Да бъде волята ти.

[old4]

,най глямата ни грешка е че си мислим ,че знаем какво е Бог,какво иска и какво е отвъд това което ние виждаме.

 

Много правилна приказка, но колко ще се вслушат в нея?

[x_name41]

Наистина, може би кристалното момиченце се оказва право със твърдението си, че религиите са създадени от извънземните за да разделят и противопоставят духовно хората от различни народи.

[konstantin2007]

"Чрез Него постигаме каквото наистина ни е нужно,

Аз па все си мислех,че е обратното."Бог"постига квото му е нужно,чрез нас,не ние чрез него.

[del]

Приемането не означава подчинение, безволие и задължително доверие, да приемеш нещо е да го видиш каквото е, не да го облечеш в представи, а да имаш достатъчно безстрастна позиция, което пък не означава безчувствена, а по - скоро непринудена, може би стария пример с чашата би свършил работа, а именно,  за да се напълни със съдържание тя трябва да е празна. Колкото до смирението какво изразява думата смирение – започва „с мир” , явно изразява липсата на противопоставяне, на борба междо едно и друго, а това води до въпроса защо с мир? Защо не с противопоставяне, защото мира ражда мир, а противопоставянето спор, едното примирява две крайни точки, другото ги отдалечава, обаче ако ти е нужно да научиш нещо едва ли ще се получи ако в спора не си смирен, защото ще те завладее личната емоция,  а това ще те разклати и дори да си спечелил битката ще си сам със собствените си мисли и те ще отразяват само временното ти емоционално състояние, а не личната ти воля, защото за какво ни е лична воля, която ни докарва в ограничение... тъжно е, нужно е повече наблюдение, по - малко лично участие, така и с две думи ще се разбираме.
Човек се ражда гол и си отива гол – Ето причина за смирение – неговата уязвимост.  И ако през този живот не е бил смирен се лишава от едничкото си богатство опита, защото какъв опит ще имаш ако си дошъл с идеята, че знаеш, нали празното се изпълва с пълнота, голото търси дрехи, ранения търси лек, смиреното се  вслушва и опита му се нарича мъдрост.

[konstantin2007]

Зададох един единствен въпрос -Как различавате вашата от Божията воля.Но само един човек в този форум отговори и далче това ,че точно той е извадил цитати от Библията не е неговото преимущество, Дел е смирен, той не натрапи, не каза кое е правилно, кой е грешен, кой какви заблуди има, даже напротив каза че не е грешно нищо ,не осъди, не поруга.Можете да се поучите от него/нея.

Айде бре!Само един..Само един ти приглася..Другите отговори не ти отърват!
п.п.Абе да ви питам..Откъде знаете ква е"неговата"воля?Той ли ви говори?Звездите ли?Факсове ли получавате..?Как става посредничеството?Как точно знаете че еди кво си е "божия"воля?

  И ако през този живот не е бил смирен се лишава от едничкото си богатство опита, защото какъв опит ще имаш ако си дошъл с идеята, че знаеш, нали празното се изпълва с пълнота, голото търси дрехи, ранения търси лек, смиреното се  вслушва и опита му се нарича мъдрост.

Придобиваш опитността на "несмирен".Емипиризъм във всеки аспект.
Мир-свят.Смирен..със света..В едно със света.

[del]

"24. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25. Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27. а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

   

 

 
ГЛАВА 16.
1. Това ви казах, за да се не съблазните.
2. Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
3. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.
4. Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.
5. А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?
6. Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.

   
7. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
8. и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9. за грях, че не вярват в Мене;
10. за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
11. а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
12. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.
13. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.
15. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.
16. Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
17. Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
18. И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.
19. Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
20. Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21. Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22. Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
23. и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
24. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25. Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
26. Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
27. защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
28. Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
29. Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
30. Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
31. Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
32. Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света."

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

[x_name41]

А бе мани бре, толкова набожни станахме вече, че и богоизбрани имаме тука, не че вярата във бог е нещо лошо но не е хубаво да се преекспонира или злоупотребява с нея защото има една приказка "и прекаления светец богу не е драг".

[konstantin2007]

Тая проповед кво общо има с темата?

