Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Търсеща в Март 05, 2011, 18:56:08 pm

Титла: Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Март 05, 2011, 18:56:08 pm
Някои учени са на мнение, че определени видове агресивност са полезни и може би съществени. Основат  доводите си на наблюдения върху животни.
Според Кропоткин през 1902г. е стигнал до извода, че поведението на сътрудничество и взаимопомощ играе важна роля в оцеляването на много форми на живот.

Според Елиът Арансън явната агресивност вече не е необходима за оцеляването на човека. Няма съмнение, пише той, че в началото на еволюцията на човека голяма част от агресивното поведение е улеснявала приспособяването. Но когато се огледаме наоколо и видим свят изпълнен с конфликти, ненавист и недоверие между народите и расите, безсмислени кръвопролития и политически убийства, с основание започваме да се съмняваме в ролята на агресията за оцеляването. Биологът Лорън Айсли отдава дължимото на древните прадеди на човека, но предупреждава да не им подражаваме, когато пише:"Днес са ни потребни хора, които са по добросърдечни и по толерантни от онези, които заради нас се пребориха с леда, тигъра и мечката."
Аз лично пробвам всекидневно твърдението на Пако Рабан, че любезността е обезоръжаваща.
Според вас необходима ли е агресивността?
Често ли прибягвате до нея?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Март 05, 2011, 19:49:38 pm
Аз лично пробвам всекидневно твърдението на Пако Рабан, че любезността е обезоръжаваща.
Според вас необходима ли е агресивността?
Често ли прибягвате до нея?
Любезноста може да "обезоръжава" в другите страни, но за България това не важи ;).
Давам пример от преди 1час, разхождам си кучето и срещу мен върви двуметров исполин със свободно пуснато куче, питам отдалеч, мъжко ли е отговора му беше под носа и едва ли не що не се разкараш .... на което моментално "любезноста" ми се изпари и му теглих една и отпуснах повода на ротвайлера си и .... работата се оправи върза си мастията ;).Та Търсеща в тази кирлива страна това което го казва Пако не важи, така мисля аз  ;)!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Edge of Sanity в Март 05, 2011, 19:54:50 pm
На първия въпрос аз мисля че е необходима, но при определени случай, и трябва да се избягва. Агресивноста би трябвало да е краен метод...но нещата не стоят точно така. На втория въпрос дали прибягвам до нея, да, непрекъснато, просто не мога да го избегна.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: dragonn в Март 05, 2011, 20:01:58 pm
old4 защо разчиташ на кучето ти да те пази от агресия...нима то е по умно от един човек?

Агресията е много важно нещо в живота, ако искаш да научиш след време къде грешиш...пък и да оцелееш за момента, за да си помислиш отново къде си грешал. ;D

Edit: Иначе казано агресията е свързана с прикриване на страха.

Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Март 05, 2011, 21:22:13 pm
old4 защо разчиташ на кучето ти да те пази от агресия...нима то е по умно от един човек?
Нещо не си разбрал както трябва но то си е за теб  ;), разчитам на кучето си да разкара чуждите мастии, а ти сигурно си много смел и ще излезеш срещу беснееща каракачанка  ;D, аз нямам толкова смелост  ;).А за колко е умно кучето ми, доста по умно е от много човеци.

П.С.Първо чети внимателно постовете и тогава пиши мнения!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Март 05, 2011, 21:35:00 pm
Аз лично пробвам всекидневно твърдението на Пако Рабан, че любезността е обезоръжаваща.
Според вас необходима ли е агресивността?
Често ли прибягвате до нея?
Любезноста може да "обезоръжава" в другите страни, но за България това не важи ;).
Давам пример от преди 1час, разхождам си кучето и срещу мен върви двуметров исполин със свободно пуснато куче, питам отдалеч, мъжко ли е отговора му беше под носа и едва ли не що не се разкараш .... на което моментално "любезноста" ми се изпари и му теглих една и отпуснах повода на ротвайлера си и .... работата се оправи върза си мастията ;).Та Търсеща в тази кирлива страна това което го казва Пако не важи, така мисля аз  ;)!
old4 , e по-добре да поработиш върху самоконтрола, примера показва, това!
Със сигурност моята външност определя обратната връзка, която получавам от другите хора! А въпреки това всички мъдри хора знаят, че е нужно да се обръщаш с любов и уважение към хората!
Какво и е на страната не виждаш ли, че всичко зависи от твоето отношение?
Аз на твое място бих се разкарала. От къде знаеш исполина може да е имал лош ден? :---;
 ::);
 :mad:;
:mad:; :mad:; :mad:
 :shok:;
 ???
Напротив old4 в България има място и за добронамереност, съчуствие, емпатия, оказване на помощ, но знаеш ли първо трябва да го избереш и след това да си готов да надмогнеш себе си , да се учиш. Защото да помагаш се изискват знания и усилия.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Март 05, 2011, 21:45:10 pm
На първия въпрос аз мисля че е необходима, но при определени случай, и трябва да се избягва. Агресивноста би трябвало да е краен метод...но нещата не стоят точно така. На втория въпрос дали прибягвам до нея, да, непрекъснато, просто не мога да го избегна.
И какво точно правиш?
 Не ми се вярва да си лош човек!
Аз вярвам, че по природа хората са добри, само, че някои не развиват способността си за емпатия.
Някои не развиват социалната си интелигентност, други като мен не знаеха доскоро за съществуването й!
Общуването, всъщност наистина е изкуство!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Март 05, 2011, 21:53:25 pm
old4 , e по-добре да поработиш върху самоконтрола, примера показва, това!

Благодаря ти за съвета но не се нуждая от него!

П.С.Моят принцип е на доброто отвръщай с добро, на лошото ............!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Март 05, 2011, 21:55:52 pm
old4 , e по-добре да поработиш върху самоконтрола, примера показва, това!

Благодаря ти за съвета но не се нуждая от него!

П.С.Моят принцип е на доброто отвръщай с добро, на лошото ............!
Ок, old4, извинявай!
 
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Edge of Sanity в Март 05, 2011, 23:30:24 pm
На първия въпрос аз мисля че е необходима, но при определени случай, и трябва да се избягва. Агресивноста би трябвало да е краен метод...но нещата не стоят точно така. На втория въпрос дали прибягвам до нея, да, непрекъснато, просто не мога да го избегна.
И какво точно правиш?
 Не ми се вярва да си лош човек!
Аз вярвам, че по природа хората са добри, само, че някои не развиват способността си за емпатия.
Някои не развиват социалната си интелигентност, други като мен не знаеха доскоро за съществуването й!
Общуването, всъщност наистина е изкуство!


Ами...не знам точно...може би вербална агресия. Даже си мисля че повечето хора се освобождават по този начин, с вербална агресия.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: sidewinder в Март 05, 2011, 23:58:37 pm
Защо трябва да смятаме агресията за нещо неестествено и ненужно? Ще ви посъветвам да се огледате в живата природа и да наблюдавате животните.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Март 06, 2011, 08:48:51 am
Защо трябва да смятаме агресията за нещо неестествено и ненужно? Ще ви посъветвам да се огледате в живата природа и да наблюдавате животните.
sidewinder, животните за разлика от нас имат нисък интелект. Не могат да говорят. Нямат възможност да развиват емоционалната си интелигентност и да работят върху себе си, да усъвършенстват умението си да общуват, незнаят какво е това самопознание... И въпреки това Кропоткин точно чрез такива наблюдения е стигнал до извода, че поведението на сътрудничество и взаимопомощ играе важна роля в оцеляването на много форми на живот. Поведението на сътрудничество сред някои социални насекоми, като термити, мравки и пчели, е добре познато.    
 За разлика от животните хората, които умеят да управляват собствените си чувства и да регулират взаимоотношенията с околните, са по удоволетворени от живота, по-ефективно възприемат и запазват информацията.
Умението за общуване никога не може да се овладее в такава степен, че да не съществува необходимост от време на време да си даваме сметка по наи-системен начин за това, как общуваме в конкретни ситуации.
sidewinder, ти наистина ли смяташ, поведение, целящо да причини зло и болка, което всъщност е акт на агресия за нещо естествено и нужно?
Всъщност по-голяма част от данните сочат, че наскърбяването или нараняването на друг човек, не намалява потребността от агресия, точно обратното, засилва отрицателните чувства на нападателя към жертвата и в бъдеще може да доведе до по-силна агресия.
Изразяването на агресивността не потиска склонността към агресия, а напротив засилва я! Когато човек извършва акт на агресия се старае да омаловажи всички положителни качества на другия човек и да засили всички негови недостатъци. Ще се опита също да намери допълнителни основания за омразата си към него.
Насилието не намалява склонността към насилие: насилието поражда още по голямо насилие.
Не е ли по естествено и нужно да си помагаме? Да се учим един от друг като общуваме по между си.



Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 06, 2011, 11:53:11 am
Съгласен съм,че с животните не можем да се сравняваме когато става дума за агресия.Хората са единствените използващи агресията за удоволствие и забавление.
Да не говорим че обществото ни е базирано на дарвинистки и евгенистки теории, а там знаем за какво се говори( :--- слабите долу).
Аз също смятам че агресията е 'неестествена.При положение, че има толкова начини да се избегне.Агресията в повечето си проявени случаи(поне според мен)се дължи на факта,че даден индивид не може да изрази чувствата и мислите си, и прибягва до нея като последен вариант да се наложи над друг(фалшиво его).
За мен агресивноста не е необходима.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: konstantin2007 в Март 06, 2011, 12:59:00 pm
Ама разбира се,че ни е необходима агресията.Разбира се..в умерени дози..То всеки от нас я притежава,ма малко си го признават!Всеки иска да бъде"добър"и"съвършен"...с други думи.."богоугоден"и"социоугоден"..Без така очерняната и оплювана"агресия"обаче,сега сигурно нямаше да ни има.Инстинктът за самосъхранение е велико нещо.
Освен това..как може да надживееш нещо,да го преодолееш и разградиш,ако не си гопреживял,ако не го познаваш?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 06, 2011, 13:28:11 pm
Не бъркай инстинкта за самосъхранение с агресията.
Всеки е агресивен разбира се до някаква степен.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Март 06, 2011, 14:02:57 pm
Съжалявам че ще го напиша толкова грубо, за мен човек който проявява агресия към по слаби от него е чиста проба помияр!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Iveta в Март 06, 2011, 22:37:51 pm
Агресията е полезна дотолкова, доколкото човек я използва да защити личното си мнение, Аз-а си. Не веднага да се съгласява с чуждото. Това се нарича разумна агресия.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: konstantin2007 в Март 07, 2011, 09:32:41 am
Не бъркай инстинкта за самосъхранение с агресията.
Всеки е агресивен разбира се до някаква степен.
Арака,инстинктът ни за самосъхранение е базиран на агресията.Или обратното..все тая..Няма как да се защитиш,ако не притежаваш доза агресия.Според мен няма как и да си пълноценен човек без да носиш "агресията"у себе си.Би бил безгръбначно..Финтата е да,знаеш,"че можеш,че я носиш у себе си",и да умееш да се контролираш.Баланс.
Олд,хубаво си го казал.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 07, 2011, 12:01:47 pm
Къде е базата, когато бягаш тогава?А,да се защитя има толкова много начини в които не присъства агресия.
Толкова време(хиляди години)сме живели чрез и с агресия,че даже не можем да си представим живота си без нея,даже казваме че дължим оцеляването си на нея :lol:.
Ако живеш в общество в което няма агресия, ще знаеш ли що е това?
Да,всеки е агресивен до известна степен,защото чашите ни са пълни с агресия.Така са ни учили да живеем.
Аз прелагам да изпразним чашите и да ги напълним с нещо ново.Някой беше споменал (във 'Философия на родителството'),че 'диска' на бебето е 'празен', от нас зависи с какво ще се напълни(поне в началото),а това е основата.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Iris в Март 07, 2011, 12:13:32 pm
Първо ще започна с това какво разбирам под „агресия“, а дали е необходима нека всеки сам си определи. И така, агресията според мен е налагането на нашата воля над нечия чужда воля. Обикновено когато говорим за агресия се разбира това налагане да се извършва с груби, най-вече физически средства. И обикновено до такива средства прибягват хората, които изпитват трудност да действат по друг по-интелигентен начин. Значи, с това не казвам, че хората проявяващи агресия задължително са неинтелигентни. Обикновено са такива, но далеч не винаги. Но когато интелигентността на човек не може да му осигури реализирането на неговата воля, той може да използва по-груби средства.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: gabriella33 в Март 08, 2011, 00:35:29 am
За съжаление,в някои отношения,човек просто отказва да се развива.Способността ни да четем си остава на ниво 9 годишни или 500-900 думи в минута,а какво да кажат онези с 25000-30000 думи в минута :oАгресията,проявявана в настоящето не се различава много от онази, първобитната,архаичната,на принципа "Аз ли ще го изям,или то мен?!".Разликата е там,че днес можем да я контролираме, но не желаем.Осъзнаваме,че има агресия,изследваме я,даваме й определения и въпреки всичко продължаваме да я използваме.И аз мисля,че агресия в малки дози е необходимост,нали няма отрова ,а има превишена доза.Лошото е,че ние умишлено превишаваме дозата.
Агресивността е символ на първичната ни ,животинска същност,от която няма как да се откажем, но можем да я подчиним.Агресивността се определя, не само от генетичния код,но и от модела на обществото,в което живеем и семейното възпитание,което получаваме от най -ранна възраст.
Може би агресията ще успеем да преодолеем тогава,когато повече хора започнат да си задават този въпрос-Необходима ли е агресивността?.
За сега мисля,че все още сме в света на Ал Капоне,а той е казал:"Ако не става с добра дума,то става с добра дума и пистолет!"
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Edge of Sanity в Март 08, 2011, 18:20:16 pm
Естествено че е необходима, освен това тя е неизбежна.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: fishbone в Март 10, 2011, 23:09:17 pm
Агресията в голяма степен не е необходима, но много хора го осъзнават едва, след като са я проявили и въпреки това пордължават да боравят с нея.
Ако живеш в общество в което няма агресия, ще знаеш ли що е това?
Ако живееш в такъв свят нама да има нужда да знаеш що е то агресия.
А сега коато вече знаят какво е аграсията хората, защо продължават да бъдат агресивни?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 10, 2011, 23:27:11 pm
И аз това се питам РибяКост:)Но се радвам,че все повече хора си задават въпроса "Необходима ли е агресивноста".Радва ме защото, при наличието на такъв въпрос се заражда мисъл и идея за нейното отсъствие от живота ни:)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: fishbone в Март 11, 2011, 00:05:41 am
Така е arakha. Дано повече хора се обърнат към позитивността и добротата или поне се помъчат. Ама Защо да е лесно, като може и да е трудно...??? ;D
Агресията е част от от пътя към себепознанието и същевременно най-голямата спънка към него, независимо дали ще е насочена навън или навътре.
Само този, който стои над нея знае как да си служи с нея и кога. Така, че не е достаъчно само да знаем какво е тя. Важното е да знаеш как да я трансформираш, да я накараш да работи за теб.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 11, 2011, 12:05:41 pm
С момента на трансформацията съм съгласен.
Има един капан обаче.Поне според моите наблютения,в повечето от случаите когато отключваме агресията го правим благодарение на фалшивото си его.
На моменти съм реагирал ненужно агресивно зада защитя това си его.Забелязвам,че тази защитна реакция се дължи на така наречения 'рептилки мозък',който реагира на момента без да се обмисли каквото и да е.Явно (според мен) фалшивото его използва тази способност(или обратното)на този мозък и в повечето случаи ни оставя в небрано лозе.Забележете също така, как когато това се случи се чувтваш сякаш това не си ти, и впоследствие се включва съвеста обясняваща ни какво сме направили.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: konstantin2007 в Март 11, 2011, 18:57:43 pm
Балансът е едно,а липсата на "отпорни сили",доза агресия и въобще..както искате го наречете,си е съвсем друго нещо.И ето защо безспирно ни заливат с езо-бози и всякакви ню ейдж пропаганди,та чак до ченълингите..И мантрата от религиозните писания,та до днешните модерни текстове си е една!"Бъдете добрички и хрисими"че та не играе сопата.пардон..да не се наложи да ни спасяват от самите нас 8)..Мдаам..Чудя се..само аз ли чувам новозаучените тонални изявления на стадото? :unknown:
Някак..цялата мода да си"духовен","добър","хрисим"и квито още"добродетели"се сетите..лека-полека се превръща в новата приспивна песничка на овцете..А те милите..ще се избият да се доказват..кой от кой по-хрисим..парсон..добър..спазващ нам си кви закони,живеещи според 3,5,8 или не знам си кое "законие" и предписание..Не,че има лошо де..избор.Но..някак без да си дава сметка,че като залитне(без значение в коя посока)губи равовесието.Балансът.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Март 11, 2011, 19:23:34 pm
Мдаам..Чудя се..само аз ли чувам новозаучените тонални изявления на стадото? ................
:hi: винаги съм знаел че си умно момиче!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 11, 2011, 19:47:52 pm
Не си само ти:)
Баланс може да има и без агресия(ако съм разбрал правилно К2007).Ако някой те нападне със сопата, можеш да се защитиш чрез хладнокръвие примерно.
Има различни стада от овце,да не забравяме че всеки един от нас е част от някое стадо.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 11, 2011, 21:54:45 pm
Защо слагаш еквивалентност между хладнокръвието и липсата на агресия.
Това са си съвсем отделни понятия.

Някои хора имате много странни определения за някои понятия. Сами сте си ги измислили от някъде.

Ето какво ми попадна
http://bgsociety.nbu.bg/data/00013.pdf
четох до 2ра страница, но мисля, не е лошо, за да даде повече гледни точки.
Там може да видите 10 ина вида агресия.
Цитат
ВИДОВЕ АГРЕСИЯ
Афективна агресия
Включва интензивни автоматични модели, свързани с активиране на симпатична и
адреналинна стимулация.
Подбудена от страха агресия
Придружена е от страх и се проявява, когато бягството не е възможно. Предизвикана е
от предшестващ неприятен опит.
Агресия, свързана с храната
Насочена е към хора или животни, които се приближават към храната. Ранен индикатор
за развитие на една доминираща агресия.
Агресия между женските екземпляри
Агресия за доминиране
Агресия между мъжките екземпляри
Борба между мъжките, включваща елементи на съревнование за територията и на
сексуална агресия.
Майчина агресия
Защита на малките, вариант на доминиращата агресия.
Неафективна агресия
Без автономна активация
Агресия, предизвикана от болка
Защитна агресия, предизвикана от болка
Игрова агресия
Появява се по време на игра
Притежателна агресия
Форма на доминиращата агресия. Реакция, която възниква, когато някой се опитва да
отнеме нещо на субекта.
Грабителска агресия
Насочена към обекти, които се движат бързо, дори и да са интимни партньори.
Защитна агресия
Обикновено при защитаване на територията
Пренасочена агресия
Агресия към трети субект, намесващ се при бой между два субекта или като удобен за
изкупителна жертва.
Териториална агресия
Поведение за защита на дадена област от индивид или група, при опит на други да
влязат в нея.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 11, 2011, 22:29:35 pm
Отделни са да,идеята ми беше да дам пример,че агресията е заменима като средство за реакция на определен дразнител.
Определенията на психологията,които са приложени от теб,обаче си имат една събирателна изразяваща се в действието което следва определения тип агресия.Тази събирателна се наричам 'чиста агресия'.Независимо какво определение(или причина за агресия) ще сложим пред агресията тя си остава такава,чиста и проста.
Не мислиш ли,яе всичките тези причини за агресия водят само до едно-агресия.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 11, 2011, 23:14:21 pm
Да, мисля, водят до агресия.

А ти не мислиш ли, че някои от тези причини са съвсем основателни? И не бива да се отричат?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 11, 2011, 23:25:35 pm
Да,основателни са.Но защо трябва да разрешаваме паричината(или проблема) с агресия?Та,това не води ли до друга причинно-следствена връзка със същия завършек от действието,а именно агресия.

Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Iris в Март 12, 2011, 10:57:53 am
Когато говорим за агресия, можем да различим проявена и потисната агресия. В определен смисъл е по-добре да проявиш агресията си, да освободиш напрежението, отколкото да я потиснеш и в един момент тя да стане неконтролеруема, а също е възможно да доведе и до психични проблеми. Агресията е напълно излишна, но само ако човек може да се освободи от нея без да я потиска, т.е. да създаде правилно отношение към нея, като нещо ненужно и незасягащо го. Агресията винаги говори за липса на способност за себевладеене и като следствие липса на способност да се управляват външните събития. Когато човек иска нещо и полага усилия да го постигне, това още не е агресия. Ловецът вижда животно, опъва тетивата и стреля. Тук няма никаква агресия. Но ако животното нападне ловеца и той стреля с чувство на страх за собствения си живот, вече имаме агресия. В единият случай животното не осъзнавайки опасността, не проявява своята воля и волята на ловеца може да се осъществи необезпокоявана, а в другия волята на ловеца вече е насочена към това да неутрализира волята на животното да го разкъса. Безпристрастността вече отсъства. Агресията винаги е пристрастна и субективна. В нея са намесени лични емоции, егоизъм. Това не е просто желание да бъдеш себе си, а желание другите да се съобразяват с тебе и с това, което ти искаш.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Iris в Март 12, 2011, 11:35:12 am
В добавка на горното ще кажа, че не бива агресивността да се бърка с борбата. Не, борбата е закон на битието. Борбата е задължително условие за развитие. Но борба можем да имаме без агресия. За това обаче човек е нужно да надскочи себе си. Сега не знам точно как е прозвучало последното изречение за повечето, но агресията извън личността не съществува. От позицията на висшия аз няма агресия, няма лична обвързаност с това дали, кога и как ще бъдат постигнати или не заложените цели.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 12, 2011, 18:01:51 pm
Просто имаме разминаване в понятията.

