Какво е душата/духът

[m2f]

За създаването на монадата - съвсем точно си обяснила, konstantin2007, единствено не споделям това:

Имаме "родена"монада.Самоосъзнал се божествен атом.Който както казахме,от своя страна отделя свои фрагменти(Души).

Считам, че монадата не отделя множество души, а формира една единствена, която започва да се инкарнира. Митко го обясни веднъж кратко, точно и ясно защо: защото "монадата е неделима". В написаното от balar по - горе, нарочно го попитах изравнява ли думата "душа" с "индивидуалност", и разбрах, че го прави. А аз - не. За мен душата си е душа Една. Тя е постоянната ни индивидуалност. Инкарнирането не е "създаване на души", а създаване на илюзорни самоличности. Които си заминават след физическата смърт, по една единствена причина: душата се събужда и си спомня истинската си самоличност.

П.П. Току- що усетих земетресение - кратко, но беше поне 4 - седя си на стола и ме залюля, без питие съм и не съм на хапчета. Усетихте ли го?

[konstantin2007]

Е,аз мисля,че има и последователни и едновременни инкарнации.
Илюзорните самоличности са човешката душа,докато не се завърне и присъдеини към някой от по висшите си аспекти.

По твоята логика,ти идваш директно от Абсолюта,без"посредници"т.е.ти си монадата отделила се от Първоизточника.Но аз мисля,че сме просто аспект на тази монада.Просто още едно изражение на нейната(нашата..разделението е илюзията)същност.

Добре..
Какво е монада?-откъде идва?
Какво е душа?-откъде идва?
Какво е дух?-каква е същността му?Как се проявява?

Веднъж някой ми каза,че не бихме могли да се инкарнираме едновременно щото не сме имали достатъчно енергия.Ок.Приемам.Но...Имайки предвид законите които те тласкат към еволюция..същите тези  отговорни и за създаването ни като индивидуалности...Имайки предвид тези закони и принципи,и изхождайки от тезата си,че щом някъде в пространството витае някакъв вид информация,то тя не бива да бъде отхвърляна с лека ръка като потенциал.Просто щото,както знаем,всичко познато ни като инфо,се дължи на някъде вече съществуващи и възприети форми и обекти.Дори и най-голямата абстракция,която бихме се опитали да сътворим в ума си,ще е построена с познати компоненти.Т.е.Щом някъде витае теория за едновремнните инкарнаци,то най-добре е тя да не се отхвърля с лека ръка.Тази теория по никакъв начин,не се противопоставя на другата за  последователните.А напротив.Едната би могла да бъде продължение на другата.Т.е.еволюирайки и разширявайки потенциала си(закон,количество и качество),монадата спокойно би могла да реши и да отделя повече свои фрагменти.И това важи и "на долу" по веригата.Всяко самоосъзнало се съзнание,в един момент може да отделя части от себе си.Поне такъв е моделът...Виждаме го изразен и в материята.Клетъчното делене.


Явно трябва да изсясним и кой какво нарича монада.

[m2f]

По твоята логика,ти идваш директно от Абсолюта,без"посредници"т.е.ти си монадата отделила се от Първоизточника.

Независимо, че в момента не изглеждам точно така...

Какво е монада?-откъде идва?
Какво е душа?-откъде идва?
Какво е дух?-каква е същността му?Как се проявява?
Явно трябва да изсясним и кой какво нарича монада.

Тук е мястото да се включат Митко и Ирис, просто те биха го обяснили най - добре.

Веднъж някой ми каза,че не бихме могли да се инкарнираме едновременно щото не сме имали достатъчно енергия.Ок....Т.е.еволюирайки и разширявайки потенциала си(закон,количество и качество),монадата спокойно би могла да реши и да отделя повече свои фрагменти.И това важи и "на долу" по веригата.Всяко самоосъзнало се съзнание,в един момент може да отделя части от себе си.Поне такъв е моделът...

