Ако RedGuy, вместо да демонстрира блестяща следователска логика, беше се зачел в самия план от началото на темата и в останалите материали, които са натрупани из нашия форум по този въпрос, щеше да забележи, че се говори за един Глобален план, в който България е един регион - важен, но все пак - регион. И така - по основната теза на RedGuy - че планът е "специализиран" за Българската действителност, това е вярно. Вярно е обаче и това, че този български план е прочита на един по-голям план, който действа [по някакъв начин] и на територията на САЩ, и в Скандинавия, и в Русия, и Несамо. Става въпрос за един мащабен монотеистичен процес, в който най-централизираните религии (християнство, ислям и юдаизъм) ще бъдат поставени в кармичната си необходимост да се сблъскат и да заемат място под глобалното слънце, което е достатъчно само за една от тях.
С появата на Иисус, тоя луд просяк, се разклащат застрашително всичките устои на считаната до тогава недосегаема монотеистична власт. Един див кретен, който върви из площадите и улиците, говори на тълпата такива невъобразими дивотии, че качва смелостта й до нетърпими нива и я прави така окрилена, така вдъхновена, че тя започва да бъде способна на метежи. Властта винаги е разчитала на мрачното подчинение, а охраната на властта, дори и в най-укрепените й цитадели, е способна да охранява само при положение, че няма да бъде застрашена от ТВЪРДЕ МАСОВО НАПАДЕНИЕ. Вижте един фудболен мач - чудесна илюстрация за масовите процеси: полицаите удържат феновете, а ако някой хвърли бомба, няколко сиви ще се нахвърлят отгоре му и ще го премажат на път към патрулката. Ако обаче 200 бомбички литнат към терена, част от които - върху главите на куките, тогава какво става? Ами ако са 2000? Ами ако всичките 20 000 зрители на стадиона изведнъж ревнат в някаква лудост и прережат гърлата на полицаите? Шестте патрона в пистолетите на всеки от тях ли ще ги спасят от озверялата тълпа?!
И така, властта разчита на това, че евентуалните безредици няма да бъдат твърде масови; че повечето граждани ще бъдат покорни и кротко ще наблюдават как възстаналият единак бива бичуван и разпънат за назидание и за забавление на тълпата. Така става и с Иисус. Обаче, вместо мълвата да заглъхне, както си му е редът, този трън в гъза на властта нараства и започва да пуска своите коварни филизи навсякъде, като стените на двореца се пропукват от това. Идва Константин Велики и прави един лицемерен реверанс към учението на Христос - приема го за официалното учение на държавата, но с известни съкращения и адаптации, щото да не бъде толкова необуздано в порива за безпределна свобода; слага му вратовръзка. Но дори при това положение, дори и чрез една църква на каишка, това учение продължава да буни духовете и да сее семената на вяра, недостъпна за всякакво земно овладяване. Ето защо започват системни мероприятия по шлифоване зъбите на това учение, заглаждането им и, в последна сметка - изваждането им, щото учението да не хапе властта.
А сега да поговорим за евреите. Вярно е, че те далеч не са единна и хомогенна организация, с целенасочено антибългарско единомислие. Вярно е обаче и това, че юдейската религия възпитава здраво придържане към общността и търсене на защита вътре в нея - също като християнството, което изважда християнина от земния му контекст, прави го безразличен към тукашните скърби и го представя на едно мистично обитание на небесата, още приживе. Юдаизмът не е толкова смел в посягането към Бог - Бог е недосегаем, може би и страховит, ето защо Той е тайна, а евреинът, за да оцелее, трябва да се държи здраво за своята общност. Това се засилва още повече от обстоятелството, че евреите са преживяли по-голямата част от своята история на чужда земя, като малцинства, които далеч не са могли да се ползват винаги от гостоприемството на местните. Така евреите са били принудени да следват една по-висока от обикновеното дисциплина, при която от съвсем ранни времена са се изграждали такива навици, като поддържането на вътрешни канали за осведомяване, снабдяване и транспорт, за натрупване и разпределяне на блага, за разпознаване и предугаждане на определени опасности. Евреите по традиция са заемали професии в сянка, които обаче им осигуряват власт, солидност, значимост. Така се е развило банкерството, което дава материалната мощ на националните им пориви. А както знаем, тези пориви минават през разказа за избраност на техния народ. Това се възприема в съвременните условия като политическа и икономическа необходимост еврейството да се разгърне като един вид световна аристокрация.
