Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: insomnia1304 в Август 10, 2010, 06:06:15 am
-
За (не)истинските приятели
http://blogatstvo.com/blogatstvo/spiritual/true-friends/#comment-4071
IT'S NOT EASY LOVE...
Автор: Пламен Петров
Истинските приятели може да са далече. Но винаги ще са до теб -- когато наистина имаш нужда от рамото им. :yes:
Неистинските ще са наоколо само докато така им изнася…
:yes:
***
Истинските приятели ще ти кажат истината в очите. Даже ако от това те заболи. Защото истината е по-важна от красивата лъжа. :yes:
Неистинските ще ти казват само толкова, колкото да не си развалите отношенията. :yes:
***
Истинските приятели няма да те подкрепят винаги и на всяка цена. А само когато си на прав път. :yes:
Ако не си -- ще ти покажат къде си минал през просото. И как да се върнеш на Пътя със Сърце…
Неистинските… на тях просто не им пука. А и те самите не знаят Пътя… :yes:
***
Истинските приятели не са много. Но са достатъчно. :yes:
Неистинските са на рояци. Когато си близо до делвата с мед. :yes:
А като свърши меда -- отлитат другаде… :yes:
***
Истинските приятели никога не ти казват, че са ти истински приятели. Те го показват -- с делата си. :yes:
Неистинските само се бият в гърдите. И от там дрънчи на кухо… :yes:
***
Истинските приятели могат да бъдат и бивши врагове. :yes:
Неистинските приятели могат да бъдат и бивши истински приятели. Но не и бъдещи… :yes:
***
Истинските приятели могат да те предадат. Защото и те са хора… :yes:
Неистинските винаги са предатели. Защото не са приятели… :yes:
***
Истинските приятели се търсят цял живот. И се съмняваме в съществуването им почти всеки ден.
:yes:
Неистинските приятели ще са винаги около нас. Но от това няма да ни е по-леко…
:yes:
***
Истинските приятели са Дар. От Бога… :yes:
И ще ни намерят сами. :yes:
Защото сърцето ни продължава да ги вика… :yes:
Неистинските… те, всъщност, нямат никакво значение. :yes:
***
За (не)истинските приятели- Пуx?
- Да, Прасчо.
- Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!
Queen - Friends Will Be Friends (Lyrics)
-
Истинският приятел ти дава това което ти е необходимо, а не това което искаш!
-
Значи истинският приятел е гений,а аз съм някаква шматка,около която кръжат всякакви индивиди,стараейки се да ме подлудят,докато разгадавам кой е от добрите :flag_of_truce:
-
Бих казала, че истинските приятели са едно добро огледало...Не-истинските, ако изобщо има такива приятели, са като кривите огледала, в които се оглеждаме! Но по-важно от огледалата е с какви очи гледаме!
-
Съгласен съм ДАВИД и в крайна сметка се "оглежда" самия човек. В смисъл не се оглежда, а направо се вижда, вижда себе си в ближния. Та дори може да почувства нещо. Всъщност е задължително. :) Защото не е вар само да се оглеждаме. Малко егоцентрично би могло да стане в противен случай.
Истинския приятел(ако съществува такъв) те приема със всички твои недостатъци. Той е преди всичко нелицемерен готов да даде това което няма - има.
Приятелството = обич, и като такова то трябва да е един свещен трепет.
Приятелството е по - силно от роднинството.
За жалост днес приятелството масово се е превърнало в стока.
-
Аз само не знам защо след "истниски" трябмва да добавяме задължително "приятели".
Мисля, че има истински и неистински хора. И това зависи от това доколко са надмогнали личния интерс в нещата които правят.
Тоест аз мога да срещна на улицата един истниски човек и той ще подходи към мен по истински начин...както ще подходи и към някой друг негов познат от детинство. В смисъл, че истинските хора ще постъпят истниски с всеки човек пресякъл пътя им, няма да подведат никого.
Смятам, че истинките хора не делят останалите на приятели, с които да отнасят по-специално, на които да казват истината и пр. и пр. и на други, на които нищо да не казват или пък да подвеждат.
Истинският човек ще е такъв с детето си, с жена си, с колегата в работата си, с шефа си, с подчинения си, със съседа от входа, с един познат от улицата или от магазина....по простата причина, че той е истински първо спрямо себе си.
Истинският човек ще е истниски и с вас в този форум, въпреки че ви познава.
Така, че не приятелите са истински и неистински, а хората...в дависимост от нивото до което са достигнали. И "неистинските" някой ден ще станат истински. Както и истниските могат да изпаднат от това състояние...ако по някакви причини загубят връзката с душата си.
