Необходима ли е агресивността?

[Tangrata_]

Сигурно неагресивната Witch ги е пратила за мен. Но е сбъркала адреса.
Често се случва на този свят. 


А сега нещо, от което мислех, че няма нужда:
(посвещавам за тези, които не вярват на думите на някой, макар и смислени, а предпочитат да вярват сляпо на авторитети)
http://www.bultreebank.org/Corpus/Illusion.html
Това е онлайн версия на книгата "Илюзии" на Ричард Бах.
Същия, написал "Джонатан, Ливингстън, чайката".

Потърсете в текста с опция "Find" ето това изречение:

Съвестта ти е мерило за това, доколко честен си в своя егоизъм.

И прочетете следващите 2-3 страници.
А след това помислете добре. Точно както героят Дон е направил.

[Monolith]

Радвам се, че има хора, които са толкова наясно с нещата.  

Тангра, благодаря ти за мненията, които даваш тук и на други места. Много са ми помогнали.

ПП: Между другото може ли да дадеш друг линк? Този не работи - http://www.bultreebank.org/Corpus/Illusion.html

[Tangrata_]

При мен линка си работи.

Ето още един, но е на английски
http://img1.liveinternet.ru/images/attach/b/2/3599/3599084_richard_bach__illusions__the_adventures_of_a_reluctant_messiah.pdf
Въпросният откъс започва от страница 52.

http://pims.ucoz.net/load/knigi/richard_bakh/18-1-0-214
Ето още един на български, сега проверих, работи.
Страница 46та.
Просто потърси в Гугъл с думите "илюзии ричард бах", без кавичките.

п.с. цялата книга е невероятно ценна, направо безценна. Може да се препрочита много.
Но конкретно за темата, тоя пасаж е важен.

[Търсеща]

(

посвещавам за тези, които не вярват на думите на някой, макар и смислени, а предпочитат да вярват сляпо на авторитети)

Благодаря ти, няма да пропусна да понауча нещо, обиждаш ме не само вярвам на авторитети, обаче и ти докато си живял и аз съм трупала опит и ми е ясно горе долу кое поведение е разрушително за теб самия и кое не.
Уважаваш ли хората?

Всеки път в  определеноето  си за агресивност забравям да спомена  , че се отнася за отношението ни към хората, и ти тояно за това се хващаш. И давашпримери за ловеца, за монаха, който убил жаба. Не ме познаваш, ама лияно аз бих проявила агресивно поведение, ако някой примерно ме накара да убия насила мравка примерно, но това не значи, че бих наранила някой, разбираш ли тънката разлика? Мен дори ме мисляд за луда, защото спасявам мухи от удавяне и т.н. Но е прекалено много да искам това от всички хора, обаче се моля ние хората(понеже се убедих, че да си сътрудничим е по-добре, по-здравословно и т.н.) ако може да се наранява ме по-малко, явно не ме разбираш.
Виж сега не кой следва моето понятие, кой следва твоето, не разбрали, че за искам да кажеш отношението ти по моето понятие( ама аз съм си виновна, че така пуснах темата). И аз моето понятие не съм го измислила сама.
Аз също това, което знам съм го научила от мои професори и преподаватели, от много книги и от опит, докато следвах магистратура спортна психология, и не само, но и от самия живот.
Стига с тия примери със животни, говорим за отношенията между хората.
Не приемам, това, което си мислиш, че приемам, да ям месо, обаче не мога да убия и мравка и моляте да ми повярваш, защото иначе се губи смисъла на спора.

Личния морал и етика казва колко и срещу кого да приложиш агресия.

Постоянно и ти твърдиш, че агресивността, видовете й и използването й зависи от личния морал, а искаш и да се съглася, че е  и необходимост.
 

Според мен е абсурдно, абстрактно понятие като "ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА" да включва атрибути като смелост, самочувствие, чувство за собствена стойност и тн. Това са просто различни понятия.
 

Не просто"ИНТЕЛИГЕНТНОСТ", а емоционална, и ако беше наистина повярвал и прочел, твърдението ми, че съм писала дипломна работа на тази тема, може би щеше да предположиш, че знам наистина нещо по темата. Абсурдно или не ЕИ включва:
-   самоконтрол-способността да управляваме и контролираме собственото си емоционално състояние;
-   самопознание-познаването на себе си и емоциите си - какво ви казват те;,а тук неизменно присъства чувството за собствена стойност, самочувствие и смелост.
-   мотивация-способността да направляваме емоциите си с цел постигане на целите си;
-   емпатия-възможността за откриване и определяне на емоциите на другите;
-   социални умения-отношението към другите и влиянието върху тях.

