Създаване на реалността

[eses]

Как създавате реалността си?
В моя опит мога да споделя че създаването на реалност най ми се отдава когато съм изпълнена с ентусиазъм.Ентусиазма се захранва от вярата ,че ще постигна желаното и тогава усещам как цялата вселена започва да работи в моя полза,усещам силна връзка и подкрепа от висшите светове.Радостта и връзката са несъразмерими. До тук добре,обаче смятам ,че втори етап на създаването поне при мен а вярвам и при всички който смятат че мисията им е да пренесат земята в рая е дошла. Лично моето затруднение в този втори етап е управлението на самата себе си. Осъзнавам ,че за да започна по мащабно да създавам собствената си реалност е нужно постоянно да се намирам в създаването,тогава съм ентусиазирана и вярвам.Нещо което в момента ми е трудно,трудно ми е да съм съсредоточена в създаването.До сега бях на периоди.Силен период в който всичко става както го замисля и тогава връзката с плана и всичко е повече осезаема и обратното за слабия период.Сега обаче смятам ,че трябва да се науча да управлявам себе си така,че периодите да ги причинявам аз.Всъщност така и така аз ги причинявам,да се науча да задържам силния период възможно най дълго,до постигането на постоянна константа или по друг начин да не спирам да създавам. Предполагам ,че това не се случва заради някакви блокажи и проблеми за изчистване.Но разбирам ,че вече не мога да чакам да "дойде" силния период.Трябва просто да се започне,трябва нова дисциплина.Кое на вас ви помага да създавте реалността си?

[DAOC]

Здравей, такива писания ме объркват тотално!?! Каква подкрепа "от висши светове.Радостта и връзката са несъразмерими"!?!? Ама хора как ги пишете тези неща. Сигурно ви звучът много готино. А пък това "всички който смятат че мисията им е да пренесат земята в рая е дошла". Мале , мале такъв филм няма. И като гледам ти искаш да се измъкнеш от спада , който НЕМИНУЕМО е след преминаване на еуфорията. С една дума какъв ти е проблема, вечен кеф няма  Нека и другите да се изкажат, но ми се струва, че винаги ще има възход и спад. И на теб защо ти е такъв страшен ника ? "SS" ?

[Sangre]

Сегаашната реалност в която живеем е създадена от  Хитлер. Жалко, но факт.

[Tangrata_]

Здравей, такива писания ме объркват тотално!?! Каква подкрепа "от висши светове.Радостта и връзката са несъразмерими"!?!? Ама хора как ги пишете тези неща. Сигурно ви звучът много готино. А пък това "всички който смятат че мисията им е да пренесат земята в рая е дошла". Мале , мале такъв филм няма. И като гледам ти искаш да се измъкнеш от спада , който НЕМИНУЕМО е след преминаване на еуфорията. С една дума какъв ти е проблема, вечен кеф няма  Нека и другите да се изкажат, но ми се струва, че винаги ще има възход и спад. И на теб защо ти е такъв страшен ника ? "SS" ?

То аз първо, че нямам време вече да пиша (почнах работа), и второ, по темите на есес гледам да не се изказвам много, че сигурно и без това си мисли, че я мразя.
А и трето, тук се говори за създаване на реалности. Очевидно това е извън моята компетенция. А аз като не знам нещо, гледам да си трая...  ;D
Има и още една четвърта причина. Тази е сигурно 10тата тема на същата тема, но с различно заглавие през последните 2 години. Наистина е удивително как есес смогва да измисли толкова различни описания на едно и също нещо. А нещото се нарича "голямо его" и "големи очаквания".

[eses]

Tangra добър опит да се похвалиш ,че и ти си се хванал в работа, но моля те спести си многословието, когато няма какво да кажеш по темата. А тези който не разбират, за всяко нещо си има време,за всеки филм актьори. Дано вашия филм и роля ви харесват.

[JulesWinnfield]

Сегаашната реалност в която живеем е създадена от  Хитлер. Жалко, но факт.

nobody ?

[P.E.A.C.E.]