-
Така или иначе опираме до човешкия фактор. Истинските приятели няма как да не са неистински хора или човеци. Ти имаш или приятели които не носят истината в себе си?
И "неистинските" някой ден ще станат истински.
Само ако се превърне в една висша цел на техният живот т.е ако го искат достатъчно силно. Приживе разбира се. Другият вариянт несъзнателния(по бавен но по сигурен) е да викат неволята всеки път когато им се потроши колата...
-
Значи в този ред на мисли опиламе до там, че НЕистинските хора няма как да бъдат ПРИЯТЕЛИ изобщо. Не биха могли,дори и много да им се иска. Един човек САМОзаблуждаващ се няма как да НЕ заблуждава и околните, независимо дали иска или не, или дали ги нарича приятели или не.
След като НЕистинските хора НЕ могат изобщо да бъдат приятели...то следва, че кажем ли ПРИЯТЕЛ говорим за ИСТИНСКИ човек. Значи НЕистински ПРИЯТЕЛ не може да има.
Може да има истински човек или приятел и неистински човек. Но не и НЕистински приятел.
Права ли съм?
-
Всички хора са истински, стига да открием истинското в тях и да го стимулираме по някъкъв начин.
Тука си права: :)
Един човек САМОзаблуждаващ се няма как да НЕ заблуждава и околните, независимо дали иска или не, или дали ги нарича приятели или не.
То затова е поговорката: "С какъвто се събереш такъв ставаш".
-
Не е НАША работа да открием истинското в тях.
Това е ТЯХНА работа.
НАША работа е да открием истинското в себе си.
И тук съм съгласна, че ВСЕКИ го има това истинско в себе си...въпросът е дали ще пожелае да положи усилията да го разкрие...или по-скоро да радзобличи НЕистинското...да го отмахне от себе си, както се отмахва мръсотията по нещо. Съзнанието трябва да осъзнае неистинското, фалшивото, т.е. мръсното. Това е което всеки един трябва да свърши. И веднага от НЕистински става истински.
Само, че повечето хора вместо да си запретнат ръкавите и да свършат тази съвсем не лека работа...която няма кой да им свърши, предпочитат да вярват, че има "хора с душа" и "хора без душа"...и те сигурно са от втората група, т.е. няма смисъл да се напъват след като и без друго са без душа.
Разпространяването на подобни твърдения, че съществуват хора без душа е начин хората да бъдат отказани да работят над себе си.И то именно младите хора, които са в началото на своите търсения.
За мен това е чиста проба конспирация, не знам волна или неволна.
-
Няма приятели в този живот, всичко е познати. Единственият ти приятел си Ти самият, защото ако се откажеш от това няма да има къде да живееш.
Edit: За това си пестете нервите. ;D
-
dragonn жалко ,че не си попадал на истински приятел та да разбереш що е то. Пожелавам ти да срещнеш.
Както бе казал Е. Ангелов САМ ЧОВЕК САМО ЗА ТОА - летната. ДА не идва и ония момент в който и сам неможеш да отидеш.
-
Това е ТЯХНА работа.
Нима ако откриеш таланта на своето дете няма да го насочиш в правилната посока?
И веднага от НЕистински става истински.
Колкото по-бързо ...толкова за по-кратко.
-
Бих казала, че ПЪРВОТО приятелство което трябва да се създаде е с теб самия.От там то се разпростира както кръгчетата, когато хвърлиш камъче във водата. Получават се разширяващи се концентрични окръжности.
Сбърканите отношения с хората са само отражение на сбърканите отношения с нас самите.
Моята работа спрямо детето ми не е аз да му откривам талантите, а да му оставя необходимото пространство и необходимото доверие то само да ги открие и да повярва в тях.
Ако то почувства, че има желание да се катери по скалите аз трябва да преодолея страха си и да му дам възможност да го направи. Или ако поиска да скача с парашут и пр. МОЯТА работа спрямо него е в това да не го огранича поради себични (които на мен са ми по-удобни) причини.
-
Моята работа спрямо детето ми не е аз да му откривам талантите, а да му оставя необходимото пространство и необходимото доверие то само да ги открие и да повярва в тях.
НА самотек... ;D Това не е работа. Имах предвид да му помагаш в развитието на таланта му. ТО иначе ще израстне сираче. Освен това ако е момче ще ги наследи от теб най-вероятно.
Сбърканите отношения с хората са само отражение на сбърканите отношения с нас самите.
Точно така.
-
"Приятел в нужда се познава!" - пословица
-
Най-добре е човек,да няма истински и неистински приятели,а просто приятели.Вземем ли да ги вкарваме в категория,веднага и нас ни вкарват.Пък и е много обвързващо,някой да те нарече-''най-добрият ми приятел''.Това те кара да се чувстваш отговорен за него.
