Автор Тема: Програма за изтребване на българския народ от московския ционистки к  (Прочетена 182216 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 792
  • Невъзможно е нищо

Напротив, има голямо значение. Ако синовете на Иван Александър бяха от една майка, държавата нямаше да се раздели на две. Щеше да властва само единия от тях. Тогава съпротивата срещу турското нашествие щеше да бъде, може би, успешна. За себе си съм уверен, че еврейката втора съпруга на Иван Александър е била част от конспирация със цел поробването на България. Припомнете си израза "Нищо по света не става случайно".


Някои неща са писани да станат и даже да са лоши, може да са за добро. Затова се казва "Неведоми са пътищата господни". Дали мен и теб щеше да ни има ако бяхме избегнали робството? Я си представи България оцелява на османските атаки, но някъде 18 - 19в. става някоя европейска война, България е завзета и разпределена между съседи и победители и става вариант на Югославия, разпокъсвана от войни и т.н.? Щом събитията са се стекли по този начин, значи е имало някаква причина това да е така. Това е бил правилният начи. Да избегнем робството също е бил правилният начин, но е трябвало да стане така и е станало. Няма случайни неща, явно планът на Небето за нас е бил такъв. Аз го възприемам като тест, изпитание за народа ни и държавата, днешните времена също. Вариантите са два или го минаваш теста или се проваляш. Ние сме го преодолели, станали сме по - силни, днешните времена също са тест за днешните хора - или ще ги преодолеем или загинем, друг вариант няма.  8)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

cdms

  • Гост
Горе на небето няма нищо друго освен облаци  ;D . Прецакани сме били и прецакани ще си бъдем.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Цитат
Аз го възприемам като тест, изпитание за народа ни и държавата, днешните времена също. Вариантите са два или го минаваш теста или се проваляш. Ние сме го преодолели, станали сме по - силни, днешните времена също са тест за днешните хора - или ще ги преодолеем или загинем, друг вариант няма.
Така го възприемам и аз, като ще допълня, че този тест всъщност се отнася до всички народи на Земята.
Защо да сме прецакани, Geta, като решението да преминем през всичко това си е наше и сме го взели именно там, където според теб има само облаци.
Не мисли като човек!-Крион

cdms

  • Гост
Религията е грешно нещо. Душата е някаква форма на съзнанието(поне за мен). Човек докато е на този свят трябва да разчита на двете си ръце и на сивото си вещество в главата(колкото има). Другото е заблуда и губене на време.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315
Разказ за това как милиони потънаха в пясъците на Либия... :P
www.lubamanolova.info/270608-inv.html

Неактивен daskala

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 611
По-интересно би ми било да покаже истината по темата "спасяването на сестрите" и изнудването на "българските политици". Там далаверата е много, много по-мръсна. Лошото е, че когато от простаци направиш "политици" така се получава.
« Последна редакция: Юни 28, 2008, 08:45:04 am от Mirotvorec »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315
ЗА ГЕНОЦИДА...и други гадости ДНЕС В СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ
www.iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_9788.html