Възможно е. Споделям твоето виждане от една друга тема, че ние сме Абсолюти /по отношение на опитностите си/ в развитие. /Това съм го прочела и в един ченълинг, ако някой го интересува ще дам линк/.
Относно едновременните инкарнации си мисля и друго: дали не става въпрос за "лош превод" в един момент? Защото отвъд няма време и може всичко да изглежда едновременно. Времето , такова, каквото го познаваме е тук, в материята. Дали идеята за едновременните инкарнации не е просто опит да се предаде гледната точка на душата /така както аз разбирам думата "душа"/ на инкарнационния ни Аз? И оттам и всички последващи недоразумения с едновременността?
Според мен би се нарушила последователността на усвояването на опитностите при наличие на едновременни инкарнации и би трябвало тогава да съществува някаква схема на "ъпдейт", както сме си "он-лайн"...Леле, ама как го обясних... Дано съм успяла да предам идеята си.

[konstantin2007]

Ми като сама казваш,че всичко е тук и сега..не мислиш ли,че от погледнато от аспекта  на Аз-а,всичко се случва едновременно?Ти и твоите хиляди инкарнации,се случвате тук и сега! ;)Но нито ти,нито другите ти инкарнации сте цял завършен Аз.Може сега да не смяташ така..може да смяташ,че си самият божествен атом,който се въплъщава( и това е така)но ти като МФ2 не си неговата завършеност.Ти си просто още един негов/на самата себе си аспект.


Просто трябва да се разграничиш от инкарнацията си(нейното съзнание),разширяването на съзнанието и приемането/допускането на още безброй наши аспекти тук и сега...Ако погледнеш от този ъгъл,ще видиш неразривната свързаност на всичко.На самата себе си със всичко останало.За това и поддържам тезата,че всякви,ангели,учители,водачи и пр.помагачи са апсекти на нашият Висш Аз.Просто една по-развита част от моето съзнание.Защо допускаме,че сме в състояние тук,да се коригираме сами,да се самовъзпитаваме и самоконтролираме,но"горе "...горе здължително трябва да е нещо извън теб,което да те"напътства"..Намирисва ми,малко на земен модел .Защо е абсурдно да допуснем,че моите водачи са просто част от мен,но много по-развита и  еволюирала.Част която се грижи другите и части,да "движат напред".А ако самите ми водачи не са наясно с този факт(без значение колко са развити,все пак всичко е индивидуално възприятие)и се възприемат като част от друга индивидуалност,то възможно е те,въпреки своето напреднало развитие(което няма как да няма свързаност с нашето,количество,качество..всяка инкарнация,променя и влияе на"следващата")наистина да се самоосъзнават по-различен начин.Но това не ги прави различни от мен.

[Princess_Deja]

Мисля си, че ако се обясни по-конкретно през опита и знанията ни от тук и сега ще е и по ясно.

Нека го обясним чрез собствените си родители, чисто биологично. Ние сме ЕДНА част, но от съвкупност/сливане на две преди това. Част сме, но не сме едно към едно, защото не сме клонинг. Знаете проблема на "клонинг"/копието и как би се получила деформация или мутации, ако се възпроизвежда и пре-копира все едно запис върху запис.

Духът-Душа е нещо супер индивидуално, но в същото време не-личностно. Т.е. представете си че имате един огромен резервоар с Вода да речем. Но не е точно вода като консистенцията или течно агрегатно състояние а със същността и характеристики на виталност. Когато се създаде и оформи тяло-то, вземаш едно канче или лейка от 500 мл. и "сипваш" в едно тяло. Така с този пълнеж тялото се зарежда с енергия, сила-живот. Също така тази същност-пълнеж "възбужда" или събужда съзнанието. То в началото е чисто като "семенце", положено в почвата. С водата-топлина-светлина се обвива и то започва да се развива. В един момент самото семе започва да съдържа/задържа в себе си тази вода-светлина-топлина (Душа-Дух) , за да се поддържа живо и да расте. През времето валят дъждове, попиват снегове, Слънцето му дава още топлина и светлина, т.е. може и среща други такива облагородяващи го или освежаващи го същности, понякога изгаря или се обезводнява, но по смисъла на съхраненото вече и това, което носи винаги или предимно оцелява...
Каква тогава е разликата между дърветата и хората. Много малка. Хората имат съзнание. То е най-важното. Заради него съществуваме.