-
Най-добре е човек,да няма истински и неистински приятели,а просто приятели.Вземем ли да ги вкарваме в категория,веднага и нас ни вкарват.Пък и е много обвързващо,някой да те нарече-''най-добрият ми приятел''.Това те кара да се чувстваш отговорен за него.
Моите приятели са такива. Не мога да ги разделя на добър, по-добър и най-добър приятел.Останалите са познати и добри познати. :)
-
''Истинските приятели не са много. Но са достатъчно.
Неистинските са на рояци. Когато си близо до делвата с мед.
А като свърши меда – отлитат другаде…''
''Истинския приятел(ако съществува такъв) те приема със всички твои недостатъци. Той е преди всичко нелицемерен готов да даде това което няма - има.''
Тези два цитата са ми любими. Жалко е, че в 21 век трябва да дирим такива хора едва ли не под дърво и камък. С един познат бяхме дискутирали подобна тема. Достигнахме до извода, че няма приятели, просто познати. Толкова се изхабиха днешните хора, че стана невъзможно да имаш едно чуждо рамо. Приятел, това е нещото което се среща твърде рядко.
-
''Истинския приятел(ако съществува такъв) те приема със всички твои недостатъци. Той е преди всичко нелицемерен готов да даде това което няма - има.''
Ми не.Тва за приемането не е така..Моята най-добра приятелка например е алкохоличка.Няма как да я приемам с този и недостатък.Кви са тия глупости.Само защото я обичам,значи ли,че тряя да и позволявам да злоупотребява с мен?защото алкохолизмът и определено пречи и влошава комуникацията.Приятелите не знам дали винаги тряя да дават(и тва е глупост мисля)но е задължително да са искрени и не лицемери.
-
Ми не.Тва за приемането не е така..Моята най-добра приятелка например е алкохоличка.Няма как да я приемам с този и недостатък.Кви са тия глупости.Само защото я обичам,значи ли,че тряя да и позволявам да злоупотребява с мен?защото алкохолизмът и определено пречи и влошава комуникацията.Приятелите не знам дали винаги тряя да дават(и тва е глупост мисля)но е задължително да са искрени и не лицемери.
Но чист факт е, че я приемаш като най - добра приятелка. Това е хубаво. Едно ще ти кажа обаче. Не се отказвай от нея. Дай всичко от себе си, защото едва ли някой друг ще й помогне.
-
Жалко е, че в 21 век трябва да дирим такива хора едва ли не под дърво и камък. С един познат бяхме дискутирали подобна тема. Достигнахме до извода, че няма приятели, просто познати. Толкова се изхабиха днешните хора, че стана невъзможно да имаш едно чуждо рамо.
Здравейте,
Допреди месец и аз расъждавах така. Наложи ми се обаче преливане на кръв и се оказа, че имам приятели повече отколкото съм предполагал. Мисля си, че приятелите се броят само когато имаш нужда от "чуждо" рамо.
Парво трабва да докажем, че самите ние можем да бъдем приятели.
Не искай преди да си дал!
-
Човек няма приятели-нито истински,нито неистински.Той е самотен.Самотен се ражда,живее и умира.И това не е тъжно-това е най-голямото богатство,което притежава,стига да осъзнае самотата си.
Никой не те познава-ни майка,ни баща,ни партньор.Може да те обичат,да се грижат за теб...но не те познават.А и как биха могли,след като ти самия не се познаваш.Познаваш характера си.Но това не си ти.Животът ти,твоят свят,остават непознати за околните-това не е беда.Бедата е когато останат непознати за теб самия.Това е пропилян Живот.
-
Borislava, възхитена съм! :hi: Мисля по същият начин. Но ти си изказала нещата просто...брилянтно изчистено. Ще си копирам за себе си целия ти пост, защото наистина е безупречно изказано! :hi:
П.П. Ако се разгледат човешките отношения от гледната точна на енергетиката, която се обменя, мисля, че много неща ще се изяснят...Т.е. ще се развенчаят доста "митове и легенди" за т.нар. "приятелство".
-
Прекалено теоретична и дървено-философска е тая гледна точка, според мен. Да, човек е сам, но също така има и приятели. Ролята им сигурно не е да те дундуркат и да живеят живота ти вместо тебе (в опознаването на себе си), но това не означава, че приятели няма изобщо.
Истинският приятел би трябвало да не ти пречи да вървиш по своя път. Дори да ти помага. То е ясно, че няма да го върви вместо тебе. Но пък съвсем да отпишеш "приятелството" като понятие ...