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315


 
Коалиция против робството

В робовладелска България всяко ново жилище се заплаща 32 пъти.Осем пъти над стойността получават строителните фирми и още 24 пъти са лихвите по кредита при 30-год. ипотека. Българите живеят, за да плащат цял живот на строителната и банковата мафия. Правителството решава икономическите си проблеми чрез прехвърляне на вътрешния дълг върху населението чрез непосилните цени на най-необходимото за съществуването – жилището и храната. Възможностите за изплащане на ипотеките на жилищата разкрива, че за седем години покупателната способност на българите е намаляла двойно. Това е един от критериите за обедняване. Кризата с ипотечните кредити в САЩ показа, че реалната цена на жилищата там е раздута пет пъти и представлява едва 20% от търговската цена. Американските специалисти по недвижима собственост обясниха тази разлика с невероятната алчност на строителните предприемачи и на кредитиращите банки в Америка. Себестойността разбира се е значително по-ниска. Българските строителни фирми избягват да говорят за себестойността на строителството си, което продължава да бъда 100-150 лева на квадратен метър. При търговско предлагане за страната средно от 1400 евро на квадратен метър разликата е показател за спекулативно високи цени, които в нормални пазарни условия рано или късно навлизат в корекция. У нас през последните години властта стимулира една от най-големите измами за населението - ИПОТЕКИТЕ ПРЕВИШАВАТ МНОГОКРАТНО СТОЙНОСТТА НА ЖИЛИЩАТА. Осем пъти – в сравнение с Гърция. Вероятно тази измама ще предизвика не само публични дискусии, но и протести пред строители, банки и министерства. Засега в печата четем мненията на заинтересуваните строители и банки, които изтъкват за оправдание поскъпването на материалите и увеличението на разходите по кредитите. Последните две правителства провеждат политика на пълно заробване на българския народ чрез изкуствено раздуване цените на жилищата. Хората са принудени да плащат на мафията, за да живеят. При 30 годишни ипотеки лихвите превишават три пъти главницата. Кредитоползвателите плащат жилищата си четири пъти. Мафията принуждава младото поколение да й робува през целия си активен трудов живот и да трепери за работата си, за да изплати апартамент от две-три стаи. Тази форма на финансова зависимост е основата на съвременното робство. Не са нужни робски вериги и надзиратели с камшици. Попаднали в кредитния капан младите сами продават работната си сила и чиннопоклонно треперят да не загубят работата си. Такива хора не протестират и не правят революции. Те укрепват статуквото на робството. Тройната коалиция води политика на заробване чрез изкуствена бедност и силно занижение на цената на работната сила. Обществото може да промени статуквото, ако оказва натиск за изравняване на съотношението заплати - цени на жилищата у нас с това в Европейския съюз. Модел за сравнение е Гърция. В Гърция заплатите са шест пъти по-високи от българските, а цените на имотите номинално са 30% по-ниски. Спрямо тази покупателна способност реалните цени на жилищата у нас са осем пъти по-ниски от сегашните– не са 1400 евро/кв.м., а 175 евро на квадратен метър. В толкова пъти и банковата ипотека превишава реалната цена.Ако изплащате по два квадратни метра на месец (350 евро) един апартамент от 60 кв. метра ще бъде изплатен за 30 месеца – т.е. за 2 години и половина. Ако правителството не желае да предприеме мерки за ликвидиране на този ценови балон и не накаже на спекулантите, трябва да се направ необходимото и да се създадат условия за заобикаляне на алчните строители и банки. Държавата да регламентира асоциации на собственици-новодомци, които да ползуват евтин кредитен ресурс от производители, търговци и чужди банки. Ипотечните кредити да бъдат с нулева ставка. Строителството на жилищата да се извършва от строителни дружества на собствениците, на които да се осигурят условия сами да строят. Тези акционерни дружества да получат правото да печатат свои облигации или конвертируеми бонове, за събиране на необходимия капитал. Това е пътят младото поколение да се измъкне от робството на кредитния капан.В противен случай всяко жилище ще продължи да се плаща 32 пъти, а при апартаментите, съседите също заплащат още веднъж общите стени и панели. :P >:( :P :o

Жилищните кредити и заеми
http://www.budilnik.com/index.php?act=showpost&postid=5599


Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315
"Разчупването" на градовете ни

Автор: Христо Генчев*
   Строейки, хората и обществата не могат да скрият истинското си лице. :P
   Ето какво вижда един млад архитект през призмата на градската среда, която ни заобикаля. 

   Преди няколко седмици известният софийски архитект Г.С. ме заведе по работа в едно селище от затворен тип в модерно столично предградие. По разрушен път стигнахме до голяма жълта порта, която бавно се отвори. Не ме изненада, че пътищата вътре бяха по-добре поддържани, но ме учуди наличието на огради, които още веднъж разделяха селището на малки частни парцели. Спрях се да разгледам къщите, чиито стилове варираха в диапазона от предградиен необарок до ултрамодерни сгради, достойни за най-изисканите световни архитектурни списания. На пръв поглед изглеждаше, че тук се е събрала една доста разнородна група хора - някои с вкус, а други - с "мечти от детството". Бях набързо опроверган. Показаха ми две къщи на един и същ инвеститор - едната строена преди десет години във "възрожденски" стил, а другата - проектирана от младата звезда на българската архитектура П.Б. Тя беше толкова модерна и изчистена, че би била по-подходяща за музей на минимализма, отколкото за домашно огнище.

   Докато вървяхме из селището, се питах кой се примирява с това да кара ежедневно скъпата си кола до скъпата си къща по разнебитен път, който може да се позакърпи с няколко десетки хиляди лева? (В селището имаше приблизително 20 къщи.) И какво кара нас, българите (както много народи от Ориента), да слагаме толкова прегради между нас и "външния" свят?

