Някои малко познати психоактивни вещества. Някои малко познати форми на злоупотреба с психоактивни вещества.
Опиоиди:
Викодин (Vicodin) – болкоуспокояващ медикамент. Приема се перорално. Има слаб кодейноподобен ефект. Развива се физическа и психическа зависимост към него. При свръхдоза се наблюдава студена и влажна кожа, сънливост, която може да премине в кома, чувство на цялостен телесен дискомфорт, сърдечни проблеми, чернодрбона криза, забавено сърцебиене, ниско кръвно налягане, затруднено дишане, повръщане. Медикаментът е непопулярен поради слабия си ефект.
Oxycodone (Oxycontine) – силен опиоид. Болкоуспокояващ медикамент. Приема се перорално, чрез мускулни или венозни апликации, ректално или чрез смъркане (като преди това хапчето се стрива). Има силен морфиноподобен ефект. Физическа зависимост се формира за време и честота на приемане както при приемане на морфин (10-12 нерегулярни венозни апликации например). Наблюдава се абстинентен синдром. Наблюдава се повишаване на толеранса. Формира се силна психическа зависимост. Продава се в българските аптеки. Вероятно злоупотребата с медикамента е неразпространена поради слабата възможност за набавянето му (жълта рецепта, висока цена), както и поради наличие на леснодостъпни аналогични вещества (хероин и кодеин).
Фентанил (Fentanyl) – силно болкоуспокояващо от морфиновата група. Може да се приема орално, венозно, мускулно или да се пуши или смърка. Ефектът е почти 20 пъти по-силен от този на хероина. Както и при предишните две се развиват психична и физическа зависимости. Повишаване на толеранса.
Димекс - Ко. Сироп за кашлица – разновидност на Димекс, но за разлика от него съдържа кодеин, вместо етер. Ефектът при интоксикация е седативен - отпускане, полусънно състояние, неясна граница между „мислене и сънуване”, забавена моторика. Често се употребява преди пушене на марихуана – има свойството на „катализатор” на ефекта на тревата, т. к. улеснява усвояването й от белите дробове. Вероятно формира зависимост. Сравнително разпространена злоупотреба в големите градове.
„Черна смола”. Това е просто друга форма на хероина. За разлика от прахообразната, „черната смола” е или лепкава, или твърда. Цветът й е тъмнокафяв или черен. Разпространена е в западните щати на Америка, а се произвежда основно в Мексико. За получаването на „черна смола” се използват методи на обработка, при която няма пълно „изчистване”. Може да се разтваря във вода.
Чай от мак. Прави се от глави на опиумен мак, които се варят до оцветяване на водата. Горчив е на вкус. Ефектът е сходен с ефекта на алколоидите на опиума, но е значително по-слаб от другите форми на приемане. Вероятно може да се формира зависимост, но поради незадоволителния ефект, трудното набавяне на продукти (глави от мак), различни странични негативни последствия (стомашно-чревно неразположение, повръщане, диария и т. нат.) много рядко отварата от мак бива приемана регулярно.
Амфетамини:
Сиднокарб (Sydnocarbum). Това е руски медикамент. Прилага се при астенични състояния, съпроводени с вялост, апатия, повишена сънливост и пр. При ступорни състояния (например кататонна шизофрения, остра депресия). За изкуствено обостряне на протичането на шизофренни заболявания с цел преодоляване на резистентността към терапия с психотропни препарати. Като коректор при приемане на невролептици, барбитурати и транквилизатори. При абстинентни синдроми. При деца с умствено изоставане. При хиперкинетичен синдром. При нощни напикавания. Представлява бял прах с жълто-зелени оттенъци.
Сходен е с фенамина, но е значително по-малко токсичен. Стимулиращият му ефект не се съпровожда с тахикардия и повишено кръвно налягане. Той е по-продължителен от този на фенамина и не се съпровожда с еуфория и ажитираност. Възниква „по-плавно”. При след-ефекта не се наблюдава обща слабост и сънливост.
Сиднокарбът и фенаминът по фармакологично действие са психостимуланти. Те повишават работоспособността, яснотата на съзнанието, яркостта на възприятията. При големи дози могат да предизвикат „хиперстимулация” – раздразнителност, тревожност, безсъние. Фенаминът предизвиква физическа зависимост, докато сиднокарбът - само психическа.
Както и другите амфетамини, двата препарата се използват за повишаване на вниманието и по-добро запаметяване – например от студенти по време на изпитни сесии.
Сиднокарбът не се продава в аптеките в България.
