Автор Тема: Необходима ли е агресивността?  (Прочетена 28705 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Witch

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 65
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #120 -: Април 13, 2011, 22:48:30 pm »
::)
прочети течата от самото начало, и тогава давай пак мнения, не ми се обяснява пак.- то трябва да има ниво човек, че да разбира защо съм агресивне, писано е навсякъде
 ;)  :drinks:
ми то на твойто ниво лично на мен ще ми е супер трудно да сляза, и аз те разбирам ама ти като не можеш да ме разбереш резултатът е сеир за останалите независимо дали тук във форума или някъде другаде.Следователно агресията най често е резултат от липсата на разбиране в комуникацията между двама или повече човека ,като говорим за хората, а агресията е оправдана единствено като резултат при самозащита и то в степен непревишаваща действието което я поражда т.е и е неправилна и необходима едновременно.  :hi:
;D Ми не го приемай лично, обаче факта че комуникираш с мен вече ЗНАЧИ че си на моето ниво  :writer:. Ако не ме беше отразил - тогава вече можше да се говори за друго ниво  8)

 :negative: Сеир - Какво от това?
Пиша този пост, понеже доста интересни изказвания се изтриха,не че не мога да ги пресъдзам .Я да видя колко хора наистина ще разберат смисъла на НЕ АГРЕСИЯТА ... :mocking:
И пак за агресията - необхоходима??? Когато разни кретени не разбират от нормален разговор. Обаче и за това има други начини, но те изискват доста мисловна работа от страна на агресора - а именно да стои и да си разсъждава сам. Което не е възможно в този случай. Щото той не разсъждава а ни разказва кижки и филми.
Целия проблем на агресията е защото идва ВИНА след самия акт на агресия - независимо какъв е бил той. За това не се препоръчва. И не само вината, адски натоварващо е и за двамата. Това че аз го правя, и съм агресивна - позволявам си го понеже знам, че няма да имам вина каквото и да съм казала. Защото смея да твърдя че наистина познавам механизма й. Естествено и това не е безкрайно, т.е. не мога да съм словесно агресивна с хора от близкия ми кръг, тогава вече ме тръшва вината и мен, човек съм.
Обаче да стоиш и да пишеш денонощно едно и също - и поне 3ма човека, от които един агресивен, а другите търпеливо ти обясняват, и ти да не вденеш, това вече не е проблем на ниво разбирания, а на друго, според мен капацитет. В крайна сметка
в канада не съдят, ако имаш оръжие и стреляш е така, за кеф на обществено място, това знаехте ли го? Е, тангра, намерил си точното място за живеене.
И пак за агресията - от другата гледна точка обаче - а именно от този който предизвиква първоначално - това е начин за набавяне на внимание, може да ти отвърнат с лошо , но дори и това е нещо, по добре от колкото да не си забелязан примерно. Капана е огромен, наистина агресора и жертвата са образно казано на един клон. След като първия в случая Танграта си позолява да прави такива изказвания, и когато аз написах, че не одобрявам агресията, той дори не е видял поста ми, защото не отчита нормалния начин на комуникация, аз ставам агресивна, защото ЗНАМ, че на такъв пост ще обърне внимание. Нещата са наистина доста деликатни.  И понеже той е агресор и то не само емоционален, като се замислих по обстойно - факта че БУТА дамите, това е физическа агресия - та беше нормално да отговори с агресия. След което обаче аз не отстъпихи той свали гарда с хиляди измислени причини.
Обърнете внимание че беше написал на Търсеща  в един пост че логиката й е сбъркана - е това кво е? Това е агресия, а пък тя беше търпелива и добра с него, обяснителна, обоснователна и т.н. Опитвам се да повторя, потретя и ..... че колкото и да сме добри с агресорите - те не го разбират, те НЕ ПОЗНАВАТ ДОБРИЯ ТОН, имат СБЪРКАНИ представи за доброто, и мислят че доброто е да си НАИВЕН, ГЛУПАВ и естествено там идва и думичката МЪДЪР. Ето го сравнението - Търсеща е деликатна с него - той е агресивен с нея, аз съм агресивна с него, и той се оттегля. АКо обаче аз не знаех как работи след това агресията, вече щях да се чувствам ужасно виновна. И да се завъртиме в отвратителния кръговрат на жертвата. Да си прехвърляме след това топката, и така до безкрай.
Начина по който може да се избегне агресията е следния- ПРОСТО НЕ СЕ РЕАГИРА ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО РЕАГИРАХМЕ АЗ И ТЪРСЕЩА- въпреки че тя беше много добронамерена към него - той пак не го оцени. Истината е че такива хора като Танграта винаги си намират причина да се държат безобразно, дори да не познават човека насреща. Та когато не се ОТРЕАГИРА на агресора - той вече не намира "храна" за поведението си, и САМ СИ ТРЪГВА,просто се отдръпва.
Пак казвам - и жертвата и агресора са роли, които просто се сменят във времето. И няма , наистина няма отърване ако не се смени гледната точка.
При танграта няма да се смени гледната точка, за да се случи това, той наистина трябва да поработи върху себе си, което се съмнявам че ще има желание да направи, а и като гледам и капацитета му куца.
Пример - виждам темата - наясно съм с агресията, както в случая - и решавам да не се занимавам, защото си е загуба на време в което може да почета доста интересни теми от този сайт - и понеже знам как разсъждават агресорите се оттеглям, както между другото направиха доста хора. НО аз решавам да видя дали ще разбере като му говорят, и му посочват нещо, дето му е под носа. Но като не го познава - няма как да отчете че то е там - това отново е образно казано.