Сухото знание е там, но им липсва силата да го направят.

, ок на тях може, аз говоря за себе си и за теб. Аз наистина имам смелостта да следвам това.

Ако всячески се стремиш да избягваш и да бягаш от агресивността, да може би ще успяваш НЯКАКСИ да ПРЕЖИВЯВАШ на този свят.
Но това не е нормален живот.

Да това наистина не е "нормален" живот, а живот изпълнен с любов, любов към самия живот, любов към хората и най- вече към самия теб.

След като е възможно, според теб, да НЯМА НИКАКВА АГРЕСИЯ, на този свят,
защо се молиш на нас за нейната липса?
Това е абсурдно!

Струвати се абсърдно може би, защото не си родител?

Ти се мъчиш да си изкорениш агресията, и си внушаваш, че така трябва. Сама виждаш, че не винаги можеш да я спреш. И пак си знаеш на своето.

Да мъча се, но е много важно разбери с какви убеждения живееш, ако живееш с убеждението, че агресивността е нещо нормално и естествено, ще живееш съвсем различен живот, отколкото човека, за който изразяването на  агресивността е незряло и т.н.

Или ти искаш, не някой конкретно да живее без агресия, а искаш всички, всички хора по света да се променят, и да станат неагресивни?
Това, първо е нахално и егоистично. Да искаш да се променят всички, според твоите вкусове и желания.

Не бе миличък, ако ме познаваше щеше да знаеш, че не не е така. Искам просто да се знае, че може да се избягва всячески нараняването на другите, а това ми отношение идва от задълбоченото ми самопознание.

Ако се дам на една жена, други 5 ще ме мразят, а и нея също, щото всички ме искат само за себе си.

Ако продължаваш да даваш такива примери, спирам да си пиша с теб, аз ти говоря за целенасочено причиняване на болка.
 

Затова и сме дошли да се учим тук!

 Да и аз го правя без да наранявам другите,е да не е лесно, изисква много, но е въпрос на избор и желание.

[Tangrata_]

...

Изобщо не целя да те обидя. Това за авторитетите не е конкретно към теб, макар наистина ти да спомена за някакви авторитети в даден момент.

Дали уважавам хората?
Тези, които ме уважават определено много ги уважавам.
С тези, с които сме нямали вземане даване горе долу също ги уважавам

В примерите с животни не виждам нищо лошо. Както и да е. Минало заминало. Аз лично се поизчерпах вече по темата.
Мога да ти дам пример и с хора (и май даже вече го направих), но сигурно пак няма да ти хареса.
Ето един от предните:
Ако избираш между живота на крадец и живота на 3те си деца, ще го убиеш ли?
При положение, че единствения начин да ги спасиш е като го убиеш.
Ето, стремиш се целенасочено към неговата болка.

Ето ти един нов:
2012та година, потоп, земетресения и края на света.
Останало едно място в лодката на Ной и аз и едно сомалийче сме на брега.
Следва шут към сомалийчето и свободното място го взимам аз.
И дори не го правя само от егоизъм. Просто преценям, че аз мога да съм по-полезен на бъдещото общество.
Брутално, нали? Не обичаш бруталните примери, защото си жена. Трябва с повече такт и финес да си говорим. Аз пък не умея по друг начин. Не мога на черното да казвам бяло, само защото искам да говоря красиви думи.
Мравки и мухи и аз избягвам да убивам. Даже едно време си местех крака в последния момент, ако ще има мравка.
Но нима съм казвал друго до сега?
Винаги съм говорел за необходимост. Естествено не е необходимо да смачкаш мравката. Естествено, че ако не те бърка особено и не ти влиза в личното пространство ще я пуснеш да си ходи.
Нима го смяташ за голямо благодеяние?
А ако се засели цял мравуняк у вас в кухнята? Ами ако се заселят 5 мравуняка?
Тогава пак ли ще ги заобикаляш и ще караш цялото семейство да не ги настъпва, докато ходят в редички по килима?

Постоянно и ти твърдиш, че агресивността, видовете й и използването й зависи от личния морал, а искаш и да се съглася, че е  и необходимост.