Ефедрин. Злоупотребата с този медикамент е сравнително добре позната. Ефедринът е близък до амфетамините, защото има - макар и слабо - инхибиращо действие върху моноаминооксидазата /МАО/, но е „по-безопасен” от истинските амфетамини. Има мощно физическо въздействие – покачва мускулния тонус, създава усещане за прилив на енергия. Използва се като допинг. При превишаване на максималната доза не се наблюдава покачване на ефекта. Това е така, защото се изчерпват депата на норадреналин в организма. При свръхдоза обаче могат да възникнат гърчове, сърдечни проблеми и т. нат. В момента в медицинската практика е заменен от „псевдо-ефедрин”, при употребата на който липсва „възбуждащото действие”.
В т. нар. „пластелин” (лепкава субстанция от психоактивни вещества) обикновено наред с екстази и различни халюциногенни вещества се прибавя и ефедрин. Пластелинът е сравнително разпространен на нелегалния пазар в България.
Също така се наблюдават злоупотреби с Тусирол – сироп за суха кашлица. Психоактивната съставка в сиропа (ако изобщо може да се каже, че това е психоактивно вещество) е ефедринът. Взима се около една-трета до една-втора от количеството в шишенцето на гладно и в следващите 30 до 60 минути не се приемат течности и храна.
Стимуланти:
Чифир (чефир). Силно концентрирана отвара от черен чай (например чай:вода – 10:1). Злоупотребата е разпространена в Русия и страните от бившия Съветски съюз. Ефектът е силна психостимулация, свръхактивация на симпатиковата вегетативна нервна система. При свръхдоза могат да възникнат гърчове, сърдечни проблеми, силна ажитираност, безсъние и пр.
Подобен ефект може да се постигне и чрез приемане на големи дози аспирин или медикаменти от същата група.
Бетел. Бетелът е растителен продукт, получаван от палмата Арека. Разпространен е в югоизточна Азия. Той се дъвче и в следствие на продължителна употреба се наблюдава типично оцветяване на зъбите и устните в тъмночервен цвят. Има слаб стимулиращ ефект.
Халюциногени:
Принципно тук могат да се причислят и делириантите, и дисоциативните анестетици, но, както ще видим по-долу, има определени различия, които налагат разграничаването им в три отделни групи.
Най-общо казано, повечето „класически” халюциногени активират рецепторите на серотонина в специфични неврони (ядрата на Рафе в средния мозък), които контролират на свой ред мозъчната кора.
ЛСД. За този много разпространен и изключително добре познат наркотик ще споменем само един нетипичен начин за приемането му. А именно - т. нар. „печати”. Това е смес на лсд с багрилни вещества, която се нанася върху кожата (като някаква картинка) и оттам диетиламидът на лизергиновата киселина лесно попада в кръвообръщението. Тази практика е позната в Западна Европа, където подобни печати се слагат на външната страна на ръката или на китката на посетители на концерти на (в повечето случаи) ъндърграунд групи като пропуск. Обикновено печатите съдържат минимално количество психоактивно вещество.
Грамофончета (Ipomoea, “morning glory”). Широко разпространено декоративно растение. Психоактивните вещество (LSA и др.) се съдържат в семената му, които могат да се консумират или стрити, или от тях да се извлекат чрез етанол и метанол въпросните вещества. Приема се на гладно. Може да има странични ефекти като гадене и напрежение в мускулите. Ефектът слабо напомня този на ЛСД. Свръхдозата може да доведе до гангрена.
Salvia (градински чай). В растението Salvia Davinorum се съдържа психоактивното вещество салвинорин А, което е най-силното халюциногенно растително вещество. Неговият ефект е приблизително 10 пъти по-силен от този на псилоцибина. Приема се или чрез сдъвкване на листата, или чрез вдишване или пушене на самото вещество. Ефектът продължава до 2 часа и е характерен за халюциногенните вещества. При приемане на повече от 1 мг салвинорин А чрез инхалация се наблюдава безпаметност и загуба на контрол над поведението.
Другите растения от семейство Salvia (Salvia splendens и Salvia coccinea) съдържат халюциногенно вещество – салвиарин, чийто ефект наподобява този на салвинорин А, но е значително по-слаб. Употребилите декларират чувство на успокоение и благополучие, чистота на съзнанието. Цветовете изглеждат по-ярки, а музиката съдържа нови нюанси. Не се наблюдават зрителни халюцинации.
Индийско орехче. Приема се перорално – най-често в смес с някаква храна. Има силно неприятен вкус. Непосредствено след консумация може да се наблюдава повишена сънливост. Ефектът започва до 3 часа. Изразява се в забавяне на протичане на времето, способност за „вникване” – сливане с определен обект, леки видения. Изостряне на възприятията. Страничните ефекти при приемане са: зачервяване и парене на очите, повишаване на телесната температура, виене на свят.