   Какво се е променило в съзнанието на един собственик на къща, за да направи шпагат между възрожденската имитация и минимализма?

   Градската среда е своеобразен пръстов отпечатък на душата (не на духа!) на хората. Когато един човек в зависимост от това колко е заможен реши да си позволи нещо, той започва с най-малкото - мобилния телефон, минава през колата, яхтата, частния самолет и в крайна сметка стига до собствения небостъргач. За разлика от мобилния телефон и колата обаче, чийто дизайн не можем да променим, собствената сграда се отличава от другите "дизайнерски" обекти по това, че нейният собственик може да окаже влияние върху вида и функционалността й. Другата отличителна черта е мащабът. Ако човек "владее" дизайнерските си вещи, като ги кара, включва и изключва или просто ги подменя, то след построяването на една сграда той спира да я променя, за да я използва пълноценно. Тя става негова обкръжаваща среда за години напред. Затова малко хора биха искали да живеят в къща с модерния и радикален дизайн на техния мобилен телефон.

   Видимата липса на общност

   Като ходим из улиците на София, първото нещо, което се набива на очи, е крайният индивидуализъм (дали да не го наречем егоизъм) при вземането на решенията, свързани с едно от най-груповите занимания в историята на човечеството - строенето на градове. През приз­мата на родната градска среда почти гротескно звучи националното ни мото "Съединението прави силата". Накичените като кръпки на стара черга изолации по панелните блокове и паркираните върху разрушени улици скъпи автомобили са само два от примерите, които показват отношението към общата среда и липсата на желание за синхронизирани действия, характерни за всички социални слоеве на обществото ни. Явно безредието не е следствие от бедността, а може би негова причина. Окуражаващо е да се видят изключенията, които стават все повече напоследък и ясно показват предимствата на координираните действия. Пример за това е една кооперация на кръстовището на ул. "Марин Дринов" и ул. "Васил Априлов", която задълго беше част от олющения софийски пейзаж и чиито фасади бяха наскоро изолирани и пребоядисани явно с общите усилия на живеещите в нея. Но координацията изисква комуникация и общуване, които са едни от основните ни дефицити. В моите очи митът за общителността и топлината на българина отдавна е оборен.

   Съжителството на крайната бедност в софийските гета, характерна за третия свят, с богатството, демонстрирано в затворените селища, прави нашия град все по-ориенталски. Явно живеем в свят, воден не от идеята да обичаш ближния като себе си, а движен от принципа за оцеляването на по-силния. София вече е станала средище на светове, които не искат да знаят един за друг. Наличието на бедност и богатство не е нещо необичайно. Безразличието и отчуждението на тези два свята един към друг руши националния ни дух.

   Архитектура на алчността

   За човек, познаващ строителните разпоредби в София, е интересно да наблюдава новостроящите се кооперации. Сградите, строени до около 2005 г., визуализират всички възможни вратички в законодателството, позволяващи увеличение на продаваемата площ. Всевъзможните интерпретации на еркери, балкони, капандури и кули, чрез които законодателят е искал да даде на архитектите възможност за индивидуален дизайн на техните сгради, се използват безогледно от предприемачите. "Доб­рият" архитект е този, способен да "извади" максималното от парцела. Този подход прави сградите банално еднакви - всяка сграда има максималния размер кула, еркери, балкони и капандури. Софийският квартал "Лозенец" е пример за разрушителната сила на сребролюбието. Случаен минувач, попаднал в малките улици към Южния парк, губи моментално ориентация, защото липсват характерни пространства и сгради ориентири. Изгледът във всички посоки е потискащо монотонен и безличен. Постройките са посвоему еднакви като безредна група войници. Уж всички носят униформа, но всеки се е разпасал.  Единствената ни надежда е, че милостивото було на софийската прах ще смекчи това въздействие с времето. Продаваемата площ явно е от по-голямо значение от времето. На голям столичен булевард има две сгради, чието строителство е било неоснователно забавено поне с 1 година. По прости изчисления това забавяне води до загуби, равняващи се на приблизително 20% от стойността на самото строителство. В същото време не са щадени усилия и компромиси с външния вид за увеличаване на площта на сградите с няколко процента. За такъв подход е измислена поговорката "евтини на брашното - скъпи на триците".