Естествено!
Ако не е необходимост, и никога я няма, то и няма нужда и в морала да става въпрос за нея.
След като всички, като стадо бягат като чума от нея, тогава къде е личния морал?
Май става стаден морал.
Прочее, намекнах, пак споменавам. Ако наистина трябваше да я няма, дедо Господ щеше да се е погрижил от много отдавна да я няма. Ти не го мисли за толкова несръчен.

Че имаме различни разбирания за агресивност, добре. Но не мога да отговоря спрямо твоето.

За емоционалната интелигентност, ок. Явно и там ни се разминават определенията.

Наистина ли никога не си виждала мъже, които се стараят да са неагресивни?
Наскоро се запознах с едно такова момче. Супер интелигентно, прави докторат по компютър сайънс, но едно такова свито. Постоянно се тревожи за най-различни неща. Да хвърля пластмасовите чашки, точно в мястото за пластмаса, да не взима пластмасово капаче за еднократна употреба, чиято пластмаса не се рециклира, да не говори прекалено силно ( и затова винаги почти мънка или шепти), да не прави това, да не прави онова, да не пречи на този, да не пречи на онзи. И накрая се е превърнал в една сянка. Човека в него си е отишъл някъде.
Тъй като съм добра душа мисля да го взема и да го науча някои работи.
Ако непрекъснато си мислиш какво да не правиш, накрая ставаш човек, който няма инициатива и не рискува да направи нищо извън обществения шаблон: учене и работа.
Такива хора приличат на сакати. Много е тъжно да видиш такъв, особено ако човека си струва.

[Търсеща]

Мога да ти дам пример и с хора (и май даже вече го направих), но сигурно пак няма да ти хареса.
Ето един от предните:
Ако избираш между живота на крадец и живота на 3те си деца, ще го убиеш ли?
При положение, че единствения начин да ги спасиш е като го убиеш.
Ето, стремиш се целенасочено към неговата болка.

Кой се стреми? Е как да ми хареса? Към това ще се стреми героят в твоята фантазия, аз ти говоря за реалния живот, бе Тангра. На повечето хора ама това изобщо не им се случва. И въпреки това имат свободата да нараняват и обиждат при всяка отдала се възможност. Освен, че говорим  с различни понятия, май наистина живееш, ама в съвсем различен свят.Твоят потиснал агресията. В България, ако си забравил, изразяването на агресивността, псуването, обидите между хората, физическото и психическото нараняване са нещо обичайно. Питам те ако ти беше на мое място нямаше ли и да се молиш за малко повече уважение между хората?
Не всички като стадо бягат от нея, точно обратното, затова говорим по тази тема, както ти казах тук е точно обратното, никой не намира смисъл да я избягва и потиска.
Не защото е необходимост, а точно защото я има, говорим и за морал.
Въоще не смятам Бог за несръчен, но той не е махнал това онова, той ни е дал всичко и свободния избор да избира ме.
Какво значи не можеш да ми отговориш по моето понятие, искаш да кажеш, че неискаш?
А това момче, че свито и така нататък, значи ли, че всички момчета, който претпочитат да избягват агресивността и нараняването на другите, автоматично ще притежават и тези характеристики?
Не дей така! Виж, аз между другото съм кадър на Национална Спортна Академия и в същото време и съдия по футбол, знам какво е истинско спортсменство, различавам твърдата от грубата игра. Знам, че въпреки, че са малко, има такива истински спортсмени и то мъжки момчета, а не  някакви стеснителни. А истинското спортсменство задължително изисква уважение към самата игра и към противниците.
Но както в спорта, а той е показен и за нашето общество, истинските спортсмени са малко и приличат на теб, та са готови за победа на всяка цена. Всъщност не ми изглеждаш на такъв човек, прекалено си добродушко. Само ми говориш с някакви абстрактни примери, обаче може би, защото виждаш проблемите от потиснатата агресия, не искаш да погледнеш с моите очи. Наистина примера с крадеца е некоректен. И ако страдаш болезнено и е много важно за теб да чуеш, че си прав, ще ти го кажа, да Тангра в примера бих избрала да причиня болка на крадеца за да защитя децата си, ала във всички други случаи, а всъщност това е реалния живот, претпочитам да не го правя. Запознат с разрушителното и нездравословното изразяване на агресията ,разрушително и нездравословно за теб самия а говориш само за разрушителното слетствие от потискането й? Обаче, ако се беше вслушал, имаше мнения, че тази същата агресивност може да се изрази и по конструктивен начин. А знаеш ли, че гневът, омразата и т.н. съпровождащи явната агресия могат да те разболеят?
Относно отношението ми към мравките, то си е мое, аз неискам както си мислиш всички да правят като мен, то е до осъзнаване. Ти да не си мислиш, че не стъпвам мравки, защото го смятам за благодеяние, не заради това, а въпреки това, аз неискам да го правя. Не правя нещата заради наградата след това, просто същността ми не ми позволява. Не ми доставя удоволствие, дори напротив.
 Относно примера с мравуняка, може би един от малките ти примери, които отразяват действителността ми, мен лично животинките не ми пречат, ако не ми влизат в леглото и в чинията, обаче мъжът ми не би бил, толкова търпелив с тях.
Ще те питам, както малкия ме пита: За тебе думичката моля нищо ли не значи? Помолих те да се съобразиш с моята дефиниция, иначе и двамата ще продължим да  си показва ме кой, колко знае, но на мен ми се губи малко смисъла и започвам да си мисля, че си губя времето, а то ми е много ценно повярвай ми  
 

