И аз не гледам на кармата като на
наказание. А като на
равновесие. Вътрешен наш /на висшия ни Аз/ стремеж към
равновесие. Примерите на Митко са нагледни и добри, точно така е, с тази уговорка, че не става въпрос за
наказания. А за търсене на
равновесие. За придобиване на
всестранна емоционална опитност.
Тезата за "наказването" предполага "правилно-неправилно" и обща за всички предварително дефинирана посока и крайна цел. А според мен
обща конкретна посока няма, нито конкретна крайна цел. Има междинни цели и индивидуални посоки на развитие. Ако приемем обратното, ще излезе, че живота е състезание, а той не е това. Живота е индивидуално уникално, самостоятелно пътуване към себе си в материята, а не групов маратон от т.А до т.Б.
П.П. Като наказание може
да ни изглеждат някои неща на нас, тук, в инкарнацията. Защото сме човеци, уплашени за живота си и забравили цялата картина. Не виждаме целия филм, а само един от кадрите му, затова.
П.П.2 Наказанието предполага подчиненост на нечия чужда воля, а това не е така. Надявам се тука сме всички на едно мнение. Висшият Аз не е някой зъл злодей, мръсник, който се забавлява за твоя сметка...Той, това си ти и "твоят" живот всъщност е Негов живот и той е в пълното си право да си прави със себе си каквото си реши...А, че докато сме тук това ни
изглежда като несправедливост и наказание, това е от амнезията ни.