Какво е душата/духът

[kalan]

ти  си  преценила,  че  харесваш  нещо  от  баба  си  и  си  го  влагаш  в  образа,  но  във  всички  случаи  то  трабва  да  улеснява  усвояването  на  уроците.  А  пък  детето  е  по-обичано  от  този на  когото  прилича

Да обаче Мите, аз примерно доста неща не харесвам в  баба си и баща си. Пък имам техни черти /не физически/. И точно тях не харесвам. Всъщност те повече обичат брат ми, който почти по-нищо не им прилича.

[kalan]

Абе ще стигнете вие до мойто твърдене,че не всичко що е в човешки костюм има човешка душа.

Разбира се, че има логика и в твоето твърдение. Аз примерно не си помня предишни животи. Може пък да съм се прераждала в повечето случаи на други планети примерно. Човешка ли ми е душата? А може би самото определение човешка душа е неправилно. Де да знам и аз. Просто си разсъждавам.

[mitko]

       Да обаче Мите, аз примерно доста неща не харесвам в  баба си и баща си. Пък имам техни черти /не физически/. И точно тях не харесвам. Всъщност те повече обичат брат ми, който почти по-нищо не им прилича.

  Аз  имам  същият  проблем,  но  на  физическо  и  духовно  ниво,  никак  не  харесвам  тялото  си,  а  пък  характер  имам  да  не  съм  ти  в  къщи  -  оказа  се  че  по  целесъобразност,  това  тяло  и  характер  най  ми  подхождат  за  справяне  с  обкържаващата  ме  действителност

[konstantin2007]

Разбира се, че има логика и в твоето твърдение. Аз примерно не си помня предишни животи. Може пък да съм се прераждала в повечето случаи на други планети примерно. Човешка ли ми е душата? А може би самото определение човешка душа е неправилно. Де да знам и аз. Просто си разсъждавам.

Офф..ми не знам с тази човешка душа..Пак казвам..объркани понятия..За мен душите не се делят на човешки или нечовешки..Просто всяка душа е на различно ниво в развитието си.И не се определят от материалната обвивка.Т.е.човешкото тяло.На другите планети мисля че е същото..  Там би могла да обитаваш форма доста различна от хуманоидната..

[ARRI]

Много интересно включване! Но не, тялото НЕ е без-жизнено. Сърцето ти работи, мозъкът също... но от къде да вземем "електричество"-то?

Зависи ТИ какво разбираш под ''безжизнено'', т.е. тяло без живот. Според мен, това, че ти бие сърцето и бъбреците ти функционират, не означава, че си жив. Знаеш ли колко хора познавам със страхотни здравословни показатели, но като погледнеш в очите им.....ООООО УЖАСССС....направо се смръзваш......ТЕ СА МЪРТВИ и ПРАЗНИ......Та ей за тва говоря.

[ARRI]

Дискусията за душата ми прилича на,всеки чел от различни източници,за един това което е чел е може би истината,за друг не чак толкова.Дали ще има някой който да изкаже собствено мнение/теория за душата,а не нещо което всеки може да си намери и прочете?Интересно ми е с какво ще промени отговора на въпроса,ако намерите точният,който лично аз се съмнявам да бъде един за всички ви,вас и животът ви?
А какво е Бог?

Ми ти не си ли разбрал, че ние тук си философстваме. Никой от нас не може да ти даде компетентно мнение по някакъв въпрос. Факт. Нещо като в детското шоу ''Кой е по-по-най'' сме. А относно бог не очаквай също да получиш някакво твърдо мнение. Едни си мислят, че те са божие творение, и че той ги бил създал по свой образ и подобие, че даже и ги цунал по устичките па и дъхът си вдъхнал в тях. А  ако ни е създал по свой образ и подебие, а както знаем, че ние сме дуални същества, тва означава, че и той е дуален. Т.е., че има и тъмна и светла страна. Ама пък тва не ги устройва. Не можело бог да бъде лош. Лошия е ариманчо, дето искал да ни отнеме душичките дето бог ни ги вдъхнал, кога сме се целували с него. Та горе - долу, никой не знае кой е бог, съществува ли......не съществува ли ........ а само си фантазираме,  дращим по клавиатурите и се чудим кой да се изпише на по-просветен от другите. Та общо взето, няма да научиш от нас кой е бог ...... А отделен е въпросът, дали ти трябва и да знаеш де......

[Princess_Deja]

Ми то и аз за това говоря, ARRI.
Не знам, доколко си проследил темата, но първо/а това попитах mitko. Той отбеляза, че това е `труп`, но ... си е жив труп. Имаше едно филмче навремето "Живите мъртви".
После, се `разви` темата към някакво разграничение на Душа-Дух, и в този контекст уточнявам разликите. Докато, всички останали каквото и да пишат ги смесват двете неща, и веднъж делегират едни качества на Душата, след което се оказва, че са на Духът всъщност.
И някак ми се струва, че няма яснота в разграничението за повечето... но накрая като в руски филм ще се окаже, че всички сме съгласни един с друг, само водка да има на масата

[paparosko]

Според мен,

Духът е общото енергийно поле на Вселената - основата на всичко, което съществува, всичко, което е.