Някой друг ни е създал/манипулирал реалността...
Ние сами трябва да си я създадем...
Все крайности. "Те" (пак ще повторя това), само гласят почвата, а ние сме тези, които на колективно ниво реагираме без да мислим и запълваме нагласеният калъп.
Нищо не трябва да създаваме, по-скоро трябва да се изчистим и да видим, и осъзнаем, че реалността е перфектна, красива. Има си всичко. Просто я цапаме, а после се вайкаме. Малко позитивно мислене, от един върл песимист

пп. Пак развилняхме философията, под етикет "езотерика" и ще ядосаме модераторите ми се струва.

[eses]

Колко е перфектна тази реалност ,когато имаме всъщност да чистим?
Създаването на реалността е дотолкова философска тема,колкото може да се намери философия в всяка една тема в живота,но като гледам хора който да оправляват реалността си,пък и дори да си помислят че е възможно, май няма.По точно го смятат за пркеалено езотерично и окултно, затова го и отхвърлят под етикета "голямо Его".На някой хора вярата им в себе си е толкова нищожна ,че дори не могат да си помислят че могат да управляват живота си ,пък камо ли изживяването и реалността си.
Управляването на реалността всъщност е възможна,чрез няколко прости закони.
1 Вяра че го правиш
2 намерение и дисциплина ,да не ти се изпуска от погледа създаването на реалност
3. като помощни средства визуализация и утвърждения
4 и не на последно място позитивен план на действие.
Ако трябва да го изразя в това как се случва,бих го направила така.
Отделяне всяка сутрин на необходимото (според тренинга) време за извикването на желаните събития който искаш да преживееш,може и вечер естествено. Поставянето на първите крачки в посока осъществяване на плана (нищо не става без действие от твоя страна). Потдържане на позитивни мисли през целия ден за това какво ще се случи и вяра че ще се случи.Ентусиазъм.Вярата мога да я заместя с спокойствие и увереност.Като основен двигател е намерението и вярата че ще се случи.Всичко друго е почти без значение.Когато това стане начин на живот не е нужно да отделяш специално време.Вече си набрал инерция и нищо не може да те убеди че не създаваш реалността си.
И моля, правете разлика между ваша реалност и обща действителност.

[sidewinder]

Хората най-често не създават реалността си. Те просто заемат готови жизнени линии. Това да създаваш и управляваш реалността, означава на първо място да  слезеш от коловозите, които някой или нещо вече ги е създало. Най-често това е социума, матрицата, Системата.

Тук на Земята не съществува свобода. Това е термин, измислен от философите.

[eses]

Хората най-често не създават реалността си. Те просто заемат готови жизнени линии. Това да създаваш и управляваш реалността, означава на първо място да  слезеш от коловозите, които някой или нещо вече ги е създало. Най-често това е социума, матрицата, Системата.

Тук на Земята не съществува свобода. Това е термин измислен от философите.

Да създаваш реалност означава, да нагаждаш и извикваш събития който искаш неискаш да преживееш, също така да управляваш начина си на изживяване на тези събития. Не да променяш действителността. Например искаш да отидеш на място което смяташ ,че не можеш да си позволиш. Започваш да визуализираш ,че си там,да изразяваш намерението че ще отидеш( намерението не е "искам",намерението в случая е "тръгвам")И правиш първа крачка - тръгваш. И сега повечето скептици ще кажат,оффф тая пък,аз да не съм луд за връзване. Пробвай и ще видиш.Когато си жаден и изразиш намерението си да пиеш вода,целия ти организъм се е подготвил за това че ще пие вода.Всяка една клетка и никой не се съмнява в това.Когато тръгнеш на някъде с намерението че ще стигнеш,цялата вселена се пренастройва в синхрон с твоето намерение.Просто но се иска здраво дупе.

[eses]

Но всъщност пробелма не е в това как става,защото има достатъчно литерстура по въпроса,проблема е как се превръща в постоянна константа. Защото неминуемо идва момент в който едно от 100 те неща който си създал не се случва.

[sidewinder]

Хората най-често не създават реалността си. Те просто заемат готови жизнени линии. Това да създаваш и управляваш реалността, означава на първо място да  слезеш от коловозите, които някой или нещо вече ги е създало. Най-често това е социума, матрицата, Системата.

Тук на Земята не съществува свобода. Това е термин измислен от философите.

