Монасите от Бехелендското абатство в Англия през 1196г. нарекли сребристия обект, прелетял над тях, с думата "диск". А много преди тях древните римляни свидетелстват за видян от тях на небето кръгъл щит… Явно, НЛО от типа летяща чиния са отдавна известни на света. Но все още остава загадка какво представлява енергията, която ги движи?
Това се случило през късната есенна нощ на 1980г. в имението на австралийски фермер. Той се събудил от рева на животните във фермата. Излизайки навън, видял обект, надвиснал над резервоара за вода. Свистящият му звук изпълнил околността за няколко минути. После обектът се преместил по-близо до стопанина. Оглушително изсвирвайки, сякаш в знак на благодарност, той бавно се издигнал нагоре и се отдалечил. Фермерът се изплашил от това посещение, почувствал слабост и безпричинен страх. Пристигналите лекари, полиция и експерти заварили собственика в състояние, близко до кома. От НЛО била останала само следа с форма на геврек върху тревата с диаметър около 9 метра. Резервоарът за вода, в който имало няколко тона, бил абсолютно празен.
Експертите, изследвали образци от почвата, тревата и въздуха, открили скорошно кратковременно повишаване съдържанието на кислород в околната среда. Получава се следното: ако обектът просто е "изпил" водата, то той би се превърнал в летяща цистерна с вода. Учените предполагат, че обектът е погълнал водата, разложил я веднага на кислород и водород, изхвърлил кислорода, а водорода отнесъл. Най-вероятно като гориво на самия летателен апарат. И може би тъкмо затова НЛО най-често се наблюдават над големи водни маси с чиста вода.
Изследователите на катастрофирали летящи чинии - както съвсем разрушени, така и оцелели, е позволило да се направи извод, че водородът се използва като гориво в особен тип термоядрен реактор, чието устройство не ни е известно. При това се случва примерно следното: теглото на водорода съдържащ се например в 32 тона вода (както в случая с фермера) се свива в сфера с диаметър около 3 см. Атомите на водорода се пакетират до такава гигантска плътност, достигаща няколко стотици хиляди тона в един куб. Метър. Именно това топче вътре в апарата е и сърцето на термоядрения реактор и източник на енергия и необикновена по сила тяга, развивана от такива апарати. Чаена лъжичка с вещество от такова топче тежи половин тон. Характерът на протичащата в това топче термоядрена реакция и особеностите на нейното протичане са все още загадка за учените от Земята. Летателен апарат с диаметър 18 м и тегло 49,5 тона има тяга до 2000 тона! (това са 30 вагона с товар).
Интересен е и фактът, че изследвайки претърпелите авария летящи чинии експертите не са открили досега нищо, приличащо на познатия ни двигател. Онова, което виждат, са вътрешни помещения от типа на стаите, коридори, кабини с непознати прибори и табла за управление с множество бутони и клавиши със знаци с неизвестно ни предназначение. Останалото е скрито в тялото на апарата, а чрез земни способи досега не се е отдало на никого да го разруши. А по разрушени фрагменти е много трудно да бъде възстановено и разбрано устройството на "двигателя". Все едно неандерталец да бъде заставен да обясни принципа на двигателя с вътрешно горене, като му се предостави разглобен трактор.
Все още чака отговор и друг един въпрос: как такъв апарат успява да полети и да отлети от Земята? Преобладаващото число очевидци описват процеса на "пристигане" и "отлитане" така: апаратът бавно се издига над земната повърхност (със звук или беззвучно), после или започва да свети по-ярко, или се обвива със светеща мъгла с последващо изчезване, съпроводено с избухване. Движението на светещия обект понякога завършва с превръщане в подобие на звезда на небосклона. А кацането, пристигането, често е описано в обратен ред - появява се звезда или сияние на небосклона, а малко по-късно и самия апарат. Анализът на процеса пристигане-отлитане, зафиксиран на видеокамери, кинокамери и фотоленти от свидетели на явлението, позволява да се разбере в общи линии структурата на заобикалящата ни Вселена и характерът на изменение на нейните пространствено времеви параметри.
На уникални кадри, заснети в Маями от изследователя Р. Уинтър през 1996г., е запечатан именно последователният процес на напускане на НЛО. По излъчването и спектралните характеристики на светлината специалистите са успели да отговорят на въпроса защо обектът започва да свети в процеса на изчезване и даже определят някои параметри на това пространство и време, накъдето се отправя апаратът на пришълците. Зафиксираното в Маями събитие позволило точно да определят, че корабът изчезва там, където са налице всички условия за съществуване на време, забавено 8 пъти в сравнение със земното. Времето е мярка, показваща изкривяването на пространството! Управлявайки течението на времето, може да бъде покорено пространството! Така че в това пространство, където времето тече 8 пъти по-бавно в сравнение със Земята, във възможностите на движещия се обект е да пресече нашата Галактика за нищожно малко време, а пътешествието до близки звезди въобще би отнело само няколко минути земно време. Това пространство е отделено от нашето с енергийни бариери и все още на Земята няма устройство, способно да ги преодолее. За да попадне зад нея, за да преодолее бариерата, летателният апарат трябва да преструктурира веществото, неговите атоми. И за да може безпрепятствено да влезе в друг свят, летящата чиния изхвърля този излишък от енергия под формата на избухване при прехода в други пространствено-времеви координати. Обикновено този процес е наричан дематериализация. Много автори обаче не са сългасни с това определение. Според тях летящата чиния може да извърши този преход от един в друг свят с помощта на чудовищно по мощност електромагнитно поле, чиито характеристики и параметри все още са неизвестни на учените. В зависимост от степента на мощност на термоядрения реактор обектът може да премине през пространството със забавено време, кратно на земното от 3 до 125 пъти! Това е истинска машина на времето.
През 1996г. фотографът Карлос Диас успял да заснеме през нощта изключителен кадър - момента на преход на НЛО в друг свят. Красиво прелитайки в лимоненожълт цвят, апаратът изчезнал няколко мига след като бил запечатан върху лентата. В този случай експертите определили, че космическият посетител е преминал в друго измерение със забавено време три пъти по отношение на земното… И така машината на времето пътешества по волята на своя екипаж в единно пространство-времево измерение, преградено с енергийни бариери. И всичко това благодарение, както се предполага, на нали чието на термоядрен реактор на борда на всеки летателен апрат. Построяването на абстркатни модели на термоядрен процес, без отчитане на факторите пространство и време довежда учените до задънена улица, в която се опитват да създадат устройство за управление на термоядрен процес на базата на грешен принцип.
Тема: Ноември-Декември - 2006: Системи за движение на НЛО (Прочетена 101118 пъти)
Юни 04, 2006, 15:19:05 pm
