Автор Тема: За (не)истинските приятели  (Прочетена 7826 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #30 -: Декември 08, 2012, 14:05:15 pm »
Здравословна самота може да има,само при наличието на самодостатъчност.
В противен случай,самотата е опустошителна стихия.
Може да се раждаме сами,но не оцеляваме сами след раждането си!Факт!Грижата на социума е необходима.И ако той не е"приятелски"настроен,се капичваш само некви си часове след"самостоятелното"си раждане. :writer:

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #31 -: Декември 08, 2012, 15:34:13 pm »
Съгласна съм, че за да оцелеем физически  ни е нужна подкрепа от други хора /свързани в егрегори/, но това трябва да става с ясното съзнание, че нито е безкористна тази подкрепа, нито е любов, нито е приятелство. А просто енергийна свързаност за целите именно на физическото оцеляване.
Не казвам да не го правим, казвам, да сме с ясното съзнание какво точно е това, което правим, т.е. да наричаме нещата с истинските им имена.

Идеята "да си намериш половинката" е програма на егото. Любовта е понятие, насочено към абсолютно всички хора на света.
А не само към тези, с които правиш секс...Или които наричаш свое семейство...Или свои "приятели"...
 :hi:
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен вещичка

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 202
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #32 -: Декември 08, 2012, 19:07:34 pm »

Идеята "да си намериш половинката" е програма на егото.


Търсиш си половинката, защото не се чувстваш цял. Ако един човек е "затворил кръга" на себе си или нагледно буква О, то едва ли ще си търси половинки, защото не му трябват. Такъв човек ще може да бъде само и единствено с други завършени кръгове, защото два кръга един до друг правят знака на безкрайността, а два кръга един в друг правят концентричните кръгове, тоест при такива връзки има израстване и непречене. А ако е половин кръг или нагледно буква С, то две букви С една до друга винаги ще има борба за надмощие и мерене на его-та и винаги едното С ще се опитва да обеме другото.
Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие!

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #33 -: Декември 08, 2012, 21:46:49 pm »
Точно!  :hi: Или иначе казано: 1/2 + 1/2 = 1 не работи за никакви други цели, освен за преодоляване на кармични уроци посредством страдание, или за енергийно обезпечаване с цел физическо оцеляване. И няма абсолютно нищо общо с любовта. Варианта: 1+1 = 2 работи за постигането на любовта в земни условия.
Става дума за личните отношения, но в голяма степен казаното важи и за т.нар. "приятелство".
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #34 -: Декември 08, 2012, 22:52:20 pm »
      Защо  винаги  търсим  да  обвиним  някого  или  нещо  в  случая  егото?  То,  егото  е  неизменна  част  от  същноста  ни,  и  дали  ни  харесва  или  не  то  е   с  нас  и  в  нас,  тук  в  инкарнацията  и  оттатък  в  ирационалното.  Така,  че  егото  е  фактор  който  се  подчинява  на  нашата  ценностна  система,  която  обаче  не  я  определя  то.
       Винаги  се  явява  емоционален  дефицит  за  душа  с  его  насочено  навън.   Тогава  се  явява  самотата  -  подтискаща  и  депресираща  независимо  от  колко  приятели  и  близки  си  заобиколен.  Истината  е,  че  половинката,  а  според  мен  по-голямата  част  е  вътре  в  самите  нас,  вътре!  И  не  е  нужно  да  опознаваме  самотата  си,  а  да  се  вглъбим  навътре  в  себе  си  и  ако  успеем,  ще  открием  един  нов  свят  много  по-различен  от  това  което  ние  наричаме  самота,  със  своя  динамика  и  свои  закони.  Тогава  ще  разберем  хората  около  нас,  и  няма  да  твърдим,  че  няма  бескористно  приятелство  или  приятелство  въобще,  само  и  само  да  оправдаем  собственият  си  егоизъм!!
       Какви  задни  мисли  може  да  изпитва  човек,  който  рискува  живота  си  за  да  спаси  друг?    Не  мисли  просто  действа  инстинктивно,  защото  ценностната  система  му  е  такава!    Визирам  Българина  скочил  в  бурното  море  и  спасил  дете!   Приятелство  има,  но  съвсем друто  е  да  го  оцениш  и  приемеш!!
        И  Приятеля  не  е  слуга!!!!!!!!
« Последна редакция: Декември 08, 2012, 22:58:17 pm от Уко »

