...
А аз не разбрах капацитета на интелекта дали иде от тялото и мозъка на материалната кукла, или е даденост на висшия аз, или там конкретното духовно въплъщение.
И в крайна сметка човек с мозъка си ли мисли? Имаше някакви теории, че човек можел да мисли и без мозък.
...
Във връзка с темата за смъртта, аз мисля, че определено интелекта ти е свързан с физиологичния орган-мозък в тялото. Ако сърцето е просто една помпа, мозъкът е освен нещо доста сложно като функции, но и определящ за развитието на който и да е човек и интелект. Когато тялото ти умре умира и конкретния интелект, който се е проявявал с това тяло.
Ако имаш много ценни мисли и теории, до които си стигнал през живота си и са важни за напредъка на човечеството или просто желаеш да останат и след физическата ти смърт, пишеш книга, запазваш на диск или видеоклип и филм, това което си искал да се види като резултат от твоя интелект.
Подозирам обаче, че такъв тип "способност"
не се предава генетично. А се развива в рамките на конкретния живот. Зависи разбира се от средата, от психологичната ти устойчивост и физическо тривиално здраве.
В този смисъл, аз мисля, че по отношение на интелект всички се раждат равни, буквално! И за мен няма природно глупави хора, а ограничени и неразвили интелекта си. За това повече ми харесва определението инфантилен, отколкото глупав.
Веднъж с един човек-музикант си говорехме докато гледахме концерта на Депеш Мод в Париж и той ми каза, че Дейвид Геън (вокала)
не бил особено интелигентен. Попитах защо така мисли и от къде си вади такива заключения? Понеже не е завършил университет или щото има много татуировки по тялото? Защото не той пишел музиката и текстовете, а Мартин. Дейвид само пеел-изпълнявал. В известна степен се съгласих, защото звучи основателно, но това не прави Дейвид по-малко харизматичен и впечатляващ .
И така остава интересно /не толкова за помнене и непомнене, защото и там имам забележки, за един спомен като кошмар и някакъв друг розов и прекрасен, дали и колко си спомнят с подробности като картинка или кадър от филм: от точния сезон и времето, което е било до самите усещания, които с течение на времето притъпяват реалната случка и преживяване до смътна картинка с откъслечно останали емоционални утайки/
след физическата смърт на тялото - уточнихме, че дори да имаме деца и наследници, това са някакви комбинации от гени, но не са наши идентични копия- какво автентично от нас като интелект-съзнание остава, къде се съхранява или пребивава и има ли доказателства, че е ... рентабилно да се въплъти в следващо тяло-образ?
Защо не съм един учен, до сега да бях оползотворила запазеният мозък на Айнщайн, с максимална етична осторожност и в съответствие с всички човешки закони за правата и свободата.