Ако конкретно вие сте самотни, не го прехвърляйте на цялото човечество.
-
Човек няма приятели-нито истински,нито неистински.Той е самотен.Самотен се ражда,живее и умира.И това не е тъжно-това е най-голямото богатство,което притежава,стига да осъзнае самотата си.
Най голямото наказание е да бъдеш самотен!!!!! А вие защо сте самотни? Човек може да опознае себе си само чрез другите, нали не може да знаем как изглеждаме без огледало?
-
Самотата - срамната болест на 21 век ??? ??? :empathy:
-
Преди да ме анатемосате напълно, ще кажа две неща:
1. Не съм употребила думата "самотен". Самотен можеш да бъдеш и сред куп "приятели". В поста на Борислава бих заменила думата "самотен" със "самичък".
2. Няма как да си самотен когато си със себе си. Защото ти си цяла вселена. Самотен си когато нещо в самия теб не ти достига и го търсиш навън...Когато влизаш в отношения от позицията на липса...
П.П. Пак ще кажа: най-достоверната картина на човешките взаимоотношения се вижда, когато те се поставят в координатната система на "енергетиката на взаимоотношенията". Тогава се виждат истинските процеси, истинските мотиви и истинските движещи сили.
П.П.2: Аз съм общителен и контактен човек. Хората изпитват доверие към мен. Търсят компанията ми, мнението ми, подкрепата ми...Бих казала, че имам качества на лидер. И аз имам почти всички видове контакти, които имате всички вие, които ме анатемосахте. НО! Това не ми пречи да си давам ясен отчет и ясна сметка за истинската природа на т.нар. "приятелство". Именно защото съм се научила да гледам през очите на енергийния обмен. А там лъжа няма!
:hi:
-
:)Знам,знам...голям шамар е това за егото,да позволи да се види самотата.Пустотата.Егото не може да го позволи.Колкото е по-голямо-с толкова повече хора иска да се заобиколи.Това е компания.Това не са всеотдайни приятели.Тази компания може единствено да те отдалечи от пустотата в теб.
"Приятел в нужда се познава"-не..."приятелят" ще ти помогне,защото се чувства длъжен да го направи.Такава сделка е направил със себе си-дори и да не му се помага точно в определен момент-ще го направи,защото е "железен",той е най-добрият приятел и това непрекъснато трябва да се доказва.Трудно е човек да си го признае-"И аз съм такъв приятел"!Трудно е да кажеш "Не-няма да ти помогна".Или въпрос от приятел "Как си"-наистина ли иска да знае как съм или просто пита,за да не си помисля,че не се интересува от мен?И какъв е отговора-"Ами...добре съм".Наистина ли съм добре или го казвам за да стои приятелят далеч от истинските ми тревоги.Или за да изглеждам добре.Да го излъжа.Какъв приятел съм,щом лъжа?Или другото-когато някой ти помогне и това му е коствало много грижи,перипетии...и му кажеш "Благодаря"-той автоматично отговаря-"За нищо".Как за нищо,бе човек-ти мина през огъня,за да ми помогнеш,а ми казваш,че за теб това е нищо работа.И за мен остава да те боготворя-най-добрият ми приятел обърна света,за да ме ощастливи и това е нищо,смятай ако реши да направи нещо....и тези очаквания лежат на плещите на приятеля.
Това,което давам за пример,няма за цел да спреш да помагаш или да намразиш хората,които допускаш да ти помагат.Това е просто признание на нещата такива,каквито са.И Живота си продължава,но поне си честен със себе си.
Когато казвам,че си самотен,разбира се, нямам предвид,че си сам.Имаш близки хора,но те не те познават в дълбочина.Там,в дълбокото е твоята същност-тя си е само твоя.Никой не може да влезе в нея.Дори е трудно за теб самия да влезеш-не е ли така?При медитацията си там-кой друг може да влезе?Ето това е твоята самота,в която дори и да искаш,никого не можеш да поканиш.А когато тя бъде осъзната-не ти и трябва никой друг.Това е твоето богатство.Единственото нещо,което притежаваш.Осъзнатата самота носи благодат.Божествено присъствие!И това божествено присъствие не може да бъде опознато-то може да бъде осъзнато.Защото е безкрайно.За това не можеш да му се наситиш.
Не става въпрос за "срамната болест-самота".Това е срама на егото.Става въпрос за Щастливото оздравяване,осъзнавайки самотата на твоята същност.
