Айде и аз да изкажа едно "компететно" мнение.
В някоя от предишните страници прочетох един коментар, че днешната младеж е като вчерашната. Ами в общи линии бих се съгласила. Да, знам, че все още съм малка и много има да видя, още повече че не съм живяла тогава, но все пак си мисля, че нищо ново под слънцето не се е появило. Разликата е в обстоятелствата, сред които израстват младите хора или с други думи, нещата, от които са се вълнували хората поколения на ред си остават, просто изразени по друг начин. Не искам да кажа, че днешната младеж е съвършенна или специална, даже на против - тя си е съвсем нормална, с човешките си недостатъци и грешки. Факт е, че в момента някой неща са вече сведени до крайности, но страшно погрешно е да се съди едно поколение за това или да се заклеймява като безмозъчно, зомбирано, егоистично, извратено и прочие. В същност съм на мнение, че изострянето на тези проблеми, които са съпътствали човечеството кажи-речи от когато си съществува, е именно породено от неразбирането и отричането на някаква група от хора, в конкретния случай - днешната младеж. И не става дума за отричане само от предишните поколения, даже на против. За най-лесен пример давам мненията в тази тема - голяма част от отрицателните коментари са написани от млади хора. Дори в обкръжението ми ежедневно ставам свидетел как мой връстници са настроени страшно негативно и отрицателно към околните, отново твърдейки с колко промити мозъци са. А е кофти когато човек си въобрази, че е разбрал нещо велико и е по-просветен от останалите. Дори и да е така, най-важното е никога да не забравяш и ти какъв си бил, а също и във всяка една ситуация да се опиташ да погледнеш безпристрастно и от погледа на човека срещу теб - дори и да искаш да го накараш да повярва в нещо, това е най-добрият начин - да се опиташ да го разбереш. Именно от това, според мен произлизат най-сериозните проблеми на днешната младеж, а в същност и на повечето хора. От вечната борба кой ще излезе прав и ще надделее се поражда апатия, която води до отчуждаване между хората, страх, ако щете дори мързел и липса на мотивация - все познати неща, но вече доста очевидни и изострени. А ако приемем, че може за всичко това да влияят и допълнителни фактори като телевизия, музика и въобще всевъзможни средства, които евентуално биха превръщали човека във все по-голям паразит, картинката става още по-неприятна. Поради тази причина съм на мнение, че вместо да подхранваме всичко това с обвинения, че тоя или оня е зле, то по-добре да се опитаме да бъдем по - единни именно чрез разбирателство. Колко идеалистично прозвуча само.