пп. а Егрегорите от време на време идват да си играем на "стражари и апаши", за да е интересно

[mitko]

За мен душата си е душа Една. Тя е постоянната ни индивидуалност. Инкарнирането не е "създаване на души", а създаване на илюзорни самоличности. Които си заминават след физическата смърт, по една единствена причина: душата се събужда и си спомня истинската си самоличност.

      Цитирам  по  памет  Константин  Душата  е  диамант,  а  всяка  инкарнация  е  фасета!!!   От  това  с  какъв  цвят  (вибрация)  е  дадена  фасета  зависи  и  ауричният  цвят  душата.
      m2f   да  заменим  определението  илюзорна  самоличност  с  временна  такава,  съгласна  ли  си?    С  другото  съм  съгласен.   
     

 

Добре..
Какво е монада?-откъде идва?
Какво е душа?-откъде идва?
Какво е дух?-каква е същността му?Как се проявява?

Е,аз мисля,че има и последователни и едновременни инкарнации.
Веднъж някой ми каза,че не бихме могли да се инкарнираме едновременно щото не сме имали достатъчно енергия.Т.е.Щом някъде витае теория за едновремнните инкарнаци,то най-добре е тя да не се отхвърля с лека ръка.

Явно трябва да изсясним и кой какво нарича монада.

   

         "Единственото  нещо  което  може  да  съществува  саностоятелно  (притежава  качеството  самодостатъчност)  във  вселената  е  информациата.   Тя,  информацията  притежава  свойството  при  достигане  на  достатъчно  колечество,  разнобразие  и  при  съответна   концентрация  да  се  обръща  навътре,  тоест  да  се    самоосъзнава.  (Кошмарът  на  занимаващите  се  с  искуствен  интелект)   Веднъж  самоосъзнала  се  информацията  започва  да  съществува  сама  за  себе  си,  да  се  самообогатява  и  така  да  се  развива.  При  това  обръщане  навътре  енергията  носител  на  информацията  се  трансформира  в  психична  (това  е  духът -  енергия).  Потоците  информация  са  както  положителни  така   и  отрицателни,  при  контакт  между  двата  вида  се  получават  високо  енергиини   частици  наречени  монади   Енергията  на  тези  частици  е  толкова  голяма,  че  образуват  вихър.   Вихърът  увлича  все  повече  и  повече  информация  като  същевременно  и  я  компресира  до   степен,  че  да  се  обърне  навътре,  създало  се  е  първичното  съзнание  (подсъзнанието)  със  своя  индивидуалност.  Поради  невъзможността  да  съществуват  индивидуалност  в  индивидуалност  първичното  съзнание  се  отделя  и  поема  пътя  на  самостоятелното  развитие   
        Това  е  единственият  случай  където можем  да  кажем  "Да  бъде  волята  ти!!"
        Разликата  между  нас  и  Бог  е  само  някакви  си  милиарди  години  еволюция  и нищо  друго. 
        "Когато  попадне  навън  монадата  продължава  да  увлича  информация  но  тя  е  различна,   необработена,  груба  с  различна  от  тази  на  подсъзнанието  вибрация.   Натрупването  на  такава  първична  информация  образува  съзнанието,  връзката  между  двете  съзнания  се  нарича  интелект!!     
         Дух - психична енергия   Духът  само  Е,
         Душата  -  Дух  +  двете  съзнания  +  интелекта  и  т.н.
         Монадата  е  неделима!     "
 

[balar]

Дух-Душа-Тяло. Ето едно триединство в човека. Че дух и душа са две различни същности се разбира от останалите същества. Въпреки, че в своите си нива те са такива каквито ние тук. Духът, това сме самите ние. Душата е това, което ни помага да живеем тук, а тялото е...нещо като екипировка за духа. Затова и се казва,  че Духа е ума,  а душата сърцето.