Да създаваш реалност означава, да нагаждаш и извикваш събития който искаш неискаш да преживееш, също така да управляваш начина си на изживяване на тези събития. Не да променяш действителността. Например искаш да отидеш на място което смяташ ,че не можеш да си позволиш. Започваш да визуализираш ,че си там,да изразяваш намерението че ще отидеш( намерението не е "искам",намерението в случая е "тръгвам")И правиш първа крачка - тръгваш. И сега повечето скептици ще кажат,оффф тая пък,аз да не съм луд за връзване. Пробвай и ще видиш.Когато си жаден и изразиш намерението си да пиеш вода,целия ти организъм се е подготвил за това че ще пие вода.Всяка една клетка и никой не се съмнява в това.Когато тръгнеш на някъде с намерението че ще стигнеш,цялата вселена се пренастройва в синхрон с твоето намерение.Просто но се иска здраво дупе.

Чел съм книгите на Вадим. Нещата са ми ясно, за които говориш. Но свободата да се разпростираш е много малка. Можеш да избираш къде да идеш на почивка, каква четка за зъби да си купиш или да извикаш по-добро финансово състояние, но повярвай ми, способностите ни се свеждат до подобни величини. Животът ни е като в бутилка, носена от реката. Можеш ли да изкараш бутилката от руслото на реката, докато си в нея?

Много от нещата не се случват, защото от визуализацията до материализацията има лаг. Много хора се отказват, защото закъснението ги заблуждава, че на хоризанта все още не се появява тяхното желание. И в крайна сметка се отказват. Не случайна е поговорката - Всичко идва на време при този който умее да чака.

[eses]

Аз пък Зеланд не съм го чела,ако изключим преди 6 години част от първа книга.
Можеш да влезеш да учиш това което искаш,да си намериш дълго желаната работа,да отидеш на най прекрасните места,концерти и тн,можеш да намериш дома на свойте мечти,колата,мотора итн.Можеш да работиш с най яките хора ,на най якото място,с най подходящия партньор за теб,да получаваш всекидневни подаръци от съдбата,да имаш прекрасни приятели,да ,да,да докъдето ти стигат мечтите.Вярно е не можеш да промениш света.Не можеш да промениш еко катастрофите,да махнеш рептилите,да спреш изнасилванията.Не можеш,не и с този метод,не и сам.Но ако съумееш да създадеш реалност каквато поискаш за себе си,ти вече си в следващото измерение.Това е 5 измерение.Да създаваш собствената си реалност.Какво повече ти трябва? Ти и аз нямаме повече енергия,не сме Богове,но сме от хората който могат да покажат че и по друг начин стават нещата.Всеки един е от тези хора.Ами ако го правят всички? Няма да има кой да замърсява,унищожава,изнасилва и тн.А ние какво правим? Искам да отида на хавайте,е да ама ми трябват много пари,закво да се трепя да изкарвам толкова пари.Всъщност не ни трябват много пари.Трябва ни намерение и вяра,че ще отидем.Но това е прекалено окултно за здраво стъпилите на земята,а какво печелят от това ,само те си знаят.
За сега се съмнявам ,че ще открия отговора на въпроса си,как се превръща в константа този начин на живот,просто защото се налага да обяснявам,че въобще е възможно.

[fishbone]

Хората най-често не създават реалността си. Те просто заемат готови жизнени линии. Това да създаваш и управляваш реалността, означава на първо място да  слезеш от коловозите, които някой или нещо вече ги е създало. Най-често това е социума, матрицата, Системата.

Тук на Земята не съществува свобода. Това е термин, измислен от философите.

Познавам немалко хора, които сами създават реалността си. Например музиканти, поети художници, занаятчии и пр. И всички те създават своята реалност чрез своите произведения така да ги наречем. Или най малко отразяват своята реалностт в самите свои призведения чрез, които ние ако можем разбира, се виждаме каква е тя. И наистина голяма част от тях са продукт на социума, системата и пр. но може да се ползува и като бягство от фермата. И тези които се насляждават и вникват чрез готовите вече произведения на изкуството също имат шанс поне частично да се докоснат до тази свобода или до тази реалност или поне опит за бягство от реалността, защото може да бъде и това. Но говорим за нещо истинско, а не за кич и чалга. Защото в момента изкуството, както и повечето останали наща от живота е чалгализирано до неознаваемост.

[sidewinder]

Изкуството е субективно отражение на обективната реалност.