   За радост от около 2005 г. все повече предприемачи и архитекти отказват да вървят по този път. Все повече сгради в града ни са утилитарни и с неразчупени фасади. Пропорциите и материалите стават все по-важни естетически елементи. Изглежда, периодът на начално натрупване на капитала отминава и хората започват да се замислят за това, което ще оставят след себе си. Явно, преди да се промени един град, трябва първо да се променят хората в него. А всички ние виждаме, че градовете ни имат нужда от промяна.

*Христо Генчев е завършил архитектура в Техническия университет във Виена и е управител на фирма "Прототип" ООД
C:\Documents and Settings\SANTOS\My Documents\Разчупването на градовете ни.mht
 

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 315
Академичният дух, идеята за университет и тяхната фалшификация у нас
  :-\ :P :-\

Синът ми наскоро беше приет за редовен студент в една от нашите родни "академии"; покрай това в съзнанието ми оживя спомена за времето, в което аз самият преживях тия незабравими вълнения. То е било в далечната 1977 година, когато бях приет за студент по философия в СУ "Св.Кл.Охридски". Но в един момент - понеже имам погледа върху актуалната ситуация в нашите "вузове" - си представих какво очаква младите, които тия дни с трепет прекрачват праговете на нашите университети: очакват ги, за съжаление, безброй разочарования. Та в тази връзка публикувам нижеследующата моя статия:

Академия, или Άκαδήμεια - тази дума води началото си от Академията на Платон, или философската школа, която великият мислител основал в свое имение-градина наблизо до Атина, посветено на митичния герой Академ. В нея той разговарял с учениците си и отчасти ги наставлявал за живота, но най-вече с тяхна помощ търсел истината за човека и за всичко онова, което може да интересува човека. “Студентите” в тази първа академия са имали право на избор, сиреч могли са да останат при Платон - или пък да идат при софистите, при киниците, при стоиците и пр.

Впрочем не е ли и сега така, та и днешните студенти могат да учат ако искат било при софисти - а с такива е пълно в нашите сегашни вузове! - било пък при днешните киници, или циници - и много такива се подвизават из нашите родни академии! А ако искат и ако изобщо имат такъв шанс могат да останат при "Платон": ала, обаче, пита се, има ли “платоновци” сред днешните наши академични величия? Повечето от които ходят из коридорите на родните ни академии с така гордо вдигнати носове, че човек веднага разбира, че у такива едва ли има нещо научно, или пък, опази Боже, академично!

Но да не избързвам. Ето нещо важно: методът на Платон не е бил дидактически - това недоразумение е постижение на по-новото време и е цъфнало като плевел в нивата на родната ни нàука! - сиреч усвояване на някаква “сума от знания”, а е бил сократически, сиреч изследователски. Учещият и ученият (учителят, професорът) съвместно, с общи усилия търсели истината. А тя е трябвало да се роди, преди това обаче е трябвало да бъде “зачената”, после пък младите дълго време са я носели в душите си, сякаш били “бременни” с нея. И такива младежи, вдъхновени от потребността и от великата мисия да родят истината, водели най-боговдъхновени разговори, та да дочакат деня, в който истината ще се появи на белия свят. И тъкмо си мислели, че вече е “хваната” и покорена, се оказва, че тя - понеже е нещо твърде фино и хвъркато, както говорел Платон! - пак отлитала някъде, а пък младите наново и наново започвали да я търсят, подтиквани от провокациите, от насърченията на своя учител.

Впрочем, дипломи тогава изобщо не раздавали, нито пък давали нàучни титли, както е сега у нас. Достатъчно било на възпитаника гордо да каже: “Аз съм ученик на Платон!” и това е било предостатъчно всички да му завидят с една благородна обаче завист. А също и те да се овладеят от същата страст по знанието, по истината и по мъдростта. Може ли сега някой у нас да каже нещо подобно? Как ще ви прозвучи някой, примерно, гордо да каже: “Аз съм възпитаник на... проф. Юлиян Вучков!”?! А се е стигнало дотам, достигнало се е до падението тъкмо Вучков да е някакво "светило", а какво ли остава за другите тогава?!

Но са минали векове, академичният дух, така да се каже, се е развивал и дори е “мутирал”, та да стигнем в днешно време, и то както е сега у нас. Много по-късно възникнали вече университетите, модерните академии, и тия университети имали години на възход, величие и триумфи: такова, примерно, е било времето на Св. Тома от Аквино, когато той е бил преподавател в парижката Сорбона, или в Германия, когато най-знаменити професори са били Имануел Кант, Фр. Шелинг, Георг Хегел, по-късно пък времето на Едмунд Хусерл, на Мартин Хайдегер и т.н. В България и ние сме имали възход на академичния дух във времената на проф. Ал. Балабанов, на проф. М. Арнаудов, на проф. Гьоргов, на проф. Богдан Филов, на проф. Димитър Михалчев.