За мен агресия включва инициативно действие, борба, завоевание.
Завоевание включително и мъж-жена.


Ето един пример.
Ако си в 10 клас и дръпнеш момичето пред тебе за косата това агресия ли е?
Или може би дали е агресия зависи от това колко силно си дръпнал косата?

Като бях млад си мислех, че това е лошо, и е агресия ...

Но се оказа, че момичетата обичат да ги дърпат за косите. Също така обичат момчетата, които са по-агресивни и ги дърпат за косите, отколкото тези, които се владеят, контролират и не знам още какво.

Като бях млад и без опит и аз мислех като теб, Ирис. А и като arakha.

Сега знам, че част от ритуалния процес на "сваляне" между мъж и жена ЗАДЪЛЖИТЕЛНО включва и агресия. Особено ако жената си струва.
Инстинкта и иска мъж, който МОЖЕ да прояви агресия. И той трябва да го покаже. Моженето.

Хора, които отричат сляпо агресията очевидно не са запознати с този брачен ритуал.
И/или не мислят с главата си.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 12, 2011, 18:08:37 pm
Отделни са да,идеята ми беше да дам пример,че агресията е заменима като средство за реакция на определен дразнител.
Определенията на психологията,които са приложени от теб,обаче си имат една събирателна изразяваща се в действието което следва определения тип агресия.Тази събирателна се наричам 'чиста агресия'.Независимо какво определение(или причина за агресия) ще сложим пред агресията тя си остава такава,чиста и проста.
Не мислиш ли,яе всичките тези причини за агресия водят само до едно-агресия.
Да,основателни са.Но защо трябва да разрешаваме паричината(или проблема) с агресия?Та,това не води ли до друга причинно-следствена връзка със същия завършек от действието,а именно агресия.


Как така хем е агресия, хем е основателна, хем и питаш "защо трябва да разрешаваме проблема с агресия".

Това ми звучи като някое малко дете, дето вика "ама защо така се случва ...."

Най-важното, най-същественото в духовното израстване, това е ПРИЕМАНЕТО, на РЕАЛНОСТТА.
Ако (си) задаваш въпроси от сорта, "ама защо пък така е в реалността, а не иначе", ти се противиш, упорстваш срещу дадеността.

Разбира се говорим за неща, които не могат да се променят с лично желание.
А инстинктивната програма на цял един свят от 6 милиарда души, да искаме да променим, така както ни харесва ЛИЧНО НА НАС, си е себичност на степен Н-та.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Yoda в Март 25, 2011, 09:43:12 am
Tangrata_, не мога да се съглася с последното ти мнение. "Въпросът": "защо трябва да решаваме проблема с агресия" е реторичен всъщност- т.е. не е нужно да решаваме каквото и да е с агресия. Поради простата причина, че "основанията" някой да е агресивен идват постфактум като оправдание, а не като реални testimony.
Не ви се разминават понятията, а разбиранията за "агресия"- то понятието е едно.
Неоснователно враждебно мислене спрямо определен субект. Враждебно, включва осъзнато и целенасочено неприязнено чувство към някой. От това да имаш причина към осъзнаването като:ревност, просто злоба, завист, гняв до това да те дразни някой и да искаш да му го покажеш.
Всичко това се контролира. И в известна степен, именно този контрол е един от признаците, които ни различават от животните и показват, че инстинктите са подвластни на волята ни, а не на рефлексите.
Т.е. агресията не само не е необходима (все пак ненапразно си избрах този ник) но и крайно излишна. Лесно е за доказване, защото го доказва живота около нас. Ако пожелавайки нещо или недоволствайки от нещо ти подходиш с агресия се получава рикушет. Както искате си го представете- от хвърляне на камък към (плазмено) огледало до буквално и нагледно да гръмнеш в човек. От плазменото огледало камъкът ще се върне, куршума от тялото на човек няма, но какво е усещането? ДА си го представиш впоследствие като забавен кадър, в който всъщност връщаш мига (като в първата серия на Лара Крофт, където накрая върна и обърна ножа)и не изпитваш желание да стреляш в човек.
Много е важно да се резбере, че агресията е осъзнаваема човешка емоция, която може да се контролира и не е жизненоважна (като далака в организма- другите органи спокойно изпълняват неговите функция, ама го имаме за красота и да ни подпира ребрата да не ни обиват)- така и с агресията, тя просто помага на отрицателните емоции като е уж основание да се защитим от невидим враг и заплаха.
А това, за което говориш е обикновена амбиция да постигаш нещо и да се бориш. Агресивните и амбициозните едновременно са най-опасни. Обратното на агресия е смирението и разбирането- не примирението- а онова разбиране за хармония, с което установяваш, че силата идва не от отрицателните емоции а от положителните.
Нека вземем болката. Когато изпитваме болка, причинена ни или не от агресия, инстинктивно как я преодоляваме? Като агресивничим или се наагресираме или просто като затворим очи и се сетим как да я излекуваме.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 25, 2011, 17:26:11 pm
Много хубави разсъждения.
Това твои теории ли са или си ги чел някъде? А може би си ги взел от практиката? Колко практика имаш с хората? Как сваляш приятелките си? Опитвал ли си да сваляш по-красиви момичета? А виждал ли си как се държат мъжете, които успяват да свалят по-красивите момичета? Задавал ли си си въпроса "защо"? Ако да как си си отговарял? Позитивно или негативно? (негативно е нещо от сорта ... Блабла, животът е несправедлив. Красивите жени са тъпи. Обичат парите/мутрите/анаболените говеда и тн. Жените не са важни. И тн)
Или той Йода не се занимаваше с жени. Верно! А и останалите джедаи. Само тъмния джедай вейдър си имаше за жена принцеса.

Не разбирам защо свързваш понятието агресия с нещо негативно. Гняв, негативни емоции и тн. Агресията може и да е позитивна. С любов и ентусиазъм. Даже с невинност. Просто си активен, инициативен и предприемаш инициативни действия.

Минал съм през всичките теории за бойните изкуства навремето.
Познавам и много такива "трениращи" (най-често айкидо) .
До толкова са заслепени от приказките за не-агресията и не-насилието, че накрая забравят да тренират изобщо. Само махат краката, танци във въздуха и приказки за голямата хармония и големия мир.
Пълно отсъствие от Реалността. Оправдават собствения си гигантски страх и мързел. Както и липса на отговорност да се действа в Реалността.
... Разбира се има и изключения. Говоря само за масовия трениращ.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 25, 2011, 18:25:44 pm
Танграта, нека те питам нещо.
Ти искаш ли да живееш в свят изпълнен с агресия?
Аз не искам, и за това се старая да я елиминирам от живота си.Говоря ти за агресията която наранява,и теб и другите.
Този паралел с жените донякаде го разбирам.Но при мен до сега не ми се е случвало да спечеля жена с агресия(било то и красива).
Не знам дали знаеш но бойните изкуства са вид медитация.Имало е велики майстори,можещи да те убият с един удар,които никога не са се били,дори когато са били в опастност.
 ;D Знаеш ли, май се разминаваме в разбирането си за агресия и дали тя е необходима, но пък както казжам често- хора всякакви :drinks:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 25, 2011, 19:03:05 pm
Да, и аз по-горе казах, че се разминаваме в разбирането за агресия. Но по начина, по който и аз го разбирам, много други хора го разбират. Не съм изключение. Даже дадох линк към труд на някакъв професор. Вътре се споменаваше за териториална агресия, междувидова, вътревидова, защитаваща малките/семейството и тн

За БИ че са медитация, знам.
За майстори, дето убиват с един удар, знам.
Че избягват максимално да се бият, знам.
Но чак пък като са в опасност да не правят нищо ....
За такъв случай не знам.
Прочее... Най-добрите майстори са отшелници. Те не водят светски живот.
Аз си мислех, че си говорим за светски хора със светски отношения.
Пример с такива майстори е изцяло не на място.
Нито аз, нито писалите по темата, нито челите я, или потенциално четящите са направили реалниндействиа за да тръгнат по отшрлическия път на посветилите живота си на усъвършенстването. Това са 2 несъвместими свята. Дай да не ги омесваме.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Март 25, 2011, 19:46:30 pm
 ;D Никаде не съм споменавал отшелници.
Така наречения ИП МАН мисля че е чудесен пример за майстор и светски човек.
Искам да ти кажа, че до известна степен те разбирам какво искаш да ми кажеш.
Ще спра да пиша известно време по в тази тема зада не я превръщаме в борба на егота.
 
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Март 25, 2011, 20:09:32 pm
Ип ман не съм го чувал. Или най-много ми е минал покрай ушите. Да не се занимава с винг чун?
 За писането по темата, може тук там да се превръща в мерене, но по-добре да пишем. Че малко са интересните теми.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: gabriella33 в Март 26, 2011, 08:22:38 am
Мисля,че един от филмите на Мйкъл Мур-Противотанков юмрук под възглавницата,е подходящ пример за темата тук.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Yoda в Март 28, 2011, 09:48:53 am
Много хубави разсъждения.
Това твои теории ли са или си ги чел някъде? А може би си ги взел от практиката? Колко практика имаш с хората? Как сваляш приятелките си? Опитвал ли си да сваляш по-красиви момичета? А виждал ли си как се държат мъжете, които успяват да свалят по-красивите момичета? Задавал ли си си въпроса "защо"? Ако да как си си отговарял? Позитивно или негативно? (негативно е нещо от сорта ... Блабла, животът е несправедлив. Красивите жени са тъпи. Обичат парите/мутрите/анаболените говеда и тн. Жените не са важни. И тн)
Или той Йода не се занимаваше с жени. Верно! А и останалите джедаи. Само тъмния джедай вейдър си имаше за жена принцеса.

Не разбирам защо свързваш понятието агресия с нещо негативно. Гняв, негативни емоции и тн. Агресията може и да е позитивна. С любов и ентусиазъм. Даже с невинност. Просто си активен, инициативен и предприемаш инициативни действия.

Минал съм през всичките теории за бойните изкуства навремето.
Познавам и много такива "трениращи" (най-често айкидо) .
До толкова са заслепени от приказките за не-агресията и не-насилието, че накрая забравят да тренират изобщо. Само махат краката, танци във въздуха и приказки за голямата хармония и големия мир.
Пълно отсъствие от Реалността. Оправдават собствения си гигантски страх и мързел. Както и липса на отговорност да се действа в Реалността.
... Разбира се има и изключения. Говоря само за масовия трениращ.

За целите и коректността в дискусията ще отбележа, че съм жена  :hi:

Това са мои, собствени размишления (а не теории, защото още не са публикувани и нямам издадена книга или някакъв друг писан труд-текст с импакт фактор) на база четени неща, вкл. Дядо ряпа вади, гледани филми, ясно че става въпрос за сагата "Междузвездни войни" и практиката(интересно ми е практиката дали е достатъчно, за да мога да отбелязвам някакви размишления? ще помисля по-късно и ще преценя)
Имаме разминаване в разбиранията за позитивно-негативно. Негативно е, не че живота е несправедлив, това е просто факт, който ни въздейства негативно, но иначе (в контекста на емоциите употребена агресията)е когато прецениш, че искаш да притежаваш нещо или да промениш нещо, или дори да се защитиш от нещо, т.е. да противодействаш(буквално- противо-действие- огледално върнато действие на насочено преди това подобно към теб самия) да използваш отрицателни емоции вложени в силата ти за постигане на целта/установяване на състояние.
Сещаш ли се какво е усещането след като си бил ядосан, гневен, повишил си тон, или просто ти е било крайно нервно? Като парцал- изтощен, изморен, може и физически да ти е зле, въобще без сили. Представи си тази отрицателна енергия ако я насочиш към някого конкретно без достатъчно основание, дори ей така спонтанно и импулсивно само, за да му/й докажеш че си по-силен какво би могъл да причиниш. Обратното и на теб да ти причинят. Аз съм имала необясними усещания без причина, на чисто физическа болка без да мога да въздействам- единия път беше...ако си затвориш очите буквално като пронизване в сърцето- не спазъм, не болка- а нещо все едно те промушва отпред и чувстваш как излиза от гърба- загубваш въздух и не знаеш какво да направиш.

Та, началното ми уточнение е, че нямам отговор на въпросите за гаджета и сваляне на жени, защото не съм сваляла жени. Но като са ме ухажвали някакви хора не са ми изглеждали много агресивни. Напротив, супер мили, внимателни и търпеливи са. дори на моменти, за да е интересно и ги провокирам с капризи или дразнеши моментни настроения, за да усетя някаква страст- пак доста добре се контролират, и аз разбира се оставам очарована. Но от друга страна, разбирам и се съгласявам, че мъжете са по-подвластни на агресията като цяло, заради това има и войници, повече мъже- с парадоксалното основание може би, че са по-способни да я контролират.
Отсъствието от реалността не знам защо го свързваш с агресията, а не с елементарната човешка активност просто. Мързела не е обратното на агресия, хармонията не е обратното на агресия. Обратното на агресия е ...мъдростта  :) ;)

Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Март 28, 2011, 15:12:53 pm
Просто имаме разминаване в понятията.
За мен агресия включва инициативно действие, борба, завоевание.
Завоевание включително и мъж-жена.
Ето един пример.
Ако си в 10 клас и дръпнеш момичето пред тебе за косата това агресия ли е?
Или може би дали е агресия зависи от това колко силно си дръпнал косата?

Хахаха ... това не е агресия.Агресия е когато момичето получи шестица а момчето двойка и и отскубне кичур коса заради това че е зубрачка, на това е агресия, има и друго, ако задминеш с кола момчета с дебели вратлета ... и те слизат и ти потрошават и колата и главата, на това Тангра е агресия а другото го речи наивна любовна игра (закачка) ;).

П.С.А красивите момиченца харесват "пауните" а се женят за стари грозни чичковци със златни кредитни карти  ;D.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: sidewinder в Март 31, 2011, 22:45:21 pm
На кратко, агресия в контролирана форма е крайно необходима, защото тя помага за адаптацията на индивида. Я си представете живот без агресия. Еми няма да има никакъв напредък.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 06, 2011, 23:09:15 pm
Цитат
П.С.А красивите момиченца харесват "пауните" а се женят за стари грозни чичковци със златни кредитни карти  Grin.
Не всички, не всички! :hi:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 06, 2011, 23:56:38 pm
На кратко, агресия в контролирана форма е крайно необходима, защото тя помага за адаптацията на индивида. Я си представете живот без агресия. Еми няма да има никакъв напредък.
И дано тази адаптация не трае много дълго! ;D
Моля Ви, уважавам твоето мнение, обаче не се съгласявам с крайното ти заключение. Аз лично се справям отлично контролирайки агресията си. Изборите ми да съм добра с хората, да избягвам конфронтациите, да избягвам разиграването на различни драми, да уважавам хората и т.н. много повече са ми помогнали.
Дори е по- здравословно!
Толкова съм миличка понякога, че ми се  случи веднъж да се извиня аз, въпреки, че мен ме настъпиха.
Не смятам, че напредваме с агресия, по-скоро в умът ни е силата.И върху това трябва да работим.
И е доказано, че използваме твърде малко от потенциала му.
Моето понятие се различава определено от това на Tangrata_.
Агресията,за която аз говоря, включва причиняването на зло или болка на друг човек. Неща без, които даже бихме могли да спечелим.
Ако го погледна от духовна гледна точка попадам на това:
Цитат
Истинското удовлетворение в живота се получава от умението да дадеш, колкото може повече от себе си, без да мислиш, какво ще получиш в замяна. Това е великодушието на силните духом
Ако го погледна от психологическа гледна точка:
Цитат
Според съвременните психолози развитието на емоционалната интелигентност е ключов фактор за адекватното участие на индивида в живота, когато той не само реагира на случващото се, но и действа, взима решения.
Която, емоционална интелигентност  не включва агресия, а дори напротив толерантност и уважение към различаята и много други неща разбира се!
Извинявайте, ако Ви затормозявам, но писах дипломна работа на тема " Изследване на емоционалната интелигентност на футболните съдиии в България" и това са неща,които аз лично научих и Ви благодаря, че Ви има и мога да го споделя с вас.
Разбира се, ако не съм права - поправете ме.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 07, 2011, 00:17:41 am
За съжаление,в някои отношения,човек просто отказва да се развива.Способността ни да четем си остава на ниво 9 годишни или 500-900 думи в минута,а какво да кажат онези с 25000-30000 думи в минута :oАгресията,проявявана в настоящето не се различава много от онази, първобитната,архаичната,на принципа "Аз ли ще го изям,или то мен?!".Разликата е там,че днес можем да я контролираме, но не желаем.Осъзнаваме,че има агресия,изследваме я,даваме й определения и въпреки всичко продължаваме да я използваме.И аз мисля,че агресия в малки дози е необходимост,нали няма отрова ,а има превишена доза.Лошото е,че ние умишлено превишаваме дозата.
Агресивността е символ на първичната ни ,животинска същност,от която няма как да се откажем, но можем да я подчиним.Агресивността се определя, не само от генетичния код,но и от модела на обществото,в което живеем и семейното възпитание,което получаваме от най -ранна възраст.
Може би агресията ще успеем да преодолеем тогава,когато повече хора започнат да си задават този въпрос-Необходима ли е агресивността?.
За сега мисля,че все още сме в света на Ал Капоне,а той е казал:"Ако не става с добра дума,то става с добра дума и пистолет!"
За някои е така,но има една теория, че обкръжността отразява нашето вътрешно душевно състояние.
Аз не живея в този свят, хората по новините да, героите от филмите да, аз не!
Какво няколко Свята ли има?

Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 07, 2011, 00:26:49 am
Много хубави разсъждения.
Това твои теории ли са или си ги чел някъде? А може би си ги взел от практиката? Колко практика имаш с хората? Как сваляш приятелките си? Опитвал ли си да сваляш по-красиви момичета? А виждал ли си как се държат мъжете, които успяват да свалят по-красивите момичета? Задавал ли си си въпроса "защо"? Ако да как си си отговарял? Позитивно или негативно? (негативно е нещо от сорта ... Блабла, животът е несправедлив. Красивите жени са тъпи. Обичат парите/мутрите/анаболените говеда и тн. Жените не са важни. И тн)
Или той Йода не се занимаваше с жени. Верно! А и останалите джедаи. Само тъмния джедай вейдър си имаше за жена принцеса.

Не разбирам защо свързваш понятието агресия с нещо негативно. Гняв, негативни емоции и тн. Агресията може и да е позитивна. С любов и ентусиазъм. Даже с невинност. Просто си активен, инициативен и предприемаш инициативни действия.

Минал съм през всичките теории за бойните изкуства навремето.
Познавам и много такива "трениращи" (най-често айкидо) .
До толкова са заслепени от приказките за не-агресията и не-насилието, че накрая забравят да тренират изобщо. Само махат краката, танци във въздуха и приказки за голямата хармония и големия мир.
Пълно отсъствие от Реалността. Оправдават собствения си гигантски страх и мързел. Както и липса на отговорност да се действа в Реалността.
... Разбира се има и изключения. Говоря само за масовия трениращ.

За целите и коректността в дискусията ще отбележа, че съм жена  :hi:

Това са мои, собствени размишления (а не теории, защото още не са публикувани и нямам издадена книга или някакъв друг писан труд-текст с импакт фактор) на база четени неща, вкл. Дядо ряпа вади, гледани филми, ясно че става въпрос за сагата "Междузвездни войни" и практиката(интересно ми е практиката дали е достатъчно, за да мога да отбелязвам някакви размишления? ще помисля по-късно и ще преценя)
Имаме разминаване в разбиранията за позитивно-негативно. Негативно е, не че живота е несправедлив, това е просто факт, който ни въздейства негативно, но иначе (в контекста на емоциите употребена агресията)е когато прецениш, че искаш да притежаваш нещо или да промениш нещо, или дори да се защитиш от нещо, т.е. да противодействаш(буквално- противо-действие- огледално върнато действие на насочено преди това подобно към теб самия) да използваш отрицателни емоции вложени в силата ти за постигане на целта/установяване на състояние.
Сещаш ли се какво е усещането след като си бил ядосан, гневен, повишил си тон, или просто ти е било крайно нервно? Като парцал- изтощен, изморен, може и физически да ти е зле, въобще без сили. Представи си тази отрицателна енергия ако я насочиш към някого конкретно без достатъчно основание, дори ей така спонтанно и импулсивно само, за да му/й докажеш че си по-силен какво би могъл да причиниш. Обратното и на теб да ти причинят. Аз съм имала необясними усещания без причина, на чисто физическа болка без да мога да въздействам- единия път беше...ако си затвориш очите буквално като пронизване в сърцето- не спазъм, не болка- а нещо все едно те промушва отпред и чувстваш как излиза от гърба- загубваш въздух и не знаеш какво да направиш.

