На 7 юли 1922 година на свое заседание Архиерейският събор обявявя Петър Дънов за самоотлъчил се от Православната църква. Ето какво казва Учителя във връзка с това в "Новият Живот", беседа държана на 19 август 1922 г., в читалище „Надежда“ в град Търново:
"Ние искаме да дадем подтик на ония паднали души, които са в отчаяние, които страдат и са готови да умрат, искаме да им кажем: Братко, не бой се, има един Господ в света, ние сме готови да дойдем на помощ, идем, дръжте крепостта, победата ...ще бъде ваша. Ние искаме на страдащите да помогнем, а след това на онези, които не страдат. На тях трябваме ние. Това сме ние. Можете да кажете, че ние сме богомили. Ние сме служители на Бялото братство, искаме да изпълним Христовия закон, който Той положи преди 2,000 години. И сега Той иде пак в света. Как ще Го посрещнем? Аз искам всички наши братя, свещеници, всички да се облечете в Любовта. Махнете това предубеждение, приемете Христа! Аз бих желал този Христос, на Когото вие служите, да Го приемете, да ви се усмихне и да бъде доволен от вас. Аз съм ясен. Казвам: Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че господин Дънов се самоотлъчил от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, не православната църква. Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено учение, и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубила преди 2,000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка, и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано приемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас."
