...
Но пък, пак ще кажа, опитът може за всеки да е индивидуален, и всеки да има нужда от различен опит, но това не означава автоматично, че ценноста му е еднаква.
Ето първото неразбиране. Никъде не съм написала, че ценностната система на всеки е еднаква. Все пак не сме роботи, да ни заложат една програма "Морал" и от там насетне да ни пуснат да си "събираме, сърбаме" различния опит.
Мисълта ми е, че дори да си имал много възможности и потенциал да станеш и да се развиеш в различни области, ти така или иначе като си избрал нещо конкретно, си се развил до определена степен. Това въобще може да няма допирни точки дори с опита и способностите на повечето. Но независимо от възрастта, не може опита, на който и по-възрастен човек, да се определя като по-съществен и ценен, отколкото на някой по-млад човек, който е искал и е учил повече, опитвал повече и респективно знае повече и има по-богат опит.
Доколкото знам навремето миньорите ги пенсионираха на доста ранна възраст. Знам, че има и други такива професии.
Напротив! Човек, който си е поставил за цел събирането на опит, използва интелигентността си, за да избере най-ефективните методи за събиране на опит,
Кои са тези най-ефективни методи? И сигурен ли си, че всеки има възможност да избира сред методите, ако си роден и израстнал в бедност и в другата крайност като напълно задоволен, без грам да си помръднеш и една гънка, за да направиш и свършиш нещо сам. За да имаш опит, нима наистина зависи от мен да си ги избирам тези методи?
Когато сравнявам нещо подобно, с бабите и дядовците живеещи на село или хора от по-старо поколение, които нямат опит и знания с много нововъведения и развитие в живота, аз не визирам някаква ниска интелигентност. А цялостен светоглед и разбиране, които дори с качествена ценностна система, не са пример за развитие на съзнанието.
Преди време една професорка ме караше да запиша докторантура, аз й обясних, че не ми се учи и чете вече. Има си по-млади хора, които имат по ненатоварено съзнание, което да използват и с което да се развиват.
Аз собственото си развитие на теория съм го приключила, сега единствено трябва да се оправя и да се развивам в практиката с това което имам и съм научила до тук. Да, ще има неща, които ще научавам, други, които ще разбирам, че грешно съм научила, трети, за които ще се изненадам, че никъде няма да ми послужат, но в крайна сметка, аз за себе си си имам ...три цели: една невъзможна, една съвсем тривиална и постижима, и трета, която само аз ще постигна /без помощ, без наставници и само със собствени усилия/. И това ми е достатъчно.
... А и с времето, идеята да живея на село и да ям само боб съвсем почна да не ми допада.
Животът на село лично за мен е ненужно труден. Това е да се върнеш две степени назад в еволюцията, за да се трепеш по цял ден за литър мляко малко хляб и бутче агнешко. Ами зеленчуците, садене, копане, бране- това си е каторга за мен. Може и според някои теории физическият труд да облагородява, но аз не мисля така. По-скоро оскотяваш и ставаш роб на флората и фауната само за да оцелееш физически.
За мен културата и образованието са основното, което помага за развитие на човешкото съзнание. Разбира се трябва да има и хора, които умеят и правят и подобни неща, но аз не смятам, че те имат или искат да се развиват, а остават на онова ниво, когато след 40 няма да ги видиш да се усмихнат и зарадват. Душата им сякаш умира ... и нещо от искрата на живота се загубва.
По селата е пълна мизерия и нищета. В такива условия няма как да "светиш"... защото на теб мислити и времето ще са ти непрекъснато и само заети да нацепиш дървата, да острижеш овцете, да заколиш прасето и да седнеш си сипеш една ракия преди лягане. Я дойдат внуците, я не да оберат сливата или да напълнят колата с яйца и малко стока, я са заминали за чужбина и освен да си дишаш чистия въздух и да обсъждаш със Сотир, Вълкан и Ефтим шибаните политици, друго няма какво да направиш.
Независимо дали има или няма прераждане, сегашния живот, сегашната инкарнация винаги е от огромно значение. "Тук и сега" означава именно това (виждам, че обичаш да го ползваш). Означава да направиш максимума, колкото можеш от себе си, "тук и сега"!!!
Т.е., не хаотично да си събираш опит, кой модел пералня е по-добър, а говорим за друг тип опит. И неговото събиране става със сериозна организация и дългосрочно планиране/посвещаване.
Както уточних вече, не вярвам в прераждането. Опит, пак ще повторя, не "събирам". Събирам круши, домати, някоя стотинка като нямам ... но опита ми се случва като опитвам. Гледам, че е някакво готино като се целуват по филмите и решавам, че това трябва да се опита. Целувам се с някакви хора, но с едни е по-приятно, с други нищо особено. Разбирам, че от опита си в целуването предпочитам Стефан, примерно, и? какво правим- написвам книга "Как да разберем качествената целувка"
Последното е шегичка
Мисълта ми е, че от един момент всеки си има някакъв капацитет. Граници и да опитваш и да знаеш. Това развитие не е безкрайно. Дори да намесите отново инкарнирането, аз мисля, че като вземем едно BMW 2001 и друго 1991 са с различен капацитет. И по-новото ще е по-напред при надпревара, независимо на колко хиляди километра са.