Но после у нас се възцарила съветската нàука и от този момент почва наудържимо израждането и падението на нашето университетско образование, та да се стигне до жалката му участ днес, в наши дни. Казвам това, щото на някои им се иска да ни внушат, че падението било почнало в годините на демокрацията: да имат много здраве от мен обаче, много по-отрано е започнало.

Аз искам най-напред да направя опит да опиша и представя самия академичен дух, сиреч да се добера до същината, до онова, което наистина одухотворява академиите-университети. И без което те си остават нещо мъртво, превръщат се в грамади от камъни и тухли, обитавани сякаш от призраци и сенки. А благодарение на него те се преизпълват с живот, стават преизобилни на живот, и също даряват живот, палят и пръскат искрите на духовното, овладяват душите, изпълват ги с ентусиазъм и преклонение пред истински великото и величавото на този свят. Драги ми днешни студенти, познато ли ви е това чувство? Ако не ви е познато, положението у нас наистина е съвсем трагично...

Академичният дух е общочовешка ценност, той е грандиозно завоевание на културата. Той е пропит от едно искрено свободомислие и свободолюбие, от страстен копнеж по истината, също така той се свежда до неуморно търсене на смисъла. Смисълът, без който всичко на този свят губи ценността си, всичко се превръща в отломки, всичко пропада, понеже е загубило устоите си. Академичният дух се основава на истинско партньорство (диалог, общуване, дори приятелство, но не в нашенския смисъл на тази иначе прекрасна дума!) между студенти и професори, които заедно изследват, търсят, творят. Професорът от академичен тип винаги има съзнанието, че геният е някъде сред неговите студенти и затова прави всичко, та да го открие и насърчи. Той не може да понася горделивците, празнодумците, нагаждачите, подмазвачите, фукльовците и цялата тази измет, която се шляе и или “студентства”, или пък се опитва да “поакадемичествува” малко. Вдъхновеният от академичния дух професор търси тъкмо нестандартните, "лудите глави", “несретниците”, “гледащите критично под вежди” и вечно недоволните. Защото знае, че само от такива може да се чака нещо оригинално, значимо, стойностно.

А студентът от академичен тип сам себе си учи, много пита, задава най-често съвсем неудобни въпроси, не се съгласява, не кима утвърдително с глава. Всъщност студентите са носителите на решаващото условие за да има изобщо академичен дух; те обаче със своята младост - а тя е свежест най-вече на съзнанията! - са главния фактор за подем на науката, за който обаче трябва да се полагат грижи. Понеже младите хора могат да попаднат в такива отвратителни условия на средата, че да им пресекне желанието за полет във висините на духовното, в безбрежните хоризонти на знанието и на науката. Това бях длъжен специално да отбележа.

От такива търсещи студенти професорът е непрекъснато използван, той е консултант, дава някакви съвети, но не налага мнението си, подпомага, насърчава, подтиква, нищо повече. Той не чете лекции от пожълтели листи, останали от годините на неговото славно студентстване в средата на миналия век, а просто и човешки разговаря със студентите си. Академичният професор е просто по-опитният съветник в общото изследователско дело, той отчасти дава нещо от богатствата на своята душа на своя възпитаник и го импулсира, нищо повече.

Но представете си, моля ви се, какво може да даде един нашенски днешен професор или доцент (студентският фолклор неслучайно ги нарича “профанесори” и “босенти”, иде от “бос” в чисто българското значение на тази двузначна дума!), след като той просто няма нищо в себе си - как тогава да даде някому нещо?! Няма как, уви, пълно е у нас с университетски преподаватели, които, понеже няма какво да дадат, просто се гаврят със студентите и направо им губят времето: продават единственото простотията си, кухото си високомерие, надутата си “ученост”, от която на нормалните хора просто им се повръща...

А иначе истинският академичен деец се занимава с това, че прави наука (не нàука!) и то в най-живо и пълноценно личностно общуване и партньорство със своите студенти. Той не пре-по-дава науката, ами я прави с и пред студентите си, разликата е колкото от небето до земята. От тази гледна точка, кажете ми, моля, какво изобщо е останало от академичния дух в нашите многобройни и така многолюдни академии и университети?!

