В: Как бяха приети Вашите открития?
О: В общи линии беше нещо от сорта: „Не се притеснявай, това не може да бъде избегнато.“ При изготвянето на ваксини се използват различни животински тъкани и точно тук е входната врата на подобни замърсявания. Разбира се, дори не споменавам обичайните химикали като формалдехид, живак и алуминий, които целенасочено се слагат във ваксините.
В: Тази информация е доста потресаваща.
О: Да. А аз споменавам само някои от биологичните замърсители. Кой знае колко още други има? Тях не можем да открием, тъй като не мислим за тях. Ако тъканта е, например, от птица, която се използва за ваксината, колко възможни микроба могат да бъдат открити в тази тъкан? Нямаме си и представа. Нямаме си и представа какви биха могли да бъдат или какво въздействие биха могли да имат върху човешкия организъм.
В: А отвъд въпроса за чистотата?
О: Занимаваме се с основни грешни предпоставки относно ваксините. Това, че те стимулират имунната система по сложен начин, за да създадат условия за имунитет от заболяването. Това е неправилна предпоставка. Нещата не работят по този начин. Една ваксина би трябвало да „създаде“ антитела, които, индиректно, да предложат защита срещу заболяването. Обаче имунната система е много по-голяма и с доста по-голямо участие отколкото прости антитела и съответните им „клетки-убийци“.
В: А имунната система е?
О: Цялото тяло, наистина. Плюс съзнанието. Може да кажете, че всичко е имунна система. Ето защо може да имаме здрави хора по средата на епидемия.
В: Значи нивото на общото здраве е важно.
О: Повече от важно. Жизненоважно.
В: Как са представяни грешните статистики относно ваксините?
О: Има много начини. Например, предположете, че 25 души, които са си били ваксината против хепатит Б се разболяват. Е, хепатит Б е заболяване на черния дроб. Но можеш да наречеш заболяването на черния дроб по много начини. Можеш да промениш диагнозата. Тогава си открил корена на проблема.
В: А това се случва?...
О: Постоянно. Това ТРЯБВА да се случи, ако лекарите автоматично заключат, че хората, които си бият ваксини НЕ заболяват от болести, от които би трябвало да бъдат предпазени. А точно това заключават лекарите. Виждате, че това е кръгова аргументация (circular reasoning – логична заблуда за верността на две отделни твърдения. Например: „Прав съм, защото съм прав“;
http://en.wikipedia.org/wiki/Circular_reasoning – бел. пр.). Това е затворена система. Не признава вина. Не е възможна вина. Ако човек, който има ваксина против хепатит, се разболява от хепатит или от някое друго заболяване, автоматичното допускане е, че това няма нищо общо със заболяването.
В: През годините Ви на работа по разработката на ваксини, колко лекари сте срещали, които са признавали, че има проблем с ваксините?
О: Николко. Имаше няколко, които в частен разговор поставяха под въпрос с какво всъщност се занимават. Но те никога не биха се показали публично, дори в компанията, за която работят.
В: Коя беше Вашата повратна точка?
О: Имам приятел, чието бебе умря след ваксиниране с DPT.
В: Разследвахте ли случая?
О: Да, неофициално. Открих, че бебето е било напълно здраво преди ваксинацията. Не е имало причина за неговата смърт, освен ваксината. Това породи моите съмнения. Естествено, исках да повярвам, че бебето е получило лоша проба ваксина. Но разгледах случая по-дълбоко и открих, че не това се е случило. Обземаха ме все повече и повече съмнения с течение на времето. Продължих изследванията си. Разбрах, че противно на което съм мислил, ваксините не се тестват по научен път.
В: Какво имате предвид?
О: Например, не се правят дългосрочни изследвания за която и да е ваксина. Последващите тествания не се правят внимателно. Защо? Защото отново се прави допускане, че ваксините не причиняват проблеми. Така че кому е нужно някой да проверява? Отгоре на това, реакцията към ваксината е така дефинирана, че се счита, че всички негативни странични ефекти трябва да се появят малко след ваксинацията. Но в това няма никаква логика.
В: Защо няма логика?
О: Защото ваксината очевидно действа в тялото за дълъг период от време след като е приета. Реакцията е постепенна. Влошаването също може да бъде постепенно. Неврологичните проблеми се развиват с течение на времето. Те се случват в различни условия, дори според анализите на традиционната медицина. Така че защо това да не е случая и при ваксините? Ако химическото отравяне може да възникне постепенно, защо да не може същото да се случи и с ваксина, която съдържа живак?
В: Това ли е което открихте?
О: Да. През по-голямата част от времето ние се занимаваме с взаимовръзки. Взаимовръзките не са идеални. Но ако вземеш 500 родителя, чиито деца са имали неврологични заболявания година, след като са взели ваксината, това би трябвало да е достатъчно да предизвика интензивно разследване.
В: Дали наистина е било достатъчно?
О: Не, никога. Това веднага трябва да ти говори за нещо.
В: Което е?
О: Хората, които правят разследването нямат интерес в оглеждането на фактите. Те допускат, че ваксините са безопасни. Така, когато наистина разследват, те винаги измислят оправдания за ваксините. Те казват, „Тази ваксина е безопасна.“ Но на каква основа правят заключенията си? Те си служат с идеи и дефиниции, които автоматично изключват замърсяване на ваксината.
В: Има много случаи, при които кампания за ваксинация се проваля. Където хората са заболели от това, срещу което са били ваксинирани.
О: Да, има много подобни примери. И там доказателствата са просто игнорирани. Оставяни са настрана. Експертите казват, ако изобщо казват нещо, че това е просто изолиран случай, но в крайна сметка ваксината е предложена като безопасна. Но ако събереш всички кампании за ваксинации, където са възникнали странични ефекти или заболеваемост, ти осъзнаваш, че това НЕ са изолирани случаи.
В: Дискутирали ли сте някога това, за което говорим сега, с колеги, докато все още сте работели в производството на ваксини?
О: Да, дискутирал съм.
В: Какво се случи?
О: Няколко пъти ми беше казано да си мълча. Беше ми ясно показано, че трябва да се завърна към работата си и да забравя опасенията си. На няколко пъти се страхувах. Колегите се опитваха да ме отбягват. Усещаха, че биха могли да им сложат етикет „съучастник“. Всичко на всичко, въпреки това, се държах добре. Направих всичко възможно, за да не си създавам проблеми.
В: Ако ваксините са наистина вредни, защо тогава са давани?
О: Преди всичко, не съществува „ако“. Те са опасни. По-трудният въпрос е да се реши дали те вредят на онези хора, които всъщност нямат външни симптоми. След това се изправяте пред изследване, което трябва да бъде направено, но не е. Учените трябва за вземат проби, за да открият нещо като карта или диаграма, която показва точно какво правят ваксините в тялото от момента на тяхното приемане. Това изследване не е направено.
