Автор Тема: За (не)истинските приятели  (Прочетена 7825 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:За (не)истинските приятели
« Отговор #15 -: Август 23, 2010, 17:48:48 pm »
    "Приятел  в  нужда  се  познава!" - пословица
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен ARRI

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 523
Re:За (не)истинските приятели
« Отговор #16 -: Август 24, 2010, 18:48:46 pm »
Най-добре е човек,да няма истински и неистински приятели,а просто приятели.Вземем ли да ги вкарваме в категория,веднага и нас ни вкарват.Пък и е много обвързващо,някой да те нарече-''най-добрият ми приятел''.Това те кара да се чувстваш отговорен за него.
ЖИВОТЪТ  НА   БОГОВЕТЕ   Е  СЛЯПАТА  ВЯРА  НА  ОНЕЗИ, КОИТО  ИМ  СЕ  КЛАНЯТ !Тери Пратчет

Неактивен Mystic

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 169
Re:За (не)истинските приятели
« Отговор #17 -: Септември 01, 2010, 11:25:24 am »
Най-добре е човек,да няма истински и неистински приятели,а просто приятели.Вземем ли да ги вкарваме в категория,веднага и нас ни вкарват.Пък и е много обвързващо,някой да те нарече-''най-добрият ми приятел''.Това те кара да се чувстваш отговорен за него.
Моите приятели са такива. Не мога да ги разделя на добър, по-добър и най-добър приятел.Останалите са познати и добри познати.  :)

Неактивен liuba4e

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #18 -: Ноември 30, 2012, 23:38:10 pm »
''Истинските приятели не са много. Но са достатъчно.
Неистинските са на рояци. Когато си близо до делвата с мед.
А като свърши меда – отлитат другаде…''

''Истинския приятел(ако съществува такъв) те приема със всички твои недостатъци. Той е преди всичко нелицемерен готов да даде това което няма - има.''

Тези два цитата са ми любими. Жалко е, че в 21 век трябва да дирим такива хора едва ли не под дърво и камък. С един познат бяхме дискутирали подобна тема. Достигнахме до извода, че няма приятели, просто познати. Толкова се изхабиха днешните хора, че стана невъзможно да имаш едно чуждо рамо. Приятел, това е нещото което се среща твърде рядко.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #19 -: Ноември 30, 2012, 23:55:27 pm »
''Истинския приятел(ако съществува такъв) те приема със всички твои недостатъци. Той е преди всичко нелицемерен готов да даде това което няма - има.''

Ми не.Тва за приемането не е така..Моята най-добра приятелка например е алкохоличка.Няма как да я приемам с този и недостатък.Кви са тия глупости.Само защото я обичам,значи ли,че тряя да и позволявам да злоупотребява с мен?защото алкохолизмът и определено пречи и влошава комуникацията.Приятелите не знам дали винаги тряя да дават(и тва е глупост мисля)но е задължително да са искрени и не лицемери.
« Последна редакция: Ноември 30, 2012, 23:58:32 pm от konstantin2007 »

Неактивен liuba4e

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #20 -: Декември 01, 2012, 00:03:43 am »
Ми не.Тва за приемането не е така..Моята най-добра приятелка например е алкохоличка.Няма как да я приемам с този и недостатък.Кви са тия глупости.Само защото я обичам,значи ли,че тряя да и позволявам да злоупотребява с мен?защото алкохолизмът и определено пречи и влошава комуникацията.Приятелите не знам дали винаги тряя да дават(и тва е глупост мисля)но е задължително да са искрени и не лицемери.

Но чист факт е, че я приемаш като най - добра приятелка. Това е хубаво. Едно ще ти кажа обаче. Не се отказвай от нея. Дай всичко от себе си, защото едва ли някой друг ще й помогне.

Неактивен Рошко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 4
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #21 -: Декември 01, 2012, 01:00:09 am »

Жалко е, че в 21 век трябва да дирим такива хора едва ли не под дърво и камък. С един познат бяхме дискутирали подобна тема. Достигнахме до извода, че няма приятели, просто познати. Толкова се изхабиха днешните хора, че стана невъзможно да имаш едно чуждо рамо.
 
