Автор Тема: За кучетата и ние  (Прочетена 32112 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За кучетата и ние
« Отговор #135 -: Декември 06, 2012, 14:29:46 pm »
Сетих се за Чингиз хан,роден под името Темуджин(степният вълк)и неговият"ангел хранител"..Пак вълк..
Както и по-напред казах..Сириус.Кучето.


http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,14258.0.html

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За кучетата и ние
« Отговор #136 -: Декември 06, 2012, 15:09:47 pm »
Скритата "история" на Планетата не я знам (а Сириус ми е на няколко светлинни години разстояние), но Историята на Мишел - ДА. Погледнете я и вие, безплатна е: http://bg.myletsadopt.com/?p=1565%3B

/>
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За кучетата и ние
« Отговор #137 -: Декември 07, 2012, 00:18:20 am »


Бастет И Ра.

Кучето и Котката.

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За кучетата и ние
« Отговор #138 -: Декември 07, 2012, 04:43:46 am »
По-скоро Анубис (покровител на всякакви пътувания-физически, астрални; пътеводител на душите и пр.) и Баст.
Откога Пилето Ра се изобразява с кучешка глава, наместо Соколова :)

http://sanovnik.bg/n3-3681-%D0%90%D0%BD%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%81_-_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен liuba4e

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re: За кучетата и ние
« Отговор #139 -: Декември 07, 2012, 10:55:02 am »
С кучетата имаме наистина общо. Те ядът хората, защото са гладни. Представете си ако настъпи петролна криза или житото замине, заради лошите климатични условия... Общо взето намирам общо с тях. Но и аз съм на мнение, че трябва да бъдат приспани. Все пак човешкият живот е главен приоритет, нали? Естествено много организации ще се опитат да попречат на демокрацията да вземе такова решение. Това обаче ще намали случаите на изядени от кучета. Плюс това е и нарушаване на психиката на човека. Не може една 70 годишна жена, да обикаля цял квартал, за да избегне кучетата. Това е срамно. Не може едно детенце да излезе от магазина с пица и кучетата едно по едно да го следват. Или трябва да се осигурят специални паркове за животните, или да бъдат приспани. Друг вариант не виждам. Против съм убийството на каквито и да е организми, но това е истинско нахалство от страна на организациите в полза на животните. А дали се точат пари... Кога и къде не се точело? Европейските фондове може и да ги има, но какъв процент от народа знае къде да иде, за да поиска тези пари, които по право им се полагат. И накрая парите ги получават хора, които реално нямат нужда от тях. Така, че... Достъпът до информация е доста ограничен. Но ако демокрацията не се вдигне на бунт, нищо няма да се промени. За вдигането на лихвите в банките, хората какво направиха... За забраната за тютюнопушенето хората какво сториха... Не умеем да отстояваме позициите си, заради това сме на това положение.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За кучетата и ние
« Отговор #140 -: Декември 07, 2012, 12:21:42 pm »
По-скоро Анубис (покровител на всякакви пътувания-физически, астрални; пътеводител на душите и пр.) и Баст.
Откога Пилето Ра се изобразява с кучешка глава, наместо Соколова :)

http://sanovnik.bg/n3-3681-%D0%90%D0%BD%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%81_-_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%95%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82

Mdam..И аз тва се питах..И търсех кой бог е изобразяван като куче..Анубис да..Обаче пък попаднах на тая "снимка",а там пишеше Ра..
Както и да е.Мисълта ми е,че тези две животни имат пряка връзка помежду си.И едното олицетворява женската енергия,а другото мъжката.

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За кучетата и ние
« Отговор #141 -: Декември 09, 2012, 07:03:31 am »
... Но и аз съм на мнение, че трябва да бъдат приспани...Друг вариант не виждам... Все пак човешкият живот е главен приоритет, нали? Естествено много организации ще се опитат да попречат на демокрацията да вземе такова решение.


Да бъдат "приспани" (УМЪРТВЕНИ), нали? Това ли са главните приоритети на човешкия живот?
Ето друг вариант и поне една сериозна организация, която има специално разработени програми за развиващите се страни и страните от третия свят. Те ще ви помогнат, да излекувате влошеното си зрение:
http://www.hsi.org/news/related_news.html?related_animal=&related_issue=126271174
http://www.hsi.org/issues/street_dog/factsheets/street_animal_welfare.html

Кадри от Филипините:
/>
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: За кучетата и ние
« Отговор #142 -: Декември 09, 2012, 10:19:16 am »
Преди дни дадоха как обучени кучета карат специално пригодени за това автомобили. Замислих се, аз не карам кола.. Ако човека е толкова некадърен, вместо да си сътрудничи с дългогодишния си приятел Кучето да го умъртвява, това говори, че сме си създали недружелюбен свят, в който приятел убива приятел, вместо да се погрижи за него... Това е образ на отношението помежду ни.
"Има човек има проблем. Няма човек няма проблем..."  - Това обрисува душата на самозабравилото се управленско съсловие, което си мисли че има право да определя кое ще живее и кое ще умре, в името на Собственото си Бездушие и интерес.
Обществото  ни представлява нас-човека и ако е по-напред от кучето както си мисли би трябвало да се грижи за него и това да е всред приоритетите му, така както кучето се грижи в нужда за човека, без да предявява претенции. Ала отношението към кучетата е като към децата ни! приспиваме ги и тях - бавно! И един ден казваме - Изпуснали сме ги, сега какво.. дай да ги изтребим, че да си нямаме главоболие, все пак има толкова хуманен начин за убийство - приспиване ... - А за живот? - В колко начина за живот инвестирахме, че да прибягваме към хуманното умъртвяване?