Та, началното ми уточнение е, че нямам отговор на въпросите за гаджета и сваляне на жени, защото не съм сваляла жени. Но като са ме ухажвали някакви хора не са ми изглеждали много агресивни. Напротив, супер мили, внимателни и търпеливи са. дори на моменти, за да е интересно и ги провокирам с капризи или дразнеши моментни настроения, за да усетя някаква страст- пак доста добре се контролират, и аз разбира се оставам очарована. Но от друга страна, разбирам и се съгласявам, че мъжете са по-подвластни на агресията като цяло, заради това има и войници, повече мъже- с парадоксалното основание може би, че са по-способни да я контролират.
Отсъствието от реалността не знам защо го свързваш с агресията, а не с елементарната човешка активност просто. Мързела не е обратното на агресия, хармонията не е обратното на агресия. Обратното на агресия е ...мъдростта  :) ;)


Никога не съм казвал, че сравнението с реалността е досттъчно.
Но е необходимо! Разликата между необходимо и достатъчно е осезателна.
Ето ти пример. Може с разсъждения да си въобразиш, че 2+2 е 5. И да си абсолютно убеден. Твоя мироглед така да ги вижда нещата.
Дали е така обаче?
Проверяваш в реалността и виждаш.
Взимаш 2 ябълки в едната шепа и 2 в другата. Събираш ги и броиш.
Няма как да излязат 5.
Същото е и с агресията. Проверяваш, това, което си си измислил (въобразил) има ли го в реалността или не. Оттам и това не е твърдо доказателство, но поне се отварят доста въпроси.
Разбира се и трябва да разпошагаш с доста опит и наблюдения в релността. По вузможност с динамичен социален живот, където взимаш активно участие в света около теб, йерархия в социалната среда, борби, връзки и тн.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 07, 2011, 00:43:24 am
Цитат
Но се оказа, че момичетата обичат да ги дърпат за косите. Също така обичат момчетата, които са по-агресивни и ги дърпат за косите, отколкото тези, които се владеят, контролират и не знам още какво.
Тангра, това момичетата го обичат в пубертета. Аз вече не съм малко момиче и няма шанс да ти върже, ако разчиташ на агресивността си( примерно говоря, защото съм обвързана).
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 07, 2011, 03:10:45 am
В пубертета другия път.

Била ли си мъж (тъп въпрос .. но все пак),
ходила ли си по дискотеки, сваляла ли си мадами там? Докато танцуват например.
Танцуват си те, ти ги разбутваш, наместваш се в средата и тн.
Или пък си седи момиче на стол, в дискотеката. Вдигаш я, сядаш ти.
Те започват да правят фасони, да се държат злобно и тн, за да те видят наистина ли си агресивен или само се правиш. Ако само се правиш, шута. Ако наистина си агресивен, ставаш един малък бог за тях.
Те самите играят игра, затварят се, и ако не си агресивен не можеш да пробиеш. Ще има реплики "пречиш", "не си мой тип", "ние се забавляваме само по женски" и тн.
Трябва точно да си готов да влезеш в пространството на другия човек, и да го направиш, за да те харесат и одобрят.
Горе долу така стават нещата. За който не си е заровил главата в пясъка.

Така стават нещата от 2 милиона години насам. Или отколкото има там бозайници или пък изобщо сексуални същества.
Аз лично нямам намерение да чакам една жена да остарее, че тогава да ме харесала. Щото да мине 30те, да улегне и тн. Просто не става така.

Отделно от това, жените са по-страхливи и избягват конфликтите. Това е чисто биологически и инстинктивно предопределено. Защото ако имаш племе, или стадо с 10 мъже и 10 жени, те могат да родят точно 10 деца. Ако една жена погине при конфликт, децата остават 9. Ако дори 9 мъже се затрият, тогава пак ще има 10 деца.
Затова и на мъжете не им пука колкото жените дали ще оцелеят и дали ще са ок. Затова и жените бягат като от чума от конфликти. Щото са си бройка в стадото/племето. Неродила жена няма да остане.

Така че имайте го това предвид, когато спорите за агресия и бягане от конфликти.
Дали не е женския ви инстинкт, който провокира мислите ви.
Но при мъжете е друго. Те имат други инстинкти, и други задачи.

Определено не вярвам да ни съветваш да правим като теб, ако ни настъпи някой, да казваме ние "извинявай".
Точно днес на баскетбола един се заяждаше с мен. Трябваше да му извикам "fuck off! Shut the fuck up!" за да спре. Това дали е агресия не знам. Всеки да си го тълкува както иска. Но факт е, че ако не оказваш отпор, ще те мачкат.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 07, 2011, 08:49:51 am
Цитат
Определено не вярвам да ни съветваш да правим като теб, ако ни настъпи някой, да казваме ние "извинявай".
;D Звучи много смешно наистина!

Цитат
Но факт е, че ако не оказваш отпор, ще те мачкат.
Клише, според мен!
Tangrata_ ,ок, такъв отпор си дал в залата на някой състезател и зад гърба си сигурно си имал подкрепата на твоите съотборници или си внушителен силен баскетболист, а какъв отпор ще дадеш ако утре  сам те срещнат няколко дебелоглави батковци, тогава нямали да е по разумно да се снижиш?
А и ме изненадваш, по повод източните бойни изкуства, и по-скоро тези с частицата до( което означава пътя) задължително съм решила синът ми да се запознае с някое от тях. Поради точно тази причина, че основната разлика в философията на тези спортове сравнение с западните комерсиални спортове, е, че при тях концентрцията не е върху победата на всяка цена, а върху пътя, върху духовното и физическо самоусъвършенстване, върху преодоляването на себе си. Греша ли нещо? Твоите трениори не са ли те възпитавали така?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 07, 2011, 14:10:48 pm
Цитат
Била ли си мъж (тъп въпрос .. но все пак),
ходила ли си по дискотеки, сваляла ли си мадами там? Докато танцуват например.
Не си спомням, а си спомням как танцувам и сега от време на време го правя и много ме дразни някой секси здравеняк да ми пречи. Пък и ако използвам стереотипи или клишета(незнам как да го нарека) неразбрали, че жената ляга с мъжа? Така, че пич каквато и агресивност да използваш няма как да ме грабнеш ако не притежаваш и други качества,най- малкото прекрасна усмивка. :blum1:
Ако имаш хубава външност сигурно мацките ти правят този реверанс да се правиш на силен мъж.
Цитат
Така че имайте го това предвид, когато спорите за агресия и бягане от конфликти.
Дали не е женския ви инстинкт, който провокира мислите ви.
Но при мъжете е друго. Те имат други инстинкти, и други задачи.
Ще имаме предвид и обаче склонността Ви да се правите на много велики, ама пред по слабите.
Цитат
Аз лично нямам намерение да чакам една жена да остарее, че тогава да ме харесала. Щото да мине 30те, да улегне и тн. Просто не става така.
Така говориш, защото не ме познаваш! Скоро ще направя 30 и със сигурност не би ми устоил. Няма да го приемам за обида, все пак изглеждам на 23 . :dance:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Април 07, 2011, 15:59:10 pm
Tърсеща незабравяй че ти си жена  ;).
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 07, 2011, 16:10:07 pm
Tърсеща незабравяй че ти си жена  ;).
Старая се, old4 ! :nea:
Обаче немога да забравя, че и най-мъдрите изказвания и учения са били на мъже!
Веднага се сещам за Конфуции и Ганди, вече ги признават хората за едни от най-мъдрите, обитавали нашата земя, ама никой не се вслушва в техните философии.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 07, 2011, 16:23:37 pm
Търсеща,
влизаме в частни случаи. Надявам се това е очевидно. Аз давам примери със себеси, и ти даваш примери със себе си. Нещата, обаче са пъстри. Има различни хора.

Обаче!
Ако теб твоя конкретен пример те устройва, мен твоя пример не ме устройва.
Мен ме устройва да получа повече от тоя свят. (колкото и заслужавам) А повече се получава с агресия.

За източните БИ, израстнал съм с тяхната философия. До около 27-28 ме тресеше манията за пълна НЕ-агресия. Абсолютно пълна.
Оказа се моя криворазбрана интерпретация.

Затова и мога сега с чиста съвест да заявя, че не стават така нещата. Освен ако не си някой монах в ШаоЛин. В светския живот си трябват и лакти, и зъби, и много други мъжки атрибути.

Една жена, разбира се трябва да се съгласи да е с някой, и трябва да го хареса, но в естествения случай мъжът е този, който проявява инициатива и навлиза в чуждото лично пространство първи. Загледай се как се гонят гълъбчетата. Може да се гонят цял ден. Защо мъжкото все ходи и досажда и се вре? Какво би станало ако нямаше агресия?

Колкото за хубавата усмивка, имам я.
Колкото за момчетата с бухалките, не живея в България, а някъде много много далеч.
Тук съдят и за малко по-остър език. Казано на неподходящо място.
За баскетбола, далеч нямам и не търся подкрепата на съотборници. Напротив, не ми пречи да се спречкам с 2ма 3ма наведнъж. А въпросния пич беше с 1 глава над мен и доста по-едър. (Аз съм 1.82). Но като се гледахме, аз гледах право в него, а той се смущаваше нещо. Щото знае само да приказва.
Ни най-малко не ходя да тормозя по-слаби. Разбира се, има много други, които го правят. Особено в България. Ето тук наученото от инструкторите по БИ си идва точно на мястото. Личния морал си е личен морал. И той се спазва.
Колкото за неустояването, стана ми интересно, но както казах, живея на много далечно място :)

п.с. мъдростта не е символ на неагресия. Символ е на адекватност. Агресия не повече от необходимото.

п.п.с. Сетих се за друг пример.
Ако си ловец и ловуваш за да се наядеш, това агресия ли е?
Ако си с лък и стрели (или пушка) и гониш някоя сърна да я стрелнеш?
Ако го правиш без лошо чувство не виждам проблем.

Във филма Шао Лин имаше един ранен и болен (главния герой). На монасите им беше забранено да убиват хора или животни. Но хванаха, убиха и сготвиха една жаба, и го нахраниха.
Е, убийството на жабата агресивен акт ли е?
И необходим ли е?
Иначе човека щеше да умре.
Личната преценка е мерило за действията ти, а не спазването на шаблонни принципи от сорта "Никаква агресия под никаква форма"
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 07, 2011, 17:08:50 pm
Цитат
Търсеща,
влизаме в частни случаи. Надявам се това е очевидно. Аз давам примери със себеси, и ти даваш примери със себе си. Нещата, обаче са пъстри. Има различни хора.

Обаче!
Ако теб твоя конкретен пример те устройва, мен твоя пример не ме устройва.
Мен ме устройва да получа повече от тоя свят. (колкото и заслужавам) А повече се получава с агресия.
Разбрах, защо всъшност звучиш абсолютно прав, но някак си всичко това  не си пасваше с моята философия!
Имаме разлика в това отношение, че мене ме устройва да дам повече на тоя свят(а заслужавам много  ;D)
Все си мисля, че мъдрия човек обича хората и би избрал саможертвата пред посесване на самолюбието, ама може и да греша.
Още много имам да ти кажа, обаче бързам!   

Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 07, 2011, 17:33:47 pm
А, за саможертвата да отворим отделна тема.
И там ще те насоля ... (шегувам се).

И аз излизам тъкмо.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 07, 2011, 23:38:03 pm
 >:( е това ми е мнението за агресията. И ще допълня само че агресорите привличат жертви, не само че е доказано, то е и логично. Просто тия двата типа хора не познават други начини и модели на поведение, и точно е там се скачат един за друг. Доста неща прочетох в темата, и последно искам да кажа - че на някои са стигали до извода, че света не работи по този начин, е, ще ви разочаровам, но трябва време да се стигне до този извод. дерзайте. :drinks:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Април 07, 2011, 23:56:32 pm
Последно време се въртим в
(http://www.maka.biz/blog/wp-content/uploads/2009/06/concern.jpg)
Думата -загриженост- :) няма да коментирам ;D
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 08, 2011, 08:30:52 am
....
п.п.с. Сетих се за друг пример.
Ако си ловец и ловуваш за да се наядеш, това агресия ли е?
Ако си с лък и стрели (или пушка) и гониш някоя сърна да я стрелнеш?
Ако го правиш без лошо чувство не виждам проблем.

Във филма Шао Лин имаше един ранен и болен (главния герой). На монасите им беше забранено да убиват хора или животни. Но хванаха, убиха и сготвиха една жаба, и го нахраниха.
Е, убийството на жабата агресивен акт ли е?
И необходим ли е?
Иначе човека щеше да умре.
Личната преценка е мерило за действията ти, а не спазването на шаблонни принципи от сорта "Никаква агресия под никаква форма"
Коментар по това ще има ли!?
Или аргументите ще са в стил: "Епа аз еди как си мисля и туй то!"


....
Имаме разлика в това отношение, че мене ме устройва да дам повече на тоя свят(а заслужавам много  ;D)
Все си мисля, че мъдрия човек обича хората и би избрал саможертвата пред посесване на самолюбието, ама може и да греша.
Още много имам да ти кажа, обаче бързам!   
Ами в случая напълно грешиш.

Виждам, че обичаш да употребяваш думичката "мъдър".
Трябва все пак да се внимава, защото такъв тип епитети са неопределими, и могат да бъдат доста субективни, заели смисъла, който автора им си е въобразил.

Нека обърнем специално внимание на САМОЖЕРТВАТА.

Кой ще се саможертва, КАКВО ще саможертва, ЗА КОГО ще го жертва и ЗАЩО ще го жертва.
Искам задълбочен и изчерпателен отговор на тези въпроси.

Ето някои произволни примери, които спазват горното правило:
Пример1:
Гуруто Пешо, решил да си жертва живота за 2 бутилки ракия, за да почерпи циганите от строежа за негово име.

Пример2:
Гуруто Пешо решил да си даде единия бъбрек на пияницата Гошо, който си пропил и 2та бъбрека.

Пример3:

Гуруто Пешо се отказал от целия си живот, включително физическото и духовното усъвършенстване, защото решил да се саможертва. Чул, че мъдрите хора така правели. И отишъл да се самопредложи на един лъв за обяд.

Питах и пак питам,
За кого ще се саможертва, какво ще дава/жертва от себе си и за чия благина/полза?
Кой ще има полза от цялата работа накрая от саможертвата и защо точно такава ще му е ползата?

Въпрос,
ако аз реша да се саможертвам, ей така по принцип, към цялото човечество, това значи ли, че ако харесвам една жена, и друг мъж я харесва, аз трябва да се оттегля и да му я оставя на него, дори и тя да харесва повече мен от 2та?

Втори въпрос,
Ако 3 жени ме харесват, аз да се жертвам ли за тях и да им се дам?
И на коя от 3те, след като и 3те ме искат само за себе си?
Голям грях и немъдрост ще проявя, да откажа на 2 от тях и да откажа да се саможертвам за тях. И тогава какво правим? Как ще е мъдрият начин да се постъпи в такъв случай?


Трети въпрос,
който реши да се саможертва, той самия жертва ли е?
Нима е духовно и мъдро да си жертва!?

Защо дъртия монах от филма Шаолин повели да се заколи жабата?
Не трябваше ли младия монах да се саможертва, и да си умре болен, за да може жабата да продължи да си живее?
Защо монаха не пожела да се саможертва в името на жабата?
А точно обратното: Жабата се саможертва в името на живота на монаха.

Хайде мислете ги тея въпроси и кажете какво мислите по всеки.
Може да ми кажете и Ганди какво казал по въпроса.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Април 08, 2011, 15:45:34 pm
 :hi:
Тангра моите уважения но това с гурото и жабата няма нищо общо с агресията и темата.

П.С.Агресията е вродена в мъжкия индивид, но ми прави впечатление в последно време даже и тук във форума агресивноста на дамите надминава в пъти мъжката   ;), това ще да е сигурно "трансформацията", "новото начало" а може и началото на края  ;D.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 08, 2011, 16:59:17 pm
Що да няма?

Жабата докато е бягала на поляната какво ли си е казала?
Тоя монах е и'ба'ти и агресора!
Гони ме с ножа.
Аз на никому зло не съм сторила, а той иде да ми причини зло.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Rado в Април 08, 2011, 17:00:46 pm
Агресивноста може да и е градивна замислее се?И не говорете повече за жаби :lol:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 08, 2011, 17:14:29 pm
 :writer: Агресивността или агресията, кое е по правилно?!  :lol:
И от къде знаете кво си мисли жабата примерно  8)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 08, 2011, 17:27:30 pm
Как мислиш? Животните изпитват ли страх? А болка?

Ако някое зайче бяга пред вълка какви емоции изпитва в тоя момент? Тупка ли му сърчицето? Треперят ли му мартинките?
А в момента на убийството? Боли ли го?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 08, 2011, 17:34:33 pm
 ;D това е САМО твоята гледна точка хихи, каквито и да са външните сигнали, не можеш да знаеш какво ТОЧНО усеща то  - в случая зайчнцето хаха.
Относно агесивността  :lol: не ми се разправя с теб, айде на бас, че ако стана агресивна с тебе, ти ще се държиш като жертва, после мен ще ме тръшне вината, и ролите ще се разменят, толкова е елементарно. Не ми е интересно, сори  8)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 08, 2011, 17:39:22 pm
Къде видя гледна точка? Аз задавах въпроси. На нито един на които ти не отговори.
А вместо това "блабла, празни приказки, не ми е интересно"
Ами като те оборят и не ти е интересно. Нормално.

И един страничен въпрос:
Силна ли си по математика?

За да докажеш, че едно твърдение никога не е в сила, трябва да докажеш, че при абсолютно всички примери не е в сила.

А за да докажеш, че ПОНЕ НЯКОГА е в сила, трябва да намериш само 1 КОНТРАпример.


Т.е. думичките "необходимо" и "достатъчно", които обсъждахме по-нагоре в същата тема.
Очевидно доста хора, май и ти бъркат смисъла на тея думи. И съответно доказателствената част.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: arakha в Април 08, 2011, 17:56:59 pm
Танграта, вземи се стегни.
Защо пък другите да бъркат,а не ти ммм?
И от теб нищо не разбрахме,само говориш как се сваляли мадами :nea:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 08, 2011, 18:09:16 pm
Хаха, и той стана агресивен, виждаш ли колко е лесно да те предизвикам, да, не ми е интересно, защото по горе си казах мнението за агресията, и още нещо ще ти кажа - плодовата ти диета, за която си пуснал тема, и агресията се изключват взаимно. После - психологията в която се разглежда агрисята НЕ Е МАТЕМАТИКА, примерите ти не са на място. Четох как според теб се "свалят" жени. Ти май не беше обвързан?! Защо ли? Замисли се че, номера с агресията работи само в твоята глава, защото нямаш друга гледна точка освен тази на агресор и на жертва, бързо се палиш, което значи че си и жертва. Последно - точно на мен не ми говори за агресия, схващаш ли? Пиши си тук колкото искаш, но на мен не ми обяснявай, имаш много път докато заключиш сам, че агресията не е решение. Ако беше така, преди много време да сме се избили. На хора като теб им трябва време явно за да разберат, че агресията е само един затворен и повтарящ се кръг, нищо повече. Вероятно така си отраснал, в скандали и какво ли още не, за да разсъждаваш по този начин. Е да, това наистина е тъжно, но не ти дава право да обясняваш че всъщност да си агресивен е видите ли - ДЖЕНТЪЛМЕНСТСКО. Темата е много сериозна и задълбочена, 5 поста тук не могат да я изчерпат.
 Още повече като не чуваш кво ти говоря.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 08, 2011, 18:34:01 pm
математиката е много на място, защото говорим за ЛОГИКА.
Споровете, и изобщо мисленето трябва да е преди всичко ЛОГИЧНО.
(освен ако спорим с жени. То тогава мъдрите са казали да не се спори, ама аз явно не съм от тях)

Аз си зададох едно 20 въпроса, и на тях никакъв отговор. Щрауса си заровил още по-дълбоко главата в пясъка, пропуснал покрай ушите си въпросите и така.

Пак даваш примери за агресивността по принцип. Да сме се избиели и тн. Генерализации на степен н-та.

Айде пак се върни на предния ми пост и помисли какво имах предвид под 1 контрапример, и 100% от примерите в света за агресията по принцип.

Най-накрая, вместо да водим спора на абстракно ниво, и по същество, дискутирайки въпросите на другия, ти заби да ме изследваш мен, на лично ниво, и да ми правиш анализ на миналото и настоящето.
И това какво би доказало?
Пак ти казвам.
За да ти докажа, че агресията е необходима на мен ми трябва 1 (ЕДИН) цифром и словом пример.
Давам ти тоя за жабата и монаха.
Край!
А на теб за да докажеш, че агресията ПО ПРИНЦИП никога не е необходима,
трябва да докажеш, че при всички примери на света не трябва да има агресия.
Осъзнаваш ли, колко е трудно това за доказване?