[Princess_Deja]

mitko

Монадата  е  неделима!

Това е така, но в смисъла и уточнението- неделима като река или океан /както обичаш да използваш примерът с капката вода- която не! няма съзнание/- колкото и капки или "количество" да се отделят и попият по скали, брегове или просто в шишета или да утолят жаждата на мечката в гората, да останат по кожата на сърфиста в океана, това по никакъв начин не нарушава самата цялост.
И все пак една капка или "количество" отделено, но ненарушили цялостта на океана, съдържат в себе си "същността" на ВОДА, те могат да проявят различни качества на тази вода и същност...

Като цяло, пак да повторя, че няма нужда от разграничаване на Душа и Дух, защото те в един момент са ЕДНО и това ЕДНО е важно за съзнанието, а не дали са в Сърцето, в далака или бъбреците. Ми, ако имам изкуствено сърце, какво? нямам душа ли?

[konstantin2007]

Ми анджък де..Едница самоосъзнала се информация=монада.

[m2f]

mitko, 
konstantin2007, честно си признавам, че за сега не мога да съвместя в представите си безвремието /т.е. за мен то на този етап продължава да си е една ментална абстракция, т.е. не мога да го "усетя", а е само идея в ума ми/. Както казваш, за душата /гледната точка на истинската ни самоличност, Аз-а/, всички инкарнации са си там, едновременно в безвремието. Но не мога да свържа това с последователното /от земна гледна точка/ инкарниране /което си има своя вътрешна логика на последователно развитие-причинно-следствени връзки/. Има едно брилянтно сравнение, описващо безвремието: представете си стая, пълна с вещи, но тъмна. В нея влиза човек с фенерче в ръка. И бавно започва да разглежда едно по едно нещата които са там. Последователността в която е ангажирано вниманието му е "времето". Т.е. времето е субективно и отговаря на способността ни да осъзнаваме. И продължавам с разсъждението: тогава смъртта просто би била запалване на полюлея в тази стая.
Моето разбиране за времето и едновременността на този етап е спряло, обаче,  само до тук.
 

[balar]

Някъде бях чел, че времето било безкрайност разделена на части от хора за удобство на хора. А инъче несъществувало.
По въпроса за сърцето. Нали има Дух, тоест Аз. Той не може да се трансформира ако не му е дошло времето. Хора без крайници, продължават да ги усещат там където привидно няма нищо. Но ако дух и душа са едно и също то всичко живо на тая планета ни е равно.След така наречената смърт на тялото душата остава в астрала. Това са тъй наречените мъртви, а духа се прибира в къщи за следващият етап от еволюцията си. Когато пак тръгне да слиза получава ново тяло и нова душа. Докато са в тяло са заедно, но не са едно и също нещо. Тялото е дрехата, душата е оръдието с което Духа борави докато е в плът. Инъче емоция и разсъдък щяха да са едно и също. Животните имат емоции, но нямат разсъдък. Въпреки че ако съдя по кучето ми то техните души също еволюират нагоре.  При тях също има някакво развитие на съзнанието. Като Кучета, делфини, мравки, котки и слонове са на по-напреднал стадий от останалите. Като имам впечатления само от куче и котка разбира се. Вероято за това най древните вярвания свързани с прераждането твърдят че хората могат да се родят като животни и обратно.