Е, може и да е останало нещичко, но то е към външната форма, не е обаче в субстанцията, в същността на нещата. Защо е прокуден така жестоко академичният дух от нашите “академии”? Това, струва ми се, е най-важното, за което трябва да се запитаме.

Аз писах вече по тия въпроси в статията си Не наливайте ново вино във вехти мехове... (2007 г.), в която давам своето обяснение. В статията си Крайъгълният камък на образованието (2007 г.) също съм мислил по тази неблагоприятна, дори критична ситуация в българското образование. В тия две статии съм казал най-главното. Сега обаче искам да добавя още нещо.

Прекалената, плоска, едностранчива и едноизмерна “рационалност”, която идва у нас с комунизма, е виновна за плачевната ситуация в българското образование и наука, също както причина за станалото са и криворазбраните интереси. Сметката е била проста, когато е била правена "системата на висшето образование" - съществуваща и в старите, и в новите университети и "академии", понеже и тия, и другите са носители общо взето на все един и същ неизменен манталитет и стереотип. Та когато са били поставяни темелите на системата, останала непокътната до ден-днешен, се е сметнало, че някъде трябва да се прави нàука (не наука, а тъкмо нàука!), това е БАН с мрежа от институти към нея. Другаде тази рафинирана нàука се преподава. Професорът “чете” лекции, сиреч “дава” знанията, студентите прилежно си записват, четат, заучават, зазубрят, запаметяват тази смляна и предъвкана “духовна храница”, а след това я възпроизвеждат като ги изпитват. Е, те може и малко да се поупражняват в мислене, но затова си имаме семинари, упражнения, но общо взето и там работата се свежда до преподаване, учене и изпитване. Там се прави контрол кой колко учи и какво е научил. И всички са доволни, защото за професора е къде-къде по-лесно просто да преподава (да “чете” лекциите си), вместо да прави наука, за студента е много по-лесно да чете тия лекции преди изпита (те са именно “сдъвкана нàука”!) та да ги “храносмила”. И така нататък, да не се задълбавам в тази смрад, щото наистина от системата отдавна вее дъх на трупно разложение, на нищо друго. Няма кой обаче просто да вдигне и да изнесе трупа...

Мина доста време, докато тази система бъде внедрена (около 45 години!), после пък беше реформирана (уж де, наужким, не истински!), накрая пък беше мултиплицирана в никнещите като гъби най-нови академии все на базата на прочутото АОНСУ на ЦК на БКП. А сега, когато всичко вече е втвърдено, когато огромните камъни на системата са прилепнали така плътно, че и косъмче не можеш да мушнеш през тях, камо ли пък някакво острие (това са думи на мой познат, който е професор в един от елитните ни университети, и дори е началство там!), всички с учудване откриха... какво откриха ли?

Ами ето какво: професорите лошо “четат”, и дори, ако са по-модерни, изобщо не четат нищо, ами се правят само на велики и оригинални пред "колежките" в кафенето; студентите пък съвсем не четат и нищо не учат, а само се обучават в... преписване; а ние всички сме някъде страшно назад в науката, на космически разстояния се намираме от напредналите нации, а в много области сме дори направо извън процесите в световната наука. Всичко в нашата система е обърнато с главата надолу, всичко, уви, е тъкмо наопаки.

Защото не се разбират някои много прости, съвсем елементарни, драги ми Уотсъне, неща: студентът не е прост “обект на педагогическо въздействие”, а е истински и пълноценен негов субект; професорът не е единствен, своеволен и абсолютен, но крайно фалшив “субект” на това въздействие, а също е равностоен и пълноценен субект на науката, намирайки се обаче в най-тясно партньорство с младите хора, които въвежда в храма на науката. Глупаво е професорите “да четат” лекции, от тях се иска нещо много по-значимо: да излъчват духовност, дух, свобода, страст към истината, копнеж по знанието. Колцина из нашите университетски преподаватели са обаче на това ниво?! На пръсти се броят, за жалост, така е, а останалото е една научно-академична сволоч и пасмина, която само вреди и пречи, нищо не допринася.

Другояче казано, студента не го “учат” какво да мисли, а той сам себе си учи и се стреми да привикне - с помощта и насърченията на професора! - как да мисли. И ако се чудим сега защо толкова ни липсват мислещи хора, личности и творци с нужната дръзновеност, то сигурно е и затова, че академичният дух отдавна е прокуден от нашите академии.