А защо плодовото гладуване е противоположно на агресията ще се радвам да изслушам някакви смислени аргументи.
Защото в момента се чувствам доста силен, и със готовност за най-различни агресии.
:)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 08, 2011, 18:37:25 pm
 :blush:
Ми добре

 :lol: :lol: :lol: ама после да не кажеш че пак си ме питал ахахахахахи аз не съм отговорила  ;D
Споко, ще мине време, и ще  разбереш ЗАЩО агресията не е за предпочитане. ДА, захванах се да видя как си на лично ниво, щото от там тръгва агресията, и КВО ОТ ТОВА?  :unknown:
 :dance:
Апропо - типичното ти патриархално поведение няма да те доведе до нищо добро - като спомена това за СПОРА С ЖЕНИ, и кво като сме жени? Това да не би да те прави повече или по малко от нас?? Въпросите дето зададе на мен, ги задай на себе си, ама първо си смени гледната точка, като ти четох нещата, сякаш се опитваше да убедиш себе си, че точно така се "свалят жени"  :---
Ама друг път. Иначе щрауса и аз го харесвам хихи. Имам предложение за теб , що не пробваш да си агресивен спряма себе си? Не ми давай примери с жевотни, щото аз не споря с тях, а споря с теб!! Съжалявам наистина за теб, след като смяташ, че агресията е необходима, предлагам ти да напишеш книга по въпроса.  :lol: - колко много имаме ужда от агресия.
Зо колкото съм чела в този форум - всички се притесняваме от евентуални агресори, обаче ти тук пропагандираш агресия, пускаш теми за плодово гладуване, и искаш да ми кажеш колко си прав, е сори ама аз съм РУСА, и не ми харесва да разбирам тия неща.Скучно ми е да споря по този въпрос, направо отегчително  :boredom:
НЯМА да получеш НИКАКВИ аргументи за плодовото гладуване , заради ПАТТРИАРХАЛНОТО ти отношение към жените! Като те пребие някой по силен от теб 5 пъти, тогава няма да търсиш МАТЕМАТИЧЕСКА ЛОГИКА защо агресията НЕ Е НЕОБХОДИМА! Не ми се говори с теб, и това наистина е последното ми обръщение към теб! Дано да прогледнеш някой ден!
Айде, дерзай!  :drinks:

п.с. като имаш толкова енергия и агресия, ходи да се сбиеш с някой, нали това обясняваш, колко е НОРМАЛНО?  :negative:
Но щом си сам и необвързан, нещата са ясни де, погрешните ти възприатия са проблема. Това обяснява всичко.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: old4 в Април 08, 2011, 20:05:38 pm
Младежи тя работата стана, присмял се хърбел на щърбел, много асресия има във вас .... много ......
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 08, 2011, 20:09:08 pm
Именно това се опитах да покажа...
Неизменно е агресия да има у всеки, понеже се раждаме както с добрината, така и с агресията, но агресора не може да разбере думите ако са с добро или със закачка, трябва да му се заговори на неговия език, та да схване за кво иде реч  :bomb:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Rado в Април 08, 2011, 20:35:37 pm
Защо не говорите за видовете агресия?А как некъф монах изна... таковал жаба, има отделни видове агресия, може да го проучите.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 08, 2011, 20:59:19 pm
Аз бях до тук в тази тема .Най добре е когато човек стигне до изводи посредством своя личен опит. Хубаво е да се проучи, вярно е. На мен ми отне да речем 3 години плюс много негативни емоций, за да схвана кое как работи в механизма на агресията, и мисля че разбрах достатъчно. Постовете днес ми доказаха, че колкото и да говориш от страни на някой, няма начин да те разбере, докато не слезеш на неговия език, и той самия не натрупа НЕГАТИВЕН опит. После да се отдели, и да погледне ситуацията от страни . Въобще не е лесно. Често както споменах по горе агресора влиза в другата роля - жертвата, която е също толкова подмолна и неприятна. Тогава той почва да обвинява другия...стига се до усещане на вина, непоносима при това, всички знаете че трудно се живее във вината. Докато в един момент ОТНОВО не се завърти колелото, и всеки отиде на първоначалната си позиция, и така. Отърване няма, или по точно казано - отърване има, много трудно е да се излезе от това. То е като омагьосан кръг, като наркотик, отказването е трудно, или по скоро да не реагираш спрямо действията или думите на другия човек, а да постъпиш различно, може би това е наистина начина.
Да не говорим за чисто емоционалното навлизане в пространството на друг човек. Това е също много ужасно. Всъщност няма мярка или калъп , чрез който може да се определи човек като агресор, може да е от всички нива, не зависи от образование, не зависи от възраст, не зависи от статус в обществото. Обаче е изключително опасно ако хора, които имат склонност към агресия, към това добавим и добро образование, да речем психология - става наистина тежко за понасяне от жертвата. Защото агресора знае прекрасно добре да мотивира, и също така да манипулира. Трудно е да се пише на тази тема, още повече ако човек има опит в това. Ако някои иска да ме пита нещо - мога да отговоря, но прекратявам всякакви безмислени спорове тук, с хора които говорят само хипотетично. Това е от мен. @---
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 09, 2011, 02:46:44 am
Трудно е да се пише на тази тема, още повече ако човек има опит в това.
Не се засягай, но вкарваш много лични емоции, които те объркват.
Оттам и преценката ти не е реална, а изкривена от личните ти емоции и преживявания.

Като резултат твърдиш за истина, това, което на теб лично ти се иска, а не каквото е реално.
А мен тръгна да обвиняваш, че агресията в личния ми живот повлияла на преценката.

Наистина спорът е безмислен. Трябваше и аз да отстъпя и да спра по-рано.
Но винаги много обичам да споря на философски теми.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 09, 2011, 08:51:35 am
Агресията не е нещо необходимо, но е хубаво да я познаваш поне. Да начукаш канчето на някой упорит или подобно "свестяващо" действие иска малко надмощие да покажеш, иначе няма да те вземат сериозно... Не че не можеш и да си траеш. :bye:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 09, 2011, 09:52:47 am
 
Цитат
В светския живот си трябват и лакти, и зъби, и много други мъжки атрибути.
И за какво са ти Tangrata_ , кажи ми точно за какво ще ги използваш.
Да спечилиш някое интервю ли?
Да победиш конкоренцията ли? За какво?  ???
Ако искаш наистина да вземеш нещо от живота по-добре фокусирай енергията си върху самоусъвършенстването ти. Защото в светския живот се изискват воля, амбиция, много труд, способности, качества и пр. Да не би да греша?
....
п.п.с. Сетих се за друг пример.
Ако си ловец и ловуваш за да се наядеш, това агресия ли е?
Ако си с лък и стрели (или пушка) и гониш някоя сърна да я стрелнеш?
Ако го правиш без лошо чувство не виждам проблем.

Цитат
Във филма Шао Лин имаше един ранен и болен (главния герой). На монасите им беше забранено да убиват хора или животни. Но хванаха, убиха и сготвиха една жаба, и го нахраниха.
Е, убийството на жабата агресивен акт ли е?
И необходим ли е?
Иначе човека щеше да умре.
Когато спорим, защото обичаш, чети моляте какво аз имам предвед в случая под агресия. А ти и твоята далечна страница, където и за драскотина съдят, си абсолютен пример, че значи може, може да се живее и без агресия. И точно на теб за какво ти е като не мажеш да я използваш? :P
Докато тук агресията е нещо обичайно, а обичайното е трудно да бъде морално осъдено, тъй като самото то вече е морално одобрено.
И все пак продължава тази тема, защото съм загрижена утре някое дете, което обича да чете, ако попадне на тази тема да разбере, че агресията не му е нужна, даже би
му навредила! Изключително съм щастлива, че има толкова много хора тук, които смятат, че е ненужна. @---
Това за що е мъдър човек наистина ни трябва нова тема! Аз не отстъпват от думи те си, защото отдавна ме интересува това и доста съм поразучила нещата.
Нямам време да ти отговоря за саможертвеносста.
Приятно ми е с теб да споря. :drinks:
И за децата и за теб :
Цитат
За постигането на своите цели днес особено важно е,  умението за общуване с хората: да разбираш чуждата реакция и да умееш да я предсказваш, да се договаряш, да сътрудничиш, да бъдеш приятен на околните и т.н. За съжаление това не се отдава на всеки.
Цитат
Публична тайна е, че отличните оценки в училище, високият кое-фициент на интелигентност и резултатите от SAT-тестовете не могат да предскажат успеха на детето като възрастен с достатъчна безпогрешност. За разлика от стогодишната история на теорията за умствената интели-гентност (ІQ), концепцията за емоционалната интелигентност (EQ) е съв-сем нова и в момента броят на дефинициите се доближава до този на изс-ледователите. Като начало казва отново julia 1313 (2009), че емоционал-ната интелигентност е способността и умението да се възприемат, оценя-ват и управляват собствените емоции, а също и на другите около нас.
Според съвременните психолози развитието на емоционалната интелигентност е ключов фактор за адекватното участие на индивида в живота, когато той не само реагира на случващото се, но и действа, взима решения.
........................
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 09, 2011, 11:23:27 am
В пубертета другия път.

Била ли си мъж (тъп въпрос .. но все пак),
ходила ли си по дискотеки, сваляла ли си мадами там? Докато танцуват например.
Танцуват си те, ти ги разбутваш, наместваш се в средата и тн.
Или пък си седи момиче на стол, в дискотеката. Вдигаш я, сядаш ти.
Те започват да правят фасони, да се държат злобно и тн, за да те видят наистина ли си агресивен или само се правиш. Ако само се правиш, шута. Ако наистина си агресивен, ставаш един малък бог за тях.
Те самите играят игра, затварят се, и ако не си агресивен не можеш да пробиеш. Ще има реплики "пречиш", "не си мой тип", "ние се забавляваме само по женски" и тн.
Трябва точно да си готов да влезеш в пространството на другия човек, и да го направиш, за да те харесат и одобрят.
Горе долу така стават нещата. За който не си е заровил главата в пясъка.

Така стават нещата от 2 милиона години насам. Или отколкото има там бозайници или пък изобщо сексуални същества.
Аз лично нямам намерение да чакам една жена да остарее, че тогава да ме харесала. Щото да мине 30те, да улегне и тн. Просто не става така.

Отделно от това, жените са по-страхливи и избягват конфликтите. Това е чисто биологически и инстинктивно предопределено. Защото ако имаш племе, или стадо с 10 мъже и 10 жени, те могат да родят точно 10 деца. Ако една жена погине при конфликт, децата остават 9. Ако дори 9 мъже се затрият, тогава пак ще има 10 деца.
Затова и на мъжете не им пука колкото жените дали ще оцелеят и дали ще са ок. Затова и жените бягат като от чума от конфликти. Щото са си бройка в стадото/племето. Неродила жена няма да остане.

Така че имайте го това предвид, когато спорите за агресия и бягане от конфликти.
Дали не е женския ви инстинкт, който провокира мислите ви.
Но при мъжете е друго. Те имат други инстинкти, и други задачи.

Определено не вярвам да ни съветваш да правим като теб, ако ни настъпи някой, да казваме ние "извинявай".
Точно днес на баскетбола един се заяждаше с мен. Трябваше да му извикам "fuck off! Shut the fuck up!" за да спре. Това дали е агресия не знам. Всеки да си го тълкува както иска. Но факт е, че ако не оказваш отпор, ще те мачкат.
:rofl:  :shout: :rofl2: :shout: :rofl:

Извинявай, но този коментар заслужава награда за неадекватност! Не само че ще ти кажат че не си техен тип, а директно ще ти се изсмеят в лицето. Ти изобщо мислиш ли преди да пишеш нещо, или преди да действаш? Имаш ли представа, че ако тези жени дето си избутал, или дето си вдигнал от стола вероятно са те сметнали за най големия комплексар. И нещо струва ми се се разминаваш с реалноста. Това е агресия, обаче така действат простите "мутри", дето толкова много имат нужда от ВНИМАНИЕ, че се чудят как да си го набавят, и понеже НЕ ПОЗНАВАТ други похвати, действат по инстинкт, или по това, което са видели някъде някога. Имаш ли представа, че ако някой дойде да ме избута, и да се намести между компанията ми, ще бъде напълно игнориран, и няма да се стига до ОБЯСНЕНИЯТА, които явно ти ИСКАШ да чуеш? И че ако тези жени с които си агресивен, са САМОУВАЖАВАЩИ СЕ няма да ти обърнат НИКАКВО внимание??  :rofl: Там, където са ти обърнали внимание, вероятно не е излязло нищо, след като продължаваш да си сам, което само по себе си говори че ТОЗИ НАЧИН НЕ РАБОТИ!!! Смешно е да твърдиш, че жените ИЗБЯГВАТ АГРЕСИЯТА - защото им е вродено - отново ПАТРИАРХАЛНОТО ТИ ОТНОШЕНИЕ, и факта че се СМЯТАШ ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ЖЕНИТЕ  :rofl: :rofl: :rofl:
Аз сериозно се замислям, че ти имаш много голям проблем с мама и с татко в миналото ти, и за това и така разсъждаваш, че агресията е НЕОБХОДИМА, горкото малко момче в тебе, кой знае какво е видяло, за да се отнася така към ените. Едно ще ти кажа - вероятно ще си сам цял живот, или ще си намериш похлупака, защото агресията е именно такава - търкулило се гърнето, намерило си похлупака. И ще си нещастен, жената с която ще си - още повече. Понеже ще се въртите само в познатия кръг - агресор - жертва, и така ще ви минават дните, недай си боже да се стигне до нещо по трагично.
Приятелю, влизането в пространството на другия човек не става непременно и само силово, има поне още 3 начина да влезеш в пространството на другия, без да приличаш на типичния Бай Ганьо  :negative: , не си ли се замислял над това, че съществува и друго освен АГРЕСОР И ЖЕРТВА? А например весел и НЕОБРЕМЕНЕН МЪЖ??! Или това ти е много сложно за разбиране. ПРочетох ти всичките изказвания. Преди време си бил твърдо против агресията, на мен ми прозвуча като ЖЕРТВА! Тук някой беше написал че ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАШ АГРЕСИЯТА, за да нашокаш канчето на такива като теб,и аз приветствам това изказване. Но ти си двойнствен, ти не познаваш друго освен тия две понятия, жертва и агресор, има много по необременяващи отношения, обаче за 24 часа, от както пиша в тази тема разбрах, че НЕ СИ ГОТОВ ДА ВИДИШ ТОВА ДРУГОТО ОТНОШЕНИЕ. И ще се радвам наистина някой ДА ТИ НАШОКА КАНЧЕТО, и после да те видиме как ще разсъждаваш. И още нещо - не цитирай мен, не ми задавай въпроси -задай тези въпроси на себе си! Можеш ли да се погледнеш от страни - съмнявам се, но все пак ще ти кажа как са нещата от страни- СМЕШЕН СИ с изказванията си, до такава степен, че всички ти пишат по въпроса НО ТИ НЕ ЧУВАШ, или чуваш това КОЕТО САМО ИСКАШ ДА ЧУЕШ, интерпретираш думи, изказвания...както ти е удобно, и както ти харесва.
Кво да ти кажа, живота не работи по този начин, повярвай ми. Ако агресията работеше мъж-жена, нямаше да има толкова фондаций, които да се занимават с жени в насилие, схващаш ли? ;) Или пак не вдяваш?Нека те питам нещо, за теб само това ли е авторитетно? Да си агресивен? Само така ли живуркаш? По друг начин опитвал ли си се да погленден на реалноста около себе си? Нека ти задам въпроса по друг начин, погледни изказването горе, твоето изказване, което съм цитирала, ако прочетеш това някъде, как би реагирал? Защото на мен наистина ми е хем смешно, хем тъжно, че има мъже като теб...
Ще ти кажа нещо честно - въпреки че ще повторя част от казането до сега - според изслезвания на психолози - е установено че мъжете с такова патриархално поведение като твоето обикновенно са отраснали в много проблемни семейства, с много агресия, и както виждаме това ти е изкривило много мирогледа по отношение на това как трябва да се държиш. Жените от подобен тип семейства са в същото положение. Те са готови да се подчиняват точно както повелява патриархалния начин на живот. Те са подтискани от мъжете, следователно продължават да водят такъв начин на живот. Изобщо замислял ли си се? Чел ли си по въпроса? Като те чета наистина имам усещането, че опитваш да убедиш себе си колко си прав, предизвикваш само съжаление в другите, и естествено подигравки, които няма да видиш написани в темата  :music: - просто така да си знаеш - не се засягай, а се замисли
Направо избиваш рибата с коментарите ти. Имаш разсъждения на момче, което е на 15, те май в детската градина така се сваляха, с ритници и дърпане за косата.  ::)
А да, и още нещо - ТИ БИЛ ЛИ СИ ЖЕНА, ЧЕ ДА ЗНАЕШ КАК СМЕ УСТРОЕНИ НИЕ, И ДАЛИ ДА БЯГАМЕ ОТ АГРЕСИЯТА - ПРОТИВОРЕЧИШ СИ ВЕЧЕ  :writer:
По късно ще продължа, понеже нямам възможност да пиша  , да ти дообясня някои неща  ;D  8)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 09, 2011, 14:17:04 pm
Така стават нещата от 2 милиона години насам. Или отколкото има там бозайници или пък изобщо сексуални същества.


Момче, станахме две и дванайста вече. Да се вълнуваш тема секс и да искаш постоянно ново момиче може и да е нормално, ама тия примери, дето ги даваш, са за малко по-прости отношения, които изчезват като прах на вятър...
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 09, 2011, 16:17:05 pm
За съжаление нищо не си разбрала, от това което съм писал. Защото съзерцаваш само себе си. Типична проява на егоцентризъм.
В първия момент може да заприлича, че си тъпа, и не можеш да мислиш и възприемаш, но вероятно не е това. Просто не желаеш да вникнеш в мненията на хората.

За 100 път ще спомена, че агресията е различни видове. Аз си говоря за една, ти говориш за съвсем друга. Никой не ти говори за побой над жени или над слаби. Това никога не бих си го позволил.
Това сигурно само в твоето семейство се случва. Само моля те, не намесвай твоите лични проблеми като глобални. Пак ти казвам, дори да покажеш, че един случай на агресия е неправилен, това не означава, че всички видове агресия са така.
Не подкрепям насилието и други подобни.
Започна нещо прекалено много да ме съдиш и определяш, без да си ме виждала. Това е прибързано, незряло и много много глупаво.
Сигурно искаш да ме провокираш с някаква агресивност?

За 2ри път споменаваш, че искаш някой да ме набие, за да ме убеди в някаква истина.
Мислиш ли, че така стават убежденията!?
Значи ти не можеш разумно да ме убедиш в нещо, и затова искаш да ми пратиш момчета с бухалки, че да се убедя в нещо?
И какво болката ли ще ме убеди, страхът ли?

Значи на света можело да се живее и без агресия, но ето че ИСКАШ, да дойде някой и да ми натроши главата.
И ако всичките са меки кифли като тебе, включително и мъжете, кой, бе моето момиче ще дойде да натроши моята глава!?
Нали трябва да има и някой, който да е готов да свърши и мръсната работа. Макар да не е умрял за това.
Ей тука е най-важното!!!
Че външното проявление на действието и вътрешното състояние на съзнанието могат да се разминават!
Може външно да си агресивен, но вътрешно ума ти да е в пълна хармония и унисон с Любовта.
И именно това е състоянието, където не си нито агресор, нито жертва.
Ама такива меки кифли като тебе никога няма да го проумеят. И ще си стоят жертви вечно.

За това, че съм сам, не бери грижа. Във всеки един момент чакат едно 5 жени само да им щракна с пръсти и да се оженят за мен. Като половината са с 10 ина години по-млади.
Просто имам избор и избирам. Имал съм случаи, при това наскоро, на които съм предлагал брак на жена след като се познаваме от 10 дена. Но съм я преценил и знам, че струва. Тя обаче се уплаши и се отказа. Освен това беше вярваща мюсулманка и щеше да я зачеркне цялата рода и приятели.

А относно свалките в дискотеки, опитвал съм и точно така става както ти описвам.
Обикновено тези, с които е достатъчно да си позитивен и дружелюбен са по-некрасивите момичета. Не приемай отново своята лична истина за универсална.
Важно е да си обективен в случая, а не да съдиш според личната си фрустрация и раздразнение от живота.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 09, 2011, 21:26:53 pm
Цитат
В светския живот си трябват и лакти, и зъби, и много други мъжки атрибути.
И за какво са ти Tangrata_ , кажи ми точно за какво ще ги използваш.
Да спечилиш някое интервю ли?
Да победиш конкоренцията ли? За какво?  ???
Ако искаш наистина да вземеш нещо от живота по-добре фокусирай енергията си върху самоусъвършенстването ти. Защото в светския живот се изискват воля, амбиция, много труд, способности, качества и пр. Да не би да греша?
....
п.п.с. Сетих се за друг пример.
Ако си ловец и ловуваш за да се наядеш, това агресия ли е?
Ако си с лък и стрели (или пушка) и гониш някоя сърна да я стрелнеш?
Ако го правиш без лошо чувство не виждам проблем.

Цитат
Във филма Шао Лин имаше един ранен и болен (главния герой). На монасите им беше забранено да убиват хора или животни. Но хванаха, убиха и сготвиха една жаба, и го нахраниха.
Е, убийството на жабата агресивен акт ли е?
И необходим ли е?
Иначе човека щеше да умре.
Когато спорим, защото обичаш, чети моляте какво аз имам предвед в случая под агресия. А ти и твоята далечна страница, където и за драскотина съдят, си абсолютен пример, че значи може, може да се живее и без агресия. И точно на теб за какво ти е като не мажеш да я използваш? :P
Докато тук агресията е нещо обичайно, а обичайното е трудно да бъде морално осъдено, тъй като самото то вече е морално одобрено.
И все пак продължава тази тема, защото съм загрижена утре някое дете, което обича да чете, ако попадне на тази тема да разбере, че агресията не му е нужна, даже би
му навредила! Изключително съм щастлива, че има толкова много хора тук, които смятат, че е ненужна. @---
Това за що е мъдър човек наистина ни трябва нова тема! Аз не отстъпват от думи те си, защото отдавна ме интересува това и доста съм поразучила нещата.
Нямам време да ти отговоря за саможертвеносста.
Приятно ми е с теб да споря. :drinks:
И за децата и за теб :
Цитат
За постигането на своите цели днес особено важно е,  умението за общуване с хората: да разбираш чуждата реакция и да умееш да я предсказваш, да се договаряш, да сътрудничиш, да бъдеш приятен на околните и т.н. За съжаление това не се отдава на всеки.
Цитат
Публична тайна е, че отличните оценки в училище, високият кое-фициент на интелигентност и резултатите от SAT-тестовете не могат да предскажат успеха на детето като възрастен с достатъчна безпогрешност. За разлика от стогодишната история на теорията за умствената интели-гентност (ІQ), концепцията за емоционалната интелигентност (EQ) е съв-сем нова и в момента броят на дефинициите се доближава до този на изс-ледователите. Като начало казва отново julia 1313 (2009), че емоционал-ната интелигентност е способността и умението да се възприемат, оценя-ват и управляват собствените емоции, а също и на другите около нас.
Според съвременните психолози развитието на емоционалната интелигентност е ключов фактор за адекватното участие на индивида в живота, когато той не само реагира на случващото се, но и действа, взима решения.
........................
Засягаме много широка тема. Скачате от въпрос на въпрос, вместо да отговорите на моите.
А ви казах ... според принципа на логиката един пример не доказва изключването на агресията по принцип. А обратното. Един пример може да докаже нейната необходимост. Макар и в точно определени случаи.