[Търсеща]

Пък и Тангра, като се филмирам с твоя филм за крадеца.... Въпреки, че не вярвам да съм изправена в такава ситуация. Защото не забравяй, причинно следствената връзка. На никой, според мен, не му се случва нещо просто така. Ние хората не просто реагира ме на случващото се, обаче сме и дейни участници и някои неща можеш да ги притизвикаш, само защото нямаш контрол над собствените си мисли и ли имаш грешни убеждения или, или... Това е друга и много широка тема. И все пак ти какво мислиш по този въпрос?
Та по въпроса за крадеца, не съм сигурна, че в такъв момент използването на агресия, би било най-разумнотно решение за мен. Защото Тангра ти, ако си мъж и имаш шанса да надвиеш този мъж и да го убиеш, аз като жена, едвали ще го имам. По- скоро с такова поведение бих го обезверила още повече и едвали ще излезем живи от тази ситуация. Не мислиш ли? Не е ли по-добре да търся други методи да отърва децата си? Нещо от сорта да използвам ума си или дори да се моля за Божия помощ, ми звучи по-разумно, защото винаги има шанс. Жена съм, разбира се и да си мисля, че просто така лесно ще го убия този и кошмарът ми ще свърши, ми звучи доста наивно.

Ако избираш между живота на крадец и живота на 3те си деца, ще го убиеш ли?

И все пак нищо, че така ме провокираш да избирам и избирам живота на децата, ако имам физическата сила бих го ранила, но не и убила. Кой ще ги гледа тези деца после? И какъв пример ще дам?
А това чак сега го прочетох, че ми даваш условие, че единствения начин да се спася е да го убия, е как да ми хареса примера ти? Много филми ли гледаш, много игри ли играеш, в живота си аз имам избор, та той и Бог ни го е дал, защо ти реши да ми го отнемеш? Само и само за да излезеш прав ли? Истинския живот е без сценарии като твоя. 

[Търсеща]

2012та година, потоп, земетресения и края на света.
Останало едно място в лодката на Ной и аз и едно сомалийче сме на брега.
Следва шут към сомалийчето и свободното място го взимам аз.

Обаче колкото и да  не ти се вярва има хора, за които е абсурдно да изритат сомалийчето за да си спасят собствения задник и щом ги има значи е въпрос на избор съзнателен или не, въпрос на ценностна система, и

Тук логиката ти е малко сбъркана.
Това, че има примери една лека кола да се бута с ръце, вместо да върви сама, не онзачава, че по принцип колите трябва да се бутат винаги.

, изобщо не говорим за трябва и не трябва. И да знаеш, че е въпрос на избор, да ми говориш за необходимост ми звучи като оправдание, та те всички убийци дехоманизират жертвата си, за да може  съвестта им да им устане чиста.

Ако непрекъснато си мислиш какво да не правиш, накрая ставаш човек, който няма инициатива и не рискува да направи нищо извън обществения шаблон: учене и работа.

 Говориш абсолютни глупости, когато си мислиш какво да не правиш, това също е инициатива и риск и не изключва автоматично дейността  и риска. И понеже, за разлика от някои хора, аз чак сега виждам абсурдността на твоите примери с няколко подусловия, спирам да комуникирам с теб по темата и не защотот съм се изчерпала.