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За кучетата и ние
« Отговор #143 -: Декември 10, 2012, 18:05:45 pm »
Ако човека е толкова некадърен, вместо да си сътрудничи с дългогодишния си приятел Кучето да го умъртвява, това говори, че сме си създали недружелюбен свят, в който приятел убива приятел, вместо да се погрижи за него... Това е образ на отношението помежду ни.

Достатъчно е да надникнем в съседната темичка "За (не)истинските приятели", за да се уверим до какво може да доведе интоксикацията с безплодни философии...
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен forcomnet

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 113
Re: За кучетата и ние
« Отговор #144 -: Декември 26, 2012, 13:25:58 pm »
Тази вечер по БНТ1 - 20:30 - "Хачико: Историята на едно куче"
http://bnt.bg/bg/movies/details/1719/hachiko_istorijata_na_edno_kuche

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За кучетата и ние
« Отговор #145 -: Декември 26, 2012, 23:11:20 pm »
Тази вечер по БНТ1 - 20:30 - "Хачико: Историята на едно куче"
http://bnt.bg/bg/movies/details/1719/hachiko_istorijata_na_edno_kuche

Благодаря за споделеното!
Разтърсваща история...за която, за мое съжаление, научих едва тази вечер, но няма никога да забравя!

Ето и "Белият Бим Черното ухо":
1 част:

2 Част:
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За кучетата и ние
« Отговор #146 -: Декември 30, 2013, 19:15:20 pm »

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=16590

Колко ли пъти, срещайки погледа на някой бездомник, сте се питали какъв ли е бил животът му, дали е имал семейство, професия... живял ли е някога другояче? В едно стихотворение се казваше, че очите, дори и в умората, говорят на всички езици. В тях се крие отпечатъкът на преживяното минало.
Какво ли е онова нещо, която може да ни накара да продължим, след като отпечатъкът избледнее, покрит от болката от смазани мечти, безпътица и самота?
Вижте изповедта на един клошар, която ни даде всички отговори и ни накара да се усмихнем... уж без причина!
„Отивам да си купя кафе. Пред мен човечец, леко потрепващ, леко прегърбен, около 70-годишен или толкова изглеждащ. Изсипва от шепата си стотинки и тихо казва: „Едно кафе.” Продавачката изсумтява, броейки ги: „По-жълти нямате ли? Освен това 2 стотинки не ви достигат.” Човекът си ги прибира обратно и понечва да тръгне. „Не ви ли е срам?” – изкрещявам на продавачката - „Аз ще платя кафето”. Поканих човекът на масичката, подадох му кафето и седнах до него. Стори ми се разстроен. Той ми благодари и изсипа шепата стотинки пред мен. Каза: „Вземете ги. Нека Господ ви дава здраве и дано винаги да имате да давате!” Понечих да му кажа, че и само 2 стотинки да имам – пак ще ги дам, но замълчах. Вгледах се в топлите му очи и още педи да попитам каквото и да било, той започна да разказва: „Клошар съм. Не ме е срам. Не исках да излъжа продавачката. Не бях преброил правилно. Не винаги съм бил клошар. Бях пианист. Много пътувах. Имах всичко. Имах пари. Никога не ми беше хрумнало, че ще остарея, че животът ми ще се преобърне. Пострадах при катастрофа. Вече не можех да свиря и животът ми тръгна назад. Взех пенсия по болест, работех където каквото мога. Семейство и деца нямам. Сега съм с малка пенсия. Тя никога за нищо не ми стига. Много обичам животните и един ден до една кофа за боклук стоеше едно гладно куче. Не беше от квартала. Огледах се, почудих се какво да му дам. Пари нямах да му купя. Без да се осъзная как, надникнах в кофата за да му потърся нещо за ядене. Намерих един хляб. Толкова ме беше срам от минаващите хора, но погледът на гладното куче впит в мен ме отрезви. Извадих хляба, взех една филия и му дадох. То го налапа сякаш никога не е яло. Започнах да му чупя, за да яде по-бавно. Паднаха няколко трохи и веднага долетяха гладни гълъби. Започнах да храня и тях. Изведнъж осъзнах, колко ми е леко на сърцето и колко съм щастлив, че все пак успях да ги нахраня. На другата сутрин, кучето седеше до кофата и гледаше към блока ми. Но аз бях подготвен. Носех хляб, натопен в манджа от вкъщи. Нещо в сърцето ми се беше преобърнало. Започнах да забелязвам всички гладни животни в квартала ми. Преди ги подминавах без да се замислям. Реших, че няма нищо лошо да търся в кофите храна. Реших, че в името на животните не ме е срам. Така започнаха да минават дните ми. Сутрин излизах, набавях храна от кофите и ходех да храня животните. Верният пазач до кофата за боклук, онзи първият дето нахраних, го прибрах в къщи. Той ме научи, че животът не свършва с парите. Така станах клошар. Освен храна, събирам вестници, кутии и ги връщам. Припечелвам стотинки и заедно с моята пенсия се оправяме някак си с моя верен другар!” Усмивка озари лицето му, усмивка искрена и топла, такава, каквато не съм виждала в нито един богаташ. Очите ми се напълниха със сълзи. „Вие току що ми предадохте урок от живота, господине! Благодаря Ви! Нека кафето е от мен!” – казах. А той отвърна: „Благодаря, че ме изслушахте госпожо! Благодаря за кафето и знайте – Животът е Чудо! Струва си да се живее!”

- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27