Хм..аз не мисля,че това е правилният подход.Да се питам дали аз съм избрала нещо или някой друг,ми звучи едно такова..пораженческо!Все едно,че приемам и се съгласявам,че някой друг управлява моята реалност.Всичко е резултат от нашият избор.
Никога не съм се питала това или онова какво ще ми донесе..Или ме кефи нещо и искам да го направя(да ми се случи)или не.Откъде накъде ще приемам наложени ми събития и преживявания,ако не съм ги избрала аз?Сега..като връщам лентата от живота си назад..много,ужасно много грешки,случки и събития които са ме наранявали,или пък от които си понасям последствията и до днес..но пък са си мои.Никой не ми ги е налагал,и точно това ми дава сила,да се справям.Мисълта,че дори и най-ужасните ми грешки са си само мои.Мой избор.Няма кой да виня,а и нямам нуждата да обвинявам някой друг,та да си задавам такива въпроси от рода"ма това аз ли си го избрах?"