Автор Тема: За кучетата и ние  (Прочетена 55056 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 889
Re: За кучетата и ние
« Отговор #120 -: Октомври 08, 2012, 21:08:24 pm »
Аз пък ще призная теб, ако това бъде твой съсед и ти издържиш на тормоза-бълхи из целият вход, воня, вой и т.н. :D

И това не е решение, което предлагаш, нали?! :)
Естествено, че не е. Че ако стане така Втората световна ще бледнее пред 1 Междусъседска война. Но друго имах предвид Галене.
Но ето ти още едно предложение относно кучезащитниците - те да си построят тогава приютите и да си гледат кучетата като не искат евтаназия.

Но Галене защо пък да се мъчат домашните животни? Е зависи и от отношението на стопаните. Някой като е поел отговорност за животно да си го гледа докрай. И да се подържа хигиена.

--
bogoizbrania - кажи ми как да ги накарам тия хлебарки да си ходят в гората :D

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: За кучетата и ние
« Отговор #121 -: Октомври 09, 2012, 09:14:35 am »
bogoizbrania - кажи ми как да ги накарам тия хлебарки да си ходят в гората :D
Само да вметна, че от две години не съм видял нито една хлебарка в гората, няма ги и вътре вкъщи, та не съм много сигурен, че мястото им е в гората.  :blum1:
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен kalan

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 889
Re: За кучетата и ние
« Отговор #122 -: Ноември 01, 2012, 15:54:25 pm »
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5252771

Браво на милите кученца. Как хубаво са се навечеряли с тая дърта зла жена.

Неактивен bojinkata

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 134
Re: За кучетата и ние
« Отговор #123 -: Ноември 01, 2012, 17:11:08 pm »
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5252771

Браво на милите кученца. Как хубаво са се навечеряли с тая дърта зла жена.

      То един ловец във форума под статията е написал изхода: СТРИХИНИН. Там където го има, глутници няма. Какво повече да говорим.

Неактивен Puzzle

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 40
Re: За кучетата и ние
« Отговор #124 -: Ноември 01, 2012, 18:27:58 pm »
БОЖИНКАТА, в рамките на няколко минути, успя да напише:

Много интересна мисъл на Д.Айк  в клипа - ПРЪСКАНЕТО Е ФАШИЗЪМ. Наистина е прав!

То един ловец във форума под статията е написал изхода: СТРИХИНИН. Там където го има, глутници няма. Какво повече да говорим.


За Онези, които ревеш че те пръскат, ти си точно това, което кучетата за теб...
Това е изхода, изчадие мамино. Да са ти сладки ХС.




Неактивен zvezdi4ka

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 28
Re: За кучетата и ние
« Отговор #125 -: Ноември 01, 2012, 21:21:53 pm »
За да нямат хората проблеми с бездомните кучета, просто трябва да не излизат никъде и да си седят в къщи. Така няма да безпокоят кучетата, които ядат хора. Иначе си ходеща пържола :D Защото само бедомните кучета имат права, ние нямаме!

Неактивен bojinkata

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 134
Re: За кучетата и ние
« Отговор #126 -: Ноември 01, 2012, 21:23:58 pm »
За да нямат хората проблеми с бездомните кучета, просто трябва да не излизат никъде и да си седят в къщи. Така няма да безпокоят кучетата, които ядат хора. Иначе си ходеща пържола :D Защото само бедомните кучета имат права, ние нямаме!
     Пържола с кокал обаче, но прясна. :---

Неактивен karina

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: За кучетата и ние
« Отговор #127 -: Декември 02, 2012, 11:24:33 am »
Мисля, че проблема с бездомните кучета не се решава, понеже някой не иска това и има изгода разбира се.

Много ме натъжи стихотворението от поста №100,  и понеже темата е все пак "Кучетата и ние", предлагам и


Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: За кучетата и ние
« Отговор #128 -: Декември 02, 2012, 12:02:04 pm »
Този проблем няма да намери своето решение, не и докато "заглавието на темата" остава "Кучетата и ние".
Кои сте вие? Кои са те? Кой е този някой?