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #35 -: Декември 09, 2012, 00:47:55 am »
      Защо  винаги  търсим  да  обвиним  някого  или  нещо  в  случая  егото?  То,  егото  е  неизменна  част  от  същноста  ни,  и  дали  ни  харесва  или  не  то  е   с  нас  и  в  нас,  тук  в  инкарнацията  и  оттатък  в  ирационалното.  Така,  че  егото  е  фактор  който  се  подчинява  на  нашата  ценностна  система,  която  обаче  не  я  определя  то.       
Егото не е нищо друго освен продукт на амнезията ни: временната ни изкривена представа за това кои сме докато сме инкарнирани. Не обвинявам, просто наричам нещата с истинските им имена.
Какви  задни  мисли  може  да  изпитва  човек,  който  рискува  живота  си  за  да  спаси  друг?    Не  мисли  просто  действа  инстинктивно,  защото  ценностната  система  му  е  такава!    Визирам  Българина  скочил  в  бурното  море  и  спасил  дете!
...На същия този въпрос вече съм отговаряла и съм отговорила и по-горе. Ще повторя за неразбралите: ЕНЕРГИЯ за собствено ползване получаваш, получаваш доза удовлетворение, която има енергиен еквивалент. И само и единствено от степента ти на честност към самия себе си зависи дали го осъзнаваш или не. Ако си се филмирал /вживял си се в представата си как "живееш все за другите, ти, героят", няма как да си видиш честно мотивите, естествено, и няма как да приемеш аргументите ми./
Не казвам, че не съществуват отношения между хората, които подпомагат физическото съществуване. Оспорвам мотивите им. Не казвам, че отношенията между хората са нещо лошо - оспорвам правото им да се наричат любов.
И аз използвам думата "приятел", "приятелство" в разговорната реч, но дълбоко в себе си знам, че както каза Борислава: "Човек няма приятели-нито истински,нито неистински"...Има колеги в играта "живот". Има хора с които си партнираш за отрязък от време. Има хора със сходни цели, със сходни интереси, със сходна съдба и при тях някак естествено се получава привличане за даден отрязък от време. Опитът да се отъждествят тези временни взаимодействия с любов е нелеп. /аргументирах се по-горе/.
« Последна редакция: Декември 09, 2012, 01:07:11 am от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Fiery

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 495
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #36 -: Декември 09, 2012, 01:56:49 am »
 :D Ей на това му се вика МЕТАФИЗИЧНА  ИНТОКСИКАЦИЯ. Знам, знам ... много боли!  :D
Извинявам се, че така се изплясквам на седянката ви (много сладко се раздумвахте), просто не се стърпях да попитам кои са  източниците, които ползвате и цитирате?
Матрицата V?
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #37 -: Декември 09, 2012, 10:39:33 am »
ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО НА ЦАРЕТЕ

Вейшампаян каза:

Синът на Бхарадваджа дойде при цар Друпада, но царят го посрещна с нескривана досада.

Браминът се учуди: „Не ме ли помниш, царю? Нима е мъртво вече приятелството старо?“

Друпада каза:

Умът ти, о брамине, не е май съвършен, а липсва му и опит, щом идваш ти при мен

натрапчиво и думаш, че бил си ми приятел. Ни някой те е викал, ни някой те е пратил.

Царете не поддържат приятелство с мъже безвестни като тебе — от кол и от въже,

лишени от богатство, лишени от сполука. Нима не се досети, че ти не си за тука?

Брамине, остаряхме със теб полека-лека. Приятелството също старее със човека.

На времето били сме другари, но защо? Защото бе изгодно за теб и мене то.

Другарство вечно няма — ту слагат му окови страстта и интересът, ту завистта го трови.

Недей да дириш в бивши приятелства опора. Създай си нова дружба, но с хора — твоя пора.

Нима е богаташът другар на сиромаха, героят — на човека, треперещ от уплаха?

Недей да дириш бивше другарство, бивши друже. Едва ли то за нещо сега ще ти послужи.

