Йодът е минерал, който се изисква от организма за синтез на тироидни хормони - тироксин (T4) и трийодотиронин (Т3). При нормални обстоятелства, човешкото тяло съдържа приблизително 20 до 30 мг йод, повечето от който се съхранява в щитовидната жлеза. Малки количества йод също се съхраняват и в млечните жлези, лигавицата на стомаха, слюнчените жлези, както и в кръвта.
Като компонент на тироидните хормони тироксин (T4) и трийодотиронин (Т3), йодът е от съществено значение за човешкия живот. Без достатъчно йод, тялото не е в състояние да синтезира тези хормони и хормоните на щитовидната жлеза, които регулират метаболизма във всяка клетка на тялото и играят важна роля в почти всички физиологични функции. Заболяването гуша или разширяването на щитовидната жлеза, обикновено е един от най-ранните симптоми на дефицит на йод. Разширяването на щитовидната резултира от престимулация на щитовидната жлеза с стимулиращ хормон (TSH), както и от опитите на организма за производство на тироидни хормони, въпреки липсата на йод.
Йодът има и няколко други физиологични функции. Той може да спомогне деактивирането на бактерии и поради това се използва като кожен дезинфектант и за пречистване на вода. Йодът също може да играе роля в превенцията на фиброкистично заболяване на гърдите, характеризиращо се с болезнено подуване на гърдите, чрез модулиране действието на хормона естроген върху тъканите на гърдата. Дефицитът на йод нарушава също функционирането на имунната система и наличието на достатъчно йод е необходимо за предотвратяването на спонтанни аборти.
Дефицитът на йод може да доведе до хипотиреоидизъм, който предизвиква различни симптоми, включително и умора, наддаване на тегло, слабост и депресия. Интересното е, че дефицитът на йод може също да причини и хипертиреоидизъм, състояние, характеризиращо се със загуба на тегло, бърз пулс и намаляване на апетита.
Дефицитът на йод по време на бременност или ранна детска възраст води до кретенизъм, състояние, характеризиращо се с хипотиреоидизъм, нефункционалност на щитовидната жлеза, тежко умствено изоставане, закърнял физически растеж, глухота.
Случайното предозиране на йод от лекарства или добавки в размер повече от един грам може да предизвика парене в устата, гърлото и стомаха, гадене, повръщане, диария, слаб пулс и дори кома.
При определени обстоятелства прекомерната консумация на йод може действително да инхибира синтеза на тироидни хормони, което води до развитието на гуша и хипотиреоидизъм. Прекомерният прием на йод може също така да предизвика хипертиреоидизъм, рак на щитовидната жлеза и йодермия (сериозна кожна реакция).
В опит да предотврати тези симптоми на йод токсичност, Института по медицина, установява следните допустими нива на прием на йод:
- 1-3 години: 900 микрограма
- 4/8 година: 300 микрограма
- 9-13 години: 600 микрограма
- 14-18 години: 900 микрограма
- над 19 години: 1100 микрограма
- Бременни жени 14-18 години: 900 микрограма
- Бременни жени на 19 години и по-големи: 1100 микрограма
- Кърмещи жени 14-18 години: 900 микрограма
- Кърмещи жени на 19 години и по-големи: 1100 микрограма
Преработката на храните на практика често увеличава количеството на йод в тях. Например, добавянето на калиев йодид при производството на йодизирана сол драстично увеличава приема на йод. Тестото, което е йод-базирано се използва често при производството на хляб, което увеличава съдържанието на йод на хляба.
Усвояването и на йод се възпрепиятства от компонентите на някои храни. Тези хранителни съставки, наречени гушави съединения, се намират предимно в кръстоцветните зеленчуци (зеле и броколи), соеви продукти, фъстъци, горчица и просо.
Амиодарон, лекарство, което се използва за лечение на неправилен сърдечен ритъм, съдържа йод и може да наруши правилната функция на щитовидната жлеза. По същия начин, еритрозин, червено оцветяващ агент, който често се използва в храни и лекарства, също съдържа значителни количества йод и може да повлияе на щитовидната активност.
Йодът може да играе важна роля в превенцията и / или лечението на следните заболявания: когнитивно увреждане, кретенизъм, фиброкистично заболяване на гърдата, гуша, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, спонтанни аборти.
Съдържанието на йод в естествените храни обикновено е доста малко и варира в зависимост от факторите на околната среда, като например концентрация на йод в почвата и използването на торове. Някои от най-богатите източници на йод често са обработените храни, които съдържат йодизирана сол и хлябът, който е направен от богато на йод тесто.
Морските храни и зеленчуците са отличен източник на йод. Киселото мляко и най-вече кравето мляко, яйцата и ягодите са изключително добри източници на йод. Един от добрите източници на йод е и моцарелата.
http://nature.uni-plovdiv.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=463:--------i&catid=140:2010-10-27-09-20-32&Itemid=69