Тъкмо се питах къде някой ще спомене думата 'религия'. Какво точно означава? Защото ако се замислим, то единственно интерпретацията на понятието е погрешна или по-точно удобно "внедрена", което само по себе си доказва илюзорността на това понятие. Все едно да преместиш океана, за да ти е удобно... Т.е да извършиш серия от ритуали, които са ти удобни, за да оправдаеш свои нужди... Страшното е, че това е мащабно начинание и всъщност противоричи на смисъла, на първоначалния смисъл на понятието. Ето в уикипедия:
Етимология:
От relego:
"Препрочитане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „чета“), като това се свързва с препрочитането свещените писания.
Внимателно разглеждане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „избирам“ – това е интерпретацията на Цицерон) „преглеждам пак“, „обмислям внимателно“."
В този смисъл може да анализираме, че всяко наше отдадено участие във вътрешното ни осъзнаване е вид "religo", един вид 'възвръщане' на смисъла, разглеждане на случването, поглед, може да включва всеки акт - от съзерцанието на случващото до мисълта за него, в този смисъл достигаме до един вид"познание".
Обаче последващите:
"От religare:
Повторна свръзка с божественото, от лат. re (отново) + ligo (в смисъла на „свързвам се“, "връзвам", "съединявам"). Тази интерпретация е подкрепяна от съвременни английски учени, като Том Харпър, но е предложена още от Св. Августин, повтарящ тезата на Лактанций.
Поемам задължение или връщам се в робство — това е алтернативна интерпретация на „повторното свързване“, подчертаваща усещането за служение на божеството. Възможно е произхода на този вариант да е от Августин. Изтъквана предимно от противници на религиозното мислене, тази интерпретация се смята за неточна и оскърбителна за последователите на религиите."
Ето и къде е разминаването с 'първичната' интерпретация. Поставянето на център на 'СЛУЖЕНЕТО', което неминуемо прави "Бог" абстрактен, непознаваем, а човека преминава в зависима единица, от което пък се губи връзката му със свободното себеосъзнаване, което доказва ненужността от въвеждането на понятието "Религия", като обобщение на човешкия опит, доколкото съсипва познавателния характер. Не може да служиш на две взаимоизключващи се системи, на вътрешното и външното-Формата, когато някой и нещо, представляващо Външен източник/институция, форма на служене/ твърди, че представлява вътрешна величина, каквато е Бог.