       Здравейте,
       Допреди  месец  и  аз  расъждавах  така.  Наложи  ми  се  обаче  преливане  на  кръв  и  се  оказа,   че  имам  приятели  повече  отколкото  съм  предполагал.  Мисля  си,  че  приятелите  се  броят  само  когато  имаш  нужда  от  "чуждо"  рамо. 
       Парво  трабва  да   докажем,  че  самите  ние  можем  да  бъдем  приятели.
      Не  искай  преди  да  си  дал!

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #22 -: Декември 07, 2012, 09:03:19 am »
  Човек няма приятели-нито истински,нито неистински.Той е самотен.Самотен се ражда,живее и умира.И това не е тъжно-това е най-голямото богатство,което притежава,стига да осъзнае самотата си.
  Никой не те познава-ни майка,ни баща,ни партньор.Може да те обичат,да се грижат за теб...но не те познават.А и как биха могли,след като ти самия не се познаваш.Познаваш характера си.Но това не си ти.Животът  ти,твоят свят,остават непознати за околните-това не е беда.Бедата е когато останат непознати за теб самия.Това е пропилян Живот.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #23 -: Декември 07, 2012, 19:22:38 pm »
Borislava, възхитена съм!  :hi: Мисля по същият начин. Но ти си изказала нещата просто...брилянтно изчистено. Ще си копирам за себе си целия ти пост, защото наистина е безупречно изказано!  :hi:
П.П. Ако се разгледат човешките отношения от гледната точна на енергетиката, която се обменя, мисля, че много неща ще се изяснят...Т.е. ще се развенчаят доста "митове и легенди" за т.нар. "приятелство".
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #24 -: Декември 07, 2012, 19:40:59 pm »
Прекалено теоретична и дървено-философска е тая гледна точка, според мен. Да, човек е сам, но също така има и приятели. Ролята им сигурно не е да те дундуркат и да живеят живота ти вместо тебе (в опознаването на себе си), но това не означава, че приятели няма изобщо.
Истинският приятел би трябвало да не ти пречи да вървиш по своя път. Дори да ти помага. То е ясно, че няма да го върви вместо тебе. Но пък съвсем да отпишеш "приятелството" като понятие ...
Ако конкретно вие сте самотни, не го прехвърляйте на цялото човечество.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Рошко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 4
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #25 -: Декември 07, 2012, 19:55:30 pm »
  Човек няма приятели-нито истински,нито неистински.Той е самотен.Самотен се ражда,живее и умира.И това не е тъжно-това е най-голямото богатство,което притежава,стига да осъзнае самотата си.
 
   Най  голямото  наказание  е  да  бъдеш  самотен!!!!!  А  вие  защо  сте  самотни?  Човек  може  да  опознае  себе  си  само  чрез   другите,  нали не  може  да   знаем  как  изглеждаме  без  огледало?

Неактивен purelove

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 1
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #26 -: Декември 07, 2012, 21:18:48 pm »
Самотата - срамната болест на 21 век  ??? ??? :empathy:

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #27 -: Декември 07, 2012, 22:45:41 pm »
Преди да ме анатемосате напълно, ще кажа две неща:
1. Не съм употребила думата "самотен". Самотен можеш да бъдеш и сред куп "приятели". В поста на Борислава бих заменила думата "самотен" със "самичък".
2. Няма как да си самотен когато си със себе си. Защото ти си цяла вселена. Самотен си когато нещо в самия теб не ти достига и го търсиш навън...Когато влизаш в отношения от позицията на липса...

П.П. Пак ще кажа: най-достоверната картина на човешките взаимоотношения се вижда, когато те се поставят в координатната система на "енергетиката на взаимоотношенията". Тогава се виждат истинските процеси, истинските мотиви и истинските движещи сили.

П.П.2: Аз съм общителен и контактен човек. Хората изпитват доверие към мен. Търсят компанията ми, мнението ми, подкрепата ми...Бих казала, че имам качества на лидер. И аз имам почти всички видове контакти, които имате всички вие, които ме анатемосахте. НО! Това не ми пречи да си давам ясен отчет и ясна сметка за истинската природа на т.нар. "приятелство". Именно защото съм се научила да гледам през очите на енергийния обмен. А там лъжа няма!