В юдаизма има едно традиционно йерархизиране на религиите, при които монотеистичните (с един единствен Бог) се представят като върховни. При това положение християнството и ислямът се поставят начело заедно с юдаизма. Ислямът, както някои най-видни религиолози отчитат, понастоящем се намира в своето средновековие - заедно с целия патос, чистота и крайност на възгледите, които този стадий на развитие трябва да предполага. Поради това реално съприкосновение между исляма и юдаизма на религиозно ниво трудно може да се осъществи, тъй като юдаизмът има хилядолетна богословска традиция, от чиято тераса ислямът стои несериозно - поне за фарисеите. Това предполага противопоставянето между тези два свята да застава предимно върху политическата основа, която ние още от деца наблюдаваме. Далеч по-сложен е въпросът с другия монотеистичен мастодонт - християнството. Самата му същност посяга на еврейската традиция по безобразен начин: един луд простак (Иисус) се появява по пазарите и започва да говори на тълпата, от името на божий Син, че избрани вече ще бъдат не членовете на еврейската община, а повярвалите в Него - в Тоя простак и голтак! И най-нетърпимото за юдаизма е това, че дори след разправата с Иисус, хората масово продължават да Му вярват, а мнозина овеличават славата Му и със свидетелства, чудеса, мъченичества и жертвена смърт. Става ясно, че тази язва няма да може да бъде потушена чрез репресии, поради което ционските първенци се насочват към един по-завоалиран метод - този на принципното съгласие, при което обаче да се работи за изопачаване и, в последна сметка, за забравяне същностните черти на това Учение.
По онова време всичките материални блага и най-вече технологиите, са съсредоточени в ръцете на християнска Европа, а след Географските разширения в европейски ръце идва и контролът над огромни територии от Земята. В Новия свят обаче, има една важна за еврейството особеност - там не съществува нито култура, нито традиции, нито аристокрация, които да държат на някакви идеали и да правят корозирането в идейната настройка твърде бавно и трудно. Хилядолетие и половина, въпреки всички основателни или не подмятания, църквата държи Европа в съзнание, което е ценностно ориентирано и вярва в една държава, един крал/цар, едно благоденствие. Всеки съюз с нещо външно се върши тайно, само при "крайна необходимост", самоопределя се като подлост и се изтрива при първа възможност. В Америка обаче, нещата не стоят така. Ето защо е съвсем логично еврейският интерес да се настани там съвсем стихийно, да завземе големи територии от празното пространство и да окаже сериозни влияния върху по-нататъшните кристализационни процеси: създадена е първата република, аристокрацията е премахната, авторитетът й също. Дава се така лелеяната свобода на идеалите, която, много скоро ще се убедим, при липсата на възпитание и дисциплина е равна на липса на идеали. Така хората закономерно се разлагат, затлъстяват и загубват всякаква чувствителност за възвишеното. От тук нататък религията ще бъде само театрален декор, а когато плащаш или ти плащат, няма да има никакво значение дали договаряш с евреин или не. Дори ще се забрани да има значение и ще се нарече дискриминация, нелоялна конкуренция и прочея! В същото време еврейството, което хилядолетия на ред е минавало през безмилостната пещ на враждебността, няма за нито един миг да задреме и винаги ще помни съкровения идеал на избраната общност, тайно ще задържа капиталите си вътре сред своите, а дисциплината на ума ще му позволява да се възползва все по-умело от пламващите сред разплутите "граждани" противоречия.