Душата е обособена съзнателна част от това енергийно поле, притежаваща временни личностни характеристики.

 

[Iris]

За да разберем какво е духът, трябва да разберем какво е материята. Духът отделен от материята е нищо. Всичко което може да съществува, да наблюдаваме, да опознаем и да разберем е материално, то е проявено в някаква форма. Духът и материята са двете страни на едно и също нещо. Те са основата на всичко съществуващо – да. Духът е безличностен, съвършен, без ограничения, неопределим, вечен. Монадата е един вид ограничение на този дух. Тя е относително вечна, тъй като се заражда в началото на всеки космически период (манвантара) и се поглъща от цялото през времето на космическата нощ (пралайа), за да бъде породена отново през следващата манвантара. Индивидуалността, духовната същност на човека, висшия аз следва цикличността на развитието на цялото битие. Само духът и материята (тук имам предвид пракрити) са абсолютни и в действителност са едно. Монадата има безграничен потенциал за развитие. Но това е непроявен потенциал. За да бъде проявен, е необходимо това да стане чрез материята, организирана във форми. Понятието „форма“ също трябва да се разглежда в по-широк абстрактен смисъл. За да имаме съзнание, трябва да имаме и форми, които да бъдат осъзнати. Духът и материята отделени един от друг няма как да бъдат осъзнати. Духът е съвършен, той не подлежи на развитие. Развива се съзнанието, развиват се и формите чрез които духът се проявява. Монадата, индивидуалността, висшия аз, духовната душа, това, което разграничава едно същество във вселената от друго е подложено на вечно развитие. То е един вид натрупване около духовната основа изразяващо индивидуалните възможности на даденото същество да проявява своя дух. Не знам дали се изразих разбираемо в последното изречение. Май не, но ми е трудно да намеря точни думи.

[mitko]

       За да имаме съзнание, трябва да имаме и форми, които да бъдат осъзнати.     
       То е един вид натрупване около духовната основа изразяващо индивидуалните възможности на даденото същество да проявява своя дух.
 

        Към  първото  изречение  бих  добавил,  че  не   осъзнаваме  само  формите,  а  и  емоциите,  не  бива  да  подценяваме  последните,  защото  именно  те  са  двигателя  на  процеса. 
       Второто  изречение  - То  е  един  вид  натрупване  около  духовната  основа  (монадичното  съзнание)  на  психична  енергия  придобита  от  емоционалното  изживяване  на   опита  придобит  в   материалното.  Количеството  на  тази енергия  изразява  индивидуалните  възможности  на  дадената  душа  да  прояви   силата  на  съзнанието  си!   
         Така  ги  разбрах! 
         За  поста          

[Passiflora]

За да объркам още повече понятията: спомням си, че някъде четох, че всъщност ние нямаме тяло, а само сънуваме, че сме в такова (сънуваме н'якъв си масов сън) и когато умрем, всъщност се събуждаме и осъзнаваме колко сме били заблудени... 

[ipsilan]

Май цитираш подписа ми....

[mitko]

         Де  да  беше  само  сън!  Но  блаженни  са  заблудените.

[Iris]

Май имаше една стара окултна сентенция, че сънят е подобен на смъртта. Или май смъртта беше подобна на съня... А пробуждането – духовното пробуждане, – то си идва когато му дойде времето.

[m2f]

За да объркам още повече понятията: спомням си, че някъде четох, че всъщност ние нямаме тяло, а само сънуваме, че сме в такова (сънуваме н'якъв си масов сън) и когато умрем, всъщност се събуждаме и осъзнаваме колко сме били заблудени... 

Това го възприемам на 100%, но по - скоро като сравнение, чрез което да си обясним психологически какво се случва с истинската ни самоличност, когато тя за кратко /един човешки живот/ се превърне в инкарнационна самоличност.
Идвайки тук /раждайки се, "заспивайки"/, ние всички се съгласяваме с една обща постановка за това, какво ще представлява нашата реалност, докато сме живи, т.е., съгласяваме се, че ще имаме тела, че ще живеем на място, на което гравитацията е "надолу", че небето ще го виждаме синьо и т.н. /леко профанизирам в момента/.
Реалността ни тук е истинска точно толкова колкото и реалността ни отвъд. Като казвам истинска, имам предвид, че съществува обективно.
Съпоставката със съня, обаче идеално илюстрира трансформацията и в двете посоки между инкарнационната и постоянната ни самоличности - раждайки се все едно, че заспиваме и засънуваме, че сме някой, който не сме, а умирайки, все едно се събуждаме и си спомняме този, който наистина сме. В този смисъл инкарнационната самоличност е сънят на истинската ни самоличност. Но, докато сме живи, имаме нещо като "свързани помежду си нервни системи" /профанизирам отново/ и истинската ни самоличност изживява всичко, което изживява инкарнационната ни самоличност. По простата причина, че те двете са всъщност една и съща действителна самоличност - постоянната, истинската ни такава. Която докато е жива /докато сънува/ е забравила коя е.
Като стана дума за сравнения, на мен ми допада много и сравнението на инкарнациите ни с компютърна игра. Юзър, виртуален герой /аватар/, настройка на качествата му, на степените му на свобода, на мисиите му и т.н.