 :hi:
« Последна редакция: Декември 07, 2012, 22:52:10 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Borislava

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 81
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #28 -: Декември 08, 2012, 10:33:09 am »
   :)Знам,знам...голям шамар е това за егото,да позволи да се види самотата.Пустотата.Егото не може да го позволи.Колкото е по-голямо-с толкова повече хора иска да се заобиколи.Това е компания.Това не са всеотдайни приятели.Тази компания може единствено да те отдалечи от пустотата в теб.
  "Приятел в нужда се познава"-не..."приятелят" ще ти помогне,защото се чувства длъжен да го направи.Такава сделка е направил със себе си-дори и да не му се помага точно в определен момент-ще го направи,защото е "железен",той е най-добрият приятел и това непрекъснато трябва да се доказва.Трудно е човек да си го признае-"И аз съм такъв приятел"!Трудно е да кажеш "Не-няма да ти помогна".Или въпрос от приятел "Как си"-наистина ли иска да знае как съм или просто пита,за да не си помисля,че не се интересува от мен?И какъв е отговора-"Ами...добре съм".Наистина ли съм добре или го казвам за да стои приятелят  далеч от истинските ми тревоги.Или за да изглеждам добре.Да го излъжа.Какъв приятел съм,щом лъжа?Или другото-когато някой ти помогне и това му е коствало много грижи,перипетии...и му кажеш "Благодаря"-той автоматично отговаря-"За нищо".Как за нищо,бе човек-ти мина през огъня,за да ми помогнеш,а ми казваш,че за теб това е нищо работа.И за мен остава да те боготворя-най-добрият ми приятел обърна света,за да ме ощастливи и това е нищо,смятай ако реши да направи нещо....и тези очаквания лежат на плещите на приятеля.
  Това,което давам за пример,няма за цел да спреш да помагаш или да намразиш хората,които допускаш да ти помагат.Това е просто признание на нещата такива,каквито са.И Живота си продължава,но поне си честен със себе си.
  Когато казвам,че си самотен,разбира се, нямам предвид,че си сам.Имаш близки хора,но те не те познават в дълбочина.Там,в дълбокото е твоята същност-тя си е само твоя.Никой не може да влезе в нея.Дори е трудно за теб самия да влезеш-не е ли така?При медитацията си там-кой друг може да влезе?Ето това е твоята самота,в която дори и да искаш,никого не можеш да поканиш.А когато тя бъде осъзната-не ти и трябва никой друг.Това е твоето богатство.Единственото нещо,което притежаваш.Осъзнатата самота носи благодат.Божествено присъствие!И това божествено присъствие не може да бъде опознато-то може да бъде осъзнато.Защото е безкрайно.За това не можеш да му се наситиш.
   Не става въпрос за "срамната болест-самота".Това е срама на егото.Става въпрос за Щастливото оздравяване,осъзнавайки самотата на твоята същност.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: За (не)истинските приятели
« Отговор #29 -: Декември 08, 2012, 13:58:13 pm »
Според мен нито думата "самичък", нито думата "самотен" пасва на състоянието, което се опитваш да опишеш на останалите. Но си близо, много си близо до реалното положение на нещата с твоя пост. Ще добавя само онова, което непрекъснато повтарям където и да пиша: всичко, което човек прави, го прави с мотив: "за себе си", а не с мотив: "аз се раздавам за другите"...Технологично е така. Дори и когато помагаш на някого и си мислиш, че е безкористно, ти пак го правиш с мотив "за себе си". Защото не са само материалните неща, които ни правят користни. Има невидими неща, които всеки от нас получава, правейки "добро за другите", а именно: морално удовлетворение, което има чисто количествено енергийно изражение /порция енергия, която ние получаваме!!! за собствено ползване в замяна/...Но понеже хората не виждат ясно мотивите си, са склонни да се изживяват като герои и раздаващи се "за другите"...Това е също толкова ясен процес, колкото и факта, че ние не създаваме телата на децата си "заради тях", а заради нас си, за да се чувстваме ние по-удовлетворени...И децата всъщност изобщо не са "наши", а са си на себе си...По същия начин стоят нещата и с "либоффта"...Нищо не правим "за другия", а пак за нас си. Но за да ме разберете какво говоря, се налага да погледнете през очите на енергообмена, т.е. честно в себе си. А това някои хора не го искат и това си е, защото ги заболява егото.
Борислава:good:
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27