Наистина трудно е човек да излезе от такъв тип взаимоотношения, защото той самия остава с уещането че контрата е в него, и трябва време, за да види, че никога не е бил прав. Но това пак казвам е свързано с много мисловна работа, и то с някой, който да те води...
Просто ако не съм агресивна с него - той не ме забелява - съответно аз не мога да му кажа това дето искам да му кажа, елеметарно е. НЕ ЧЕ НЯМА ДРУГ ПОДХОД  агресията върви само при агресорите.
Представете си двама истински агресора - и кво? Оцелява по силния. Ако обаче човек знае, че може да се справи с тъпака и без да е агресивен, не си позволява да реагира по този начин - пълен игнор на другия - и така няма да се получи това "закачане".
За съжаление опита ми, и този на хора които професионално се занимават с психология и то в сферата на насилието наистина сочи че хората склонни да употребяват и да търпят насилие са отаснали в проблемни семейства. Все пак знаете какво беше едно време - нямаше толкова засилен контрол на това как си гледаш децата, какво се случва с тях зад стените на дома им. Ето, това в момента е резултата.
А до това че жените избягват агресията - ТОВА НЕ Е ВЯРНО. В една от скандинавските държави - не се сещам обаче точно коя - има фондаций за закрила на МЪЖЕ!!! Да, правилно прочетохте! На мъже!!! Защото там жените са агресорите!! В България има такива фондаций, които обаче защитават жените. Същото е и в испания. Това дали си мъж или жена няма отношение по въпроса.
Ох, мога много да пиша, ама малко хора ще ме чуят...
Има един принцип - нарича се принципа на скачените съдове, т.е. когато единия избухне - напрежението се излива в другия, и така той си го носи, докато не му стане прекалено тежко. Процеса се обръща, и този, който е бил жертвата, набира достатъчно напрежение, за да избухне, и отново да си върне на другия, това е дето се получава. Виждала съм го толкова пъти, че примери и случки стотици има.
Естествено тук говорим за що годе нормалните хора, щото има разни убийци, които НЕ УСЕЩАТ ВИНА, заради предпазните механизми, ама това вече е друго.
« Последна редакция: Април 13, 2011, 23:10:41 pm от Witch »
Пролетния карнавал на вещиците не е за изпускане!

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #121 -: Април 14, 2011, 13:35:17 pm »
OK, ще си перифразирам мнението, пък дано го одобрят тоя път модераторите.

Малко налучквам, но Търсеща, да не би да се увличаш по Дънов?