Аз пък казвам друго..
Отдайте се на всички"изкушения"!
Майната му и на"грях"и на"изкупление"!
Не се страхувайте да живеете живота си както намерите за добре!
Бъдете себе си!
Обичайте!
Мразете!
Любете!
Воювайте!
Плачете с кървави сълзи..
Смейте се до припадък..
Грабете с шепи от всичко..
И раздавайте от душа.
Следвайте само и единствено собствената  си воля!Каквото и да ви струва!
Колкото по-колоритен е един живот, толкова по-пълноценен е той.Нюансите на са от значение!Важното е да ги има.

п.п.Мисля,че е достатъчно да се стремим,да не причиняваме на другите,онова което не искаме на нас да се случи.

[eses]

Ичи не си ме разбрал/а аз не искам да си създавам представи за Бог,защото те неизменно ще са ограничени.Казах че не съм чела библията,но съм попадала на много цитати,имах и много вярващ комшиика.Тя когато бях малка,много ме "зариби" и знаеш ли какво се случи една вечр благодарение на вярата ми.Имах вечерен час,но закъснявах,а знаех ,че баща ми ще заключи вратата и аз ще трябва да звънна,а той да отвори.Тичах с всички сили и се молех,когато стигнах пред вратата както очаквах баща ми беше заключил,но в момента в който натиснах правата,резето се прибра,врата се отвори и аз влязох.Баща ми беше в тоалетната(когато влезеше седеше по половин час) аз се вмъкнах в стаята си и си легнах,а той на другия ден ме попита кога съм се прибрала и аз му казах ,че 10 минути по рано.Тогава аз нямах представа за Бог,само слушах колко е велик,дори не го разбирах. После с годините си изградих представи за Бог,за рая,за ангелите,за отвъдното и прочие и "проповядвах" какво е Бог,защо е, защо сме ние и тн. Сега знам ,че не искам да знам какво е Бог,искам амо да му се отдам, а той там знае коя съм, знае че към него са отправени молитвити ми и знае ,че за него в моята вяра.На мен това ми е от значение. Това което научих последните месеци е ,че не е нужна вяра,вяра може да има всеки,както се и случва,нужно е доверие.Доверие ,че той чува,вижда,знае, може и ще ме закриля и ще покаже пътя ми. А ако в плановете му е да страдам,ще го моля само за търпение и сила.Наскоро прочетох нещо което ми направи силно впечатление,а дори не знам дали има каквато и да е връзка с истината. "Много искат да са като Христос,но никой не разбира ,че с това ще трябва да приеме и кръста му.

[eses]

x name, какво ви притеснява ако някой се смята за набожен или богоизбран,нали сам си носи кръста и сам ще отговаря за действията си?
Константин, живях го вече това,ама ми писна,видях ,че има далеч по важни и значими неща.
Принцеса дежа, това което не разбираш в смирението не е логично,а ти изхождах по пътя на логиката и философията.Смирението е откровение,което изведнъж ти се случва и ти го приемаш.Не е оправдание,то е толкова силно и така те изпълва,че не искаш да си представиш друг начин.Но естествено че можеш да избереш друго, просто вече не искаш.Няма страх, съмненията са може би до минимум и то при мен като начинаеща има само признание и благодарност.Не е отказване от личната воля,защото ти я проявяваш ,но не я смяташ за определяща, не се отказаваш от себе си и от вярата в себе си, напротив,но мислиш себе си в друга форма, тленното е от значение тук и сега,но ти знаеш,че то скоро ще си замине а ти ще останеш,почваш да мислиш за себе си като част която ще се върне при източника си и която е доказала величието му и връзката ви.

[konstantin2007]

Константин, живях го вече това,ама ми писна,видях ,че има далеч по важни и значими неща.

Kато например?Кое е по-важно и от какво?

[eses]

Това
Отдайте се на всички"изкушения"!
Майната му и на"грях"и на"изкупление"!
Другите са си в сила все още.

[Princess_Deja]

но мислиш себе си в друга форма, тленното е от значение тук и сега,но ти знаеш,че то скоро ще си замине а ти ще останеш,почваш да мислиш за себе си като част която ще се върне при източника си и която е доказала величието му и връзката ви.