[konstantin2007]

mitko, 
konstantin2007, честно си признавам, че за сега не мога да съвместя в представите си безвремието /т.е. за мен то на този етап продължава да си е една ментална абстракция, т.е. не мога да го "усетя", а е само идея в ума ми/. Както казваш, за душата /гледната точка на истинската ни самоличност, Аз-а/, всички инкарнации са си там, едновременно в безвремието. Но не мога да свържа това с последователното /от земна гледна точка/ инкарниране /което си има своя вътрешна логика на последователно развитие-причинно-следствени връзки/. Има едно брилянтно сравнение, описващо безвремието: представете си стая, пълна с вещи, но тъмна. В нея влиза човек с фенерче в ръка. И бавно започва да разглежда едно по едно нещата които са там. Последователността в която е ангажирано вниманието му е "времето". Т.е. времето е субективно и отговаря на способността ни да осъзнаваме. И продължавам с разсъждението: тогава смъртта просто би била запалване на полюлея в тази стая.
Моето разбиране за времето и едновременността на този етап е спряло, обаче,  само до тук.
 

Тва с инкарнациите и причинно-следствените им връзки,може да си го представим така...Висшият Аз е едно енергийно езеро в което обаче постоянно се вливат и изливат води(информация от инкарнациите)Вливането внася информацията,а изливането я изнася.Вътрешен енргоинформационен обмен.Натрупване на количество води до промяна на качеството,нали? ...Ее,ако сега към истинската ти същност постъпва информация/опит за нещо..айде да е лошо,че по-разбираемо..Сега тази ти инкарнация,лъже мами,насилва...Е,няма как това да не се отразява паралелно и на другите ти инкарнации.Отработването на"кармата"е просто предаването на тези..причинно-следствени връзки,от една инкарнация на друга,като....1 Най-вероятно са тези които са"най-близки"като вибрация...или пък..2 Тези които присъстват най-близо една до друга във времевия отрязък тук на Земята.Честно казано,не съм мислила точно за това

п.п.Всъщност...почти съм сигурна,че е първото.

[mitko]

Това е така, но в смисъла и уточнението- неделима като река или океан /както обичаш да използваш примерът с капката вода- която не! няма съзнание/- колкото и капки или "количество" да се отделят и попият по скали, брегове или просто в шишета или да утолят жаждата на мечката в гората, да останат по кожата на сърфиста в океана, това по никакъв начин не нарушава самата цялост.

     Неделима като  атом  (разделиме  ли  атома  изчезват  специфичните  характерристики  на  веществото),  но  интересното  при  монадата  е  друго.  Как  тази  частица  може  да  събира  неограничено  количество  информация?  Няма  ли  край  капацитета  й"  "Няма,  не  е  предвидена  възможност  за  насищане,  защото  всяка  информация  идва  с  енергията  си  и  ако  информацията  се  изживее  емоционално  и  се  превърне  в  опитност  енергията  й  от  торсионна  се  превръща  в  психична  такава  тоест  в  Дух  и  така  до  безкрайност.  Монадата  действа  като  закваска  за  мляко"
      Да  заменим  понятието  океан  с  понятието  Бог  и  понятието  капка  с  понятието  съзнание.  Колкото  и  съзнания  да  да  се  отделят  от  Бога  цялоста  не  се  нарушава,  и  не  само,  напротив  при  това  отделяне  Бог  възстановява  информацията  която  ни  е  отдал  още  преди  да  се  отделим,  така,  че  там  има  копие  на  това  което  сме  били  преди  отделянето.  Връзката  ни  с  Бога  не  подлижи  на  съмнение  и  е  информационна,  ние  също  събирайки  и  преработвайки  информация,  чрез  акашовите  полета  обогатяваме  Бога,  затова  намесата  на  Бог  в  свободната  ни  воля  е  равно  на  цензура,   все  едно  Бог  да  каже:  Искам  само  такава  и  такава  информация!       

И все пак една капка или "количество" отделено, но ненарушили цялостта на океана, съдържат в себе си "същността" на ВОДА, те могат да проявят различни качества на тази вода и същност...

       Права  си!   По  нас  косвено  може  да  се  съди  за  есеството  на  Бог. 