-
Според мен нито думата "самичък", нито думата "самотен" пасва на състоянието, което се опитваш да опишеш на останалите. Но си близо, много си близо до реалното положение на нещата с твоя пост. Ще добавя само онова, което непрекъснато повтарям където и да пиша: всичко, което човек прави, го прави с мотив: "за себе си", а не с мотив: "аз се раздавам за другите"...Технологично е така. Дори и когато помагаш на някого и си мислиш, че е безкористно, ти пак го правиш с мотив "за себе си". Защото не са само материалните неща, които ни правят користни. Има невидими неща, които всеки от нас получава, правейки "добро за другите", а именно: морално удовлетворение, което има чисто количествено енергийно изражение /порция енергия, която ние получаваме!!! за собствено ползване в замяна/...Но понеже хората не виждат ясно мотивите си, са склонни да се изживяват като герои и раздаващи се "за другите"...Това е също толкова ясен процес, колкото и факта, че ние не създаваме телата на децата си "заради тях", а заради нас си, за да се чувстваме ние по-удовлетворени...И децата всъщност изобщо не са "наши", а са си на себе си...По същия начин стоят нещата и с "либоффта"...Нищо не правим "за другия", а пак за нас си. Но за да ме разберете какво говоря, се налага да погледнете през очите на енергообмена, т.е. честно в себе си. А това някои хора не го искат и това си е, защото ги заболява егото.
Борислава, :good:
-
Здравословна самота може да има,само при наличието на самодостатъчност.
В противен случай,самотата е опустошителна стихия.
Може да се раждаме сами,но не оцеляваме сами след раждането си!Факт!Грижата на социума е необходима.И ако той не е"приятелски"настроен,се капичваш само некви си часове след"самостоятелното"си раждане. :writer:
-
Съгласна съм, че за да оцелеем физически ни е нужна подкрепа от други хора /свързани в егрегори/, но това трябва да става с ясното съзнание, че нито е безкористна тази подкрепа, нито е любов, нито е приятелство. А просто енергийна свързаност за целите именно на физическото оцеляване.
Не казвам да не го правим, казвам, да сме с ясното съзнание какво точно е това, което правим, т.е. да наричаме нещата с истинските им имена.
Идеята "да си намериш половинката" е програма на егото. Любовта е понятие, насочено към абсолютно всички хора на света.
А не само към тези, с които правиш секс...Или които наричаш свое семейство...Или свои "приятели"...
:hi:
-
Идеята "да си намериш половинката" е програма на егото.
Търсиш си половинката, защото не се чувстваш цял. Ако един човек е "затворил кръга" на себе си или нагледно буква О, то едва ли ще си търси половинки, защото не му трябват. Такъв човек ще може да бъде само и единствено с други завършени кръгове, защото два кръга един до друг правят знака на безкрайността, а два кръга един в друг правят концентричните кръгове, тоест при такива връзки има израстване и непречене. А ако е половин кръг или нагледно буква С, то две букви С една до друга винаги ще има борба за надмощие и мерене на его-та и винаги едното С ще се опитва да обеме другото.
-
Точно! :hi: Или иначе казано: 1/2 + 1/2 = 1 не работи за никакви други цели, освен за преодоляване на кармични уроци посредством страдание, или за енергийно обезпечаване с цел физическо оцеляване. И няма абсолютно нищо общо с любовта. Варианта: 1+1 = 2 работи за постигането на любовта в земни условия.
Става дума за личните отношения, но в голяма степен казаното важи и за т.нар. "приятелство".
-
Защо винаги търсим да обвиним някого или нещо в случая егото? То, егото е неизменна част от същноста ни, и дали ни харесва или не то е с нас и в нас, тук в инкарнацията и оттатък в ирационалното. Така, че егото е фактор който се подчинява на нашата ценностна система, която обаче не я определя то.
Винаги се явява емоционален дефицит за душа с его насочено навън. Тогава се явява самотата - подтискаща и депресираща независимо от колко приятели и близки си заобиколен. Истината е, че половинката, а според мен по-голямата част е вътре в самите нас, вътре! И не е нужно да опознаваме самотата си, а да се вглъбим навътре в себе си и ако успеем, ще открием един нов свят много по-различен от това което ние наричаме самота, със своя динамика и свои закони. Тогава ще разберем хората около нас, и няма да твърдим, че няма бескористно приятелство или приятелство въобще, само и само да оправдаем собственият си егоизъм!!
Какви задни мисли може да изпитва човек, който рискува живота си за да спаси друг? Не мисли просто действа инстинктивно, защото ценностната система му е такава! Визирам Българина скочил в бурното море и спасил дете! Приятелство има, но съвсем друто е да го оцениш и приемеш!!
И Приятеля не е слуга!!!!!!!!