Мисля подобен тип теории проповядващи сляпо и безогледно пълната пасивност са негов патент.

Това е една от доста лошите страни на учението му, обаче. Поне според мен.

Хората просто се превръщат в пионки и поданици на Новия Световен ред.


"Любезността е обезоръжаваща", но само за привлекателни жени, които се движат главно между мъже. Особено ако пък са по-красиви, всеки иска да е приятел с тях. Всеки се усмихва и се мазни.
Имам такива познати. За тях светът, и изобщо социалните отношения са вино и рози. (розите, разбира се пръснати по земята пред тях).
Питай обаче някоя по некрасива как се чувства?

Може и за Пако Рабан, стилиста също да важи. Щото той се движи там сред хай лайф манекенки и гейове.
Естествено е като се усмихне любезно и всички да са обезоръжени. Те и без това са си обезоръжени, щото в неговия свят той коли и той беси. Той държи пачката (т.е. най-голямото оръжие), той назначава и уволнява, той разполага с хората и има зад гърба си дори охрана, заедно с тълпата му подчинени манекенки.
В нерафинирания свят, обаче, нещата са много по-различни.
Всички други комбинации, мъже с мъже и жени с жени има доста конфликти.
Било на работа, спорт, улицата или където се сетиш.
Тангра, въобще не налучкваш! ;)
Научих от психология на общуването(всъщност не го й казвам за първи път тук), че вероятността да сгрешиш когато говориш за друг човек е много голяма, още обаче не мога да се въздържам да давам съвети без да са ми ги искали. И за това наистина с добри чувства те съветвам да цениш уникалността и индивидуалността на хората и ако наистина го правиш ще се откажеш от налучкването.
Не си падам по Дънов. Запозната съм горе-долу с неговото учение, защото бях записала сип паневритмия, ама много несериозно го приемах тогава и много се смеехме докато изучавахме  танците му. Не си спомням да е призовавал към пасивност.
 Нямам нищо общо с пасивността, дори напротив аз много активен човек. Хората, които ме познават са ми казвали, че  имам неудържим ентусиазъм. И искам да разбереш, че аз не просто съм се отказала да причинявам зло, но искам да правя добро, а това вече не е пасивност. Доставя ми удоволствие да карам хората да се усмихват. Аз съм много положителна личност и непоправим оптимист. Много съм енергична, не случайно съм спортиска, спасител по плуване, инструктор по плуване, ски учител, съдия по футбол, завършила съм магистратура спортна психология и ще стана доктор на науките, защото ентусиазмът ми и желанието ми за учене са  наистина много големи.
Ще ти кажа какво за мен е пасивност. Пасивност е когато живееш живота си без да осъзнаваш изборите, които правиш. Аз съм направила избора си да правя добро, а не зло, освен това някъде пишеше, че това е и егоистичен избор, защото, колкото и да не вярваш, когато правиш добро девидентите за теб са много повече отколкото предполагаш. Така де, аз съм далеч от егоизма, не го правя за себе си, просто честно не ми доставя удоволствие да наранявам хората по-никакъв начин. Емпатията ми е много силно развита, между другото в "Човекът-социално същество" пише, че един от начините да се преборим с агресията е да повишим емпатията между хората - способността да се поставиш на мястото на другия.
По-повод изказването на Пако Рабан, не си ли малко предобеден, ами ако не го беше казал той?  Понеже претендираш, че разбираш от логика, не е ли логично, че ако си любезен вероятността отсреща да потушиш отрицателните чувства е по-голяма отколкото да проявяваш агресия спрямо човека?Пример от реалния живот : пътува ме с моя колежка в градския транспорт и на някаква жена и се отваря чадъра( без да иска), и моята колежка я направи сама да си говори, как трябвало да внимава и дъра- бъра, оттам каква обратна реакция очакваш? Аз в повечето случаи на хората, които ме бутат и настъпват им казвам: "Не се притеснявай те!" А стават постоянни конфликти, онзи ден един господин стои на вратата и една жена като започна да му се кара, а той от там да я обижда. Кому е нужно това?
Стоя зад мнението, че хората наистина могат много повече да спечелят от сътрудничество и взаимопомощ, от това да правят жалки опити да спасят нараненото си его. Има ли логика?
Сега, все пак живея сред хора и имам много контакти, виждам как мъжете реагират на отворените и агресивни жени, които говорят и реагират без мисъл в главата и това е независимо от външността им, повечето оценяват любезността.
« Последна редакция: Април 14, 2011, 14:34:15 pm от Търсеща »