Аз съм написал случаите, в които ще трябва. Има и много други.
Може и да не е конкретно интервю за работа, но ако си бизнесмен може да имаш агресивна маркетингова  стратегия. Или изобщо агресивен подход към бизнеса. И това не включва никакво насилие.

Ако си в колектив на работа много често се случва някой, който е по-способен, умен, подготвен, знаещ, трудолюбив от някой, да е на по-ниска позиция, да му върши неговата работа и да получава по-малко.
Не ми обяснявай, че е неправилно или правилно.
Важното е, че съществува. Има го. Факт.
Не може да не го знаеш. Примери колкото искаш.

Някой, който цял живот се е свивал и е отстъпвал, и е казвал "извинявай", когато го настъпват, дори и НЕ ПРЕДПОЛАГА, че може да е друг, и може да се държи по друг начин. Той напълно вярва, че такъв се е родил, мижитурка и край.
Или пък друг вариант. Той може да вярва, че така е редно да се прави, и така ще идеш в рая някой ден. Или в следващото измерение там. Или ще ти порастнат криле, или не знам какви там ангелски атрибути.
Това чисто и просто не е вярно.
Защо да лъжем хората?!
Защото на нас ни харесва да вярваме в някаква илюзия?!
Не е ли нагло да си насаждаме мирогледа на целия останал свят?!
Ако на теб ти харесва да няма агресия, ок!
Живей си така. Опитай!
Увери се, с цената на своите пропиляни години, че не става така.
Да съветваш другите, обаче се иска отговорност. Аз съм готов да я поема. Говоря от години опит в това НЕ-агресивно състояние. А ти готова ли си да поемеш тази отговорност?

За самоусъвършенстването, физическо, духовно, волево, не-страхово и всякакво съм отделял целия си живот почти до сега.
Повярвай ми, не стоя да гоня мухите.
Но именно тоя път ме докара и до усъвършенстване на тоя аспект от характера.
Трябва да си гъвкав. Да умееш да реагираш според ситуацията. Ако трябва да си твърд и да си отгоре. А ако трябва да си замълчиш. И сам решаваш. Вече решението може да е от твоя лична позиция, на близки, на кауза, или пък дори на Бог. Това е вече допълнителен избор, който трябва да се прави.
И именно в това е най-голямата важност.
Трябва да ИМАШ ИЗБОР, преди да избереш "мъдрото", "глупавото", "в името на Бога" или което и е друго решение.

Току що имахме театрална репетиция. Играехме инспектори, разпит на убийци. Инспектора трябва да може да изиграе невероятно агресивна роля. Буквално да смаже с поглед и жестове разпитвания. За да си признае.
Как ще го изпълниш това? Мислиш ли, че е лесно да се изиграе?

За ловеца, и че го прави без лошо чувство,
не знам, аз вас питах агресия ли е или не?
Аз от самото начало не говоря за лоши чувства. И никога не съм говорил.
Въпреки това как би определила тоя акт?
Животното изпитва ли болка? Какво ще чувства като дойде ловеца с ножа и му го забие в гърлото?
Защо ми прескочихте всичките примери?

Това за саможертвата са пълни глупости.
С примерите си обясних защо.
ДА,
Ако има НУЖДА, ще е голямо геройство някой да се саможертва. Евала на такива невероятни хора. Прекланям се пред тях.
Но сама по себе си без валидна причина, саможертвата е АБСУРДНА. И дори прилича на самоубийство. Което е голям грях! Тялото и човека са свещенни. Човек трябва да си има голямо лично самоуважение.
Отново, правилният начин е:
АДЕКВАТНА МОМЕНТНА ПРЕЦЕНКА, спрямо личния морал.
Винаги е това.
Никога не може да се следват сляпо някакви шаблонни генерализиращи клишета. Например от сорта "агресията е ненужна", или "саможертвата е еквивалентна на мъдрост".

За моята далечна страница, където и за драскотина съдят, очевидно не си била, и не можеш да дадеш квалификация, че видиш ли явно може да се живее и без агресия.

Първо, агресията си я има. Тя е подтисната именно от тия многобройни закони. Които всички хора спазват.
Но законите сами по себе си са също форма на агресия. Недай си боже да нарушиш закон, или по-лошо, погрешка да те объркат, че си нарушил закон, веднага ще има агресия срещу теб.
Ще те закопчаят, ще те затворят, а сигурно и ще те набият. Поне така, че да не си личи.
И накрая хората пак ги е страх. Но от закона.
Може ли да съществува страх, ако няма агресия? (Хората може да ги е страх, че ще изгорят от слънцето, или ще се удавят. Но и това е провокирано от агресия, откъм Слънцето и морето)
ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ВЪВ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. НЕПРЕКЪСНАТО.
Взаимодействието може да се тълкува като агресия. Зависи от личния вкус.
Някой може да го кефи да му пече слънцето, друг пък да го дразни. Щото е вампир например. И мрази слънцето.
Някой може да обича къщите да са боядисани в червено. За друг пък може това да е агресия, и да иска всичките да са в зелено.

Та за тая далечна страна, където дори и добронамерената агресия е подтискана, с разни закони за сексуален тормоз и тн.
Ако кажеш дори на някое момиче на работа, че е хубава, или вземеш да и говориш, хоп, може да те осъди.
И в резултат какво?
Пълно отчуждение на всеки от всеки. Масова самота. Рекордни бройки разводи (над 50%), рекордни бройки аборти, рекордни бройки самоубийства.

И какво? Мъжете се държат като жени. За жените остава да започнат тук там да се държат като мъже. Макар да има известни случаи и на осъдени жени за сексуален тормоз на работното място.
Изкуствено пропагандиран феминизъм колкото искаш.
Подготовка за новия световен ред.

След това,
говориш за IQ i EQ.
Като млад имах много IQ. Сега на стари години посъбрах и доста EQ.
Мога да ти кажа следното. (от моя опит, който не е малък)
EQ не е лошо.
Само по себе си, обаче изобщо не е достатъчно за да си успешен в социална среда.
Дори и IQ + EQ не е достатъчно.
Към формулата трябва много съществена съставка и тя е:
PERSONAL VALUE (лична стойност)
Без висока лична стойност нищо не можеш да направиш.
Може да си като някоя малка хиена, да знаеш кой жест какво значи и коя поза какво значи. Но само да си седиш и наблюдаваш скришно.
Но ако си мижитурка, само ще можеш да заплетеш някоя интрига.
Но няма да имаш смелост, решителност, отговорност да се изправиш пред всички и да бъдеш себе си. Именно това имам предвид и като "готовност за агресия".
Готовност за влизане в личното пространство, личното време и личния живот (или съответно професионалния) на хората около теб.
Това изобщо не е задължително да се прави с негативно чувство. Нито да предизвиква негативно чувство. (или поне не през цялото време).
Щото в доста случаи самите жени и хора не знаят какво да чувстват и какво да мислят. И им трябва време да им се настрои (калибрира) оценката спрямо някого.
В първите минути, часове, дни, може да е негативна, но после да осъзнаят, че всъщност е имал право и му се полага да е лидер и да взима инициатива.
Никой не ти дава тая роля автоматично и моментално. Винаги в първите моменти има търкания. И това е нормално. Такъв е живота. Така се отсява най-подходящия, най-силния, който да бъде лидер.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 09, 2011, 22:07:13 pm
 ::) :---
Тангра, кифли са тия дето отговарят на свалките ти тип Бай Ганьо.  ;)
Не намесвам лични неща, само казах че имам опит, това не ме прави ЖЕРТВА, схващаш ли, и нека те помоля нещо, бъди по кратък в писането.  :boredom:
Аз прекрасно те разбирам, ама ти не разбираш , че от мъдрост до жертва ИМА разлика, много ти е далече това  :lol: , спри да задаваш въпроси на хората, задай ги на себе си, ако агресията не е насилие, не знам какво друго е. И още нещо ще ти кажа, емоционалното насилие е по кофти от другото, а ти си именно емоционален насилник. Да, аз те предизвиках, и да, ти реагира като тъпа жертва. Моля те, не се озлобявай , аз мога и повече от това. Относно това дали съм те виждала или не, и давам оценки - то не е нужно, само по писаниците ти ми ставаш прозрачен. Просто не е сложно, това е  8).
Дали съм фрустрирана - вероятно съм, но по малко от теб  :hi: , щом не подхождам с агресия хихи. С две думи - няма не фрустриран човек, проблема при теб е че явно твоите лични драми са в най негативния регистър, пак ти казвам, не ми е нужно да те познавам, за да ми станеш ясен, по писането, по разсъжденията. Не се оглеждай в мен, не аз имам проблем с насилието, а ти  ;D

Агресията си е агресия, вари я печи я, тя е 2 вида!! И се разделя на ФИЗИЧЕСКА, и ЕМОЦИОНАЛНА, от там нататък идват много под агресий, което си е насилие. Би ли допуснал, че се занимавам професионално с това, и такива като теб съм виждала под път и над път?? За това да си ми тъй прозрачен примерно?? Не казвам че моята истина е универсална, аз ти казвам как са нещата от КАКТО СВЯТ СВЕТУВА ахахахах, - тва нали е твой израз @---

И да, против агресията съм, ама ТИ ЯВНО НЕ ВДЯВАШ БРЕ ЧОВЕКО - виж ми постовете преди да стана агресивна, ти там не разбираше за кво ти говоря, трябваше да сляза на твоя език, за да обърнеш внимание на писаното, сега вдена ли вече?? :empathy3:
Относно побоя над жени - то се тръгва с блъскане в дискотеката, и след това се минават много други граници ВЯРВАЙ ми ТАКА Е! И да, имам желание да ти нашокат канчето, щото тогава ще разбереш ПРЕЗ ЛИЧНИЯ СИ ОПИТ и ЩЕ ОЦЕНИШ ПАК ПРЕЗ НЕГО, колко е неприятно да си в тая игра - само че от другата страна. Искам също така да ти кажа, че това се играе от двама. Не знам дали наистина имаш за кой да се ожениш - аз се съмнявам.Пропагандираш с емоционална нестабилност и приповдигнатост че да си мъжага означава да си АГРЕОР. Наистина ставаш смешен. Можеш ли за миг да се поставиш на мястото на жените, дето буташ в дискотеката? А? Представи си следното- идва там некъв смотльо, мисли се за привлекателен, и почва да се бута в ТВОЯТА компания, НЕ УВАЖАВА ФАКТА че НЕ Е ЖЕЛАН,НЕ УВАЖАВА ЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО и забравя една много готина приказка а тя е - БЕ ЕЙ НЕЩАСТНИК, НЕ СИ ЕДИНСТВЕН! Е това е в мозъка на жените - казвам ти го не само защото аз мисля така, а и всяка самоуважаваща себе си жена. Ти ми отричай колкото си искаш, за мен ти си зле възпитан, с много емоционални проблеми, които със сигурност идват от мама и тате. Тва е което мога да кажа не на 100, а на 1000% е сигурно.
Викаш чакат те 5 жени, ми не си губи времето в празни спорове тук ахахаха, ДЕЙСТВАЙ, на бас че си САМОТЕН. Много самотен, нали? Елементарно... отново елементарно.
Ще те помоля едно нещо - не ми казвай кво аз не сам разбрала, а най добре предприеми интензивни психологични терапий за този твой проблем. И като мине време, се върни във форума и си прочети постовете.  
ТОВА ДА СИ МЪДЪР, НЕ ЗНАЧИ ДА ПРОЩАВАШ ГРЕШКИТЕ или както искаш го наречи там, ТОВА ДА СИ МЪДЪР ОЗНАЧАВА ГРЕШКИТЕ ИЛИ ОБИДИТЕ НА ХОРАТА ДА НЕ ТЕ ДОКОСВАТ, ДА НЕ УСПЯВАШ ДА СЕ ЗАСЯГАШ ОТ ТЯХ. Това вече не е робя на жертва, това е състояние, в което си излязал от садо-мазохистичната игра на агресор и жертва.
НЕ МИ ОТГОВАРЯЙ, спори си с редовните ти събеседници.  :empathy3:
Посочих когато нещо ти мине през ЛИЧНИЯ ОПИТ, само тогава го разбираш, за това мили мои споменах че ще е полезно да ти нашокат канчето, а не че ти пращам някой, не си ми толкова важен , сори.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: N*e*a в Април 09, 2011, 22:43:32 pm
 Естествено, че агресията е неизменна част от човешкия живот.
 Когато си по-атрактивен и по-фрапиращ(така да се каже) за околните, не само в бизнеса, но и като цяло в социалния живот, дори без да си го искал умишлено, предизвикваш хорското внимание.
 То се прояввява провокирано от различни мотиви, най-често се изразява в това да те тестват,(колко може да удържиш на натиска, по-силен или по-слаб си от тях) искат да те подтиснат(защото те не са успели да изразят себе си и се оказваш виновен в техните очи, заради личния им неуспех), а ако са просто злобни и страхливи, както каза Тангра, ще си обсъждат тайно и най-много да заплетат някоя интрига. Има и добронамерени, но тях няма смисъл да ги обсъждаме в тази тема. И докато всичко това ти се случва, ако останеш без да проявиш агресия и въображение затова по какъв метод да я използваш, е все 1 някой да се опитва да те изнасили, ти да имаш пистолет в ръката, но да не го използваш, защото него може да го заболи. Аз, че някой се опитва да те събори духовно го приемам също като изнасилване.
 Ако си разумен човек, ще я използваш като инструмент за защита, повече или по-малко си е тровене на нервите или патология.
 Много ме разсмиват такива хора, които се правят, че са срещу агресията, а от техните постове лъха на прикрито чувство за малоценност и агресия. И мен много пъти са се опитвали да ме определят и сложат в някаква категория(и всичко това се прави за пред "публиката") по време на спор, за да може да ми заклеймят мнението по най-долнопробен и жалък начн, и когато не им се получи, се оказват без реални аргументи за нещата, които подкрепят и се оттеглят с подвита опашка, намразвайки ме малко =)
Как да не проявиш агресия към такива отвратителни същества ??? Все пак някой рано или късно трябва да им покаже, че не са чак такива звЯзди, за каквито се мислят.
Или пък аз да спра да бъда себе си, за да не предизвиквам агресия? Това е съсипващо и труднопоправимо, защото все още се възстановявам от такъв опит. За това хора, пичове и пички, когато ви засягат, изкарайте вашата агресия спрямо всичко, което ви накърнява и наранява! Така и злобарите ще си научат мястото в обществото(в ъгъла)
 За жабата и ловеца, и без лоши чувства си е агресия. В първия случай е оправдана, във втория не толкова. Жабата щеше да те изяде, ако беше муха, защото оцелява по този начин. Ти ще я убиеш, за да оцелееш(но ако я убиеш с удоволствие, това е друг въпрос) Във втория случай, не е оправдано от морална гледна точка, но все пак кой си ти за да съдиш?
 В друг свят или на самотен остров, вероятно няма да имаш нужда от агресията, но тук в цивилизацията трябва да се защитаваш.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 10, 2011, 16:23:37 pm
Цитат
Аз съм написал случаите, в които ще трябва. Има и много други.
Може и да не е конкретно интервю за работа, но ако си бизнесмен може да имаш агресивна маркетингова  стратегия. Или изобщо агресивен подход към бизнеса. И това не включва никакво насилие.
E, за това говориме бе Tangrata_. Ти разбрали, че имам предвид това най-сетне. Идеята на темата е, че можеш  да живееш и да се  радваш на живота без да нараняваш другите хора. Ако така ти го задам въпроса :  наистина ли мислиш , поведение, целящо да причини зло и болка, което всъщност е акт на агресия за нещо  нужно? И моляте съобрази се с това и се замисли и отговори..Все пак аз пуснах темата и дори да не съвпада с твоята интерпретация за агресия, аз изкам да знам това.
Говориш за съвсем други неща.
Не ми изглеждаш   лош човек, нито  агресор, ако искаш да отворим тема различни агресивни подходи за успех в изразтването в кариерата, но това е съвсем друга тема.
Относно
Цитат
След това,
говориш за IQ i EQ.
Като млад имах много IQ. Сега на стари години посъбрах и доста EQ.
Мога да ти кажа следното. (от моя опит, който не е малък)
EQ не е лошо.
Само по себе си, обаче изобщо не е достатъчно за да си успешен в социална среда.
Дори и IQ + EQ не е достатъчно.
Към формулата трябва много съществена съставка и тя е:
PERSONAL VALUE (лична стойност)
разбирам, че незнаеш,че личностната стойност е компонент на емоционалната интелигентност.
И нека да оточня нещо след като има примери, че можеш да избегнеш агресивността, значи не е необходима, а е въпрос на личен избор!
И поемам  отговорността !
Имам и опити за изнасилвания и съм била агресивна и съм се била, така, че моля Ви не ме провокирайте.
Аз вече си избрах това да не причинявам на другите хора болка и се старая да не го правя.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 10, 2011, 17:22:32 pm
Да, може би се разминаваме с понятията. Това вече го писах в темата. Също и писах, че както има много хора следващи твоето понятие за агресия, така има и много следващи моето. Аз не съм си го измислил сам. Даже дадох линкове към някакви професори и университети.

За поведение, целящо да причини зло и болка ти дадох примери. Далеч не го приветствам, но понякога може да се наложи. Сигурен съм, че и ти го приемаш. Но просто не си наясно сама с мислите си.
Замисли се. Ти против всички закони ли си? Против всички полицаи ли си? Против всяка форма на ред ли си?
Всички те в даден един момент могат да причинят зло и болка на някой.
Например, за да не причини той по-голямо зло и болка. (А и не само)
Представяш ли си какво би станало ако изведнъж изчезнат всички закони? Ще има 10 000 пъти повече агресия и насилие.
Казах и пак казвам. Личния морал и етика казва колко и срещу кого да приложиш агресия.

Ако трябва да си опазиш някой да ти убие 3 те деца, и избираш между неговия живот и техния, и не можеш да го спреш по друг начин, какво би направила?!

Дали EQ включва лична стойност.
Отново зависи от интерпретацията. Според мен е абсурдно, абстрактно понятие като "ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА" да включва атрибути като смелост, самочувствие, чувство за собствена стойност и тн. Това са просто различни понятия.
Тези качества се набавят, НЕ чрез четене на книжки и изучаване на социалната динамика, а ЧРЕЗ ПРАКТИКА, посрещане на страхове, предизвикателства и тн.
Според мен това са различни неща. А и не само според мен, а според книгите и материалите, които съм чел.
Това, че някаква си авторка ги интерпретира по друг начин, или там откъдето си ги чела, защо тя трябва да е с по-висок авторитет?
Факт е, че знам за много хора, изучаващи старателно законите на социалната динамика. Абсолютни експерти. Знаят 1000 трика и теории. Език на тялото, маниери, интриги, всичко. Но не могат да го приложат на практика. Сухото знание е там, но им липсва силата да го направят.

Цитат
И нека да оточня нещо след като има примери, че можеш да избегнеш агресивността, значи не е необходима, а е въпрос на личен избор!
Тук логиката ти е малко сбъркана.
Това, че има примери една лека кола да се бута с ръце, вместо да върви сама, не онзачава, че по принцип колите трябва да се бутат винаги.
Това, че има пример един касетофон да е счупен, и да си стои така, не е доказателсво, че по принцип всички касетофони на света трябва да са счупени.

Ако всячески се стремиш да избягваш и да бягаш от агресивността, да може би ще успяваш НЯКАКСИ да ПРЕЖИВЯВАШ на този свят.
Но това не е нормален живот.

Цитат
... съм била агресивна и съм се била, така, че моля Ви не ме провокирайте.
Аз вече си избрах това да не причинявам на другите хора болка и се старая да не го правя.
След като е възможно, според теб, да НЯМА НИКАКВА АГРЕСИЯ, на този свят,
защо се молиш на нас за нейната липса?
Това е абсурдно!
Ами ако вместо нас имаше някой, който е по-кофти човек и би те проворкирал нарочно?
Би ли се проявила агресивна?
Ти се мъчиш да си изкорениш агресията, и си внушаваш, че така трябва. Сама виждаш, че не винаги можеш да я спреш. И пак си знаеш на своето.

