Свободният избор и съдбата

[mitko]

Свободния избор ни е съдба.
или
Съдба ни е свободния избор.

   
 
        И   започва  оттам!! 
        Олд,  не  съм  изпуснал  нито  едно  твое  писание,  особенно  твое!  Ти  приземяваш  темите  и  това  ми  харесва!

[konstantin2007]

    Колеги,  пропускате  един  съществен  факт,  свободният  избор  започва  още  преди  да  се  родим  даже  преди  мама  да  зачене,  само,  че  за  изборът  ни  там  сега  нямаме  спомени!  От  това  незнание  се  получава  чуството  на  предрешеност,  на  обреченост!  
     Причинно  следствениат  закон - там  се  знаят  причините,  а  тук  виждаме  резултатите  от  следствията!  
     Бих  добавил  към  изказването  на  Константин,  че  индивидуалните  (интелектуалните)  способности  също  се  определят  горе  и  тях  ги  определяме  НИЕ САМИТЕ  (съвеста  ни)!  Така  в  действителност  същинският  свободен  избор  го  упражняваме  там  горе,  а  тук  свободният  ни  избор  е  следствие  от  избора  на  параметри  за  развитие  в  реалноста  на  материалното!  
     Материалното  е  следствие  на  духовното!  

Aaa,че то това вече не е ли по подразбиране..Не съм го пропуснала.Просто си се подразбира от самосебе си,че както правим избори тук,на Земята,така сме направили избори и на по-висше ниво.Имах си аз..насила да са ни докарали тук..ще е все едно да те бутнат насила в казана,и да ти кажат"вече си свободен..от тук нататък избирай сам"
А за чувството на обреченост и жертва..ами аз въпреки това,въпреки всичко,се чувствам точно така понякога..като заложник на самата себе си... и съм ти го казвала много пъти.Дето викаш,проблемът е,че не помним какво сме решили преди да дойдем тук.Решение виждам във мвдитацията и осъществяването на връзка със собствения АЗ.

[алибаба]

Умуваме всички тук за свободния избор, дали го имаме, дали го нямаме....а сигурни ли сме, че изобщо някога сме правили избор. Може и да имаме възможността, но възползвали ли сме се от нея? Правим ли действително избор в живота си? И може ли човек да го направи докато е потопен до гуша в социума.Може ли един овързан във взаимооношения човек да прави свободен избор? И не трябва ли да се отвърже от всички връзки за да го направи? Да стане ИНДИВИДУАЛНОСТ, а не елемент от социума. Ей такива мисли ми се въртят в главата....

[mitko]

    Правим ли действително избор в живота си? И може ли човек да го направи докато е потопен до гуша в социума.Може ли един овързан във взаимооношения човек да прави свободен избор? И не трябва ли да се отвърже от всички връзки за да го направи? Да стане ИНДИВИДУАЛНОСТ, а не елемент от социума. Ей такива мисли ми се въртят в главата....

   
    Може,  Алибаба,  може  и  не  само  може,  но  е  и  дължен  да  се  възползва  от  тази  възможност!   Индивидуален  елемент  в  социума!  "Социума  не би бил разпознаваем като такъв без индивидуалността."  Префразирам  едно  изказване  на  Константин  в  друга  тема!

[merulious]

Ами пък стига сте умували- ум патки пасе, знаете, време е вече за действие- който умувал- умувал, времето е кът, изпод пръстите ви се изплъзва, пък вие все умувате ли, умувате...

[алибаба]

Много си прав merulious 

[old4]

Много си прав merulious 

Много лесно се съгласи този път  ;D, ами ще имаш толкова време после,цялата вечност,закъде се разбърза ;D.

[алибаба]

Абе аз може и да имам цяла вечност, ама като изпусна благоприятния момент....кел файда?!

[konstantin2007]

Умуваме всички тук за свободния избор, дали го имаме, дали го нямаме....а сигурни ли сме, че изобщо някога сме правили избор. Може и да имаме възможността, но възползвали ли сме се от нея? Правим ли действително избор в живота си? И може ли човек да го направи докато е потопен до гуша в социума.Може ли един овързан във взаимооношения човек да прави свободен избор? И не трябва ли да се отвърже от всички връзки за да го направи? Да стане ИНДИВИДУАЛНОСТ, а не елемент от социума. Ей такива мисли ми се въртят в главата....