Магданоз и кори от банани. Колкото и странно да звучи, твърди се, че поглъщане на големи количества магданоз може да предизвика леки видения. Същото се отнася и за пушене на кори от банани. (Възможно е обаче тази информация да не е вярна.)
Делирианти:
Психоактивните вещества от тази група предизвикват състояние на объркване и халюцинации, което е много сходно с делириум тременс. Като цяло те блокират рецепторите на ацетилхолина и така биват нарушени възприятията и мисленето. Наблюдава се „изгубване на контакт” с реалността и халюцинации, които са трудно различими от действителността (например – мухи, животни, хора и демони). По-често те са неприятни, което определя слабата популярност на веществата от тази група.
Делириантите предизвикват разширяване на зениците. Понякога се губи напълно способността за фокусиране. Наблюдава се изсъхване на устата, затруднено преглъщане и загуба на тонус, временна импотентност. Тези странични ефекти могат да продължат до няколко дни след приемане на делирианта.
Татул, беладона, блян. Съдържат психоактивните вещества атропин и скополамин, които предизвикват т. нар. атропинов делириум. Свръхдозата е летална.
Татулът (Datura – Inoxia, Stramonium и пр., „дяволска трева”) се използва в медицината като антиспазматично средство и за разтривки при ревматизъм. Растението е силен делириант. Приемат се предимно семената (които се стриват и варят или директно се консумират), по-рядко - изсушени листа. Необходимата доза зависи от сорта и възрастта на растението, но определянето й е изключително критично, т. к. по-голямо количество може да доведе до смърт. Вкусът и мирисът на Datura са неприятни. Ефектът започва с „лек ступор”. Следват реалистични халюцинации, които често са неприятни – състояние на делир. Употребилият „си забравя мислите” – влошаване на кратковременната памет. Освен атропин и скополамин, растението съдържа и психотропно вещество, което предизвика слаб ефект на еуфория, усещане за лекота и пр. Татулът може да доведе до временна слепота (в следствие на прекомерно разширяване на зениците). Наблюдава се дехидратация. Силно пресъхване на устната кухина, което може да предизвика възпаление на слюнчените жлези. Прегракване и хипертермия.
Беладоната (лудо биле) съдържа също така атропин, скополамин, но и - за разлика от татула – хиосциамин, който я прави силно отровна. Тя присъства в много успокоителни лекарства като добавка (Bellergamin например). В миналото са се използвали прахчета със съдържание на беладона като помощно средство за жени с тежък климактериум и съпровождащи - високо кръвно налягане и главоболие. След това обаче беладоната е отречена като лекарство, защото е установено, че има акумулативни свойства. Ефектите й са типични за веществата от групата на делириантите, съдържащи атропин и скополамин.
Антипаркинсонови медикаменти. Освен много популярния в България паркизан, това е още и циклодолът (който е един от най-старите подобни препарати). Ефектът на циклодолът се отличава с четири фази: 1. От 20 до 30 минути след приемане на таблетките настъпва еуфория, придружена със затопляне, което започва от крайниците. Употребилият чувства лекота и има високо самочувствие. Възприятията са ярки. Общо усещане за „добруване”. 2. След 40-45 минути моториката става забавена, възниква световъртеж, усещане за безтегловност, редуване на топли и студени вълни. Интоксикираният „се вижда отстрани”. Заобикалящите го предмети стават размити. Загуба на способност за общуване, загуба на усещане за „Аз”, пълно безволие. Паметовите способности са съхранени. 3. Третата фаза се отличава с типични за делириантите халюцинации на фона на усещане за безтегловност. Често това, което се „случва” на интоксикирания по време на халюцинациите, може да го накара да извърши нещо, което да доведе до фатални последствия (например да скочи от прозореца, “гонен от тълпа, която иска да го убие”). Протичането на третата фаза зависи от количеството прието наркотично вещество. Може тя да не възникне. Обикновено продължава от 2 до 4 часа. 4. Последната фаза обхваща след-ефекта: тежест, изтощение, силно желание за сън, но невъзможност да се заспи. Приключва от 8 до 12 часа след приемането на медикамента.