Или ти искаш, не някой конкретно да живее без агресия, а искаш всички, всички хора по света да се променят, и да станат неагресивни?
Това, първо е нахално и егоистично. Да искаш да се променят всички, според твоите вкусове и желания.
Второ, не е възможно защото винаги в живота има конфликт на интереси. Дадох предостатъчно примери. Причината е най-общо казано недостатъчно ресурси.
Ако монаха не изяде жабата, ще умре.
Ако се дам на една жена, други 5 ще ме мразят, а и нея също, щото всички ме искат само за себе си.
И тн и тн и тн милиард примери.
Не милиард, а милиард милиарда. Защото това е една от най-съществените характеристики на света около нас.
Затова и сме дошли да се учим тук!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 10, 2011, 19:10:28 pm
Пресен пример - вчера ме сцепиха да ме бият двама. Случката ме кара да се замисля за някои неща.
В такива случаи пак е полезна агресията, излиза (;
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 10, 2011, 19:37:24 pm
Сигурно неагресивната Witch ги е пратила за мен. Но е сбъркала адреса.
Често се случва на този свят.  ;)


А сега нещо, от което мислех, че няма нужда:
(посвещавам за тези, които не вярват на думите на някой, макар и смислени, а предпочитат да вярват сляпо на авторитети)
http://www.bultreebank.org/Corpus/Illusion.html
Това е онлайн версия на книгата "Илюзии" на Ричард Бах.
Същия, написал "Джонатан, Ливингстън, чайката".

Потърсете в текста с опция "Find" ето това изречение:
Цитат
Съвестта ти е мерило за това, доколко честен си в своя егоизъм.
И прочетете следващите 2-3 страници.
А след това помислете добре. Точно както героят Дон е направил.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Monolith в Април 10, 2011, 20:15:04 pm
Радвам се, че има хора, които са толкова наясно с нещата.  :hi:

Тангра, благодаря ти за мненията, които даваш тук и на други места. Много са ми помогнали.


ПП: Между другото може ли да дадеш друг линк? Този не работи - http://www.bultreebank.org/Corpus/Illusion.html
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 10, 2011, 20:58:48 pm
При мен линка си работи.

Ето още един, но е на английски
http://img1.liveinternet.ru/images/attach/b/2/3599/3599084_richard_bach__illusions__the_adventures_of_a_reluctant_messiah.pdf
Въпросният откъс започва от страница 52.

http://pims.ucoz.net/load/knigi/richard_bakh/18-1-0-214
Ето още един на български, сега проверих, работи.
Страница 46та.
Просто потърси в Гугъл с думите "илюзии ричард бах", без кавичките.

п.с. цялата книга е невероятно ценна, направо безценна. Може да се препрочита много.
Но конкретно за темата, тоя пасаж е важен.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 11, 2011, 00:11:01 am
(
Цитат
посвещавам за тези, които не вярват на думите на някой, макар и смислени, а предпочитат да вярват сляпо на авторитети)
Благодаря ти, няма да пропусна да понауча нещо, обиждаш ме не само вярвам на авторитети, обаче и ти докато си живял и аз съм трупала опит и ми е ясно горе долу кое поведение е разрушително за теб самия и кое не.
Уважаваш ли хората?

Всеки път в  определеноето  си за агресивност забравям да спомена  , че се отнася за отношението ни към хората, и ти тояно за това се хващаш. И давашпримери за ловеца, за монаха, който убил жаба. Не ме познаваш, ама лияно аз бих проявила агресивно поведение, ако някой примерно ме накара да убия насила мравка примерно, но това не значи, че бих наранила някой, разбираш ли тънката разлика? Мен дори ме мисляд за луда, защото спасявам мухи от удавяне и т.н. Но е прекалено много да искам това от всички хора, обаче се моля ние хората(понеже се убедих, че да си сътрудничим е по-добре, по-здравословно и т.н.) ако може да се наранява ме по-малко, явно не ме разбираш.
Виж сега не кой следва моето понятие, кой следва твоето, не разбрали, че за искам да кажеш отношението ти по моето понятие( ама аз съм си виновна, че така пуснах темата). И аз моето понятие не съм го измислила сама.
Аз също това, което знам съм го научила от мои професори и преподаватели, от много книги и от опит, докато следвах магистратура спортна психология, и не само, но и от самия живот.
Стига с тия примери със животни, говорим за отношенията между хората.
Не приемам, това, което си мислиш, че приемам, да ям месо, обаче не мога да убия и мравка и моляте да ми повярваш, защото иначе се губи смисъла на спора.
Цитат
Личния морал и етика казва колко и срещу кого да приложиш агресия.
Постоянно и ти твърдиш, че агресивността, видовете й и използването й зависи от личния морал, а искаш и да се съглася, че е  и необходимост.
 
Цитат
Според мен е абсурдно, абстрактно понятие като "ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА" да включва атрибути като смелост, самочувствие, чувство за собствена стойност и тн. Това са просто различни понятия.
 
Не просто"ИНТЕЛИГЕНТНОСТ", а емоционална, и ако беше наистина повярвал и прочел, твърдението ми, че съм писала дипломна работа на тази тема, може би щеше да предположиш, че знам наистина нещо по темата. Абсурдно или не ЕИ включва:
-   самоконтрол-способността да управляваме и контролираме собственото си емоционално състояние;
-   самопознание-познаването на себе си и емоциите си - какво ви казват те;,а тук неизменно присъства чувството за собствена стойност, самочувствие и смелост.
-   мотивация-способността да направляваме емоциите си с цел постигане на целите си;
-   емпатия-възможността за откриване и определяне на емоциите на другите;
-   социални умения-отношението към другите и влиянието върху тях.
Цитат
Сухото знание е там, но им липсва силата да го направят.
, ок на тях може, аз говоря за себе си и за теб. Аз наистина имам смелостта да следвам това.
Цитат
Ако всячески се стремиш да избягваш и да бягаш от агресивността, да може би ще успяваш НЯКАКСИ да ПРЕЖИВЯВАШ на този свят.
Но това не е нормален живот.
Да това наистина не е "нормален" живот, а живот изпълнен с любов, любов към самия живот, любов към хората и най- вече към самия теб.
Цитат
След като е възможно, според теб, да НЯМА НИКАКВА АГРЕСИЯ, на този свят,
защо се молиш на нас за нейната липса?
Това е абсурдно!
Струвати се абсърдно може би, защото не си родител?
Цитат
Ти се мъчиш да си изкорениш агресията, и си внушаваш, че така трябва. Сама виждаш, че не винаги можеш да я спреш. И пак си знаеш на своето.
Да мъча се, но е много важно разбери с какви убеждения живееш, ако живееш с убеждението, че агресивността е нещо нормално и естествено, ще живееш съвсем различен живот, отколкото човека, за който изразяването на  агресивността е незряло и т.н.
Цитат
Или ти искаш, не някой конкретно да живее без агресия, а искаш всички, всички хора по света да се променят, и да станат неагресивни?
Това, първо е нахално и егоистично. Да искаш да се променят всички, според твоите вкусове и желания.
Не бе миличък, ако ме познаваше щеше да знаеш, че не не е така. Искам просто да се знае, че може да се избягва всячески нараняването на другите, а това ми отношение идва от задълбоченото ми самопознание.
Цитат
Ако се дам на една жена, други 5 ще ме мразят, а и нея също, щото всички ме искат само за себе си.
Ако продължаваш да даваш такива примери, спирам да си пиша с теб, аз ти говоря за целенасочено причиняване на болка.
 
Цитат
Затова и сме дошли да се учим тук!

 Да и аз го правя без да наранявам другите,е да не е лесно, изисква много, но е въпрос на избор и желание. :negative:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 11, 2011, 07:23:05 am
...
Изобщо не целя да те обидя. Това за авторитетите не е конкретно към теб, макар наистина ти да спомена за някакви авторитети в даден момент.

Дали уважавам хората?
Тези, които ме уважават определено много ги уважавам.
С тези, с които сме нямали вземане даване горе долу също ги уважавам

В примерите с животни не виждам нищо лошо. Както и да е. Минало заминало. Аз лично се поизчерпах вече по темата.
Мога да ти дам пример и с хора (и май даже вече го направих), но сигурно пак няма да ти хареса.
Ето един от предните:
Ако избираш между живота на крадец и живота на 3те си деца, ще го убиеш ли?
При положение, че единствения начин да ги спасиш е като го убиеш.
Ето, стремиш се целенасочено към неговата болка.

Ето ти един нов:
2012та година, потоп, земетресения и края на света.
Останало едно място в лодката на Ной и аз и едно сомалийче сме на брега.
Следва шут към сомалийчето и свободното място го взимам аз.
И дори не го правя само от егоизъм. Просто преценям, че аз мога да съм по-полезен на бъдещото общество.
Брутално, нали? Не обичаш бруталните примери, защото си жена. Трябва с повече такт и финес да си говорим. Аз пък не умея по друг начин. Не мога на черното да казвам бяло, само защото искам да говоря красиви думи.
Мравки и мухи и аз избягвам да убивам. Даже едно време си местех крака в последния момент, ако ще има мравка.
Но нима съм казвал друго до сега?
Винаги съм говорел за необходимост. Естествено не е необходимо да смачкаш мравката. Естествено, че ако не те бърка особено и не ти влиза в личното пространство ще я пуснеш да си ходи.
Нима го смяташ за голямо благодеяние?
А ако се засели цял мравуняк у вас в кухнята? Ами ако се заселят 5 мравуняка?
Тогава пак ли ще ги заобикаляш и ще караш цялото семейство да не ги настъпва, докато ходят в редички по килима?

Цитат
Постоянно и ти твърдиш, че агресивността, видовете й и използването й зависи от личния морал, а искаш и да се съглася, че е  и необходимост.
Естествено!
Ако не е необходимост, и никога я няма, то и няма нужда и в морала да става въпрос за нея.
След като всички, като стадо бягат като чума от нея, тогава къде е личния морал?
Май става стаден морал.
Прочее, намекнах, пак споменавам. Ако наистина трябваше да я няма, дедо Господ щеше да се е погрижил от много отдавна да я няма. Ти не го мисли за толкова несръчен.

Че имаме различни разбирания за агресивност, добре. Но не мога да отговоря спрямо твоето.

За емоционалната интелигентност, ок. Явно и там ни се разминават определенията.

Наистина ли никога не си виждала мъже, които се стараят да са неагресивни?
Наскоро се запознах с едно такова момче. Супер интелигентно, прави докторат по компютър сайънс, но едно такова свито. Постоянно се тревожи за най-различни неща. Да хвърля пластмасовите чашки, точно в мястото за пластмаса, да не взима пластмасово капаче за еднократна употреба, чиято пластмаса не се рециклира, да не говори прекалено силно ( и затова винаги почти мънка или шепти), да не прави това, да не прави онова, да не пречи на този, да не пречи на онзи. И накрая се е превърнал в една сянка. Човека в него си е отишъл някъде.
Тъй като съм добра душа мисля да го взема и да го науча някои работи.
Ако непрекъснато си мислиш какво да не правиш, накрая ставаш човек, който няма инициатива и не рискува да направи нищо извън обществения шаблон: учене и работа.
Такива хора приличат на сакати. Много е тъжно да видиш такъв, особено ако човека си струва.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 11, 2011, 10:47:48 am
Цитат
Мога да ти дам пример и с хора (и май даже вече го направих), но сигурно пак няма да ти хареса.
Ето един от предните:
Ако избираш между живота на крадец и живота на 3те си деца, ще го убиеш ли?
При положение, че единствения начин да ги спасиш е като го убиеш.
Ето, стремиш се целенасочено към неговата болка.
Кой се стреми? Е как да ми хареса? Към това ще се стреми героят в твоята фантазия, аз ти говоря за реалния живот, бе Тангра. На повечето хора ама това изобщо не им се случва. И въпреки това имат свободата да нараняват и обиждат при всяка отдала се възможност. Освен, че говорим  с различни понятия, май наистина живееш, ама в съвсем различен свят.Твоят потиснал агресията. В България, ако си забравил, изразяването на агресивността, псуването, обидите между хората, физическото и психическото нараняване са нещо обичайно. Питам те ако ти беше на мое място нямаше ли и да се молиш за малко повече уважение между хората?
Не всички като стадо бягат от нея, точно обратното, затова говорим по тази тема, както ти казах тук е точно обратното, никой не намира смисъл да я избягва и потиска.
Не защото е необходимост, а точно защото я има, говорим и за морал.
Въоще не смятам Бог за несръчен, но той не е махнал това онова, той ни е дал всичко и свободния избор да избира ме.
Какво значи не можеш да ми отговориш по моето понятие, искаш да кажеш, че неискаш?
А това момче, че свито и така нататък, значи ли, че всички момчета, който претпочитат да избягват агресивността и нараняването на другите, автоматично ще притежават и тези характеристики?
Не дей така! Виж, аз между другото съм кадър на Национална Спортна Академия и в същото време и съдия по футбол, знам какво е истинско спортсменство, различавам твърдата от грубата игра. Знам, че въпреки, че са малко, има такива истински спортсмени и то мъжки момчета, а не  някакви стеснителни. А истинското спортсменство задължително изисква уважение към самата игра и към противниците.
Но както в спорта, а той е показен и за нашето общество, истинските спортсмени са малко и приличат на теб, та са готови за победа на всяка цена. Всъщност не ми изглеждаш на такъв човек, прекалено си добродушко. Само ми говориш с някакви абстрактни примери, обаче може би, защото виждаш проблемите от потиснатата агресия, не искаш да погледнеш с моите очи. Наистина примера с крадеца е некоректен. И ако страдаш болезнено и е много важно за теб да чуеш, че си прав, ще ти го кажа, да Тангра в примера бих избрала да причиня болка на крадеца за да защитя децата си, ала във всички други случаи, а всъщност това е реалния живот, претпочитам да не го правя. Запознат с разрушителното и нездравословното изразяване на агресията ,разрушително и нездравословно за теб самия а говориш само за разрушителното слетствие от потискането й? Обаче, ако се беше вслушал, имаше мнения, че тази същата агресивност може да се изрази и по конструктивен начин. А знаеш ли, че гневът, омразата и т.н. съпровождащи явната агресия могат да те разболеят?
Относно отношението ми към мравките, то си е мое, аз неискам както си мислиш всички да правят като мен, то е до осъзнаване. Ти да не си мислиш, че не стъпвам мравки, защото го смятам за благодеяние, не заради това, а въпреки това, аз неискам да го правя. Не правя нещата заради наградата след това, просто същността ми не ми позволява. Не ми доставя удоволствие, дори напротив.
 Относно примера с мравуняка, може би един от малките ти примери, които отразяват действителността ми, мен лично животинките не ми пречат, ако не ми влизат в леглото и в чинията, обаче мъжът ми не би бил, толкова търпелив с тях. ;)
Ще те питам, както малкия ме пита: За тебе думичката моля нищо ли не значи? Помолих те да се съобразиш с моята дефиниция, иначе и двамата ще продължим да  си показва ме кой, колко знае, но на мен ми се губи малко смисъла и започвам да си мисля, че си губя времето, а то ми е много ценно повярвай ми :hi: 
 
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 11, 2011, 12:49:25 pm
Пък и Тангра, като се филмирам с твоя филм за крадеца.... Въпреки, че не вярвам да съм изправена в такава ситуация. Защото не забравяй, причинно следствената връзка. На никой, според мен, не му се случва нещо просто така. Ние хората не просто реагира ме на случващото се, обаче сме и дейни участници и някои неща можеш да ги притизвикаш, само защото нямаш контрол над собствените си мисли и ли имаш грешни убеждения или, или... Това е друга и много широка тема. И все пак ти какво мислиш по този въпрос?
Та по въпроса за крадеца, не съм сигурна, че в такъв момент използването на агресия, би било най-разумнотно решение за мен. Защото Тангра ти, ако си мъж и имаш шанса да надвиеш този мъж и да го убиеш, аз като жена, едвали ще го имам. По- скоро с такова поведение бих го обезверила още повече и едвали ще излезем живи от тази ситуация. Не мислиш ли? Не е ли по-добре да търся други методи да отърва децата си? Нещо от сорта да използвам ума си или дори да се моля за Божия помощ, ми звучи по-разумно, защото винаги има шанс. Жена съм, разбира се и да си мисля, че просто така лесно ще го убия този и кошмарът ми ще свърши, ми звучи доста наивно.
Цитат
Ако избираш между живота на крадец и живота на 3те си деца, ще го убиеш ли?
И все пак нищо, че така ме провокираш да избирам и избирам живота на децата, ако имам физическата сила бих го ранила, но не и убила. Кой ще ги гледа тези деца после? И какъв пример ще дам?
А това чак сега го прочетох, че ми даваш условие, че единствения начин да се спася е да го убия, е как да ми хареса примера ти? Много филми ли гледаш, много игри ли играеш, в живота си аз имам избор, та той и Бог ни го е дал, защо ти реши да ми го отнемеш? Само и само за да излезеш прав ли? Истинския живот е без сценарии като твоя. 
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 11, 2011, 13:27:57 pm
Цитат
2012та година, потоп, земетресения и края на света.
Останало едно място в лодката на Ной и аз и едно сомалийче сме на брега.
Следва шут към сомалийчето и свободното място го взимам аз.
Обаче колкото и да  не ти се вярва има хора, за които е абсурдно да изритат сомалийчето за да си спасят собствения задник и щом ги има значи е въпрос на избор съзнателен или не, въпрос на ценностна система, и
Цитат
Тук логиката ти е малко сбъркана.
Това, че има примери една лека кола да се бута с ръце, вместо да върви сама, не онзачава, че по принцип колите трябва да се бутат винаги.
, изобщо не говорим за трябва и не трябва. И да знаеш, че е въпрос на избор, да ми говориш за необходимост ми звучи като оправдание, та те всички убийци дехоманизират жертвата си, за да може  съвестта им да им устане чиста.
Цитат
Ако непрекъснато си мислиш какво да не правиш, накрая ставаш човек, който няма инициатива и не рискува да направи нищо извън обществения шаблон: учене и работа.
 Говориш абсолютни глупости, когато си мислиш какво да не правиш, това също е инициатива и риск и не изключва автоматично дейността  и риска. И понеже, за разлика от някои хора, аз чак сега виждам абсурдността на твоите примери с няколко подусловия, спирам да комуникирам с теб по темата и не защотот съм се изчерпала.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Iris в Април 11, 2011, 13:32:29 pm
Според мен агресията винаги има по-добра алтернатива. Това че в дадени случаи възможностите ни не ни позволяват да избегнем агресията, не означава, че агресията е най-добрия избор по принцип. Примерът с жабата е доста добър. Да, това е агресия и при дадените обстоятелства е приемлива. Е, има хора, които могат да лекуват енергийно и те нямаше да се нуждаят от жабата. Това не е ли по-добра алтернатива? Агресията над жабата в случая е необходима само поради неумението на замесените лица да подходят по друг начин. Но това умение може да се придобие и в бъдеще подобни въпроси да се разрешават без използването на агресия. Няма ситуация в която агресията да е без алтернатива. Това че човек попаднал в дадена ситуация не вижда тази алтернатива или не е в състояние да я приложи е отделен въпрос, който е във възможностите му за в бъдеще да поправи.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 11, 2011, 13:54:58 pm
Цитат на: Tangrata
2012та година, потоп, земетресения и края на света.
Останало едно място в лодката на Ной и аз и едно сомалийче сме на брега.
Следва шут към сомалийчето и свободното място го взимам аз.
Да, ама забравяш, че в океана винаги има по-голяма риба. При Ной, като се размножат слончетата, примерно, ядеш шут ти. Що не си остана на брега ;)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 11, 2011, 14:38:06 pm
Според мен агресията винаги има по-добра алтернатива. Това че в дадени случаи възможностите ни не ни позволяват да избегнем агресията, не означава, че агресията е най-добрия избор по принцип. Примерът с жабата е доста добър. Да, това е агресия и при дадените обстоятелства е приемлива. Е, има хора, които могат да лекуват енергийно и те нямаше да се нуждаят от жабата. Това не е ли по-добра алтернатива? Агресията над жабата в случая е необходима само поради неумението на замесените лица да подходят по друг начин. Но това умение може да се придобие и в бъдеще подобни въпроси да се разрешават без използването на агресия. Няма ситуация в която агресията да е без алтернатива. Това че човек попаднал в дадена ситуация не вижда тази алтернатива или не е в състояние да я приложи е отделен въпрос, който е във възможностите му за в бъдеще да поправи.
Чудесно изказване! :yes: Много, ама много ми допадат, твоите отговори. И си мъж?  :greeting:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 11, 2011, 14:42:16 pm
Да, ама забравяш, че в океана винаги има по-голяма риба. При Ной, като се размножат слончетата, примерно, ядеш шут ти. Що не си остана на брега ;)
харесва ми това в зелено  ;D

monk - ДАНО ДА ТЕ ЧУЕ и разбере, че като гледам и чета, май не вдява...  :lol:

Според мен агресията винаги има по-добра алтернатива. Това че в дадени случаи възможностите ни не ни позволяват да избегнем агресията, не означава, че агресията е най-добрия избор по принцип. Примерът с жабата е доста добър. Да, това е агресия и при дадените обстоятелства е приемлива. Е, има хора, които могат да лекуват енергийно и те нямаше да се нуждаят от жабата. Това не е ли по-добра алтернатива? Агресията над жабата в случая е необходима само поради неумението на замесените лица да подходят по друг начин. Но това умение може да се придобие и в бъдеще подобни въпроси да се разрешават без използването на агресия. Няма ситуация в която агресията да е без алтернатива. Това че човек попаднал в дадена ситуация не вижда тази алтернатива или не е в състояние да я приложи е отделен въпрос, който е във възможностите му за в бъдеще да поправи.