-
Защо винаги търсим да обвиним някого или нещо в случая егото? То, егото е неизменна част от същноста ни, и дали ни харесва или не то е с нас и в нас, тук в инкарнацията и оттатък в ирационалното. Така, че егото е фактор който се подчинява на нашата ценностна система, която обаче не я определя то.
Егото не е нищо друго освен продукт на амнезията ни: временната ни изкривена представа за това кои сме докато сме инкарнирани. Не обвинявам, просто наричам нещата с истинските им имена.
Какви задни мисли може да изпитва човек, който рискува живота си за да спаси друг? Не мисли просто действа инстинктивно, защото ценностната система му е такава! Визирам Българина скочил в бурното море и спасил дете!
...На същия този въпрос вече съм отговаряла и съм отговорила и по-горе. Ще повторя за неразбралите: ЕНЕРГИЯ за собствено ползване получаваш, получаваш доза удовлетворение, която има енергиен еквивалент. И само и единствено от степента ти на честност към самия себе си зависи дали го осъзнаваш или не. Ако си се филмирал /вживял си се в представата си как "живееш все за другите, ти, героят", няма как да си видиш честно мотивите, естествено, и няма как да приемеш аргументите ми./
Не казвам, че не съществуват отношения между хората, които подпомагат физическото съществуване. Оспорвам мотивите им. Не казвам, че отношенията между хората са нещо лошо - оспорвам правото им да се наричат любов.
И аз използвам думата "приятел", "приятелство" в разговорната реч, но дълбоко в себе си знам, че както каза Борислава: "Човек няма приятели-нито истински,нито неистински"...Има колеги в играта "живот". Има хора с които си партнираш за отрязък от време. Има хора със сходни цели, със сходни интереси, със сходна съдба и при тях някак естествено се получава привличане за даден отрязък от време. Опитът да се отъждествят тези временни взаимодействия с любов е нелеп. /аргументирах се по-горе/.
-
:D Ей на това му се вика МЕТАФИЗИЧНА ИНТОКСИКАЦИЯ. Знам, знам ... много боли! :D
Извинявам се, че така се изплясквам на седянката ви (много сладко се раздумвахте), просто не се стърпях да попитам кои са източниците, които ползвате и цитирате?
Матрицата V?
-
ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО НА ЦАРЕТЕ
Вейшампаян каза:
Синът на Бхарадваджа дойде при цар Друпада, но царят го посрещна с нескривана досада.
Браминът се учуди: „Не ме ли помниш, царю? Нима е мъртво вече приятелството старо?“
Друпада каза:
Умът ти, о брамине, не е май съвършен, а липсва му и опит, щом идваш ти при мен
натрапчиво и думаш, че бил си ми приятел. Ни някой те е викал, ни някой те е пратил.
Царете не поддържат приятелство с мъже безвестни като тебе — от кол и от въже,
лишени от богатство, лишени от сполука. Нима не се досети, че ти не си за тука?
Брамине, остаряхме със теб полека-лека. Приятелството също старее със човека.
На времето били сме другари, но защо? Защото бе изгодно за теб и мене то.
Другарство вечно няма — ту слагат му окови страстта и интересът, ту завистта го трови.
Недей да дириш в бивши приятелства опора. Създай си нова дружба, но с хора — твоя пора.
Нима е богаташът другар на сиромаха, героят — на човека, треперещ от уплаха?
Недей да дириш бивше другарство, бивши друже. Едва ли то за нещо сега ще ти послужи.
От друга каста ти си, затуй недей очаква, че почитта към тебе ще бъде пак еднаква,
тъй както в старо време, когато бяхме равни. Не могат хора славни да бъдат на безславни
другари, също както не могат сити с гладни. Предишното другарство безследно ще пропадне.
Не го търси. И жрецът, по-умният, не може с по-прост да другарува, а все жреци са божи.
И воинът еднакво не е другар на воин, а воин с колесница се смята по-достоен
от другите, които сражават се пеша. Къде те е повела наивната душа
в палатите да дириш приятеля си стар?
Не може цар да има приятелство с не цар…
Из Книга първа (Адипарва), гл. 122 - Махабхарата. Рамаяна
Разбирам, че четящия ще се спре на кастовото разделение, но това е поне откровенно признание, пред фетишите на "приятелския егрегор", от чийто кръг често отпадаме, поради различията, които неминуемо следват по пътя на свободната душа.