Най-големите бомби ще се окажат идеологиите. И концепциите на Хитлер, и Марксизмът-Ленинизмът, ще бъдат едновременно толерирани и сринати: толерирани дотолкова, че да увлекат след себе си масите, да изстръгнат европейските народи от християнските, семейни и национални ценности, като разпалят в тях недоверие, материалистични уклони и враждебност; сринати точно в момента, когато първоначалната криза по установяването им започва да се преодолява и принципно добронамерените им постановки започнат да бъдат готови да дават някакъв плод. По този начин едно влиятелно лоби в САЩ си осигурява почти цяло столетие, в което Европа се тресе от какви ли не глупости, а изконните й могъщества се потъпкват и секат безогледно. Днес, за съжаление, Европа вече е източна провинция на САЩ и като такава почти не притежава от амброзиите, с които се хранеха лазурните Богове-олимпийци, билките, с които правеха отварите си древните мистици, виното, с което ранните християни говореха за Евхаристията (въплътяването на Бога в човешко тяло). Днес в тази източна провинция на САЩ се налага комерсиалната консумация, образованието се свежда до "практична" инструкция за работници и секретарки, а нравственият идеал се заменя с лоялност към твоя доставчик на удобство и химически сън!
Когато говорим за "еврейство" в контекста на една мрачна, злонамерена и демонична прослойка от хора, не трябва да разбираме еврейската нация като цяло. Голямата част от евреите нямат и помен от тези замисли, както и голяма част от християните нямат помен дори от елементарни теологически постановки, а повечето българи схващат величието на Беинса само интуитивно, или дори по-малко. "Еврейство" в смисъла на тая враждебност, за която говорим тук, е само една много малка част от, иначе добрия и жизнерадостен еврейски народ - част, която с готовност пожертва дори братята си по кръв, за да предизвика холокоста и да заграби въз основа на това палестинската земя, като причини на християнския свят неизплатим нравствен дълг. Тази чудовищна прослойка се крие в един специален вид юдаизъм, който не се преподава по редовите синагоги, нито се пише в общодостъпните книги. Този юдаизъм има зловещ оперативен дял, който трябва по неумолим начин да въведе в изпълнение претенциите му за абсолютно господство. Дори редовите евреи са жертва на този безчовечен план. Той се състои в това световната цивилизация да бъде разнебитена, всичките й ценности и достижения да бъдат изкоренени, а обикновеният човек да бъде скован в робската прегръдка на един материален свят, в който властва пълен контрол и лоялност. На върха на този свят е отредено да стои една "аристократична" прослойка, която трябва да съсредоточи в ръцете си цялото човешко могъщество и да го отправи, в последна сметка, срещу самия Бог.
Причината християнството да бъде толкова опасно за това висше във враждебността си еврейство, трябва да се търси в самата същност на християнството. Отвъд всичките догматични застопорявания, християнството възпитава една безапелационна любов, едно пълно опрощение със земния свят и израстване в духовен екстаз, неподвластен на никоя материална власт. Там не може да има никакви корпорации, никакво работно време, никаква кредитна обвързаност. В такава безгранична свобода човек се прощава с цялото си имущество, заживява изпълнен с детския порив да летиш из мечтите, а сборовете между такива личности материализират веднага знамения. Тези знамения не могат да се удържат от никаква власт, защото славата на Твореца им издърпва хората към отваряне на техните съзнания и необратимо ги освобождава. Никое намерение, което си е поставило за цел да установи "сигурност" [на собственото си господство], не може да си позволи подобно "разюздване" на обществото. Ето защо християнството на Иисус е записано като най-страшен враг на това юдейско направление. А защо българите се представят като най-голям враг от всичките християни? Защото, както преди 2000 години мъдреците на Израил разгадаха по книгите, че в Назарет ще се роди Цар на царете, така днес четящите по шифрограмите на Съдбата са разчели, че из българите ще изникне най-голямата вяра, най-голямата надежда, най-голямата любов - енергия, дето ще ни възвиси. И това ще стане по същия абсурден начин, по който еставало всяко едно нещо в народа ни...