[Iris]

Според мен агресията винаги има по-добра алтернатива. Това че в дадени случаи възможностите ни не ни позволяват да избегнем агресията, не означава, че агресията е най-добрия избор по принцип. Примерът с жабата е доста добър. Да, това е агресия и при дадените обстоятелства е приемлива. Е, има хора, които могат да лекуват енергийно и те нямаше да се нуждаят от жабата. Това не е ли по-добра алтернатива? Агресията над жабата в случая е необходима само поради неумението на замесените лица да подходят по друг начин. Но това умение може да се придобие и в бъдеще подобни въпроси да се разрешават без използването на агресия. Няма ситуация в която агресията да е без алтернатива. Това че човек попаднал в дадена ситуация не вижда тази алтернатива или не е в състояние да я приложи е отделен въпрос, който е във възможностите му за в бъдеще да поправи.

[monk]

2012та година, потоп, земетресения и края на света.
Останало едно място в лодката на Ной и аз и едно сомалийче сме на брега.
Следва шут към сомалийчето и свободното място го взимам аз.

Да, ама забравяш, че в океана винаги има по-голяма риба. При Ной, като се размножат слончетата, примерно, ядеш шут ти. Що не си остана на брега

[Търсеща]

Според мен агресията винаги има по-добра алтернатива. Това че в дадени случаи възможностите ни не ни позволяват да избегнем агресията, не означава, че агресията е най-добрия избор по принцип. Примерът с жабата е доста добър. Да, това е агресия и при дадените обстоятелства е приемлива. Е, има хора, които могат да лекуват енергийно и те нямаше да се нуждаят от жабата. Това не е ли по-добра алтернатива? Агресията над жабата в случая е необходима само поради неумението на замесените лица да подходят по друг начин. Но това умение може да се придобие и в бъдеще подобни въпроси да се разрешават без използването на агресия. Няма ситуация в която агресията да е без алтернатива. Това че човек попаднал в дадена ситуация не вижда тази алтернатива или не е в състояние да я приложи е отделен въпрос, който е във възможностите му за в бъдеще да поправи.

Чудесно изказване! Много, ама много ми допадат, твоите отговори. И си мъж? 

[Witch]

Да, ама забравяш, че в океана винаги има по-голяма риба. При Ной, като се размножат слончетата, примерно, ядеш шут ти. Що не си остана на брега

харесва ми това в зелено  ;D

monk - ДАНО ДА ТЕ ЧУЕ и разбере, че като гледам и чета, май не вдява...  

Според мен агресията винаги има по-добра алтернатива. Това че в дадени случаи възможностите ни не ни позволяват да избегнем агресията, не означава, че агресията е най-добрия избор по принцип. Примерът с жабата е доста добър. Да, това е агресия и при дадените обстоятелства е приемлива. Е, има хора, които могат да лекуват енергийно и те нямаше да се нуждаят от жабата. Това не е ли по-добра алтернатива? Агресията над жабата в случая е необходима само поради неумението на замесените лица да подходят по друг начин. Но това умение може да се придобие и в бъдеще подобни въпроси да се разрешават без използването на агресия. Няма ситуация в която агресията да е без алтернатива. Това че човек попаднал в дадена ситуация не вижда тази алтернатива или не е в състояние да я приложи е отделен въпрос, който е във възможностите му за в бъдеще да поправи.

@---       

[Tangrata_]

омг,
аз какво пиша, вие какво четете.

Накрая ирис пише, че и според него агресията била неизбежна при жабата,
ама накрая му направихте евала, само защото вмъкна благопожелание да се избягва агресията когато може.
Ми нали и аз твърдя точно същото. Да се избягва, КОГАТО МОЖЕ.
А дали може монаха да лекува енергийно, това вече минава в сферата на смелите предположения.
Може пък точно тоя ден да е бил нещо болен и да му е сецнала енергийната енергия.

Ти, ИРИС, лично можеш ли да лекуваш енергийно?
Гледал ли си филма Манастира Шао Лин (първия, с Джет Ли)?
Как ще излекуваш енергийно човек, който е наръган на 100 места с копие, изгубил е кръв и плъхти, та ще мре?
Какъв % от хората по света могат да го излекуват енергийно тоя?
0.0000001%?
А при останалите милиони случаи?

