Това, че няма електрони, не означава, че няма нищо. Щом има следствия, има и нещо, което предизвиква тези следствия.
Ex, умен си. Мислех, че ще се хванеш на въдицата и ще започнеш глупав и никому ненужен спор. Вярно е, под 3D материята съществува ефира, който си е буквално течност и си има свойства. Това, че съвременната физика, официално, не признава съществуването му си е отделен въпрос.
Между впрочем, съществува и противоположния възглед, който много добре обяснява и характеризира същността на гравитацията. Че материята представлява разредено състояние на ефира, който е много по-плътен от материята. Благодарение на това разреждане, ефирът непрекъснато се стреми да се втече в празното пространство, създадено от геометрията на материята и така създава налягане върху нея, т.е. гравитация.
............................................................................
Въпросът е, че и ефира си има структурни геометрични, само и единствено геометрични, елементи-организации, които са начални, ако щеш и крайни, а под него вече си стои единствено намерението, като цялостност, за организацията на всичко останало... Ама като махнем и намерението, какво остава, а?... Май само НИЩОТО!!!
Като че ли отново достигаме до въпроса, по какво се различава светлината от тъмнината. Т.е. материята я има и е осезаема, защото го има и НИЩОТО. Ако го нямаше нищото, материята-светлината не би могла да бъде видяна-отразена-регистрирана.
Има една велика книга, "Протоколите на магьосника Стоменов". В нея много добре, и бих казал отлично, е дадена идеята, че всяко нещо си има противоположност, и силата на всяко нещо се крие именно в неговата притовоположност. Т.е. силата на светлината е в тъмнината, а СИЛАТА НА НЕЩОТО /МАТЕРИЯТА И ЕНЕРГИЯТА/ Е В НИЩОТО!
Вселената е с фрактална структура. Това разбира се е мнение с което на ангажирам никого. Например, ето един фрактал.
На изображението той изглежда с граници, но в действителност можем да разположим три такива фрактала един до друг (два като основа и един върху тях) и да образуваме отново тъждествена с първата фигура. После можем да повторим това колкото си искаме пъти. Това е едно от свойствата на фрактала, че няма нито най-голям, нито най-малък триъгълник, а всяка част напълно отразява цялото (което пък трябва да се разбира напълно в абстрактен смисъл, защото цяло всъщност няма; има някакъв модел на взаимозависимост, обуславящ отношението между частите на фрактала, което в реалния свят е представено от космичните/природни закони). Тук може да се разсъждава (или пък медитира) и в посока божествеността на човека (тъй като всяка част от фрактала, съдържа всичко останало), но също така и за йерархичността в Космоса.
Добре де... Нали фракталите следват един след друг и се разграничават един от друг, въпреки че се следват? Нали в един момент се самозатварят в началото си, ако щеш?... Т.е. имаме си една мьобиусова повърхност, без начало и край. Нали фракталът е нещо си, което е различно от друго подобно нещо си, примерно друг фрактал и за да ги разграничим, между тях трябва да има друго, което си е празнота, т.е. НИЩО, иначе просто няма да можем да правим разлика между двата фрактала.
Хм, май не си чел този материал:
http://xnetbg.com/new/40/115/612-612-2009-12-15-08-46-38 . Има си цяло, както си има и крайно. Без такива ограничения Вселената е невъзможна.