От друга каста ти си, затуй недей очаква, че почитта към тебе ще бъде пак еднаква,

тъй както в старо време, когато бяхме равни. Не могат хора славни да бъдат на безславни

другари, също както не могат сити с гладни. Предишното другарство безследно ще пропадне.

Не го търси. И жрецът, по-умният, не може с по-прост да другарува, а все жреци са божи.

И воинът еднакво не е другар на воин, а воин с колесница се смята по-достоен

от другите, които сражават се пеша. Къде те е повела наивната душа

в палатите да дириш приятеля си стар?

Не може цар да има приятелство с не цар…

Из Книга първа (Адипарва), гл. 122 - Махабхарата. Рамаяна

Разбирам, че четящия ще се спре на кастовото разделение, но това е поне откровенно признание, пред фетишите на "приятелския егрегор", от чийто кръг често отпадаме, поради различията, които неминуемо следват по пътя на свободната душа.
Друг интересен пасаж, който бих поставила е от "Сидхарта" на Херман Хесе, смисъла е сходен с изложения по-горе, макар и кастите и разделенията да отсъстват. Ако някой е чел произведението и се сеща за срещата на Сидхарта със стария му приятел Говинда би видял, че приятелството е толкова относително, колото е разбирането ни за 'другия' и тогава, когато това разбиране стане пълно, то едва ли е равномерно и при двамата, единия е все 'сам' на моменти... а накрая остава сам, на прага чакащ другите да го припознаят, така както той ги вижда във всичко...

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #38 -: Декември 09, 2012, 14:16:30 pm »
Разбирам, че четящия ще се спре на кастовото разделение, но това е поне откровенно признание, пред фетишите на "приятелския егрегор", от чийто кръг често отпадаме, поради различията, които неминуемо следват по пътя на свободната душа.
Друг интересен пасаж, който бих поставила е от "Сидхарта" на Херман Хесе, смисъла е сходен с изложения по-горе, макар и кастите и разделенията да отсъстват. Ако някой е чел произведението и се сеща за срещата на Сидхарта със стария му приятел Говинда би видял, че приятелството е толкова относително, колото е разбирането ни за 'другия' и тогава, когато това разбиране стане пълно, то едва ли е равномерно и при двамата, единия е все 'сам' на моменти... а накрая остава сам, на прага чакащ другите да го припознаят, така както той ги вижда във всичко...
  Браво  Дел,  браво!!!!
       И  за  каква  духовност  можем  да  говорим,  щом  отричаме  приятелството?  За  каква  духовност  става  дума,  щом  правим  всичко  с  подтекст?  Да  бе,  да  ама  не!!!  Не  всичко  е  тънки  сметки  и  който  смята,  че  "интереса  клати  феса"  то  той  не  бива  да  говори  за  духовност  бъркам  ли? 
      Да  бъдеш  сам  не  значи,  че  си  съмотен,  самотни  са  само  егоистите!     
         

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #39 -: Декември 09, 2012, 14:59:13 pm »
:), Уко,
 Човек никога не е сам, защото е със себе си, непрекъснато. И това себе е свързано с разни връзки, непрекъснато. Ти можеш да си приятел на някой, който не е твой приятел. Идеята е, че често приятели се оказват тези, които дори мислим за врагове, но те по ирония ни познават често по-добре от приятелите ни. За мен Духовността не е отвлечено понятие, а реалност, която обитаваме.Често пъти сме приятели някому 'от разстояние', защото  не ни приема каквито сме и това е част от Духовната ни връзка, част от взаимното ни израстване. Колкото до интереса, когато обичаш някого, неговия интерес е и твой, така че естествено е да се стремиш да му помагаш ала това е от себе си, не е задължително да му се нрави и все пак е приятел.

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #40 -: Декември 09, 2012, 18:53:36 pm »
:), Уко,
 Човек никога не е сам, защото е със себе си, непрекъснато.
    Е  това  е  философия  за  напреднали! 
    В  основата  на  приятелството,  Дел,   лежи  готовноста  за  саможертва.  И  в  темата  е  по-правилно  да  се  дискутира  върху  въпроса - "Аз  мога  ли  да  бъда  приятел?  Какво  мога  да  жертвам  от  себе  си  за  другите?  или  Има  ли  в  нас  почва  алтруизъмът?  Но  според  постовете  ви  е  по-важно  да  обичате  себе  си  и  да  дискутирата  защо  другите  не  са  ви  триятели  (изпълнители  на  прищевките  на  вашето  велико  АЗ ИСКАМ)   

Неактивен Passiflora

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 215
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #41 -: Декември 09, 2012, 22:26:27 pm »
Не приемай нищо лично!