@---  :-*  :drinks:  :blush:  :i_am_so_happy:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 11, 2011, 17:05:06 pm
омг,
аз какво пиша, вие какво четете.

Накрая ирис пише, че и според него агресията била неизбежна при жабата,
ама накрая му направихте евала, само защото вмъкна благопожелание да се избягва агресията когато може.
Ми нали и аз твърдя точно същото. Да се избягва, КОГАТО МОЖЕ.
А дали може монаха да лекува енергийно, това вече минава в сферата на смелите предположения.
Може пък точно тоя ден да е бил нещо болен и да му е сецнала енергийната енергия.

Ти, ИРИС, лично можеш ли да лекуваш енергийно?
Гледал ли си филма Манастира Шао Лин (първия, с Джет Ли)?
Как ще излекуваш енергийно човек, който е наръган на 100 места с копие, изгубил е кръв и плъхти, та ще мре?
Какъв % от хората по света могат да го излекуват енергийно тоя?
0.0000001%?
А при останалите милиони случаи?

10 000 пъти повторих, че не смятам, че е правилно агресията да е първи избор.
Щом има алтернатива, ок.
Но не смятам, че винаги има алтернатива. Това са глупости.

Witch, нещо много кръвожадна излезе. А на мен ми говориш за липси на агресии.
Очевидно става, че си 100 пъти по-агресивна от мен лично. При това БЕЗ СМИСЛЕНА ПРИЧИНА. Което пък е най-лошия вариант.
Напълно осъзнавам, че винаги има по-голяма риба. Такъв е живота.
Очевидно тебе тоя проблем много те тревожи. Затова и сигурно си се скрила в къщи под масата. И там си прекарваш повечето време.
Да оправдаваш страха и несигурността ти, обаче с разни клишета "аз видите ли съм неагресивен" е храна за егото.
Как е бтв в NY? Харесва ли ти там? Справяш ли се?
При мен в Канада е супер.

За мъжете, които се стремят всячески да избягват агресията,
да, Търсеща, в 99% от случаите те ще са свити, мекушави и отстъпчиви.
Защото има СТРАХ от проявяване на агресия.
И понеже хората се раждат НЕОПИТНИ (винаги), човек никога не знае определено действие дали ще е агресивно или неагресивно. И той предпочита да не действа изобщо, за да не би случайно да прояви агресия.
Изглеждаш ми умно момиче, написах го доста ясно. За миг си забрави предубежденията и прочети горните 2 изречения отново.
Тези спортсмени за които казваш, и при тях има някаква агресия. Поне според понятието, което аз и давам. Според твоето може да са абсолютно неагресивни. Защо не питаш някой от тях какво мисли по въпроса?
Защо не отговорих на твоето определение? Защото не ми е много ясно какво е. Но не исках да те карам да ми даваш определение, за да не се тълкува като някакво заяждане. Защото не съм сигурен, че можеш да ми дадеш точно определение. Ще дадеш там нещо, аз ще почна да го нищя и да задавам въпроси, да видя точно ли е определението, и ето ти още няколко страници писаници.

Че в България агресията е повече от нормалното, дори много повече съм съгласен.
Че хората викат, псуват и се бият без причина, съм съгласен. Никъде не съм го отричал.

Но ти говориш за съвсем различни неща. Ту говориш за пълно изкореняване на агресията, до дупка, ту говориш че била повече отколкото трябва.
Това са различни неща. На всичкото отгоре го пиша за 10 път.
Аз не съм някакъв рекламатор, дето рекламира безкрайна агресия непрекъснато. Не виждам как не го проумяваш това.

За това кой какво провокирал.
Напълно ама напълно непознаваем е хода на съдбата. Никога не можеш да предположиш какво ти се готви. Планът е много по-дълбок и много по-дълъг, отколкото можеш да си представиш. Отколкото всеки човек по земята може да си представи.
Темпото на развитие, на идване на проблемите също е най-различно. Няма никаква вързка с това кой на какво ниво е, и кой какво "предизвиква".
Има случаи с бавно развитие, където дори и да правиш големи злини, наказанието не идва веднага. Може да дойде след 10 000 живота.
Има други случаи, където човека е много праведен и голям отшелник и добродушко там, но пък му се случват все някакви предизвикателства. Просто пътя му е такъв.
На всичкото отгоре тези неща се променят. Може да си имал тежък път, после известно време по-лек път.
И никой, никой смъртен не може да предположи кога какво го очаква.
Така че, нека не звучи като заплаха, но не се заричай, защото никога никога не знаеш пред какво ще те изправи съдбата. Това няма пряка връзка с това как си се държала с хората преди това.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 11, 2011, 17:36:02 pm
Не знам що си си втълпил, че липсата на агресия (или просто непроявяването й) е мекушавост...
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 11, 2011, 17:48:33 pm
за 1001 ви път казвам, не съм си втълпил, че ВИНАГИ непроявяването на агресия е мекушавост. Но в НЯКОИ СЛУЧАИ, да.

Кажи ми, Монк, чии мнения ти изглеждат по-агресивни? Моите или на Witch?

А сега ми кажи, ЗАЩО?

Аз с какво съм заслужил тая агресия срещу мен? Само защото имам различно мнение?

Значи според вас, ако някой не отговаря на ВАШИТЕ ТАМ разбирания за света се чувствате свободно да го линчувате и да му натрошите главата?

А на мен ми говорите за неагресия ...

Чия теза доказва това?
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 11, 2011, 20:24:13 pm
Цитат
Но не смятам, че винаги има алтернатива. Това са глупости.
Не смятам, че са глубости, разбери, че алтернатива има, самоче няма в твоите сценарии, в които ти нямаш избор, а в реалния живот, ти го имаш! Много се ядосах, на това, че ми го отне :o, но продължавам да пиша, защото и ти не изглеждаж тъпо момче.
Цитат
Гледал ли си филма Манастира Шао Лин (първия, с Джет Ли)?
Как ще излекуваш енергийно човек, който е наръган на 100 места с копие, изгубил е кръв и плъхти, та ще мре?
Какъв % от хората по света могат да го излекуват енергийно тоя?
0.0000001%?
А при останалите милиони случаи?
И пак ти казвам дай да излезем от филмите, ама въобще неискам да коментирам съдбата на някаква жаба и героите на филм. Аз ти говоря за неща от живота. И въобще за какви милиони случаи ми говориш? Аз не виждам по улиците наръгани хора и то на сто места, аз виждам ненужна агресия, обиди и т.н.

Цитат
За мъжете, които се стремят всячески да избягват агресията,
да, Търсеща, в 99% от случаите те ще са свити, мекушави и отстъпчиви.
Защото има СТРАХ от проявяване на агресия.
Няма такова нещо,защото самоконтрола не идва от страх, а от задълбочено или не, самопознаване, от уважение, от убеждение, че агресивността не е най-доброто решение и т.н. Къде го виждаш този страх незнам, това е било наистина умно момче, а защо не допускаш, че стеснителността му идва от нещо друго, а не от отказването от агресията.
Цитат
И понеже хората се раждат НЕОПИТНИ (винаги), човек никога не знае определено действие дали ще е агресивно или неагресивно. И той предпочита да не действа изобщо, за да не би случайно да прояви агресия.

А, прочетох го няколко пъти, дори и да се раждаме неопитни, извинявай ама не сме Маугли и не израстваме със зверове. Тук е мястото на родителите и после на възпитателите. Моят син дето е на 4 знае какво е агресивно и какво не, знае, че да причиняваш болка на друго човешко същество не е най-умното нещо, което може да направи. Първо не мога да приема и изказвания започващи с винаги и никога, защото както си разбрал съм умно момиче.
Цитат
Защо не отговорих на твоето определение? Защото не ми е много ясно какво е. Но не исках да те карам да ми даваш определение, за да не се тълкува като някакво заяждане. Защото не съм сигурен, че можеш да ми дадеш точно определение. Ще дадеш там нещо, аз ще почна да го нищя и да задавам въпроси, да видя точно ли е определението, и ето ти още няколко страници писаници.
??? Ама аз ти го дадох Тангра. Не бил сигурен ??? За какво изобщо изписахме толкова много като говорим на различни езици :unknown:
Цитат
Но ти говориш за съвсем различни неща. Ту говориш за пълно изкореняване на агресията, до дупка, ту говориш че била повече отколкото трябва.
Не си ме разбрал, не съм толкова наивна да си мисля, че агресивността може да бъде напълно изкоренена, но имам желание, да намалее, и аз като преподавател  и възпитател дори правя нещо по въпроса, възпитавам освен волеви и морални качества.
А бе, аз  много добре те разбрах каква душица си ти, ама само не мога да те разбера, защо при условие, че казваш, че А зависи от личния морал, в същото време твърдиш, че е необходимост, нещо не се връзват нещата. Или може би е необходимост в твоите примери, в които намаш избор, и в филмите.
Цитат
Това няма пряка връзка с това как си се държала с хората преди това.
Може и да има ;) Обаче се убедих, че има пряка връзка с начина ти на мислене, убежденията ти и с вярата.
Цитат
Темпото на развитие, на идване на проблемите също е най-различно. Няма никаква вързка с това кой на какво ниво е, и кой какво "предизвиква".
Повечето проблеми идват от начина ни на мислене. Значи не знаеш за причинно следствена връзка? Аз за разлика от тебе се убедих, че няма случайни неща.
Цитат
Има случаи с бавно развитие, където дори и да правиш големи злини, наказанието не идва веднага. Може да дойде след 10 000 живота.
Не съм съгласна, доста съм чела по темата. Къде отива отговорността ти за този живот, като може да ти налети нещо от преди сто хиляди години, няма такова нещо. Живота ти тук и сега, зависи 99% от теб, от действия ти, от начина ти на мислене, от начина ти на говорене, от реакциите ти, от знанието ти и т.н. Но може и да греша, бих поспорила,  но все пак това е друга тема, но още не мога да намеря време да се включа в нея.
 :--- :--- :--- :--- :--- Ама то годино да  :--- ;D
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 11, 2011, 21:55:23 pm
Цитат на: Tangrata_
А на мен ми говорите за неагресия ...
Защото, ако ти си огън, аз съм вода. Да кацаш по масите и да пипаш приятелка някоя е недопустимо (това моето е пак агресия). А за трошенето на глави си далече - идеята е без това да се мине...

П.П.
"Да му раздрънкам канчето" е нещо като "Да му влееш акъл", а не "Тупаници и ритници"....
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 12, 2011, 11:07:57 am
Ти му думаш, оно рупа ли рупа  :shout:
И пак пише ли пише - едно и също  :writer: с различни думички и изрази  :bad:
Извинете за дългия цитат, но не можах да се сдържа просто  :blush:


Цитат
Но не смятам, че винаги има алтернатива. Това са глупости.

Не смятам, че са глубости, разбери, че алтернатива има, самоче няма в твоите сценарии, в които ти нямаш избор, а в реалния живот, ти го имаш! Много се ядосах, на това, че ми го отне :o, но продължавам да пиша, защото и ти не изглеждаж тъпо момче.
 
 Ама хич ;D
Цитат
Гледал ли си филма Манастира Шао Лин (първия, с Джет Ли)?
Как ще излекуваш енергийно човек, който е наръган на 100 места с копие, изгубил е кръв и плъхти, та ще мре?
Какъв % от хората по света могат да го излекуват енергийно тоя?
0.0000001%?
А при останалите милиони случаи?

 :rofl: Престани с т ия филми бе момче!!! Ти само във филмите ли живееш?!
Цитат

 И пак ти казвам дай да излезем от филмите, ама въобще неискам да коментирам съдбата на някаква жаба и героите на филм. Аз ти говоря за неща от живота. И въобще за какви милиони случаи ми говориш? Аз не виждам по улиците наръгани хора и то на сто места,
аз виждам ненужна агресия, обиди и т.н.
Дам, жабата си е животинче, но в случая предмета на нашия спор тук се отнася до АГРЕСИЯТА СПРЯМО ХОРАТА!
Цитат
За мъжете, които се стремят всячески да избягват агресията,
да, Търсеща, в 99% от случаите те ще са свити, мекушави и отстъпчиви.
Защото има СТРАХ от проявяване на агресия.
:o  :--- :--- :--- :rofl: :rofl: :rofl:
Муахахах, всъщност за да си "мъж" явно трябва да си агресивен, че да те забележат тъпите кифли  ;D. Само при такова изказване вече трябва да си в психиятрията.  :---
Цитат

Няма такова нещо,защото самоконтрола не идва от страх, а от задълбочено или не, самопознаване, от уважение, от убеждение, че агресивността не е най-доброто решение и т.н. Къде го виждаш този страх незнам, това е било наистина умно момче, а защо не допускаш, че стеснителността му идва от нещо друго, а не от отказването от агресията
м дам  :) Агресията не води до нищо хубаво, освен въртене в един кръг, и пак и пак..

Цитат
И понеже хората се раждат НЕОПИТНИ (винаги), човек никога не знае определено действие дали ще е агресивно или неагресивно. И той предпочита да не действа изобщо, за да не би случайно да прояви агресия.

Ми естествено че се раждат неопитни, бе ти четеш ли кво ти се пише изобщо!? Да не би да се друсаш? Аз вече наистина почвам да губя търпение. За разлика от Търсеща, която ти обяснява нещата като за малоумен  ???
Цитат
А, прочетох го няколко пъти, дори и да се раждаме неопитни, извинявай ама не сме Маугли и не израстваме със зверове.
Тук е мястото на родителите и после на възпитателите
. Моят син дето е на 4 знае какво е агресивно и какво не, знае, че да причиняваш болка на друго човешко същество не е най-умното нещо, което може да направи. Първо не мога да приема и изказвания започващи с винаги и никога, защото както си разбрал съм умно момиче.


Цитат
Защо не отговорих на твоето определение? Защото не ми е много ясно какво е. Но не исках да те карам да ми даваш определение, за да не се тълкува като някакво заяждане. Защото не съм сигурен, че можеш да ми дадеш точно определение. Ще дадеш там нещо, аз ще почна да го нищя и да задавам въпроси, да видя точно ли е определението, и ето ти още няколко страници писаници.

 :shout:
Щото нещо куца в логиката ти, някъде беше написал на Търсеща - че неяната логика е СБЪРКАНА? Е това ако не е агресия от твоя страна, здраве му кажи. Опитвам се да ти кажа че докато си агресивен, няма да разбираш другия език, за това и аз съм агресивна към тебе, ЗА ДА МЕ РАЗБЕРЕШ евентуално... ама и това май не се случва, и за това почвам да мисля че проблема е друг  ;D

Цитат
??? Ама аз ти го дадох Тангра. Не бил сигурен ??? За какво изобщо изписахме толкова много като говорим на различни езици
:unknown:  @---

Цитат
Но ти говориш за съвсем различни неща. Ту говориш за пълно изкореняване на агресията, до дупка, ту говориш че била повече отколкото трябва.
::)
Цитат
Това няма пряка връзка с това как си се държала с хората преди това.

 :---

Цитат
Може и да има ;) Обаче се убедих, че има пряка връзка с начина ти на мислене, убежденията ти и с вярата.


Цитат
Темпото на развитие, на идване на проблемите също е най-различно. Няма никаква вързка с това кой на какво ниво е, и кой какво "предизвиква".
 :o
Цитат
Повечето проблеми идват от начина ни на мислене. Значи не знаеш за причинно следствена връзка? Аз за разлика от тебе се убедих, че няма случайни неща.
 
ДА, МНОГО ВЯРНО!!!  :hi:

Цитат
Има случаи с бавно развитие, където дори и да правиш големи злини, наказанието не идва веднага. Може да дойде след 10 000 живота.

 
Цитат
Живота ти тук и сега, зависи 99% от теб, от действия ти, от начина ти на мислене, от начина ти на говорене, от реакциите ти, от знанието ти и т.н. Но може и да греша, бих поспорила,  но все пак това е друга тема, но още не мога да намеря време да се включа в нея.
 :--- :--- :--- :--- :--- Ама то годино да  :---
:hi: @---
Дам, Търсеща е много много търпелива, но няма кой да я чуе. Някои хора продължават да си живеят във филмите  :i_am_so_happy:  :lol:

Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 12, 2011, 15:23:06 pm
хахаха,
темата се поизчерпа. Повече от това какво да ви пиша.
Кой разбрал, разбрал.

Witch, ти като ставаш агресивна така и не разбрах какво ми показваш.

Вземи покажи на себе си, че явно и от агресията има полза понякога. Ама то очеизвадни примери, а вие на черното викате бяло. Затова и спорът се обезмисля.

Вече обясних на няколко места въпроса с извънредните примери как стои.
Даже има такъв пример и в книгата на Ричард Бах, към която дадох линк.

Закона на логиката е да покажеш поне 1 пример, колкото и да е малко вероятен, и на всичкото отгоре по възможност да е абсолютно очевиден, така че да се разбере, че поне някога има и такива случаи.

Това (принципа на логиката) не ми е работа да го обяснявам. Това се учи в училище. Който спори, трябва да е наясно с тия неща.

Пак повтарям, примера съм го избрал малко вероятен, НО ОЧЕВИДЕН. Има други 1000 пример, които не са толкова очевидни, но пък по-вероятни.

Ето ти друг пример:
Очевидно Witch смята, тя даже го твърди, и го спомена няколко пъти, че за да се противопостави на моята агресивност (не знам къде я видя), тя ТРЯБВАЛО да бъде агресивна. За да ми покажела, и не знам какво.
Е, щом тя самата твърди, че агресивността е необходима в тоя случай!?
Не виждам какво убеждавам. След като вече сами сте убедени.

И това далеч не е изключение. Съвременният свят е пълен с примери, където мъжете са бомбандирани с непрекъсната промивка да са по-"добри", по-неагресивни и тн. В резултат те се държат абсолютно пасивно. Жените около тях пък, злоупотребяват с това, и понеже се надяват, че всичко ще им се размине започват да се държат агресивно и нагло.
И това е много много масово.

Очевидно обаче не споря с разумни хора, а някакви фрустрирани дами. Аз съм си виновен за което ...
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 12, 2011, 15:33:08 pm
Цитат
За да ми покажела, и не знам какво.
- щом до сега не си разбрал, няма и да разбереш  :hi:
Цитат
Е, щом тя самата твърди, че агресивността е необходима в тоя случай!?
Не виждам какво убеждавам. След като вече сами сте убедени.
Да бе, ама ти нещо не мислиш кво пишеш, АГРЕСИЯТА Е НЕОБХОДИМА ЗА ДА ТИ СЕ НАЛЕЕ НА ТЕБЕ МАЛКО АКЪЛ, дето ОЧЕВАДНО нямаш! Щото не разбираш от НОРМАЛЕН разговор  ;D

Цитат
И това далеч не е изключение. Съвременният свят е пълен с примери, където мъжете са бомбандирани с непрекъсната промивка да са по-"добри", по-неагресивни и тн. В резултат те се държат абсолютно пасивно. Жените около тях пък, злоупотребяват с това, и понеже се надяват, че всичко ще им се размине започват да се държат агресивно и нагло.
И това е много много масово.
Не ни говори за съвременния свят бе, овца такава - МЪЖКА при това! Замисли се защо ставам агресивна, ти си толкова неадекватен, че ме предизвикваш да те дразня.  Съвременния свят е друго ОСВЕН тебе, тва ясно ли ти е!? Къде мъжете са бомбандирани?? И къде жените ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ с това? Явно това е било като си бил малък, НО забравяш нещо много важно а именно - ТВОЕТО СЕМЕЙСТВО НЕ ОЗНАЧАВА ЧЕ ВСИЧКИ СЕМЕЙСТВА СА ТАКИВА !!!
по принцип - точно ти не ме плашиш, тук държа сравнително добър тон, щото съм във форум, иначе мога да те накарам сам да си говориш, и сам да отидеш където ти е мястото, а именно в психиятрията - да се лекуваш, щото за тебе АГРЕСИЯТА е НЕЩО НОРМАЛНО. Куку такова.
 :rofl2: :rofl2: :rofl2:

Ся па ги изкара мъжете жертви... ::)
ама то всъщност като се замисли човек има логика - АГРЕСОР и после ЖЕРТВА.. 8)
Ти Тангра си емоционално обременен!! :---
ОСвен агресия и ЖЕРТВА има и още много състояния, за които още не си дорасъл  ;)
И да, ние видяхме че четеш книжлета, ама то в истинския свят е друго бе приятел. Но не същото като в твоето семейство.
Цитат
Witch, ти като ставаш агресивна така и не разбрах какво ми показваш.
-става ли ти хубаво да са агресивни с теб? Съмнявам се.. Това се опитвам да ти покажа, но се съмнявам че дори и с малко думи пак ще ме разбереш. Ти си имаш залегнала в теб логика, подсъзнанието ти някой ден ще избие, и тогава вече тежко ти горко. Дано не си наранявал някой човек - било то жена или мъж - физически, щото ти гарантирам че пси като теб не могат да живеят с вина, и ако наистина си направил нещо на някой изведнъж такава вина ще те затинсне, че депресията ти е сигурна. Рано или късно това ще стане. Абе аз много исках да те питам нещо, ама все забравям.
Да си представим сцената, когато ти отиваш на диско, и се буташ при някакви чацки, и се опитваш по Бай Ганьовски да се заигтраваш, обаче не виждаш че всъщност дамите не са сами, и от някъде се появяват 2 ма, дето са по агресишвни по природа от теб, не им пука много много, кво праиш тогава? Т.е. Боя ти е в кърпа вързан, и ще го получиш - то е ясно. Но ми е интересно, дали и след това ще пропагандираш НАСИЛИЕ и АГРЕСИЯ?!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Sangre в Април 12, 2011, 15:50:22 pm
Witch, по начина по който пишеш, много ме съмнява да си жена, както си написала.

