Ето и моето мнение за съдбата на човек в отвъдното
Въпреки необходимостта от подробно изясняване, няма да повтарям предни открития публикувани преди това. Тази седмица попаднах на две частични обяснения за съдбата на човек в отвъдното. Първото бе реплика в някакъв ТВ сериал, в който авторите агностици по доста кретенски начин обявиха отвъдното за несъществуващо място. Другото място бе кратко разглеждане на мнението на К. С. Луис по въпроса от книгата "Проблема болка". И двете мнения бяха приблизително правилни, но непълни и в резултат дават лоша престава за човека и неговото място в отвъдното. Все пак бях силно благодарен за така поставения въпрос, това даде импулс за намиране на правилния отговор. В ТВ репликата единият герой обясни на другия, че както човек се създава от нищото, преди да се появи в корема на майката, така и след погребението отива в нищото. Този агносто-атеистки отговор не е чак толкова заблудителен колкото изглежда все пак, а е само частично обяснение.
Ситуацията е следната, когато вярващия умре той отива директно в края на нашия свят и без да носи нищо от него преминава във вечността отвъд, където Христос царува само над праведници. Който не помнят нищо от предишния си живот в този свят, греха е окончателно изтрит и премахнат. Не само греха не съществува след края на света и в началото на вечността, но и грешниците. За да бъде Христос пълен господар то грях не трябва да има никъде в света дори и в душата на грешника. Подобно на заразена от вирус операционна система не може само да се изтрият увредените файлове, нужна е пълна преинсталация, така и греха със самия грешник се заличават в самия край на нашето време. Те наистина изчезват, само че това е в края на времето или на света, както се споменава. От момента на смъртта на индивида, до смъртта на света все пак личността, душата или живота на човека пребивава някъде и това място може да се нарече ад или огнено езеро. Не е логично да се наказва човек извън нашия свят във вечността, ако греха е извършен във времето, то и наказанието е в това време и в този свят, грешника и грехът му нямат място в отвъдното. Друг образ на грешника може да се даде чрез прасето или свинята, това животно е напълно безполезно докато е живо, торта му е безполезна, яде най-много от всички други животни, но все пак свинята съдържа толкова вътрешна красота колкото никое друго живо същество
.
Живота, както и духа на човек са дадени временно или под наем в този свят, живота не е нещо, което човек създава и има правото да притежава. Заразена с вирус операционната система се преинсталира на ново, така и живота на грешника наистина свършва с този свят. Ето как ще се появят милиарди хора след началото на вечността, те просто вземат живота на грешниците, чиято личност е отстранена от съществуване в този свят. Тези, които са се опазили от греха ще запазят личността във живота си, но не и греховете, в които са участвали, както и спомена за тях. Ето и отговор на въпроса за абортираните и починалите деца, живота на тази земя не е от значение за спасението. Ето защо този клас хора са вероятно почти всички спасени, те не са имали възможност да се корумпират и няма да бъдат отстранени.
Друг въпрос е дали спасените няма да получат някакво наказание временно за някои от греховете си след смъртта подобно на грешниците. Едва ли това ще се случи, от такива процедури няма смисъл, а и едва ли Господ има интерес да държи хора дълго в този свят. Явно никакво чистилище в никаква форма няма да има, освен нещо като подготвителен период преди началото на вечността, за да могат например абортираните да пораснат нормално и да достигнат физическа зрялост при преминаването в отвъдното.
Друг въпрос за уточняване е дали ще има хора, които ще искат да се спасят и да са във вечността, но да не могат да се предпазят от грях и да стават грешници. Греха е в грешника много преди той да го извърши в реалността. Може би човек няма „свободната воля” да се спаси, но има така за да се погуби.
Друг въпрос е, защо тогава праведните не се родят директно във вечността, защо трябва да се мъчат тук. Отговорът е, че така или иначе трябва да се създадат определена бройка живи хора, дали те ще запазят живота си или ще им бъде отнет и даден на такива, които ще се създадат в началото на вечността не е толкова от значение. Важно е достигне до предвидената бройка хора, така праведници ще си има колкото трябва независимо какво се случва тук, а грешници няма да има нито един след края на времето.
Да повторя кратко двата основни аргумента за изчезването на грешниците;
1) Наказание само в този свят в това време в това състояние на пространството, след преминаването във вечността никакви наказания.
2) Грехът и личността или душата на грешника са еднакво корумпирани и не могат да съшествуват сле края на света.
