, че в Пекин се осъществяват подобни диалози. В този смисъл китайското икономическо планиране е станало много по-чувствително и отворено към новите идеи, отколкото е било в миналото.
И най-накрая, хората не осъзнават добре сегашния размах на дълго потисканите консуматорски тенденции на китайското население. В много отношения Китай в момента е най-капиталистическата страна в света. В големите китайски градове жизненият стандарт и доходите на глава от населението са на нивото на страни, чиито доходи Световната банка би дефинирала като "между високи и средни", и вече са по-високи от тези в Чешката република например. В тези градове стандартът на живот вече е висок и в тях заедно с възхваляваната китайска спестовност се наблюдава ясен и растящ афинитет към придобиването на дрехи, електроника, fast-food, автомобили - всичко това ни дава представа за бъдещето на Китай. И наистина, правителството е решило, че увеличаването на вътрешното потребление е от основно значение за икономиката на страната и редица мерки във вътрешната политика се стремят да изострят апетита за придобивки на китайските потребители.
А къде е Европа? Първите 15 страни - членки на ЕС, са изправени пред двойния проблем на демографията и културата, а икономическото им бъдеще е обременено от комбинацията от ниска раждаемост и потребителска въздържаност.
Разбира се, европейците няма да пасат трева през 2040 г. Техният икономически упадък през следващите 30 години ще бъде относителен, а не абсолютен, тъй като техническият напредък и други фактори ще позволят на общата производителност на европейския труд да продължава да расте с приблизително 1.8% годишно. Но процентният дял на Европа в световния брутен продукт ще се срине четирикратно от 21 до 5% в рамките на едно поколение.
Първият ключов проблем е демографията. Населението на западноевропейските страни бързо застарява и тази тенденция вероятно ще се запази през следващите няколко десетилетия. Основната причина - европейските двойки не раждат достатъчно бебета. Общата европейска раждаемост вече 34 години е под нивото, необходимо за възпроизводство на населението, както сочи изследване от 2005 г. на RAND Corporation. Така делът на жените в детеродна възраст ще намалее в първите 15 страни - членки на ЕС, от 50% през 2000 г. (през 1950 г. този процент е същият) до прогнозираните от ООН около 35% през 2040 г. Това ще доведе до две взаимно подсилващи се следствия - не само че жените в репродуктивна възраст ще раждат по-малко, но и техният дял в населението също ще намалее рязко. До 2040 г. почти една трета от населението на Западна Европа ще бъде на възраст над 65 години.
Но защо има по-малко бебета? Една от важните причини е радикалната промяна на европейските нагласи по отношение на половия живот. Преди 150 години удоволствието от секса е смятано за грях и единствената легитимна причина за него е възпроизводството. Днес обаче младите жени са убедени, че половият живот има предимно рекреативна цел. Зад нивата на раждаемостта се наблюдава огромен културен преход от поколението, сражавало се във Втората световна война, което се жени на ранна възраст и в периода 1945 - 1965 г. реализира най-големия бейби бум. Достъпността на средствата за контролиране на раждаемостта и утвърждаването на секса като отдих и развлечение водят до продължаващо намаляване на населението в много европейски страни. Още през 2000 г. естественият прираст (ражданията минус смъртните случаи) вече е негативен в Германия и Италия. До 2040 г. прирастът ще бъде негативен в петте най-големи европейски страни с изключение на Великобритания.
През 2040 г. китайската икономика ще достигне стойността от 123 трилиона долара, или почти 3 пъти производството на целия свят през 2000 г. Китайският доход на глава от населението ще стигне 85 хил. долара, повече от 2 пъти прогнозната стойност за ЕС и много по-висок от този в Индия и Япония. С други думи, когато Китай осъществи прехода от бедна страна през 2000 г. до супербогата през 2040 г., средният обитател на китайски мегаполис ще живее 2 пъти по-добре от средния французин. Макар че Китай няма да е изпреварил САЩ по богатство на глава от населението, според прогнозите ми в сравнение с дела му в световния БВП след 30 години (40%) този на САЩ (14%) ще изглежда нищожен, да не говорим за ЕС с неговите 5%. Ето такава ще бъде картината на икономическата хегемония.
Но какво от това, че европейците се забавляват от време на време? Забавленията имат последствия. По-ниската раждаемост увеличава средната възраст на населението и свива дела на хората в работната сила, което на свой ред възпрепятства икономическия растеж. Демографските промени също така променят структурата на назначенията и професионалното израстване във фирмите, и то не непременно в положителна посока - ако застаряващите служители се задържат на най-добрите работни места далеч след възрастта за пенсиониране, на по-младите ще им се наложи да чакат едно десетилетие в повече, а може би и още по-дълго, да дойде техният ред. И тъй като по-младите служители са основният източник на нови идеи, забавеният възход на следващото поколение ще спъва техническия напредък (ако нивото на раждаемостта остане толкова ниско, след 50 години населението на Италия ще намалее наполовина; естествено политиците правят всичко, на което са способни, и се присъединяват към призива на Светия престол "Размножавайте се, моля").
