Нееее ;D, принципно съм много контактен човек, но когато преценя, че събеседника ми не ми е интересен и си приключвам разговора набързо или просто го игнорирам. Май съм станала доста безцеремонна в това отношение...
Когато започнеш да изграждаш реалноста си, то се научаваш да правиш разбор на енергиите, които допускаш около себе си. Когато прецениш, че даден човек ти носи само негативна енергия или пък смуче от теб, то съвсем естествено да го игнорираш и по този начин да го изключиш от реалноста си. Такива хора са рядкост обаче. Принципно ако следваш Закона за допускането: "Аз съм това, което съм, и позволявам на другите да бъдат това, което са! Когато позволяваш на другите да бъдат това, което са, дори ако не приемат това което ти си, тогава ще бъдеш Допускащ . Малко вероятно е обаче да постигнеш това състояние, докато не проумееш как привличаш нещата, които идват при теб." то се научаваш да съжителстваш с всички, дори и да не споделяш техните идеи или разсъждения. Закона за свободната воля обаче също действа по това време и е нормално да се сбълскваш със свободната воля на останалите, защото в крайна сметка не живеем сами в тази Вселена. Обаче колкото повече си намираш вътрешната Сила и колкото повече си успял да калиш Волята си, толкова по-лесно ти е да се справяш с такива дребни тривиалности ;D.
С този пост повдигаш много въпроси!
Дълбоко съм убеден, че всеки и всичко създава реалност - Гората създава една реалност, пустинята друга, аз една реалност, а ти друга, но това което създаваме ние като реалност се отнася за другите, създаваме реалност за другите, следователно живеем в чужда реалност и задачата ни е да се научим да се вписваме в нея, да бъдем гъвкави и адаптивни! Мисля си с моят ограничен ум, ако си създаваме всеки своя реалност, няма ли да заприличаме на сапунени мехурчета образуващи едно цяло - малотрайна сапунена пяна? Къде в тази мания за всемогъщество ще изхвърлим реалноста, че живеем в материалният свят тук на земята? Реалноста, че сме преходни във времето и подвластни на същото? Смятам утопията, че сами създаваме реалноста си за твърде опасно внушение отвън, на сили заинтересовани да ни убедят, че за всичко сме си виновни ние самите и да не търсим по далеч от носът си, като по този начин им позволяваме да си разиграват коня както си искат.
Никога не си задавам въпроса с какво привличам тази или онази личност, дали тя смуче от енергиата ми или не (не съм забелязал досега да съм енергиино изтощен), ами нека си смуче, колкото повече толкова по-бързо ще заприлича на мен, защото "психична енергия е специфична за всяка душа (личност)" П.Х. и чорба не става. Сигурно затова съм в добри отношения с личности които не се понасят помежду си и ме използват като буфер!
Мога и си позволявам безцеремонност само с хора на моето ниво, тоест с практици в сферата, с останалите съм много внимателен, защото границата между безцеремонноста и високомерието е много тънка а и двата вида отношение водят до кармична обремененост.
Последното ти изречение много ми хареса. Бих заменил само думата спрявяш с думата приемаш
Дано не ме изхвърлищ от реалноста си!!!!
