Никой неможе нищо да ми докаже, истината е видима!...
От езотерика до "езотерика" има доста голяма разлика...
Е какво като не съм съгласен с тълпата няма място за мен и моето мнение ли?
Да, истината е видима, ама трябва да имаш очи /вътрешни очи!/ да я видиш.
Езотериката си е езотерика - няма 5 езотерики. Не знам някое течение в езотериката да отрича прераждането и безсмъртието на душата, или възможността да се свързват двата свята...Отричат го религиите. И атеистите.
Езотерика, доколкото си спомням значи "вътрешно, скрито знание"...е, няма как да ти се "докаже" каквото и да било, защото пътя за познание е личен, вътрешен - не става насила да видиш каквото и да било. Не мога да ти пусна на касетофона онова, което чувам в ума си, или по телевизора, онова, което виждам в съня си.
Нямам нищичко против инакомислещите, но не чух АРГУМЕНТИТЕ ти. Нито един път досега! Колко удобно! /За теб/. От моя страна - аз слагам точка, защото става безсмислено. 
Вярата отнема доста енергия и ако връзката с енергоизточника е намалена тогава се изпитва някакъв вид депресивно състояние.
Не бях поглеждала нещата точно така. За мен е обратното: вярата /която вече е по - скоро знание/ ме зарежда с енергия и "ме свързва с енергоизточника". Когато ИСТИНСКИ искам нещо и когато не се боря със собствените си негативни програми, нещата стават лесно и бързо - енергия за процеса имам в изобилие. Когато ми се налага да "тренирам вярата си", по - скоро нещата трудно ми се получават. Така се научавам да следвам САМО вътрешните си стремежи, които са обезпечени енергийно. Липса на енергия се получава, когато гониш чужди цели, или когато по пътя дори към своята цел, си минал през неправилната врата...Тогава наистина стрелката на резервоара сочи нулата. Липсата на енергия ясно сочи, че се занимаваш с неправилните неща за теб. 
old4, това, за което говориш хич не звучи лошо, но изричаш думи, които ако бъдат приемани за верни, то трябва да се сринат философиите на повечето хора във форума. Така лесно и бързо никой не се дава. Никой не иска да умира, камо ли пък в точно определено време и място. Затова ето решението – смъртта е преход към друг живот, но невидим от нашия сегашен живот. Иди доказвай, че не е вярно. ;D
С мисълта за вечен живот, се създава друг проблем – самият вечен живот, тъй като ние сега не сме във вечен живот. Какво е решението на този проблем? Не е ли смъртта? И ето – смъртта се превръща от проблем в решение на проблем. Перфектен и идеален подход. Мисля, че няма по-добър.
Виждаш ли какво става – хората не искат да приемат нещата, които са около тях всеки ден, затова не се и опитват да ги разберат. Но смъртта е проблем само докато съумеем да разберем смисъла на цялостния живот и да осъзнаем какво всъщност представлява живота.
Има едно понятие – екзистенциален страх. Този страх е неизбежен и дори полезен – той провокира и не малко мисли за вечен живот. Да се справиш с него е много по-трудно. Не малко хора се справят с него, като изобщо не се замислят за смъртта, Смисълът и др.
Няма да се опитвам да излагам моите виждания, аргументи и менения относно Животът и Смисълът, защото то по принцип става само с две-три изречения, но за да кажа откъде са ми дошли наум тези две-три изречения сигурно ще ми е нужна цяла книга.
Някъде от около година започнах да се вглеждам в това, което ми е пред очите и да се замислям и изследвам нещата от живота все повече и повече. Осъзнах немалко нещата, които започвам да ги виждам и да се убеждавам в тях всеки ден, при това ги подлагам на постоянни проверки.
Например за създаването на реалността. Виждам как всеки и всичко я създава. Не си мислете, че вие я създавате повече или по-малко. Дори един клошар създава реалността толкова, колкото нас. Но виждам, че проблемът в настоящата тема не е до създаването, а до това да я създаваме, както ние искаме. Ако искам вечен живот, ще го създам ли? Ами ако хората искат противоположни неща? Тогава по-силният ще победи – това е ясно. Ние можем да създаваме реалността, както ние искаме, но с известни ограничения.