10 000 пъти повторих, че не смятам, че е правилно агресията да е първи избор.
Щом има алтернатива, ок.
Но не смятам, че винаги има алтернатива. Това са глупости.

Witch, нещо много кръвожадна излезе. А на мен ми говориш за липси на агресии.
Очевидно става, че си 100 пъти по-агресивна от мен лично. При това БЕЗ СМИСЛЕНА ПРИЧИНА. Което пък е най-лошия вариант.
Напълно осъзнавам, че винаги има по-голяма риба. Такъв е живота.
Очевидно тебе тоя проблем много те тревожи. Затова и сигурно си се скрила в къщи под масата. И там си прекарваш повечето време.
Да оправдаваш страха и несигурността ти, обаче с разни клишета "аз видите ли съм неагресивен" е храна за егото.
Как е бтв в NY? Харесва ли ти там? Справяш ли се?
При мен в Канада е супер.

За мъжете, които се стремят всячески да избягват агресията,
да, Търсеща, в 99% от случаите те ще са свити, мекушави и отстъпчиви.
Защото има СТРАХ от проявяване на агресия.
И понеже хората се раждат НЕОПИТНИ (винаги), човек никога не знае определено действие дали ще е агресивно или неагресивно. И той предпочита да не действа изобщо, за да не би случайно да прояви агресия.
Изглеждаш ми умно момиче, написах го доста ясно. За миг си забрави предубежденията и прочети горните 2 изречения отново.
Тези спортсмени за които казваш, и при тях има някаква агресия. Поне според понятието, което аз и давам. Според твоето може да са абсолютно неагресивни. Защо не питаш някой от тях какво мисли по въпроса?
Защо не отговорих на твоето определение? Защото не ми е много ясно какво е. Но не исках да те карам да ми даваш определение, за да не се тълкува като някакво заяждане. Защото не съм сигурен, че можеш да ми дадеш точно определение. Ще дадеш там нещо, аз ще почна да го нищя и да задавам въпроси, да видя точно ли е определението, и ето ти още няколко страници писаници.

Че в България агресията е повече от нормалното, дори много повече съм съгласен.
Че хората викат, псуват и се бият без причина, съм съгласен. Никъде не съм го отричал.

Но ти говориш за съвсем различни неща. Ту говориш за пълно изкореняване на агресията, до дупка, ту говориш че била повече отколкото трябва.
Това са различни неща. На всичкото отгоре го пиша за 10 път.
Аз не съм някакъв рекламатор, дето рекламира безкрайна агресия непрекъснато. Не виждам как не го проумяваш това.

За това кой какво провокирал.
Напълно ама напълно непознаваем е хода на съдбата. Никога не можеш да предположиш какво ти се готви. Планът е много по-дълбок и много по-дълъг, отколкото можеш да си представиш. Отколкото всеки човек по земята може да си представи.
Темпото на развитие, на идване на проблемите също е най-различно. Няма никаква вързка с това кой на какво ниво е, и кой какво "предизвиква".
Има случаи с бавно развитие, където дори и да правиш големи злини, наказанието не идва веднага. Може да дойде след 10 000 живота.
Има други случаи, където човека е много праведен и голям отшелник и добродушко там, но пък му се случват все някакви предизвикателства. Просто пътя му е такъв.
На всичкото отгоре тези неща се променят. Може да си имал тежък път, после известно време по-лек път.
И никой, никой смъртен не може да предположи кога какво го очаква.
Така че, нека не звучи като заплаха, но не се заричай, защото никога никога не знаеш пред какво ще те изправи съдбата. Това няма пряка връзка с това как си се държала с хората преди това.

[monk]

Не знам що си си втълпил, че липсата на агресия (или просто непроявяването й) е мекушавост...

[Tangrata_]

за 1001 ви път казвам, не съм си втълпил, че ВИНАГИ непроявяването на агресия е мекушавост. Но в НЯКОИ СЛУЧАИ, да.

Кажи ми, Монк, чии мнения ти изглеждат по-агресивни? Моите или на Witch?

А сега ми кажи, ЗАЩО?

Аз с какво съм заслужил тая агресия срещу мен? Само защото имам различно мнение?

Значи според вас, ако някой не отговаря на ВАШИТЕ ТАМ разбирания за света се чувствате свободно да го линчувате и да му натрошите главата?

А на мен ми говорите за неагресия ...

Чия теза доказва това?