Европейската култура обърква представите на икономистите и по друг повод. Гражданите на богатите европейски страни не работят повече часове дневно, за да вземат по-високи заплати и да придобиват повече блага. Европейската култура продължава да цени дългите отпуски, ранното пенсиониране и по-кратките работни седмици за сметка на закупуването на повече стоки, поне в сравнение с много други развити страни, например със САЩ. По мое наблюдение хората в повечето западноевропейски страни, изглежда, са много по-удовлетворени от американците от стоките, които вече притежават, и не се стремят да имат повече телевизори в домакинството например. Да оставим настрана въпроса дали това е добродетел. Разходката в люксембургската градина, която замества посещението в мола, няма да подпомогне растежа на брутния продукт в ЕС.
Разбира се, и Китай е изправен пред своите демографски кошмари, а скептиците посочват много препятствия, които могат да дерайлират скоростния китайски влак през следващите 30 години - задълбочаващо се неравенство на доходите, потенциални обществени сътресения, териториални спорове, недостиг на горива, недостиг на вода, замърсяване на околната среда и една все още рахитична банкова система. Макар че критиците имат известни основания, тези проблеми не са тайна за китайските лидери - през последните години Пекин доказа умението си да се справя с проблемите, които е регистрирал. Освен това историята, изглежда, се движи в благоприятна за Китай посока. Най-заплашителният местен конфликт - за суверенитета на Тайван, като че ли върви към разрешаване. А във вътрешен план увеличената чувствителност на държавните власти към общественото мнение в съчетание с подобряващия се жизнен стандарт увеличава доверието към правителството до такава степен, че според мен изключва възникването на сериозна политическа нестабилност.
Може ли Европа да ни изненада с икономически растеж, сериозно надхвърлящ предвижданията ми? Изглежда невероятно, но би могло да стане или ако европейците съкратят отпуските си и следобедните сиести, възприемайки една по-работохолическа философия, или ако повече млади жени и техните партньори сближат възгледите си за секса с тези на папата, а не с тези на филмовите звезди. Всичко е възможно, но не се обзалагайте - европейците, изглежда, много харесват начина си на живот и отдавна са изоставили мечтите си за световна хегемония. Картината могат да променят и някакви неочаквани технически открития, но те не са фактор, спрямо който икономистите могат да ориентират прогнозите си.
Представата за един свят, чийто икономически център на тежестта се намира в Азия, може и да надхвърля въображението на Запада. Но това няма да стане за пръв път в исторически план. Както изтъкват китайските учени, които гледат на историята по-едромащабно, Китай е най-голямата световна икономика през по-голямата част от последните 2 хилядолетия (Крис Патън, последният британски губернатор на Хонконг, изтъква, че Китай е най-голямата икономика на земята през 18 от последните 20 столетия). Докато Европа се мотае из Средновековието и води катастрофални религиозни войни, Китай култивира най-високите жизнени стандарти в света. Днес китайският възход е явление, което в очите на китайците е чисто и просто връщане към статуквото.
Искате ли да знаете повече?
В работния си доклад си под заглавие "Защо Китай ще постигне икономическите си цели" (за Hационалното бюро по икономически изследвания, 2006 г.) Робърт Фогел анализира по какви начини Китай ще постигне целта си да учетвори доходите на глава от населението в периода 2002 - 2020. Няколко новоизлезли книги се опитват да предскажат какво означава китайският възход за Запада, включително "Новото азиатско полукълбо: неудържимото изместване на глобалното могъщество на изток" на Кишор Мабубани и "Когато Китай владее света" на Мартин Жак.
В статията си: "Втори прочит: Възходът на Азия" ("FP - България" август/септември 2009 г.) китайският учен Мин Син Пей оспорва общоприетото схващане, че глобалната сила се мести от запад на изток, твърдейки, че китайското икономическо развитие няма скоро да затъмни влиянието на Америка като глобален генератор на идеи.
Годишният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие под заглавие "В името на растежа" изтъква увеличаващото се разминаване между европейските и американските доходи, предсказвайки, че след 2 десетилетия американците ще бъдат 2 пъти по-богати от европейците. В "Бъдещето на Европа: реформа или упадък" икономистите Алберто Алесина и Франческо Гиавази предлагат реформи в европейските трудови пазари и финанси, които все още могат да спасят континента от глобална неадекватност.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=862979&sp=1#storystart
