Автор Тема: За (не)истинските приятели  (Прочетена 18459 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #45 -: Декември 11, 2012, 13:48:29 pm »

...

П.П.2: Аз съм общителен и контактен човек. Хората изпитват доверие към мен. Търсят компанията ми, мнението ми, подкрепата ми...Бих казала, че имам качества на лидер. И аз имам почти всички видове контакти, които имате всички вие, които ме анатемосахте. НО! Това не ми пречи да си давам ясен отчет и ясна сметка за истинската природа на т.нар. "приятелство". Именно защото съм се научила да гледам през очите на енергийния обмен. А там лъжа няма!

 :hi:

Ако си толкова красива колкото и скромна може да участваш в някой конкурс за ... лидери!
Подобно самомнение отдавна не беше ми се случвало да чета, дори в нечия автобиография на известен политик.

Според мен ... "енергийния обмен" е нещо доста интимно и лично. Не става на всеки да се отдава енергия. Не е задължително да е и на официално "приятел". Зависи от настроението и хората. Всичко е емоция и приятелството и любовта. Желание, което с времето си повишава критериите и пропускливостта.
Естествено е като по-млад, човек да е имал повече приятели предвид неангажираността и самостоятелния и свободен живот. С възрастта и например създаването на семейство, кръгът се ограничава. Още повече, че ми е правило впечатление как дори една жена като влезе във връзка придобива приятелите на мъжа и така навлиза в съвсем нова и непозната среда и обстановка на "незаслужено" приятелство, неочаквано, нежелано, а по задължение. От своя страна мъжът предпочита да има определен кръг от верни и познати приятели, с които може да се скара, да се напие да изкръшка, отколкото да създава нови задължителни приятелства с колеги или близки на жената.
Емоциите като цяло и като определящи в отношенията между хората, са естествено двустранни. Но така или иначе ти избираш, дали те е грижа за някого, дали мислиш за него, искаш да му помогнеш или да се зарадваш с него. И тъй като аз решавам и не очаквам от никого да ме има непременно за приятел, няма как да правя нещо за себе си, когато го правя специално и не получавам нищо реципрочно насреща, а го правя защото ми е приятел.
Стоят едни морални въпроси като, бихте ли убили заради приятел? И знам че жонгльорките тук са в по-изгодна позиция, защото като нямат приятели, респективно няма да им се налага да убиват заради него. Ако си адвокат и приятелят ти е извършил престъпление? Много може да се разисква, защото преобладаваща част от хората вярват в това и в приятелството. Благодарение на такива отношения много животи са били благоприятно устроени- в професия или чисто битово-материални нужди- а други са пропадали. И има една реплика" покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си".
Относно Егото в приятелството има друга реплика "който не е с мен е против мен". Може да грешиш или да си на грешната страна, но има хора, които в такива моменти се доказват като приятели, ако им е важно.
Любовта е нещо много различно от приятелството. Нещо много сложно. Казано метафорично любовта цака приятелството.

Неактивен Вимер

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 3
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #46 -: Декември 22, 2015, 23:15:02 pm »
За съжаление все по - често ми се налага да си спомням поговорката: "Боже, пази ме от приятелите. От враговете мога и сам да се пазя".

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27