За да си отговорим на въпроса „Кой и защо измисли религиите?“, е добре първо да си представим алтернативата, т.е. какъв би бил света, ако религиите не съществуваха. Но нека да си представим света, т.е. всички хора, а не само нас самите. В колко див свят ли щяхме да живеем? Дори и в цивилизования Рим, основното забавление на културния елит е било да се наблюдава как робите биват разкъсвани от лъвовете. Да, в религиите има догми, но диваците са имали нужда именно от догми. Да, религията в един момент се явява ограничение за надрасналата я човешка мисъл. Но именно в религията се заражда въпросната човешка мисъл. Тя е като едно яйце, чрез които хората се подхранват с известни духовни ценности, но в един момент, хората трябва да пробият черупката на религията и да излязат навън. Догмата следва да бъде превърната в осъзнат и свободен избор. Правилното решение следва да бъде взето не под страх от наказание, или защото така изисква канона, а поради осъзнаване на последствията и индивидуалната воля именно тези последствия да бъдат предизвикани. Разбира се, че това, което в един етап от развитието на хората е правилно, в един по-следващ етап ще се окаже вече ограничение. Религиите вече са се превърнали в ограничение за голяма част от хората. Също така религиите до една голяма степен са се изопачили. Но все пак за много хора религиите все още са от полза и без религиите тези хора биха били без никаква връзка с духовното. Защото много хора могат да се докоснат до духовното именно по начина предоставян им от религиите. Нека да не съдим по себе си за цялото човечество. Ако на някого религиите изглеждат ограничаващи и тесни за тяхното съзнание, то за съзнанието на други, нещата не стоят по този начин. Разликите в съзнанията на хората са доста големи. Много хора изпитат нужда някой да ги води, да ги наказва за грешките им, да им дава надежда и т.н., и т.н. Разбира се има и злоупотреба, но и това е човешко. При егоистичното и себично мислене силните винаги се възползват от по-слабите. Религиите не са някакво изключение от всичко останало. И с науката се злоупотребява, и с политиката, и с икономиката. Причината не е в религията, а в прилагащите я хора. Човечеството непрестанно е заливано от идеи, които да подпомагат развитието на хората. Прилагането и реализирането им обаче си зависи от самите хора.