Как може да се завърне ли? Не знам, много е трудно. Завръщането на прокудения академичен дух от нашите родни "академии" и университети е процес на раждане и растеж: иска се много време, традиции, култура, коренна промяна в съзнанията и манталитета. Трябва да се мисли и най-вече трябва да се действа в тази насока, потребни са коренни и най-смели реформи. Иска се воля за промяна и осъзнаване, че само промяната е спасителна, че без промяна всичко отива на поразия. Тук-там ако има академични труженици на истинската наука и носители на пресветлия духовен академизъм, то точно на тях трябва да се опре държавата, та да извърши жизнено необходимите промени. Защото докато тях ги има, то не всичко още е загубено...

Анонимен каза...
Аз лично съм на мнение, че не университетът създава хората, а хората създават университета. Затова не трябва да се чудим защо е спаднало нивото на образованието - вече сульо и пульо става студент, всяка 2-ра манекенка е магистър и т.н. Извъдиха се толкова много университети, че вече ако не си с "виШу" си за боклука. А лично според мен не повече от 10%-ина процента от населението има качествата и интелигентността за вишист.

08-8-26 15:14 
Анонимен каза...
Много се радвам, че все още има мислещи хора като вас в България.
Омръзна ми от недоносчета криещи се зад дипломи и титли.Това е довело до тоталното обезценяване на въпросните, както и на самото образование.Както се казва в прдишното мнение всяка втора манекенка ( аз бих добавил к....) по телевизията ,с интелект на улична метачка ,се представя като психолог ... Е как искаме в бъдеще хората да гледат сериозно на някой, който наистина е спец и знаещ в тази област ?  :P

08-8-26 15:54 
Вили каза...
Всеки 'сульо и пульо' трябва да може да стане студент, но не 'всяка 2-ра манекенка' да излиза магистър. :o
Ей, това ни е сбъркано в образованието. :-[

08-8-26 17:37 
http://aig-humanus.blogspot.com/2008/08/blog-post_8081.html

Неактивен 3 in 1

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 59
http://www.imadrugpat.org/protocoli.html 

Те съсипват света, не само България. Като имат план за целия свят, ние не можем да убегнем от извратеният им план. Цялото земно кълбо го искат на тепсия! Глобализираме се вече, докато не се превърнем в една-единствена държава. Всички сме в кюпа. България е само част от гнусният им болен план.
Спрете Земята, искам да сляза!

Неактивен Vader

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 289
Цитат
"американската мечта"
This is not dream,this is nightmare  ;)
Brotherhood of the Intergalactic Federation of Bulgaria Bulgaria on three seas,mango to Saturn!

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 663
  • In Lies We Trust...
- Знате ли защо я наричат "the american dream"?
- Защото можете да повярвате в нея само докато сте заспал ;D

Джордж Карлин

buden

  • Гост
Относно: Програма за изтребване на българ
« Отговор #253 -: Септември 28, 2008, 20:04:36 pm »
Ще да е бил учител по английски език този Джордж

Вейдъре, кавичките не съм ги сложил случайно ... О Кей Ей Кей ;)
« Последна редакция: Септември 29, 2008, 02:31:15 am от buden »

Неактивен Anarchy_1999

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 13
  • LIVE FAST-DIE NEVER
Относно: Програма за изтребване на българ
« Отговор #254 -: Септември 28, 2008, 22:30:46 pm »
Четейки тази така наречена програма ми се ще да попитам:``Защо българите, твърди заети да се вайкат не дават никакъв отпор?`` :-\ Нима вайкането ще ни оправи проблемите в малката и загиваща държавица. Знаеки това, ние вече имаме шанс да им докажем, че сме от ``юнашко племе``. Нима ще ги оставим да се подиграват така с българските граждани и живота им?! Нима те имат това право?! Не, те го нямат! Нужно е да се намери начин, по който да им се докаже, че може и шепа хора да знаят истината, но ще я отстояват! Нима хората, съставили горепосочената програма са  с нещо повече хора от българите? Време е да се направи нещо!!! Време е българите да спрат само да лаят, но да започнат и да хапят, защото го могат! Пък тогава и други може да ги последват!...
« Последна редакция: Септември 28, 2008, 22:44:22 pm от Mirotvorec »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27