Същинската Тема е "Кучетата и аз". Там е (раз)решението:

<a href="http://www.youtube.com/v/Mv9_Ydd37Hc" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://www.youtube.com/v/Mv9_Ydd37Hc</a>
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен karina

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: За кучетата и ние
« Отговор #129 -: Декември 02, 2012, 12:22:37 pm »
"Някой" всички се сещат кой е - най-общо тези, които сме овластили да се занимават с обществените въпроси. И с парите, които се дават за приюти и т.н. се поразбира оттук оттам какво се случва.
Мога да ви кажа как е в Щатите - мои познати са  точно в тази сфера и знам от първа ръка. Бездомните животни се прибират и 2 седмици, ако никой не ги потърси или осинови, се евтаназират. Ужасно е. Но няма хора изядени от кучета.
Не съм "за" това, но проблема е запуснат - не се наемам да давам решение.
« Последна редакция: Декември 02, 2012, 12:28:14 pm от karina »

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: За кучетата и ние
« Отговор #130 -: Декември 03, 2012, 07:37:50 am »
Мога да ви кажа как е в Щатите - мои познати са  точно в тази сфера и знам от първа ръка. Бездомните животни се прибират и 2 седмици, ако никой не ги потърси или осинови, се евтаназират.

Ще си позволя да поясня, че това не е валидно за всички приюти. Съществуват и No-kill shelters.
Между другото, живея в Щатите.



 
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: За кучетата и ние
« Отговор #131 -: Декември 04, 2012, 20:43:58 pm »
В българската митология вълкът е един от прародителите на нашия народ. Вълкът е колективно животно и притежава силно изразени чувства за групов живот и йерархично място в глутницата.
Кучето произлиза от вълка, то носи всички характеристики на вълка и когато става питомна душа, тоест трансмутирали са неговите психични атоми по сродство, то безрезервно се подчинява на господаря си, знае си мястото и покорно приема наложените му правила.
Като символ то е противоположно на котката. Умно е, разбира настроенията и чувствата на своя господар, верен и надежден приятел в живота. Кучетата са животни, чиято доброта и привързаност е пословична. В Англия дори има издигнат паметник на куче, което е умряло от скръб на гроба на своя стопанин.
Отношението човек – куче е символ на отношението, което този син ще има към своя народ ако стане цар.
Красотата на кучето съответства на неговия характер, тя е качество. Както е качество и красотата на котката. Но за разлика от нея, ако господарят сгреши, кучето няма да го одраска, а ще завие жалостиво - когато най-малкият брат разчупва пшениченото зърно. Котката обаче го драска безжалостно и безкомпромисно.
Кучето и Котката са двата противоположни символа на най-близките до човека домашни животни. Има едно правило, което е спазвано от българите при създаването на нов дом за младото семейство. Ще я разкажем накратко, за да схване читателят дълбокото значение на тези два архетипови символа в приказката и защото така отново утвърждаваме, че е българска. Преданието гласи: Когато младо семейство реши да си строи дом, то си избирало място, земя, върху която ще бъде построена къщата им. Тогава Синът, Бащата на момчето и домашното куче от бащиния дом отиват на мястото. Влизат в двора. Бащата и Синът започват да го обхождат и да водят дълъг естествен разговор, който продължава, докато кучето се умори да ги следва и легне да си почива. Двамата го наблюдават, запомнят къде е легнало, но продължават да се разхождат бавно и спокойно, докато стигнат противоположния край на двора. Тук спират и отново потъват в разговор. Ако кучето не ги последва веднага, а остане да лежи – на това място се строи бъдещият дом на семейството. Тук е зоната на положителните енергии в двора. Случи ли се кучето да ги последва веднага, те внимателно следят новото място, където ще легне в този край на двора, тогава сядат по средата и чакат да видят кое от двете места ще предпочете кучето. Сега те нарочно сядат, за да разбере то, че ще стоят дълго. Животното винаги отива в този край, където енергийното излъчване е по-силно, по-мощно.
След като се построи къщата, когато ще се освещава дома на младонея влизат Дъщерята, Майка й и домашната котка на майка й.  Никой няма право да прекрачи прага, докато трае този ритуал. Майката и дъщерята започват последователно да влизат от стая в стая. Те също разговарят спокойно и дълго, като непрекъснато наблюдават къде ще легне котката, в коя част на стаята. Това място се е отбелязвало веднага с някакъв предмет, който да попречи на котката отново да легне там - мястото на отрицателните енергии в стаята. Тук не стои никога човек или храна. Най-често са слагали печката (огънят) или някакъв предмет, пречещ на хората да застават там. След това двете отново се разговарят, наблюдавайки къде отново ще легне котката – тук съответно е другото място, на което не се седи или не се слагат хранителни продукти.
Особено стриктно са правели тази процедура, когато определят в спалнята къде, по дължината на коя стена да направят миндера за спане. По правило там, където легне котката, не стоят хора, не се спи и не се слагат храни. Сценарият се повтаря във всяка стая, докато се отбележат всички отрицателни места в тях. След това обозначаване на лошите места в новия дом младото семейство е започвало да подрежда покъщнината си.
Ето как чрез личните и специфични качества на тези две домашни животни старите българи са избирали местата, където ще прекарат живота си. Тази легенда, правило за колобрите, е много интересна и от страна на неистовото желание на някои историци да изкарат българския народ номадски, скитнически. Най-новите проучвания на нашите необременени от политически пристрастия историци доказват точно обратното–българите са строители на градове с идеално ориентирани по посоките на света улици и сгради. Нещо, което не ни изненадва, щом строителите са владеели питагоровата теорема от дълбока древност, а домашните животни са им помагали със своята чувствителност към магнетизма на планетата. Легендата не би оцеляла, ако в традициите на народа ни не е съществувала идеята за дълъг уседнал живот, защото къща не се строи, за да живеем в нея три месеца или година.

