Искам да кажа ,че не всеки път имаме възможност да я сътворим такава каквато искаме.
Ще ти отговоря конкретно на твоя въпрос: защо не можем да поддържаме едно постоянно ниво на „сбъдваемост” на желанията си:
1.когато искаш нещо от живота да ти се случи /респективно: когато старателно отбягваш неприятностите в живота си/, ти обикновено го правиш от позицията си на човешкото същество, което си. А това не е винаги съгласувано с твоята вътрешна същност, която също си. Вътрешната ни същност според мен се интересува от доста по – различни неща, отколкото ние като човеци. Тя е колекционер на преживявания. Вътрешната ти същност е възможно да е планирала и изобщо да не се опитва да избегне една т.нар.”негативна опитност”, която ти като човек избягваш и когато не успееш я маркираш като „неуспешно сътворяване”...А то не е неуспех. А желана от душата опитност.
2. на теория ограничения нямаш – ако успееш да излъчиш необходимата вибрация и да я задържиш, ще привлечеш нещото, съответстващо на тази вибрация. Това е закон. Така работи живота. Замисли се, обаче дали пък успяваш наистина да излъчваш „чисто” – „без съпротивление”? Всеки от нас носи някакво съпротивление. За да си гарантира в някаква степен изпълнението на предварителните планове от отвъдното, които си е направила, вътрешната ти същност е заложила дълбоко в теб настройки, които не можеш ей така с ментални упражнения и самовнушение да преодолееш. Просто настройките са направени доста на дълбоко ниво и нямаш достъп до тях. Някои от тях се променят по един единствен начин: изживявайки ги.
Както казва Зеланд: „Абе, че имаш правото – имаш го, ама не можеш да си го вземеш”.
3.има една много интересна книга, написана от медиума Силвия Браун: „До другата страна и обратно”. Там има един цитат по повод оплакванията на авторката по повод житейските и несгоди пред нейната духовна наставница. Същата и отговаря: „Силвия, а какво си научила от моментите, в които всичко ти е било наред?”
4. не забравяй, че живеем в споделена реалност. Някои неща можеш по – лесно да промениш, други – почти не става, защото егрегорите държат играта. Или защото хората около теб искат съвсем различни от теб неща. Т.е. не всички твои „цели” са равнопоставени по сложност, енергоемкост, целесъобразност. За някои неща просто нямаш достатъчно налична енергия с която да платиш на егрегорите.
5. има и една неприятна подробност: който не го може го иска, а който го може – не го иска /преправянето на света, та дори и само на собствения си свят/...
П.П. има една чудесна статия точно на тази тема:
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1183 