:)Знам,знам...голям шамар е това за егото,да позволи да се види самотата.Пустотата.Егото не може да го позволи.Колкото е по-голямо-с толкова повече хора иска да се заобиколи.Това е компания.Това не са всеотдайни приятели.Тази компания може единствено да те отдалечи от пустотата в теб.
"Приятел в нужда се познава"-не..."приятелят" ще ти помогне,защото се чувства длъжен да го направи.Такава сделка е направил със себе си-дори и да не му се помага точно в определен момент-ще го направи,защото е "железен",той е най-добрият приятел и това непрекъснато трябва да се доказва.Трудно е човек да си го признае-"И аз съм такъв приятел"!Трудно е да кажеш "Не-няма да ти помогна".Или въпрос от приятел "Как си"-наистина ли иска да знае как съм или просто пита,за да не си помисля,че не се интересува от мен?И какъв е отговора-"Ами...добре съм".Наистина ли съм добре или го казвам за да стои приятелят далеч от истинските ми тревоги.Или за да изглеждам добре.Да го излъжа.Какъв приятел съм,щом лъжа?Или другото-когато някой ти помогне и това му е коствало много грижи,перипетии...и му кажеш "Благодаря"-той автоматично отговаря-"За нищо".Как за нищо,бе човек-ти мина през огъня,за да ми помогнеш,а ми казваш,че за теб това е нищо работа.И за мен остава да те боготворя-най-добрият ми приятел обърна света,за да ме ощастливи и това е нищо,смятай ако реши да направи нещо....и тези очаквания лежат на плещите на приятеля.
Това,което давам за пример,няма за цел да спреш да помагаш или да намразиш хората,които допускаш да ти помагат.Това е просто признание на нещата такива,каквито са.И Живота си продължава,но поне си честен със себе си.
Когато казвам,че си самотен,разбира се, нямам предвид,че си сам.Имаш близки хора,но те не те познават в дълбочина.Там,в дълбокото е твоята същност-тя си е само твоя.Никой не може да влезе в нея.Дори е трудно за теб самия да влезеш-не е ли така?При медитацията си там-кой друг може да влезе?Ето това е твоята самота,в която дори и да искаш,никого не можеш да поканиш.А когато тя бъде осъзната-не ти и трябва никой друг.Това е твоето богатство.Единственото нещо,което притежаваш.Осъзнатата самота носи благодат.Божествено присъствие!И това божествено присъствие не може да бъде опознато-то може да бъде осъзнато.Защото е безкрайно.За това не можеш да му се наситиш.
Не става въпрос за "срамната болест-самота".Това е срама на егото.Става въпрос за Щастливото оздравяване,осъзнавайки самотата на твоята същност.