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #122 -: Април 14, 2011, 14:01:55 pm »
“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”
“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”
“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

Знаеш ли Тангра, на кой са тези мисли?
И защо този всепризнат мъдър човек бръщолеви такива неща?
 * "Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него"
.
* "Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки."
* "Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение."
Защо Конфуций ги говори такива? :unknown:
 Конфуций приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността на един към друг.
Цитат
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.[/
[/color]quote]
Майка Тереза
Това са едни от хората, на които се възхищавам! И не защото съм ги изучавала подробно, а защото се убедих в мъдростта на тези мисли.
« Последна редакция: Април 14, 2011, 14:29:37 pm от Търсеща »

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #123 -: Април 14, 2011, 14:24:36 pm »
И последно за да не ставам досадна, ще ви цитирам едно от любимите ми стихотворения:
Обич никога не стига
Цитат
Ти, който почваш да четеш това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но неможе да забрави?
Че който зло желае страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея(тъжна костатация!)-
и цялата "цивилизация",
уви, поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен от Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи,
с тук-там мъдреци протестиращи-
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта-
спасителката на света.
Ти, ако все още четеш това стихотворение,
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига[/color]!
Стихотворението е на Мадлен Алгафари от книгата й "Вяра имам",
много ми хареса, препоръчвам ВИ я!

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #124 -: Април 14, 2011, 14:52:06 pm »
И даже Тангра, за да ме опознаеш още малко, ще ти споделя,че следвам даже съвета от книгата  "Социална интелигентност", немога да се сетя авторът ли авторите, където префразират мисълта " Не прави това, което не искаш на теб да ти направят" в " Не прави това, което неискат да им правиш", защото аз лично, съм се убедила в уникалността на всеки човек и я ценя и си давам ясна сметка, че това, което искам аз не е задължително да важи за другия! ;)

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #125 -: Април 14, 2011, 16:03:42 pm »
Относно последния постинг:

Именно!

Точно за това говорих. Даже в откъса от книгата, която цитирах го пишеше.

Това, което искаш ти, макар да ти се струва добро, не важи за другия.

И това, което на него му се струва добро, може да не важи за теб (ако е някакъв мазохист, например).

И тогава остава личната преценка и личния морал само.
Действаш според това, както прецениш на момента.
Т.е. действаш както си искаш (според личния морал).
Това не го ли казах 100 ина пъти!?

Естествено любезността е по-вероятно да предизвика любезност.
Това е очевидно.
Хора, които са негативни и само търсят с кой да се заядат са за съжаление.
Но пак ти казвам, ти говориш за ОПРЕДЕЛЕНИ случаи, а темата е за 100% от случаите.
Естествено, че в някои случаи (по възможност повечето) ще си любезен и уважителен.
Нима не го казах по-горе?
Ако някой ме настъпи случайно, също не му се сопвам. Това си е ясно.
Нима това е борба за йерархия, или пък за ресурси? Даваш пример, който е несъществен.

С риск да се обидиш, щом ше ставаш доктор на науките, трябва да правиш разлика каква ти е тезата. Дали ще защитаваш всички, 100% от примерите по света, или някаква част от тях.
« Последна редакция: Април 14, 2011, 16:10:37 pm от Tangrata_ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 828
Re:Необходима ли е агресивността?
« Отговор #126 -: Април 14, 2011, 16:04:12 pm »

Стихотворението е на Мадлен Алгафари от книгата й "Вяра имам",...


То стихотворението е хубаво, но повечето описани неща в него са резултат от действията на нейните съплеменници. Дали ще и простят, ако го адресира към тях?

------
Как реагира младежа?

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27