Алибаба,дори отказът от вземане на решение или правене на избор,е своебразен вид избор!Кой те държи насила в социума?Никой.Какво като си овързана с взаимоотношения?Пак никой насила не те е овързал..Всичко е един вид избор.Сега..за отвързването..ами и това е решение.И лично аз съм на път към подобно нещо.Доколкото е възможно разбира се..Защото,ако напр.имаш дълг към някой,напр.родители,семейство и т.н.,които знаеш,че имат нужда от теб,и решиш да прекратиш отношенията,пак правиш избор,но впоследствие си плащаш за нещата.Дълговете трябва да бъдат платени.Безплатен обяд няма.

[алибаба]

Да, всички така казват, че НЕправенето на избор пак е избор...обаче аз не мисля така.
Ако си в болница със счупен крак, това, че не си на улицата сред другите хора не е твой избор, а невъзможност да направиш избор.
Мисля, че всеки, който НЕправи избор просто не може да го направи по едни или други причини. Може да го е страх, да е объркан, да го боли....но НЕправенето на избор НЕ Е избор. И докато не го осъзнаем това ще се самозалъгваме, че практикуваме свободния си избор докато всъщност непрестанно го отлагаме, бягаме и се крием....

[konstantin2007]

Има обстоятелства които не разбираме и те се явяват един вид пречка на нашият свободен избор.Така е.Но пък..от друга страна..можеш да избереш да се лекуваш у дома например,а не в болницата!Ето ти друг избор.Можеш да избереш изобщо да не отидеш да те гипсират,а да се оставиш да ти зарастне накриво,или пък да се получат усложнения и съответно да ти отрежат крайника,или пък да гушнеш букета..все последици от направен избор.Аз мисля,че неразбирането докъде се простират възможностите ни,се явява най-голямата пречка.

[алибаба]

Трябва да се питаме по-често и за повеч неща "това АЗ ли го избрах?!", "това резултат от МОЯТ избор ли е?!"....просто нямаме навика да си задаваме правилните въпроси...примерно обикновено се питаме "това какво ще ни донесе?" или "това полезно ли ми е или вредно, но почти никога не се запитваме...всъщност това АЗ ли го избрах?

[ДАВИД]

Затова е важно да знаем какво искаме!

[konstantin2007]

Хм..аз не мисля,че това е правилният подход.Да се питам дали аз съм избрала нещо или някой друг,ми звучи едно такова..пораженческо!Все едно,че приемам и се съгласявам,че някой друг управлява моята реалност.Всичко е резултат от нашият избор.
Никога не съм се питала това или онова какво ще ми донесе..Или ме кефи нещо и искам да го направя(да ми се случи)или не.Откъде накъде ще приемам наложени ми събития и преживявания,ако не съм ги избрала аз?Сега..като връщам лентата от живота си назад..много,ужасно много грешки,случки и събития които са ме наранявали,или пък от които си понасям последствията и до днес..но пък са си мои.Никой не ми ги е налагал,и точно това ми дава сила,да се справям.Мисълта,че дори и най-ужасните ми грешки са си само мои.Мой избор.Няма кой да виня,а и нямам нуждата да обвинявам някой друг,та да си задавам такива въпроси от рода"ма това аз ли си го избрах?"   

[алибаба]

Трудно е да знаем какво искаме. Защото нещата се учат чрез проба-грешка. Няма начин да знаем предварително. Когато опитаме нещо и видим резултата трябва да се запитваме "това искам ли го?". Това дето ни го вменяват "трябва да знаеш какво искаш" блокира много хора...те буквално се парализират от страх, когато осъзнаят, че НЕ знаят какво искат, а то си е напълно в реда на нещата. Тук има подвеждане и капан. Правилното е "Опитай и виж искаш ли го". Другото е химера, а дори може би и манипулация...отлагаща избора ни...