Princesa Deja когато говориш за приемането на Божията воля и смирение а всъщност имаш предвид примирение, ти противопоставяш Бог на себе си, говориш за него сякаш е твой враг,забравяйки ,че всъщност целите ви са еднакви,но тук в състояние на ограниченост ти не можеш да го видиш. Изборите са си наши,ние можем колкото си искаме да се отричаме от Бог,можем да му се противопоставяме да роптаем и да сме гневни,но това прилича повече на разглезено и неузряло дете отколкото на порастнал възрастен.Примера със жената и убития и син,не е единствен и найстина когато ти се случи може да се побъркаш,с какво обаче отказването от Бог и е помогнало? Разбираш ли ние имаме право да се сърдим колкото си искаме,това не променя нищо,само удължава агонията ни.Да вярано е че не можеш така лесно да се смириш когато загубиш близък,но ти имаш правото да не го правиш,въпрос на избор е и ще имаш достатъчно време да промениш решението си.
Константин Един от най ясните "гласове" на Бога е така наречените от нас "стечения на обстоятелства или съдба"
Ще дам пример пак с работата за да развием случката.Моята воля е да си сменя работата и започвам да си търся работа преди да напусна, търся ден,два ,седмица,две, междувременно на сегашната ми работа вдигат заплатите или напуска някой който ме е тормозил или нещо друго което ме навежда на мисълта,че вече ще съм по доволна от тази работа, това което не зависи от мен зависи от Бог и това е неговия глас.Или пък търсейки работа намирам още на 1 ден страхотна работа, или не намирам много дълго време и тн.Това е единия от гласовете на Бога.Той е доста сигурен защото ако в себе си се съмнявам ,че не мога да разгранича,то в външните събития който наблюдавам(говоря за лични) съмнението е сведено до минимум. Също така по този начин можем да се научим да не съдим както другите така и събитията,но е факт,че когато нещо крайно се случи и изпаднем в гняв тогава е далеч по трудно да се смирим. Другия глас на Бога е силния вътрешен стремеж,не просто желание, а силен стремеж и ентусиазъм,както и някой други вътрешни импулси, но тук съмнението е по голямо и с две старани.От една страна ако приема всичко за съвършенно то и да послушам моята воля ,а не неговата, въпреки решението ми да следвам неговата,то и в това има съвършенно,защото чрез това ще се науча, и то ми е дадено от Бога и съм по пътя на отдаването на неговата воля.От друга страна ако аз искам да игнорирам колкото се може повече волята си започвам да се съмнявам във всичко но пък това съмнение може да ме насочи към най чистата и изпълнена с любов мисъл,стремеж,импулс и така да "разчета" волята на Бог. Но основното е ,че когато имаш силна вяра и се довериш на Бог много по лесно и без затруднения разбираш волята му.Иронията която използваш за да се подиграеш на "чуването" на Божията воля ти е неоснователна,защото щеш или не ти също следваш неговата воля, въпроса обаче не е в това,а че когато стане трудно ти ще се възроптаеш,а аз може и да се смиря.