Като цяло, пак да повторя, че няма нужда от разграничаване на Душа и Дух, защото те в един момент са ЕДНО и това ЕДНО е важно за съзнанието, а не дали са в Сърцето, в далака или бъбреците. Ми, ако имам изкуствено сърце, какво? нямам душа ли?

        Когато   говорим  за  Дух  имаме  предвид  енергиините  възможности  на  Душата
        Когато  говорим  за  Душата  имаме  предвид  енергиините  и  интелектуалните  възможности  на  ирационалният  АЗ

[m2f]

Тва с инкарнациите и причинно-следствените им връзки,може да си го представим така...Висшият Аз е едно енергийно езеро в което обаче постоянно се вливат и изливат води(информация от инкарнациите)Вливането внася информацията,а изливането я изнася.Вътрешен енргоинформационен обмен.Натрупване на количество води до промяна на качеството,нали? ...Ее,ако сега към истинската ти същност постъпва информация/опит за нещо..айде да е лошо,че по-разбираемо..Сега тази ти инкарнация,лъже мами,насилва...Е,няма как това да не се отразява паралелно и на другите ти инкарнации.Отработването на"кармата"е просто предаването на тези..причинно-следствени връзки,от една инкарнация на друга,като....1 Най-вероятно са тези които са"най-близки"като вибрация...или пък..2 Тези които присъстват най-близо една до друга във времевия отрязък тук на Земята.Честно казано,не съм мислила точно за това

п.п.Всъщност...почти съм сигурна,че е първото.

Много интересно и нагледно описание е това с езерото! А именно на "паралелното отразяване на преживяването от една едновременна инкарнация към друга" аз по - горе казах: "схема на ъпдейт", както сме си он-лайн" - същото имах предвид - нещо като моментална обратна връзка. Но ти го обясни по - добре от мен.
Остава обаче въпроса с неделимостта на монадата.
Неделимостта на монадата и несъществуването на време /отвъд/ се сблъскват при идеята за  едновремеността на инкарнациите.

[Z-931]

Искам да попитам всички пишещи в темата каква е разликата между Монада и Звезда?

Разбира се ще е добре да се коментират нещата от  натрупан  личен опит  съпоставен с  "Документите Тера", Библията и Доктрините на Блаватска.

Ето, пускам един  пасаж за еволюцията на човешките души и пътят, който трябва да извървят за да се слеят с Абсолюта и Змея на вечността. Може ли някой да го разтълкува?

************************************************
" Истински и Съвършен Змей" e този който извежда душите на всички, които му се доверят, от Египет до тленното и ги води през Червеното Море на смъртта към обетованата страна, спасявайки ги по пътя от Змея на Пустинята/ Управниците на Звездите/.

И този "истински и съвършен Змей"  е Бог на седемте букви, когото днес наричат Йехова, твърдейки, че Исус е единен с него.

 При този седемгласен Бог са изпращали кандидатите за Посвещение от "Първата тайна" в "Pistis Sophia"", kнига по-ранна от Откровението на св.Йоан. "Търсите ли вие тези тайни?" - пита Исус в "Pistis Sophia". " Няма по-прекрасна тайна от тези (седем гласни), тъй като те ще водят вашата душа към Светлината на Светлините", т.е. към истинската мъдрост .

Поради това няма нищо по добро от тайните, които вие търсите, освен тайната на Седемте Гласни и техните четеридесет и девет огъня или аспекта, или "техните числа".

В Индия, Египет, Халдея и сред езотеричните будисти, както и сред  посветени от всички други страни тези Седем Гласни се изобразяват чрез знаците на Свастиката в короната на седемглавия Змей на Вечността.

Те са Седемте Сфери на посмъртното издигане в херметическите писания, във всяка от които "смъртния" оставя една от своите души или начала, докато достигне най-високия план, където пребивава като велик, нямащ форма Змей на Абсолютната Мъдрост или самото Божество. "


*****************************************************************************************************