Истинският приятел те приема такъв какъвто си!
Всеки човек може да ти стане истински приятел, ако спреш да го съдиш, да му казваш какво да прави, ако не налагаш начина си на живот и философията си, ако се опиташ да го разбереш (дори и да не успееш)...

И дори да е допуснал грешка, вместо да го осъждаш да се опиташ да погледнеш от неговата гледна точка... Трудно е, а понякога дори и невъзможно...

Разберете, че сме човешки същества и е в природата ни да допускаме грешки и само човек, който истински ни обича, истински приятел може да прости тези грешки и да ни помогне да преодолеем последствията!

Това са моите истински приятели и аз се опитвам да бъда такава, просто защото харесвам компанията им и искам да са около мен... Правят ме щастлива!
Дали ще си останат такива - истински? Да сигурна съм в тях!

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #42 -: Декември 10, 2012, 09:38:39 am »
В  основата  на  приятелството,  Дел,   лежи  готовноста  за  саможертва.  И  в  темата  е  по-правилно  да  се  дискутира  върху  въпроса - "Аз  мога  ли  да  бъда  приятел?  Какво  мога  да  жертвам  от  себе  си  за  другите?  или  Има  ли  в  нас  почва  алтруизъмът?  Но  според  постовете  ви  е  по-важно  да  обичате  себе  си  и  да  дискутирата  защо  другите  не  са  ви  триятели  (изпълнители  на  прищевките  на  вашето  велико  АЗ ИСКАМ)   
Това, че ти не виждаш /не осъзнаваш/ своите "аз искам", не значи, че ги нямаш. А това, че постоянно съдиш, заклеймяваш и се обиждаш, не прави другите негодници, а теб духовен...
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #43 -: Декември 10, 2012, 09:54:01 am »
  M2f,напълно съгласна съм с теб-мотивът е "за себе си".Аз всячески искам да правя Мъжът си Щастлив,защото искам да имам до себе си един Щастлив Мъж!Щастливи деца!Защо уча децата си да свирят на пиано-за да се гордея Аз със тях!Аз съм егоист-искам да съм заобиколена с най-доброто.Не отричам егото-докато сме живи-то ще е с нас.Но съм за това,егото да е инструмент на човека,а не обратно.За себенаблюдението съм.
  И материалното и духовното могат да съжителстват у един човек-и двете са заложени в нас-противоречие има само,когато човек  си го създаде.През призмата на религията е това-търпи си бедността тук,а в царството небесно ще пируваш.Какво са 60-70 години глад,в сравнение с вечния охолен живот на небето.И търпиш-защо?-за да получиш вечни удоволствия.За да получиш!!!ТИ!!!
  Да-виждаме себе си в очите на другите,но другите познават в нас само външното.Вътрешното никой друг не може да ти покаже.
  "Най-добрият ми приятел"-това е детски идеал.Този етикет лепваме на хора,в различни етапи от Живота си.Сега ,според моите интереси,"най-добрият ми приятел" не е този,който беше в училище.И аз не съм неговата "най-добра приятелка".И това е.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #44 -: Декември 10, 2012, 11:29:33 am »
Точно!
И като продължение на тази логика, ценност за мен представляват единствено онези приятелски /добронамерени, алтруистични и т.н./ постъпки и отношения, които извират от сърцето на човека и са негови желания, а не задължение. Аз не искам да ме обичат по задължение. Аз не искам да са мили с мен заради дълг. Аз не искам да ми помага някой, защото е принуден от обстоятелствата, аз не искам нищо от тези програми. Те не ми носят нищо на мен като душа. 
Бих искала да ме обичат, защото така искат, да са мили с мен, защото така искат, да ми помагат, защото искат, да са с мен, защото искат....а не защото са длъжни.
Изобщо: любовта вирее само на свобода. Другото не е любов.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27