Въпреки неприятния ефект, който декларират повечето злоупотребили, към препарата се развива сериозна психична зависимост. Системно злоупотребяващият с циклодол може да се разпознае по восъчно бледото лице, което силно контрастира с ярко розовите устни и червени страни. Създава се впечатление сякаш си е сложил руж и червило. Забелязват се тикове в краищата на устата и пръстите. Наркоманът не може да се задържи за дълго на едно място, непрекъснато свива ръката си в юмрук и т. нат. След известен период се забелязва остра органична деменция. Може да се твърди, че към медикамента се развива и физическа зависимост. Наблюдава се абстинентен синдром, който се характеризира с т. нар. „циклодолен делир”. Като правило един индивид не може да издържи повече от 4-5 такива състояния и изходът обикновено е летален.
Хинуклидилбензилатът е друго синтетично производно на атропина, което е халюциногенно в изключително ниски дози (около 0.1 милиграм) и действа в продължение на няколко дни. Той е приет на въоръжение като психически инкапацитант (средство за предизвикване на временна невменяемост) в химическия арсенал на много армии; използва се също така в операциите на специалните служби.
Червена мухоморка (Amanita muscaria). Психоактивното вещество е мусцимол. Консумира се отварата от гъбите, като е изключително важно времето на варене. Ако то е значително по-малко от около 20 минути, съществува опасност от отравяне, а ако е значително повече, отварата няма да има халюциногенен ефект. Дозата е приблизително една чаена чаша. Ефектът продължава от час до час и половина. Възникват делирни халюцинации. Т. к. червените мухоморки съдържат по-скоро стимуланти, а не халюциногени в чист вид, след приемане на отварата парадоксално се съхранява относителна „чистота” на съзнанието, координацията е добра, възниква желание за движение, появяват се усещане за свръхвъзможности. В случаите, когато отварата е варена около 17 минути (т. е. концентрацията на леталните вещества е много по-голяма), ефектът се характеризира с апатия, сънливост, които рязко се сменят с приливи на енергия и сила, силно снижаване на перцептивната чувствителност. Действието на наркотика свършва изведнъж и бива заменено от изтощение и нормализирано възприятие. Свръхдозата е летална.
Подобен ефект могат да предизвикат и други гъби от семейството на червената мухоморка (Amanita pantherina, Amanita phalloides, Amanita verna, Amanita virosa).
Дисоциативни анестетици:
Веществата от тази група при приемане в малки дози предизвикват анестезия, т. е. постепенна загуба на усещанията от собственото тяло и загуба на усещането за реалност. Способностите за движение, говорене и мислене са силно редуцирани. Големите дози водят до изпадане в състояние на летаргия. Употребилият „се превръща в нищожна точка без тяло и без име, която се лута объркана в нещо, подобно на тунел”. Преживяването е неприятно. Наблюдават се халюцинации на предмети, пейзажи и пр., които могат да се появят както при навлизане, така и при излизане от състоянието на дисоциация, но виденията рядко са впечатляващи, както при класическите халюциногени.
PCP (фенциклидин). Дозите варират от 3 до 10 милиграма. Приема се чрез поглъщане, пушене, смъркане. Пероралното приемане крие сериозна опасност от предозиране, затова в последното десетилетие предимно се пуши, но при първото ефектът продължава от 6 до 24 часа, докато при второто едва между 3 и 6 часа. Ефектът е типичен за дисоциативните вещества – отделяне на съзнанието от тялото, халюцинации и пр. Свръхдозата е летална (лд50 = 100 мг).
Кетамин („конска упойка”) е по-кратко действащ и безопасен заместител на фенциклидина. Използва се за упойка при не много продължителни операции и при животни. Продава се в течно състояние. Приема се остатъчното вещество след изпаряване на течността – предимно чрез смъркане и инжектиране. Използва се като „контра” на екстази от злоупотребяващите.
Декстрометорфанът (демефан, DXM) е основна съставка на някои сиропи против кашлица. В дози около 150 милиграма той е лек стимулант (засилва възприемането на музиката например). Дози от 300 милиграма са халюциногенни, а над 500 милиграма водят до откъсване от света.
Антидепресанти: Въпреки слабото въздействие върху лица, нестрадащи от съответните разстройства на психиката, антидепресанти се взимат от лица с адиктивни девиации. Популярни са известните антидепресанти – такива като прозак, золофт, серопрам и пр.
Абсент. Спиртна напитка (70 – 85 градуса), която се прави от различни растения. В зависимост от вида на абсента той предизвиква: еуфория, безметежност, спокойствие или апатия. Съдържа веществото „туйон”, чието въздействие е сходно на това на марихуаната. Големи дози абсент могат да доведат до изменение на възприятията, зрителни илюзии, променено цветовъзприятие и в редки случаи – халюцинации. Системната злоупотреба води до психическа зависимост, депресия, агресивност, цироза и импо