Друг интересен пасаж, който бих поставила е от "Сидхарта" на Херман Хесе, смисъла е сходен с изложения по-горе, макар и кастите и разделенията да отсъстват. Ако някой е чел произведението и се сеща за срещата на Сидхарта със стария му приятел Говинда би видял, че приятелството е толкова относително, колото е разбирането ни за 'другия' и тогава, когато това разбиране стане пълно, то едва ли е равномерно и при двамата, единия е все 'сам' на моменти... а накрая остава сам, на прага чакащ другите да го припознаят, така както той ги вижда във всичко...
-
Разбирам, че четящия ще се спре на кастовото разделение, но това е поне откровенно признание, пред фетишите на "приятелския егрегор", от чийто кръг често отпадаме, поради различията, които неминуемо следват по пътя на свободната душа.
Друг интересен пасаж, който бих поставила е от "Сидхарта" на Херман Хесе, смисъла е сходен с изложения по-горе, макар и кастите и разделенията да отсъстват. Ако някой е чел произведението и се сеща за срещата на Сидхарта със стария му приятел Говинда би видял, че приятелството е толкова относително, колото е разбирането ни за 'другия' и тогава, когато това разбиране стане пълно, то едва ли е равномерно и при двамата, единия е все 'сам' на моменти... а накрая остава сам, на прага чакащ другите да го припознаят, така както той ги вижда във всичко...
Браво Дел, браво!!!!
И за каква духовност можем да говорим, щом отричаме приятелството? За каква духовност става дума, щом правим всичко с подтекст? Да бе, да ама не!!! Не всичко е тънки сметки и който смята, че "интереса клати феса" то той не бива да говори за духовност бъркам ли?
Да бъдеш сам не значи, че си съмотен, самотни са само егоистите!
-
:), Уко,
Човек никога не е сам, защото е със себе си, непрекъснато. И това себе е свързано с разни връзки, непрекъснато. Ти можеш да си приятел на някой, който не е твой приятел. Идеята е, че често приятели се оказват тези, които дори мислим за врагове, но те по ирония ни познават често по-добре от приятелите ни. За мен Духовността не е отвлечено понятие, а реалност, която обитаваме.Често пъти сме приятели някому 'от разстояние', защото не ни приема каквито сме и това е част от Духовната ни връзка, част от взаимното ни израстване. Колкото до интереса, когато обичаш някого, неговия интерес е и твой, така че естествено е да се стремиш да му помагаш ала това е от себе си, не е задължително да му се нрави и все пак е приятел.
-
:), Уко,
Човек никога не е сам, защото е със себе си, непрекъснато.
Е това е философия за напреднали!
В основата на приятелството, Дел, лежи готовноста за саможертва. И в темата е по-правилно да се дискутира върху въпроса - "Аз мога ли да бъда приятел? Какво мога да жертвам от себе си за другите? или Има ли в нас почва алтруизъмът? Но според постовете ви е по-важно да обичате себе си и да дискутирата защо другите не са ви триятели (изпълнители на прищевките на вашето велико АЗ ИСКАМ)
-
Не приемай нищо лично!
Истинският приятел те приема такъв какъвто си!
Всеки човек може да ти стане истински приятел, ако спреш да го съдиш, да му казваш какво да прави, ако не налагаш начина си на живот и философията си, ако се опиташ да го разбереш (дори и да не успееш)...
И дори да е допуснал грешка, вместо да го осъждаш да се опиташ да погледнеш от неговата гледна точка... Трудно е, а понякога дори и невъзможно...
Разберете, че сме човешки същества и е в природата ни да допускаме грешки и само човек, който истински ни обича, истински приятел може да прости тези грешки и да ни помогне да преодолеем последствията!
Това са моите истински приятели и аз се опитвам да бъда такава, просто защото харесвам компанията им и искам да са около мен... Правят ме щастлива!
Дали ще си останат такива - истински? Да сигурна съм в тях!
-
В основата на приятелството, Дел, лежи готовноста за саможертва. И в темата е по-правилно да се дискутира върху въпроса - "Аз мога ли да бъда приятел? Какво мога да жертвам от себе си за другите? или Има ли в нас почва алтруизъмът? Но според постовете ви е по-важно да обичате себе си и да дискутирата защо другите не са ви триятели (изпълнители на прищевките на вашето велико АЗ ИСКАМ)
Това, че ти не виждаш /не осъзнаваш/ своите "аз искам", не значи, че ги нямаш. А това, че постоянно съдиш, заклеймяваш и се обиждаш, не прави другите негодници, а теб духовен...
-
M2f,напълно съгласна съм с теб-мотивът е "за себе си".Аз всячески искам да правя Мъжът си Щастлив,защото искам да имам до себе си един Щастлив Мъж!Щастливи деца!Защо уча децата си да свирят на пиано-за да се гордея Аз със тях!Аз съм егоист-искам да съм заобиколена с най-доброто.Не отричам егото-докато сме живи-то ще е с нас.Но съм за това,егото да е инструмент на човека,а не обратно.За себенаблюдението съм.
