Как убиха Фреди Меркюри – II част ( I част вече липсва... )Източник:
www.30dumi.euВеригата с убийците на Фреди Меркюри се простира до самия връх, където са ръководителите на фармацевтичните корпорации, представители на милитаризма и нео-колониализма, най-големите финансови магнати и в крайна сметка, всичките повелители на този свят, за което ние знаем абсурдно малко.Кой точно е отговорен за това решение – това ние никога няма да узнаем. Но дали наистина са важни за нас имената? Това е същността на корпоративните престъпления – те се извършват от някой безличен субект. Мога само да конкретизирам това : поръчителите на убийството на Фреди – това са милитаристите, които възглавяват антиспин програмата. Изпълнителите- личният лекар на певеца Гордън Аткинс и неговите поддръжници заедно с Джим Бийч.
В началото на 1987 г. в тялото на певецът е въведена смъртоносната ваксина срещу хепатит В, което води до катастрофален имунодефицит. Нова медицинска макрокорпорация, която може да бъде наречена „SPIDPROM“, е все още доста нова. Програмата се управлява от две от великите сили – медико-промишления комплекс и висшите милитаристични кръгове. Идеята за ново биологично оръжие, наречено СПИН все още зрее в съзнанието на своите създатели.
Хиляди гейове продължават да умират болезнено и да попълват необходимите статистически данни. Истинската причина за тези смъртни случаи ( ваксина срещу хепатит Б) е старателно прикривана. Вместо това епидемията е била обявена за „неизвестно заболяване“, колебливо наречена СПИН. Но какво по-нататък следва? Теорията все още не е готова, практика също липсва.
Военните кръгове в Съветския съюз веднага се намесват в този комплот и правят изявление: Америка започва да разработва нови биологични оръжия. Генералите на СССР вярно чуват техните колеги в чужбина. В отговор, вестник Time (от 17-ти Ноември, 1986) назовава мнението на СССР „инфекциозна пропаганда“. Същия ден в Ню Делхи излиза публикация в Times of India, която е солидарна със становището на Съветския съюз и предупреждава за биологичните оръжия вече излезл извън контрол.
Робърт Гало още през 1984 г. прави сензационно изявление за откриването на нов „вирус“ (той никога не получи Нобелова награда, теорията му е разгромена). Практика и последователна концепция все още няма. Както обаче няма и „лекарство“, което би могло да бъде продадено. Имуностимулатори? За медицинската логика – да. Но не и за логиката на създателите на биооръжията . Те вадят от рафтове най-токсичното вещество, не приличащо дори на химиотерапия, в рекордно кратки срокове се правят изпитвания и под аплодисментите на гей активистите, настояващи за нови, „иновативни лекарства, го хвърлят на пазара, на астрономически цени.
Всичко това се случва през 1986-1987. Годината на раждане на една от най-влиятелните корпорации и до днес, годините на бясна дейност на истинския елит на бъдещия SPIDPROM, все още не влязъл в период на стагнация. Парите се изтеглят отвсякъде, но най-вече от най-богатите в САЩ и ракови фондации.
За убедителнсот SPIDPROM отчаяно се нуждае от една рок звезда с диагноза СПИН. И за предпочитане е най-голямата рок звезда.
Върхушката проспин избира за ролята на жертва най-подходящият човек. Фреди. На първо място, той е мегазвезда и дава възможност за една наистина голяма рекламна кампания за процъфтяващата спин промишленост. На второ място, този човек често ходи в гей клубове, и, разбира се, той ползва наркотици. Всичко това може да се използва прекрасно.
Гей? Изглежда така … Заговорниците вече може да се успокоят с етични съображения, тъй както се утешаваше с тях създателят на ваксината срещу хепатит В, избирайки жертвите само гейовете, които имат безразборни сексуални контакти. „Човешкият боклук – гейове и наркомани. За всички ще бъде по-добре, ако ги унищожат „- горе-долу такса се утешават заговорниците. По това време СПИН все още се приписва само като вирус на хомосексуалисти. Хетеросексуалните, както и африканските деца, могат да спят спокойно.
Ананова пише: „В средата на 80-те – началото 90 -тте години в историята на западния шоу-бизнес е написана една от най-мръсните и тъмни страници, която може да се нарича „лов на звезди. “ Нейни жертви стават известни мъже – красиви, милионери и идоли на милиони, самотни или разведени. Рок Хъдсън, Фреди Меркюри, Рудолф Нуриев … Жертвата се разболява и изгаря за рекордно кратко време. До леглото на безпомощния умиращ обезателно се оказва някой активист за борба срещу спин или движение за правата на сексуалните малцинства. Причината за смъртта е обявена като СПИН, както и накрая жертвата посмъртно става хомосексуалист. Мълчанието на роднини и приятели се купува, с мениджъри и компании се договаря, репутацията на покойния идол се унищожава с публикации за дивия му сексуален живот и скандални откровения на самопровъзгласили се приятели, които са широко рекламирана в пресата. С разпространение на клюки за мъртвите идоли, те смазваха техните фенове и призоваваха всички за борба със СПИН чрез дарения на скромни (или не) дарения за същите тези фондове, за използването на презервативи и борбата за правата на хомосексуалистите.
Анализът на материалите по тази тема доведе до много разочароващо заключение – информацията за болестта и смъртта на Фреди Меркюри е тайна. Дори и сега, десет години след смъртта му. За всеки известен човек, който умира при сходни обстоятелства, можете да намерите всичко: от датата на диагнозата – година, месец и ден, името на лекаря, съобщил ужасните новини, номера и името на болницата, където се е случило, приблизителна дата, когато за съжаление човекът е разбрал, че е ХИВ-позитивен, как и къде той е бил лекуван, какви лекарства е вземал и какви процедури е правил, как е протекло заболяването и др. и др. Това може да разберете за всеки – с изключение на Меркюри.
Не мисля, че можете да научите за други жертви на спинпромишлеността, но с Меркюри се решава мигновено: тялото му е кремирано веднага в присъствието на няколко роднини и приятели. Историята на болестта му е засекретена или просто е изчезнала.
Защо само в първия параграф на неговото завещание е записано неговото разпореждане за незабавна кремация (Фреди много пъти е казвал колко дълбоко мрази погребалния бизнес)? Може би защото трупът на Фреди е провокирал виждания от концентрационните лагери с хората- скелети? Нещо прекалено страшно? Има, обаче, друго обяснение.
С това обяснение се сблъскваме, когато четем на мемоарите на Джим Хътън, жена, служител или приятел, или най-добър приятел, но определено е един от най-близките му хора през последните години на Фреди. Очевидно на Джим Хътън може да се има доверие. Може би той сам е добавил някои порнокартинки, може да се прави на твърде независим и дори арогантен във връзка с Фреди, може би, Фреди никога не е правил секс с него, а само го е целунал по челото и са живели като двама монаси, за което Фреди говори в интервю в Ибиса през 1987 г., но, както изглежда, той е последният приятел на големия певец, с който се чувства комфортно и като у дома си, отчаян в опитите си да намери пазителка на домашния си уют в някоя от жените си.