Даването на име на домашните животни не е случайна практика, а произхожда от дълбокото познаване на алхимичния процес за трансмутация на атомите по „психично сродство” – трансформация, която протича благодарение на произнасянето на името. Всички животни, получили лично име, трансмутират на ниво ум. Процесът е една дълбока и дълготрайна подготовка на домашното животно за времето, епохата, когато то ще премине от Животинското в Човешкото царство, ще стане душа ЦИНГА
(подробности за тези кодови символи виж в „Колобър”).

Текста е извлечен от книгата
БЪЛГАРСКИ САКРАЛНИ ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ
колобърски прочит

Спас Мавров
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: За кучетата и ние
« Отговор #132 -: Декември 04, 2012, 22:45:15 pm »
Ама разбира се..Сириус..Кучето :D
Кучето и котката..Като ин и ян..
« Последна редакция: Декември 04, 2012, 22:48:49 pm от konstantin2007 »

Неактивен kolo

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
Re: За кучетата и ние
« Отговор #133 -: Декември 05, 2012, 16:58:28 pm »
Това, което бях чел някъде отдавна, беше,  че когато синът получава място от баща си за да си построи къща той вкарвал стадо овце за през ноща. Там където са спали овцете, там се построява къщата. А кучетата са пазили овцете най-вероятно за да не ги нападнат.

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: За кучетата и ние
« Отговор #134 -: Декември 06, 2012, 00:49:07 am »
Това, което бях чел някъде отдавна, беше,  че когато синът получава място от баща си за да си построи къща той вкарвал стадо овце за през ноща. Там където са спали овцете, там се построява къщата. А кучетата са пазили овцете най-вероятно за да не ги нападнат.

Интересно поверие, което не съм срещала до сега...
 
***

През I хилядолетие пр.н.е. в древноперсийската религия кучето „напуска" праисторическите поверия и легенди и намира своето място в свещените писания. Така митичният основател и реформатор на древната иранска религия Заратустра (660-583 г. пр.н.е.) е записал в свещената книга „Зенд-Авеста" смелото твърдение: „Благодарение на разума на кучето съществува светът". Няма друга религиозна книга, разказваща толкова за кучето и с толкова пожелания за него. До наши дни са запазени само отделни части от нея и там е записано още следното:

„И каза Ахурамазда, богът на светлината, най-мъдрият господар: Пазител на човека и добитъка на този свят е кучето; ако не е съществувало овчарското куче, нито една овца не би могла да бъде отглеждана; никога къщата ти не би стояла здрава на тази земя, която аз създадох, ако не е било дворното куче; осем човека са обединени в едно куче или един йереп, защото се задоволява с малко храна като божи служител, или един воин, защото те защитава и охранява като воин, или един пастир, защото пази стадата ни, или един роб, защото се подчинява на желанията ти, или един крадец, защото познава нощта, през която краде, или един заклинател на духове, защото лаенето му през нощта разгонва демоните, или една паднала жена, защото върши нуждите си край пътя като такава, или едно дете, защото, когато спи, изплезва езика си и сънува на глас като дете.