И материалното и духовното могат да съжителстват у един човек-и двете са заложени в нас-противоречие има само,когато човек си го създаде.През призмата на религията е това-търпи си бедността тук,а в царството небесно ще пируваш.Какво са 60-70 години глад,в сравнение с вечния охолен живот на небето.И търпиш-защо?-за да получиш вечни удоволствия.За да получиш!!!ТИ!!!
Да-виждаме себе си в очите на другите,но другите познават в нас само външното.Вътрешното никой друг не може да ти покаже.
"Най-добрият ми приятел"-това е детски идеал.Този етикет лепваме на хора,в различни етапи от Живота си.Сега ,според моите интереси,"най-добрият ми приятел" не е този,който беше в училище.И аз не съм неговата "най-добра приятелка".И това е.
-
Точно!
И като продължение на тази логика, ценност за мен представляват единствено онези приятелски /добронамерени, алтруистични и т.н./ постъпки и отношения, които извират от сърцето на човека и са негови желания, а не задължение. Аз не искам да ме обичат по задължение. Аз не искам да са мили с мен заради дълг. Аз не искам да ми помага някой, защото е принуден от обстоятелствата, аз не искам нищо от тези програми. Те не ми носят нищо на мен като душа.
Бих искала да ме обичат, защото така искат, да са мили с мен, защото така искат, да ми помагат, защото искат, да са с мен, защото искат....а не защото са длъжни.
Изобщо: любовта вирее само на свобода. Другото не е любов.
-
...
П.П.2: Аз съм общителен и контактен човек. Хората изпитват доверие към мен. Търсят компанията ми, мнението ми, подкрепата ми...Бих казала, че имам качества на лидер. И аз имам почти всички видове контакти, които имате всички вие, които ме анатемосахте. НО! Това не ми пречи да си давам ясен отчет и ясна сметка за истинската природа на т.нар. "приятелство". Именно защото съм се научила да гледам през очите на енергийния обмен. А там лъжа няма!
:hi:
Ако си толкова красива колкото и скромна може да участваш в някой конкурс за ... лидери!
Подобно самомнение отдавна не беше ми се случвало да чета, дори в нечия автобиография на известен политик.
Според мен ... "енергийния обмен" е нещо доста интимно и лично. Не става на всеки да се отдава енергия. Не е задължително да е и на официално "приятел". Зависи от настроението и хората. Всичко е емоция и приятелството и любовта. Желание, което с времето си повишава критериите и пропускливостта.
Естествено е като по-млад, човек да е имал повече приятели предвид неангажираността и самостоятелния и свободен живот. С възрастта и например създаването на семейство, кръгът се ограничава. Още повече, че ми е правило впечатление как дори една жена като влезе във връзка придобива приятелите на мъжа и така навлиза в съвсем нова и непозната среда и обстановка на "незаслужено" приятелство, неочаквано, нежелано, а по задължение. От своя страна мъжът предпочита да има определен кръг от верни и познати приятели, с които може да се скара, да се напие да изкръшка, отколкото да създава нови задължителни приятелства с колеги или близки на жената.
Емоциите като цяло и като определящи в отношенията между хората, са естествено двустранни. Но така или иначе ти избираш, дали те е грижа за някого, дали мислиш за него, искаш да му помогнеш или да се зарадваш с него. И тъй като аз решавам и не очаквам от никого да ме има непременно за приятел, няма как да правя нещо за себе си, когато го правя специално и не получавам нищо реципрочно насреща, а го правя защото ми е приятел.
Стоят едни морални въпроси като, бихте ли убили заради приятел? И знам че жонгльорките тук са в по-изгодна позиция, защото като нямат приятели, респективно няма да им се налага да убиват заради него. Ако си адвокат и приятелят ти е извършил престъпление? Много може да се разисква, защото преобладаваща част от хората вярват в това и в приятелството. Благодарение на такива отношения много животи са били благоприятно устроени- в професия или чисто битово-материални нужди- а други са пропадали. И има една реплика" покажи ми приятелите си, за да ти кажа какъв си".
Относно Егото в приятелството има друга реплика "който не е с мен е против мен". Може да грешиш или да си на грешната страна, но има хора, които в такива моменти се доказват като приятели, ако им е важно.
Любовта е нещо много различно от приятелството. Нещо много сложно. Казано метафорично любовта цака приятелството.
-
За съжаление все по - често ми се налага да си спомням поговорката: "Боже, пази ме от приятелите. От враговете мога и сам да се пазя".