Това което искам да обясня е свързано не толкова да те убедя в нещо или да ти дам "божествена" рецепта за благополучие. А как да се хармонизират разбиранията ти, с това едновременно да ползваш "свободната" си Воля и да нямаш скрупули, че нещо от живота ти не си заслужава, повече от живота на друг, който не се е смирил и приел Божията Воля.
Не ми харесва само, когато смирението прелива в примирение и декларации от сорта, че ако трябва да страдаш ТОЙ да ти даде сили.  То така и баба може.
Преди време- 16 години- на една жена убиха синът й по супер нелеп начин, Тя отсече: Сърдита съм на Бог, не ме интересува!
Тя е лекар-педиатър. Винаги е помагала и се е грижила и спасявала малки деца. Т.е. вършила е добро и нито за миг не е помисляла, да направи нещо "против" Волята му и то да не е добро. Дори след този момент, тя продължи да се грижи за деца и да си работи... безропотно. Но просто му остана сърдита и не прие Волята му, да й отнеме детето, което е обичала...
Не е толкова просто да приемаш, като забравяш или не искаш да ползваш собствената си воля по предназначение.
Защото, пази Боже, но ако на мен ми се случи- ще изора земята и до всякакви световни съдилища ще стигна, но този престъпник ще СТРАДА! А не, както го пуснаха след седем години за предумишленото убийство, за добро поведение, с добри адвокати и щото беше бивш депутат от СДС. Не приемам подобни казуси. Точка. Нека горя в Ада!

del:

Човек се ражда гол и си отива гол – Ето причина за смирение – неговата уязвимост.

Това е неточно. Правилно е: Човек се ражда САМ и си отива САМ!
Няма уязвимост в една голота. Няма уязвимост и в самотата. Ние,ако се смирим, сме много по-уязвими, признаващи зависимостта на друга Воля. И не е въпросът, как да сме неуязвими. Защото няма начин. Дори в силата си сме уязвими. Имаше една много хубава реплика от едно място: Бог до сега изпита силата ви, а сега ще изпита слабостите ви.
Въпросът е, защо му е на Бог да ни изпитва? Ако нищо лошо не сме направили и причинили, какво му дължим, освен благодарност. че съществуваме. Ок. Благодаря му всяка вечер, нима не е достатъчно, за този така добър и милостив Бог?

Обяснението за "с-мир-ение" ми хареса. Много точно е.
НО, отново опираме до морала и какво точно съм длъжна да приема "с-мир"? Добро, лошо, жестоко или просто мизерно... да не говорим за простотия и престъпно невежество!

[del]

Голотата те поставя в нуждата от дрехи, което не е така за животните, те нямат притеснение какво да облекат, не са така зависими, както е човека, когато се роди. Не голотата като проблем, а като нужда изтъквам, доколкото ние се обличаме, но нищо от това не принасяме отвъд, само опита си, който придобиваме съзнателно.
Тук има съждения за смирението, няма да досаждам с цитати, затова ако на някой му е нужно нека сравни своето мнение с което иска:

http://pravoslavie.domainbg.com/04/smirenie.html

[Princess_Deja]

"в нужда"- ето хубав "пойнт"- но аз като пиша "сам", означава, че няма как да не живееш сред хората и въпреки това с една дума, това е "ЗАВИСИМОСТ"! Дали ще е от Бог, от дрехи, от ЧЕЗ, няма значение, но не си не-зависим абсолютно. Единствено свободната ти воля ти дава от време на време някаква надежда, че правиш неща и отговаряш за тях независимо от някой друг.
Така че, смирението е зависимост. Но лошото на зависимостта е, че дори да се съобразяваш и ограничаваш в някакви норми, все ще има моменти, когато изборът ти зависи само от теб и никой друг. Освен отговорност приемаш и последствия. Колкото и сила да имаш, все ще е в антагонизъм с Волята на някой друг- и ще остане сила срещу сила- която победи, не винаги е по-правилната, а по-устойчивата. Това е същността на Волята. Защо искаш нещо?

По случая аз пък ще цитирам думите на един артист и преподавател в НАТФИЗ Атанас Атанасов, скоро от една статия...

""Разбрах, че свобода не съществува. Ние не сме независими още от майчината утроба, а след това - още по-малко. Реално съществува надежда за свобода. Тя става по-осезаема и необходима с напредването ни в "мъдрата" възраст. Именно тогава правим решителните крачки към своята "независимост". Ласкаем се от мисълта, че те са верни, правилни, полезни. За нас, естествено. Преди всичко за нас. И доста често тази мисъл ни води към онези действени решения, с които ограничаваме нечия надежда. В този смисъл опитвам се да съществувам и в професионалната, и в житейската си "свобода" възможно най-деликатно. Защото много ценя своята. Но... почти винаги следва Р.S."- Атанас Атанасов