Ето защо желая да се отнасяш с кучето като с близък човек. Овчарското куче да храниш и поиш три пъти дневно през лятото и два пъти дневно през зимата. На дворното куче да даваш ежедневно чорба, сланина и месо. То те пази и не може да се грижи само за храната си, то е вързано и е най-бедният между бедните. На кучето, което дели с теб стаята, дай от твоята храна и то ще ти се отблагодари. Така, както седем години се грижиш за детето си, грижи се шест месеца за малкото си куче. Ако пред някоя къща ражда кучка, то стопанинът на тази къща е длъжен да се грижи шест месеца за нея. Който обаче не го стори и кучето пострада, той да бъде наказан като човек, който преднамерено е сторил болка другиму. От петте гряха, правещи човека непристоен за мен, два се извършват срещу кучето - да се бие и изгонва бременна кучка и на куче да се дават остри кокали и гореща чорба.
(запознайте се с историята на Мишел -

Когато умираш, последен поглед размени с кучето си; за да те придружи в последния ти път".[/b]

Скритият замисъл на последните две наредби би трябвало да се търси във вярването, че по пътя си за онзи свят душата на починалия е трябвало да премине тясно мостче, пазено от две бели кучета. И когато идващата душа не им носела послание от земния им четирикрак другар, не я пускали да мине.

***

И тревожно гледащото луната куче на Булгаков, в "Майстора и Маргарита"...

<a href="http://www.youtube.com/v/-GsCQrEbZLk" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://www.youtube.com/v/-GsCQrEbZLk</a>
Минута 44:56

 Достатъчно е да си спомним, че Йешуа Ха-Ноцри казва на Пилат Понтийски: “Ти не си в състояние за каквото и да било и мечтаеш само да дойде кучето ти: изглежда, единственото същество, към което си привързан.”, за да оправдаем специалното си внимание към този образ. Всички митологии (без изключение!) обвързват образа на кучето със смъртта, пъкъла, подземните светове, невидимите царства, изпълнени с хтонични сили и управлявани от лунните божества. Навсякъде тълкуванието на кучето като образ е силно обвързано с луната, като най-често то присъства като (пре)водач (психопомпос) на човека през смъртта, след като го е съпровождало и през жизнения път. Можем да се съгласим, че с тази си роля функционира и в текста – “по нея (лунната пътека) пръв хукна остроухият пес…подир своя верен страж по лунната пътека стремително се затича и той (Пилат Понтийски)”. Но то не само води мъртвите души, а дори е и медиатор между този и отвъдния свят – между сакралното и профанното. В не малко митове срещаме кучето и като охранител на Свещенните порти, които водят към Светите места. Да не забравяме, че Булгаков на няколко пъти акцентира, че кучето на Пилат Понтийски е преди всичко “страж”:

"...Сега Маргарита вече виждаше, че до тежкото каменно кресло, искрящо на лунната светлина, лежи тъмно, огромно остроухо куче и също като господаря си тревожно гледа луната.

В краката на седналия се търкаляха парчета от строшена кана и се ширеше несъхнеща черно-червена локва. Ездачите спряха конете.

— Вашият роман бе прочетен — обърна се Воланд към Майстора — и се каза само едно: че за съжаление не е завършен. Имах желание да ви покажа вашия герой. От близо две хиляди години седи той на това плато и спи, но щом настъпи пълнолуние, мъчи го, както виждате, безсъние. То измъчва не само него, но и верния му страж, кучето. Ако е истина, че страхът е най-тежкият порок, мисля, че на кучето той не тегне. Единственото, от което се боеше храбрият пес, беше бурята.

Но няма как, който обича, трябва да споделя участта на онзи, когото обича..." - http://chitanka.info/text/595/32


Източници:
1. http://www.-Цензурурано - Сайт с преобладаваща дезинформация -/notes/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D1%86%D0%B8/%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/214882765210596

2. http://www.freewebs.com/mihaylov7/bulgakov.htm

« Последна редакция: Декември 06, 2012, 01:05:30 am от Fiery »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27