Верещагин говори за "надегрегорния" човек в книгите си. Това за което ти говориш пък се нарича аскетизъм. Аз го практикувам спорадично и знам до какво води като ефект, но си обяснявам въпросния ефект като резултат отново от взаимоотношенията си с егрегорите. Визирам връзката енергия - аскетизъм - реализационна сила/власт/. Ако правилно съм те разбрала, то това за което ти говориш е възможно ...примерно в Тибет, на някой връх или в някоя пещера...Но не и тука "в казана".
Би ми било много интересно да разбера според теб възможен ли е надегрегорния човек, как стои въпроса със енергията на такъв човек и как се става такъв човек. И не на последно място: според теб това ли е целта на еволюцията ни - да станем надегрегорни? 
m2f,
не, не говоря за аскетизъм. Поне и не и както аз го разбирам.
Аскета не генерира допълнително напрежение. Той се осланя, на това, което му е дадено по рождение.
Война от друга страна сам си поставя малки и големи предизвикателства. Съзнателно болково, изчистващо ума състояние.
Това поражда, и от своя страна се поражда (т.е. затворен, но уголемяващ се, развиващ се кръг) умението да се стои в празнотата.
Ако не бързаш да потушиш образувалия се пожар и вибрация, усещаш нещо по-особено. Пак можеш да се фокусираш в празнотата, но тоя път с пълна кошница (под мишница).
След наблюдения и кратки размисли, виждам, че това умение го има у всички хора. Независимо дали се занимават с нещо или не.
Способността да се фокусираш в празнотата, но без особени лични драми става с лична енергия. (поражда се и от своя страна поражда такава).
Т.е. има хора, които при среща на трудности не изпадат в паника и някакви драми, а остават фокусирани и позитивни. Именно това е същото нещо. Може да е някакъв миниатюрен аскетизъм, в конкретната мини-роля. Но като цялостна картина е далеч от това. Аскетизмът, като цяло е крива версия на цялото. Има го фокусирането, но го няма периодичното пълнене на кошницата (личната). Което става с болка и лична инициатива.
За другите въпроси няма време. Но едва ли са спешни/важни.
