В такъв случай /при излишък на оргон/ може да се вземе восък и някакви две неутрални кутийки или шишенца. Едното шишенце е пълно с восък, а другото - празно. Празното се поставя върху самият източник на оргон или в непосредствана близост до него /колкото е по-концентриран оргона - съответно толкова по-добре/ и се накапва восък от пълното /със запалка или друго удобно приспособление/. Ако е достатъчно силен източникът на оргон - с пълното вече шишенце с накапан в него восък /докато се втвърдява той съхранява в структурите си оргон
/ можеш да летиш като Нео /образно казано/. След няколко часа или на другия ден се сменят шишенцата, накапва се в другото и така всеки ден чиста енергия, без допълнителни разходи за оргонити.
Лирическо отклонение: В древността, когато се е раждало дете се е вземала плацентата от заинтересовано от това действие лице /най-добре е това да е роднината, на който е кръстено детето/, изкопавала се е дупка, поставя се плацентата и се е засаждало дърво /изразите 'силен като дъб', 'нежна като бреза или топола' от приказките са напълно реални неща, но няма кой да ни научи, Славейков има произведение - "Явор и Калина"
/ - естествено в 'място на силата' /пълно с природен оргон/. Израствайки /докато расте могат да му се прилагат и други 'процедури', като пример мога да посоча тази с микроскопа и кристала в един от моите постове, естествено тогава едва ли е имало микроскопи/ дървото /естествено подбрано правилно/ започва да резонира с растящото дете.
Това е древен обичай на съвременния аналог на 'хвърляне на пъпа'.
А, в някои съвременни клиники за раждане плацентата дори не се изхвърля на боклука, а се продава във Франция на козметични клиники да се мажат бабите със скъпи кремове с плацента /представям си какъв 'резонанс' се получава тогава с бебето
/. Аз лично съм виждал в специализирани магазини ампули за коса с плацента.
Казвал съм го и друг път - пазете си биологичния материал /едно време дори плюенето по земята се е считало за 'мръсно' действие, при това не само защото се заплюва майката земя, а и защото се е знаело какво може да се направи със слюнката.
Ако прекалявам - кажете си, няма да пиша повече.
Всички имаме починали роднини. Случва се така, че малко или много понякога на човек му става мъчно, особено ако събитието се е случило неотдавна. Посредством мислите си за тях ние им даваме енергия, което е много, много приятно за тях. Можем да им дадем енергия и като оргон /на аналогичен на този принцип викат духове с всякакви там практики, бррр. - като ги подхранват с енергия, те са заинтересовани да дойдат в по-ниско измерение/. Именно този принцип е 'описан' в горепосоченото произведение на Славейков. Защото дърветата резонират не само на физическо ниво с хората. Избират се именно дървета, а не животни, заради дългото им съществуване.