И като страничен наблюдател мога да ти кажа че си много по-агресивна от Tangrata.


Aгресията е необходима. Премерената агресия обаче. Като удар в каратето.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 12, 2011, 15:57:43 pm
Да, за да му покажа някои неща. Защото познавам агресията и съм агресивна НАРОЧНО, ама нкои хора пак не вдяват кво се опитвам да им кажа.
Ето ти пример, Търсеща е доста търпелива с него от самото начало. и никога не е била агресивна с него. Обаче той е агресивен с нея, някакви изказвания беше направил, че тя имала СБЪРКАНА ЛОГИКА - е тва кво е??
И тя продължава да е търпелива. Т.е. ако тя беше станала агресивна - той нямаше да се изказва така. Логично е.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: N*e*a в Април 12, 2011, 16:18:28 pm
Ти си нагледен пример, защо е необходима агресивността.
 "Ето ти пример, Търсеща е доста търпелива с него от самото начало. и никога не е била агресивна с него. Обаче той е агресивен с нея, някакви изказвания беше направил, че тя имала СБЪРКАНА ЛОГИКА - е тва кво е??
И тя продължава да е търпелива. Т.е. ако тя беше станала агресивна - той нямаше да се изказва така. Логично е."
 Сама казваш, че е необходима, след това си стигнала до грешния извод, че някой тук използва агресията за удоволствие.
 Държиш се като побъркана, стегни се малко.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Sangre в Април 12, 2011, 18:00:23 pm

Да, за да му покажа някои неща. Защото познавам агресията и съм агресивна НАРОЧНО, ама нкои хора пак не вдяват кво се опитвам да им кажа.
Ето ти пример, Търсеща е доста търпелива с него от самото начало. и никога не е била агресивна с него. Обаче той е агресивен с нея, някакви изказвания беше направил, че тя имала СБЪРКАНА ЛОГИКА - е тва кво е??
И тя продължава да е търпелива. Т.е. ако тя беше станала агресивна - той нямаше да се изказва така. Логично е.


Не е логично. Прилагаш двоен аршин така. Оправдаваш собствената си агресия, а нападаш чуждата.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 12, 2011, 18:04:23 pm
 ::)
 :dance:
прочети течата от самото начало, и тогава давай пак мнения, не ми се обяснява пак.- то трябва да има ниво човек, че да разбира защо съм агресивне, писано е навсякъде
 ;)  :drinks:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 12, 2011, 18:11:22 pm
Аз съм за Witch :)
Просто с Танграта са противоположни зодии ;)

Танграта и ти си прав за някои неща...
Това със сядането на масата и въобще "завладяването" на женската не е ли тва за троянската война ;) От милиони години и т.н.
Агрисия си е ;) Като си направиш семейство дали няма да изриташ някое сомалийче от колибата му...

Явно агресия има всякаква и за всеки....
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: N*e*a в Април 12, 2011, 21:10:06 pm
Аз съм за Witch :)
На мен не ми прилича на състазение, за да агитириме тук като невидяли. Вие май много навътре сте го приели, щом показвате такъв тип АГРЕСИВНОСТ.
 Witch, не знам защо те дразни толкова, че Танграта бил зарибявал момичета, като ги вдигал от стола и ги "бутал", това е безобидно на фона на истинската агресивност. Превърнала си темата в лична нападка, за да си докажеш, че си права и то заради една глупост. Няма никаква аргументация от твоя страна по същинската тема.
 И след като стана ясно, че повечето, които подкрепяте неагресивното поведение, се държите като побеснели, сами показахте, че не можете без нея.
 Аз също бих оставила сумалиичето да живее вместо мен, но не означава, че това е правилният избор.
 
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: monk в Април 12, 2011, 21:35:34 pm
 :bomb: Само да кажа, че подкрепям неагресивното поведение, но ми е трудно без него...
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: M.E.S.S.I..A.H в Април 13, 2011, 15:36:20 pm
::)
прочети течата от самото начало, и тогава давай пак мнения, не ми се обяснява пак.- то трябва да има ниво човек, че да разбира защо съм агресивне, писано е навсякъде
 ;)  :drinks:
ми то на твойто ниво лично на мен ще ми е супер трудно да сляза, и аз те разбирам ама ти като не можеш да ме разбереш резултатът е сеир за останалите независимо дали тук във форума или някъде другаде.Следователно агресията най често е резултат от липсата на разбиране в комуникацията между двама или повече човека ,като говорим за хората, а агресията е оправдана единствено като резултат при самозащита и то в степен непревишаваща действието което я поражда т.е и е неправилна и необходима едновременно.  :hi:
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 13, 2011, 16:17:53 pm
OK, ще си перифразирам мнението, пък дано го одобрят тоя път модераторите.

Малко налучквам, но Търсеща, да не би да се увличаш по Дънов?

Мисля подобен тип теории проповядващи сляпо и безогледно пълната пасивност са негов патент.

Това е една от доста лошите страни на учението му, обаче. Поне според мен.

Хората просто се превръщат в пионки и поданици на Новия Световен ред.


"Любезността е обезоръжаваща", но само за привлекателни жени, които се движат главно между мъже. Особено ако пък са по-красиви, всеки иска да е приятел с тях. Всеки се усмихва и се мазни.
Имам такива познати. За тях светът, и изобщо социалните отношения са вино и рози. (розите, разбира се пръснати по земята пред тях).
Питай обаче някоя по некрасива как се чувства?

Може и за Пако Рабан, стилиста също да важи. Щото той се движи там сред хай лайф манекенки и гейове.
Естествено е като се усмихне любезно и всички да са обезоръжени. Те и без това са си обезоръжени, щото в неговия свят той коли и той беси. Той държи пачката (т.е. най-голямото оръжие), той назначава и уволнява, той разполага с хората и има зад гърба си дори охрана, заедно с тълпата му подчинени манекенки.
В нерафинирания свят, обаче, нещата са много по-различни.
Всички други комбинации, мъже с мъже и жени с жени има доста конфликти.
Било на работа, спорт, улицата или където се сетиш.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Witch в Април 13, 2011, 22:48:30 pm
::)
прочети течата от самото начало, и тогава давай пак мнения, не ми се обяснява пак.- то трябва да има ниво човек, че да разбира защо съм агресивне, писано е навсякъде
 ;)  :drinks:
ми то на твойто ниво лично на мен ще ми е супер трудно да сляза, и аз те разбирам ама ти като не можеш да ме разбереш резултатът е сеир за останалите независимо дали тук във форума или някъде другаде.Следователно агресията най често е резултат от липсата на разбиране в комуникацията между двама или повече човека ,като говорим за хората, а агресията е оправдана единствено като резултат при самозащита и то в степен непревишаваща действието което я поражда т.е и е неправилна и необходима едновременно.  :hi:
;D Ми не го приемай лично, обаче факта че комуникираш с мен вече ЗНАЧИ че си на моето ниво  :writer:. Ако не ме беше отразил - тогава вече можше да се говори за друго ниво  8)

 :negative: Сеир - Какво от това?
Пиша този пост, понеже доста интересни изказвания се изтриха,не че не мога да ги пресъдзам .Я да видя колко хора наистина ще разберат смисъла на НЕ АГРЕСИЯТА ... :mocking:
И пак за агресията - необхоходима??? Когато разни кретени не разбират от нормален разговор. Обаче и за това има други начини, но те изискват доста мисловна работа от страна на агресора - а именно да стои и да си разсъждава сам. Което не е възможно в този случай. Щото той не разсъждава а ни разказва кижки и филми.
Целия проблем на агресията е защото идва ВИНА след самия акт на агресия - независимо какъв е бил той. За това не се препоръчва. И не само вината, адски натоварващо е и за двамата. Това че аз го правя, и съм агресивна - позволявам си го понеже знам, че няма да имам вина каквото и да съм казала. Защото смея да твърдя че наистина познавам механизма й. Естествено и това не е безкрайно, т.е. не мога да съм словесно агресивна с хора от близкия ми кръг, тогава вече ме тръшва вината и мен, човек съм.
Обаче да стоиш и да пишеш денонощно едно и също - и поне 3ма човека, от които един агресивен, а другите търпеливо ти обясняват, и ти да не вденеш, това вече не е проблем на ниво разбирания, а на друго, според мен капацитет. В крайна сметка
в канада не съдят, ако имаш оръжие и стреляш е така, за кеф на обществено място, това знаехте ли го? Е, тангра, намерил си точното място за живеене.
И пак за агресията - от другата гледна точка обаче - а именно от този който предизвиква първоначално - това е начин за набавяне на внимание, може да ти отвърнат с лошо , но дори и това е нещо, по добре от колкото да не си забелязан примерно. Капана е огромен, наистина агресора и жертвата са образно казано на един клон. След като първия в случая Танграта си позолява да прави такива изказвания, и когато аз написах, че не одобрявам агресията, той дори не е видял поста ми, защото не отчита нормалния начин на комуникация, аз ставам агресивна, защото ЗНАМ, че на такъв пост ще обърне внимание. Нещата са наистина доста деликатни.  И понеже той е агресор и то не само емоционален, като се замислих по обстойно - факта че БУТА дамите, това е физическа агресия - та беше нормално да отговори с агресия. След което обаче аз не отстъпихи той свали гарда с хиляди измислени причини.
Обърнете внимание че беше написал на Търсеща  в един пост че логиката й е сбъркана - е това кво е? Това е агресия, а пък тя беше търпелива и добра с него, обяснителна, обоснователна и т.н. Опитвам се да повторя, потретя и ..... че колкото и да сме добри с агресорите - те не го разбират, те НЕ ПОЗНАВАТ ДОБРИЯ ТОН, имат СБЪРКАНИ представи за доброто, и мислят че доброто е да си НАИВЕН, ГЛУПАВ и естествено там идва и думичката МЪДЪР. Ето го сравнението - Търсеща е деликатна с него - той е агресивен с нея, аз съм агресивна с него, и той се оттегля. АКо обаче аз не знаех как работи след това агресията, вече щях да се чувствам ужасно виновна. И да се завъртиме в отвратителния кръговрат на жертвата. Да си прехвърляме след това топката, и така до безкрай.
Начина по който може да се избегне агресията е следния- ПРОСТО НЕ СЕ РЕАГИРА ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО РЕАГИРАХМЕ АЗ И ТЪРСЕЩА- въпреки че тя беше много добронамерена към него - той пак не го оцени. Истината е че такива хора като Танграта винаги си намират причина да се държат безобразно, дори да не познават човека насреща. Та когато не се ОТРЕАГИРА на агресора - той вече не намира "храна" за поведението си, и САМ СИ ТРЪГВА,просто се отдръпва.
Пак казвам - и жертвата и агресора са роли, които просто се сменят във времето. И няма , наистина няма отърване ако не се смени гледната точка.
При танграта няма да се смени гледната точка, за да се случи това, той наистина трябва да поработи върху себе си, което се съмнявам че ще има желание да направи, а и като гледам и капацитета му куца.
Пример - виждам темата - наясно съм с агресията, както в случая - и решавам да не се занимавам, защото си е загуба на време в което може да почета доста интересни теми от този сайт - и понеже знам как разсъждават агресорите се оттеглям, както между другото направиха доста хора. НО аз решавам да видя дали ще разбере като му говорят, и му посочват нещо, дето му е под носа. Но като не го познава - няма как да отчете че то е там - това отново е образно казано.

Наистина трудно е човек да излезе от такъв тип взаимоотношения, защото той самия остава с уещането че контрата е в него, и трябва време, за да види, че никога не е бил прав. Но това пак казвам е свързано с много мисловна работа, и то с някой, който да те води...
Просто ако не съм агресивна с него - той не ме забелява - съответно аз не мога да му кажа това дето искам да му кажа, елеметарно е. НЕ ЧЕ НЯМА ДРУГ ПОДХОД  агресията върви само при агресорите.
Представете си двама истински агресора - и кво? Оцелява по силния. Ако обаче човек знае, че може да се справи с тъпака и без да е агресивен, не си позволява да реагира по този начин - пълен игнор на другия - и така няма да се получи това "закачане".
За съжаление опита ми, и този на хора които професионално се занимават с психология и то в сферата на насилието наистина сочи че хората склонни да употребяват и да търпят насилие са отаснали в проблемни семейства. Все пак знаете какво беше едно време - нямаше толкова засилен контрол на това как си гледаш децата, какво се случва с тях зад стените на дома им. Ето, това в момента е резултата.
А до това че жените избягват агресията - ТОВА НЕ Е ВЯРНО. В една от скандинавските държави - не се сещам обаче точно коя - има фондаций за закрила на МЪЖЕ!!! Да, правилно прочетохте! На мъже!!! Защото там жените са агресорите!! В България има такива фондаций, които обаче защитават жените. Същото е и в испания. Това дали си мъж или жена няма отношение по въпроса.
Ох, мога много да пиша, ама малко хора ще ме чуят...
Има един принцип - нарича се принципа на скачените съдове, т.е. когато единия избухне - напрежението се излива в другия, и така той си го носи, докато не му стане прекалено тежко. Процеса се обръща, и този, който е бил жертвата, набира достатъчно напрежение, за да избухне, и отново да си върне на другия, това е дето се получава. Виждала съм го толкова пъти, че примери и случки стотици има.
Естествено тук говорим за що годе нормалните хора, щото има разни убийци, които НЕ УСЕЩАТ ВИНА, заради предпазните механизми, ама това вече е друго.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 14, 2011, 13:35:17 pm
OK, ще си перифразирам мнението, пък дано го одобрят тоя път модераторите.

Малко налучквам, но Търсеща, да не би да се увличаш по Дънов?

Мисля подобен тип теории проповядващи сляпо и безогледно пълната пасивност са негов патент.

Това е една от доста лошите страни на учението му, обаче. Поне според мен.

Хората просто се превръщат в пионки и поданици на Новия Световен ред.


"Любезността е обезоръжаваща", но само за привлекателни жени, които се движат главно между мъже. Особено ако пък са по-красиви, всеки иска да е приятел с тях. Всеки се усмихва и се мазни.
Имам такива познати. За тях светът, и изобщо социалните отношения са вино и рози. (розите, разбира се пръснати по земята пред тях).
Питай обаче някоя по некрасива как се чувства?

Може и за Пако Рабан, стилиста също да важи. Щото той се движи там сред хай лайф манекенки и гейове.
Естествено е като се усмихне любезно и всички да са обезоръжени. Те и без това са си обезоръжени, щото в неговия свят той коли и той беси. Той държи пачката (т.е. най-голямото оръжие), той назначава и уволнява, той разполага с хората и има зад гърба си дори охрана, заедно с тълпата му подчинени манекенки.
В нерафинирания свят, обаче, нещата са много по-различни.
Всички други комбинации, мъже с мъже и жени с жени има доста конфликти.
Било на работа, спорт, улицата или където се сетиш.
Тангра, въобще не налучкваш! ;)
Научих от психология на общуването(всъщност не го й казвам за първи път тук), че вероятността да сгрешиш когато говориш за друг човек е много голяма, още обаче не мога да се въздържам да давам съвети без да са ми ги искали. И за това наистина с добри чувства те съветвам да цениш уникалността и индивидуалността на хората и ако наистина го правиш ще се откажеш от налучкването.
Не си падам по Дънов. Запозната съм горе-долу с неговото учение, защото бях записала сип паневритмия, ама много несериозно го приемах тогава и много се смеехме докато изучавахме  танците му. Не си спомням да е призовавал към пасивност.
 Нямам нищо общо с пасивността, дори напротив аз много активен човек. Хората, които ме познават са ми казвали, че  имам неудържим ентусиазъм. И искам да разбереш, че аз не просто съм се отказала да причинявам зло, но искам да правя добро, а това вече не е пасивност. Доставя ми удоволствие да карам хората да се усмихват. Аз съм много положителна личност и непоправим оптимист. Много съм енергична, не случайно съм спортиска, спасител по плуване, инструктор по плуване, ски учител, съдия по футбол, завършила съм магистратура спортна психология и ще стана доктор на науките, защото ентусиазмът ми и желанието ми за учене са  наистина много големи.
Ще ти кажа какво за мен е пасивност. Пасивност е когато живееш живота си без да осъзнаваш изборите, които правиш. Аз съм направила избора си да правя добро, а не зло, освен това някъде пишеше, че това е и егоистичен избор, защото, колкото и да не вярваш, когато правиш добро девидентите за теб са много повече отколкото предполагаш. Така де, аз съм далеч от егоизма, не го правя за себе си, просто честно не ми доставя удоволствие да наранявам хората по-никакъв начин. Емпатията ми е много силно развита, между другото в "Човекът-социално същество" пише, че един от начините да се преборим с агресията е да повишим емпатията между хората - способността да се поставиш на мястото на другия.
По-повод изказването на Пако Рабан, не си ли малко предобеден, ами ако не го беше казал той?  Понеже претендираш, че разбираш от логика, не е ли логично, че ако си любезен вероятността отсреща да потушиш отрицателните чувства е по-голяма отколкото да проявяваш агресия спрямо човека?Пример от реалния живот : пътува ме с моя колежка в градския транспорт и на някаква жена и се отваря чадъра( без да иска), и моята колежка я направи сама да си говори, как трябвало да внимава и дъра- бъра, оттам каква обратна реакция очакваш? Аз в повечето случаи на хората, които ме бутат и настъпват им казвам: "Не се притеснявай те!" А стават постоянни конфликти, онзи ден един господин стои на вратата и една жена като започна да му се кара, а той от там да я обижда. Кому е нужно това?
Стоя зад мнението, че хората наистина могат много повече да спечелят от сътрудничество и взаимопомощ, от това да правят жалки опити да спасят нараненото си его. Има ли логика?
Сега, все пак живея сред хора и имам много контакти, виждам как мъжете реагират на отворените и агресивни жени, които говорят и реагират без мисъл в главата и това е независимо от външността им, повечето оценяват любезността.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 14, 2011, 14:01:55 pm
“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”
“Принципът „Око за око“ може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”
“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да изпитвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

Знаеш ли Тангра, на кой са тези мисли?
И защо този всепризнат мъдър човек бръщолеви такива неща?
 * "Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него"
.
* "Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки."
* "Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение."
Защо Конфуций ги говори такива? :unknown:
 Конфуций приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността на един към друг.
Цитат
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.[/
[/color]quote]
Майка Тереза
Това са едни от хората, на които се възхищавам! И не защото съм ги изучавала подробно, а защото се убедих в мъдростта на тези мисли.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 14, 2011, 14:24:36 pm
И последно за да не ставам досадна, ще ви цитирам едно от любимите ми стихотворения:
Обич никога не стига
Цитат
Ти, който почваш да четеш това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но неможе да забрави?
Че който зло желае страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея(тъжна костатация!)-
и цялата "цивилизация",
уви, поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен от Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи,
с тук-там мъдреци протестиращи-
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта-
спасителката на света.
Ти, ако все още четеш това стихотворение,
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!А обич никога не стига[/color]!
Стихотворението е на Мадлен Алгафари от книгата й "Вяра имам",
много ми хареса, препоръчвам ВИ я!
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Търсеща в Април 14, 2011, 14:52:06 pm
И даже Тангра, за да ме опознаеш още малко, ще ти споделя,че следвам даже съвета от книгата  "Социална интелигентност", немога да се сетя авторът ли авторите, където префразират мисълта " Не прави това, което не искаш на теб да ти направят" в " Не прави това, което неискат да им правиш", защото аз лично, съм се убедила в уникалността на всеки човек и я ценя и си давам ясна сметка, че това, което искам аз не е задължително да важи за другия! ;)
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Tangrata_ в Април 14, 2011, 16:03:42 pm
Относно последния постинг:

Именно!

Точно за това говорих. Даже в откъса от книгата, която цитирах го пишеше.

Това, което искаш ти, макар да ти се струва добро, не важи за другия.

И това, което на него му се струва добро, може да не важи за теб (ако е някакъв мазохист, например).

И тогава остава личната преценка и личния морал само.
Действаш според това, както прецениш на момента.
Т.е. действаш както си искаш (според личния морал).
Това не го ли казах 100 ина пъти!?

Естествено любезността е по-вероятно да предизвика любезност.
Това е очевидно.
Хора, които са негативни и само търсят с кой да се заядат са за съжаление.
Но пак ти казвам, ти говориш за ОПРЕДЕЛЕНИ случаи, а темата е за 100% от случаите.
Естествено, че в някои случаи (по възможност повечето) ще си любезен и уважителен.
Нима не го казах по-горе?
Ако някой ме настъпи случайно, също не му се сопвам. Това си е ясно.
Нима това е борба за йерархия, или пък за ресурси? Даваш пример, който е несъществен.

С риск да се обидиш, щом ше ставаш доктор на науките, трябва да правиш разлика каква ти е тезата. Дали ще защитаваш всички, 100% от примерите по света, или някаква част от тях.
Титла: Re:Необходима ли е агресивността?
Публикувано от: Гален в Април 14, 2011, 16:04:12 pm

Стихотворението е на Мадлен Алгафари от книгата й "Вяра имам",...


То стихотворението е хубаво, но повечето описани неща в него са резултат от действията на нейните съплеменници. Дали ще и простят, ако го адресира към тях?

------
Как реагира младежа?